НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1093
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1093
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди.
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата. Ти имаш едно дете на 3 месеца. То ни най-малко не е твое.
Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди.
Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките.
към беседата >>
Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов?
Сега, това са символи. Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал.
Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов?
Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни? Не.
към беседата >>
Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал.
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата. Ти имаш едно дете на 3 месеца. То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди.
Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал.
Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост.
към беседата >>
Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни.
Мравешкият живот, това е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов?
Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни.
Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни? Не.
към беседата >>
Господ казва: „Върни се при Мене!
Та, ние имаме едно криво понятие за нещата. Ти имаш едно дете на 3 месеца. То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал.
Господ казва: „Върни се при Мене!
“, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата.
към беседата >>
Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни?
Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни.
Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни?
Не.
към беседата >>
“, взема го.
Ти имаш едно дете на 3 месеца. То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене!
“, взема го.
Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван?
към беседата >>
Не.
Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни?
Не.
към беседата >>
Ти питаш защо го е взел.
То ни най-малко не е твое. Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го.
Ти питаш защо го е взел.
Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени.
към беседата >>
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка.
Всички имаме тази погрешка. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици.
към беседата >>
Сега те са пратени за майките.
Ти още не знаеш душата на това дете, не разбираш неговото сърце, не разбираш неговите нужди. Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го. Ти питаш защо го е взел.
Сега те са пратени за майките.
Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба.
към беседата >>
Всички имаме тази погрешка.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка.
Всички имаме тази погрешка.
Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл.
към беседата >>
Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост.
Един ден, ако то остане да живее при тебе, ще роди цял един скандал. Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките.
Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост.
Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка. Всички имаме тази погрешка.
Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила.
Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота.
към беседата >>
Че, това е в реда на нещата.
Господ казва: „Върни се при Мене! “, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост.
Че, това е в реда на нещата.
Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи?
към беседата >>
Тогава целият този живот ще се измени.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка. Всички имаме тази погрешка. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила.
Тогава целият този живот ще се измени.
Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят.
към беседата >>
Има ли един от вас, който да не е уволняван?
“, взема го. Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата.
Има ли един от вас, който да не е уволняван?
Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава?
към беседата >>
Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка. Всички имаме тази погрешка. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени.
Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме.
Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите.
към беседата >>
Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени.
Ти питаш защо го е взел. Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван?
Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени.
Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете.
към беседата >>
Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици.
Тогава едно нещо: Ние трябва да изправим една капитална наша погрешка. Всички имаме тази погрешка. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме.
Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици.
Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало.
към беседата >>
Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба.
Сега те са пратени за майките. Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени.
Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба.
Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка?
към беседата >>
Животът на Земята за нас ще има смисъл.
Всички имаме тази погрешка. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици.
Животът на Земята за нас ще има смисъл.
Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски.
към беседата >>
Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести.
Някой генерал изгубил своя пост или някой министър изгубил своя пост. Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба.
Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести.
Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме!
към беседата >>
Това е вътрешна философия на живота.
Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл.
Това е вътрешна философия на живота.
Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски. Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
към беседата >>
Питам: Не са ли те служащи?
Че, това е в реда на нещата. Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести.
Питам: Не са ли те служащи?
А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме! “ Не, така не се говори!
към беседата >>
Всички други неща сами по себе си ще се оправят.
Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота.
Всички други неща сами по себе си ще се оправят.
Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски. Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
към беседата >>
А какви сте вие тогава?
Има ли един от вас, който да не е уволняван? Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи?
А какви сте вие тогава?
Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме! “ Не, така не се говори! „Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш.
към беседата >>
Няма какво да се безпокоите.
Ако Го обичаме, и тия 4 неща ще имаме. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят.
Няма какво да се безпокоите.
Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски. Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
към беседата >>
Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете.
Да кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може да бъдете уволнени. Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава?
Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете.
Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме! “ Не, така не се говори! „Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш. Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
към беседата >>
Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало.
Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите.
Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало.
Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски. Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
към беседата >>
Какво лошо има в една почивка?
Вие ще идете да спите и онези ще ви заместят на вашата служба. Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете.
Какво лошо има в една почивка?
Казваш: „Уволниха ме! “ Не, така не се говори! „Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш. Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
към беседата >>
Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски.
Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало.
Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски.
Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
към беседата >>
Казваш: „Уволниха ме!
Че, представете си, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой да ви замести. Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка?
Казваш: „Уволниха ме!
“ Не, така не се говори! „Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш. Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
към беседата >>
Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски.
Тогава ще има 4 категории хора на Земята: хора светии, слуги, братя и ученици.
към беседата >>
“ Не, така не се говори!
Питам: Не са ли те служащи? А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме!
“ Не, така не се говори!
„Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш. Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
към беседата >>
„Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш.
А какви сте вие тогава? Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме! “ Не, така не се говори!
„Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш.
Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
към беседата >>
Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
Вие сте уволнен чиновник в това отношение, да си починете. Какво лошо има в една почивка? Казваш: „Уволниха ме! “ Не, така не се говори! „Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа, да си починеш.
Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество.
Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората.
към беседата >>
Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество.
Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни.
Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува.
към беседата >>
Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество. Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни.
Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години.
На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище.
към беседата >>
На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй!
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество. Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години.
На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй!
Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса.
към беседата >>
Този брат отива още по-далеч.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество. Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй!
Този брат отива още по-далеч.
Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са.
към беседата >>
Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество. Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч.
Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората.
После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип.
към беседата >>
После третата сестра целува.
Един брат, много религиозен, запознал се с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората.
После третата сестра целува.
Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен.
към беседата >>
Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище.
Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува.
Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище.
Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна?
към беседата >>
Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса.
На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как тъй! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище.
Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса.
Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна? “ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита.
към беседата >>
Питам, тия сестри, една по една, кои са.
Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса.
Питам, тия сестри, една по една, кои са.
Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна? “ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление.
към беседата >>
Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип.
Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са.
Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип.
Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна? “ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление. Тялото е дреха.
към беседата >>
Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен.
После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип.
Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен.
Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна? “ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление. Тялото е дреха.
към беседата >>
Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна?
Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен.
Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна?
“ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление. Тялото е дреха.
към беседата >>
“ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита.
Сега иде до моето ухо, аз да си дам мнението, аз какво мисля върху въпроса. Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна?
“ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита.
Там е малкото престъпление. Тялото е дреха.
към беседата >>
Там е малкото престъпление.
Питам, тия сестри, една по една, кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна? “ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита.
Там е малкото престъпление.
Тялото е дреха.
към беседата >>
Тялото е дреха.
Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна? “ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление.
Тялото е дреха.
към беседата >>
Сега ние се смущаваме.
Сега ние се смущаваме.
Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става. Американците обичат съвсем други работи. Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже. Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
към беседата >>
Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става.
Сега ние се смущаваме.
Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става.
Американците обичат съвсем други работи. Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже. Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
към беседата >>
Американците обичат съвсем други работи.
Сега ние се смущаваме. Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става.
Американците обичат съвсем други работи.
Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже. Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
към беседата >>
Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже.
Сега ние се смущаваме. Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става. Американците обичат съвсем други работи.
Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже.
Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
към беседата >>
Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
Сега ние се смущаваме. Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос не става. Американците обичат съвсем други работи. Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва да си дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма да ти каже.
Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
към беседата >>
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи.
Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно.
към беседата >>
Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи.
Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен.
Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден.
към беседата >>
Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи. Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен.
Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави.
Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата.
към беседата >>
Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи. Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави.
Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота.
Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние.
към беседата >>
Всички хора трябва да бъдат богати.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи. Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота.
Всички хора трябва да бъдат богати.
Сиромашията е едно временно състояние, преходно. Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах.
към беседата >>
Сиромашията е едно временно състояние, преходно.
Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи. Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати.
Сиромашията е едно временно състояние, преходно.
Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш беден. Аз изследвам закона на природата. То е преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва да станеш сиромах. Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат.
към беседата >>
2.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече.
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист! Какъв ученик! Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това.
Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече.
Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата.
към беседата >>
Това не е хубаво.
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист! Какъв ученик! Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече.
Това не е хубаво.
Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са.
към беседата >>
Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш.
Какъв ученик! Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво.
Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш.
Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет.
към беседата >>
Те са като малките деца.
Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш.
Те са като малките деца.
Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет. И казва: „Къде са десетте круши?
към беседата >>
Майката му казва: Няма да буташ това!
Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца.
Майката му казва: Няма да буташ това!
Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет. И казва: „Къде са десетте круши? “
към беседата >>
Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата.
Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това!
Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата.
Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет. И казва: „Къде са десетте круши? “
към беседата >>
Има майки, които четат крушите колко са.
Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата.
Има майки, които четат крушите колко са.
Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет. И казва: „Къде са десетте круши? “
към беседата >>
Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет.
Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са.
Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет.
И казва: „Къде са десетте круши? “
към беседата >>
И казва: „Къде са десетте круши?
Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет.
И казва: „Къде са десетте круши?
“
към беседата >>
“
Майката му казва: Няма да буташ това! Но, като излезе майката, детето се качи на крушата и яде от крушата. Има майки, които четат крушите колко са. Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет. И казва: „Къде са десетте круши?
“
към беседата >>
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън!
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън!
Човек трябва да се пази от тях. Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление.
към беседата >>
Човек трябва да се пази от тях.
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън!
Човек трябва да се пази от тях.
Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий.
към беседата >>
Те носят много лоши последствия.
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън! Човек трябва да се пази от тях.
Те носят много лоши последствия.
И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена.
към беседата >>
И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията.
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън! Човек трябва да се пази от тях. Те носят много лоши последствия.
И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията.
Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му.
към беседата >>
Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му.
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън! Човек трябва да се пази от тях. Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията.
Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му.
Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря.
към беседата >>
Кой как ходи, слуша за неговото престъпление.
Сега помнете: В света има известен род престъпления, които са огън! Човек трябва да се пази от тях. Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му.
Кой как ходи, слуша за неговото престъпление.
Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря. И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват.
към беседата >>
Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий.
Човек трябва да се пази от тях. Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление.
Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий.
Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря. И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват. Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
към беседата >>
Давид видя тази жена и това била една хубава жена.
Те носят много лоши последствия. И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий.
Давид видя тази жена и това била една хубава жена.
И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря. И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват. Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
към беседата >>
И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му.
И светията да направи едно престъпление, ще носи последствията. Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена.
И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му.
Детето, което се роди, умря. И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват. Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
към беседата >>
Детето, което се роди, умря.
Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може да се изличи престъплението му. Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му.
Детето, което се роди, умря.
И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват. Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
към беседата >>
И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват.
Кой как ходи, слуша за неговото престъпление. Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря.
И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват.
Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
към беседата >>
Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
Който чете библията, чете, че той взел жената на Урий. Давид видя тази жена и това била една хубава жена. И царят казал на военачалника си за Урий: „Ще го туриш в първите редове да го убият.“ И той задигна жена му. Детето, което се роди, умря. И не може да се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват.
Веднага изпъква престъплението му в неговото съзнание.
към беседата >>
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно.
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно.
Хиляди години могат да седят следите му. Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува.
към беседата >>
Хиляди години могат да седят следите му.
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно.
Хиляди години могат да седят следите му.
Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически.
към беседата >>
Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога?
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно. Хиляди години могат да седят следите му.
Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога?
Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората.
към беседата >>
Само любовта е, която може да ги заглади.
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно. Хиляди години могат да седят следите му. Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога?
Само любовта е, която може да ги заглади.
Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта!
към беседата >>
Докато дойде любовта ще минат хиляди години.
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно. Хиляди години могат да седят следите му. Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади.
