НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
477
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
477
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека!
Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем.
към беседата >>
Казват за някого, че имал силна памет.
Защо ги късат? – Понеже нямат вяра. Има един вътрешен разумен закон, който е свързан със съществата на вярата. И ако човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущават; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет. Съвременните хора не са добре в това отношение.
Казват за някого, че имал силна памет.
Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите.
към беседата >>
Не може.
Аз говоря за вяра на съзнанието. Казвате: при такава вяра, хората могат да ни изнудват. Питам: кой може да изнуди слона? Никой не може да го изнуди. Комарът може ли да изнуди слона?
Не може.
Никой не може да изнуди добрия, силния човек. Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си!
към беседата >>
Триъгълникът е хармонично разпределение на силите в духовния свят.
Колкото по-бързо се върти топката, толкова по-бързо ще се движи и колата. Учените отдавна са забелязали същото нещо, по отношение на човека: и човек се движи по права линия, на две колелета и с една топка отгоре. Двата крака представят двете колелета. Човек се движи дотогава, докато и неговата глава мисли. Праволинейното движение в света е движение на правата мисъл.
Триъгълникът е хармонично разпределение на силите в духовния свят.
Квадратът е хармонично разпределение на силите във физическия свят. Точката, пък, представя опора на мисълта.
към беседата >>
При това и земята има свои особености.
От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
При това и земята има свои особености.
Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години.
– Понеже нямат вяра. Има един вътрешен разумен закон, който е свързан със съществата на вярата. И ако човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущават; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет. Съвременните хора не са добре в това отношение. Казват за някого, че имал силна памет.
Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години.
Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е.
към беседата >>
Никой не може да изнуди добрия, силния човек.
Казвате: при такава вяра, хората могат да ни изнудват. Питам: кой може да изнуди слона? Никой не може да го изнуди. Комарът може ли да изнуди слона? Не може.
Никой не може да изнуди добрия, силния човек.
Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък!
към беседата >>
Квадратът е хармонично разпределение на силите във физическия свят.
Учените отдавна са забелязали същото нещо, по отношение на човека: и човек се движи по права линия, на две колелета и с една топка отгоре. Двата крака представят двете колелета. Човек се движи дотогава, докато и неговата глава мисли. Праволинейното движение в света е движение на правата мисъл. Триъгълникът е хармонично разпределение на силите в духовния свят.
Квадратът е хармонично разпределение на силите във физическия свят.
Точката, пък, представя опора на мисълта.
към беседата >>
Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики!
Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености.
Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики!
Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават.
към беседата >>
Ще каже, че това е от много далечно минало.
Има един вътрешен разумен закон, който е свързан със съществата на вярата. И ако човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущават; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет. Съвременните хора не са добре в това отношение. Казват за някого, че имал силна памет. Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години.
Ще каже, че това е от много далечно минало.
Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето.
към беседата >>
Следователно, човек трябва да дава даром.
Питам: кой може да изнуди слона? Никой не може да го изнуди. Комарът може ли да изнуди слона? Не може. Никой не може да изнуди добрия, силния човек.
Следователно, човек трябва да дава даром.
Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата.
към беседата >>
Точката, пък, представя опора на мисълта.
Двата крака представят двете колелета. Човек се движи дотогава, докато и неговата глава мисли. Праволинейното движение в света е движение на правата мисъл. Триъгълникът е хармонично разпределение на силите в духовния свят. Квадратът е хармонично разпределение на силите във физическия свят.
Точката, пък, представя опора на мисълта.
към беседата >>
Какво искате от мене?
Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики!
Какво искате от мене?
Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда.
към беседата >>
Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само?
И ако човек спазва този закон и се ръководи от него, той ще може да разреши много въпроси, които го смущават; той ще може да подобри състоянието на своя ум и на своята памет. Съвременните хора не са добре в това отношение. Казват за някого, че имал силна памет. Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало.
Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само?
Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето. Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
към беседата >>
Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме.
Никой не може да го изнуди. Комарът може ли да изнуди слона? Не може. Никой не може да изнуди добрия, силния човек. Следователно, човек трябва да дава даром.
Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме.
Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи.
към беседата >>
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си.
Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид.
към беседата >>
Кожата ми съдрахте вече!
Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене?
Кожата ми съдрахте вече!
Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
към беседата >>
Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него.
Съвременните хора не са добре в това отношение. Казват за някого, че имал силна памет. Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само?
Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него.
Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето. Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
към беседата >>
Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване.
Комарът може ли да изнуди слона? Не може. Никой не може да изнуди добрия, силния човек. Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме.
Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване.
Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания.
към беседата >>
Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си.
Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас.
Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва.
към беседата >>
Вие казвате: земята се радва, когато я копаем.
Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече!
Вие казвате: земята се радва, когато я копаем.
Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
към беседата >>
Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите.
Казват за някого, че имал силна памет. Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него.
Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите.
Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето. Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
към беседата >>
Който е гърбав, да изправи гърбицата си!
Не може. Никой не може да изнуди добрия, силния човек. Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване.
Който е гърбав, да изправи гърбицата си!
Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях.
към беседата >>
Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас.
Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо.
Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши.
към беседата >>
Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва.
При това и земята има свои особености. Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем.
Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва.
Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
към беседата >>
Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е.
Ако наистина, този човек има силна памет, нека каже, где сме се срещали с него, преди две хиляди години. Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите.
Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е.
да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето. Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
към беседата >>
Старият дядо да стане млад момък!
Никой не може да изнуди добрия, силния човек. Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си!
Старият дядо да стане млад момък!
Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване.
към беседата >>
Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо.
Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем.
Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем.
към беседата >>
Тя не обича много да я разорават.
Тя казва на хората: доста вече сте ме мушкали със своите лопати и мотики! Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва.
Тя не обича много да я разорават.
Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда. Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
към беседата >>
да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Ще каже, че това е от много далечно минало. Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е.
да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
към беседата >>
Аз съм против гърбицата.
Следователно, човек трябва да дава даром. Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък!
Аз съм против гърбицата.
Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб.
към беседата >>
Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем.
Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него.
Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях.
към беседата >>
Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда.
Какво искате от мене? Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават.
Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда.
Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
към беседата >>
Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
Питам: как може да се нарече тогава силна памет тази, която не може да помни неща, станали, преди две хиляди години само? Значи, най-първо, ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним, защо го обичаме, или защо имаме неразположение към него. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които, ни свързват с тези хубави чувства; или пък, ако имаме неразположение, да си спомним всички обстоятелства, които са създали това неразположение и да разберем, как можем днес да поправим тези отношения.С такава силна памет, човек ще може да изправи не само своите лоши отношения с хората, но ще може да помогне и на другите. Красивото в религиозния, в духовния живот на хората е, да се отвори живота на миналото, на настоящето и на бъдещето, т.е. да можем едновременно да живеем в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Затова и Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
към беседата >>
Тя може да се изправи.
Положителната вяра иска от нас да даваме всичко, каквото имаме. Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата.
Тя може да се изправи.
После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте.
към беседата >>
Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за себе си. Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него.
Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид.
Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече.
към беседата >>
Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
Кожата ми съдрахте вече! Вие казвате: земята се радва, когато я копаем. Не, земята не се радва, тя не е доволна, когато хората я копаят и орат повече, отколкото трябва. Тя не обича много да я разорават. Ако хората обработват земята за прогреса на човечеството, изобщо, тя е доволна, но ако се оре и разкопава, с цел за разбогатяване, тя не кска да страда.
Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят гробовете.
към беседата >>
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия.
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия.
Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал. Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме".
към беседата >>
После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания.
Направете опит в това отношение и постарайте се да изчистите тялото си, да изчистите ума и сърцето си, да се видоизмените и ще видите резултатите от чистото даване. Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи.
После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания.
Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката.
към беседата >>
Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва.
Ако ние имаме ясна представа за себе си, тогава и всички науки ще имат известно съотношение към нас. Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид.
Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва.
Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи.
към беседата >>
Със своя живот те изплащат неразумността си.
Със своя живот те изплащат неразумността си.
Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд. Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече. Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг. Само разумният човек може да използва добре своето богатство.
към беседата >>
Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал.
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия.
Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал.
Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме.
към беседата >>
Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях.
Който е гърбав, да изправи гърбицата си! Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания.
Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях.
Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши.
Докато ние не познаваме себе си, и природата ще ни бъде чужда, и светлината ще ни бъде чужда, и топлината ще ни бъде чужда; яденето, пиенето, приятелството, всичко ще ни бъде чуждо. Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва.
Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши.
И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо?
към беседата >>
Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд.
Със своя живот те изплащат неразумността си.
Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд.
Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече. Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг. Само разумният човек може да използва добре своето богатство.
към беседата >>
Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него.
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия. Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал.
Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него.
Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"?
към беседата >>
Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване.
Старият дядо да стане млад момък! Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях.
Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване.
Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното.
към беседата >>
И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем.
Разберем ли себе си, ще знаем, че ние никога не можем да умрем. Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши.
И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем.
Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността.
към беседата >>
Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече.
Със своя живот те изплащат неразумността си. Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд.
Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече.
Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг. Само разумният човек може да използва добре своето богатство.
към беседата >>
Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие.
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия. Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал. Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него.
Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие.
Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството.
към беседата >>
Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб.
Аз съм против гърбицата. Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване.
Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб.
Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма.
към беседата >>
Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях.
Например, картината, която художникът е рисувал, може да се изгори и разруши; къщата, в която човек живее, и тя може да се изгори, но що се отнася до самия художник – до създателя на нещата, никой не може да го разруши, никой не може да посегне на него. Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем.
Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях.
Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията.
към беседата >>
Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг.
Със своя живот те изплащат неразумността си. Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд. Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече.
Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг.
Само разумният човек може да използва добре своето богатство.
към беседата >>
Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват.
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия. Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал. Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие.
Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват.
Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало.
към беседата >>
Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте.
Тя може да се изправи. После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб.
Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте.
Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма.
към беседата >>
Те са свършили вече.
Това е основна мисъл, която всички трябва да имат предвид. Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях.
Те са свършили вече.
На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават.
към беседата >>
Само разумният човек може да използва добре своето богатство.
Със своя живот те изплащат неразумността си. Следователно, време е вече да се впрегне човешката интелигентност на работа, за да може той да се освободи от чрезмерния труд. Казвате: „ние трябва да бъдем богати и затова, трябва да работим повече. Вярно е, че богатството дава условия за развитие, но за това се изисква разумносг.
Само разумният човек може да използва добре своето богатство.
към беседата >>
Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме".
Казвам: при възпитанието на децата съвременните учители трябва да започнат с елементарната геометрия. Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал. Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват.
Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме".
Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание.
към беседата >>
Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката.
После, вие трябва да се пазите от големите натрупвания. Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте.
Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката.
Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
към беседата >>
На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи.
Мисли ли човек, че някой може да го разруши, светът за него вече нищо не струва. Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече.
На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи.
На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа.
към беседата >>
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм.
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм.
Човек трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж.
към беседата >>
Каквото и както мислим, такива ставаме.
Изобщо, децата обичат геометрията и ако учителят може, нагледно да ги запознае с много основни положения в живота, той ще може и да насади между тях истински морал. Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме".
Каквото и както мислим, такива ставаме.
Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание.
към беседата >>
Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите.
Ако имате големи натрупвания, по някакъв начин трябва да се освободите от тях. Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката.
Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите.
Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
към беседата >>
На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо?
Мнозина мислят, че като умрат, всичко ще се свърши. И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи.
На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо?
– Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба.
към беседата >>
Човек трябва да живее добре!
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм.
Човек трябва да живее добре!
Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене.
към беседата >>
Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"?
Всяко дете има в душата си написан морал, който седи като скрита сила в него. Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме.
Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"?
Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека?
към беседата >>
Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното.
Също не е за препоръчване и чрезмерното изтъняване. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите.
Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното.
Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
към беседата >>
– Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността.
И затова, те казват: понеже, след смъртта всичко се свършва, сега поне да ядем и да пием, да си отживеем. Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо?
– Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността.
Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа.
към беседата >>
Защо трябва да живее добре?
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм. Човек трябва да живее добре!
Защо трябва да живее добре?
Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение.
към беседата >>
Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството.
Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"?
Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството.
И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина.
към беседата >>
Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма.
Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното.
Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма.
Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
към беседата >>
Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията.
Щом тези хора мислят така, ние няма какво да се разправяме с тях. Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността.
Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията.
Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата.
към беседата >>
Добрият живот представя растителността в човешкия организъм.
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм. Човек трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре?
Добрият живот представя растителността в човешкия организъм.
Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността.
към беседата >>
И ние трябва да се освободим от лошото минало.
Да се стремим към този морал, това подразбира, да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват. Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството.
И ние трябва да се освободим от лошото минало.
Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън.
към беседата >>
Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма.
Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма.
Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма.
Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
към беседата >>
Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават.
Те са свършили вече. На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията.
Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават.
Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не.
към беседата >>
Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства.
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм. Човек трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм.
Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства.
Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той?
към беседата >>
Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание.
Затова се казва в Писанието: „С каквито дружим, такива ставаме". Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало.
Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание.
Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа.
към беседата >>
Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете, в какъв път вървите. Тъй щото, човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него, постепенно да върви към духовното. Освен това, при пипането на ръката, по нейната нормална топлина, се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма.
Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте един-два деня в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина!
към беседата >>
Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа.
На тези хора ние пожелаваме, да си вземат своите дипломи. На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават.
Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа.
Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
към беседата >>
Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж.
Сега ще направя аналогия между растителността в природата и растителността в човешкия организъм. Човек трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства.
Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж.
Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? – Никаква култура.
към беседата >>
Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание.
Каквото и както мислим, такива ставаме. Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание.
Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание.
Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи.
към беседата >>
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде!
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде!
" Този е новият начин на възпитание. Истински религиозните и духовни хора трябва да живеят хигиеничен живот. Този живот е необходим, за да могат порите на тялото да бъдат отворени.
към беседата >>
Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба.
На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа.
Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба.
Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
към беседата >>
Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене.
Човек трябва да живее добре! Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж.
Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене.
Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? – Никаква култура.
към беседата >>
Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека?
Като четете Посланията, какво разбирате под думата "послание"? Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание.
Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека?
Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва.
към беседата >>
" Този е новият начин на възпитание.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде!
" Този е новият начин на възпитание.
Истински религиозните и духовни хора трябва да живеят хигиеничен живот. Този живот е необходим, за да могат порите на тялото да бъдат отворени.
към беседата >>
Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа.
– Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба.
Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа.
Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
към беседата >>
Така седи въпросът в научно отношение.
Защо трябва да живее добре? Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене.
Така седи въпросът в научно отношение.
Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? – Никаква култура.
към беседата >>
Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина.
Под думата "Послание" се разбира миналото, в което е вложено всичко онова, което е служило за щастието и нещастието на човечеството. И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека?
Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина.
Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва. Питам: какво ще дойде след този залез?
към беседата >>
Истински религиозните и духовни хора трябва да живеят хигиеничен живот.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде! " Този е новият начин на възпитание.
Истински религиозните и духовни хора трябва да живеят хигиеничен живот.
Този живот е необходим, за да могат порите на тялото да бъдат отворени.
към беседата >>
Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата.
Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа.
Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата.
Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
към беседата >>
Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността.
Добрият живот представя растителността в човешкия организъм. Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение.
Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността.
И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той? – Никаква култура.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън.
И ние трябва да се освободим от лошото минало. Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина.
Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън.
Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва. Питам: какво ще дойде след този залез?
към беседата >>
Този живот е необходим, за да могат порите на тялото да бъдат отворени.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде! " Този е новият начин на възпитание. Истински религиозните и духовни хора трябва да живеят хигиеничен живот.
Този живот е необходим, за да могат порите на тялото да бъдат отворени.
към беседата >>
Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не.
Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата.
Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не.
Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
към беседата >>
И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той?
Следователно, от това гледище, човек постоянно трябва да върши добри дела, както земледелецът постоянно трябва да сади семена в своята градина, ако иска да придобива богатства. Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността.
И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той?
– Никаква култура.
към беседата >>
Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа.
Всяка мисъл, която спъва човека в неговото развитие, тя е едно послание; всяка мисъл, която го повдига, и тя е едно послание. Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън.
Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа.
Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва. Питам: какво ще дойде след този залез?
към беседата >>
„Давайте, и ще ви се даде"!
„Давайте, и ще ви се даде"!
Ако ние даваме, и Бог ще ни дава.
към беседата >>
Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не.
Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога.
