НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
310
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
310
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята.
Така действа и Бог – това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства – там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да развиете художествен талант. Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си.
Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята.
Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.
към беседата >>
Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н.
А когато дойдете до Божествените чувства – там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да развиете художествен талант. Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята.
Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н.
Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.
към беседата >>
Всичко това е метод за възпитание.
Тогава зрението ще ви помогне да развиете художествен талант. Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята. Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н.
Всичко това е метод за възпитание.
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.
към беседата >>
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.
Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята. Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н. Всичко това е метод за възпитание.
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.
към беседата >>
Вие започвате с числото пет.
Вие започвате с числото пет.
Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си.
към беседата >>
Как ще нарисувате Пентаграма?
Вие започвате с числото пет.
Как ще нарисувате Пентаграма?
Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво.
към беседата >>
Как ще започнете да го рисувате?
Вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате Пентаграма?
Как ще започнете да го рисувате?
Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си.
към беседата >>
Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг.
Вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате?
Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг.
1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила.
към беседата >>
1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно.
Вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг.
1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно.
Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила. Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
към беседата >>
Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си.
Вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно.
Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си.
Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила. Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
към беседата >>
Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво.
Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си.
Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво.
Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила. Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
към беседата >>
Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си.
Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво.
Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си.
Всяко движение има своя сила. Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
към беседата >>
Всяко движение има своя сила.
Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си.
Всяко движение има своя сила.
Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
към беседата >>
Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила.
Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.
към беседата >>
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите?
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите?
Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг.
към беседата >>
Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2).
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите?
Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2).
Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг. 3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
към беседата >>
Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата.
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите? Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2).
Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата.
Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг. 3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
към беседата >>
Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност.
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите? Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата.
Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност.
Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг. 3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
към беседата >>
Това движение, само по себе си, е разтваряне.
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите? Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност.
Това движение, само по себе си, е разтваряне.
Като направите туй движение (фиг. 3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
към беседата >>
Като направите туй движение (фиг.
Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите? Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне.
Като направите туй движение (фиг.
3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
към беседата >>
3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг.
3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.
към беседата >>
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила.
Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче. И с това тия думи ще изгубят силата си. Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си. Те са мъртви.
към беседата >>
Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила.
Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче.
И с това тия думи ще изгубят силата си. Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си. Те са мъртви.
към беседата >>
И с това тия думи ще изгубят силата си.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила. Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче.
И с това тия думи ще изгубят силата си.
Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си. Те са мъртви.
към беседата >>
Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила. Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче. И с това тия думи ще изгубят силата си.
Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си.
Те са мъртви.
към беседата >>
Те са мъртви.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила. Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче. И с това тия думи ще изгубят силата си. Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си.
Те са мъртви.
към беседата >>
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2).
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2).
Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия. После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник. Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително. Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото. Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
към беседата >>
Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия.
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2).
Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия.
После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник. Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително. Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото. Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
към беседата >>
После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник.
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2). Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия.
После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник.
Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително. Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото. Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
към беседата >>
Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително.
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2). Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия. После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник.
Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително.
Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото. Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
към беседата >>
Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото.
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2). Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия. После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник. Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително.
Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото.
Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
към беседата >>
Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2). Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия. После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник. Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително. Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото.
Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.
към беседата >>
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно.
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно.
Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце.
към беседата >>
Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат.
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно.
Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат.
Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля.
към беседата >>
Как не са описвали човешкия ум?
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно. Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат.
Как не са описвали човешкия ум?
И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове.
към беседата >>
И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът.
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно. Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум?
И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът.
Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум.
към беседата >>
Те описват само проявата на ума.
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно. Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът.
Те описват само проявата на ума.
После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях.
към беседата >>
После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце.
Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно. Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума.
После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце.
Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце.
към беседата >>
Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля.
Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце.
Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля.
Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили.
към беседата >>
Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове.
Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля.
Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове.
При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени.
към беседата >>
При описанието на тия светове се изисква буден ум.
И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове.
При описанието на тия светове се изисква буден ум.
Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо.
към беседата >>
Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях.
Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум.
Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях.
Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо.
към беседата >>
Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце.
После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях.
Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце.
Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите.
към беседата >>
Вие мислите за неща, които сте запомнили.
Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце.
Вие мислите за неща, които сте запомнили.
Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите. Проявите ли го, Бог действа във вас.
към беседата >>
Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени.
Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили.
Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени.
Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите. Проявите ли го, Бог действа във вас.
към беседата >>
Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо.
При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени.
Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо.
Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите. Проявите ли го, Бог действа във вас.
към беседата >>
Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо.
Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо.
Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо.
Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите. Проявите ли го, Бог действа във вас.
към беседата >>
Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите.
Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо.
Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите.
Проявите ли го, Бог действа във вас.
към беседата >>
Проявите ли го, Бог действа във вас.
Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите.
Проявите ли го, Бог действа във вас.
към беседата >>
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях.
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях.
Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него. Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сетивата. Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.
към беседата >>
Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него.
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях.
Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него.
Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сетивата. Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.
към беседата >>
Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро.
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях. Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него.
Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро.
Всичко това говори за невъзпитание на сетивата. Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.
към беседата >>
Всичко това говори за невъзпитание на сетивата.
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях. Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него. Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро.
Всичко това говори за невъзпитание на сетивата.
Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.
към беседата >>
Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях. Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него. Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сетивата.
Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.
към беседата >>
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен.
Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво.
към беседата >>
Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен.
Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате.
Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите.
към беседата >>
Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате.
Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото.
Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието.
към беседата >>
Една идея е достатъчно.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото.
Една идея е достатъчно.
Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език.
към беседата >>
Казвате някому нещо.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно.
Казвате някому нещо.
Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал.
към беседата >>
Кажете едно изречение, но да е хубаво.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо.
Кажете едно изречение, но да е хубаво.
Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция?
към беседата >>
Не трябва много да говорите.
Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво.
Не трябва много да говорите.
Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори.
към беседата >>
Това се отнася до самовъзпитанието.
Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите.
Това се отнася до самовъзпитанието.
Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно.
към беседата >>
Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език.
Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието.
Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език.
Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек?
към беседата >>
Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал.
Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език.
Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал.
Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си.
към беседата >>
Кой не е влизал в тази станция?
Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал.
Кой не е влизал в тази станция?
Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори?
към беседата >>
Като се завърти кранът и човек започва да говори.
Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция?
Като се завърти кранът и човек започва да говори.
Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста?
към беседата >>
Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно.
Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори.
Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно.
С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча.
към беседата >>
С устата ли говори човек?
Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно.
С устата ли говори човек?
Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава.
към беседата >>
Казват, че човек говори с устата си.
Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек?
Казват, че човек говори с устата си.
Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори.
към беседата >>
Питам тогава: фонографът с какво говори?
Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си.
Питам тогава: фонографът с какво говори?
Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори. Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
към беседата >>
Де е неговата уста?
Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори?
Де е неговата уста?
Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори. Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
към беседата >>
Той говори с една иглица, която се движи по една плоча.
Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста?
Той говори с една иглица, която се движи по една плоча.
Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори. Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
към беседата >>
Тогава нашата теория се опровергава.
С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча.
Тогава нашата теория се опровергава.
Ето, чрез тая плоча може да се говори. Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
към беседата >>
Ето, чрез тая плоча може да се говори.
Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава.
Ето, чрез тая плоча може да се говори.
Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
към беседата >>
Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори.
Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.
към беседата >>
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде.
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде.
Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае.
към беседата >>
Това са все подбуди на разни физически енергии.
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде.
Това са все подбуди на разни физически енергии.
Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него!
към беседата >>
Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място.
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде. Това са все подбуди на разни физически енергии.
Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място.
Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества.
към беседата >>
Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух.
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде. Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място.
Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух.
Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове.
към беседата >>
Казвате: „Колко е учен този медиум!
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде. Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух.
Казвате: „Колко е учен този медиум!
“ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят.
към беседата >>
Ще ви говоря върху важността на числата 3 и 5.
Ще ви говоря върху важността на числата 3 и 5.
към беседата >>
“ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае.
Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде. Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум!
“ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае.
Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл.
към беседата >>
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите?
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите?
– Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа.
към беседата >>
Никаква философия няма в него!
Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае.
Никаква философия няма в него!
Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича.
към беседата >>
– Триъгълник.
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите?
– Триъгълник.
Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата.
към беседата >>
Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества.
Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него!
Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества.
А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите?
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник.
Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите?
– Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3.
към беседата >>
А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове.
Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества.
А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове.
В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече.
към беседата >>
– Петоъгълник.
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите?
– Петоъгълник.
Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека.
към беседата >>
В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят.
Казвате: „Колко е учен този медиум! “ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове.
В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят.
Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава.
към беседата >>
Числото 3 произлиза от числата 1 и 2.
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник.
Числото 3 произлиза от числата 1 и 2.
Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек?
към беседата >>
Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл.
“ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят.
Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл.
Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение.
към беседата >>
Значи то е резултат от тия две числа.
Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2.
Значи то е резултат от тия две числа.
Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин.
към беседата >>
Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича.
Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл.
Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича.
Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите.
към беседата >>
Числото 3 съществува като норма в Природата.
– Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа.
Числото 3 съществува като норма в Природата.
Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце?
към беседата >>
Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл.
Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича.
Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл.
Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам.
към беседата >>
Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3.
Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата.
Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3.
Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете.
към беседата >>
Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече.
А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл.
Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече.
Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно.
към беседата >>
Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека.
– Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3.
Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека.
Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля?
към беседата >>
Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава.
В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече.
Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава.
Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден.
към беседата >>
Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек?
Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека.
Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек?
– Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете.
към беседата >>
Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение.
Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава.
Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение.
Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически.
към беседата >>
– Не можете по никой начин.
Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек?
– Не можете по никой начин.
Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока.
към беседата >>
Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите.
Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение.
Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите.
Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това.
към беседата >>
Можете ли да повлияете на човешкото сърце?
Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин.
Можете ли да повлияете на човешкото сърце?
– Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже.
към беседата >>
Това движение означава: от срам не мога да те гледам.
Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите.
Това движение означава: от срам не мога да те гледам.
Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш.
към беседата >>
– Не можете.
Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце?
– Не можете.
Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства.
към беседата >>
Туй не е благородно.
Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам.
Туй не е благородно.
Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това?
към беседата >>
Можете ли да повлияете на човешката воля?
Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете.
Можете ли да повлияете на човешката воля?
– И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му.
към беседата >>
Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден.
Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно.
Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден.
Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема.
към беседата >>
– И на нея не можете да повлияете.
Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля?
– И на нея не можете да повлияете.
Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно.
към беседата >>
Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически.
Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден.
Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически.
Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза.
към беседата >>
Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока.
– Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете.
Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока.
Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш?
към беседата >>
Но когато си между хората, не прави това.
Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически.
Но когато си между хората, не прави това.
Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза. Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
към беседата >>
Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже.
Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока.
Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже.
Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства.
към беседата >>
Когато си сам, може да го правиш.
Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това.
Когато си сам, може да го правиш.
Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза. Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
към беседата >>
Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства.
– Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже.
Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства.
Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
към беседата >>
Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това?
Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш.
Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това?
Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза. Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
към беседата >>
Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му.
Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства.
Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му.
Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
към беседата >>
Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема.
Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това?
Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема.
Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза. Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
към беседата >>
Например някое дете не стои мирно.
– И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му.
Например някое дете не стои мирно.
Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
към беседата >>
Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза.
Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема.
Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза.
Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
към беседата >>
Как ще го умириш?
Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно.
Как ще го умириш?
– Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
към беседата >>
Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза.
Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.
към беседата >>
– Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства.
Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш?
– Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства.
Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
към беседата >>
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията.
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията.
Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното.
към беседата >>
Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства.
Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.
към беседата >>
Той е материалист.
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията.
Той е материалист.
Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното.
към беседата >>
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих.
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих.
Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това?
към беседата >>
Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов!
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията. Той е материалист.
Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов!
Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
към беседата >>
Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен.
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих.
Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен.
Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят.
към беседата >>
Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата.
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията. Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов!
Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата.
Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
към беседата >>
Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си?
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен.
Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си?
Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек.
към беседата >>
Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си.
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията. Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата.
Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си.
После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
към беседата >>
Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е?
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си?
Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е?
По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
към беседата >>
После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното.
Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията. Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си.
После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното.
Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
към беседата >>
По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не?
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е?
По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не?
Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
към беседата >>
Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното.
Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното.
Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното.
Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
към беседата >>
Кои са нормите за това?
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не?
Кои са нормите за това?
Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
към беседата >>
Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното.
Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.
към беседата >>
Тези норми се намират само в Божествения свят.
Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това?
Тези норми се намират само в Божествения свят.
На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
към беседата >>
Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение.
Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение.
Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва. По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.
към беседата >>
На физическия свят няма норми за добрия човек.
Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят.
На физическия свят няма норми за добрия човек.
На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
към беседата >>
Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си.
Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение.
Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си.
Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва. По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.
към беседата >>
На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек.
На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
към беседата >>
Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи.
Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си.
Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи.
Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва. По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.
към беседата >>
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка.
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка.
Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос?
към беседата >>
Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва.
Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи.
Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва.
По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.
към беседата >>
Това е първата болка, резултат на чувствата ви.
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка.
Това е първата болка, резултат на чувствата ви.
Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението.
към беседата >>
По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.
Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва.
По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.
към беседата >>
Вие се уплашвате след този удар.
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви.
Вие се уплашвате след този удар.
Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?
към беседата >>
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5?
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5?
– Осем. Какво означава числото 8? Осем е числото две, взето на куб. За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири. В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
към беседата >>
Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е.
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар.
Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е.
едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче.
към беседата >>
– Осем.
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5?
– Осем.
Какво означава числото 8? Осем е числото две, взето на куб. За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири. В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
към беседата >>
едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар.
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е.
едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар.
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така?
към беседата >>
Какво означава числото 8?
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5? – Осем.
Какво означава числото 8?
Осем е числото две, взето на куб. За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири. В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
към беседата >>
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос?
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар.
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос?
Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче.
към беседата >>
Осем е числото две, взето на куб.
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5? – Осем. Какво означава числото 8?
Осем е числото две, взето на куб.
За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири. В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
към беседата >>
Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението.
Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос?
Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението.
Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така?
към беседата >>
За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири.
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5? – Осем. Какво означава числото 8? Осем е числото две, взето на куб.
За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири.
В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
към беседата >>
Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?
Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението.
Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?
“ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче.
към беседата >>
В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5? – Осем. Какво означава числото 8? Осем е числото две, взето на куб. За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири.
В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.
към беседата >>
“ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче.
Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?
“ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче.
„Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо?
към беседата >>
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви.
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви.
Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви.
към беседата >>
„Защо еди-кой си чувства така?
едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче.
„Защо еди-кой си чувства така?
“ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева?
към беседата >>
Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви.
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви.
Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви.
Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият.
към беседата >>
“ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче.
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така?
“ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче.
„Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре?
към беседата >>
Само Бог може да внесе сила във волята ви.
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви.
Само Бог може да внесе сила във волята ви.
Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език.
към беседата >>
„Защо еди-кой си действа така?
Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче.
„Защо еди-кой си действа така?
“ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове?
към беседата >>
Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно.
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви.
Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно.
Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език. Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
към беседата >>
“ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче.
Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така?
“ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче.
Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече.
към беседата >>
Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете.
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно.
Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете.
Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език. Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
към беседата >>
Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо?
“ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче.
Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо?
Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка?
към беседата >>
Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви.
Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете.
Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви.
Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език. Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
към беседата >>
Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева?
„Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо?
Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева?
На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица!
към беседата >>
Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият.
Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви.
Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият.
Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език. Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
към беседата >>
На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре?
“ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева?
На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре?
На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон.
към беседата >>
Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език.
Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият.
Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език.
Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
към беседата >>
На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове?
„Защо еди-кой си действа така? “ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре?
На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове?
Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка.
към беседата >>
Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език.
Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.
към беседата >>
Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече.
“ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове?
Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече.
Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него.
към беседата >>
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето.
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето.
Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата.
към беседата >>
Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка?
Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече.
Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка?
Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите!
към беседата >>
Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма.
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето.
Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма.
Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях.
към беседата >>
Не, аз пак съм си киселица!
Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка?
Не, аз пак съм си киселица!
“ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога!
към беседата >>
Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно.
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето. Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма.
Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно.
Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение.
към беседата >>
“ Добре, може да предизвикаш обратния закон.
На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица!
“ Добре, може да предизвикаш обратния закон.
Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога.
към беседата >>
Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях.
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето. Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно.
Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях.
Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено.
към беседата >>
Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка.
На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон.
Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка.
Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога?
към беседата >>
Ще си служа и с живи цветя.
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето. Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях.
Ще си служа и с живи цветя.
Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите?
към беседата >>
Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него.
Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка.
Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него.
Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо.
към беседата >>
Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата.
Това е една велика педагогическа задача за бъдещето. Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя.
Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата.
Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе.
към беседата >>
Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите!
Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него.
Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите!
Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
към беседата >>
Някои миризми имат обратно действие върху тях.
Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата.
Някои миризми имат обратно действие върху тях.
Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето.
към беседата >>
Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога!
Не, аз пак съм си киселица! “ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите!
Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога!
Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
към беседата >>
Правете различни опити в това отношение.
Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях.
Правете различни опити в това отношение.
Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише.
към беседата >>
Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога.
“ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога!
Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога.
Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
към беседата >>
Например вашето дете е неразположено.
Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение.
Например вашето дете е неразположено.
Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата.
към беседата >>
Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога?
Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога.
Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога?
Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
към беседата >>
Какво ще направите?
Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено.
Какво ще направите?
Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача.
към беседата >>
Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо.
Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога?
Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо.
Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
към беседата >>
Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе.
Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите?
Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе.
Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си.
към беседата >>
Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо.
Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.
към беседата >>
Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето.
Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе.
Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето.
Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си.
към беседата >>
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя?
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя?
“ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя? “ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен!
към беседата >>
Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише.
Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето.
Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише.
Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!
към беседата >>
“ – Ами ти какво си се разпуснал?
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя?
“ – Ами ти какво си се разпуснал?
–„Къде се намират тия братя? “ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш.
към беседата >>
Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата.
Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише.
Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата.
Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя.
към беседата >>
–„Къде се намират тия братя?
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя? “ – Ами ти какво си се разпуснал?
–„Къде се намират тия братя?
“ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй!
към беседата >>
Ето ви друга педагогическа задача.
Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата.
Ето ви друга педагогическа задача.
Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати.
към беседата >>
“ – Ами ти къде се намираш?
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя? “ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя?
“ – Ами ти къде се намираш?
Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите.
към беседата >>
Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си.
Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача.
Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си.
Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир.
към беседата >>
Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля?
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя? “ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя? “ – Ами ти къде се намираш?
Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля?
Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум.
към беседата >>
Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си.
Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си.
Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си.
На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден.
към беседата >>
Ти казваш: „Оставете ме свободен!
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя? “ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя? “ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля?
Ти казваш: „Оставете ме свободен!
“ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив.
към беседата >>
На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!
Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си.
На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!
“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена.
към беседата >>
“ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш.
“ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя? “ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен!
“ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш.
Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата.
към беседата >>
“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя.
Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!
“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя.
Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена.
към беседата >>
Как тъй!
–„Къде се намират тия братя? “ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш.
Как тъй!
Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш!
към беседата >>
Записвайте си тия резултати.
Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя.
Записвайте си тия резултати.
Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена. Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
към беседата >>
Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите.
“ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй!
Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите.
Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество.
към беседата >>
Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир.
Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати.
Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир.
Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена. Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
към беседата >>
Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум.
Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите.
Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум.
Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва.
към беседата >>
Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден.
Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир.
Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден.
Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена. Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
към беседата >>
Това е Божествен прерогатив.
Ти казваш: „Оставете ме свободен! “ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум.
Това е Божествен прерогатив.
Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
към беседата >>
Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена.
На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден.
Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена.
Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена. Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
към беседата >>
Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата.
“ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив.
Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата.
Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
към беседата >>
Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена.
“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена.
Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена.
Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
към беседата >>
Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш!
Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата.
Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш!
Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
към беседата >>
Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена.
Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.
към беседата >>
Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество.
Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш!
Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество.
Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
към беседата >>
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас.
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас.
Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите.
към беседата >>
Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва.
Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество.
Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва.
И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
към беседата >>
Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите.
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас.
Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите.
Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си.
към беседата >>
И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва.
И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.
към беседата >>
Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни.
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас. Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите.
Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни.
Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я.
към беседата >>
Вие може да ми възразите, но това е факт!
Вие може да ми възразите, но това е факт!
Защо? Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал!
към беседата >>
Направете опит с всички цветя, които имате.
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас. Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни.
Направете опит с всички цветя, които имате.
Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка.
към беседата >>
Защо?
Вие може да ми възразите, но това е факт!
Защо?
Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш!
към беседата >>
Направете опита много разумно, без да грешите.
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас. Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате.
Направете опита много разумно, без да грешите.
Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина.
към беседата >>
Защото вие живеете в света на промените.
Вие може да ми възразите, но това е факт! Защо?
Защото вие живеете в света на промените.
Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина?
към беседата >>
Естествено ще го направите.
Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас. Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите.
Естествено ще го направите.
Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени.
към беседата >>
Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал!
Вие може да ми възразите, но това е факт! Защо? Защото вие живеете в света на промените.
Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал!
Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти.
към беседата >>
Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си.
Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите.
Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си.
Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас.
към беседата >>
Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал.
Вие може да ми възразите, но това е факт! Защо? Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал!
Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал.
Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница!
към беседата >>
Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я.
Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си.
Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я.
Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо.
към беседата >>
Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал!
Вие може да ми възразите, но това е факт! Защо? Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал.
Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал!
Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той!
към беседата >>
Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка.
Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я.
Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка.
В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!
към беседата >>
Ти трябва да ни слушаш!
Защо? Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал!
Ти трябва да ни слушаш!
“ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
към беседата >>
В туй отношение добре е да си имате градина.
Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка.
В туй отношение добре е да си имате градина.
Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение! “
към беседата >>
“ А какво казва днес бащата на сина?
Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш!
“ А какво казва днес бащата на сина?
– „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии!
към беседата >>
Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени.
Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина.
Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени.
Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение! “
към беседата >>
– „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти.
Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина?
– „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти.
И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
към беседата >>
Цветята са най-близко до нас.
Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени.
Цветята са най-близко до нас.
Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение! “
към беседата >>
И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница!
Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти.
И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница!
Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това!
към беседата >>
Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо.
Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас.
Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо.
Изпитанието е благословение! “
към беседата >>
Ще прокопса той!
Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница!
Ще прокопса той!
И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си?
към беседата >>
Изпитанието е благословение!
Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо.
Изпитанието е благословение!
“
към беседата >>
И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
Ти трябва да ни слушаш! “ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той!
И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си.
към беседата >>
“
В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!
“
към беседата >>
Не си правете илюзии!
“ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
Не си правете илюзии!
Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи.
към беседата >>
Сега обърнете внимание върху методите, които дадох.
Сега обърнете внимание върху методите, които дадох.
Числата 3 и 5 са отвлечени понятия, но дойдете ли до цветята, те са вече реални величини, с които може да боравите. Онези от вас, които имат разположение за тия опити, нека ги правят, а които нямат разположение, нека го създадат.
към беседата >>
Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
– „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии!
Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите.
към беседата >>
Числата 3 и 5 са отвлечени понятия, но дойдете ли до цветята, те са вече реални величини, с които може да боравите.
Сега обърнете внимание върху методите, които дадох.
Числата 3 и 5 са отвлечени понятия, но дойдете ли до цветята, те са вече реални величини, с които може да боравите.
Онези от вас, които имат разположение за тия опити, нека ги правят, а които нямат разположение, нека го създадат.
към беседата >>
Невъзможно е това!
И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
Невъзможно е това!
Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа!
към беседата >>
Онези от вас, които имат разположение за тия опити, нека ги правят, а които нямат разположение, нека го създадат.
Сега обърнете внимание върху методите, които дадох. Числата 3 и 5 са отвлечени понятия, но дойдете ли до цветята, те са вече реални величини, с които може да боравите.
Онези от вас, които имат разположение за тия опити, нека ги правят, а които нямат разположение, нека го създадат.
към беседата >>
Какво може да направи човек за себе си?
Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това!
Какво може да направи човек за себе си?
– Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога.
към беседата >>
Ние, в Школата, някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм – във всеки ъгъл по един човек.
Ние, в Школата, някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм – във всеки ъгъл по един човек.
Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната на нея посока и ще заеме отреденото място на един от върховете на Пентаграма.
към беседата >>
– Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си.
И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си?
– Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си.
По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли.
към беседата >>
Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
Ние, в Школата, някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм – във всеки ъгъл по един човек.
Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната на нея посока и ще заеме отреденото място на един от върховете на Пентаграма.
към беседата >>
По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи.
Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си.
По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи.
Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли. Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват.
към беседата >>
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната на нея посока и ще заеме отреденото място на един от върховете на Пентаграма.
Ние, в Школата, някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм – във всеки ъгъл по един човек. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната на нея посока и ще заеме отреденото място на един от върховете на Пентаграма.
към беседата >>
Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите.
Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи.
Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите.
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли. Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си?
към беседата >>
Любовта разкрива Бога в нас.
Любовта разкрива Бога в нас.
към беседата >>
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа!
Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите.
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа!
Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли. Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си? Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него?
към беседата >>
Изговорете формулата: „Любовта разкрива Бога в нас.“ (с движение на ръцете според означените стрелки на триъгълниците – фиг. 4)
Изговорете формулата: „Любовта разкрива Бога в нас.“ (с движение на ръцете според означените стрелки на триъгълниците – фиг. 4)
към беседата >>
Вие отнемате работата на Бога.
Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа!
Вие отнемате работата на Бога.
Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли. Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си? Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум!
към беседата >>
Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли.
– Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога.
Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли.
Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си? Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум! – Това е първото условие.
към беседата >>
Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога!
(втори вариант)
” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ!
Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога!
Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
към втори вариант >>
Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога!
(втори вариант)
Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога!
Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога!
Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
към втори вариант >>
Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога?
(втори вариант)
Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога!
Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога?
Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
към втори вариант >>
Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде.
(втори вариант)
Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога?
Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде.
И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
към втори вариант >>
И за волята е сѫщото нѣщо.
(втори вариант)
Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде.
И за волята е сѫщото нѣщо.
Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
към втори вариант >>
Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
(втори вариант)
Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо.
Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.
към втори вариант >>
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя?
(втори вариант)
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя?
— Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!
към втори вариант >>
— Ами ти какво си се разпусналъ.
(втори вариант)
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя?
— Ами ти какво си се разпусналъ.
Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ.
към втори вариант >>
Кѫде се намиратъ тия братя?
(втори вариант)
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ.
Кѫде се намиратъ тия братя?
— Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй!
към втори вариант >>
— Ами ти кѫде се намирашъ?
(втори вариант)
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя?
— Ами ти кѫде се намирашъ?
Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ.
към втори вариант >>
Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля?
(втори вариант)
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ?
Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля?
Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ.
към втори вариант >>
Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!
(втори вариант)
Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля?
Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!
” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата.
към втори вариант >>
” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ.
(втори вариант)
— Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!
” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ.
Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога!
към втори вариант >>
Какъ тъй!
(втори вариант)
Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ.
Какъ тъй!
Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество.
към втори вариант >>
Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ.
(втори вариант)
— Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй!
Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ.
Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва.
към втори вариант >>
Това понеже е Божественъ прерогативъ.
(втори вариант)
Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ.
Това понеже е Божественъ прерогативъ.
Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
към втори вариант >>
Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата.
(втори вариант)
Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ! ” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ.
Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата.
Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
към втори вариант >>
Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога!
(втори вариант)
” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата.
Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога!
Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
към втори вариант >>
Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество.
(втори вариант)
Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога!
Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество.
Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
към втори вариант >>
Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва.
(втори вариант)
Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество.
Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва.
И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
към втори вариант >>
И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
(втори вариант)
Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва.
И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.
към втори вариант >>
Вие може да ми възразите, но това е фактъ!
(втори вариант)
Вие може да ми възразите, но това е фактъ!
Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина?
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
Вие може да ми възразите, но това е фактъ!