Докато дойде любовта ще минат хиляди години.
Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко.
към беседата >>
Но Божията любов всякога не действува.
Та да не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно. Хиляди години могат да седят следите му. Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години.
Но Божията любов всякога не действува.
Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление.
към беседата >>
Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически.
Хиляди години могат да седят следите му. Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува.
Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически.
Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти.
към беседата >>
Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората.
Трябва да знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога? Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически.
Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората.
Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти. Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти.
към беседата >>
Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта!
Само любовта е, която може да ги заглади. Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората.
Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта!
Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти. Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти. И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
към беседата >>
Любовта трябва да заглади всичко.
Докато дойде любовта ще минат хиляди години. Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта!
Любовта трябва да заглади всичко.
Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти. Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти. И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
към беседата >>
Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление.
Но Божията любов всякога не действува. Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко.
Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление.
То наново изпъква в съзнанието ти. Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти. И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
към беседата >>
То наново изпъква в съзнанието ти.
Божията любов действува само в крайни периоди. Периодически. Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление.
То наново изпъква в съзнанието ти.
Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти. И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
към беседата >>
Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти.
Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти.
Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти.
И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
към беседата >>
И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е любовта! Любовта трябва да заглади всичко. Направиш едно престъпление, молиш се и тъкмо се успокоиш и пак минава през съзнанието ти извършеното престъпление. То наново изпъква в съзнанието ти. Тъкмо се помолиш и престъплението изпъква в съзнанието ти.
И много мъчно можеш да се освободиш от направеното престъпление.
към беседата >>
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките.
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките.
От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия. Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил.
към беседата >>
Имате ли някоя тема?
Имате ли някоя тема?
(– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде? Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя.
към беседата >>
От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия.
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките.
От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия.
Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление.
към беседата >>
(– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде?
Имате ли някоя тема?
(– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде?
Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест.
към беседата >>
Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията.
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките. От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия.
Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията.
Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност.
към беседата >>
Като станете на 120 години, с какво ще отидете?
Имате ли някоя тема? (– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде?
Като станете на 120 години, с какво ще отидете?
Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят.
към беседата >>
Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления.
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките. От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия. Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията.
Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления.
Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе.
към беседата >>
Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов.
Имате ли някоя тема? (– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде? Като станете на 120 години, с какво ще отидете?
Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов.
Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят. Каква форма ще има?
към беседата >>
Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш.
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките. От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия. Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления.
Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш.
И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг?
към беседата >>
Човек може да остави телото си тук.
Имате ли някоя тема? (– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде? Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов.
Човек може да остави телото си тук.
Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят. Каква форма ще има?
към беседата >>
И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил.
Казвам, престъпленията, които вършат хората, те са най-малките. От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия. Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш.
И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил.
Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг? А трябва да го платите.
към беседата >>
Всичкото оставя.
Имате ли някоя тема? (– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде? Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук.
Всичкото оставя.
И горе ще отиде без никаква тяжест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят. Каква форма ще има?
към беседата >>
Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление.
От най-малките престъпления, могат да се родят много лоши последствия. Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил.
Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление.
Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг? А трябва да го платите.
към беседата >>
И горе ще отиде без никаква тяжест.
(– Не.) Човек, като отиде на онзи свят 120 годишен, с каква форма ще бъде? Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя.
И горе ще отиде без никаква тяжест.
Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят. Каква форма ще има?
към беседата >>
Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност.
Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията. Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление.
Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност.
Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг? А трябва да го платите.
към беседата >>
Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят.
Като станете на 120 години, с какво ще отидете? Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест.
Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят.
Каква форма ще има?
към беседата >>
Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе.
Има индивидуални престъпления, семейни, народни, общи, човешки престъпления. Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност.
Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе.
Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг? А трябва да го платите.
към беседата >>
Каква форма ще има?
Някой път човек говори за известен морал, за добродетели, за любов. Човек може да остави телото си тук. Всичкото оставя. И горе ще отиде без никаква тяжест. Без да тежи, ще трябва да влезне в другия свят.
Каква форма ще има?
към беседата >>
Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг?
Трябва най-първо да вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш. И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе.
Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг?
А трябва да го платите.
към беседата >>
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили?
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили?
Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв? “ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това?
към беседата >>
А трябва да го платите.
И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти си направил. Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат да се поведат след тебе един милион хора и те да направят престъпление. Ти си направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност. Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг?
А трябва да го платите.
към беседата >>
Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв?
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили?
Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв?
“ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно?
към беседата >>
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление.
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление.
Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев.
към беседата >>
“ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв?
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили? Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв?
“ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв?
Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното.
към беседата >>
Например взел човек една ябълка от ябълково дърво.
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление.
Например взел човек една ябълка от ябълково дърво.
Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев.
към беседата >>
Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи?
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили? Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв? “ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв?
Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи?
– Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата?
към беседата >>
Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде.
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво.
Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде.
И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление.
към беседата >>
– Турил го да мели брашно.
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили? Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв? “ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи?
– Турил го да мели брашно.
Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му?
към беседата >>
И това не е престъпление.
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде.
И това не е престъпление.
Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление.
към беседата >>
Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това?
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили? Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв? “ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно.
Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това?
Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост.
към беседата >>
Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона.
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление.
Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона.
И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев.
към беседата >>
Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно?
Ако ти кажат: „Защо Господ направил човека такъв? “ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това?
Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно?
– Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил.
към беседата >>
И на тебе ти трябва само един лев.
Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона.
И на тебе ти трябва само един лев.
Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев.
към беседата >>
– Направил го е да мели брашното.
“ Знаете ли какво значат думите: Защо направил Господ човека такъв? Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно?
– Направил го е да мели брашното.
А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв.
към беседата >>
Ти отиваш и взимаш само един лев.
Например взел човек една ябълка от ябълково дърво. Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев.
Ти отиваш и взимаш само един лев.
И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това.
към беседата >>
А ако краде, кой е вършил кражбата?
Българите ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи? – Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното.
А ако краде, кой е вършил кражбата?
Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата.
към беседата >>
И това не е престъпление.
Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал грозде. И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев.
И това не е престъпление.
Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление.
към беседата >>
Баща ли му?
– Турил го да мели брашно. Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата?
Баща ли му?
Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка.
към беседата >>
Но задигнеш всичките пари – това е престъпление.
И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление.
Но задигнеш всичките пари – това е престъпление.
Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия.
към беседата >>
Някой проявил някоя слабост.
Казвате: „Направил Бог човека“, какво разбирате вие под това? Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му?
Някой проявил някоя слабост.
Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост.
към беседата >>
Нему му трябва един лев.
Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление.
Нему му трябва един лев.
Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание.
към беседата >>
Казват: „Господ така го е направил.
Като го е направил воденичар, направил ли го е да краде брашно? – Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост.
Казват: „Господ така го е направил.
Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости.
към беседата >>
Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев.
И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев.
Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев.
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона.
към беседата >>
Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв.
– Направил го е да мели брашното. А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил.
Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв.
Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости. Това са глупави разсъждения.
към беседата >>
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това.
Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев.
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това.
Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон.
към беседата >>
Някой не си издържа думата.
А ако краде, кой е вършил кражбата? Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв.
Някой не си издържа думата.
Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости. Това са глупави разсъждения. Така и магарето не разсъждава.
към беседата >>
Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление.
И това не е престъпление. Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това.
Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление.
И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон.
към беседата >>
Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка.
Баща ли му? Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата.
Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка.
Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости. Това са глупави разсъждения. Така и магарето не разсъждава.
към беседата >>
И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия.
Но задигнеш всичките пари – това е престъпление. Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление.
И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия.
Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова?
към беседата >>
Има слабост.
Някой проявил някоя слабост. Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка.
Има слабост.
Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости. Това са глупави разсъждения. Така и магарето не разсъждава.
към беседата >>
Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание.
Нему му трябва един лев. Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия.
Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание.
В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи.
към беседата >>
Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости.
Казват: „Господ така го е направил. Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост.
Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости.
Това са глупави разсъждения. Така и магарето не разсъждава.
към беседата >>
В нея има двеста наполеона.
Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев. Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание.
В нея има двеста наполеона.
Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
към беседата >>
Това са глупави разсъждения.
Господ е направил пияниците в света.“ Някой лъжец казва, Господ го е направил такъв. Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости.
Това са глупави разсъждения.
Така и магарето не разсъждава.
към беседата >>
Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон.
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това. Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона.
Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон.
Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай!
към беседата >>
Така и магарето не разсъждава.
Някой не си издържа думата. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Някой е направил някоя погрешка. Има слабост. Казват: „Господ го е направил такъв.“ Тези, които говорят така, говорят глупости. Това са глупави разсъждения.
Така и магарето не разсъждава.
към беседата >>
Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон.
Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти си извършил вече престъпление. И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон.
Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон.
Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>
Тук имате петолиние.
Тук имате петолиние.
Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите. Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им.
към беседата >>
Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова?
И най-после, можеш да отидеш при кесията и да попиташ моята кесия. Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон.
Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова?
“ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>
Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите.
Тук имате петолиние.
Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите.
Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите.
към беседата >>
“ Кесията ми веднага ще ми съобщи.
Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание. В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова?
“ Кесията ми веднага ще ми съобщи.
И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>
Ако сте музиканти.
Тук имате петолиние. Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите.
Ако сте музиканти.
Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието.
към беседата >>
И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
В нея има двеста наполеона. Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи.
И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
Ти искаш да направиш нещо. Питай! Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>
Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии?
Тук имате петолиние. Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите. Ако сте музиканти.
Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии?
Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието. Човек ги е създал.
към беседата >>
Ти искаш да направиш нещо. Питай!
Да кажем, че тебе ти трябва един наполеон. Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
Ти искаш да направиш нещо. Питай!
Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>
Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е.
Тук имате петолиние. Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите. Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии?
Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е.
Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието. Човек ги е създал. Това е едно човешко произведение.
към беседата >>
Това е един вътрешен морален закон.
Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря си, че ми трябва един наполеон. Можете ли, разполагате ли да ми дадете толкова? “ Кесията ми веднага ще ми съобщи. И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията? Ти искаш да направиш нещо. Питай!
Това е един вътрешен морален закон.
към беседата >>
Може да предполагате само за местата им.
Тук имате петолиние. Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите. Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е.
Може да предполагате само за местата им.
Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието. Човек ги е създал. Това е едно човешко произведение.
към беседата >>
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени.
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени.
Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо.
към беседата >>
Трябва да разбирате законите.
Съвременното петолиние, на тези 5 линии, ще имате нотите. Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им.
Трябва да разбирате законите.
Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието. Човек ги е създал. Това е едно човешко произведение.
към беседата >>
Има някои братя, съвършено неразположени.
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени.
Има някои братя, съвършено неразположени.
Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват.
към беседата >>
Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието.
Ако сте музиканти. Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите.
Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието.
Човек ги е създал. Това е едно човешко произведение.
към беседата >>
Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени.
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени. Има някои братя, съвършено неразположени.
Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени.
И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя.
към беседата >>
Човек ги е създал.
Но ако не сте музиканти, какво ще правите с тези 5 линии? Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието.
Човек ги е създал.
Това е едно човешко произведение.
към беседата >>
И млади и стари братя има, които са неразположени.
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени. Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени.
И млади и стари братя има, които са неразположени.
Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство.
към беседата >>
Това е едно човешко произведение.
Ако не сте музиканти, може да турите нотите, където и да е. Може да предполагате само за местата им. Трябва да разбирате законите. Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието. Човек ги е създал.
Това е едно човешко произведение.
към беседата >>
Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата.
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени. Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени.
Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата.
Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност.
към беседата >>
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см.
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см.
И тези въжета по издръжливост не са еднакви. Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг.
към беседата >>
Мнозина имат да дават, които не са давали нищо.
Вие седите сега и някой от вас сте много неразположени. Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата.
Мнозина имат да дават, които не са давали нищо.
Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен.
към беседата >>
И тези въжета по издръжливост не са еднакви.
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см.
И тези въжета по издръжливост не са еднакви.
Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон.
към беседата >>
Седят си и се потриват.
Има някои братя, съвършено неразположени. Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо.
Седят си и се потриват.
За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи.
към беседата >>
Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек.
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см. И тези въжета по издръжливост не са еднакви.
Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек.
Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова?
към беседата >>
За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя.
Има някои братя съвършено неразположени, по характер са много неразположени. И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват.
За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя.
Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва!
към беседата >>
Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката?
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см. И тези въжета по издръжливост не са еднакви. Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек.
Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката?
Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест.
към беседата >>
Това не е братство.
И млади и стари братя има, които са неразположени. Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя.
Това не е братство.
За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита.
към беседата >>
Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм.
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см. И тези въжета по издръжливост не са еднакви. Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката?
Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм.
Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато.
към беседата >>
За всичко трябва да има една изправност.
Мнозина аз съм лекувал и те не са ми платили визитата. Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство.
За всичко трябва да има една изправност.
Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си?
към беседата >>
Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг.
Но казвам, представете си едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см. И тези въжета по издръжливост не са еднакви. Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм.
Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг.
Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня.
към беседата >>
Човек трябва да е изправен.
Мнозина имат да дават, които не са давали нищо. Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност.
Човек трябва да е изправен.
Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му.
към беседата >>
Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон.
И тези въжета по издръжливост не са еднакви. Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг.
Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон.
Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа?
към беседата >>
Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи.
Седят си и се потриват. За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен.
Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи.
Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа.
към беседата >>
Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова?
Представете си, че тези въжета имат съзнание, като човек. Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон.
Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова?
“ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина.
към беседата >>
Изправност трябва!
За себе си правят всичко това, не дават и минават за братя. Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи.
Изправност трябва!
Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа.
към беседата >>
“ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест.
Ако на първото въже му турите 5 кг и то се скъса, то где ще бъде погрешката? Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова?
“ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест.
Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява.
към беседата >>
Като е изправен, Бог ще го изпита.
Това не е братство. За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва!
Като е изправен, Бог ще го изпита.
Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже.
към беседата >>
Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато.
Едното показва, че това въже ще издържа само един килограм. Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест.
Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато.
Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона.
към беседата >>
Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си?
За всичко трябва да има една изправност. Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита.
Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си?
“ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня.
Въжето с диаметър 2 см издържа 2 кг тяжест; това с три см издържа 3 кг тяжест; четвъртото – 4 и петото – 5 кг. Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато.
Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня.
Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни?
към беседата >>
“ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му.
Човек трябва да е изправен. Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си?
“ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му.
Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже.
към беседата >>
Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа?
Да кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон. Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня.
Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа?
Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко?
към беседата >>
Питам Господа.
Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва да се учи. Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му.
Питам Господа.
Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже. Ако Господ е казал, ще му дам.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина.
Ако вие сега турите с първото въже тяжест 2 кг и то се скъса, то вие ще кажете: „Защо го е направил такова? “ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа?
Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина.
Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева.
към беседата >>
Онзи никога не е питал Господа.
Изправност трябва! Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа.
Онзи никога не е питал Господа.
Той лъже. Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже. Ако Господ е казал, ще му дам. Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
към беседата >>
Това злато съблазнява.
“ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може да се тури 1 кг тяжест. Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина.
Това злато съблазнява.
Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви?
към беседата >>
Той лъже.
Като е изправен, Бог ще го изпита. Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа.
Той лъже.
Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже. Ако Господ е казал, ще му дам. Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
към беседата >>
Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона.
Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може да издържа тяжестта на 1 кг злато. Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява.
Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона.
Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля.
към беседата >>
Аз го държа отговорен.
Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли си? “ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже.
Аз го държа отговорен.
Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже. Ако Господ е казал, ще му дам. Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
към беседата >>
Колко струват 200 наполеона златни?
Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“ Да обясня. Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона.
Колко струват 200 наполеона златни?
Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат.
към беседата >>
Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже.
“ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му. Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен.
Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже.
Ако Господ е казал, ще му дам. Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
към беседата >>
Един наполеон струва колко?
Да кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа? Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни?
Един наполеон струва колко?
(– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон.
към беседата >>
Ако Господ е казал, ще му дам.
Питам Господа. Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже.
Ако Господ е казал, ще му дам.
Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
към беседата >>
(– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева.
Вие ще кажете: „Това е един килограм.“ Да, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина. Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко?
(– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева.
Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“.
към беседата >>
Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
Онзи никога не е питал Господа. Той лъже. Аз го държа отговорен. Не че е взел от мене пари, но го държа отговорен, че ме лъже. Ако Господ е казал, ще му дам.
Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
към беседата >>
Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви?
Това злато съблазнява. Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева.
Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви?
Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“. Честен е човек, само когато изтърпи изпита.
към беседата >>
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам.
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам.
Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време. Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем.
към беседата >>
Аз не мисля.
Един килограм злато, в сегашно време, това са двеста наполеона. Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви?
Аз не мисля.
Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“. Честен е човек, само когато изтърпи изпита. Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
към беседата >>
Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време.
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам.
Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време.
Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем. И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга?
към беседата >>
Аз зная какъв процент ще издържат.
Колко струват 200 наполеона златни? Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля.
Аз зная какъв процент ще издържат.
За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“. Честен е човек, само когато изтърпи изпита. Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
към беседата >>
Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен.
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам. Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време.
Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен.
Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем. И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга? “ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
към беседата >>
За мен има един математически закон.
Един наполеон струва колко? (– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат.
За мен има един математически закон.
Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“. Честен е човек, само когато изтърпи изпита. Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
към беседата >>
Щом не мога да му услужа, има трети закон.
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам. Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време. Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен.
Щом не мога да му услужа, има трети закон.
Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем. И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга? “ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
към беседата >>
Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“.
(– 600 лева.) Тогава 200 наполеона ще струват 120 000 лева. Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон.
Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“.
Честен е човек, само когато изтърпи изпита. Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
към беседата >>
Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа.
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам. Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време. Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон.
Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа.
Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем. И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга? “ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
към беседата >>
Честен е човек, само когато изтърпи изпита.
Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите да преспят една вечер, че те няма да бъркат джобовете ви? Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“.
Честен е човек, само когато изтърпи изпита.
Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
към беседата >>
Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем.
Та второто положение – той може да ми каже: „Господа не питах, но тебе питам. Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време. Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа.
Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем.
И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга? “ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
към беседата >>
Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
Аз не мисля. Аз зная какъв процент ще издържат. За мен има един математически закон. Вие, някой път, употребявате израза „честен човек“. Честен е човек, само когато изтърпи изпита.
Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и да не краде.
към беседата >>
И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга?
Имам много нужда, ако можеш да ми услужиш.“ Той да остави на мене и да не ми определя време. Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем.
И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга?
“ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
към беседата >>
Работата е сега, къде седи престъплението?
Работата е сега, къде седи престъплението?
Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление. Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите.
към беседата >>
“ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
Той да каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той да бъде благодарен и ако не му услужа, пак да бъде благодарен. Щом не мога да му услужа, има трети закон. Има възможност, този да пита, онзи да пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти, да ходи при тях и да им каже: „Братко, имам нужда.“ Но да не тури лъжа. Той може да каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка да кажем. И той си идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга?
“ Той ми казва: „Никаква услуга не ми е направил.“ И освен, че не му е направил, но ме закачил малко.
към беседата >>
Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление.
Работата е сега, къде седи престъплението?
Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление.
Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари.
към беседата >>
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други.
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други.
Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата. Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца. Ще имам един дълъг дилаф. Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него. Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
към беседата >>
Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си.
Работата е сега, къде седи престъплението? Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление.
Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си.
Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона.
към беседата >>
Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата.
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други.
Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата.
Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца. Ще имам един дълъг дилаф. Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него. Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
към беседата >>
Той има едни дрехи, които Господ му е дал.
Работата е сега, къде седи престъплението? Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление. Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си.
Той има едни дрехи, които Господ му е дал.
Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат.
към беседата >>
Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца.
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други. Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата.
Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца.
Ще имам един дълъг дилаф. Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него. Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
към беседата >>
Те са направени от един хубав плат.
Работата е сега, къде седи престъплението? Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление. Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал.
Те са направени от един хубав плат.
И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат. И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите.
към беседата >>
Ще имам един дълъг дилаф.
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други. Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата. Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца.
Ще имам един дълъг дилаф.
Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него. Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
към беседата >>
И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите.
Работата е сега, къде седи престъплението? Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление. Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат.
И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите.
А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат. И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите. Това не е морално.
към беседата >>
Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него.
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други. Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата. Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца. Ще имам един дълъг дилаф.
Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него.
Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
към беседата >>
А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари.
Да пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление. Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите.
А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари.
Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат. И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите. Това не е морално.
към беседата >>
Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
Аз не обичам да пердаша дявола, понеже, като го пердаша, да не пострадат и други. Голям майстор е той в едно, той се крие в яйцата. Ако речеш да го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца. Ще имам един дълъг дилаф. Щом той влезе между яйцата в кошницата, ще извадиш яйцата, яйце по яйце от кошницата и ще хванеш с дилафа него.
Ще го извадиш по този начин и никое яйце не е счупено.
към беседата >>
Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона.
Но представете си, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите си. Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари.
Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона.
Къде е умността на този брат. И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите. Това не е морално.
към беседата >>
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът.
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът.
Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви. Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш? “ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение.
към беседата >>
Къде е умността на този брат.
Той има едни дрехи, които Господ му е дал. Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона.
Къде е умността на този брат.
И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите. Това не е морално.
към беседата >>
Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви.
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът.
Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви.
Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш? “ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват.
към беседата >>
И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите.
Те са направени от един хубав плат. И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат.
И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите.
Това не е морално.
към беседата >>
Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш?
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът. Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви.
Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш?
“ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това?
към беседата >>
Това не е морално.
И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете си, те ще му прегорят дрехите. А дрехите му струват повече, отколкото крадените пари. Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват да кажем, 5 милиона. Къде е умността на този брат. И ще тури тези пари в джобовете си, за да прегорят дрехите.
Това не е морално.
към беседата >>
“ – Всички визирам!
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът. Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви. Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш?
“ – Всички визирам!
А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето.
към беседата >>
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си.
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си.
Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога. Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си?
към беседата >>
А пък и специално мога да кажа кого визирам.
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът. Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви. Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш? “ – Всички визирам!
А пък и специално мога да кажа кого визирам.
Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина.
към беседата >>
Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога.
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си.
Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога.
Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш?
към беседата >>
Аз мисля един ден да свърша с някое отношение.
Не оставяйте вашата кошница отворена да влезе дяволът. Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви. Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш? “ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам.
Аз мисля един ден да свърша с някое отношение.
Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина. Но сега няма да кажа.
към беседата >>
Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш.
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си. Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога.
Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш.
Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега?
към беседата >>
Има неща, които не трябва да съществуват.
Не оставяйте вашия ум и сърце отворени, да може да влезе дяволът и да разбърква ума ви сърцето ви. Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш? “ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение.
Има неща, които не трябва да съществуват.
Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина. Но сега няма да кажа.
към беседата >>
Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега.
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си. Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога. Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш.
Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега.
Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ.
към беседата >>
Но знаете ли кога ще направя това?
Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш? “ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват.
Но знаете ли кога ще направя това?
– Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина. Но сега няма да кажа.
към беседата >>
Защо ще отидеш да крадеш баща си.
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си. Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога. Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега.
Защо ще отидеш да крадеш баща си.
Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си.
към беседата >>
– Когато тръгвам за небето.
“ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това?
– Когато тръгвам за небето.
Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина. Но сега няма да кажа.
към беседата >>
Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си?
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието си, ума си, сърцето си. Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога. Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си.
Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си?
Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му.
към беседата >>
Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина.
А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето.
Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина.
Но сега няма да кажа.
към беседата >>
Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш?
Та ти най-първо, нямаш вяра в Бога. Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си?
Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш?
“ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му.
към беседата >>
Но сега няма да кажа.
Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина.
Но сега няма да кажа.
към беседата >>
“ Кое е по-хубаво сега?
Ти ще откраднеш от някъде, за да се прехраниш. Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш?
“ Кое е по-хубаво сега?
Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа?
към беседата >>
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл.
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл.
Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат. Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син.
към беседата >>
Че баща ти живее в един голям богаташ.
Ще кажеш: „Гладен няма да умра я.“ Хубаво сега. Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега?
Че баща ти живее в един голям богаташ.
Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си.
към беседата >>
Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат.
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл.
Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат.
Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола.
към беседата >>
Похлопай на баща си.
Защо ще отидеш да крадеш баща си. Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ.
Похлопай на баща си.
Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят.
към беседата >>
Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне.
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл. Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат.
Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне.
Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос.
към беседата >>
Кажи му.
Защо ще отидеш да намериш един шперц и да отидеш да крадеш от касата на баща си? Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си.
Кажи му.
Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема.
към беседата >>
Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде.
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл. Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат. Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне.
Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде.
Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове.
към беседата >>
Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му.
Защо не му кажеш: „Татко може ли да ми дадеш? “ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му.
Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му.
Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема.
към беседата >>
Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това.
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл. Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат. Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде.
Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това.
Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове. Да престане да ви целува княжеският син.
към беседата >>
Ако ти кажат: „Кой хлопа?
“ Кое е по-хубаво сега? Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му.
Ако ти кажат: „Кой хлопа?
“ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш.
към беседата >>
Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син.
Искам да оставя сега във вас една основна мисъл. Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат. Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това.
Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син.
Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове. Да престане да ви целува княжеският син. Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
към беседата >>
“ Ще си кажеш името, кажете името си.
Че баща ти живее в един голям богаташ. Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа?
“ Ще си кажеш името, кажете името си.
Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми?
към беседата >>
Княжеският син, това е дявола.
Не че вие искате да вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат. Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син.
Княжеският син, това е дявола.
Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове. Да престане да ви целува княжеският син. Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
към беседата >>
Баща ти всякога е занят.
Похлопай на баща си. Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си.
Баща ти всякога е занят.
Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми? “ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си.
към беседата >>
Овчарят – това е Христос.
Слабостта на една мома седи в това: тя няма да позволи на едни овчар да я целуне. Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола.
Овчарят – това е Христос.
И вас ви целуват княжеските синове. Да престане да ви целува княжеският син. Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
към беседата >>
Но гости не приема.
Кажи му. Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят.
Но гости не приема.
Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми? “ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си. Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
към беседата >>
И вас ви целуват княжеските синове.
Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде. Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос.
И вас ви целуват княжеските синове.
Да престане да ви целува княжеският син. Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
към беседата >>
Баща ти много нарядко приема.
Във всяка една къща има един апартамент на баща ти, похлопай на адреса му. Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема.
Баща ти много нарядко приема.
Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми? “ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си. Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
към беседата >>
Да престане да ви целува княжеският син.
Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това. Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове.
Да престане да ви целува княжеският син.
Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
към беседата >>
Ти името си ще му кажеш.
Ако ти кажат: „Кой хлопа? “ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема.
Ти името си ще му кажеш.
Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми? “ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си. Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
към беседата >>
Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят да ме целуне, отколкото княжеският син. Княжеският син, това е дявола. Овчарят – това е Христос. И вас ви целуват княжеските синове. Да престане да ви целува княжеският син.
Нека овчарят да ви целува, отколкото един княжески син.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми?
“ Ще си кажеш името, кажете името си. Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш.
Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми?
“ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си. Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
към беседата >>
“ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си.
Баща ти всякога е занят. Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми?
“ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си.
Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
към беседата >>
Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
Но гости не приема. Баща ти много нарядко приема. Ти името си ще му кажеш. Ти ще кажеш: „Кой ще ходи да смущава баща ми? “ Ти не искаш да смущаваш баща си, а пък смущаваш брата си.
Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво: да смутиш баща си или да бъркаш в джоба си?
към беседата >>
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен.
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен.
Още не сте праведни. Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена.
към беседата >>
Още не сте праведни.
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен.
Още не сте праведни.
Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори.
към беседата >>
Не сте и светии.
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен. Още не сте праведни.
Не сте и светии.
Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили.
към беседата >>
Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик.
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен. Още не сте праведни. Не сте и светии.
Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик.
Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа.
към беседата >>
Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте.
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен. Още не сте праведни. Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик.
Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте.
Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи.
към беседата >>
Значи, свещта е направена, но не е запалена.
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен. Още не сте праведни. Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте.
Значи, свещта е направена, но не е запалена.
Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още.
към беседата >>
Не се знае как ще гори.
Още не сте праведни. Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена.
Не се знае как ще гори.
Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет.
към беседата >>
Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили.
Не сте и светии. Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори.
Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили.
Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек.
към беседата >>
Вие казвате, че вярвате в Христа.
Човек трябва да бъде и светия и слуга и брат и ученик. Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили.
Вие казвате, че вярвате в Христа.
Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа.
към беседата >>
Това са празни работи.
Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте. Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа.
Това са празни работи.
Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа.
към беседата >>
Не сте учили още.
Значи, свещта е направена, но не е запалена. Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи.
Не сте учили още.
Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин.
към беседата >>
Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет.
Не се знае как ще гори. Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още.
Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет.
Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката!
към беседата >>
Но това няма да ме направи учен човек.
Вие сте слуги, но не сте слугували, вие сте брат, но не сте показали още своята любов, вие сте ученик, но още не сте учили. Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет.
Но това няма да ме направи учен човек.
Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката!
към беседата >>
Един християнин трябва да има учението на Христа.
Вие казвате, че вярвате в Христа. Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек.
Един християнин трябва да има учението на Христа.
Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията.
към беседата >>
Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа.
Това са празни работи. Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа.
Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа.
Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш!
към беседата >>
Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин.
Не сте учили още. Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа.
Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин.
Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там.
към беседата >>
Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката!
Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет. Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин.
Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката!
Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там.
към беседата >>
Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката!
Но това няма да ме направи учен човек. Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката!
Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката!
Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там. Това са долапи.
към беседата >>
Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията.
Един християнин трябва да има учението на Христа. Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката!
Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията.
Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там. Това са долапи. Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо.
към беседата >>
Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш!
Не можеш да бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа. Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията.
Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш!
Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там. Това са долапи. Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо. И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
към беседата >>
Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там.
Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш да бъдеш християнин. Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш!
Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там.
Нищо няма написано там. Това са долапи. Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо. И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
към беседата >>
Нищо няма написано там.
Как ще бъдеш математик, ако не знаеш от математиката! Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там.
Нищо няма написано там.
Това са долапи. Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо. И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
към беседата >>
Това са долапи.
Как ще бъдеш ботаник, ако не знаеш нещо от ботаниката! Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там.
Това са долапи.
Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо. И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
към беседата >>
Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо.
Как ще бъдеш астроном, ако не знаеш нещо от астрономията. Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там. Това са долапи.
Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо.
И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
към беседата >>
И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как да проричаш! Но ти ще вземеш кафето и ще видиш какво е написано там. Нищо няма написано там. Това са долапи. Той ще тури боба си и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо.
И после ще каже: „Така говорят бобовете.“
към беседата >>
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите?
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите?
Каква наука е съвременната философия? То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината.
към беседата >>
Каква наука е съвременната философия?
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите?
Каква наука е съвременната философия?
То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка.
към беседата >>
То истината ли представят или представят нещата както не са?
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите? Каква наука е съвременната философия?
То истината ли представят или представят нещата както не са?
Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице!
към беседата >>
Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин.
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите? Каква наука е съвременната философия? То истината ли представят или представят нещата както не са?
Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин.
И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво.
към беседата >>
И който те види, ще каже: „Какъв красавец!
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите? Каква наука е съвременната философия? То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин.
И който те види, ще каже: „Какъв красавец!
“ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво. В какво седи ценността на една книга?
към беседата >>
“ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината.
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще си представите? Каква наука е съвременната философия? То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец!
“ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината.
Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано.
към беседата >>
Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка.
Каква наука е съвременната философия? То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината.
Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка.
Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната?
към беседата >>
Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице!
То истината ли представят или представят нещата както не са? Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка.
Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице!
“ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях.
към беседата >>
“ Хубаво.
Когато те фотографират, ще те фотографират като един арапин. И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице!
“ Хубаво.
В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал.
към беседата >>
В какво седи ценността на една книга?
И който те види, ще каже: „Какъв красавец! “ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво.
В какво седи ценността на една книга?
Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал. Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги.
към беседата >>
Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано.
“ Онзи, който фотографира и онзи, който види, не казват истината. Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво. В какво седи ценността на една книга?
Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано.
Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал. Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги. И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
към беседата >>
Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната?
Най-първо, във фотографията няма онези основни черти, гдето има бръчки той им прави кожата гладка. Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано.
Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната?
Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал. Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги. И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
към беседата >>
Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях.
Направил е една восъчна статуя и казва: „Отлично, много младо лице! “ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната?
Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях.
Бакалинът има съвсем друг морал. Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги. И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
към беседата >>
Бакалинът има съвсем друг морал.
“ Хубаво. В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях.
Бакалинът има съвсем друг морал.
Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги. И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
към беседата >>
Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги.
В какво седи ценността на една книга? Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал.
Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги.
И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
към беседата >>
И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
Ако вземеш една бяла книга, на която няма нищо написано. Коя книга е по-ценна, написаната или ненаписаната? Ако си един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях. Бакалинът има съвсем друг морал. Но казвам: Написаните книги имат по-голяма стойност от ненаписаните книги.
И ако вие сте ненаписана книга, къде е вашата стойност.
към беседата >>
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете.
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете.
Майка ми е умряла.“ И гледа надолу. Той е един долапчия, който иска да лъже. Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже. Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
към беседата >>
Майка ми е умряла.“ И гледа надолу.
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете.
Майка ми е умряла.“ И гледа надолу.
Той е един долапчия, който иска да лъже. Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже. Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
към беседата >>
Той е един долапчия, който иска да лъже.
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете. Майка ми е умряла.“ И гледа надолу.
Той е един долапчия, който иска да лъже.
Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже. Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
към беседата >>
Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже.
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете. Майка ми е умряла.“ И гледа надолу. Той е един долапчия, който иска да лъже.
Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже.
Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
към беседата >>
Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли да ми помогнете. Майка ми е умряла.“ И гледа надолу. Той е един долапчия, който иска да лъже. Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже.
Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
към беседата >>
После има други хора.
После има други хора.
Други хитреци. Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите.
към беседата >>
Други хитреци.
После има други хора.
Други хитреци.
Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви.
към беседата >>
Той несъзнателно прави някои работи.
После има други хора. Други хитреци.
Той несъзнателно прави някои работи.
Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви. Това са доландарджилъци.
към беседата >>
Като говори с тебе, гледа те в очите.
После има други хора. Други хитреци. Той несъзнателно прави някои работи.
Като говори с тебе, гледа те в очите.
Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви. Това са доландарджилъци. Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
към беседата >>
Тези, умните, религиозните, те са по-учени.
После има други хора. Други хитреци. Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите.
Тези, умните, религиозните, те са по-учени.
Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви. Това са доландарджилъци. Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
към беседата >>
Той те гледа право в очите.
После има други хора. Други хитреци. Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени.
Той те гледа право в очите.
Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви. Това са доландарджилъци. Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
към беседата >>
Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви.
Други хитреци. Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите.
Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви.
Това са доландарджилъци. Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
към беседата >>
Това са доландарджилъци.
Той несъзнателно прави някои работи. Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви.
Това са доландарджилъци.
Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
към беседата >>
Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
Като говори с тебе, гледа те в очите. Тези, умните, религиозните, те са по-учени. Той те гледа право в очите. Но като си мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще си свие устата и ще я изкриви. Това са доландарджилъци.
Аз му казвам: „Да си вървиш сега.“
към беседата >>
Сега, минали са времената на лъжата в света.
Сега, минали са времената на лъжата в света.
Няма нищо скрито покрито. В невидимия свят, вътре в който живеете, тези разумните същества, щом направиш едно престъпление, ти казват: „Защо лъжеш? “ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.
към беседата >>
Няма нищо скрито покрито.
Сега, минали са времената на лъжата в света.
Няма нищо скрито покрито.
В невидимия свят, вътре в който живеете, тези разумните същества, щом направиш едно престъпление, ти казват: „Защо лъжеш? “ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.
към беседата >>
В невидимия свят, вътре в който живеете, тези разумните същества, щом направиш едно престъпление, ти казват: „Защо лъжеш?
Сега, минали са времената на лъжата в света. Няма нищо скрито покрито.
В невидимия свят, вътре в който живеете, тези разумните същества, щом направиш едно престъпление, ти казват: „Защо лъжеш?
“ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.
към беседата >>
“ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.
Сега, минали са времената на лъжата в света. Няма нищо скрито покрито. В невидимия свят, вътре в който живеете, тези разумните същества, щом направиш едно престъпление, ти казват: „Защо лъжеш?
“ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.
към беседата >>
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви.
Вашето бъдеще зависи от това. Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен.
към беседата >>
Вашето бъдеще зависи от това.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви.
Вашето бъдеще зависи от това.
Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен.
към беседата >>
Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви. Вашето бъдеще зависи от това.
Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал.
Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш.
към беседата >>
Бог ви е създал не за престъпници.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви. Вашето бъдеще зависи от това. Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал.
Бог ви е създал не за престъпници.
И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже.
към беседата >>
И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви. Вашето бъдеще зависи от това. Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници.
И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница.
Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха.
към беседата >>
Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може да върви. Вашето бъдеще зависи от това. Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница.
Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен.
Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление.
към беседата >>
Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен.
Вашето бъдеще зависи от това. Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен.
Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен.
Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление.
към беседата >>
Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш.
Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал. Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен.
Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш.
Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство.
към беседата >>
Нито Бог е направил някого да лъже.
Бог ви е създал не за престъпници. И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш.
Нито Бог е направил някого да лъже.
Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство. Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
към беседата >>
Лъжата произтича от страха.
И тогава нямаме право за нашите престъпления да казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог да стана пияница. Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже.
Лъжата произтича от страха.
Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство. Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
към беседата >>
Но страхът всякога се ражда от едно престъпление.
Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен. Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха.
Но страхът всякога се ражда от едно престъпление.
Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство. Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
към беседата >>
Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление.
Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен. Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление.
Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление.
Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство. Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
към беседата >>
Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство.
Бог е допуснал да имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва да крадеш. Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление.
Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство.
Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
към беседата >>
Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
Нито Бог е направил някого да лъже. Лъжата произтича от страха. Но страхът всякога се ражда от едно престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека за престъпление. Ни най-малко Бог не е направил човека, да се занимава с лакомство.
Създал му е стомаха въвел го е в един свят да мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал, да се зароди у него мисъл, желание, да вземе местото на Господа, да управлява хората.
към беседата >>
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место?
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место?
И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце.
към беседата >>
И той ще си маха ръцете и ще ги благославя.
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место?
И той ще си маха ръцете и ще ги благославя.
От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ.
към беседата >>
От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи?
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место? И той ще си маха ръцете и ще ги благославя.
От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи?
Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете.
към беседата >>
Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея.
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место? И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи?
Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея.
И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър.
към беседата >>
И тази мисъл сега отвън се е въплотила.
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место? И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея.
И тази мисъл сега отвън се е въплотила.
Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя.
към беседата >>
Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце.
Вие можете да запитате: От где се е зародило желанието у богатите да обичат да се возят – другите да ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место? И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила.
Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце.
Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос.
към беседата >>
Идеята на майката беше в ума ѝ.
И той ще си маха ръцете и ще ги благославя. От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце.
Идеята на майката беше в ума ѝ.
И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува.
към беседата >>
И сега тя я носи на ръцете.
От где се зародило желанието на майката да вземе своето малко дете и да го носи? Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ.
И сега тя я носи на ръцете.
И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си?
към беседата >>
И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър.
Това дете е било в нея, то е било като една мисъл в нея. И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете.
И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър.
Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си? “ – Това е външна дреха.
към беседата >>
Тази идея може да ви благославя.
И тази мисъл сега отвън се е въплотила. Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър.
Тази идея може да ви благославя.
Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си? “ – Това е външна дреха. Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
към беседата >>
Но дали ще ви благослови е въпрос.
Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце. Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя.
Но дали ще ви благослови е въпрос.
Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си? “ – Това е външна дреха. Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
към беседата >>
Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува.
Идеята на майката беше в ума ѝ. И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос.
Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува.
Питаш ме: „Православен ли си? “ – Това е външна дреха. Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
към беседата >>
Питаш ме: „Православен ли си?
И сега тя я носи на ръцете. И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува.
Питаш ме: „Православен ли си?
“ – Това е външна дреха. Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
към беседата >>
“ – Това е външна дреха.
И вие може да носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър. Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си?
“ – Това е външна дреха.
Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
към беседата >>
Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
Тази идея може да ви благославя. Но дали ще ви благослови е въпрос. Вие може да поддържате една мисъл от християнството, нищо няма да ви ползува. Питаш ме: „Православен ли си? “ – Това е външна дреха.
Ако ти не можеш да обичаш Бога, да живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
към беседата >>
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе.
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе.
Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе. Това е учението, от което можеш да се ползуваш. И това учение трябва да седи в ума ти. И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така. А ние какви трябва да бъдем?
към беседата >>
Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе.
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе.
Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе.
Това е учението, от което можеш да се ползуваш. И това учение трябва да седи в ума ти. И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така. А ние какви трябва да бъдем?
към беседата >>
Това е учението, от което можеш да се ползуваш.
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе. Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе.
Това е учението, от което можеш да се ползуваш.
И това учение трябва да седи в ума ти. И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така. А ние какви трябва да бъдем?
към беседата >>
И това учение трябва да седи в ума ти.
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе. Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе. Това е учението, от което можеш да се ползуваш.
И това учение трябва да седи в ума ти.
И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така. А ние какви трябва да бъдем?
към беседата >>
И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така.
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе. Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе. Това е учението, от което можеш да се ползуваш. И това учение трябва да седи в ума ти.
И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така.
А ние какви трябва да бъдем?
към беседата >>
А ние какви трябва да бъдем?
Истинското учение седи в това: Да живееш в Бог и Бог да живее в тебе. Да живееш във въздуха и въздухът да влиза и излиза от тебе. Това е учението, от което можеш да се ползуваш. И това учение трябва да седи в ума ти. И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете да живеете така.
А ние какви трябва да бъдем?
към беседата >>
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления.
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления.
Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това.
към беседата >>
Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления.
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления.
Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления.
Невъзможно е това. По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре.
към беседата >>
Невъзможно е това.
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления.
Невъзможно е това.
По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението?
към беседата >>
По никой начин.
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това.
По никой начин.
Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога.
към беседата >>
Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там.
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин.
Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там.
Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура.
към беседата >>
Престъплението всякога произтича от това.
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш да извършиш всички престъпления. Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там.
Престъплението всякога произтича от това.
В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление.
към беседата >>
В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре.
Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш да извършиш никога престъпления. Невъзможно е това. По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това.
В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре.
Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса.
към беседата >>
Защо да извършиш престъплението?
Невъзможно е това. По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре.
Защо да извършиш престъплението?
– Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението.
към беседата >>
– Ти си извън Бога.
По никой начин. Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението?
– Ти си извън Бога.
Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението. Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват!
към беседата >>
Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура.
Когато ти извършиш престъплението, Бог не е присъствувал там. Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога.
Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура.
Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението. Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват! “
към беседата >>
Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление.
Престъплението всякога произтича от това. В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура.
Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление.
Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението. Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват! “
към беседата >>
Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса.
В Бога ти не можеш да извършиш престъпление в огъня вътре. Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление.
Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса.
Тогава можеш да извършиш престъплението. Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват! “
към беседата >>
Тогава можеш да извършиш престъплението.
Защо да извършиш престъплението? – Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса.
Тогава можеш да извършиш престъплението.
Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват! “
към беседата >>
Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват!
– Ти си извън Бога. Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението.
Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват!
“
към беседата >>
“
Та, когато извършиш престъплението при 2000 градуса температура или при 3000 градуса температура или при 10 000 градуса температура. Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може да извърши престъпление. Когато си извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса. Тогава можеш да извършиш престъплението. Щом почнеш да трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш да откраднеш и ще кажеш в ума си: „Пари, дрехи, не ми трябват!
“
към беседата >>
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното.
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното.
Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката.
към беседата >>
Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка.
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното.
Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка.
Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката.
към беседата >>
Не ходете да разнасяте нещата.
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното. Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка.
Не ходете да разнасяте нещата.
Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това!
към беседата >>
Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво!
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното. Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата.
Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво!
“ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже.
към беседата >>
“ Кажи му го както трябва.
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното. Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво!
“ Кажи му го както трябва.
Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал.
към беседата >>
Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката.
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното. Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва.
Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката.
Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал. Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
към беседата >>
Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката.
Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката.
Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката.
Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал. Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
към беседата >>
Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това!
Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката.
Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това!
А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал. Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
към беседата >>
А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже.
Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това!
А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже.
Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал. Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
към беседата >>
Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал.
“ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже.
Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал.
Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
към беседата >>
Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал.
Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината.
към беседата >>
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист!
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист!
Какъв ученик! Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво.
към беседата >>
Какъв ученик!
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист!
Какъв ученик!
Какъв син Божий може да бъде! Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш.
към беседата >>
Какъв син Божий може да бъде!
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист! Какъв ученик!
Какъв син Божий може да бъде!
Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това. Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца.
към беседата >>
Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това.
Питам тогава: Какъв окултен ученик ще бъде това, какъв окултист! Какъв ученик! Какъв син Божий може да бъде!
Казвам му настрана: „В твоя характер, аз не уважавам това.
Ти можеш да ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече. Това не е хубаво. Някои хора, които от десет години не са се научили, ти на тъпана му биеш. Те са като малките деца. Майката му казва: Няма да буташ това!
към беседата >>
3.
Което става
,
УС
, София, 17.6.1934г.,
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие.
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие.
Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко.
към беседата >>
Да чувствуваш едно вътрешно успокояване.
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие.
Да чувствуваш едно вътрешно успокояване.
Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя.
към беседата >>
Христос имаше една непоколебима вяра в Бога.
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване.
Христос имаше една непоколебима вяра в Бога.
И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи!
към беседата >>
И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение.
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога.
И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение.
Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи! “
към беседата >>
Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе!
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение.
Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе!
Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи! “
към беседата >>
Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко.
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе!
Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко.
Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи! “
към беседата >>
Да бъде Волята Твоя.
Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко.
Да бъде Волята Твоя.
На Теб оставям духа Си, Господи! “
към беседата >>
На Теб оставям духа Си, Господи!
Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя.
На Теб оставям духа Си, Господи!
“
към беседата >>
“
И казваше: „Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Господи!
“
към беседата >>
И виждаме, след 2000 години, тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога, донякъде се реализира.
И виждаме, след 2000 години, тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога, донякъде се реализира.
За в бъдеще още повече ще се реализира.
към беседата >>
За в бъдеще още повече ще се реализира.
И виждаме, след 2000 години, тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога, донякъде се реализира.
За в бъдеще още повече ще се реализира.
към беседата >>
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят.
На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете.
към беседата >>
На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят.
На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда.
След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане.
към беседата >>
След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда.
След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи.
Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете.
към беседата >>
Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи.
Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва.
Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си?
към беседата >>
Все трябва да се върнете.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва.
Все трябва да се върнете.
Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци?
към беседата >>
Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете.
Същият закон е и за вас – ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете.
Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете.
Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци.
към беседата >>
Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане.
На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете.
Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане.
След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята.
към беседата >>
След 120 години трябва да се върнете.
След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане.
След 120 години трябва да се върнете.
И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега?
към беседата >>
И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си?
Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете.
И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си?
Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете.
към беседата >>
Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци?
Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си?
Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци?
Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
към беседата >>
Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци.
Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци?
Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци.
И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
към беседата >>
И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята.
Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци.
И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята.
Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
към беседата >>
Какво ще занесете сега?
След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята.
Какво ще занесете сега?
Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
към беседата >>
Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете.
И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега?
Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете.
Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
към беседата >>
Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете.
Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.
към беседата >>
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе!
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе!
Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни. И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение. То са големите подаръци.
към беседата >>
Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни.
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе!
Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни.
И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение. То са големите подаръци.
към беседата >>
И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение.
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе! Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни.
И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение.
То са големите подаръци.
към беседата >>
То са големите подаръци.
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе! Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни. И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение.
То са големите подаръци.
към беседата >>
Но това съзнание хората още го нямат.
Но това съзнание хората още го нямат.
Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг. Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята. И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър. И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
към беседата >>
Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг.
Но това съзнание хората още го нямат.
Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг.
Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята. И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър. И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
към беседата >>
Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята.
Но това съзнание хората още го нямат. Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг.
Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята.
И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър. И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
към беседата >>
И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър.
Но това съзнание хората още го нямат. Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг. Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята.
И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър.
И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
към беседата >>
И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
Но това съзнание хората още го нямат. Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг. Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята. И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър.
И след други 1000 години ще бъде още по-добре.
към беседата >>
Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде!
Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде!
Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората. И тогава само ще престанат страданията. Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
към беседата >>
Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората.
Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде!
Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората.
И тогава само ще престанат страданията. Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
към беседата >>
И тогава само ще престанат страданията.
Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде! Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората.
И тогава само ще престанат страданията.
Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
към беседата >>
Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде! Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората. И тогава само ще престанат страданията.
Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
към беседата >>
Изкуство е някой да може да изважда само хубавото от живота!
Изкуство е някой да може да изважда само хубавото от живота!
Вижте майстора-грънчар, какво хубаво гърне прави от калта.
към беседата >>
Вижте майстора-грънчар, какво хубаво гърне прави от калта.
Изкуство е някой да може да изважда само хубавото от живота!
Вижте майстора-грънчар, какво хубаво гърне прави от калта.
към беседата >>
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот.
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот.
Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
към беседата >>
Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му.
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот.
Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му.
Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
към беседата >>
Аз говоря за целокупното човечество.
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му.
Аз говоря за целокупното човечество.
И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
към беседата >>
И туй противоречие се среща и общо, и частно.
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество.
И туй противоречие се среща и общо, и частно.
Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
към беседата >>
Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно.
Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
към беседата >>
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос.
Малцина вярваха в това, което Той учеше. И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога. Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
към беседата >>
Малцина вярваха в това, което Той учеше.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос.
Малцина вярваха в това, което Той учеше.
И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога. Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
към беседата >>
И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вярваха в това, което Той учеше.
И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога.
Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
към беседата >>
Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вярваха в това, което Той учеше. И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога.
Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст.
към беседата >>
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото.
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото.
Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории.
към беседата >>
Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира.
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото.
Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира.
Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени.
към беседата >>
Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания?
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира.
Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания?
Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията.
към беседата >>
Защо са тези страдания в света?
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания?
Защо са тези страдания в света?
Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине.
към беседата >>
Има много теории, които обясняват защо са страданията.
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света?
Има много теории, които обясняват защо са страданията.
Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
към беседата >>
Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории.
Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията.
Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории.
Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
към беседата >>
Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени.
Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории.
Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени.
Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
към беседата >>
Няма нито един човек, който да обича страданията.
Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени.
Няма нито един човек, който да обича страданията.
И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
към беседата >>
И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине.
Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията.
И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине.
Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
към беседата >>
Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине.
Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“
към беседата >>
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко.
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко.
Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес. Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие. Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
към беседата >>
Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес.
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко.
Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес.
Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие. Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
към беседата >>
Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие.
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко. Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес.
Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие.
Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
към беседата >>
Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко. Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес. Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие.
Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
към беседата >>
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията.
Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувствуваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
към беседата >>
Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията.
Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания.
Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувствуваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
към беседата >>
Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания.
Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни.
И ние чувствуваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
към беседата >>
И ние чувствуваме още тия последствия.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни.
И ние чувствуваме още тия последствия.
Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
към беседата >>
Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувствуваме още тия последствия.
Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
към беседата >>
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът.
Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата.
към беседата >>
Грях и смърт вървят заедно.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът.
Грях и смърт вървят заедно.
И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят.
към беседата >>
И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът. Грях и смърт вървят заедно.
И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват.
И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете?
към беседата >>
И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът. Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват.
И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи.
И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това.
към беседата >>
И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът. Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи.
И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет.
Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре.
към беседата >>
Но стават нещата.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът. Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет.
Но стават нещата.
Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата?
към беседата >>
Много малко от тях донякъде може да се обяснят.
Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата.
Много малко от тях донякъде може да се обяснят.
Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата? За да се изчисти.
към беседата >>
Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете?
И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят.
Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете?
Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата? За да се изчисти.
към беседата >>
Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това.
И ако човек би имал едно ухо чутко, което да послуша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете?
Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това.
Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата? За да се изчисти.
към беседата >>
Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре.
И как става това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това.
Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре.
Питам ви: Защо страда ризата? За да се изчисти.
към беседата >>
Питам ви: Защо страда ризата?
Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре.
Питам ви: Защо страда ризата?
За да се изчисти.
към беседата >>
За да се изчисти.
Много малко от тях донякъде може да се обяснят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „Да се очисти тя.“ И ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата?
За да се изчисти.
към беседата >>
Значи в човека има нещо, което страда.
Значи в човека има нещо, което страда.
Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти. Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек. Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист. От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива. Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
към беседата >>
Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти.
Значи в човека има нещо, което страда.
Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти.
Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек. Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист. От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива. Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
към беседата >>
Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек.
Значи в човека има нещо, което страда. Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти.
Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек.
Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист. От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива. Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
към беседата >>
Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист.
Значи в човека има нещо, което страда. Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти. Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек.
Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист.
От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива. Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
към беседата >>
От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива.
Значи в човека има нещо, което страда. Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти. Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек. Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист.
От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива.
Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
към беседата >>
Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
Значи в човека има нещо, което страда. Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е турена в котела, за да се изчисти. Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек. Следователно необходимо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист. От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива.
Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
към беседата >>
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят?
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят?
Има ли Господ или няма Господ? “ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там.
към беседата >>
Има ли Господ или няма Господ?
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят?
Има ли Господ или няма Господ?
“ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там.
към беседата >>
“ Това са въпроси много повърхностни.
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят? Има ли Господ или няма Господ?
“ Това са въпроси много повърхностни.
Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека.
към беседата >>
Има ли човек къща?
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят? Има ли Господ или няма Господ? “ Това са въпроси много повърхностни.
Има ли човек къща?
Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят.
към беседата >>
Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща?
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят? Има ли Господ или няма Господ? “ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща?
Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща?
Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека.
към беседата >>
Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там.
По някой път хората питат: „Има ли онзи свят или няма онзи свят? Има ли Господ или няма Господ? “ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща?
Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там.
Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата.
към беседата >>
Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там.
Има ли Господ или няма Господ? “ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там.
Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там.
Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог.
към беседата >>
Не е онзи свят, който прави човека.
“ Това са въпроси много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там.
Не е онзи свят, който прави човека.
Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог. Господ е създал човека.
към беседата >>
Човекът прави онзи свят.
Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека.
Човекът прави онзи свят.
Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог. Господ е създал човека.
към беседата >>
Не е къщата, която създава човека.
Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува неговата къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят.
Не е къщата, която създава човека.
Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог. Господ е създал човека.
към беседата >>
Човекът е създал къщата.
Аз бих желал по-добре да срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека.
Човекът е създал къщата.
Не казвайте, че човек е създал един Бог. Господ е създал човека.
към беседата >>
Не казвайте, че човек е създал един Бог.
Онзи свят има смисъл за съществата, които живеят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата.
Не казвайте, че човек е създал един Бог.
Господ е създал човека.
към беседата >>
Господ е създал човека.
Не е онзи свят, който прави човека. Човекът прави онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог.
Господ е създал човека.
към беседата >>
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата?
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата?
“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко!
към беседата >>
“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен?
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата?
“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен?
Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос.
към беседата >>
Кой създаде църквата?
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата? “ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен?
Кой създаде църквата?
Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква?
към беседата >>
Църквата се създаде по причина на Името Божие.
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата? “ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата?
Църквата се създаде по причина на Името Божие.
Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос?
към беседата >>
Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога.
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата? “ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие.
Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога.
Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил.
към беседата >>
Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко!
По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата? “ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога.
Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко!
Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение?
към беседата >>
Важен е Христос.
“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко!
Важен е Христос.
Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога.
към беседата >>
Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква?
Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос.
Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква?
Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя.
към беседата >>
Кой е важният фактор: църквата или Христос?
Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква?
Кой е важният фактор: църквата или Христос?
Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието.
към беседата >>
Учението, което Христос е учил.
Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос?
Учението, което Христос е учил.
А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
към беседата >>
А кое е важното учение?
Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил.
А кое е важното учение?
Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
към беседата >>
Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога.
Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение?
Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога.
„Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
към беседата >>
„Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя.
Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога.
„Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя.
Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
към беседата >>
Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието.
Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя.
Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието.
Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
към беседата >>
Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието.
Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.
към беседата >>
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта.
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта.
Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре! “ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка.
към беседата >>
Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят.
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта.
Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят.
Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре! “ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време.
към беседата >>
Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре!
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят.
Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре!
“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
към беседата >>
“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш.
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре!
“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш.
И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
към беседата >>
И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено.
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре! “ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш.
И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено.
И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
към беседата >>
И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка.
Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре! “ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено.
И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка.
Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
към беседата >>
Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време.
Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре! “ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка.
Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време.
Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
към беседата >>
Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре! “ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време.
Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
към беседата >>
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека.
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека.
И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите. Остава някакъв живот в костите.
към беседата >>
И са Божествени.
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека.