към беседата >>
– Никаква култура.
Добрите дела представят горите в човека, които привличат влага, необходима за неговия растеж. Те не могат да спасят човека, но му дават условия за растене. Така седи въпросът в научно отношение. Тъй щото, ако някой иска да знае, какво представят добродетелите в морално отношение, той трябва да има предвид, че те са нещо подобно на растителността. И тогава, ако в морално отношение се изсекат горите в човека, каква култура ще има той?
– Никаква култура.
към беседата >>
Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи.
Всяко неприятно чувство, което спъва човека, това е едно послание; всяко възвишено чувство, което го повдига, пак е едно послание. Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа.
Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи.
Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва. Питам: какво ще дойде след този залез?
към беседата >>
Ако ние даваме, и Бог ще ни дава.
„Давайте, и ще ви се даде"!
Ако ние даваме, и Бог ще ни дава.
към беседата >>
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания.
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания.
Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние.
към беседата >>
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори.
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори.
Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори.
към беседата >>
Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва.
Какво трябва да се направи с една мисъл, или с едно чувство, които спъват човека? Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи.
Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва.
Питам: какво ще дойде след този залез?
към беседата >>
Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота.
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания.
Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота.
Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава.
към беседата >>
Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите.
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори.
Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите.
Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров.
към беседата >>
Питам: какво ще дойде след този залез?
Той трябва да ги хване с щипци, като нещо отровно, вредно за него, и да ги изнесе вън от своята градина. Това не значи, че трябва да се унищожат, но да се изхвърлят навън. Такава мисъл, или такова чувство представят прасета, които непременно трябва да излязат вън от градината на човешката душа. Те нямат право да се настаняват в душата на човека и да препятстват на неговите красиви стремежи. Например, вие четете философията на Шпенглера, който казва, че европейската култура вече залязва.
Питам: какво ще дойде след този залез?
към беседата >>
Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си.
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота.
Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си.
Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея?
към беседата >>
Засега, земята е доста суха.
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите.
Засега, земята е доста суха.
Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека.
към беседата >>
Ние знаем, какво настава след залеза.
Ние знаем, какво настава след залеза.
След залеза винаги настъпва почивка. Залезът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно. Значи, в тях има смяна. Изгрев и залез, същевременно, са две състояния.
към беседата >>
Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е.
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си.
Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е.
с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли.
към беседата >>
Някой казва: сърцето ми е студено.
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега, земята е доста суха.
Някой казва: сърцето ми е студено.
Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров.
към беседата >>
След залеза винаги настъпва почивка.
Ние знаем, какво настава след залеза.
След залеза винаги настъпва почивка.
Залезът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно. Значи, в тях има смяна. Изгрев и залез, същевременно, са две състояния. Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
към беседата >>
с Истината, с Бога?
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е.
с Истината, с Бога?
Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека.
към беседата >>
Какво означава студеното сърце?
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено.
Какво означава студеното сърце?
Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени.
към беседата >>
Залезът на една култура е начало на друга култура.
Ние знаем, какво настава след залеза. След залеза винаги настъпва почивка.
Залезът на една култура е начало на друга култура.
Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно. Значи, в тях има смяна. Изгрев и залез, същевременно, са две състояния. Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
към беседата >>
Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние.
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога?
Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние.
Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие.
към беседата >>
Това показва - отсъствие на гори.
Следователно, първото нещо, което се изисква от всички добри хора е – да насаждат гори. Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце?
Това показва - отсъствие на гори.
Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава?
към беседата >>
Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно.
Ние знаем, какво настава след залеза. След залеза винаги настъпва почивка. Залезът на една култура е начало на друга култура.
Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно.
Значи, в тях има смяна. Изгрев и залез, същевременно, са две състояния. Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
към беседата >>
Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава.
Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние.
Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава.
Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога.
към беседата >>
Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров.
Щом горите се насаждат и запазват, след тях ще се явят изворите. Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори.
Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров.
Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори.
към беседата >>
Значи, в тях има смяна.
Ние знаем, какво настава след залеза. След залеза винаги настъпва почивка. Залезът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно.
Значи, в тях има смяна.
Изгрев и залез, същевременно, са две състояния. Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
към беседата >>
Какво трябва да се направи с нея?
Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава.
Какво трябва да се направи с нея?
При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората.
към беседата >>
Същото нещо се забелязва и в характера на човека.
Засега, земята е доста суха. Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров.
Същото нещо се забелязва и в характера на човека.
Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира.
към беседата >>
Изгрев и залез, същевременно, са две състояния.
Ние знаем, какво настава след залеза. След залеза винаги настъпва почивка. Залезът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно. Значи, в тях има смяна.
Изгрев и залез, същевременно, са две състояния.
Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
към беседата >>
При това състояние, материята трябва да се осмисли.
Ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея?
При това състояние, материята трябва да се осмисли.
Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота.
към беседата >>
Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров.
Някой казва: сърцето ми е студено. Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека.
Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров.
Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице.
към беседата >>
Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
След залеза винаги настъпва почивка. Залезът на една култура е начало на друга култура. Изгрев и залез са два процеса, които вървят последователно. Значи, в тях има смяна. Изгрев и залез, същевременно, са две състояния.
Като се казва, че европейската култура залязва, това подразбира, че тя е изхарчила всички морални припаси, които е имала на разположение и сега не може да ги набави, понеже върви по един крив, неестествен път на развитие.
към беседата >>
Такова е състоянието на човека.
с Истината, с Бога? Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли.
Такова е състоянието на човека.
И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота. То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания.
към беседата >>
Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени.
Какво означава студеното сърце? Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров.
Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени.
Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре.
към беседата >>
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея.
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея.
Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир.
към беседата >>
И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие.
Следователно, човек, като единица, като космически човек, трябва да излезе от своето инертно състояние. Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека.
И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие.
Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота. То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания. Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
към беседата >>
Какво трябва да се направи тогава?
Това показва - отсъствие на гори. Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени.
Какво трябва да се направи тогава?
Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства.
към беседата >>
Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени.
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея.
Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени.
Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
към беседата >>
Противоречието не се ражда в Бога.
Допуснете, че в природата има такова инертно състояние на материята, при което, тя нито се дели, нито се умножава. Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие.
Противоречието не се ражда в Бога.
То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота. То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания. Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
към беседата >>
Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори.
Места, дето няма гори, там климатът е студен, суров. Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава?
Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори.
Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си.
към беседата >>
Бъдещето е на славяните.
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея. Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени.
Бъдещето е на славяните.
Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл.
към беседата >>
То се ражда в хората.
Какво трябва да се направи с нея? При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога.
То се ражда в хората.
Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота. То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания. Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
към беседата >>
Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира.
Същото нещо се забелязва и в характера на човека. Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори.
Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира.
Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре.
към беседата >>
Защо, именно, бъдещето е на славяните?
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея. Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните.
Защо, именно, бъдещето е на славяните?
Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора.
към беседата >>
Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота.
При това състояние, материята трябва да се осмисли. Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората.
Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота.
То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания. Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
към беседата >>
Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице.
Когато няма гори, растителност в човека, и характерът му е студен, суров. Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира.
Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице.
Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни.
към беседата >>
Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик.
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея. Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните?
Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик.
Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица.
към беседата >>
То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания.
Такова е състоянието на човека. И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота.
То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания.
Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
към беседата >>
Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре.
Когато срещнем някой груб човек, ние казваме, че горите в този човек са изсечени. Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице.
Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре.
Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е.
към беседата >>
Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир.
Сега, като се говори за благоприятни условия за развитие на народите, всички европейци, главно англичаните, казват, че бъдещето е на славяните, които изхождат от Русия, макар че, те не гледат с разположение на нея. Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик.
Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир.
Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик.
към беседата >>
Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
И затова, за да се осмисли живота му, в него трябва да се роди някакво противоречие. Противоречието не се ражда в Бога. То се ражда в хората. Това противоречие се заключава в познаване на материалното в живота. То се явява като естествено последствие на стремежа в хората, да опитат всички желания.
Желанията, пък, представят материала, с който ние трябва да съградим нашето тяло, главно външната страна на нашето тяло.
към беседата >>
Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства.
Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре.
Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства.
Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари.
към беседата >>
Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
Един англичанин казва: ние, западните народи, сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир.
Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор.
към беседата >>
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията?
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията?
Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си. Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради.
към беседата >>
Такъв човек е издръжлив в чувствата си.
Трябва да се подобри състоянието на неговите морални гори. Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства.
Такъв човек е издръжлив в чувствата си.
Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си.
към беседата >>
Моят живот няма смисъл.
Бъдещето е на славяните. Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
Моят живот няма смисъл.
Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек.
към беседата >>
Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си.
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията?
Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си.
Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото.
към беседата >>
Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре.
Когато се изсекат горите в моралния живот на човека, неговото лице се деформира. Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си.
Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре.
Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре.
към беседата >>
Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора.
Защо, именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл.
Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора.
Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Защо се пожертвал той?
към беседата >>
Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата.
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията? Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си.
Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата.
След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде.
към беседата >>
Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни.
Щом човек престане да върши добро, престане да дава и да взима, и тогава настава деформиране на неговото лице. Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре.
Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни.
След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира.
към беседата >>
Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица.
Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена-вдовица с четири деца, че запалила къщата на богат помещик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора.
Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица.
Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
към беседата >>
След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата.
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията? Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си. Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата.
След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата.
Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия.
към беседата >>
След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е.
Брадата му, която представя нещо велико, започва да полягва малко навътре. Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни.
След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е.
от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън.
към беседата >>
Аз запалих къщата на богатия помещик.
Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица.
Аз запалих къщата на богатия помещик.
Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
към беседата >>
Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят".
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията? Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си. Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата.
Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят".
Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот.
към беседата >>
от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари.
Вдлъбнатината, която се намира на брадата, показва устойчивост в човешките чувства. Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е.
от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари.
Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени.
към беседата >>
Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор.
Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик.
Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор.
Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
към беседата >>
Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради.
Мнозина се спъват по въпроса за желанията и казват: защо ни са желанията? Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си. Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят".
Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради.
Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата.
към беседата >>
Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си.
Такъв човек е издръжлив в чувствата си. Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари.
Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си.
При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми!
към беседата >>
Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек.
Моят живот няма смисъл. Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор.
Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек.
Защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
към беседата >>
Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото.
Казвам: в живота на хората трябва да има много желания, за да съградят телата си. Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради.
Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото.
Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче.
към беседата >>
При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре.
Нечистите мисли в човека представят порои вода, които се стичат от височините и падат по брадата, като по този начин, измиват и отнасят всичко, каквото намерят по повърхността й, вследствие на което, тя постепенно полягва навътре. Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си.
При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре.
Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек.
към беседата >>
Защо се пожертвал той?
Ето, тази жена е майка на четири деца, които се нуждаят от нея, а сега тя лежи в затвора. Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек.
Защо се пожертвал той?
От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
към беседата >>
Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде.
Щом се съградят телата, тогава ще се дойде до чувствата, които представят облекла на телата. След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото.
Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде.
Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани.
към беседата >>
Носът, също така, се деформира.
Тинята, всичката пръст, която представя добри условия за растителността, постепенно се измива и остават само камъни. След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре.
Носът, също така, се деформира.
Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит.
към беседата >>
От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
Той отишъл в съда и казал: аз съм извършил престъплението, за което осъдихте бедната вдовица. Аз запалих къщата на богатия помещик. Тогава, съдът решил, да се освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир, на доживотен затвор. Обаче, след години, се оказало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Защо се пожертвал той?
От съзнание, от разбиране на положението, в което се намирала тази жена с четири деца.
към беседата >>
Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия.
След това ще се дойде до вътрешния процес, който представя мазилката на телата. Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде.
Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия.
Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това.
към беседата >>
Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън.
След няколко поколения, от брадата на този човек, т.е. от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира.
Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън.
– Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния.
към беседата >>
След години, пред един свещеник, се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помещика.
След години, пред един свещеник, се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помещика.
Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се оказало, че той вече се е поминал. Вдовицата, обаче, и до това време още била жива, останала да изгледа своите малки деца.
към беседата >>
Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот.
Затова, именно, Мойсей казва: „Не туряйте желанията в сърцата си, понеже те са твърди и ще ги наранят". Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия.
Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот.
Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н.
към беседата >>
– Защото горите ти са изсечени.
от тази местност, остават да стърчат само няколко чукари. Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън.
– Защото горите ти са изсечени.
У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек.
към беседата >>
Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се оказало, че той вече се е поминал.
След години, пред един свещеник, се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помещика.
Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се оказало, че той вече се е поминал.
Вдовицата, обаче, и до това време още била жива, останала да изгледа своите малки деца.
към беседата >>
Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата.
Като твярд материал, желанията трябва да останат вън, за да може с тях само да се гради. Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот.
Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата.
Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават.
към беседата >>
У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми!
Тогава казваме, че този човек се е деформирал в лицето си. При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени.
У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми!
Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка.
към беседата >>
Вдовицата, обаче, и до това време още била жива, останала да изгледа своите малки деца.
След години, пред един свещеник, се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помещика. Потърсили тогава младия човек в затвора, да го освободят, но се оказало, че той вече се е поминал.
Вдовицата, обаче, и до това време още била жива, останала да изгледа своите малки деца.
към беседата >>
Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче.
Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата.
Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче.
Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото.
към беседата >>
Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек.
При изсичането на моралните гори, и скулите на лицето започват да изпъкват навън, а страните хлътват навътре. Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми!
Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек.
Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си.
към беседата >>
Питам: какво заключение може да се извади от този пример?
Питам: какво заключение може да се извади от този пример?
– Че в новата култура се изисква самопожертване. Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон.
към беседата >>
Някой казва: моите чувства са скъсани.
Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче.
Някой казва: моите чувства са скъсани.
– Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава.
към беседата >>
Това нещо може да се подложи на научен опит.
Носът, също така, се деформира. Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек.
Това нещо може да се подложи на научен опит.
Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници.
към беседата >>
– Че в новата култура се изисква самопожертване.
Питам: какво заключение може да се извади от този пример?
– Че в новата култура се изисква самопожертване.
Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле.
към беседата >>
– Нищо от това.
Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани.
– Нищо от това.
Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо?
към беседата >>
Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния.
Някой казва: не зная, защо скулите ми са изскочили навън. – Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит.
Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния.
Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето.
към беседата >>
Казвате: ние се жертваме за отечеството си.
Питам: какво заключение може да се извади от този пример? – Че в новата култура се изисква самопожертване.
Казвате: ние се жертваме за отечеството си.
Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле. От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
към беседата >>
Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н.
Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това.
Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н.
Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съставят силата на човека.
към беседата >>
Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек.
– Защото горите ти са изсечени. У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния.
Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек.
Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето. Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
към беседата >>
Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва?
Питам: какво заключение може да се извади от този пример? – Че в новата култура се изисква самопожертване. Казвате: ние се жертваме за отечеството си.
Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва?
Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле. От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
към беседата >>
Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават.
Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н.
Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават.
Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съставят силата на човека. Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
към беседата >>
Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка.
У някои хора пък, в такива случаи, носът са пречупва, или скъсява; челюстите започват да се издават навън, като у животните, черепът спада надолу; челото постепенно се изгубва и този човек се прегърбва и казва: тежък е животът ми! Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек.
Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка.
Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето. Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
към беседата >>
Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва.
Питам: какво заключение може да се извади от този пример? – Че в новата култура се изисква самопожертване. Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва?
Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва.
Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле. От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
към беседата >>
Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото.
Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават.
Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото.
Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съставят силата на човека. Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
към беседата >>
Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си.
Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът на човека става тежък; щом центърът на тежестта мине отпред на главата, животът на човека става лек. Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка.
Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си.
Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето. Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
към беседата >>
Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон.
Питам: какво заключение може да се извади от този пример? – Че в новата култура се изисква самопожертване. Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва.
Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон.
Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле. От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
към беседата >>
Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава.
Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото.
Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава.
Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съставят силата на човека. Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
към беседата >>
Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници.
Това нещо може да се подложи на научен опит. Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си.
Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници.
За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето. Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
към беседата >>
Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле.
– Че в новата култура се изисква самопожертване. Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон.
Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле.
От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
към беседата >>
Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо?
– Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава.
Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо?
Групирането на няколко способности съставят силата на човека. Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
към беседата >>
За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето.
Който казва, че животът е тежък, той може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част, и по този начин да измени своите състояния. Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници.
За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето.
Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
към беседата >>
От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
Казвате: ние се жертваме за отечеството си. Мислите ли, че такова пожертване е истинска жертва? Да се пожертва човек на бойното поле, това е насилие, а не жертва. Аз бих желал, хората да отиват на бойното поле, да се бият доброволно, а не по закон. Нека държавата разчита само на тези, които доброволно отиват на бойното поле.
От идейно гледище, от всички се изисква жертва, но доброволно дадена.
към беседата >>
Групирането на няколко способности съставят силата на човека.
Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо?
Групирането на няколко способности съставят силата на човека.
Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
към беседата >>
Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
Измени ли състоянията си, и животът му става по-лек. Понякога електрическото и магнегическото течения в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят силно на петите си. Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето.
Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система.
към беседата >>
И тъй, бъдещето е на славяните.
И тъй, бъдещето е на славяните.
В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди.
към беседата >>
Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. Сега трябва да се спра върху човека, главно върху неговата глава. Преди всичко, той трябва да обърне внимание върху способностите си. Защо? Групирането на няколко способности съставят силата на човека.
Също така и няколко желания, няколко чувства, групирани на едно място, съставят подтика на самия човек.
към беседата >>
„Давайте, и ще ви се даде!
„Давайте, и ще ви се даде!
" Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме?
към беседата >>
В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието.
И тъй, бъдещето е на славяните.
В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието.
Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява.
към беседата >>
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности.
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности.
Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема.
към беседата >>
" Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен.
„Давайте, и ще ви се даде!
" Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен.
Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен.
към беседата >>
Значи, време е да се даде място на Истината.
И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието.
Значи, време е да се даде място на Истината.
Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност.
към беседата >>
Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите.
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности.
Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите.
Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата.
към беседата >>
Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него.
„Давайте, и ще ви се даде! " Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен.
Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него.
Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева.
към беседата >>
Някой казва: трябва да уредим живота си!
И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината.
Някой казва: трябва да уредим живота си!
Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша.
към беседата >>
Личните чувства у човека не представят никаква способност.
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите.
Личните чувства у човека не представят никаква способност.
Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях.
към беседата >>
Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат.
„Давайте, и ще ви се даде! " Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него.
Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат.
Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора.
към беседата >>
Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си.
И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си!
Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си.
Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така.
към беседата >>
Те представят само потоци.
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност.
Те представят само потоци.
Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини.
към беседата >>
Страданията ще ги заставят да дават.
„Давайте, и ще ви се даде! " Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат.
Страданията ще ги заставят да дават.
Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното.
към беседата >>
Придобият ли Истината и животът им ще се уреди.
И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си.
Придобият ли Истината и животът им ще се уреди.
Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува.
към беседата >>
Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека.
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци.
Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека.
Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло.
към беседата >>
Въпреки това, те се питат: защо страдаме?
„Давайте, и ще ви се даде! " Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават.
Въпреки това, те се питат: защо страдаме?
Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора.
към беседата >>
Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява.
В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди.
Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява.
И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия.
към беседата >>
Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема.
На първо място, човек трябва да оказва известно влияние върху своите способности. Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека.
Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема.
Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло.
към беседата >>
Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен.
" Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен. Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме?
Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен.
Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора. Този е правилният начин на даване.
към беседата >>
И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност.
Значи, време е да се даде място на Истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява.
И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност.
Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото.
към беседата >>
Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата.
Той трябва да разграничава личните си чувства от висшите. Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема.
Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата.
Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение.
към беседата >>
Някой има 100 – 200 милиона лева.
Когато отивате при някой банкер, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него. Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен.
Някой има 100 – 200 милиона лева.
Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора. Този е правилният начин на даване.
към беседата >>
Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша.
Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност.
Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша.
Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува.
към беседата >>
Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях.
Личните чувства у човека не представят никаква способност. Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата.
Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях.
След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен.
към беседата >>
Нека даде част от това богатство и на други хора.
Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева.
Нека даде част от това богатство и на други хора.
Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора. Този е правилният начин на даване.
към беседата >>
Обаче, в природата не е така.
Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша.
Обаче, в природата не е така.
В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото.
към беседата >>
След това трябва да разбираме и последствията на тия причини.
Те представят само потоци. Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях.
След това трябва да разбираме и последствията на тия причини.
При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята.
към беседата >>
Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното.
Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора.
Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното.
Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора. Този е правилният начин на даване.
към беседата >>
В природата, зла воля не съществува.
Придобият ли Истината и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така.
В природата, зла воля не съществува.
Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах.
към беседата >>
При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло.
Любовта към Бога, също така, не е способност, но чувство, което дава силен тласък, подтик в живота на човека. Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини.
При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло.
Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак.
към беседата >>
Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора.
Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното.
Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора.
Този е правилният начин на даване.
към беседата >>
Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия.
Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува сама една сила, която управлява. И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува.
Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия.
Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата.
към беседата >>
Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло.
Въпросите за способностите пък, могат да се разрешат само тогава, когато се разреши Питагоровата теорема. Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло.
Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло.
Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл.
към беседата >>
Този е правилният начин на даване.
Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева. Нека даде част от това богатство и на други хора. Не е въпросът да раздаде всичкото си имане на 6едните, но поне излишното. Ако пък има и богат ум, при това, нека впрегне ума си в работа, да направи една фабрика, едно училище или един чифлик, чрез който да създаде работа на много хора.
Този е правилният начин на даване.
към беседата >>
Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото.
И тогава, той трябва да подчини волята си на тази Висша воля и разумност. Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия.
Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото.
Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно.
към беседата >>
Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение.
Въпросът за способностите може да се разреши само тогава, когато човек се научи да свири, да смята, да мисли за причините и последствията на нещата. Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло.
Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение.
Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека.
към беседата >>
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение.
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение.
Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят.
към беседата >>
Иначе, само по себе си, злото не съществува.
Не се ли подчини на волята Божия, неговата воля ще бъде раздвоена: от една страна – ще бъде добра, а от друга страна – лоша. Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото.
Иначе, само по себе си, злото не съществува.
Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят.
към беседата >>
Според мене, такъв човек още не е силен.
Тъй щото, дойдем ли до способностите, ние трябва да разбираме причините на явленията, които съществува в природата, както и законите, които са свързани с тях. След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение.
Според мене, такъв човек още не е силен.
Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството.
към беседата >>
Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне.
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение.
Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне.
Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване.
към беседата >>
Съвременните хора имат неправилно понятие за злото.
Обаче, в природата не е така. В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува.
Съвременните хора имат неправилно понятие за злото.
Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора".
към беседата >>
Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята.
След това трябва да разбираме и последствията на тия причини. При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен.
Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята.
Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно.
към беседата >>
Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад.
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение. Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне.
Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад.
Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство.
към беседата >>
Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах.
В природата, зла воля не съществува. Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото.
Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах.
Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си?
към беседата >>
Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак.
При това, забелязано е, че всяка способност дава известна пластичност на човешкото тяло. Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята.
Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак.
Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът.
към беседата >>
Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото.
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение. Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад.
Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото.
Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява.
към беседата >>
Не, това е криво схващане за нещата.
Да се говори за зла воля, това подразбира, да се реагира срещу волята Божия. Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах.
Не, това е криво схващане за нещата.
Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това.
към беседата >>
Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл.
Запример, силният човек трябва да има добре устроено тяло. Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак.
Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл.
Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека?
към беседата >>
Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот.
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение. Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото.
Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот.
В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот.
към беседата >>
Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно.
Когато хората противодействат на волята Божия, те създават злото. Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата.
Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно.
Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване.
към беседата >>
Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека.
Като говоря за силен човек, аз нямам предвид този, който може да се боксира, да надвива другите във физическо отношение. Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл.
Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека.
Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход.
към беседата >>
В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят.
Съвременните учени трябва да намерят един метод за правилното възпитание на младото поколение. Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот.
В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят.
Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация.
към беседата >>
Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят.
Иначе, само по себе си, злото не съществува. Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно.
Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят.
Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата.
към беседата >>
Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството.
Според мене, такъв човек още не е силен. Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека.
Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството.
От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата.
към беседата >>
Има един правилен, естествен път за подмладяване.
Много от учените искат да приложат старите методи, но с тях нищо не може да се постигне. Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят.
Има един правилен, естествен път за подмладяване.
Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб.
към беседата >>
Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора".
Съвременните хора имат неправилно понятие за злото. Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят.
Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора".
Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога.
към беседата >>
От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно.
Ако такъв силен човек се намери пред човек със силна мисъл, последният може да го повали на земята. Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството.
От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно.
Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип.
към беседата >>
Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство.
Със старото е ликвидирано вече, невъзможно е да си служим с него, невъзможно е връщане назад. Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване.
Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство.
След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи.
към беседата >>
Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си?
Да се мисли, че злото съществува като сила в природата, то е все едно, да се мисли като онези хора, които, като пътуват в пустинята, вдигат прах с краката си и казват, че цялата местност, зад тях и пред тях, е само прах. Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора".
Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си?
Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека.
към беседата >>
Една от тия сили е гневът.
Човек, който има силна мисъл, може да се бори и с най-големия юнак. Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно.
Една от тия сили е гневът.
Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип. Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата.
към беседата >>
След това, човек пак остарява.
Условията, при които се намираме днес, не позволяват вече връщане към старото. Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство.
След това, човек пак остарява.
Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях.
към беседата >>
Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това.
Не, това е криво схващане за нещата. Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си?
Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това.
Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека.
към беседата >>
Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека?
Някой голям юнак може да се бори с 20–30 души, но той не може да устои на човек със силна мисъл. Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът.
Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека?
И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип. Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата. Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
към беседата >>
Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот.
Всяко връщане към старото ще внесе смут в целия живот. В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява.
Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот.
Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите.
към беседата >>
Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване.
Ако съвременните хора, по закона на жертвата, се отрекат от своите лични желания и започнат да дават, в тях ще настане вътрешен мир; и там, дето са мислили, че природата е мъртва, тя ще оживее; там, дето условията са били най-лоши, растителността веднага ще се поправи и всичко ще започне да расте, и да се развива правилно. Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това.
Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване.
Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират.
към беседата >>
И гневът има свой произход.
Не е механическата или физическата сила, която побеждава човека. Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека?
И гневът има свой произход.
Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип. Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата. Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
към беседата >>
Това вече не е подмладяване, но стимулация.
В съвременните учени хора се заражда желание да се подмладят. Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот.
Това вече не е подмладяване, но стимулация.
Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога.
към беседата >>
Това е само временно разположение на душата.
Само по този начин, сърцата на хората ще се облагородят. Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване.
Това е само временно разположение на душата.
Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях.
към беседата >>
Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата.
Следователно, има ред сили в живота, на които трябва да се знае естеството. От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход.
Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата.
Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип. Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата. Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
към беседата >>
Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб.
Има един правилен, естествен път за подмладяване. Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация.
Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб.
Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон.
към беседата >>
Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога.
Писанието казва: "Бог държи сърцата на всички хора". Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата.
Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога.
Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека.
към беседата >>
Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип.
От непознаването на тези сили произтичат страданията, които хората имат ежедневно. Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата.
Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип.
Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата. Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
към беседата >>
Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи.
Съвременната медицина, например, прави опити за подмладяване, с присаждане на някаква жлеза, но това е временно средство. След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб.
Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи.
Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава.
към беседата >>
Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека.
Ако е така, не могат ли, всички хора, да отворят сърцата си? Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога.
Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека.
В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък.
към беседата >>
Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата.
Една от тия сили е гневът. Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип.
Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата.
Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
към беседата >>
Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях.
След това, човек пак остарява. Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи.
Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях.
Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
към беседата >>
В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека.
Щом сърцата на хората са затворени и корави, това показва, че те са причина за това. Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека.
В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека.
Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък. При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
към беседата >>
Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
Знае ли се, например, от какво произтича гнева в човека? И гневът има свой произход. Той се е явил в най-ранни времена, когато у човека се събудило желание, да излезе от своето инертно състояние и да произведе единицата. Обаче, явят ли се две единици, ражда се злото в света; не както хората го разбират, но злото като творческа сила, като творчески принцип. Адептите, от древните времена още, са считали всички числа от 1 – 10 като реално добро, понеже произтичат от единицата.
Всички числа пък, които произтичат от двойката, те са считали за лоши числа, понеже имат лоши, фатални последствия.
към беседата >>
Същото може да се каже и за държавите.
Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях.
Същото може да се каже и за държавите.
Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
към беседата >>
Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират.
Да ходиш в църква, това още не е даване; да направиш едно добро дело, това още не е даване. Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека.
Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират.
Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък. При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
към беседата >>
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже.
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже.
Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже. По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея.
към беседата >>
Те не са създадени от хората, но са творение на Бога.
Това вече не е подмладяване, но стимулация. Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите.
Те не са създадени от хората, но са творение на Бога.
Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава?
към беседата >>
Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях.
Това е само временно разположение на душата. Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират.
Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях.
Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък. При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
към беседата >>
Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже.
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже.
Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже.
По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени.
към беседата >>
Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон.
Бащата и майката не трябва да гледат на децата си, като на средство за прехрана, да мислят, че на старини ще живеят на техен гръб. Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога.
Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон.
Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята.
към беседата >>
Те са разумни същества, които седят по-високо от човека.
Важно е, обаче, да знаеш, какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях.
Те са разумни същества, които седят по-високо от човека.
Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък. При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
към беседата >>
По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири.
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже. Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже.
По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири.
Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени.
към беседата >>
Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава.
Казвам: синовете и дъщерите са разумни души, които са дошли да живеят при родителите си, не да ги поддържат, но да изпълнят известни закони, да разрешат известни задачи. Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон.
Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава.
Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава.
към беседата >>
Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък.
Когато говоря за Бога, за отношенията на душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека.
Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък.
При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
към беседата >>
Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо?
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже. Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже. По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири.
Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо?
– Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник.
към беседата >>
Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
Ако те доброволно, от любов, от съзнание помагат на родителите си, това е благо за самите тях. Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава.
Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл.
към беседата >>
При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
В това отношение, целият космос не е нищо друго, освен израз на човека. Като се говори за ангелите, например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела, приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега, каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си, и от нея не остава никакъв излишък.
При това, те ядат много малко, понеже познават добре всяка клетка на организма си и съзнателно се разговарят с тях.
към беседата >>
– Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете.
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже. Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже. По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо?
– Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете.
Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение.
към беседата >>
Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
Същото може да се каже и за държавите. Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича.
към беседата >>
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма.
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма.
Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си.
към беседата >>
Те имат любов към нея.
Днес, като се наблюдават отношенията между мъжете и жените, мнозина казват: жената може да примири двама скарани мъже. Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже. По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете.
Те имат любов към нея.
На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства.
към беседата >>
Отде се заличава?
Те не са създадени от хората, но са творение на Бога. Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава.
Отде се заличава?
– От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем.
към беседата >>
Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си.
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма.
Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си.
От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог.
към беседата >>
На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени.
Не, жената никога не може да примири двама скарани мъже. По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея.
На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени.
Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне.
към беседата >>
– От лицето на земята.
Когато една държава се създава, и тук виждаме същия закон. Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава?
– От лицето на земята.
И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени.
към беседата >>
От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера.
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си.
От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера.
От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда.
към беседата >>
Бащата само е в състояние да примири две скарани жени.
По-скоро, жената може да скара двама мъже, но не и да ги примири. Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени.
Бащата само е в състояние да примири две скарани жени.
В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък.
към беседата >>
И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава.
Ето защо, всяка държава, която не се подчинява на Божия закон, тя се заличава. Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята.
И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава.
Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент!
към беседата >>
От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност.
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера.
От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност.
Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда.
към беседата >>
В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник.
Само майката е в състояние да примири двама скарани мъже. Защо? – Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени.
В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник.
Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие.
към беседата >>
Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл.
Когато един дом не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава.
Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл.
В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав.
към беседата >>
Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство.
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност.
Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство.
Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата.
към беседата >>
Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение.
– Понеже в нея има сили, които действат благотворно върху мъжете. Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник.
Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение.
Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели.
към беседата >>
В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича.
Когато един човек не се подчинява на Божия закон, и той се заличава. Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл.
В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича.
Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика.
към беседата >>
Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си.
Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство.
Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си.
От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите.
към беседата >>
Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства.
Те имат любов към нея. На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение.
Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства.
В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко.
към беседата >>
Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем.
Отде се заличава? – От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича.
Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем.
Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога.
към беседата >>
От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог.
Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си.
От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог.
Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията.
към беседата >>
В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне.
На същото основание и мъжът не може да примири две скарани жени. Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства.
В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне.
Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас.
към беседата >>
Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени.
– От лицето на земята. И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем.
Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени.
Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни.
към беседата >>
Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда.
От наше гледище, ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог.
Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда.
Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания?
към беседата >>
Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък.
Бащата само е в състояние да примири две скарани жени. В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне.
Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък.
Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив?
към беседата >>
Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент!
И когато един учен човек не се подчинява на разумните закони, по които мисълта се развива, и той се заличава. Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени.
Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент!
Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре.
към беседата >>
Той е място на труда.
От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата ингелигентност. Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда.
Той е място на труда.
Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания? Най-великите хора в света са страдали най-много.
към беседата >>
Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие.
В това отношение, мъжът и жената представят страни в един триъгълник. Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък.
Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие.
След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това.
към беседата >>
Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав.
Това не значи, че той не трябва да мисли, но нека да бъде искрен, да се занимава с положителната мисъл. В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент!
Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав.
Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
към беседата >>
Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата.
Сферата изразява съвършения живот; формата, която имат хората, говори за тяхното несъвършенство. Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда.
Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата.
Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания? Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
към беседата >>
След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели.
Тези две страни в триъгълник се основават на един вътрешен принцип, който дава подтик на тяхното движение. Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие.
След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели.
Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение.
към беседата >>
Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика.
В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав.
Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика.
Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
към беседата >>
Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите.
Засега, ние сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота си. От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата.
Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите.
Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания? Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
към беседата >>
Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко.
Мъжът и жената са излезли от майката, или от онази равнодействаща Божествена линия, която дава подтик на човека да мисли и да чувства. В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели.
Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко.
Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение. Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение.
към беседата >>
Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога.
Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика.
Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога.
Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
към беседата >>
Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията.
От квадрата ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после, в триъгълника, дето е Бог. Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите.
Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията.
Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания? Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
към беседата >>
Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас.
В своето развитие, човек си поставя като идеал известни идеи, които иска да постигне. Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко.
Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас.
Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение. Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение. Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
към беседата >>
Оттогава, много американци станаха внимателни.
Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога.
Оттогава, много американци станаха внимателни.
Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
към беседата >>
Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания?
Значи, квадратът представя абсолютната Божия Правда. Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията.
Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания?
Най-великите хора в света са страдали най-много. Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
към беседата >>
Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив?
Най-първо, той иска да развие своето физическо тяло, да създаде в себе си добре устроен стомах, добре развити ръце и крака, добре развити очи и уши, правилно развити бели дробове и добре разработен и развит мозък. Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас.
Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив?
От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение. Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение. Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
към беседата >>
Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре.
Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни.
Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре.
Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
към беседата >>
Най-великите хора в света са страдали най-много.
Той е място на труда. Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания?
Най-великите хора в света са страдали най-много.
Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
към беседата >>
От голямо значение е това.
Човек знае, че като има добре развито тяло, от това зависи и неговото бъдещо щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив?
От голямо значение е това.
Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение. Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение. Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
към беседата >>
Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре.
Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава?
към беседата >>
Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
Като минем през всички степени на труда, ще влезем в свободата. Ето защо, като се знае това, не трябва да се плашите от страданията в живота, но трябва да работите. Ще дойде ден, когато ще се справите и със страданията. Трябва ли да се дават примери за страданията на хората и за резултатите от тези страдания? Най-великите хора в света са страдали най-много.
Обаче, след като са работили усилено върху себе си, те са преодоляли страданията.
към беседата >>
Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение.
След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в себе си известни добродетели. Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това.
Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение.
Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение. Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
към беседата >>
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота.
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота.
Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията.
Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене.
към беседата >>
Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение.
Запример: седне до вас някой човек, който не е досетлив и ще се доближи с крака си, толкова близо до вас, че ще ви причини болка; но не се досеща да се отстрани малко. Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение.
Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение.
Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
към беседата >>
Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата.
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота.
Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата.
Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия.
към беседата >>
Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията.
Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета.
Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича.
към беседата >>
Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
Ако пък до вас седне някой досетлив човек, той ще запази известно разстояние, ще седне, най-малко, един метър далеч от вас. Казвате: какво от това, че единият човек е досетлив, а другият недосетлив? От голямо значение е това. Досетливият човек на физическия свят ще бъде досетлив и в духовно отношение. Недосетливият във физическо отношение ще бъде недосетлив и в духовно отношение.
Качествата на човека се пренасят от физическия свят в духовния.
към беседата >>
Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък.
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота. Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата.
Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък.
Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва.
към беседата >>
Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията. Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета.
Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си.
Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива.
към беседата >>
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!
" Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява.
към беседата >>
Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира.
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота. Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък.
Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира.
Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва.
към беседата >>
Един ден, обаче, тя решила да го изпита.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията. Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си.
Един ден, обаче, тя решила да го изпита.
Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял.
към беседата >>
" Какво трябва да дава човек от себе си?
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде!
" Какво трябва да дава човек от себе си?
Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция.
към беседата >>
Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив.
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота. Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира.
Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив.
Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си.
към беседата >>
Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията. Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита.
Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам.
Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам.
към беседата >>
Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него.
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! " Какво трябва да дава човек от себе си?
Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него.
Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна.
към беседата >>
Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си.
С това, аз искам да ви дам едно изяснение, та да се откажете от старите възгледи на живота. Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив.
Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си.
Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си. На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
към беседата >>
Ти не си за мене.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски студент, да видите, какво всъщност представят страданията. Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам.
Ти не си за мене.
Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен.
към беседата >>
Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава.
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! " Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него.
Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава.
Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми.
към беседата >>
Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия.
Съвременният човек трябва да се откаже от своите стари разбирания и възгледи за нещата. Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си.
Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия.
Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си. На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
към беседата >>
Потърси друга някоя мома, която да те обича.
Той бил млад, красив момък, обичал една от своите състудентки в университета. Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене.
Потърси друга някоя мома, която да те обича.
Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си.
към беседата >>
Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява.
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! " Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава.
Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява.
Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота.
към беседата >>
Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва.
Преди всичко, той трябва да се заеме с изучаването на своя мозък. Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия.
Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва.
Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си. На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
към беседата >>
Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива.
Докато го обичала и тя, той имал разположение да работи, да учи, имал импулс в живота си. Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича.
Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива.
Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека.
към беседата >>
Обаче, духът не се дели, но се разширява.
Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! " Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява.
Обаче, духът не се дели, но се разширява.
В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота. Това, именно, осмисля и самия живот.
към беседата >>
Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва.
Човек трябва да изучава своите състояния, както и енергиите на своя мозък, за да може правилно да ги трансформира. Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва.
Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва.
Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си. На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
към беседата >>
Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял.
Един ден, обаче, тя решила да го изпита. Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива.
Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял.
Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля.
към беседата >>
В разширението се заключава човешката еволюция.
" Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява.
В разширението се заключава човешката еволюция.
Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота. Това, именно, осмисля и самия живот.
към беседата >>
Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си.
Когато човек е гневен, сърдит или неразположен нещо, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергия, събрана около ушите; в задната част на главата; и той трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва.
Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си.
На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
към беседата >>
Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам.
Изписала му едно писмо със следното съдържание: отсега нататък, аз те напущам. Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял.
Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам.
Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата.
към беседата >>
Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна.
Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция.
Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна.
Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота. Това, именно, осмисля и самия живот.
към беседата >>
На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
Ако не успее да я трансформира, още този ден, той ще се скара или с жена си, или с децата си, или със слугините си. Затова, разгневи ли се, нека влезе в стаята си, да се съсредоточи и по някакъв начин, да трансформира тази енергия. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва. Че се е разгневил човек, в това няма нищо лошо, но то показва, че Марс го е посетил и му казва, че трябва да воюва. Не, той не трябва да воюва с близките си, но да воюва със злото в себе си.
На другата сутрин пък го посетил Сатурн, и този човек става подозрителен, страхлив, започва да се съмнява във всичко и очаква най-голямото нещастие.
към беседата >>
Ти си пак моят обичен.
Ти не си за мене. Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам.
Ти си пак моят обичен.
Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>
Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми.
Следователно, духът, който, сам по себе си, е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна.
Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми.
Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота. Това, именно, осмисля и самия живот.
към беседата >>
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие.
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие.
У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал.
към беседата >>
Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си.
Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен.
Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си.
Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>
Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота.
Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми.
Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота.
Това, именно, осмисля и самия живот.
към беседата >>
У българите има много суеверия.
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие.
У българите има много суеверия.
Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш.
към беседата >>
Такова нещо са страданията в живота на човека.
Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си.
Такова нещо са страданията в живота на човека.
Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>
Това, именно, осмисля и самия живот.
Обаче, духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота.
Това, именно, осмисля и самия живот.
към беседата >>
Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си.
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия.
Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си.
Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той.
към беседата >>
Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля.
Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека.
Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля.
Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл.
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл.
Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава.
към беседата >>
Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си?
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си.
Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си?
Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро.
към беседата >>
Страданието е първото писмо на момата.
Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля.
Страданието е първото писмо на момата.
Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>
Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва.
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл.
Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва.
Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата!
към беседата >>
Той ме пита: тебе срещал ли те е поп?
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си?
Той ме пита: тебе срещал ли те е поп?
– Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си.
към беседата >>
Радостта е второто писмо на момата.
Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата.
Радостта е второто писмо на момата.
към беседата >>
Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават.
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва.
Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават.
Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи.
към беседата >>
– Не ме е срещал.
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп?
– Не ме е срещал.
– Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията.
към беседата >>
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е.
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е.
на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш.
към беседата >>
Казвате: какво имаме да дадем?
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават.
Казвате: какво имаме да дадем?
Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа.
към беседата >>
– Тогава нищо не знаеш.
У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал.
– Тогава нищо не знаеш.
Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук.
към беседата >>
на радостта в човека?
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е.
на радостта в човека?
Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.
към беседата >>
Всеки може да даде нещо.
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем?
Всеки може да даде нещо.
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек.
към беседата >>
Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той.
Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш.
Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той.
Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек.
към беседата >>
Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам".
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека?
Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам".
Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш.
към беседата >>
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава.
И тъй, докато даваме, нашият живот има смисъл. Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо.
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава.
Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени.
към беседата >>
Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро.
Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той.
Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро.
По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа.
към беседата >>
Той повярвал и веднага се насърчил.
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам".
Той повярвал и веднага се насърчил.
Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни.
към беседата >>
Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата!
Щом престанем да даваме, тогава и беднотията започва. Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава.
Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата!
Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека.
към беседата >>
По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си.
Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро.
По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си.
Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека.
към беседата >>
Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка?
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил.
Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка?
Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов.
към беседата >>
Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи.
Няма по-лошо нещо в света от това, да остане човек сам, да ходи тук-там, да очаква на хората да му дават. Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата!
Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи.
Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света.
към беседата >>
Умният човек предвижда нещастията.
– Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си.
Умният човек предвижда нещастията.
Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа.
към беседата >>
Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш.
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка?
Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш.
Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене.
към беседата >>
Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа.
Казвате: какво имаме да дадем? Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи.
Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа.
Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи.
към беседата >>
Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук.
– Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията.
Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук.
Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа.
към беседата >>
Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.
на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш.
Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.
Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците.
към беседата >>
Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек.
Всеки може да даде нещо. Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа.
Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек.
Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение.
към беседата >>
Нека отидат при някой богат човек.
Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук.
Нека отидат при някой богат човек.
Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен.
към беседата >>
Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш.
Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.
Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш.
Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот.
към беседата >>
Човекът е първото число, единицата, която не се мени.
Когато ученикът влиза в училището, и той може да даде нещо на учителя си: първо – той дава вниманието си към учителя, като го слуша, а после – започва да работи върху уроците, които учителят му преподава. Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек.
Човекът е първото число, единицата, която не се мени.
От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е.
към беседата >>
Мнозина мислят, че молитвата не е работа.
Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек.
Мнозина мислят, че молитвата не е работа.
Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб.
към беседата >>
Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни.
Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш.
Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни.
Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние.
към беседата >>
От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека.
Правилно ли е, след като учителят е предавал уроци, няколко часа наред, ученикът да каже: господин учителю, реши ми задачата! Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени.
От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека.
Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата.
към беседата >>
Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека.
По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си. Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа.
Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека.
Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб?
към беседата >>
Дето има горение, там има и любов.
Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни.
Дето има горение, там има и любов.
Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си.
към беседата >>
Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света.
Ако учителят всеки ден решава задачите на своя ученик, в края на краищата, той нищо няма да научи. Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека.
Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света.
Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината!
към беседата >>
Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа.
Умният човек предвижда нещастията. Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека.
Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа.
Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката?
към беседата >>
Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене.
Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов.
Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене.
Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят.
към беседата >>
Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи.
Учителят ще стане по-учен, а ученикът – по-голям невежа. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света.
Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи.
Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта?
към беседата >>
Музиката, науката, също така, са работа.
Ако минава през някоя гора, дето има разбойници, той веднага схваща, че му се готви някаква засада и затова минава от друг път, или се обръща към Бога с молитва: Господи, моля Ти се, отпрати тези хора по друг път, защото работата им не е тук. Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа.
Музиката, науката, също така, са работа.
Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби.
към беседата >>
Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците.
Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене.
Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците.
Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави.
към беседата >>
Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение.
Следователно, първото нещо, което се изисква от човека е, да знае, какво представя той, като човек. Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи.
Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение.
В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината?
към беседата >>
Който работи, той може да бъде свободен.
Нека отидат при някой богат човек. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа.
Който работи, той може да бъде свободен.
Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя.
към беседата >>
Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот.
Повярваш ли, че никой не те обича, и веднага ще се свиеш. Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците.
Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот.
Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата!
към беседата >>
В този смисъл, всеки човек включва, т.е.
Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение.
В този смисъл, всеки човек включва, т.е.
съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи.
към беседата >>
Който не работи, той пък е всякога роб.
Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен.
Който не работи, той пък е всякога роб.
Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил.
към беседата >>
Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние.
Преди всичко, при вас трябва да дойде една разумна душа, която да ви обикне, за да се почувствате мощни и свободни. Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот.
Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние.
Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов.
към беседата >>
съдържа в себе си единицата.
От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е.
съдържа в себе си единицата.
Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът?
към беседата >>
Защо човек става роб?
Важна работа е молитвата; тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб.
Защо човек става роб?
Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
към беседата >>
Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си.
Дето има горение, там има и любов. Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние.
Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си.
Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин!
към беседата >>
Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината!
Тази единица постоянно радиира; тя е живата душа, от която е произлязло всичко в света. Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата.
Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината!
Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е.
към беседата >>
Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката?
Да се молиш, това е работа; да любиш, това е работа; да мислиш, това пак е работа. Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб?
Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката?
– Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме!
към беседата >>
Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят.
Любовните работи стават все из горите, дето има ядене и пиене. Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си.
Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят.
Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин! След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага.
към беседата >>
Питам: какво нещо е обичта?
Аз не говоря за тази единица, която може само да се напише на черната дъска или на хартия, но под "единица" подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината!
Питам: какво нещо е обичта?
Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н.
към беседата >>
– Защото не знае да люби.
Музиката, науката, също така, са работа. Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката?
– Защото не знае да люби.
Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате.
към беседата >>
Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави.
Като говоря, че любовните работи стават из горите, аз не разбирам, че които се обичат, там трябва да се крият, нито пък считам, че в горите се крият разбойниците. Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят.
Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави.
Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин! След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери.
към беседата >>
Какво нещо е Истината?
Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата: едно, две, три, десет, хиляда – до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта?
Какво нещо е Истината?
Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
към беседата >>
Някой казва: дотегна ми вече да любя.
Който работи, той може да бъде свободен. Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби.
Някой казва: дотегна ми вече да любя.
Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише.
към беседата >>
Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата!
Под думата „гора" аз разбирам място, дето се развива и расте най-красивият живот. Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави.
Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата!
Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин! След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери.
към беседата >>
Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи.
В този смисъл, всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината?
Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи.
Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
към беседата >>
Казвам: ти още не си любил.
Който не работи, той пък е всякога роб. Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя.
Казвам: ти още не си любил.
Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава.
към беседата >>
Казано е, че Си Любов.
Да те обича някой, това значи, да те срещне една разумна душа и да ти помогне, и то, в такъв случай, когато ти се намираш в най-голямо отчаяние. Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата!
Казано е, че Си Любов.