Защо?
Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти!
към втори вариант >>
Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ!
(втори вариант)
Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо?
Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ!
Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея.
към втори вариант >>
Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ!
(втори вариант)
Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ!
Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ!
Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница!
към втори вариант >>
Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ!
(втори вариант)
Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ!
Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ!
„Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той!
към втори вариант >>
„Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина?
(втори вариант)
Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ!
„Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина?
— Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
към втори вариант >>
— Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти!
(втори вариант)
Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина?
— Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти!
И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии!
към втори вариант >>
И азъ си служихъ съ нея.
(втори вариант)
Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти!
И азъ си служихъ съ нея.
Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
към втори вариант >>
Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница!
(втори вариант)
Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея.
Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница!
Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това!
към втори вариант >>
Ще прокопса той!
(втори вариант)
Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница!
Ще прокопса той!
И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си?
към втори вариант >>
И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
(втори вариант)
„Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той!
И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието.
към втори вариант >>
Не си правете илюзии!
(втори вариант)
— Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате.
Не си правете илюзии!
Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи.
към втори вариант >>
Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
(втори вариант)
И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии!
Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите.
към втори вариант >>
Невъзможно е това!
(втори вариант)
Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля.
Невъзможно е това!
Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа!
към втори вариант >>
Какво може да направи човѣкъ за себе си?
(втори вариант)
Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това!
Какво може да направи човѣкъ за себе си?
— Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога.
към втори вариант >>
— Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието.
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си?
— Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието.
По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли.
към втори вариант >>
По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи.
(втори вариант)
Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието.
По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи.
Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ.
към втори вариант >>
Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите.
(втори вариант)
Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи.
Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите.
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си.
към втори вариант >>
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа!
(втори вариант)
Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите.
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа!
Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си?
към втори вариант >>
Вие отнемате работата на Бога.
(втори вариант)
Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа!
Вие отнемате работата на Бога.
Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него?
към втори вариант >>
Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли.
(втори вариант)
— Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога.
Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли.
Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие.
към втори вариант >>
Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ.
(втори вариант)
По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли.
Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ.
Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система.
към втори вариант >>
Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си.
(втори вариант)
Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ.
Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си.
Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това?
към втори вариант >>
Какъ ще се занимавашъ съ ума си?
(втори вариант)
А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си.
Какъ ще се занимавашъ съ ума си?
Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано!
към втори вариант >>
Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него?
(втори вариант)
Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си?
Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него?
Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства?
към втори вариант >>
Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие.
(втори вариант)
Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него?
Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие.
Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина.
към втори вариант >>
Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система.
(втори вариант)
Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие.
Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система.
Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно.
към втори вариант >>
Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това?
(втори вариант)
Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система.
Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това?
Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность.
към втори вариант >>
Казвате: това е доказано!
(втори вариант)
Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това?
Казвате: това е доказано!
Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало.
към втори вариант >>
Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства?
(втори вариант)
Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано!
Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства?
Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня.
към втори вариант >>
Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина.
(втори вариант)
Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства?
Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина.
Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ.
към втори вариант >>
Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно.
(втори вариант)
Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина.
Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно.
Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине.
към втори вариант >>
Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность.
(втори вариант)
Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно.
Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность.
Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това.
към втори вариант >>
Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало.
(втори вариант)
Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность.
Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало.
И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня.
към втори вариант >>
И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня.
(втори вариант)
Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало.
И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня.
Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания.
към втори вариант >>
Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ.
(втори вариант)
Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня.
Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ.
Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта!
към втори вариант >>
Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине.
(втори вариант)
Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ.
Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине.
Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това?
към втори вариант >>
Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това.
(втори вариант)
Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине.
Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това.
Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза?
към втори вариант >>
Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня.
(втори вариант)
Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това.
Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня.
Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни!
към втори вариант >>
Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания.
(втори вариант)
И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня.
Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания.
Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате?
към втори вариант >>
Само Богъ дѣйствува въ свѣта!
(втори вариант)
Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания.
Само Богъ дѣйствува въ свѣта!
Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ!
към втори вариант >>
Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това?
(втори вариант)
Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта!
Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това?
Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие.
към втори вариант >>
Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза?
(втори вариант)
Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това?
Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза?
Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ!
към втори вариант >>
Вие сте смѣшни!
(втори вариант)
Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза?
Вие сте смѣшни!
Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ.
към втори вариант >>
Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате?
(втори вариант)
Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни!
Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате?
Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”.
към втори вариант >>
Казвате: азъ заповѣдвамъ!
(втори вариант)
Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате?
Казвате: азъ заповѣдвамъ!
Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани?
към втори вариант >>
Не заповѣдвате вие.
(втори вариант)
Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ!
Не заповѣдвате вие.
Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си.
към втори вариант >>
Колко души има долу въ парахода, които работятъ!
(втори вариант)
Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие.
Колко души има долу въ парахода, които работятъ!
Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ.
към втори вариант >>
Този параходъ върви и безъ васъ.
(втори вариант)
Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ!
Този параходъ върви и безъ васъ.
Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава.
към втори вариант >>
Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”.
(втори вариант)
Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ.
Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”.
Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ.
към втори вариант >>
Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани?
(втори вариант)
Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”.
Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани?
Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ.
към втори вариант >>
Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си.
(втори вариант)
Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани?
Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си.
Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате.
към втори вариант >>
Сѫщото е и съ васъ.
(втори вариант)
Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си.
Сѫщото е и съ васъ.
Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ.
към втори вариант >>
Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава.
(втори вариант)
Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ.
Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава.
Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората!
към втори вариант >>
Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ.
(втори вариант)
Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава.
Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ.
Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”.
към втори вариант >>
Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ.
(втори вариант)
Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ.
Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ.
Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога!
към втори вариант >>
Пакъ философски разсѫждавате.
(втори вариант)
Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ.
Пакъ философски разсѫждавате.
„Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца.
към втори вариант >>
„Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ.
(втори вариант)
Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате.
„Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ.
Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”.
към втори вариант >>
Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората!
(втори вариант)
Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ.
Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората!
,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира.
към втори вариант >>
,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”.
(втори вариант)
Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората!
,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”.
Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира.
към втори вариант >>
Значи, ти любишъ като Бога!
(втори вариант)
Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”.
Значи, ти любишъ като Бога!
Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!
към втори вариант >>
Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца.
(втори вариант)
Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога!
Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца.
„Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога!
към втори вариант >>
„Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”.
(втори вариант)
„Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца.
„Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”.
Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия.
към втори вариант >>
Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира.
(втори вариант)
Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”.
Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира.
Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко.
към втори вариант >>
Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира.
(втори вариант)
,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира.
Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира.
Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!
(втори вариант)
Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира.
Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!
” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
към втори вариант >>
” Дай сърцето си на Бога!
(втори вариант)
Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!
” Дай сърцето си на Бога!
Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
към втори вариант >>
Въ това седи истинската философия.
(втори вариант)
„Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога!
Въ това седи истинската философия.
Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко.
(втори вариант)
Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия.
Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко.
По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
към втори вариант >>
По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
(втори вариант)
Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си! ” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко.
По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.
към втори вариант >>
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель?
(втори вариант)
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель?
Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3.
към втори вариант >>
Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде?
(втори вариант)
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель?
Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде?
Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
към втори вариант >>
Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога?
(втори вариант)
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде?
Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога?
— Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
към втори вариант >>
— Отъ Бога.
(втори вариант)
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога?
— Отъ Бога.
Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2?
към втори вариант >>
Туй е истинското положение.
(втори вариант)
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога.
Туй е истинското положение.
Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата?
към втори вариант >>
Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3.
(втори вариант)
Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение.
Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3.
Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате.
към втори вариант >>
Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
(втори вариант)
Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3.
Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта?
към втори вариант >>
Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
(втори вариант)
Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината?
към втори вариант >>
Какво означава числото 2?
(втори вариант)
— Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта.
Какво означава числото 2?
Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ.
към втори вариант >>
Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата?
(втори вариант)
Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2?
Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата?
Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате.
(втори вариант)
Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата?
Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате.
Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате.
към втори вариант >>
Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта?
(втори вариант)
Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате.
Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта?
Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото.
към втори вариант >>
Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината?
(втори вариант)
Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта?
Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината?
Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние.
към втори вариант >>
Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ.
(втори вариант)
Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината?
Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ.
Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира.
към втори вариант >>
Какво ще бѫде това състояние, не знаете.
(втори вариант)
Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ.
Какво ще бѫде това състояние, не знаете.
Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това.
към втори вариант >>
Може да го схващате, но може и да не го схващате.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете.
Може да го схващате, но може и да не го схващате.
Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога.
към втори вариант >>
Допустимо е и едното, и другото.
(втори вариант)
Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате.
Допустимо е и едното, и другото.
За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога.
към втори вариант >>
За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние.
(втори вариант)
Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото.
За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние.
Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
към втори вариант >>
Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира.
(втори вариант)
Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние.
Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира.
Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
към втори вариант >>
Хората нищо не разбиратъ отъ това.
(втори вариант)
Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира.
Хората нищо не разбиратъ отъ това.
Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
към втори вариант >>
Единицата въ пространството е понятие само за Бога.
(втори вариант)
Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това.
Единицата въ пространството е понятие само за Бога.
Двойката въ пространството е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
към втори вариант >>
Двойката въ пространството е понятие само за Бога.
(втори вариант)
Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога.
Двойката въ пространството е понятие само за Бога.
Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
към втори вариант >>
Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
(втори вариант)
За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога.
Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.
към втори вариант >>
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ.
(втори вариант)
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ.
Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си.
към втори вариант >>
Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете.
(втори вариант)
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ.
Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете.
Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество.
към втори вариант >>
Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль.
(втори вариант)
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете.
Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль.
Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика.
към втори вариант >>
Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята.
(втори вариант)
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль.
Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята.
Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си.
към втори вариант >>
Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть.
(втори вариант)
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята.
Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть.
А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята.
към втори вариант >>
А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си.
(втори вариант)
Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть.
А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си.
Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н.
към втори вариант >>
Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество.
(втори вариант)
Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си.
Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество.
Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание.
към втори вариант >>
Слухътъ ще ви помогне да развиете музика.
(втори вариант)
Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество.
Слухътъ ще ви помогне да развиете музика.
Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
към втори вариант >>
Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си.
(втори вариант)
Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика.
Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си.
Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
към втори вариант >>
Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята.
(втори вариант)
Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си.
Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята.
И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
към втори вариант >>
И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н.
(втори вариант)
А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята.
И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н.
Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
към втори вариант >>
Всичко това е методъ за възпитание.
(втори вариант)
Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н.
Всичко това е методъ за възпитание.
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
към втори вариант >>
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
(втори вариант)
Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание.
Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.
към втори вариант >>
Вие започвате съ числото петь.
(втори вариант)
Вие започвате съ числото петь.
Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:
към втори вариант >>
Какъ ще нарисувате пентограмата?
(втори вариант)
Вие започвате съ числото петь.
Какъ ще нарисувате пентограмата?
Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:
към втори вариант >>
Какъ ще започнете да я рисувате?
(втори вариант)
Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата?
Какъ ще започнете да я рисувате?
Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:
към втори вариант >>
Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:
(втори вариант)
Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате?
Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:
към втори вариант >>
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно.
(втори вариант)
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно.
Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
към втори вариант >>
Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си.
(втори вариант)
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно.
Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си.
Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
към втори вариант >>
Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво.
(втори вариант)
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си.
Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво.
Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
към втори вариант >>
Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си.
(втори вариант)
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво.
Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си.
Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
към втори вариант >>
Всѣко движение има своя сила.
(втори вариант)
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си.
Всѣко движение има своя сила.
Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
към втори вариант >>
Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
(втори вариант)
Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила.
Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.
към втори вариант >>
Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите?
(втори вариант)
Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите?
към втори вариант >>
Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ.
(втори вариант)
Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ.
към втори вариант >>
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата.
(втори вариант)
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата.
Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си.
към втори вариант >>
Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность.
(втори вариант)
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата.
Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность.
Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Това движение, само по себе си, е разтваряне.
(втори вариант)
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность.
Това движение, само по себе си, е разтваряне.
Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви.
към втори вариант >>
Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ.
(втори вариант)
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне.
Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
към втори вариант >>
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила.
(втори вариант)
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ.
Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила.
Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
към втори вариант >>
Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си.
(втори вариант)
Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила.
Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си.
Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
към втори вариант >>
Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си.
(втори вариант)
Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си.
Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си.
Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
към втори вариант >>
Тѣ сѫ мъртви.
(втори вариант)
Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си.
Тѣ сѫ мъртви.
Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
към втори вариант >>
Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
(втори вариант)
Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви.
Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –>
към втори вариант >>
Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5.
към втори вариант >>
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите?
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите?
— Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа.
към втори вариант >>
— Триѫгълникъ.
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите?
— Триѫгълникъ.
Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата.
към втори вариант >>
Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите?
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ.
Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите?
— Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3.
към втори вариант >>
— Петоѫгълникъ.
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите?
— Петоѫгълникъ.
Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка.
към втори вариант >>
Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2.
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ.
Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2.
Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ?
към втори вариант >>
Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа.
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2.
Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа.
Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ.
към втори вариант >>
Числото три сѫществува като норма въ природата.
(втори вариант)
— Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа.
Числото три сѫществува като норма въ природата.
Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце?
към втори вариант >>
Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3.
(втори вариант)
Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата.
Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3.
Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете.
към втори вариант >>
Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка.
(втори вариант)
— Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3.
Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка.
Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля?
към втори вариант >>
Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ?
(втори вариант)
Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка.
Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ?
— Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете.
към втори вариант >>
— Не можете по никой начинъ.
(втори вариант)
Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ?
— Не можете по никой начинъ.
Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока.
към втори вариант >>
Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце?
(втори вариант)
Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ.
Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце?
— Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже.
към втори вариант >>
— Не можете.
(втори вариант)
Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце?
— Не можете.
Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства.
към втори вариант >>
Можете ли да повлияете на човѣшката воля?
(втори вариант)
Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете.
Можете ли да повлияете на човѣшката воля?
— И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му.
към втори вариант >>
— И на нея не можете да повлияете.
(втори вариант)
Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля?
— И на нея не можете да повлияете.
Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно.
към втори вариант >>
Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока.
(втори вариант)
— Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете.
Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока.
Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ?
към втори вариант >>
Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже.
(втори вариант)
Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока.
Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже.
Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства.
към втори вариант >>
Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства.
(втори вариант)
— Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже.
Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства.
Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
към втори вариант >>
Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му.