Помогни ми по някакъв начин! След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери.
към беседата >>
Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът?
съдържа в себе си единицата. Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи.
Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът?
– Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
към беседата >>
Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Защо човек става роб? Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил.
Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава.
към беседата >>
Помогни ми по някакъв начин!
Представете си един баща, човек с четири деца, останал без всякаква служба, ходи гладен, бос, търси прехраната си. Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов.
Помогни ми по някакъв начин!
След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери.
към беседата >>
– Пресен е.
Казвате тогава: да се обичаме, да говорим истината! Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът?
– Пресен е.
Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н. Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
към беседата >>
Казвате: много се радваме!
Защо го затварят в затвора и му турят пранги на краката? – Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед.
Казвате: много се радваме!
– Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването.
към беседата >>
След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага.
Отиде на едно място, изпъдят го; отиде на друго място, и оттам го изпъдят. Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин!
След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага.
Из американския живот има много такива примери.
към беседата >>
Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н.
Питам: какво нещо е обичта? Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е.
Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н.
Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
към беседата >>
– Щом се радвате, вие трябва да давате.
– Защото не знае да люби. Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме!
– Щом се радвате, вие трябва да давате.
Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята.
към беседата >>
Из американския живот има много такива примери.
Най-после, той отива в гората, отчаян, обезсърчен, не знае какво да прави. Започва да се моли на Господа: Боже, на Тебе само ми е надеждата! Казано е, че Си Любов. Помогни ми по някакъв начин! След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага.
Из американския живот има много такива примери.
към беседата >>
Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
Какво нещо е Истината? Да се обичате, да говорите истината, това са все още материални работи. Запример: вие сте хлебар, продавате някому хляб и този човек ви пита: пресен ли е хлябът? – Пресен е. Тъй щото, да казваш, че обичаш някого, това подразбира, да имаш готовността и разположението да говориш с него искрено, чистосърдечно, да го приемеш дома си, поне за две-три вечери, да го нагостиш добре и т.н.
Ако това чувство на обич не може да се прояви отвътре навън, и мислите на хората не могат да действат.
към беседата >>
Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише.
Някой казва: дотегна ми вече да любя. Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате.
Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише.
Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод.
към беседата >>
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта.
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта.
В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога.
към беседата >>
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си.
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си.
Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат.
към беседата >>
Това показва, че обича да дава.
Казвам: ти още не си любил. Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише.
Това показва, че обича да дава.
С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете.
към беседата >>
В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики.
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта.
В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики.
Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне!
към беседата >>
Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас.
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си.
Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас.
Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи.
към беседата >>
С миризмата си той привлича, готов е да дава.
Да любиш, значи душата ти да се разцъфти като цвят, на която да накацат Божествените пчелички и започнат да събират мед. Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава.
С миризмата си той привлича, готов е да дава.
В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята.
към беседата >>
Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога.
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта. В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики.
Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога.
Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе.
към беседата >>
Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас.
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас.
Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас.
Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот?
към беседата >>
В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването.
Казвате: много се радваме! – Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава.
В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването.
В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това.
към беседата >>
Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога.
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта. В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога.
Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога.
По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й.
към беседата >>
Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува.
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас.
Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува.
Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница.
към беседата >>
В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята.
– Щом се радвате, вие трябва да давате. Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването.
В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята.
Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си.
към беседата >>
По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник.
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта. В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога.
По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник.
Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица.
към беседата >>
Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува.
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува.
Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува.
Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме.
към беседата >>
Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод.
Забележете, например, когато пъпешът узрее, той, отдалеч още, започва да мирише. Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята.
Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод.
Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна.
към беседата >>
Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога.
Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта. В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник.
Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога.
Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката.
към беседата >>
Каквито Бог даде, такива ще бъдат.
Много от съвременните културни хора са слезли до най-низкото положение, вследствие на което, се намират в противоречие със себе си. Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува.
Каквито Бог даде, такива ще бъдат.
Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома.
към беседата >>
Елате да ме отрежете.
Това показва, че обича да дава. С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод.
Елате да ме отрежете.
Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.
към беседата >>
Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне!
В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога.
Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне!
Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си.
към беседата >>
Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи.
Каквото и да правят, в края на краищата, те казват: ние все ще умрем един ден и всичко ще се свърши с нас. Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат.
Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи.
Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си.
към беседата >>
Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята.
С миризмата си той привлича, готов е да дава. В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете.
Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята.
Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.
към беседата >>
Той искал, по този начин, да го подиграе.
Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне!
Той искал, по този начин, да го подиграе.
Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща.
към беседата >>
Тогава, какъв смисъл има такъв живот?
Като се натъкнат на някой въпрос за разрешение, те казват: този въпрос не е за нас. Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи.
Тогава, какъв смисъл има такъв живот?
Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва.
към беседата >>
Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това.
В това отношение, динята е много горделива, тя още не е научила закона на даването. В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята.
Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това.
Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.
към беседата >>
Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й.
Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе.
Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й.
Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си.
към беседата >>
Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница.
Като дойдат до въпроса за Господа, те пак казват: дали съществува, или не съществува Господ, това ни най-малко не ни интересува. Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот?
Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница.
Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай!
към беседата >>
Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си.
В културно отношение, пъпешът седи по-високо от динята. Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това.
Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си.
Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна. Не, тя е по-слаба в културно отношение.
към беседата >>
Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица.
По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й.
Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица.
Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
към беседата >>
Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме.
Като дойдат до въпроса за женитбата, те казват: за нас е важно да се оженим, а за каква жена ще се оженим и какви деца ще имаме, това не ни интересува. Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница.
Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме.
При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така?
към беседата >>
Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна.
Той отдалеч вика: аз съм узрял вече, давам ви своя плод. Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си.
Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна.
Не, тя е по-слаба в културно отношение.
към беседата >>
Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката.
Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица.
Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката.
Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
към беседата >>
При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома.
Каквито Бог даде, такива ще бъдат. Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме.
При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома.
Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна.
към беседата >>
Не, тя е по-слаба в културно отношение.
Елате да ме отрежете. Като ме отрежете, всичко можете да направите с мене, но искам семето ми да запазите, да го посадите отново в земята. Понеже динята е горделива, и да узрее, тя никому не съобщава това. Тя казва: който ме намери, може да ме отреже; ако никой не ме намери, аз ще остана на корена си. Хората, като не знаят това, казват, че динята е по-скромна.
Не, тя е по-слаба в културно отношение.
към беседата >>
Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си.
Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката.
Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си.
Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
към беседата >>
Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си.
Да, но тия хора трябва да знаят, че в женитбата има и техни работи. Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома.
Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си.
По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин?
към беседата >>
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал.
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал.
Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му.
към беседата >>
Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща.
Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си.
Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща.
Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
към беседата >>
По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва.
Тогава, какъв смисъл има такъв живот? Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си.
По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва.
Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота.
към беседата >>
Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората.
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал.
Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората.
Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода.
към беседата >>
Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си.
Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща.
Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си.
Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
към беседата >>
Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай!
Да се разсъждава така, то е все едно, човек да се намира в положението на старите турци, които имат обичай да женят младия, без той да знае, коя ще бъде неговата избранница. Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва.
Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай!
Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор.
към беседата >>
Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание!
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал. Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората.
Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание!
Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие.
към беседата >>
Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си.
Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си?
към беседата >>
Защо й казал така?
Младият, като знае този техен обичай, казва на своите близки: щом искате, оженете ме. При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай!
Защо й казал така?
– Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие.
към беседата >>
Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор!
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал. Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание!
Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор!
Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север!
към беседата >>
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме.
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме.
Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл.
към беседата >>
– Защото тя била много грозна.
При това, той очаква, че те ще му изберат млада и красива мома. Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така?
– Защото тя била много грозна.
Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме?
към беседата >>
Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора.
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал. Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор!
Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора.
Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот.
към беседата >>
Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов.
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме.
Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов.
Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен.
към беседата >>
Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин?
Един турски бей се оженил, според този обичай, именно, и неговата избранница трябвало да си свали булото, едва след оженването си. По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна.
Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин?
То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте.
към беседата >>
Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му.
Казвам: от всички растения, от всички извори ние можем да извадим морал. Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора.
Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му.
Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия.
към беседата >>
Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси.
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме. Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов.
Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси.
Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл.
към беседата >>
То произтича от обичаите, които съществуват в живота.
По този случай, тя запитала своя мъж, на кого да се показва, и на кого да не се показва. Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин?
То произтича от обичаите, които съществуват в живота.
Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам?
към беседата >>
Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода.
Светът е пълен с образци, които могат да дадат някакъв морал на хората. Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му.
Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода.
Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората.
към беседата >>
Тази душа, именно, е вашият спасител.
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме. Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси.
Тази душа, именно, е вашият спасител.
Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори?
към беседата >>
Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор.
Той й казал: показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай! Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота.
Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор.
Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай.
към беседата >>
Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие.
Като наблюдавам проявите на съвременните хора, казвам: колко много още има да живеят и да се учат хората, докато дойдат до Божествения морал, докато придобият будно съзнание! Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода.
Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие.
Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо.
към беседата >>
Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота.
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме. Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител.
Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота.
Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота.
към беседата >>
Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие.
Защо й казал така? – Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор.
Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие.
Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи.
към беседата >>
Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север!
Колко внимателен трябва да бъде човек, когато отива до някой извор! Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие.
Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север!
Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми.
към беседата >>
Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл.
Казвам; при сегашните трудни времена на живота, тази огърлица е дошла точно навреме. Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота.
Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл.
Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята!
към беседата >>
Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме?
– Защото тя била много грозна. Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие.
Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме?
Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи?
към беседата >>
Южните извори са пълни с живот.
Той трябва да следи, да не стъпче и най-малкото листенце на цветята около извора. Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север!
Южните извори са пълни с живот.
Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа.
към беседата >>
Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен.
Това са моменти, чрез които се познава Божията Любов. Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл.
Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен.
Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите.
към беседата >>
Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте.
Питам: на какво се дължи нещастието, което сполетяло този турчин? То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме?
Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте.
Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат?
към беседата >>
Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия.
Освен това, той не трябва да бърза да пие от водата му, но да се огледа, да види, какво направление има тази вода, дали тече от изток или запад, дали от север или от юг и като се увери в доброто разположение на този извор, тогава, с благоговение, да се приближи и пие от водата му. Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот.
Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия.
В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно.
към беседата >>
Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл.
Само при трудните условия на живота ще познаете, че има една душа в света, която ви търси. Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен.
Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл.
За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях.
към беседата >>
Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам?
То произтича от обичаите, които съществуват в живота. Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте.
Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам?
Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си.
към беседата >>
В България има извори, които действат добре на хората.
Много от болестите на съвременните хора се дължат на това, че като пътуват някъде из планината, изпотени, пият студена вода; или, както са били натоварени с някаква тежка, лоша мисъл, набързо пият студена вода. Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия.
В България има извори, които действат добре на хората.
Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си.
към беседата >>
За коя наука и за кое изкуство се говори?
Тази душа, именно, е вашият спасител. Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл.
За коя наука и за кое изкуство се говори?
Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство?
към беседата >>
Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай.
Според обичаите на турците, този човек нямал право да си направи свободен избор. Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам?
Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай.
Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец.
към беседата >>
Те са опитвали това нещо.
Пият ли вода в такова състояние, те непременно ще се разболявят, или ще ги сполети някакво голямо нещастие. Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората.
Те са опитвали това нещо.
Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им.
към беседата >>
Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота.
Само по този начин ще познаете и великата Истина в живота. Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори?
Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота.
Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога?
към беседата >>
Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи.
Понякога и ние се намираме в същото положение: речем да се покажем пред хората, но с това създаваме и на себе си, и на тях, нещастие. Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай.
Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи.
Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци.
към беседата >>
Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми.
Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север! Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо.
Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми.
Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята!
Ако не можете да намерите онзи, който ви обича, тогава и животът ви няма да има смисъл. Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота.
Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята!
Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си.
към беседата >>
Питам: на какво прилича човек без идеи?
Затова и ние трябва да запитваме: на кого да се показваме, и на кого да не се показваме? Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи.
Питам: на какво прилича човек без идеи?
Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота.
към беседата >>
Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа.
Южните извори са пълни с живот. Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми.
Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа.
Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните.
към беседата >>
Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите.
Ако ние трябва да се родим само и да умрем, без да намерим великата Истина, тогава и животът е безсмислен. Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята!
Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите.
Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем.
към беседата >>
Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат?
Обаче, при такъв въпрос, и на нас ще отговорят: на когото искате се показвайте, само на нас не се показвайте. Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи?
Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат?
Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена.
към беседата >>
Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно.
Може да се пие вода и от северни извори, но само при специални условия. В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа.
Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно.
За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива.
към беседата >>
Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях.
Казвам: само в любовта има смисъл; само в науката има смисъл; само в изкуството има смисъл. За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите.
Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях.
Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н.
към беседата >>
Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си.
Ти имаш една свещена идея в себе си и такъв, какъвто си грозен, запитваш: на кого да се показвам? Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат?
Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си.
Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел.
към беседата >>
За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си.
В България има извори, които действат добре на хората. Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно.
За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си.
Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма.
към беседата >>
Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство?
За коя наука и за кое изкуство се говори? Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях.
Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство?
Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е?
към беседата >>
Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец.
Тази идея ще ти отговори: на когото искаш се показвай, само на мене не се показвай. Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си.
Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец.
Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така.
към беседата >>
Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им.
Те са опитвали това нещо. Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си.
Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им.
После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо?
към беседата >>
Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога?
Наука с любов, изкуство с любов дават смисъл на живота. Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство?
Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога?
Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е? Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е?
към беседата >>
Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци.
Най-после, ти се чувстваш нещастен и казваш: аз съм човек без идеи. Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец.
Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци.
Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица.
към беседата >>
После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа.
Всеки учител може да направи ред опити в това отношение, за да провери истинността на думите ми. Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им.
После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа.
Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата.
към беседата >>
Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си.
Не е достатъчно само да се мисли за Любовта, за Мъдростта, за Истината, но светлината, която днес иде отгоре, минава през прозорците ви и предава думите на Онзи, който ви е пратил на земята: Отворете сърцата си на дневната светлина и цъфнете като цветята! Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога?
Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си.
Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е? Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е? Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
към беседата >>
Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота.
Питам: на какво прилича човек без идеи? Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци.
Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота.
Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия.
към беседата >>
Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните.
Учителят може да изведе около 50 – 60 деца в някоя планинска местност, при някой хубав, чист извор и там да прекара няколко часа. Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа.
Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните.
Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н.
към беседата >>
Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем.
Онзи, който ви обича, казва: Растете, развивайте се и завържете плод, като плодните дървета, за жертва на другите. Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си.
Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем.
Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е? Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е? Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
към беседата >>
Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена.
Или, на какво прилича човек, когото идеите напущат? Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота.
Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена.
Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия. Какво представя дом без деца?
към беседата >>
Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива.
Като се върне, той ще забележи, че и в най-непослушните деца е станало някакво преобразование, макар и несъзнателно. За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните.
Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива.
Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях.
към беседата >>
Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н.
Онзи, който ви обича, казва: Бъдете като изворите, които непреривно изтичат навън, и давайте като тях. Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем.
Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н.
Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е? Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е? Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
към беседата >>
Казвате: Господ дал, Господ взел.
Той прилича на жена или на мъж, които са напуснати – жената от мъжа си, а мъжът от жена си. Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена.
Казвате: Господ дал, Господ взел.
Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия. Какво представя дом без деца?
към беседата >>
Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма.
За да се доберат до тази положителна наука, хората трябва да познават себе си. Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива.
Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма.
В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения.
към беседата >>
Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е?
Ако човек не може да направи това, тогава, в какво се заключава неговото благородство? Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н.
Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е?
Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е? Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
към беседата >>
Не е така.
Той прилича още и на жена-вдовица, или на мъж-вдовец. Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел.
Не е така.
Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия. Какво представя дом без деца?
към беседата >>
В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо?
Те трябва да познават всички промени, които стават в техния живот, както и всички промени, които стават в тялото им. После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма.
В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо?
– Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него.
към беседата >>
Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е?
Ако ние не сме готови да изпълним това, в какво седи готовността ни, да прославим Бога? Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е?
Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е?
Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
към беседата >>
Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица.
Обаче, не е правилно да съществуват в света вдовици или вдовци. Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така.
Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица.
Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия. Какво представя дом без деца?
към беседата >>
– Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата.
После, те трябва да разбират, доколко техните устни са възприемчиви към енергиите на живата природа. Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо?
– Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата.
Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него. Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
към беседата >>
Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
Не е въпросът себе си да прославим, но Бога трябва да прославим с делата си. Не е достатъчно да носим името "човек", но и да го оправдаем. Да носим името "човек", без да сме такива, то е все едно, да се наричаме Ангел, Христо, Мария и т.н. Ангел, например, е хубаво име, но всеки, който носи това име, ангел ли е? Христо е хубаво име, но всеки, който носи това име, Христос ли е?
Сега, ние имаме нужда от истински, вярващи хора, които да приложат новото учение.
към беседата >>
Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия.
Да съществуват вдовици и вдовци, това е аномалия в живота. Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица.
Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия.
Какво представя дом без деца?
към беседата >>
Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н.
Забележете, има хора, които постоянно си свиват устните. Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата.
Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н.
Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него. Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
към беседата >>
Казвате: в какво седи новото учение?
Казвате: в какво седи новото учение?
Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите.
към беседата >>
Какво представя дом без деца?
Според великия закон на живота, нито жена без мъж може, нито мъж без жена. Казвате: Господ дал, Господ взел. Не е така. Човек не трябва да бъде нито вдовец, нито вдовица. Ако децата на някоя майка измират, това не е по волята Божия.
Какво представя дом без деца?
към беседата >>
Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях.
Човек трябва да държи устните си свободно, да не ги свива. Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н.
Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях.
Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него. Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
към беседата >>
Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета!
Казвате: в какво седи новото учение?
Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета!
Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото.
към беседата >>
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи.
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи.
Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл. Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си.
към беседата >>
Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения.
Свиването, изкривяването на устните, на устата говори за някаква анормалност в организма. В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях.
Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения.
Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него. Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
към беседата >>
Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор!
Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета!
Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор!
Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали.
към беседата >>
Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл.
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи.
Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл.
Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си.
към беседата >>
Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него.
В това отношение, учителите трябва да следят зорко върху своите ученици. Защо? – Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения.
Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него.
Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
към беседата >>
Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно!
Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор!
Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно!
Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си.
към беседата >>
Децата представят нещо хубаво в живота. Защо?
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи. Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл.
Децата представят нещо хубаво в живота. Защо?
– Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака.
към беседата >>
Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
– Защото в свободното и естествено държане на устата се крие правилното възпитание на децата. Ще видите хора, които се почесват тук-там по главата, бъркат в ушите си и т.н. Изобщо, много хора правят движения, които не са правилни и носят лоши последствия за тях. Човек трябва да прави хармонични и съзнателни движения. Запример, ако човек пипа главата си с втория пръст, с показалеца, от този пръст излиза енергия на благородство, която може да възбуди съответна енергия и импулс в самия него.
Тъй щото, трябва да има съответствие между импулсите на самия човъж и енергиите на неговите пръсти.
към беседата >>
Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек!
Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно!
Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек!
Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите.
към беседата >>
– Защото децата създават най-хубавите неща.
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи. Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл. Децата представят нещо хубаво в живота. Защо?
– Защото децата създават най-хубавите неща.
И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете?
към беседата >>
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие.
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие.
Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си?
към беседата >>
Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите.
Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек!
Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите.
Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!
към беседата >>
И те представят известна интелигентност от себе си.
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи. Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл. Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща.
И те представят известна интелигентност от себе си.
Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче.
към беседата >>
Не, това са научни данни, които могат да се проверят.
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие.
Не, това са научни данни, които могат да се проверят.
Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си?
към беседата >>
Малкото нещастие се лекува с голямото.
Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите.
Малкото нещастие се лекува с голямото.
По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата си.
към беседата >>
Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си.
Сега, като говоря така, не трябва да се взима само външната страна на тия думи. Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл. Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си.
Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си.
Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче.
към беседата >>
Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения.
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие. Не, това са научни данни, които могат да се проверят.
Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения.
Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна.
към беседата >>
По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали.
Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото.
По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали.
Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
към беседата >>
Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си.
Вие трябва да ги разглеждате в техния духовен смисъл. Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си.
Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си.
Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза.
към беседата >>
Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си?
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие. Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения.
Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си?
Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата.
към беседата >>
Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си.
Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали.
Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си.
Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
към беседата >>
Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака.
Децата представят нещо хубаво в живота. Защо? – Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си.
Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака.
Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака.
към беседата >>
Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията.
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие. Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си?
Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията.
Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно.
към беседата >>
Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите.
Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си.
Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите.
Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
към беседата >>
Какво чака това дете?
– Защото децата създават най-хубавите неща. И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака.
Какво чака това дете?
То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни.
към беседата >>
Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си?
Като говоря тези работи, мнозина ще кажат, че това е суеверие. Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията.
Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си?
Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява.
към беседата >>
Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!
Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите.
Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!
И с радост продължил по-нататък работата си. Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
към беседата >>
То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче.
И те представят известна интелигентност от себе си. Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете?
То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче.
И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо?
към беседата >>
Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си?
Не, това са научни данни, които могат да се проверят. Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си?
Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си?
Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно.
към беседата >>
И с радост продължил по-нататък работата си.
Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!
И с радост продължил по-нататък работата си.
Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
към беседата >>
И наистина, бащата ще му даде едно локумче.
Те са тактични, знаят, как да постъпват с родителите си. Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче.
И наистина, бащата ще му даде едно локумче.
Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията.
към беседата >>
Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна.
Много от съвременните учени поддържат, че човек може да се възпитава чрез физически упражнения. Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си?
Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна.
Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
към беседата >>
Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие! И с радост продължил по-нататък работата си.
Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло.
към беседата >>
Като получи локумчего, детето си излиза.
Често виждате някое дете да влиза в стаята на баща си. Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче.
Като получи локумчего, детето си излиза.
На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си.
към беседата >>
Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата.
Питам; как може, чрез физически упражнения, да се въздейства на човека и в морално отношение, когато той, преди всичко, не може и не знае, как да държи ръката си? Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна.
Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата.
Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
към беседата >>
„Давайте, и ще ви се даде"!
„Давайте, и ще ви се даде"!
Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора?
към беседата >>
На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака.
Бащата пише, работи нещо, а то дойде полека при него, приближи се, целуне го и седи, чака. Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза.
На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака.
Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път.
към беседата >>
Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно.
Някой започне да съчинява някаква поезия и не знае, как най-правилно да постави ръката си върху хартията. Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата.
Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно.
При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
към беседата >>
Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света.
„Давайте, и ще ви се даде"!
Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света.
Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците?
към беседата >>
Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни.
Какво чака това дете? То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака.
Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни.
Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари.
към беседата >>
При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява.
Как е възможно да напише хубава поезия, ако той не знае, как да постави ръката си? Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно.
При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява.
Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно. Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
към беседата >>
Господ иде в света!
„Давайте, и ще ви се даде"! Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света.
Господ иде в света!
Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават.
към беседата >>
Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо?
То знае, че баща му е купил кутия с локум и ще получи едно локумче. И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни.
Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо?
– Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим?
към беседата >>
Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно.
Или, как е възможно, цигуларят да свири хубаво, ако той не знае, как да държи лъка и цигулката си? Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява.
Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно.
Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
към беседата >>
Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви!
„Давайте, и ще ви се даде"! Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света!
Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви!
Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните?
към беседата >>
– Локум няма в кутията.
И наистина, бащата ще му даде едно локумче. Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо?
– Локум няма в кутията.
Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари.
към беседата >>
Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
Ръката на писателя и на цигуларя трябва да бъде съвършено свободна. Истинският цигулар не трябва да стиска силно цигулката си с брадата. Ако цигуларят е майстор, цигулката му ще прилепне добре и естествено до брадата му и ръката ще се движи свободно. При свирене на цигулка, има две течения, едно нагоре и друго надолу, които течения цигуларят трябва да уравновесява. Ако тези две течения са правилни, тогава и съзнанието на цигуларя ще бъде будно; ако те не са правилни, съзнанието му няма да бъде будно.
Ако цигуларят няма будно съзнание, той силно ще притиска цигулката до брадата си, но тогава, ръката му няма да бъде свободна в движенията си.
към беседата >>
Какво направихте за мене?
„Давайте, и ще ви се даде"! Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви!
Какво направихте за мене?
Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой.
към беседата >>
Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си.
Като получи локумчего, детето си излиза. На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията.
Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си.
Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари. Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората.
към беседата >>
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя?
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя?
Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот.
към беседата >>
Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора?
„Давайте, и ще ви се даде"! Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене?
Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора?
Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите?
към беседата >>
Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път.
На другия ден, пак отива при баща си, целуне го и чака. Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си.
Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път.
Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари. Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората. Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
към беседата >>
Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения.
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя?
Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения.
Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние.
към беседата >>
Какво ще намери в тефтерите на търговците?
Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора?
Какво ще намери в тефтерите на търговците?
В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени.
към беседата >>
Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари.
Така прави то всеки ден, докато кутията с локумите се изпразни. Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път.
Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари.
Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари. Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората. Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
към беседата >>
Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние!
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения.
Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние!
Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света.
към беседата >>
В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават.
Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците?
В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават.
Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат?
към беседата >>
Казвате: какво трябва да правим?
Щом кутията се изпразни, и детето престава да влиза в стаята на баща си. Защо? – Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари.
Казвате: какво трябва да правим?
Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари. Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората. Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „влияние"?
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние!
Какво разбирате под думата „влияние"?
Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора.
към беседата >>
Какво ще намери в складовете на военните?
Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви! Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават.
Какво ще намери в складовете на военните?
В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата.
към беседата >>
Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари.
– Локум няма в кутията. Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим?
Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари.
Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората. Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
към беседата >>
Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание.
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"?
Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание.
Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н.
към беседата >>
В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой.
Какво направихте за мене? Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните?
В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой.
Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил.
към беседата >>
Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората.
Като пристигне нова кутия с локуми, детето пак започва да посещава баща си. Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари.
Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората.
Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
към беседата >>
Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот.
Казвате: какво ни интересува въпроса за цигулката и цигуларя? Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание.
Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот.
Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро.
към беседата >>
Какво ще намери Господ в църквите?
Какво ще намери Господ в хамбарите на богатите хора? Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой.
Какво ще намери Господ в църквите?
– Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия.
към беседата >>
Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
Тези неща са обикновени, наистина, материални работи, но те стимулират човека в неговия път. Докато му трябва локум, той и при баща си ходи, и на църква ходи, и на Бога благодари; щом кутията се изпразни, и той престава да ходи при баща си, престава да ходи на църква, и на Бога вече не благодари. Казвате: какво трябва да правим? Напълнете кутията с локум и с бонбончета, и бащата ще бъде посещаван от децата си, и църквите ще бъдат пълни с богомолци, и на Бога ще се благодари. Ето философия, която трябва да се приложи в живота на хората.
Църквата представя човешкото сърце, което трябва да се отвори.
към беседата >>
Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние.
Говоря ви за цигулката и за цигуларя, защото ги уподобявам на хората и на техните отношения. Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот.
Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние.
Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества.
към беседата >>
– Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени.
Какво ще намери в тефтерите на търговците? В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите?
– Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени.
Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал.
към беседата >>
Съвременните хора са много невежи.
Съвременните хора са много невежи.
Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината.
към беседата >>
Влиянието носи най-великите неща в света.
Имате приятел, когото държите като цигулка, до себе си, и казвате: той трябва да бъде под мое влияние! Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние.
Влиянието носи най-великите неща в света.
Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината.
към беседата >>
Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат?
В тефтерите на търговците ще намери, че толкова и толкова имат да взимат и да дават. Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени.
Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат?
Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах!
към беседата >>
Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо.
Съвременните хора са много невежи.
Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо.
Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи.
към беседата >>
Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора.
Какво разбирате под думата „влияние"? Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света.
Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора.
Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси.
към беседата >>
Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата.
Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат?
Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата.
Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>
Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината.
Съвременните хора са много невежи. Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо.
Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината.
Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село.
към беседата >>
Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н.
Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора.
Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н.
Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата?
към беседата >>
Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил.
В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата.
Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил.
Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>
Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево?
Съвременните хора са много невежи. Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината.
Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево?
Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша.
към беседата >>
Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро.
Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н.
Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро.
В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата.
към беседата >>
Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия.
Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил.
Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия.
Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>
Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека.
Съвременните хора са много невежи. Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево?
Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека.
Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне.
към беседата >>
В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества.
Не води ли такъв живот, той може да събуди в хората само известни стимули, но не и влияние. Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро.
В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества.
Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата. Това спада към друга област.
към беседата >>
Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал.
– Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия.
Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал.
Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>
Щом не знаеш пътя, кажи си истината.
Съвременните хора са много невежи. Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека.
Щом не знаеш пътя, кажи си истината.
Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите.
към беседата >>
Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината.
Влиянието носи най-великите неща в света. Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества.
Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината.
Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата. Това спада към друга област. Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
към беседата >>
Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах!
Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал.
Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах!
Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>
Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи.
Те мислят, че като излъжат някого, ще придобият нещо. Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината.
Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи.
Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек.
към беседата >>
Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси.
Всеки би желал да му влияят добрите, великите хора. Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината.
Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси.
Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата. Това спада към друга област. Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
към беседата >>
Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах!
Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>
Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село.
Не, срещне ли ви някой човек и ви запита нещо, кажете му истината. Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи.
Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село.
Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд.
към беседата >>
Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата?
Като отидете на планината, там ще ви влияят дърветата, цветята, изворите, върховете, светлината и т.н. Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси.
Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата?
Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата. Това спада към друга област. Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
към беседата >>
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си.
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си.
Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват.
към беседата >>
Вземете работата му присърце, като ваша.
Този човек ви пита, например: кой е пътят за село Раднево? Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село.
Вземете работата му присърце, като ваша.
Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа.
към беседата >>
Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата.
Влиянието в живота не може да се избегне, но поне да е добро. В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата?
Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата.
Това спада към друга област. Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
към беседата >>
Това може да стане и в един ден само.
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си.
Това може да стане и в един ден само.
Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си!
към беседата >>
Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне.
Ти не знаеш пътя за това село, но не искаш да се изложиш, че не знаеш и объркаш човека. Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша.
Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне.
После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа.
към беседата >>
Това спада към друга област.
В светлината има възвишен морал, добро влияние, понеже, чрез нея се изразява мисълта на възвишените същества. Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата.
Това спада към друга област.
Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот".
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само.
Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот".
Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви!
към беседата >>
После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите.
Щом не знаеш пътя, кажи си истината. Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне.
После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите.
Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради.
към беседата >>
Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
Любовта, пък, на възвишените същества, се изразява чрез топлината. Следователно, в онези елементи, които не разбират любовта, се образува силно горение, вследствие на което, някой път температурата се повдига на хиляда, на две, на три и на повече хиляди градуси. Според съвременните учени, кои са причините за повишението и за понижението на температурата? Аз няма да се спирам върху въпроса за промяната на температурата. Това спада към друга област.
Едно е важно, обаче: горение без изгаряне носи живот, горение с изгаряне носи смърт.
към беседата >>
Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта.
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот".
Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта.
По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни.
към беседата >>
Истински бедният е умен човек.
Ако пък искаш да му услужиш, намери някой човек, който знае пътя и го помоли, да му услужи. Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите.
Истински бедният е умен човек.
Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят.
към беседата >>
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
В живота, кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него.
към беседата >>
По това, именно, се отличава Божията Любов.
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта.
По това, именно, се отличава Божията Любов.
В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте.
към беседата >>
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане.
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане.
Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата.
към беседата >>
Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд.
Или пък, тръгни заедно с него, да търсите пътя за това село. Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек.
Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд.
Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе?
към беседата >>
В живота, кой дава?
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"!
В живота, кой дава?
– Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си.
към беседата >>
В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват.
Като говоря така, аз не искам да се самоосъждате, защото сега са най-хубавите минути, най-хубавите часове и дни, когато човек може да изправи живота си. Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов.
В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват.
Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош.
към беседата >>
Всички казват: "взимай"!
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане.
Всички казват: "взимай"!
Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога.
към беседата >>
Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа.
Вземете работата му присърце, като ваша. Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд.
Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа.
Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал.
към беседата >>
– Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"! В живота, кой дава?
– Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават.
От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва.
към беседата >>
Изучавайте себе си!
Това може да стане и в един ден само. Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват.
Изучавайте себе си!
Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде.
към беседата >>
Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"!
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: "взимай"!
Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"!
Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия.
към беседата >>
Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа.
Ако човекът, който се е заблудил в пътя, е умен, всеки ще бъде готов да му помогне. После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа.
Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа.
Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения.
към беседата >>
От тях ние ще научим закона за даването.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"! В живота, кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават.
От тях ние ще научим закона за даването.
Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате.
към беседата >>
Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви!
Казано е в Писанието: „Ако грешникът се изправи и се върне от своите грехове, те няма да му се вменят; те ще се заличат от книгата на неговия живот". Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си!
Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви!
Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното.
към беседата >>
Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота.
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"!
Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота.
От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят.
към беседата >>
Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради.
После, срещате един беден човек и той веднага започва да ви разправя за своето нещастие, за да го съжалите. Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа.
Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради.
И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство.
към беседата >>
Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"! В живота, кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването.
Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно.
Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди.
към беседата >>
Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни.
Христос казва, на едно място в Евангелието, че работниците, които дошли в единадесетия час, получили толкова, колкото и онези, които работили от сутринта. По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви!
Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни.
И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене?
към беседата >>
От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви.
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота.
От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви.
Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората.
към беседата >>
И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят.
Истински бедният е умен човек. Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради.
И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят.
Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава.
към беседата >>
Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него.
Христос казва: „Давайте, и ще ви се даде"! В живота, кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно.
Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него.
Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот.
към беседата >>
И прави сте.
По това, именно, се отличава Божията Любов. В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни.
И прави сте.
Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене? Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
към беседата >>
Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата.
При сегашния развой на живота, хората са изучили само науката на взимане. Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви.
Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата.
По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата.
към беседата >>
Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе?
Още като ви срещне той, веднага ще ви предложи своя труд. Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят.
Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе?
Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е.
към беседата >>
Значи, той дава нещо от себе си.
В живота, кой дава? – Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него.
Значи, той дава нещо от себе си.
И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки.
към беседата >>
Няма човек в света, който иска да бъде лош.
В това отношение, всички съвременни хора имат събрана опитност, от миналите векове, и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте.
Няма човек в света, който иска да бъде лош.
Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене? Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
към беседата >>
По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога.
Всички казват: "взимай"! Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата.
По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога.
Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога.
към беседата >>
Три дни съм гладувал.
Ще вземе мотиката, заедно с вас и ще се опретне на работа. Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе?
Три дни съм гладувал.
– Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е. езика на работата, ние няма да станем хора.
към беседата >>
И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва.
– Майката дава, бащата дава, учителят дава, слънцето дава, изворите дават, горите, дърветата дават. От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си.
И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва.
Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно.
към беседата >>
Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде.
Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош.
Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде.
В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене? Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
към беседата >>
Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия.
Тъй щото, безсъзнателният живот започва с науката „взимай", а съзнателният живот започва с науката "давай"! Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога.
Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия.
Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е.
към беседата >>
– Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения.
Като свърши работата си, ще се усмихне, с което ще покаже своята добра воля, че всякога е готов на работа. Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал.
– Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения.
Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е. езика на работата, ние няма да станем хора.
към беседата >>
Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате.
От тях ние ще научим закона за даването. Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва.
Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате.
Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода.
към беседата >>
В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното.
Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде.
В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното.
Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене? Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
към беседата >>
Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят.
Това не подразбира, че единият процес има преимущество над другия, но с това се изнасят два процеса в развитието на живота. От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия.
Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят.
Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си.
към беседата >>
Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство.
Тогава и този, при когото е работил, ще се усмихне, ще му благодари и добре ще го възнагради. И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения.
Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство.
Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е. езика на работата, ние няма да станем хора.
към беседата >>
Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди.
Първото нещо в живота на човека е, да се научи – той да дава, но не безразборно. Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате.
Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди.
И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си.
към беседата >>
Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене?
Вие имате желание да правите добро, искате да бъдете красиви, да бъдете разумни. И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното.
Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене?
Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
към беседата >>
Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората.
От знанието на тези и на ред още процеси в живота се създава философия, с помощта на която, могат да се примирят всички действия, които изглеждат противоречиви. Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят.
Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората.
Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е.
към беседата >>
Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава.
И двамата са умни хора, а умните хора всякога могат да се споразумеят. Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство.
Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава.
Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е. езика на работата, ние няма да станем хора.
към беседата >>
И аз така разрешавам въпросите на своя живот.
Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него. Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди.
И аз така разрешавам въпросите на своя живот.
Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни.
към беседата >>
Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
И прави сте. Няма човек в света, който иска да бъде лош. Ако има лоши хора в света, причините за това не седят в желанието им да бъдат лоши, но те се крият другаде някъде. В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. Когато някой човек направи едно лошо дело, или, когато през него минават лоши мисли и чувства, той веднага се смущава и казва: какво ли ще каже обществото за мене?
Значи, той разбира, кое е добро и кое зло, различава доброто от злото.
към беседата >>
Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата.
Често, страданията в живота на хората произтичат от факта, че те не разбират интимните, подбудителните причини в природата. По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората.
Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата.
Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси.
към беседата >>
Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е.
Бедният човек ще каже: знаеш ли, защо съм дошъл при тебе? Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава.
Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е.
езика на работата, ние няма да станем хора.
към беседата >>
Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки.
Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот.
Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки.
Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне.
към беседата >>
„Давайте, и ще ви се даде!
„Давайте, и ще ви се даде!
" Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си.
към беседата >>
Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога.
По-право казано, те не разбират интимните, подбудителните причини на Бога. Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата.
Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога.
Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото.
към беседата >>
езика на работата, ние няма да станем хора.
Три дни съм гладувал. – Радвам се на този случай, защото той те застави да дойдеш при мене, да се запознаем и да завържем добри, приятелски отношения. Сега вземи мотиката, да ми покажеш, разбираш ли от това изкуство. Той взима мотиката и аз взимам мотиката; аз му показвам, че разбирам от изкуството да обработвам земята, но и той го познава. Казвам: докато не научим езика на мотиката, т.е.
езика на работата, ние няма да станем хора.
към беседата >>
Ще кажете, че това не е модно.
И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки.
Ще кажете, че това не е модно.
Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки?
към беседата >>
" Правете добро, и ще ви правят добро!
„Давайте, и ще ви се даде!
" Правете добро, и ще ви правят добро!
Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи.
към беседата >>
Той трябва да разбере себе си, т.е.
Когато се говори за Бога, съвременните хора имат особени понятия; когато се говори за живата природа, те пак имат особени понятия. Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога.
Той трябва да разбере себе си, т.е.
да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля.
към беседата >>
Някой казва: аз не обичам черния труд.
Някой казва: аз не обичам черния труд.
Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!
към беседата >>
Тази, именно, е последната мода.
Аз бих препоръчал на всички, да си насадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно.
Тази, именно, е последната мода.
При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи.
към беседата >>
Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи!
„Давайте, и ще ви се даде! " Правете добро, и ще ви правят добро!
Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи!
Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си.
към беседата >>
да познае себе си.
Обаче, каквито и да са понятията им за живата природа или за Бога, един ден, те все ще се изправят. Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е.
да познае себе си.
Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено.
към беседата >>
Ние не говорим за черния труд, но за работата.
Някой казва: аз не обичам черния труд.
Ние не говорим за черния труд, но за работата.
В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.
към беседата >>
При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си.
Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода.
При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си.
Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот.
към беседата >>
Новото учение изисква, никой никого да не съди.
„Давайте, и ще ви се даде! " Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи!
Новото учение изисква, никой никого да не съди.
И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи.
към беседата >>
Какво представя човек, сам за себе си, т.е.
Да се говори за морализиране, за възпитание, за изправяне или за просвета, това не е достояние на хората. Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си.
Какво представя човек, сам за себе си, т.е.
каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
към беседата >>
В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение.
Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата.
В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение.
Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност.
към беседата >>
Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни.
И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си.
Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни.
Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя.
към беседата >>
И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди.
„Давайте, и ще ви се даде! " Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди.
И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди.
Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае.
към беседата >>
каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси.
Хората са само носители на култура, но те сами не създават културата. Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е.
каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси.
Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
към беседата >>
Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика.
Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение.
Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика.
Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод.
към беседата >>
Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне.
Казвам: нека младите моми и момци се кичат с карамфили, но не откъснати, а живи, поставени в малки саксийки. Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни.
Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне.
Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот.
към беседата >>
Всеки сам трябва да изправя погрешките си.
„Давайте, и ще ви се даде! " Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди.
Всеки сам трябва да изправя погрешките си.
Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си.
към беседата >>
Той трябва да започне с видимото.
Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо, той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси.
Той трябва да започне с видимото.
Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
към беседата >>
Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората.
Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика.
Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората.
Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене!
към беседата >>
Какво правят днес с младите булки?
Ще кажете, че това не е модно. Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне.
Какво правят днес с младите булки?
Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя.
към беседата >>
Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи.
" Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си.
Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи.
Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си.
към беседата >>
Казват: човек има ум, сърце, воля.
Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото.
Казват: човек има ум, сърце, воля.
Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено. Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
към беседата >>
Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!
Някой казва: аз не обичам черния труд. Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората.
Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!
Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
към беседата >>
Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи.
Тази, именно, е последната мода. При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки?
Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи.
Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех.
към беседата >>
Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си.
Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи.
Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си.
Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати.
към беседата >>
Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено.
да познае себе си. Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля.
Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено.
Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
към беседата >>
Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.
Ние не говорим за черния труд, но за работата. В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!
Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.
Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
към беседата >>
Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот.
При това, в този карамфил има живот, той не е откъснат от стъблото си. Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи.
Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот.
Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех. Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
към беседата >>
Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи.
Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си.
Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи.
Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки.
към беседата >>
Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
Какво представя човек, сам за себе си, т.е. каква е неговата отличителна черта, това е един от важните въпроси. Той трябва да започне с видимото. Казват: човек има ум, сърце, воля. Умът е нещо отвлечено; сърцето е нещо отвлечено; и волята е нещо отвлечено.
Човек трябва да започне от себе си, от един конкретен факт.
към беседата >>
Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност.
В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия.
Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност.
Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
към беседата >>
Ние не сме и за изкуствените цветя.
Като го поносите на гърдите си ден – два, и той ще бъде доволен, и вие ще бъдете доволни. Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот.
Ние не сме и за изкуствените цветя.
Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех. Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
към беседата >>
Не мислете, че той не я вижда и не я знае.
И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи.
Не мислете, че той не я вижда и не я знае.
Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни.
към беседата >>
Кое е това "себе си" в човека?
Кое е това "себе си" в човека?
– То е видимият човек. Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка.
към беседата >>
Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод.
Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност.
Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод.
След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
към беседата >>
Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот.
Щом прецъфти, на другата година пак ще цъфне. Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя.
Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот.
Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех. Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
към беседата >>
Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си.
Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае.
Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си.
Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил.
към беседата >>
– То е видимият човек.
Кое е това "себе си" в човека?
– То е видимият човек.
Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката.
към беседата >>
След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене!
Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е, наистина, черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод.
След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене!
Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
към беседата >>
Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя.
Какво правят днес с младите булки? Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот.
Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя.
И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех. Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
към беседата >>
Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си.
Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си.
Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си.
Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил. Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене.
към беседата >>
Кое представя видимият човек?
Кое е това "себе си" в човека? – То е видимият човек.
Кое представя видимият човек?
– Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава.
към беседата >>
Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
Затова, именно, днес всички селяни бягат в градовете и казват: дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа! Който разбира законите, обаче, той ще намери в този "черен труд", както някои го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представя проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време, това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: много ти благодаря, че беше така благороден, да пожертваш един-два часа от времето си за мене!
Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене, колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.
към беседата >>
И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех.
Турят на главата им венец от откъснати цветя, дадат им в ръка букет от откъснати цветя и след това искат да бъдат щастливи. Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя.
И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех.
Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
към беседата >>
Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати.
Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си.
Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати.
Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил. Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене. Следователно, ако за физическото развитие, или възпитание, на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание.
към беседата >>
– Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия.
Кое е това "себе си" в човека? – То е видимият човек. Кое представя видимият човек?
– Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия.
При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава. В съвременната техника правят опити, да създадат желязна кола, която да пътува по една релса, а не както досега, на две релси.
към беседата >>
Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят?
Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят?
Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю.
към беседата >>
Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
Цветята, поставени на главите им, казват: както ние ще увехнем след няколко часа, такъв ще бъде и вашият живот. Ние не сме и за изкуствените цветя. Ако направите нещо, или, ако приложите нещо в живота си, нека то бъде такова, в което да има живот. Нека носят на младите булки саксии с карамфилчета и с рози, а не откъснати цветя. И ако през целия си живот младата булка може да запази всички цветя, които са донесли за сватбата й, каквото и да пожелае тя, каквато работа и да започне, във всичко ще има успех.
Такова трябва да бъде възпитанието на младото поколение!
към беседата >>
Така не се поправят погрешки.
Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати.
Така не се поправят погрешки.
По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил. Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене. Следователно, ако за физическото развитие, или възпитание, на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание. Духовното възпитание седи в разумното слово, което пък се изразява в чисти мисли, чувства и действия.
към беседата >>
При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е.
Кое е това "себе си" в човека? – То е видимият човек. Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия.
При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е.
коя е неговата опорна точка. Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава. В съвременната техника правят опити, да създадат желязна кола, която да пътува по една релса, а не както досега, на две релси. Тази кола ще бъде поставена на две колелета и ще върви по права линия.
към беседата >>
Те представят синове и дъщери на ангелите.
Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят?
Те представят синове и дъщери на ангелите.
Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество. Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите.
към беседата >>
„Давайте, и ще ви се даде"!
„Давайте, и ще ви се даде"!
Ако ние не даваме, ще се деформираме. Ако пък се научим да даваме правилно, ние ще дойдем до онзи вътрешен, правилен строеж; коренно да преобразим себе си. Сега, като наблюдавам съвременните хора, аз се чудя, защо се плашат. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна! " Казано е още: „Прославете ме, и аз ще ви прославя!
към беседата >>
По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни.
Не мислете, че той не я вижда и не я знае. Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки.
По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни.
И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил. Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене. Следователно, ако за физическото развитие, или възпитание, на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание. Духовното възпитание седи в разумното слово, което пък се изразява в чисти мисли, чувства и действия.
към беседата >>
коя е неговата опорна точка.
Кое е това "себе си" в човека? – То е видимият човек. Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е.
коя е неговата опорна точка.
Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката. Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава. В съвременната техника правят опити, да създадат желязна кола, която да пътува по една релса, а не както досега, на две релси. Тази кола ще бъде поставена на две колелета и ще върви по права линия. На тази кола, отгоре, ще има една топка, която ще се върти.
към беседата >>
Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество.
Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите.
Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество.
Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество. И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите.
към беседата >>
Ако ние не даваме, ще се деформираме.
„Давайте, и ще ви се даде"!
Ако ние не даваме, ще се деформираме.
Ако пък се научим да даваме правилно, ние ще дойдем до онзи вътрешен, правилен строеж; коренно да преобразим себе си. Сега, като наблюдавам съвременните хора, аз се чудя, защо се плашат. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна! " Казано е още: „Прославете ме, и аз ще ви прославя! " И наистина, ако някой е лишен от мъдрост, да проси от Бога.
към беседата >>
И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил.
Често, от нетактичност, хората искат едни-други да изправят погрешките си, а с това повече влошават положението си. Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни.
И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил.
Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене. Следователно, ако за физическото развитие, или възпитание, на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание. Духовното възпитание седи в разумното слово, което пък се изразява в чисти мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката.
– То е видимият човек. Кое представя видимият човек? – Това е неговото живо тяло, върху което природата въздейства, и то отвсякъде възприема нейните мисли, желания и действия. При това, човек трябва да знае, коя е неговата най-важна част от тялото му, т.е. коя е неговата опорна точка.
Някои мислят, че опорната точка в тялото на човека са краката.
Не, опорната точка в тялото на човека е неговата глава. В съвременната техника правят опити, да създадат желязна кола, която да пътува по една релса, а не както досега, на две релси. Тази кола ще бъде поставена на две колелета и ще върви по права линия. На тази кола, отгоре, ще има една топка, която ще се върти. Докато топката се върти, и колата ще се движи по права линия.
към беседата >>
Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество.
Питам: знаете ли, какво представят всички цветя и плодни дървета, които ви обикалят? Те представят синове и дъщери на ангелите. Те са слезли от небето, с единствената цел, да помагат на съвременното човечество.
Тъй щото, децата на ангелите, днес, стават жертва за повдигането на падналото човечество.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура?
към беседата >>
Ако пък се научим да даваме правилно, ние ще дойдем до онзи вътрешен, правилен строеж; коренно да преобразим себе си.
„Давайте, и ще ви се даде"! Ако ние не даваме, ще се деформираме.