(втори вариант)
Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства.
Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му.
Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно.
(втори вариант)
— И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му.
Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно.
Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
към втори вариант >>
Какъ ще го усмиришъ?
(втори вариант)
Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно.
Какъ ще го усмиришъ?
— Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
към втори вариант >>
— Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства.
(втори вариант)
Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ?
— Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства.
Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
(втори вариант)
Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства.
Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.
към втори вариант >>
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ.
(втори вариант)
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ.
Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не!
към втори вариант >>
Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ.
(втори вариант)
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ.
Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ.
Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това?
към втори вариант >>
Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му!
(втори вариант)
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ.
Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му!
Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си?
(втори вариант)
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му!
Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си?
Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ.
към втори вариант >>
Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е?
(втори вариант)
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си?
Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е?
По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не!
(втори вариант)
Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е?
По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не!
Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Кои сѫ нормитѣ за това?
(втори вариант)
Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не!
Кои сѫ нормитѣ за това?
Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това?
Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ.
На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ.
(втори вариант)
Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ.
На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ.
На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ.
На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша!
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша!
Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
към втори вариант >>
Вие усѣщате болка.
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша!
Вие усѣщате болка.
Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението.
към втори вариант >>
Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ.
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка.
Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ.
Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така?
към втори вариант >>
Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е.
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ.
Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е.
едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче.
към втори вариант >>
едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ.
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е.
едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ.
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така?
към втори вариант >>
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ.
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче.
към втори вариант >>
Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението.
(втори вариант)
Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението.
Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така?
към втори вариант >>
Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така?
(втори вариант)
Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението.
Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така?
Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче.
към втори вариант >>
Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче.
(втори вариант)
Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така?
Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче.
Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо?
към втори вариант >>
Защо еди-кой си чувствува така?
(втори вариант)
едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче.
Защо еди-кой си чувствува така?
Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва?
към втори вариант >>
Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче.
(втори вариант)
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така?
Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче.
Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ?
към втори вариант >>
Защо еди-кой си дѣйствува така?
(втори вариант)
Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче.
Защо еди-кой си дѣйствува така?
Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове?
към втори вариант >>
Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче.
(втори вариант)
Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така?
Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче.
Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече.
към втори вариант >>
Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо?
(втори вариант)
Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче.
Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо?
Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка?
към втори вариант >>
Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва?
(втори вариант)
Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо?
Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва?
На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!
към втори вариант >>
На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ?
(втори вариант)
Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва?
На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ?
На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ.
към втори вариант >>
На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове?
(втори вариант)
Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ?
На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове?
Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица.
към втори вариант >>
Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече.
(втори вариант)
Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове?
Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече.
Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка.
към втори вариант >>
Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка?
(втори вариант)
Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече.
Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка?
Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него.
към втори вариант >>
Не, азъ пакъ съмъ си киселица!
(втори вариант)
Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка?
Не, азъ пакъ съмъ си киселица!
” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ!
към втори вариант >>
” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ.
(втори вариант)
На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!
” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ.
Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога!
към втори вариант >>
Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица.
(втори вариант)
На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ.
Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица.
Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога!
към втори вариант >>
Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка.
(втори вариант)
Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица.
Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка.
Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога?
към втори вариант >>
Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него.
(втори вариант)
Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка.
Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него.
Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде.
към втори вариант >>
Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ!
(втори вариант)
Не, азъ пакъ съмъ си киселица! ” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него.
Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ!
Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо.
към втори вариант >>
2.
Моето верую
,
КД
, София, 12.9.1924г.,
Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му.
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно.
Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му.
Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път.
към беседата >>
Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат.
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му.
Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат.
Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят?
към беседата >>
Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите.
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат.
Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите.
Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?
към беседата >>
Молитвата не иска философия.
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва. Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите.
Молитвата не иска философия.
На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това?
към беседата >>
На небето не искат философия, знаете ли защо?
Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия.
На небето не искат философия, знаете ли защо?
Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път.
към беседата >>
Тръгвате за Витоша - има само един път.
Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо?
Тръгвате за Витоша - има само един път.
Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа.
към беседата >>
Вие се спирате: „Дали е този пътят?
Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път.
Вие се спирате: „Дали е този пътят?
“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля.
към беседата >>
“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?
Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят?
“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?
“ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам.
към беседата >>
“ Питам: Какво сте добили от това?
Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят?
“ Питам: Какво сте добили от това?
Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята.
към беседата >>
Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път.
На небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това?
Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път.
Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую.
към беседата >>
Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа.
Тръгвате за Витоша - има само един път. Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път.
Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа.
Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
към беседата >>
Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля.
Вие се спирате: „Дали е този пътят? “ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа.
Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля.
В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
към беседата >>
В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам.
“ Разглеждате го час и половина и все питате: „Дали е този пътят? “ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля.
В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам.
В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
към беседата >>
В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята.
“ Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам.
В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята.
А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
към беседата >>
А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую.
Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по този път. Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята.
А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую.
Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
към беседата >>
Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
Да ви доказват Бога - това е отвънка; един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова - аз се раждам и умирам с един Господ, аз имам един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашият не го разбирам. В този Господ ще вярваме ние, който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един троеличен Бог, молите му се, но Той не отговаря... А вие, като повикате Господа в сърцето си, то е истинското верую.
Сега това ще го пазите, то е моето верую: Вярвам в един Господ, с когото съм дошъл, който ми даде ума, който ми даде сърцето и който ми даде волята.
към беседата >>
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте.
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте.
Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив! “ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно. И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
към беседата >>
Хората са чудни в своите разбирания.
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте.
Хората са чудни в своите разбирания.
Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив! “ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно. И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
към беседата >>
Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив!
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания.
Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив!
“ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно. И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
към беседата >>
“ Всички се радвате.
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив!
“ Всички се радвате.
Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно. И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
към беседата >>
Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно.
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив! “ Всички се радвате.
Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно.
И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
към беседата >>
И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
Духът е онзи, който във всинца ви казва Него да не забравяте. Хората са чудни в своите разбирания. Някой като задебелее, всички казват: „Станал е красив! “ Всички се радвате. Аз сравнявам: на къща, осветена като църквата „Александър Невски“, всички се радват, но това осветление не е постоянно.
И онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, никой не я поглежда, но оттам след време се заражда голяма светлина.
към беседата >>
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко.
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко.
Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без да се смали.
към беседата >>
Човешката душа в малка форма показва границите на космоса.
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко.
Човешката душа в малка форма показва границите на космоса.
Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без да се смали.
към беседата >>
Малката човешка душа има подобието на целия космос.
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на космоса.
Малката човешка душа има подобието на целия космос.
Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без да се смали.
към беседата >>
Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма.
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос.
Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма.
Душата се смалява, без да се смали.
към беседата >>
Душата се смалява, без да се смали.
Казвам на всинца ви: Божественото дръжте и ще издържите на всичко. Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форми, без тя да е форма; тя е извън времето и пространството; затова тя може да бъде и малка, и голяма.
Душата се смалява, без да се смали.
към беседата >>
Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си.
Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си.
При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си. И това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече! Ще научиш, ще дойде време.
към беседата >>
При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си.
Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си.
При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си.
И това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече! Ще научиш, ще дойде време.
към беседата >>
И това нещо философия не иска.
Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си.
И това нещо философия не иска.
То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече! Ще научиш, ще дойде време.
към беседата >>
То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече!
Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си. И това нещо философия не иска.
То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече!
Ще научиш, ще дойде време.
към беседата >>
Ще научиш, ще дойде време.
Доказателството за съществуването на Бога може да се даде, но когато се дойде до веруюто на душата, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да си, ти го чувствуваш вътре в себе си. И това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа“ - нищо повече!
Ще научиш, ще дойде време.
към беседата >>
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира.
Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога.
към беседата >>
Безграничното да се слее в единство.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира.
Безграничното да се слее в единство.
Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него.
към беседата >>
Ще се молите.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира. Безграничното да се слее в единство.
Ще се молите.
Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва.
към беседата >>
Вътрешно ще се молите.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира. Безграничното да се слее в единство. Ще се молите.
Вътрешно ще се молите.
Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение.
към беседата >>
Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира. Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите.
Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет.
Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората.
към беседата >>
Това е най-силното доказателство за Бога.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира. Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет.
Това е най-силното доказателство за Бога.
Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди.
към беседата >>
Човек се ражда с него и умира с него.
Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога.
Човек се ражда с него и умира с него.
Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле.
към беседата >>
Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва.
Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него.
Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва.
Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа.
към беседата >>
Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение.
Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва.
Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение.
Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят.
към беседата >>
Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората.
Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение.
Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората.
С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате.
към беседата >>
С тази любов човек трябва да се роди.
Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората.
С тази любов човек трябва да се роди.
Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта.
към беседата >>
Тя не идва отпосле.
Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди.
Тя не идва отпосле.
Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място.
към беседата >>
Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа.
Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле.
Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа.
Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място. Господ възпитава хората.
към беседата >>
Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят.
Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа.
Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят.
А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
към беседата >>
А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате.
Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората. С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят.
А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате.
Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
към беседата >>
Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта.
С тази любов човек трябва да се роди. Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате.
Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта.
Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
към беседата >>
Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място.
Тя не идва отпосле. Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта.
Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място.
Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
към беседата >>
Господ възпитава хората.
Тази любов може да се прояви във вас, тя не е отсега, но се проявява сега, била е вътре във вашата душа. Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място.
Господ възпитава хората.
А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
към беседата >>
А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
Казвате: „Обикнах този приятел.“ В миналото вие сте го обичали ред съществувания, мислили сте за него и в невидимия свят. А като дойдете тук, казвате: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи вие го знаете и го очаквате. Вие мислите, че можете да скъсате връзките на любовта. Не, ще се отвържете от едно място, а ще се вържете на друго място. Господ възпитава хората.
А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която имат в ума си, в сърцето и волята си, да я проверят.
към беседата >>
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти?
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти?
Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно. Ето философията. И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него. И тогава казва: „Научих как се живее.“
към беседата >>
Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно.
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти?
Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно.
Ето философията. И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него. И тогава казва: „Научих как се живее.“
към беседата >>
Ето философията.
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти? Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно.
Ето философията.
И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него. И тогава казва: „Научих как се живее.“
към беседата >>
И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли.
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти? Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно. Ето философията.
И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли.
Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него. И тогава казва: „Научих как се живее.“
към беседата >>
Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него.
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти? Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно. Ето философията. И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли.
Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него.
И тогава казва: „Научих как се живее.“
към беседата >>
И тогава казва: „Научих как се живее.“
Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде.“ Но всички богатства, които Бог ви даде, вие опазихте ли ги тъй чисти? Вие идвате на земята с Бога, но понеже хората на земята вярват, че няма Бог, и вие вземате това и казвате: „Няма Господ.“ И затова Господ ви учи вътре и почвате да се терзаете, когато правите нещо нередно. Ето философията. И човекът, като дойде ножът до неговият кокал, се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума, на волята и веднага иде едно съживяване у него.
И тогава казва: „Научих как се живее.“
към беседата >>
Двама вървят заедно. Мълчат.
Двама вървят заедно. Мълчат.
Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую. Твоята теория за Бога каква е?
към беседата >>
Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине.
Двама вървят заедно. Мълчат.
Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине.
Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую. Твоята теория за Бога каква е?
към беседата >>
Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите.
Двама вървят заедно. Мълчат. Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине.
Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите.
На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую. Твоята теория за Бога каква е?
към беседата >>
На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую.
Двама вървят заедно. Мълчат. Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите.
На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую.
Твоята теория за Бога каква е?
към беседата >>
Твоята теория за Бога каква е?
Двама вървят заедно. Мълчат. Единият се качил на коня и казва: „Любовта разкрива Бога в нас.“ И си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не им трябва толкова знание, но всеки човек трябва да има една своя теория - едно верую.
Твоята теория за Бога каква е?
към беседата >>
Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ пред вас?
Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ пред вас?
Знаете ли защо? - За да не повторите нейната погрешка.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ пред вас?
Знаете ли защо?
- За да не повторите нейната погрешка.
към беседата >>
- За да не повторите нейната погрешка.
Сега защо питате за Мария Радева, защо изкочи нейният образ пред вас? Знаете ли защо?
- За да не повторите нейната погрешка.
към беседата >>
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това?
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това?
- За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно.
към беседата >>
- За да не повторите и вие тази погрешка.
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това?
- За да не повторите и вие тази погрешка.
Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит.
към беседата >>
Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра.
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това? - За да не повторите и вие тази погрешка.
Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра.
И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание.
към беседата >>
И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете.
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това? - За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра.
И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете.
Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно.
към беседата >>
Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение.
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това? - За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете.
Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение.
Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна.
към беседата >>
Това е лесно.
Когато във вашия ум се яви една погрешка на някого, знаете ли защо става това? - За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение.
Това е лесно.
Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик.
към беседата >>
Да кажем, че аз държа изпит.
- За да не повторите и вие тази погрешка. Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно.
Да кажем, че аз държа изпит.
Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение.
към беседата >>
Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание.
Казва ви се тъй: Не правете по грешката на тази сестра. И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит.
Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание.
Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера.
към беседата >>
Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно.
И ако вие не направите тази погрешка, значи, че вие може да й помогнете. Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание.
Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно.
В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
към беседата >>
В такъв един човек има една красива страна.
Ако искате да помогнете някому, не трябва да слизате в неговото положение. Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно.
В такъв един човек има една красива страна.
Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
към беседата >>
Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик.
Това е лесно. Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна.
Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик.
Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
към беседата >>
Тук се изисква характер, търпение.
Да кажем, че аз държа изпит. Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик.
Тук се изисква характер, търпение.
Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
към беседата >>
Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера.
Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение.
Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера.
А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
към беседата >>
А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера.
А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота.
към беседата >>
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани.
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани.
Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят? “ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство? “ Сега приложението. Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
към беседата >>
Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят?
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани.
Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят?
“ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство? “ Сега приложението. Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
към беседата >>
“ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство?
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят?
“ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство?
“ Сега приложението. Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
към беседата >>
“ Сега приложението.
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят? “ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство?
“ Сега приложението.
Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
към беседата >>
Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят.
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят? “ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство? “ Сега приложението.
Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят.
Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
към беседата >>
Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
Минала мечката покрай мравките и няколко я ухапали , понеже трябвало да мине малко по-встрани. Мечката пък казала: „Как тъй те да ме ухапят? “ А мравките казали: „Защо тя минава през нашето културно царство? “ Сега приложението. Да кажем, вие сте ученици, а другите ученици ви ухапят.
Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втория път ще заобиколите.
към беседата >>
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните.
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните.
И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!
към беседата >>
И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си.
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните.
И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си.
Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории.
към беседата >>
Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля.
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните. И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си.
Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля.
Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата!
към беседата >>
Какво искат малките деца от учителя си?
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните. И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля.
Какво искат малките деца от учителя си?
Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират.
към беседата >>
Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език.
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните. И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си?
Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език.
Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи?
към беседата >>
Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!
Един Учител може да улесни живота на своите ученици, например на бедните. И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език.
Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!
“ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът.
към беседата >>
“ фактите са за детето, то не иска теории.
И тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!
“ фактите са за детето, то не иска теории.
Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях.
към беседата >>
Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата!
Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории.
Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата!
Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил?
към беседата >>
Говорете им на език, който те разбират.
Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата!
Говорете им на език, който те разбират.
Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши.
към беседата >>
Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи?
Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират.
Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи?
И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга?
към беседата >>
И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът.
Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат! “ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи?
И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът.
Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов!
към беседата >>
Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях.
“ фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът.
Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях.
Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли?
към беседата >>
Защо го е направил?
Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействувате, но пазете едно - абсолютно никаква лъжа при децата! Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях.
Защо го е направил?
- Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука?
към беседата >>
- Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши.
Говорете им на език, който те разбират. Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил?
- Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши.
Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта!
към беседата >>
Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга?
Когато децата питат кой направи Господа, това значи човека кой направи? И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши.
Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга?
“ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта.
към беседата >>
“ Този човек работи от любов!
И ние можем само да им кажем кой е направил човека и да се свърши въпросът. Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга?
“ Този човек работи от любов!
Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта.
към беседата >>
Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли?
Като им кажем „Бог е направил човека“, това е достатъчно за тях. Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов!
Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли?
Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина.
към беседата >>
Защо той е дошъл тука?
Защо го е направил? - Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли?
Защо той е дошъл тука?
Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“.
към беседата >>
Заради Любовта!
- Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил; и въпросът ще свърши. Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука?
Заради Любовта!
И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега!
към беседата >>
И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта.
Един идеален слуга, който работи без пари, идва при вас и ви казва: „Нямате ли нужда от слуга? “ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта!
И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта.
Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен.
към беседата >>
Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта.
“ Този човек работи от любов! Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта.
Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта.
Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете.
към беседата >>
Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина.
Питам: По-идеален слуга от слугата на любовта има ли? Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта.
Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина.
Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете.
към беседата >>
Кажат ви: „Заповядайте“.
Защо той е дошъл тука? Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина.
Кажат ви: „Заповядайте“.
Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото.
към беседата >>
Кажете: „Ще дойда ей сега!
Заради Любовта! И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“.
Кажете: „Ще дойда ей сега!
“ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно.
към беседата >>
“ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен.
И ако Бог седи във вас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега!
“ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен.
А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво.
към беседата >>
А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете.
Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи красив език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен.
А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете.
„Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия.
към беседата >>
„Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете.
Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете.
„Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете.
Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл.
към беседата >>
Това е красивото.
Кажат ви: „Заповядайте“. Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете.
Това е красивото.
И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя.
към беседата >>
И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно.
Кажете: „Ще дойда ей сега! “ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото.
И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно.
След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави?
към беседата >>
След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво.
“ Тъй езикът ни да бъде положителен и в отрицателен смисъл, и в положителен - да бъде все положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно.
След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво.
За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си.
към беседата >>
За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия.
А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей сега ще дойда.“ И тръгнете. „Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво.
За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия.
И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие.
към беседата >>
И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл.
„Ей сега ще направя тази работа“ - и я направете. Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия.
И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл.
Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой.
към беседата >>
Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя.
Това е красивото. И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл.
Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя.
Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията.
към беседата >>
Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави?
И когато човек има да се бори с нещо, то е приятно. След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя.
Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави?
“ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е!
към беседата >>
“ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си.
След като имате едно противоречие в себе си и се борите с него, това е красиво. За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави?
“ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си.
Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене.
към беседата >>
Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие.
За Бога единственото красиво нещо на земята са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си.
Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие.
Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>
Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой.
И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие.
Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой.
Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>
Значи Той търси противоречията.
Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой.
Значи Той търси противоречията.
Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>
Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е!
Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията.
Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е!
У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>
У него няма бавене.
“ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е!
У него няма бавене.
Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>
Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене.
Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>
Коя мисъл остана сега у вас?
Коя мисъл остана сега у вас?
- Което Бог иска, то ще стане.
към беседата >>
- Което Бог иска, то ще стане.
Коя мисъл остана сега у вас?
- Което Бог иска, то ще стане.
към беседата >>
(Всички прави с Учителя направихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме следните думи:
(Всички прави с Учителя направихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме следните думи:
към беседата >>
„Любовта разкрива Бога в нас.“)
„Любовта разкрива Бога в нас.“)
към беседата >>
Този триъгълник горе (фиг.
Този триъгълник горе (фиг.
1) е двоен. На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест.
към беседата >>
1) е двоен.
Този триъгълник горе (фиг.
1) е двоен.
На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест. Шест образува два триъгълника.
към беседата >>
На вас ви трябва основа.
Този триъгълник горе (фиг. 1) е двоен.
На вас ви трябва основа.
Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест. Шест образува два триъгълника. Сега ви трябва една киселина.
към беседата >>
Числото пет, това е основата.
Този триъгълник горе (фиг. 1) е двоен. На вас ви трябва основа.
Числото пет, това е основата.
Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест. Шест образува два триъгълника. Сега ви трябва една киселина.
към беседата >>
Вие сте сега четири.
Този триъгълник горе (фиг. 1) е двоен. На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата.
Вие сте сега четири.
С мен - пет, с Господа - шест. Шест образува два триъгълника. Сега ви трябва една киселина.
към беседата >>
С мен - пет, с Господа - шест.
Този триъгълник горе (фиг. 1) е двоен. На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири.
С мен - пет, с Господа - шест.
Шест образува два триъгълника. Сега ви трябва една киселина.
към беседата >>
Шест образува два триъгълника.
1) е двоен. На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест.
Шест образува два триъгълника.
Сега ви трябва една киселина.
към беседата >>
Сега ви трябва една киселина.
На вас ви трябва основа. Числото пет, това е основата. Вие сте сега четири. С мен - пет, с Господа - шест. Шест образува два триъгълника.
Сега ви трябва една киселина.
към беседата >>
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва.
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва.
Трябва да се молите и то съзнателно. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия.
към беседата >>
Трябва да се молите и то съзнателно.
За учениците, които работят върху пентаграма, се иска повече молитва.
Трябва да се молите и то съзнателно.
Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето му или във волята му. Ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултат. Искате да се обърне някому сърцето, ще се молите. Молитвата не иска философия. На небето не искат философия, знаете ли защо?
към беседата >>
3.
Физическият и духовният човек
,
КД
, София, 22.9.1924г.,
Счупеният крак има нужда от вас.
Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален.
Счупеният крак има нужда от вас.
Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.
към беседата >>
Това е хубаво, но в чиста вода.
Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, да го прави и тя. Този прегръщала, онзи прегръщала и най-после, за нейно учудване намира един кавалер с маска. И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга. Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания.
Това е хубаво, но в чиста вода.
Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята.
към беседата >>
Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него.
Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален. Счупеният крак има нужда от вас.
Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него.
Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.
към беседата >>
Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода.
Този прегръщала, онзи прегръщала и най-после, за нейно учудване намира един кавалер с маска. И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга. Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода.
Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода.
Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
към беседата >>
Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете.
Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален. Счупеният крак има нужда от вас. Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него.
Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете.
Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.
към беседата >>
Преживявания от такъв характер за какво са ви?
И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга. Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода.
Преживявания от такъв характер за какво са ви?
Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости.
към беседата >>
Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.
Друг случай: този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му - у вас вече има друг обект, той е морален. Счупеният крак има нужда от вас. Но след като му направите услугата, вие не трябва да ставате милосърдна сестра при него. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете.
Останете ли при него, след като дойдат лекарите и милосърдната сестра, вие ще влезете в най-големия батак.
към беседата >>
Няма нищо ново в тях.
Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви?
Няма нищо ново в тях.
Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот.
към беседата >>
Първото положение - ще го турите в каруцата, ще му помогнете.
Първото положение - ще го турите в каруцата, ще му помогнете.
към беседата >>
Това е най-старото.
Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях.
Това е най-старото.
Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде.
към беседата >>
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него.
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него.
А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си.
към беседата >>
Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята.
Това е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото.
Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята.
Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко.
към беседата >>
А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас.
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него.
А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас.
И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал.
към беседата >>
Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята.
Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло.
към беседата >>
И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе.
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас.
И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе.
В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание.
към беседата >>
Някой говори за морал, но това са мъртви кости.
Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Някой говори за морал, но това са мъртви кости.
Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло. Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде.
към беседата >>
В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не!
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе.
В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не!
“ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква.
към беседата >>
Няма живот.
Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости.
Няма живот.
Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло. Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
към беседата >>
“ - Защото твоят образ веднага изпъква в него.
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не!
“ - Защото твоят образ веднага изпъква в него.
Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
към беседата >>
Смърдеж навсякъде.
Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот.
Смърдеж навсякъде.
Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло. Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
към беседата >>
Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си.
Второто положение - вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него.
Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си.
А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
към беседата >>
Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко.
Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде.
Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко.
А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло. Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
към беседата >>
А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал.
А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си.
А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал.
Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
към беседата >>
А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло.
Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко.
А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло.
Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
към беседата >>
Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание.
И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в тебе. В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал.
Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание.
Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
към беседата >>
Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде.
Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло.
Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде.
Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
към беседата >>
Важното е с нищо да не изпъква.
В него остава един образ и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: „Не! “ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание.
Важното е с нищо да не изпъква.
Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
към беседата >>
Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло. Стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде.
Едната вода - като че е паднал камък на корема, а другата те разтваря.
към беседата >>
Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
“ - Защото твоят образ веднага изпъква в него. Ще каже: „Аз зная, че има благородни жени.“ Ако не се скриете, ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затова човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква.
Направеното добро да се скрие, да не се натрапва.
към беседата >>
Съветвам ви да пиете само хубава вода.
Съветвам ви да пиете само хубава вода.
(Учителят държи пръста си заканително. ) Прясна, изворна вода.
към беседата >>
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко.
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко.
Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка! “ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен.
към беседата >>
(Учителят държи пръста си заканително.
Съветвам ви да пиете само хубава вода.
(Учителят държи пръста си заканително.
) Прясна, изворна вода.
към беседата >>
Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка!
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко.
Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка!
“ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея.
към беседата >>
) Прясна, изворна вода.
Съветвам ви да пиете само хубава вода. (Учителят държи пръста си заканително.
) Прясна, изворна вода.
към беседата >>
“ Взема я.
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка!
“ Взема я.
И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея.
към беседата >>
Вечерно време на маскарад няма да ходите!
Вечерно време на маскарад няма да ходите!
Чуждите неща няма да пипате!
към беседата >>
И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва.
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка! “ Взема я.
И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва.
Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота.
към беседата >>
Чуждите неща няма да пипате!
Вечерно време на маскарад няма да ходите!
Чуждите неща няма да пипате!
към беседата >>
Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката.
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка! “ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва.
Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката.
Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го.
към беседата >>
Послушание, това значи човек да бъде доволен от малкото, от това, което има.
Послушание, това значи човек да бъде доволен от малкото, от това, което има.
към беседата >>
Сега пък този е нещастен.
В тази история раздорът на ябълките е един символ; то е жена или мъж, цар, майка или баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка! “ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката.
Сега пък този е нещастен.
Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията.
към беседата >>
Човешката лудория край няма.
Човешката лудория край няма.
През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата. Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил. Лудориите на човека са безкрайни. Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си. Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
към беседата >>
Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея.
Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види ябълката, по-силен е от мене и казва: „Дай тази ябълка! “ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен.
Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея.
И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва.
към беседата >>
През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата.
Човешката лудория край няма.
През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата.
Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил. Лудориите на човека са безкрайни. Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си. Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
към беседата >>
И ще има дори много пукнати глави за нея.
“ Взема я. И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея.
И ще има дори много пукнати глави за нея.
Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва. Открадната е.
към беседата >>
Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил.
Човешката лудория край няма. През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата.
Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил.
Лудориите на човека са безкрайни. Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си. Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
към беседата >>
Тъй става в живота.
И на тази ябълка, която беше щастие за мене, сега друг се радва. Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея.
Тъй става в живота.
Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва. Открадната е. Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
към беседата >>
Лудориите на човека са безкрайни.
Човешката лудория край няма. През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата. Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил.
Лудориите на човека са безкрайни.
Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си. Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
към беседата >>
Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го.
Обаче идва друг, по- силен от него, удря го, взема ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота.
Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го.
Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва. Открадната е. Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си.
Човешката лудория край няма. През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата. Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил. Лудориите на човека са безкрайни.
Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си.
Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
към беседата >>
Крадат се желанията.
Сега пък този е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го.
Крадат се желанията.
И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва. Открадната е. Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
към беседата >>
Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
Човешката лудория край няма. През време на коронясването на английския крал Едуард, един от богатите английски милионери, който имал 365 милиона английски стерлинги, се връща от Африка в Англия да участвува в тържествата. Но като мислил, че тези пари няма да му стигнат, хвърлил се във водата и се удавил. Лудориите на човека са безкрайни. Някой път вие мислите, че нямате пет пари в джоба си.
Ами и този с 365 милиона лири мислил, че парите няма да му стигнат.
към беседата >>
И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва.
Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея. И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията.
И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва.
Открадната е. Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
към беседата >>
Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати.
Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати.
А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия. Богатият се радва и сиромахът се радва. И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“
към беседата >>
Открадната е.
И ще има дори много пукнати глави за нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва.
Открадната е.
Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
към беседата >>
А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия.
Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати.
А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия.
Богатият се радва и сиромахът се радва. И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“
към беседата >>
Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
Тъй става в живота. Най-малкото желание, като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой друг, открадне го. Крадат се желанията. И не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и се изгубва. Открадната е.
Може след няколко дни да се върне, но тя няма да е същата вече.
към беседата >>
Богатият се радва и сиромахът се радва.
Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия.
Богатият се радва и сиромахът се радва.
И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“
към беседата >>
Има един закон в света: да намери човек това, което е определено за него.
Има един закон в света: да намери човек това, което е определено за него.
Бог в своята Мъдрост е определил кое е за вас. Трябва някой път да намерите време да изучавате пророците, за да видите в какви изобличителни неща поставят и мъже, и жени.
към беседата >>
И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават.
Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия. Богатият се радва и сиромахът се радва.
И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават.
А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“
към беседата >>
Бог в своята Мъдрост е определил кое е за вас.
Има един закон в света: да намери човек това, което е определено за него.
Бог в своята Мъдрост е определил кое е за вас.
Трябва някой път да намерите време да изучавате пророците, за да видите в какви изобличителни неща поставят и мъже, и жени.
към беседата >>
А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“
Това, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и това, което внася живот, то е еднакво силно и у бедния, и у богатия. Богатият се радва и сиромахът се радва. И единият дава, и другият дава, когато у тях е Божественото, и двамата раздават.
А другият, без Бога, все се свива и казва: „Няма да ми стигнат парите.“
към беседата >>
Трябва някой път да намерите време да изучавате пророците, за да видите в какви изобличителни неща поставят и мъже, и жени.
Има един закон в света: да намери човек това, което е определено за него. Бог в своята Мъдрост е определил кое е за вас.
Трябва някой път да намерите време да изучавате пророците, за да видите в какви изобличителни неща поставят и мъже, и жени.
към беседата >>
Затова вие всеки ден ще бъдете доволни от деня.
Затова вие всеки ден ще бъдете доволни от деня.
И като се разширите повече, и Господ ще даде повече. Вие ще дадете повече и Господ ще даде повече!
към беседата >>
Човек трябва да има идеална любов, а към Бога да бъде съвършен!
Човек трябва да има идеална любов, а към Бога да бъде съвършен!
към беседата >>
И като се разширите повече, и Господ ще даде повече.
Затова вие всеки ден ще бъдете доволни от деня.
И като се разширите повече, и Господ ще даде повече.
Вие ще дадете повече и Господ ще даде повече!
към беседата >>
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта.
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта.
Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2). Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта.
към беседата >>
Вие ще дадете повече и Господ ще даде повече!
Затова вие всеки ден ще бъдете доволни от деня. И като се разширите повече, и Господ ще даде повече.
Вие ще дадете повече и Господ ще даде повече!
към беседата >>
Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2).
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта.
Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2).
Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките.
към беседата >>
Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината.
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2).
Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината.
После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система.
към беседата >>
После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта.
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2). Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината.
После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта.
А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче.
към беседата >>
А всички криви линии около тях са една основа.
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2). Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта.
А всички криви линии около тях са една основа.
Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината.
към беседата >>
Това е Любовта.
Ще ви покажа три образа и после ще ви изнеса идеята за любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2). Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа.
Това е Любовта.
Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта.
към беседата >>
Тя се върти около точките.
Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които се коренят в основата (фиг. 2). Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта.
Тя се върти около точките.
Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината.
към беседата >>
Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система.
Тук имате точките: a, b, с, d... Това е истината. После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките.
Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система.
Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата.
към беседата >>
Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче.
После имате правите линии: аО, bО, сО, dO... Това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система.
Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче.
Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината.
към беседата >>
Принципите, вложени вътре в нас, това е истината.
А всички криви линии около тях са една основа. Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче.
Принципите, вложени вътре в нас, това е истината.
А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва.
към беседата >>
А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта.
Това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината.
А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта.
Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината.
към беседата >>
Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината.
Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта.
Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината.
Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи.
към беседата >>
Истината крепи нещата.
Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината.
Истината крепи нещата.
Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т.
към беседата >>
Значи туй, цялото събрано, то е Истината.
Значи любовта влиза като основа, сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата.
Значи туй, цялото събрано, то е Истината.
Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин.
към беседата >>
Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва.
Принципите, вложени вътре в нас, това е истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината.
Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва.
За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят.
към беседата >>
За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината.
А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шареното - Мъдростта. Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва.
За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината.
Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите.
към беседата >>
Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи.
Точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината.
Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи.
На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение.
към беседата >>
На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т.
Истината крепи нещата. Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи.
На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т.
Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас.
към беседата >>
Човек е създаден по същия начин.
Значи туй, цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т.
Човек е създаден по същия начин.
Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея.
към беседата >>
Деца, които нямат излишни енергии, слабеят.
Защото, щом се късат тези нишки- точки, всичко се изнищва. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин.
Деца, които нямат излишни енергии, слабеят.
Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3).
към беседата >>
Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите.
За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат, това е Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят.
Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите.
Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС.
към беседата >>
Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение.
Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите.
Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение.
Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички.
към беседата >>
Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас.
На фиг.1 п, това са излъчванията на енергиите из центровете т. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение.
Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас.
Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това?
към беседата >>
Тогава вие ще дойдете до същата идея.
Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас.
Тогава вие ще дойдете до същата идея.
Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В.
към беседата >>
Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3).
Деца, които нямат излишни енергии, слабеят. Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея.
Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3).
На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път.
към беседата >>
На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС.
Най- първо ще се научите да гледате трезво на работите. Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3).
На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС.
Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС.
към беседата >>
Центърът е един и същ за всички.
Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най- голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС.
Центърът е един и същ за всички.
Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята.
към беседата >>
Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това?
Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички.
Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това?
Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС.
към беседата >>
Ако вие сте А, можете чрез В.
Тогава вие ще дойдете до същата идея. Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това?
Ако вие сте А, можете чрез В.
АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите?
към беседата >>
АВ - това е материалистичен път.
Представете си сега, че това е идеален кръг (фиг. 3). На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В.
АВ - това е материалистичен път.
Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С.
към беседата >>
Можете да се запознаете чрез ВС.
На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В... Любовта на всинца ви е еднаква: АС - ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път.
Можете да се запознаете чрез ВС.
То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В.
към беседата >>
То е пътят на Мъдростта, на волята.
Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС.
То е пътят на Мъдростта, на волята.
Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение.
към беседата >>
Можете да се запознаете и направо по АС.
Ако вие искате да се запознаете с мен, по колко начина можете да сторите това? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята.
Можете да се запознаете и направо по АС.
Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА.
към беседата >>
Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите?
Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС.
Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите?
- Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго.
към беседата >>
- Най-напред ще се качите в С.
АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите?
- Най-напред ще се качите в С.
И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С.
към беседата >>
И от С ще слезете при В.
Можете да се запознаете чрез ВС. То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С.
И от С ще слезете при В.
Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече!
към беседата >>
Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение.
То е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В.
Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение.
Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат.
към беседата >>
Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА.
Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение.
Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА.
Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си.
към беседата >>
Пък може и друго.
Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? - Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА.
Пък може и друго.
А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават.
към беседата >>
А и В да се срещнат при С.
- Най-напред ще се качите в С. И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго.
А и В да се срещнат при С.
Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра.
към беседата >>
Това е идеалното вече!
И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С.
Това е идеалното вече!
И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>
И по първия начин, чрез С, те ще се разберат.
Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече!
И по първия начин, чрез С, те ще се разберат.
Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>
Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си.
Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат.
Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си.
Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>
Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават.
Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си.
Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават.
Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>
Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра.
А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават.
Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра.
И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>
И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра.
И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси.
към беседата >>
Представете си следующата опитност.
Представете си следующата опитност.
Някъде гледате цветя. Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх.
към беседата >>
Някъде гледате цветя.
Представете си следующата опитност.
Някъде гледате цветя.
Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете.
към беседата >>
Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат.
Представете си следующата опитност. Някъде гледате цветя.
Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат.
Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се.
към беседата >>
Или гледате плодове.
Представете си следующата опитност. Някъде гледате цветя. Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат.
Или гледате плодове.
Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се!
към беседата >>
Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н.
Представете си следующата опитност. Някъде гледате цветя. Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове.
Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н.
И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш.
към беседата >>
И най- после това ще ви вдъхне страх.
Представете си следующата опитност. Някъде гледате цветя. Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н.
И най- после това ще ви вдъхне страх.
Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си.
към беседата >>
Значи не ви е позволено да ядете.
Някъде гледате цветя. Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх.
Значи не ви е позволено да ядете.
Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение.
към беседата >>
Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се.
Приближавате се към тях - те изчезнат; отдалечавате се - те пак се покажат. Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете.
Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се.
Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе.
към беседата >>
Казвате: „Излъгах се!
Или гледате плодове. Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се.
Казвате: „Излъгах се!
“ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
“ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш.
Речете ли да ги хванете, те се отдръпват и т. н. И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се!
“ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш.
Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат.
към беседата >>
Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си.
И най- после това ще ви вдъхне страх. Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш.
Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си.
А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
към беседата >>
А ти си позволяваш това без закон, без разрешение.
Значи не ви е позволено да ядете. Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си.
А ти си позволяваш това без закон, без разрешение.
В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
към беседата >>
В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе.
Някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, зарадвате се, но речете ли да си вземете, тя изчезва, изгубва се. Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение.
В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе.
Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
към беседата >>
Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе.
Казвате: „Излъгах се! “ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе.
Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе.
И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
към беседата >>
И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат.
“ Светът е такъв, не се позволява да се късат плодове, а ти си късаш. Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе.
И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат.
Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
към беседата >>
Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
Самото лице, на което принадлежи дървото, ще каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш това без закон, без разрешение. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш - нито ти, нито другите могат да късат от тебе. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат.
Тъй не ти позволяват да взимаш чуждите неща.
към беседата >>
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви.
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви.
Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога.
към беседата >>
Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате.
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви.
Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате.
Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне.
към беседата >>
Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират.
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви. Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате.
Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират.
Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне. Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви.
към беседата >>
Оставете на Бога това.
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви. Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират.
Оставете на Бога това.
Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне. Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви. Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
към беседата >>
Не може да се направите сам щастлив.
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви. Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това.
Не може да се направите сам щастлив.
Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне. Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви. Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
към беседата >>
Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога.
Тези изяснения ще намерите в промяната на състоянията ви. Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив.
Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога.
Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне. Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви. Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
към беседата >>
Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне.
Виждате едно хубаво състояние, то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога.
Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне.
Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви. Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
към беседата >>
Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви.
Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне.
Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви.
Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
към беседата >>
Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
Оставете на Бога това. Не може да се направите сам щастлив. Нещастен да се направите сам можете, но щастлив - никога. Като се опитате да вземете един забранен плод, той ще изчезне. Ще дойде градинарят, ще ви предложи един плод, ако трябва, пък ако не трябва, той няма да се яви.
Но ако вие сам си вземете, той ще ви го вземе.
към беседата >>
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го.
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го.
В духовния свят е обратното. Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите.
към беседата >>
В духовния свят е обратното.
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го.
В духовния свят е обратното.
Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити.
към беседата >>
Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа.
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното.
Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа.
Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде.
към беседата >>
Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той!
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното. Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа.
Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той!
Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават.
към беседата >>
Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили.
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното. Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той!
Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили.
Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична.
към беседата >>
Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите.
Сега, както е тука, ако някой рече да направи престъпление, всички тичат да видят кой е той, детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното. Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили.
Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите.
Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная.
към беседата >>
Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити.
В духовния свят е обратното. Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите.
Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити.
За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная. Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.
към беседата >>
За пример учителка сте някъде.
Като направи някой престъпление, всеки се оттегля, никой не иска да го гледа. Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити.
За пример учителка сте някъде.
Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная. Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае. Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
към беседата >>
Ще наблюдавате другите, те да не ви познават.
Но там има друго нещо - ако някой си науми да направи добро, всички идват да видят какво иска да направи той! Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде.
Ще наблюдавате другите, те да не ви познават.
Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная. Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае. Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
към беседата >>
Ще минавате за ексцентрична.
Щом искате да ви видят, ще намислите нещо добро, ще го направите и всички ще дойдат да видят какво сте направили. Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават.
Ще минавате за ексцентрична.
Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная. Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае. Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
към беседата >>
Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная.
Пожелайте нещо хубаво в душата си и веднага ще излезат всички ваши приятели и така ще ги видите. Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична.
Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная.
Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае. Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
към беседата >>
Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.
Затуй на земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за невидимия свят, за духовното развитие, понеже там няма кой да ви залъгва и вие спокойно ще правите своите опити. За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная.
Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.
Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
към беседата >>
Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
За пример учителка сте някъде. Ще наблюдавате другите, те да не ви познават. Ще минавате за ексцентрична. Ще ви казват: „Криеш нещо.“ Вие ще кажете: „Много неща крия и аз не ги зная. Дали са ми едно съндъче с ценни книжа, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“- „Ама кажи ни.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.
Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“
към беседата >>
Ние сме цяла поща.
Ние сме цяла поща.
Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват.
към беседата >>
Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас.
Ние сме цяла поща.
Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас.
Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им.
към беседата >>
Всеки един човек живее само за себе си.
Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас.
Всеки един човек живее само за себе си.
У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията.
към беседата >>
У вас живеят милиарди душички.
Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си.
У вас живеят милиарди душички.
Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това.
към беседата >>
Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват.
Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички.
Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват.
И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко.
към беседата >>
И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват.
Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват.
И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват.
Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине.
към беседата >>
Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им.
Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват.
Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им.
Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл.
към беседата >>
Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията.
Всеки един човек живее само за себе си. У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им.
Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията.
Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После идва друга.
към беседата >>
Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това.
У вас живеят милиарди душички. Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията.
Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това.
Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После идва друга. И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
към беседата >>
Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко.
Те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това.
Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко.
Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После идва друга. И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
към беседата >>
Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине.
И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко.
Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине.
Ето една нова мисъл. После идва друга. И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
към беседата >>
Ето една нова мисъл.
Вие ще внимавате за тях, ще ги наблюдавате, но нямате право да разтваряте писмата им. Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине.
Ето една нова мисъл.
После идва друга. И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
към беседата >>
После идва друга.
Всяка душичка ще си вземе плика, ще си прочете писмото, вие няма да й отваряте кореспонденцията. Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл.
После идва друга.
И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
към беседата >>
И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
Дойде някоя мисъл, тя не е ваша - някоя душа й пратила нещо, няма да се интересувате от това. Ако се интересувате, значи нямате доверие; пък ако я оставите свободна, тя ще ви каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После идва друга.
И тя получава писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрива писмото в джоба и ти нищо не узнаваш.
към беседата >>
Милиарди души живеят в човека.
Милиарди души живеят в човека.
Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива.
към беседата >>
Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос.
Милиарди души живеят в човека.
Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос.
В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини.
към беседата >>
В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души.
Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос.
В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души.
Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини. Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
към беседата >>
Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония.
Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души.
Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония.
Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини. Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
към беседата >>
Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат.
Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония.
Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат.
А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини. Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
към беседата >>
А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива.
Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат.
А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива.
На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини. Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
към беседата >>
На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини.
Има мисли от всички светове: от ангелския, от йерархиите, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива.
На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини.
Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
към беседата >>
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание?
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание?
Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км.
към беседата >>
Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тези души. Това е хубавото - в нас има цял мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада, около която всички са групирани в хармония. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на земята плачат. А всичките пансионери, всеки взел малката си количка, турил си съндъчето и отива. На земята ще видиш едно, а в Духовния свят ще видиш други картини.
Някой придружава душата до място, други се отделят и най-после душата сама си отива.
към беседата >>
Кое бихте дали като символ на послушание?
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание?
Кое бихте дали като символ на послушание?
(Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км.
към беседата >>
Красив е Духовният свят, красив и велик.
Красив е Духовният свят, красив и велик.
Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много.
към беседата >>
(Цветята). Да, послушни са цветята.
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание?
(Цветята). Да, послушни са цветята.
Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
към беседата >>
Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори.
Красив е Духовният свят, красив и велик.
Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори.
Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи.
към беседата >>
Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу.
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята.
Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу.
А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
към беседата >>
Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе.
Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори.
Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе.
В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия.
към беседата >>
А в хиляди години и то се мести от мястото си.
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу.
А в хиляди години и то се мести от мястото си.
За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
към беседата >>
В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува.
Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе.
В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува.
Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията.
към беседата >>
За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км.
Сега да ви попитам кое живо същество бихте взели като образец на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си.
За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км.
Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
към беседата >>
Самотата е нещо много приятно.
Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува.
Самотата е нещо много приятно.
Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби.
към беседата >>
Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км.
Кое бихте дали като символ на послушание? (Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км.
Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км.
Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
към беседата >>
Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много.
Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно.
Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много.
Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва.
към беседата >>
Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
(Цветята). Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. За пример две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди години се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено - за 4000 години то може да се премести на 500 км.
Това е крайният предел, ако има условия, разбира се.
към беседата >>
Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи.
Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много.
Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи.
И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо.
към беседата >>
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние.
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние.
Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота.
към беседата >>
И Христос знае какво е самотия.
Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи.
И Христос знае какво е самотия.
Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път.
към беседата >>
Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това.
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние.
Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това.
А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота.
към беседата >>
Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията.
В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия.
Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията.
Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му.
към беседата >>
А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира.
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това.
А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира.
Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към беседата >>
Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби.
Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията.
Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби.
Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно.
към беседата >>
Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние.
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира.
Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние.
Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към беседата >>
Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва.
Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби.
Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва.
Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат.
към беседата >>
Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние.
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние.
Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние.
Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към беседата >>
Самотата е красиво нещо.
Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва.
Самотата е красиво нещо.
Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел.
към беседата >>
Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота.
Съзнанието има две положения: I - почиващо съзнателно състояние и II - активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние.
Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота.
Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към беседата >>
Аз мисля, че при самотата човек е на правия път.
И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо.
Аз мисля, че при самотата човек е на правия път.
При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате.
към беседата >>
Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота.
Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и изправя всичко това. А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота.
Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота.
А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към беседата >>
При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му.
Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път.
При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му.
Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това!
към беседата >>
А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
А в активното състояние на съзнанието вече има условия да работи, той прилага, всичко реализира. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние. Последното може да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието, работно състояние. Вие ще следите - когато в съзнанието, в проявлението му намалява неговата светлина, неговата активност, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно усещате ли едно стеснително и обременително състояние, недоволство, това е признак, че се отдалечавате от центъра на живота.
А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към беседата >>
Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно.
Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му.
Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно.
Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва.
към беседата >>
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон.
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон.
(Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече. (Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не. Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието.
към беседата >>
Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат.
Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно.
Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат.
То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората.
към беседата >>
(Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече.
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон.
(Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече.
(Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не. Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана това, което не е.
към беседата >>
То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел.
Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат.
То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел.
И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват.
към беседата >>
(Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не.
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон. (Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече.
(Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не.
Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана това, което не е.
към беседата >>
И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате.
Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел.
И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате.
А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко.
към беседата >>
Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие.
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон. (Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече. (Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не.
Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие.
Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана това, което не е.
към беседата >>
А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това!
При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате.
А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това!
“ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже.
към беседата >>
Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония.
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон. (Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече. (Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не. Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие.
Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония.
Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана това, което не е.
към беседата >>
“ А който има малка опитност, почва да вярва.
Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това!
“ А който има малка опитност, почва да вярва.
Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери.
към беседата >>
Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието.
Питам ви, трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон. (Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече. (Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не. Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония.
Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието.
А хората говорят за нирвана това, което не е.
към беседата >>
Затуй духовният живот е непознат за хората.
Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва.
Затуй духовният живот е непознат за хората.
Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си?
към беседата >>
А хората говорят за нирвана това, което не е.
(Ако не знаем какво е умрял кон?) - При умрелия кон има смърдеж, нищо повече. (Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъл, както го тълкуват будистите - място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой?) - Не. Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. Тя не е празнота на съзнанието, тя е пълнота на съзнанието.
А хората говорят за нирвана това, което не е.
към беседата >>
Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват.
То е особеното състояние и тогава мислите, че животът няма смисъл, че всичко е без цел. И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората.
Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват.
Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари?
към беседата >>
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна.
Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата.
към беседата >>
Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко.
И после състоянието пак се промени, дойде светлината - пак се зарадвате. А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват.
Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко.
Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя.
към беседата >>
Трябва да се стремите към нирвана.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна.
Трябва да се стремите към нирвана.
Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония.
към беседата >>
Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже.
А който няма тези преживявания, както и да му разправяте за тези духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща, как може това! “ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко.
Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже.
Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа.
към беседата >>
Имате един идеал.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана.
Имате един идеал.
Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е.
към беседата >>
Тогава първият изважда револвера, онзи трепери.
“ А който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже.
Тогава първият изважда револвера, онзи трепери.
- „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги.
към беседата >>
Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал.
Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана.
Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте.
към беседата >>
- „Кажи ми защо държа револвера си?
Затуй духовният живот е непознат за хората. Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери.
- „Кажи ми защо държа револвера си?
“ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад!
към беседата >>
Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана.
Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана.
Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно.
към беседата >>
“ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари?
Има хора, на които като им говориш известни неща, туй, което са преживяли, те ти вярват. Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си?
“ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари?
- Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава.
към беседата >>
Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана.
Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата.
Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея.
към беседата >>
- Искам да те отрезвя.
Но щом се дойде до положение, което те не са опитали, започват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари?
- Искам да те отрезвя.
Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад.
към беседата >>
Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония.
Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата.
Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония.
Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
към беседата >>
Ти мислиш, че аз искам да те лъжа.
Двама си приказват, съгласие има помежду им, но по едно време единият почва да говори за духовни работи, а другият мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя.
Ти мислиш, че аз искам да те лъжа.
Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене?
към беседата >>
Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е.
Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония.
Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е.
И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
към беседата >>
Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги.
Тогава първият изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа.
Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги.
После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага.
към беседата >>
И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте.
Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е.
И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте.
Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
към беседата >>
После му казва: „Вземи си парите назад!
- „Кажи ми защо държа револвера си? “ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги.
После му казва: „Вземи си парите назад!
“ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука.
към беседата >>
Разберете правилно.
Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте.
Разберете правилно.
Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
към беседата >>
“ Изважда кесията си и от своя джоб му дава.
“ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад!
“ Изважда кесията си и от своя джоб му дава.
- „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш!
към беседата >>
Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея.
Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно.
Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея.
Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
към беседата >>
- „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад.
- Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава.
- „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад.
- „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш.
към беседата >>
Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. И вие в годината все имате един ден, когато сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея.
Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път?
към беседата >>
- „Е, какво мнение си състави за мене?
Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад.
- „Е, какво мнение си състави за мене?
“ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре!
към беседата >>
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност.
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност.
Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина. Това е първото, което трябва да научите. Абсолютната честност е абсолютно необходима.
към беседата >>
“ - Ще повярва веднага.
Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене?
“ - Ще повярва веднага.
Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш.
към беседата >>
Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина.
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност.
Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина.
Това е първото, което трябва да научите. Абсолютната честност е абсолютно необходима.
към беседата >>
Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука.
После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага.
Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука.
И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват.
към беседата >>
Това е първото, което трябва да научите.
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност. Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина.
Това е първото, което трябва да научите.
Абсолютната честност е абсолютно необходима.
към беседата >>
И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш!
“ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука.
И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш!
“ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той.
към беседата >>
Абсолютната честност е абсолютно необходима.
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност. Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина. Това е първото, което трябва да научите.
Абсолютната честност е абсолютно необходима.
към беседата >>
“ Оставяш го и трепериш.
- „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш!
“ Оставяш го и трепериш.
После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват.
към беседата >>
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1).
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1).
Сега ще ви приведа един символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не.
към беседата >>
После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре!
- „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш.
После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре!
“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един символ.
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1).
Сега ще ви приведа един символ.
Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери?
към беседата >>
“ И после се разкайваш.
“ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре!
“ И после се разкайваш.
В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога.
към беседата >>
Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката.
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1). Сега ще ви приведа един символ.
Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката.
Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази.
към беседата >>
В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват.
Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш.
В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват.
Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението?
към беседата >>
Да допуснем, че Бог е създал този инструмент.
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1). Сега ще ви приведа един символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката.
Да допуснем, че Бог е създал този инструмент.
Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък.
към беседата >>
Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той.
И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! “ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват.
Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той.
И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия.
към беседата >>
Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор?
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1). Сега ще ви приведа един символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент.
Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор?
- Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката.
към беседата >>
И малко хора може да срещнете, които да ви вярват.
“ Оставяш го и трепериш. После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той.
И малко хора може да срещнете, които да ви вярват.
При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо.
към беседата >>
- Не.
Ето беседата, върху която ви говорих (Учителят показва фиг. 1). Сега ще ви приведа един символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор?
- Не.
Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази.
към беседата >>
При това и вие малко вярвате на другите хора.
После ти каже: „Вземи си го и ха сега вземи и моето и да си вървиш.“ И ти, като си заминеш, си казваш: „Не направих добре! “ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват.
При това и вие малко вярвате на другите хора.
(На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как!
към беседата >>
Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери?
Сега ще ви приведа един символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не.
Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери?
Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода.
към беседата >>
(На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога.
“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора.
(На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога.
От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни.
към беседата >>
Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази.
Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, то е като цигулката. Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери?
Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази.
Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг?
към беседата >>
От какво идва ожесточението?
В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога.
От какво идва ожесточението?
- Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни?
към беседата >>
Този инструмент ще се развива под неговия лък.
Да допуснем, че Бог е създал този инструмент. Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази.
Този инструмент ще се развива под неговия лък.
А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога.
към беседата >>
- Ожесточението идва от прииждане на малко енергия.
Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението?
- Ожесточението идва от прииждане на малко енергия.
Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много.
към беседата >>
А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката.
Питам: Трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един професор? - Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък.
А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката.
Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично.
към беседата >>
Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо.
И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия.
Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо.
Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо.
към беседата >>
Той няма да я оцени, няма да я пази.
- Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката.
Той няма да я оцени, няма да я пази.
Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило.
към беседата >>
Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как!
При това и вие малко вярвате на другите хора. (На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо.
Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как!
Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. (Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден.
към беседата >>
Вие може да си направите извода.
Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал; кому трябва да се повери? Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази.
Вие може да си направите извода.
Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно.
към беседата >>
Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни.
(На какво се дължи това?) - На отдалечаване от Бога. От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как!
Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни.
Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. (Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден!)
към беседата >>
Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг?
Цигулката трябва да се повери в ръцете на един виртуоз и той трябва да я пази. Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода.
Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг?
Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица.
към беседата >>
Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни?
От какво идва ожесточението? - Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни.
Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни?
Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. (Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден!)
към беседата >>
Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога.
Този инструмент ще се развива под неговия лък. А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг?
Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога.
Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно.
към беседата >>
Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много.
- Ожесточението идва от прииждане на малко енергия. Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни?
Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много.
Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. (Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден!)
към беседата >>
Защото всички сили в света не дейс- твуват частично.
А който още не знае да свири, може да разлепи цигулката. Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога.
Защото всички сили в света не дейс- твуват частично.
Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
към беседата >>
Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо.
Ако аз имам много пари, много съм богат и изгубя хиляда лева, за мене това е нищо. Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много.
Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо.
(Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден!)
към беседата >>
Имате едно друго правило.
Той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично.
Имате едно друго правило.
Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното.
към беседата >>
(Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден.
Но ако имам малко пари и ми вземат хиляда лева, ще ги почувствувам, охо, и още как! Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо.
(Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден.
(Отличен слънчев ден!)
към беседата >>
Всичките природни сили в света действуват все колективно.
Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило.
Всичките природни сили в света действуват все колективно.
Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото.
към беседата >>
(Отличен слънчев ден!)
Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Като дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. (Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме, когато ни вземат нещо?) - Е, ще бъдете като днешния ден.
(Отличен слънчев ден!)
към беседата >>
Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица.
Вземете тялото, този организъм, който е даден като храм на човека, трябва ли той да повери този храм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно.
Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица.
Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно.
към беседата >>
Тръгвам тази сутрин от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма.
Тръгвам тази сутрин от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма.
Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, слънцето изгря в шест часа и точно в шест ще залезе.
към беседата >>
Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно.
Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благородна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари вместо на Бога. Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица.
Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно.
С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате.
към беседата >>
Казвам: С този часовник нямам работа.
Тръгвам тази сутрин от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма.
Казвам: С този часовник нямам работа.
Днес е равноденствие, слънцето изгря в шест часа и точно в шест ще залезе.
към беседата >>
С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
Защото всички сили в света не дейс- твуват частично. Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно.
С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
Днес е равноденствие, слънцето изгря в шест часа и точно в шест ще залезе.
Тръгвам тази сутрин от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа.
Днес е равноденствие, слънцето изгря в шест часа и точно в шест ще залезе.
към беседата >>
На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното.
Имате едно друго правило. Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното.
Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога.
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога.
И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите. Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила. Един губи, друг намира. Ние мислим, че това е загуба. Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
към беседата >>
Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото.
Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното.
Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото.
Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите.
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога.
И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите.
Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила. Един губи, друг намира. Ние мислим, че това е загуба. Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
към беседата >>
Не бутайте нещата поотделно.
Например, ако хванете моя пръст, вие мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото.
Не бутайте нещата поотделно.
За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила.
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога. И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите.
Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила.
Един губи, друг намира. Ние мислим, че това е загуба. Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
към беседата >>
За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате.
Не, той е колективно цяло, с него има и други сили, които действуват заедно. С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно.
За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате.
Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
Един губи, друг намира.
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога. И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите. Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила.
Един губи, друг намира.
Ние мислим, че това е загуба. Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
към беседата >>
Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
С него идват вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прикомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колективното. Вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате.
Във въображението ви туй желание ви се представя като известен предмет, но когато този предмет дойде, той е една уловка и ще развали цялото ви щастие.
към беседата >>
Ние мислим, че това е загуба.
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога. И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите. Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила. Един губи, друг намира.
Ние мислим, че това е загуба.
Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
към беседата >>
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат.
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат.
Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата. Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки. А неопитните рибки отиват към въдицата.
към беседата >>
Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
Ще се стремите да имате не доверие към хората, а вяра към Бога. И тази вяра да оживее у вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да не се боите. Ето един много добър пример: една сестра си изгубила пентаграмата, друга я намерила. Един губи, друг намира. Ние мислим, че това е загуба.
Не сте загубили, но е трябвало да дадете нещо и то ще се намери.
към беседата >>
Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата.
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат.
Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата.
Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки. А неопитните рибки отиват към въдицата.
към беседата >>
Човек трябва да има търпение, да чака.
Човек трябва да има търпение, да чака.
Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Човек трябва само да вижда Божиите пътища.
към беседата >>
Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата.
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата.
Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата.
Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки. А неопитните рибки отиват към въдицата.
към беседата >>
Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват.
Човек трябва да има търпение, да чака.
Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват.
Човек трябва само да вижда Божиите пътища.
към беседата >>
Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки.
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата. Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата.
Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки.
А неопитните рибки отиват към въдицата.
към беседата >>
Човек трябва само да вижда Божиите пътища.
Човек трябва да има търпение, да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват.
Човек трябва само да вижда Божиите пътища.
към беседата >>
А неопитните рибки отиват към въдицата.
Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излезат над водата. Във Варна съм наблюдавал риби, които, хванати вед- наж, се спасяват, изплъзват се пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам-нататък, иска да освободи от него и другите рибки.
А неопитните рибки отиват към въдицата.
към беседата >>
Те са великолепни, не остават рани.
Те са великолепни, не остават рани.
Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право.
към беседата >>
(Как да приложим послушанието).
(Как да приложим послушанието).
- Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек.
към беседата >>
Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво.
Те са великолепни, не остават рани.
Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво.
Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно.
към беседата >>
- Вие как схващате послушанието?
(Как да приложим послушанието).
- Вие как схващате послушанието?
(Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е.
към беседата >>
Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа.
Те са великолепни, не остават рани. Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво.
Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа.
Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания.
към беседата >>
(Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме).
(Как да приложим послушанието). - Вие как схващате послушанието?
(Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме).
- Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон.
към беседата >>
Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно.
Те са великолепни, не остават рани. Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа.
Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно.
Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания. Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
към беседата >>
- Значи да слушате.
(Как да приложим послушанието). - Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме).
- Значи да слушате.
Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват.
към беседата >>
Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва.
Те са великолепни, не остават рани. Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно.
Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва.
Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания. Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
към беседата >>
Като ви се каже нещо, да го направите.
(Как да приложим послушанието). - Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате.
Като ви се каже нещо, да го направите.
Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод.
към беседата >>
Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право.
Те са великолепни, не остават рани. Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва.
Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право.
Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания. Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
към беседата >>
Послушен може да бъде само разумният човек.
(Как да приложим послушанието). - Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите.
Послушен може да бъде само разумният човек.
Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването.
към беседата >>
Но да се усили вярата, това е благородно.
Всички рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде нещо по-красиво. Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право.
Но да се усили вярата, това е благородно.
С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания. Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
към беседата >>
Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е.
- Вие как схващате послушанието? (Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек.
Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е.
Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен.
към беседата >>
С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания.
Ако в дадения случай човек няма вяра, тогава невидимият свят се въздържа. Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно.
С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания.
Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
към беседата >>
Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон.
(Да не ротаем в условията, в които сме, да не се съпротивляваме). - Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е.
Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон.
Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви.
към беседата >>
Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
Божественият, невидимият свят обича всички неща да стават тайно. Като направиш нещо, да се радващ в себе си, но да не се издаваш навън, твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха пентаграмата, каза: „Моята вяра се усили.“ Това е хубавото, че се е усилила вярата й, а не да каже: „Аз си изгубих пентаграмата, пък Господ ми я намери.“ Това не е право. Но да се усили вярата, това е благородно. С една душа, с която минаваш по един и същи път, можеш да споделиш твоите изживявания.
Въобще в съзнателния живот всичко трябва да бъде по Божественому.
към беседата >>
Има поставени методи, чрез които нещата се добиват.
- Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон.
Има поставени методи, чрез които нещата се добиват.
Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви. Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
към беседата >>
(13 часа) Стига толкова.
(13 часа) Стига толкова.
към беседата >>
Вие ще се домогнете до този разумен метод.
Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват.
Вие ще се домогнете до този разумен метод.
Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви. Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
към беседата >>
На земята вие не можете да знаете кой ви обича.
На земята вие не можете да знаете кой ви обича.
За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място.
към беседата >>
Послушанието трябва да слуша следването.
Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод.
Послушанието трябва да слуша следването.
Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви. Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
към беседата >>
За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно.
На земята вие не можете да знаете кой ви обича.
За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно.
Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва.
към беседата >>
Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен.
Послушанието е свойствено само на разумните същества, тяхно качество е. Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването.
Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен.
(Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви. Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
към беседата >>
Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича.
На земята вие не можете да знаете кой ви обича. За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно.
Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича.
Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате.
към беседата >>
(Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви.
Най-напред съзнавате, че в света съществува един разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен.
(Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви.
Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
към беседата >>
Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас.
На земята вие не можете да знаете кой ви обича. За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича.
Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас.
Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича.
към беседата >>
Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да слуша следването. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори, и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове, в А нещата са по-красиви.
Колкото повече се слиза към периферията Б, нещата вземат друг изглед.
към беседата >>
Да не ви се вижда чудно защо.
На земята вие не можете да знаете кой ви обича. За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас.
Да не ви се вижда чудно защо.
Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател.
към беседата >>
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта.
Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
към беседата >>
Този дух, този ангел сега се проявява на друго място.
На земята вие не можете да знаете кой ви обича. За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо.
Този дух, този ангел сега се проявява на друго място.
Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата.
към беседата >>
Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта.
Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си.
Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
към беседата >>
Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва.
За пример срещнете някого, той ви поздравява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място.
Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва.
И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът.
към беседата >>
Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си.
Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов.
Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
към беседата >>
И вие не знаете кого обичате.
Значи един дух у него, някой ваш познат го използува, иска да покаже, че ви обича. Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва.
И вие не знаете кого обичате.
Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава нещата, то е човекът.
към беседата >>
Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов.
Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат.
Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу. Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
към беседата >>
Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича.
Вторият път пак срещнете този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък, тъй любезен с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате.
Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича.
Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е.
към беседата >>
Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат.
Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу.
Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
към беседата >>
Вие сте само наблюдател.
Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича.
Вие сте само наблюдател.
Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е.
към беседата >>
Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Като обичаш някого, готов ли си да извършиш всичко, послушен ли си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов; съзнателна любов, не говоря за несъзнателната любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато Божествената мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и й дават път надолу.
Не отлагайте Божественото, а го прилагайте.
към беседата >>
Вие сте само този, който наблюдава нещата.
Този дух, този ангел сега се проявява на друго място. Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател.
Вие сте само този, който наблюдава нещата.
Това, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е.
към беседата >>
Често хората - мъже и жени - грешат.
Често хората - мъже и жени - грешат.
Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре?
към беседата >>
Това, което наблюдава нещата, то е човекът.
Лъжата е там, да мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата.
Това, което наблюдава нещата, то е човекът.
Този, който наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е.
към беседата >>
Те се боят да проявят Божественото в себе си.
Често хората - мъже и жени - грешат.
Те се боят да проявят Божественото в себе си.
Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени.
към беседата >>
Този, който наблюдава нещата, то е човекът.
И вие не знаете кого обичате. Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът.
Този, който наблюдава нещата, то е човекът.
Този, който наблюдава и се учи, той е.
към беседата >>
Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?
Често хората - мъже и жени - грешат. Те се боят да проявят Божественото в себе си.
Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?
“ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство.
към беседата >>
Този, който наблюдава и се учи, той е.
Ако вие обичате някого, не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдател. Вие сте само този, който наблюдава нещата. Това, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава нещата, то е човекът.
Този, който наблюдава и се учи, той е.
към беседата >>
“ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето.
Често хората - мъже и жени - грешат. Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?
“ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето.
Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие.
към беседата >>
Аз съм ученик и други са ученици.
Аз съм ученик и други са ученици.
Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича?
към беседата >>
Но другото дете започва да плаче.
Често хората - мъже и жени - грешат. Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето.
Но другото дете започва да плаче.
Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки.
към беседата >>
Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен.
Аз съм ученик и други са ученици.
Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен.
И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича?
към беседата >>
Мислите ли, че тази майка е направила добре?
Често хората - мъже и жени - грешат. Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче.
Мислите ли, че тази майка е направила добре?
Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо.
към беседата >>
И трето, има и учители.
Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен.
И трето, има и учители.
Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича? Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов?
към беседата >>
Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени.
Те се боят да проявят Божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре?
Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени.
Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние.
към беседата >>
Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен.
Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен. И трето, има и учители.
Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен.
И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича? Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов? Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент.
към беседата >>
Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство.
Да допуснем, че едно бедно дете държи ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка? “ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени.
Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство.
Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате.
към беседата >>
И най-после кое е меродавното?
Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен.
И най-после кое е меродавното?
Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича? Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов? Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент. Това, което ти чувствуваш в един момент, всичките създания като едно цяло, то е любов.
към беседата >>
Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие.
“ Майката взема ябълката на детето и я дава на своето. Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство.
Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие.
Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого.
към беседата >>
Как ще познаете, че един човек ви обича?
Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното?
Как ще познаете, че един човек ви обича?
Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича? Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов? Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент. Това, което ти чувствуваш в един момент, всичките създания като едно цяло, то е любов. А частично като ги чувствуваш, това не е любов, то е проява.
към беседата >>
Всеки ден вие вършите същите погрешки.
Но другото дете започва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие.
Всеки ден вие вършите същите погрешки.
Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите.
към беседата >>
Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича?
Казват: „Аз“, „Не аз.“ „Аз“, който е вътре в мен и „аз“, който е вън от мен. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича?
Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича?
Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов? Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент. Това, което ти чувствуваш в един момент, всичките създания като едно цяло, то е любов. А частично като ги чувствуваш, това не е любов, то е проява. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е любовта.
към беседата >>
Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо.
Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки.
Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо.
Вие искате да му вземете това състояние. Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета.
към беседата >>
Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов?
И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича?
Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов?
Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент. Това, което ти чувствуваш в един момент, всичките създания като едно цяло, то е любов. А частично като ги чувствуваш, това не е любов, то е проява. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е любовта. А това, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява.
към беседата >>
Вие искате да му вземете това състояние.
Като вземе ябълката на детето, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо.
Вие искате да му вземете това състояние.
Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета. Вие привидно създавате положение, че сте изгубили пътя и питате: „Моля, за къде води този път?
към беседата >>
Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент.
Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците; един е способен, а друг е неспособен. И най-после кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек ви обича? Нима един човек, който се усмихва насреща ви, ви обича? Нима, ако ви каже една любезна дума, то това е любов?
Когато се каже, че Бог е Любов, това подразбира целокупността в даден момент.
Това, което ти чувствуваш в един момент, всичките създания като едно цяло, то е любов. А частично като ги чувствуваш, това не е любов, то е проява. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е любовта. А това, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява.
към беседата >>
Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате.
Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето дете, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо. Вие искате да му вземете това състояние.
Минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинявате.
Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте доброто настроение на някого. Ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите, виждате на пътя ученик, върви и си учи предмета. Вие привидно създавате положение, че сте изгубили пътя и питате: „Моля, за къде води този път? “ Той ви погледне, вие се ухилите, отвлечете вниманието му.
към беседата >>
НАГОРЕ