Ако пък се научим да даваме правилно, ние ще дойдем до онзи вътрешен, правилен строеж; коренно да преобразим себе си.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, аз се чудя, защо се плашат. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна! " Казано е още: „Прославете ме, и аз ще ви прославя! " И наистина, ако някой е лишен от мъдрост, да проси от Бога. Запример, има студенти, които, професорите им постоянно ги късат, не могат да си издържат изпитите.
към беседата >>
Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене.
Единственият начин, по който можете да си изправяте погрешките, е да се сприятелите помежду си и да си кажете погрешката, като на себе си. Речете ли да спорите помежду си, това няма да ви доведе до положителни резултати. Така не се поправят погрешки. По този начин, нито държавата, нито църквата, нито училището, нито домът са в състояние да изправят погрешните на своите ближни. И държавата е възпитавала, и църквата е възпитавала, и училището е възпитавало, и домът е възпитавал, но по този начин, светът и до днес не се е изправил.
Под думата „възпитание" се разбира питание, хранене.
Следователно, ако за физическото развитие, или възпитание, на човека е нужна доброкачествена храна, колко повече е необходима такава за неговото духовно възпитание. Духовното възпитание седи в разумното слово, което пък се изразява в чисти мисли, чувства и действия.
към беседата >>
2.
Общи упътвания
,
ООК
, София, 18.5.1927г.,
Пипам в джобовете — няма я.
Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я.
Пипам в джобовете — няма я.
Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата.
към беседата >>
Да я откраднал някой — не е възможно.
Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я.
Да я откраднал някой — не е възможно.
Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си.
към беседата >>
Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет.
Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно.
Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет.
Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи.
към беседата >>
Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл.
В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет.
Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл.
Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си?
към беседата >>
Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала.
Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл.
Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала.
Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче.
към беседата >>
Отидох на мястото и намерих лупата.
Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала.
Отидох на мястото и намерих лупата.
Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си.
към беседата >>
Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си.
Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата.
Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си.
Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче.
към беседата >>
Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи.
Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си.
Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи.
Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна.
към беседата >>
Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си?
Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи.
Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си?
Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена.
към беседата >>
Трябваше да зашия на джоба си секретно копче.
Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си?
Трябваше да зашия на джоба си секретно копче.
По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато".
към беседата >>
По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си.
Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче.
По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си.
Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори.
към беседата >>
Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче.
Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си.
Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче.
При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате.
към беседата >>
При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна.
Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче.
При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна.
Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите?
към беседата >>
Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена.
Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна.
Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена.
Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно.
към беседата >>
Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато".
Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена.
Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато".
Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
към беседата >>
Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори.
По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато".
Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори.
Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
към беседата >>
Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате.
Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори.
Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате.
А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
към беседата >>
А вие какво правите?
При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате.
А вие какво правите?
Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
към беседата >>
Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно.
Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите?
Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно.
Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
към беседата >>
Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно.
Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
към беседата >>
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си.
Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали.
към беседата >>
Това е най-великата наука.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си.
Това е най-великата наука.
Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас.
към беседата >>
Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука.
Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава.
Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното.
към беседата >>
Човек се учи и от книгите, т. е.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава.
Човек се учи и от книгите, т. е.
от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си.
към беседата >>
от това, което са писали видни автори.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е.
от това, което са писали видни автори.
Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи.
към беседата >>
Някога хората ще четат това, което вие сте писали.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори.
Някога хората ще четат това, което вие сте писали.
Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си?
към беседата >>
Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас.
Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали.
Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас.
Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива.
към беседата >>
Важно е човек да може да чете написаното.
Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас.
Важно е човек да може да чете написаното.
Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество.
към беседата >>
Велика наука е да познаете себе си.
Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното.
Велика наука е да познаете себе си.
Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване.
към беседата >>
Това са казали още в древността гръцките философи.
от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си.
Това са казали още в древността гръцките философи.
Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили.
към беседата >>
Какво трябва да познае човек в себе си?
Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи.
Какво трябва да познае човек в себе си?
Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива.
към беседата >>
Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива.
Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си?
Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива.
Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови.
към беседата >>
Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество.
Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива.
Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество.
Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива.
към беседата >>
Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване.
Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество.
Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване.
Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им.
към беседата >>
Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили.
Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване.
Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили.
Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо.
към беседата >>
Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива.
Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили.
Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива.
Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас?
към беседата >>
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата.
Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите.
към беседата >>
Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови.
Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива.
Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови.
Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н.
към беседата >>
Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата.
Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават.
Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата.
към беседата >>
Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива.
Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови.
Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива.
Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
към беседата >>
Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават.
Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения.
Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност.
към беседата >>
Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им.
Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива.
Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им.
Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
към беседата >>
Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения.
Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава.
Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>
Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо.
Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им.
Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо.
Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
към беседата >>
Освен това, някои дохождат тук и заспиват.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава.
Освен това, някои дохождат тук и заспиват.
С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>
Какво може да стане от вас?
Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо.
Какво може да стане от вас?
От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
към беседата >>
С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват.
С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите.
С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>
От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н.
Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас?
От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н.
Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
към беседата >>
С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата.
Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите.
С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата.
Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>
Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н.
Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
към беседата >>
Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност.
Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата.
Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност.
Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа.
Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден.
към беседата >>
Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност.
Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>
Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа.
Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите.
Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете.
Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно.
към беседата >>
Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите.
Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества.
Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи.
към беседата >>
Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете.
Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се.
Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа.
към беседата >>
Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества.
Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е.
вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония.
към беседата >>
Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се.
Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят.
Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони.
към беседата >>
вие сте живели по закон.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е.
вие сте живели по закон.
Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония.
към беседата >>
Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят.
Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н.
Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите.
към беседата >>
Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон.
Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден.
Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите.
към беседата >>
Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н.
Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества.
Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася.
към беседата >>
Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон.
Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден.
Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон.
Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички.
към беседата >>
Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества.
Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно.
В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал.
към беседата >>
Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи.
Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон.
Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват.
към беседата >>
В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа.
Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно.
В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа.
Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление.
към беседата >>
Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония.
Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония.
Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма.
към беседата >>
Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони.
Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа.
Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони.
Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония.
вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония.
Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония.
Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души.
към беседата >>
Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите.
Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони.
Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите.
Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
към беседата >>
Най-малко по двама заедно трябва да работите.
Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония.
Най-малко по двама заедно трябва да работите.
Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си.
към беседата >>
Неразумната критика нищо не допринася.
Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите.
Неразумната критика нищо не допринася.
Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
към беседата >>
Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички.
Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите.
Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички.
За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония.
към беседата >>
Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал.
Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася.
Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал.
Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
към беседата >>
За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват.
Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички.
За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват.
След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа.
към беседата >>
Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление.
В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал.
Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление.
Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
към беседата >>
След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват.
След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма.
Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
към беседата >>
Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило.
Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление.
Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило.
Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
към беседата >>
Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души.
Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма.
Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души.
После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
към беседата >>
Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило.
Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
към беседата >>
После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си.
Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души.
После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си.
По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
към беседата >>
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите.
На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение.
към беседата >>
По тоя начин целият клас ще бъде в хармония.
Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си.
По тоя начин целият клас ще бъде в хармония.
Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
към беседата >>
На фигура 1. стр.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите.
На фигура 1. стр.
37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
към беседата >>
Този закон на групиране съществува и в самата природа.
За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония.
Този закон на групиране съществува и в самата природа.
Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
към беседата >>
37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр.
37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С.
Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
към беседата >>
Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа.
Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
към беседата >>
Тези три кръга се движат в три различни, т. е.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С.
Тези три кръга се движат в три различни, т. е.
в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
към беседата >>
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос?
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос?
Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума.
към беседата >>
в три противоположни посоки.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е.
в три противоположни посоки.
Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
към беседата >>
Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта.
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос?
Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта.
Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката.
към беседата >>
Те представят три системи, с различни посоки на движение.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки.
Те представят три системи, с различни посоки на движение.
Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
към беседата >>
Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне".
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта.
Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне".
Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща.
към беседата >>
Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение.
Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
към беседата >>
Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум".
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне".
Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум".
Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката.
към беседата >>
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени.
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени.
Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
към беседата >>
Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума?
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум".
Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума?
Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява.
към беседата >>
Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно.
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени.
Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно.
Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
към беседата >>
Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума.
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума?
Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума.
Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек.
към беседата >>
Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира.
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно.
Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира.
Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
към беседата >>
Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката.
Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума.
Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката.
Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е.
към беседата >>
Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат.
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира.
Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат.
Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
към беседата >>
Обаче, не се дохожда лесно до новите неща.
Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката.
Обаче, не се дохожда лесно до новите неща.
Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си.
към беседата >>
Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат.
Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
към беседата >>
Новите неща са подобни на високите тонове в музиката.
Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща.
Новите неща са подобни на високите тонове в музиката.
Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори.
към беседата >>
Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли.
Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли.
Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.
към беседата >>
Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява.
Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката.
Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява.
Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм.
към беседата >>
Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.
Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли.
Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.
към беседата >>
Числото пет, например, представя самия човек.
Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява.
Числото пет, например, представя самия човек.
Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата.
към беседата >>
След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
към беседата >>
Не е лесно за него да разбере това число, т. е.
Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек.
Не е лесно за него да разбере това число, т. е.
да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата.
към беседата >>
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания.
Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас.
към беседата >>
да разбере себе си.
Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е.
да разбере себе си.
Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е.
към беседата >>
Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания.
Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини.
Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо?
към беседата >>
Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори.
Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си.
Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори.
Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма.
към беседата >>
Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини.
Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате.
Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата.
към беседата >>
Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм.
Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори.
Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм.
Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
към беседата >>
Той веднага започва да реагира.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате.
Той веднага започва да реагира.
По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо.
към беседата >>
Най-главната част на този пентаграм е главата.
Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм.
Най-главната част на този пентаграм е главата.
Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
към беседата >>
По същия начин реагират и животните.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира.
По същия начин реагират и животните.
Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
към беседата >>
Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата.
Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата.
Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата.
Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
към беседата >>
Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните.
Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас.
Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
към беседата >>
Квадратът представя човек без глава, т. е.
да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата.
Квадратът представя човек без глава, т. е.
главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
към беседата >>
Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо?
Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас.
Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо?
Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
към беседата >>
главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма.
Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е.
главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма.
Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
към беседата >>
Той знае и предвижда нещата.
Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо?
Той знае и предвижда нещата.
Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
към беседата >>
Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма.
Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
към беседата >>
Този човек не се съмнява в нищо.
Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата.
Този човек не се съмнява в нищо.
Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
към беседата >>
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек?
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек?
Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието.
към беседата >>
Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо.
Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
към беседата >>
Какво мислят учените по този въпрос?
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек?
Какво мислят учените по този въпрос?
Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това.
към беседата >>
Фигура 1 представя човешкото лице.
Фигура 1 представя човешкото лице.
Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата.
към беседата >>
Какво е вашето лично мнение?
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос?
Какво е вашето лично мнение?
Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос.
към беседата >>
Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата.
Фигура 1 представя човешкото лице.
Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата.
Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много.
към беседата >>
Какво са мислили по това старите гръцки философи?
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение?
Какво са мислили по това старите гръцки философи?
Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз?
към беседата >>
Тази широчина пък говори за желанията в човека.
Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата.
Тази широчина пък говори за желанията в човека.
Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч.
към беседата >>
Какво мислят новите, модерните философи?
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи?
Какво мислят новите, модерните философи?
Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго.
към беседата >>
Елипсата Д — представя човешката уста.
Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека.
Елипсата Д — представя човешката уста.
Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много.
към беседата >>
Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието.
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи?
Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието.
Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг.
към беседата >>
Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят.
Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста.
Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят.
Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов.
към беседата >>
Обаче, всички не са съгласни с това.
Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието.
Обаче, всички не са съгласни с това.
Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката.
към беседата >>
Голяма уста има кита, акулата.
Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят.
Голяма уста има кита, акулата.
Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея.
към беседата >>
Значи, различни са мненията по този вьпрос.
Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това.
Значи, различни са мненията по този вьпрос.
И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа.
към беседата >>
Хора, които имат голяма уста, говорят много.
Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата.
Хора, които имат голяма уста, говорят много.
Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това?
към беседата >>
И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз?
Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос.
И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз?
Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави.
към беседата >>
Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч.
Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много.
Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч.
Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея.
към беседата >>
Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго.
Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз?
Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго.
Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието.
към беседата >>
Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много.
Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч.
Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много.
Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг.
Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго.
Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг.
Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч.
към беседата >>
Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов.
Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много.
Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов.
Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
към беседата >>
Значи, неговата отличителна черта е в усмивката.
Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг.
Значи, неговата отличителна черта е в усмивката.
На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл.
към беседата >>
Той говори за любовта, а не живее според нея.
Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов.
Той говори за любовта, а не живее според нея.
Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
към беседата >>
На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа.
Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката.
На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа.
Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си.
към беседата >>
Каква полза от това?
Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея.
Каква полза от това?
Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
към беседата >>
Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави.
И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа.
Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави.
Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер.
към беседата >>
Друг някой говори за истината, а не живее според нея.
Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това?
Друг някой говори за истината, а не живее според нея.
В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
към беседата >>
Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието.
Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави.
Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието.
Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят.
към беседата >>
В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея.
В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
към беседата >>
Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч.
Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието.
Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч.
Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло.
към беседата >>
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения.
Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи.
към беседата >>
Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл.
Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч.
Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл.
Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца.
към беседата >>
Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения.
Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение.
Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата.
към беседата >>
Някой има нещо хубаво, поетично в себе си.
На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл.
Някой има нещо хубаво, поетично в себе си.
Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
към беседата >>
Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение.
Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение.
Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи.
към беседата >>
Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер.
Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си.
Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер.
За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
към беседата >>
Широкият нос говори за силно развити чувства в човека.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение.
Широкият нос говори за силно развити чувства в човека.
Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека.
към беседата >>
За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят.
Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер.
За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят.
Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
към беседата >>
Този нос е същевременно научен.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека.
Този нос е същевременно научен.
Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина.
към беседата >>
Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло.
Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят.
Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло.
Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
към беседата >>
Защото, когато чувства, в същото време човек учи.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен.
Защото, когато чувства, в същото време човек учи.
Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността.
към беседата >>
Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца.
Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло.
Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца.
При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
към беседата >>
Страданията пък са във връзка с чувствата.
Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи.
Страданията пък са във връзка с чувствата.
Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот.
към беседата >>
При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца.
При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
към беседата >>
Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи.
Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата.
Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи.
Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи.
към беседата >>
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените.
Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори.
към беседата >>
Значи, страданията учат човека.
Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи.
Значи, страданията учат човека.
В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната.
към беседата >>
Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените.
Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще.
Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат.
към беседата >>
В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина.
Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека.
В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина.
Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите.
към беседата >>
Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще.
Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти.
Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир.
към беседата >>
Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността.
Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина.
Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността.
В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно.
към беседата >>
Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти.
Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището.
Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят.
към беседата >>
В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот.
Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността.
В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот.
Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
към беседата >>
Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището.
Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят.
Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават.
към беседата >>
Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи.
Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот.
Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи.
Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
към беседата >>
Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят.
Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори.
Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят.
към беседата >>
Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната.
Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи.
Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната.
Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
към беседата >>
Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат.
Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори.
Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат.
Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи.
към беседата >>
Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите.
В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната.
Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите.
Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
към беседата >>
Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир.
Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат.
Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир.
Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават.
към беседата >>
Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно.
Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите.
Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно.
Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
към беседата >>
Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят.
Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир.
Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят.
При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
към беседата >>
Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно.
Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
към беседата >>
При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават.
Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят.
При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават.
По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
към беседата >>
Защо трябва хората да живеят правилно?
Защо трябва хората да живеят правилно?
Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни.
към беседата >>
По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят.
Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават.
По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят.
Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
към беседата >>
Този живот е за самите тях.
Защо трябва хората да живеят правилно?
Този живот е за самите тях.
Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия.
към беседата >>
Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи.
Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят.
Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи.
Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
към беседата >>
Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот.
Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях.
Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот.
Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош.
към беседата >>
Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават.
Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи.
Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават.
Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
към беседата >>
Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е.
Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот.
Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е.
с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост.
към беседата >>
Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават.
Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
към беседата >>
с Божествения свят.
Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е.
с Божествения свят.
Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н.
към беседата >>
Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята.
Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята.
Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.
към беседата >>
Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни.
Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят.
Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни.
Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош.
към беседата >>
Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето.
Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята.
Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето.
На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.
към беседата >>
Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия.
Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни.
Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия.
Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсъства.
към беседата >>
На небето добри хора не съществуват.
Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето.
На небето добри хора не съществуват.
Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.
към беседата >>
Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош.
Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия.
Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош.
От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсъства.
към беседата >>
Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други.
Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват.
Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други.
Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.
към беседата >>
НАГОРЕ