И са Божествени.
Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите. Остава някакъв живот в костите.
към беседата >>
Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите.
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени.
Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите.
Остава някакъв живот в костите.
към беседата >>
Остава някакъв живот в костите.
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите.
Остава някакъв живот в костите.
към беседата >>
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш.
И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!
към беседата >>
И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш.
И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш.
И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане! “ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
към беседата >>
И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш.
И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта.
Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане! “ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
към беседата >>
Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта.
Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите.
Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане! “ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
към беседата >>
Тя няма право над тях.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите.
Тя няма право над тях.
И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане! “ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
към беседата >>
И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях.
И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!
“ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
към беседата >>
“ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!
“ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли].
към беседата >>
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем.
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем.
Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто!
към беседата >>
Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб.
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем.
Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб.
Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл.
към беседата >>
Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе?
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем. Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб.
Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе?
Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът.
към беседата >>
Какво нещо е гладът?
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем. Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе?
Какво нещо е гладът?
Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши!
към беседата >>
Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката.
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем. Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът?
Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката.
Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре.
към беседата >>
Животът е, който изисква доброто!
Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя да ядем. Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката.
Животът е, който изисква доброто!
Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот.
към беседата >>
Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл.
Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш малко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто!
Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл.
Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава.
към беседата >>
Само животът.
Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл.
Само животът.
Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане.
към беседата >>
Животът е нещо, което не може да се наруши!
Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът.
Животът е нещо, което не може да се наруши!
Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане.
към беседата >>
Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре.
Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши!
Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре.
То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас.
към беседата >>
То е неговият живот.
Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре.
То е неговият живот.
Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица.
към беседата >>
Онова, което той съзнава.
Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот.
Онова, което той съзнава.
Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви?
към беседата >>
Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане.
Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава.
Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане.
Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно.
към беседата >>
Но има нещо, което няма да остане.
Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане.
Но има нещо, което няма да остане.
Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета.
към беседата >>
Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас.
Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане.
Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас.
И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!
към беседата >>
И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица.
То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас.
И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица.
Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче! “ А сега вижда, че всичко това се е променило.
към беседата >>
Как са се изменили лицата ви?
Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица.
Как са се изменили лицата ви?
Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче! “ А сега вижда, че всичко това се е променило.
към беседата >>
Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно.
Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви?
Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно.
И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче! “ А сега вижда, че всичко това се е променило.
към беседата >>
И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета.
Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно.
И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета.
Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче! “ А сега вижда, че всичко това се е променило.
към беседата >>
Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!
Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета.
Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!
“ А сега вижда, че всичко това се е променило.
към беседата >>
“ А сега вижда, че всичко това се е променило.
И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!
“ А сега вижда, че всичко това се е променило.
към беседата >>
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице.
Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице.
Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази.
И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот.
към беседата >>
И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази.
И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така.
Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно.
към беседата >>
Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така.
Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека.
И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта.
към беседата >>
И пак дойде една светлина, проблесне отвътре.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека.
И пак дойде една светлина, проблесне отвътре.
Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога.
към беседата >>
Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре.
Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши.
Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
към беседата >>
Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот.
Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши.
Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот.
Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
към беседата >>
Подобряването е външно.
И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот.
Подобряването е външно.
И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
към беседата >>
И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта.
Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно.
И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта.
Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
към беседата >>
Любовта към Бога.
И пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта.
Любовта към Бога.
Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
към беседата >>
Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога.
Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
към беседата >>
4.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят.
Човек трябва да работи. Сега ние, когато ставаме религиозни, ставаме такива пенсионери. Религиозният живот не е пенсионерство. Аз имам една статистика. Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност.
Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят.
И пенсията с него заедно си отишла. Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш. Благодари на Бога, че ти е дал едно добро. Ако има пенсия, благодари! Ако няма пенсия, пак благодари!
към беседата >>
И пенсията с него заедно си отишла.
Сега ние, когато ставаме религиозни, ставаме такива пенсионери. Религиозният живот не е пенсионерство. Аз имам една статистика. Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност. Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят.
И пенсията с него заедно си отишла.
Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш. Благодари на Бога, че ти е дал едно добро. Ако има пенсия, благодари! Ако няма пенсия, пак благодари!
към беседата >>
Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш.
Религиозният живот не е пенсионерство. Аз имам една статистика. Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност. Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят. И пенсията с него заедно си отишла.
Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш.
Благодари на Бога, че ти е дал едно добро. Ако има пенсия, благодари! Ако няма пенсия, пак благодари!
към беседата >>
Благодари на Бога, че ти е дал едно добро.
Аз имам една статистика. Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност. Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят. И пенсията с него заедно си отишла. Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш.
Благодари на Бога, че ти е дал едно добро.
Ако има пенсия, благодари! Ако няма пенсия, пак благодари!
към беседата >>
Ако има пенсия, благодари!
Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност. Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят. И пенсията с него заедно си отишла. Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш. Благодари на Бога, че ти е дал едно добро.
Ако има пенсия, благодари!
Ако няма пенсия, пак благодари!
към беседата >>
Ако няма пенсия, пак благодари!
Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво да се занимава и след няколко години пенсионираните си заминават, отиват за другия свят. И пенсията с него заедно си отишла. Не мислѝ в ума си да се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята да се пенсионираш. Благодари на Бога, че ти е дал едно добро. Ако има пенсия, благодари!
Ако няма пенсия, пак благодари!
към беседата >>
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това.
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това.
Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува. Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре.
към беседата >>
Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува.
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това.
Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува.
Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи.
към беседата >>
Тия терзания, които постоянно измъчват душата.
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това. Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува.
Тия терзания, които постоянно измъчват душата.
Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи.
към беседата >>
Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат.
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това. Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува. Тия терзания, които постоянно измъчват душата.
Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат.
Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого.
към беседата >>
Разбирам защо се мъчат.
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това. Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува. Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат.
Разбирам защо се мъчат.
Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого. Детето, което сега се е родило, и то се мъчи.
към беседата >>
Дъщерите, синовете не живеят добре.
Ако искаш да разбираш Божиите пътища, ако искаш да разбираш човешките пътища, нямам нищо против това. Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува. Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат.
Дъщерите, синовете не живеят добре.
Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого. Детето, което сега се е родило, и то се мъчи. Всички се мъчат, имат известни разбирания.
към беседата >>
Майката, и тя се мъчи.
Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота, да се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува. Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре.
Майката, и тя се мъчи.
Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого. Детето, което сега се е родило, и то се мъчи. Всички се мъчат, имат известни разбирания.
към беседата >>
Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи.
Тия терзания, които постоянно измъчват душата. Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи.
Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи.
Младата мома, и тя се мъчи за някого. Детето, което сега се е родило, и то се мъчи. Всички се мъчат, имат известни разбирания.
към беседата >>
Младата мома, и тя се мъчи за някого.
Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат. Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи.
Младата мома, и тя се мъчи за някого.
Детето, което сега се е родило, и то се мъчи. Всички се мъчат, имат известни разбирания.
към беседата >>
Детето, което сега се е родило, и то се мъчи.
Разбирам защо се мъчат. Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого.
Детето, което сега се е родило, и то се мъчи.
Всички се мъчат, имат известни разбирания.
към беседата >>
Всички се мъчат, имат известни разбирания.
Дъщерите, синовете не живеят добре. Майката, и тя се мъчи. Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи. Младата мома, и тя се мъчи за някого. Детето, което сега се е родило, и то се мъчи.
Всички се мъчат, имат известни разбирания.
към беседата >>
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин.
Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят.
към беседата >>
Един турчин посетил един български чорбаджия.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин.
Един турчин посетил един български чорбаджия.
Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли?
към беседата >>
Ние сега се намираме в положението на този турчин.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия.
Ние сега се намираме в положението на този турчин.
Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват?
към беседата >>
Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин.
Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат.
Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано?
към беседата >>
Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат.
Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек.
Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират.
към беседата >>
Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек.
Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят.
Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка.
към беседата >>
Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли?
Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят.
Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли?
Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете.
към беседата >>
Че колко струват?
Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли?
Че колко струват?
Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето.
към беседата >>
Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано?
Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват?
Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано?
“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола.
към беседата >>
“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират.
Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано?
“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират.
Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон.
към беседата >>
Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка.
Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират.
Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка.
Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат.
към беседата >>
Гледай твоето дете.
Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка.
Гледай твоето дете.
Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа!
към беседата >>
Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето.
Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете.
Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето.
Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу.
към беседата >>
Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола.
Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано? “ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето.
Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола.
Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното.
към беседата >>
Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон.
“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола.
Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон.
Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците.
към беседата >>
Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат.
Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон.
Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат.
Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“
към беседата >>
Затуй ще те накажа!
Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат.
Затуй ще те накажа!
“ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“
към беседата >>
“ Обръща го с главата надолу.
Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа!
“ Обръща го с главата надолу.
Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“
към беседата >>
Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното.
Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу.
Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното.
И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“
към беседата >>
И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците.
Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното.
И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците.
Втори път да се не случва същото.“
към беседата >>
Втори път да се не случва същото.“
Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа! “ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците.
Втори път да се не случва същото.“
към беседата >>
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека.
Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години.
към беседата >>
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее.
Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои.
към беседата >>
Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека.
Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме.
Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите.
към беседата >>
Страданията на човека се дължат на неговите чувства.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее.
Страданията на човека се дължат на неговите чувства.
Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота.
към беседата >>
Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме.
Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства.
Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е.
към беседата >>
Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства.
Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е.
да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия.
към беседата >>
Има едни самочувства, които са много лъжливи.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства.
Има едни самочувства, които са много лъжливи.
Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан.
към беседата >>
да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е.
да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии.
Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване.
към беседата >>
Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи.
Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция.
То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях.
към беседата >>
Ако попитате, даже в животните ще има този маниер.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии.
Ако попитате, даже в животните ще има този маниер.
Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние.
към беседата >>
То схваща как ще се сложи животът от ред години.
Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция.
То схваща как ще се сложи животът от ред години.
Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи.
към беседата >>
Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои.
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер.
Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои.
Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл.
към беседата >>
Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите.
Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години.
Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите.
И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му.
към беседата >>
Това е неразбиране на живота.
Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои.
Това е неразбиране на живота.
Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони.
към беседата >>
И тъй става, точно както е.
Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите.
И тъй става, точно както е.
И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще.
към беседата >>
Яденето и пиенето, това са условия.
Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота.
Яденето и пиенето, това са условия.
Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност.
към беседата >>
И тогава човекът е свързан.
Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е.
И тогава човекът е свързан.
Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум.
към беседата >>
Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване.
да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия.
Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване.
Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат.
към беседата >>
Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях.
Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан.
Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях.
Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен.
към беседата >>
Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние.
Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване.
Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние.
Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат.
към беседата >>
Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи.
То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях.
Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи.
Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек.
към беседата >>
Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл.
Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние.
Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл.
Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде.
към беседата >>
Ако той е беден, ще се поправи положението му.
Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи.
Ако той е беден, ще се поправи положението му.
Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре.
към беседата >>
Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони.
Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл.
Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони.
Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство.
към беседата >>
Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще.
И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му.
Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще.
Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна.
към беседата >>
Но хората нямат една реална опитност.
Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони.
Но хората нямат една реална опитност.
Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде?
към беседата >>
Бъдещето на човека зависи от неговия ум.
И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще.
Бъдещето на човека зависи от неговия ум.
Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо.
към беседата >>
Малцина имат.
Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност.
Малцина имат.
Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира.
към беседата >>
Не човек да мисли, че е учен.
Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях. Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум.
Не човек да мисли, че е учен.
Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности.
към беседата >>
Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат.
Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат.
Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат.
Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява.
към беседата >>
Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек.
Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен.
Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек.
После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече?
към беседата >>
Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде.
Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат.
Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде.
Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа.
към беседата >>
После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре.
Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек.
После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре.
Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е.
към беседата >>
Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство.
Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде.
Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство.
Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората.
към беседата >>
Но има друга страна.
Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре.
Но има друга страна.
Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи.
към беседата >>
Защо отиде?
Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство.
Защо отиде?
Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората.
към беседата >>
Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо.
Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна.
Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо.
При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши.
към беседата >>
Да се специализира.
Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде?
Да се специализира.
Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание.
към беседата >>
При това да се развият известни способности.
Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо.
При това да се развият известни способности.
Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил.
към беседата >>
Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява.
Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира.
Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява.
Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука.
към беседата >>
Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече?
Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности.
Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече?
Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика.
към беседата >>
Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа.
Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява.
Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа.
И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат.
към беседата >>
Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е.
После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече?
Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е.
Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият.
към беседата >>
И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората.
Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа.
И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората.
Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи.
към беседата >>
Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи.
Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е.
Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи.
Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света.
към беседата >>
Знание трябва на хората.
Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората.
Знание трябва на хората.
Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат.
към беседата >>
Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши.
Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи.
Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши.
Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
към беседата >>
Не натрупване на сегашното знание.
Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората.
Не натрупване на сегашното знание.
Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
към беседата >>
Било е време, когато не е говорил.
При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши.
Било е време, когато не е говорил.
Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
към беседата >>
Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука.
Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание.
Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука.
Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
към беседата >>
Желанието да говори е образувало езика.
Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил.
Желанието да говори е образувало езика.
Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
към беседата >>
Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат.
Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука.
Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат.
Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
към беседата >>
Има и други способности, които трябва да се развият.
Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика.
Има и други способности, които трябва да се развият.
Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
към беседата >>
Нито едно същество не е останало да не учи.
И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат.
Нито едно същество не е останало да не учи.
Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
към беседата >>
Трябва да има един непреодолим копнеж в света.
Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият.
Трябва да има един непреодолим копнеж в света.
Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
към беседата >>
Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат.
Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи.
Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат.
И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
към беседата >>
Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света.
Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.
към беседата >>
И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат.
И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.
към беседата >>
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате.
Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си.
към беседата >>
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас.
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас.
То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
към беседата >>
Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате.
Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите.
Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия.
към беседата >>
То е толкоз ясно.
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас.
То е толкоз ясно.
Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
към беседата >>
Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите.
Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си.
Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата.
към беседата >>
Той е създал света със съвременната наука.
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно.
Той е създал света със съвременната наука.
Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
към беседата >>
Много време иждивява, 4 часа.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си.
Много време иждивява, 4 часа.
Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня.
към беседата >>
Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл.
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука.
Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл.
Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
към беседата >>
Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа.
Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя.
После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него.
към беседата >>
Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл.
Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.
към беседата >>
После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си.
Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя.
После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си.
Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна.
към беседата >>
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо?
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо?
Да си съгради някоя хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват.
към беседата >>
Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия.
Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си.
Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия.
После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна. Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
към беседата >>
Да си съгради някоя хубава къща.
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо?
Да си съгради някоя хубава къща.
Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече.
към беседата >>
После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата.
Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия.
После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата.
Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна. Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
към беседата >>
Хубава идея, но това не е смисълът на живота.
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо? Да си съгради някоя хубава къща.
Хубава идея, но това не е смисълът на живота.
Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят.
към беседата >>
Хич няма да се церемоня.
Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата.
Хич няма да се церемоня.
После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна. Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
към беседата >>
Какво ще му донесе богатството?
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо? Да си съгради някоя хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота.
Какво ще му донесе богатството?
Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца!
към беседата >>
После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него.
Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня.
После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него.
Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна. Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
към беседата >>
Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице.
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо? Да си съгради някоя хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството?
Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице.
Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н.
към беседата >>
Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна.
После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него.
Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна.
Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
към беседата >>
Известни болести се явяват.
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо? Да си съгради някоя хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице.
Известни болести се явяват.
Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука.
към беседата >>
Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна.
Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.
към беседата >>
Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече.
Да си съгради някоя хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват.
Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече.
В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем.
към беседата >>
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме.
Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава.
към беседата >>
В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят.
Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече.
В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят.
Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме.
към беседата >>
Един има един възглед, втори, трети, четвърти.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме.
Един има един възглед, втори, трети, четвърти.
С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън.
към беседата >>
Казват: „Да трупаме за нашите деца!
Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят.
Казват: „Да трупаме за нашите деца!
“ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати.
към беседата >>
С възгледи светът няма да се оправи.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме. Един има един възглед, втори, трети, четвърти.
С възгледи светът няма да се оправи.
В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш.
към беседата >>
“ Техните деца трупат за своите и т.н.
Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца!
“ Техните деца трупат за своите и т.н.
Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него.
към беседата >>
В природата има един възглед, който е неизменен.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме. Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи.
В природата има един възглед, който е неизменен.
Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят.
към беседата >>
Това не е наука.
Известни болести се явяват. Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н.
Това не е наука.
Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили!
към беседата >>
Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме. Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен.
Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш.
Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди.
към беседата >>
Няма какво да трупаме, да богатеем.
Изобщо, богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука.
Няма какво да трупаме, да богатеем.
Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат.
към беседата >>
Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава.
Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме. Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш.
Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава.
Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига.
към беседата >>
Достатъчно е богатството, което имаме.
В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем.
Достатъчно е богатството, което имаме.
Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него.
към беседата >>
Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън.
Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава.
Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън.
Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин.
към беседата >>
Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати.
Казват: „Да трупаме за нашите деца! “ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме.
Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати.
Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя.
към беседата >>
Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш.
С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън.
Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш.
Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар.
към беседата >>
Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него.
“ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати.
Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него.
Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят.
към беседата >>
Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят.
В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш.
Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят.
Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм.
към беседата >>
Той има такива способности, такива сили!
Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него.
Той има такива способности, такива сили!
Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум.
към беседата >>
Той изведнъж дигне и се увреди.
Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят.
Той изведнъж дигне и се увреди.
Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека.
към беседата >>
Ако той ги развие, той ще стане богат.
Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили!
Ако той ги развие, той ще стане богат.
Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум. Старият може да работи, защото може да мисли.
към беседата >>
Не, така не се дига.
Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди.
Не, така не се дига.
Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни.
към беседата >>
Богатството е в него.
Достатъчно е богатството, което имаме. Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат.
Богатството е в него.
Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум. Старият може да работи, защото може да мисли.
към беседата >>
Има особен начин.
Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига.
Има особен начин.
Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека.
към беседата >>
Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя.
Има една самоизмама, че ние искаме да станем богати. Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него.
Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя.
Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум. Старият може да работи, защото може да мисли.
към беседата >>
Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар.
Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин.
Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар.
Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане.
към беседата >>
Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят.
Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя.
Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят.
Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум. Старият може да работи, защото може да мисли.
към беседата >>
Най-първо започни от един килограм.
Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар.
Най-първо започни от един килограм.
Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват.
към беседата >>
Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум.
Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят.
Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум.
Старият може да работи, защото може да мисли.
към беседата >>
Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека.
Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм.
Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека.
Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма.
към беседата >>
Старият може да работи, защото може да мисли.
Ако той ги развие, той ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум.
Старият може да работи, защото може да мисли.
към беседата >>
Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни.
Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека.
Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни.
Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука.
към беседата >>
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли.
Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят.
към беседата >>
Втория ден тури два килограма, пак полека.
Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни.
Втория ден тури два килограма, пак полека.
Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука.
към беседата >>
Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли.
Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н.
Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса.
към беседата >>
Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане.
Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека.
Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане.
Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука.
към беседата >>
Това е наука.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли. Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н.
Това е наука.
Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш.
към беседата >>
Всичките мускули тъй да действуват.
Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане.
Всичките мускули тъй да действуват.
Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука.
към беседата >>
Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли. Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука.
Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама.
Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение.
към беседата >>
Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма.
Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват.
Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма.
Това е въпрос, то е наука.
към беседата >>
Ти сам се рушиш.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли. Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама.
Ти сам се рушиш.
Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш.
към беседата >>
Това е въпрос, то е наука.
Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма.
Това е въпрос, то е наука.
към беседата >>
Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли. Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш.
Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят.
И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш.
към беседата >>
Сега аз не искам да се спирам.
Сега аз не искам да се спирам.
Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета.
към беседата >>
И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса.
Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят.
И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса.
Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане?
към беседата >>
Има хора, които дигат големи тежести.
Сега аз не искам да се спирам.
Има хора, които дигат големи тежести.
Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце.
към беседата >>
Няма нищо да уредиш.
Това е наука. Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса.
Няма нищо да уредиш.
Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш.
към беседата >>
Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец.
Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести.
Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец.
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил.
към беседата >>
Това е едно заблуждение.
Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама. Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш.
Това е едно заблуждение.
Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш. Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
към беседата >>
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята.
Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец.
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята.
И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме?
към беседата >>
Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш.
Ти сам се рушиш. Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение.
Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш.
То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш. Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
към беседата >>
И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята.
И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам!
към беседата >>
То е така, училището е едно условие, ако се учиш.
Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш да дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш да умреш, да отидеш на онзи свят. И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш.
То е така, училището е едно условие, ако се учиш.
Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш. Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
към беседата >>
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета.
Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета.
Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
към беседата >>
Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане?
И мислиш, че като идеш в онзи свят, ще уредиш въпроса. Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш.
Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане?
Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш. Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
към беседата >>
Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце.
Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета.
Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце.
След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата.
към беседата >>
Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш.
Няма нищо да уредиш. Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане?
Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш.
Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
към беседата >>
След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил.
Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце.
След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил.
Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили.
към беседата >>
Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
Това е едно заблуждение. Ти може да мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш. То е така, училището е едно условие, ако се учиш. Ти може да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш.
Ще излезеш малко по-друг – в този смисъл: с една превзета идея, с възгледи, които не са верни.
към беседата >>
Казва му: „Познаваш ли ме?
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята. И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил.
Казва му: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“
към беседата >>
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи.
Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно.
към беседата >>
“ – „Не те познавам!
И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам!
“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“
към беседата >>
Аз се чудя по някой път.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи.
Аз се чудя по някой път.
Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай.
към беседата >>
“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам!
“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
“ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“
към беседата >>
Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи. Аз се чудя по някой път.
Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска.
Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят.
към беседата >>
“ – „Благодаря ти за плесницата.
Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
“ – „Благодаря ти за плесницата.
Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“
към беседата >>
Това не е свобода.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи. Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска.
Това не е свобода.
После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем.
към беседата >>
Тази плесница в мене събуди заспалите сили.
След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата.
Тази плесница в мене събуди заспалите сили.
Признавам те сега за мой учител.“
към беседата >>
После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи. Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода.
После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно.
Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си?
към беседата >>
Признавам те сега за мой учител.“
Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам! “ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога? “ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили.
Признавам те сега за мой учител.“
към беседата >>
Това в дадения случай е вярно.
Вземете тия хора, тъй наречените свободомислещи. Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно.
Това в дадения случай е вярно.
Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си? Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк.
към беседата >>
Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища.
Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища.
Ти един ден ще станеш силен човек.
към беседата >>
Ти може за вярваш, то е в дадения случай.
Аз се чудя по някой път. Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно.
Ти може за вярваш, то е в дадения случай.
Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си? Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк. Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
към беседата >>
Ти един ден ще станеш силен човек.
Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища.
Ти един ден ще станеш силен човек.
към беседата >>
Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят.
Свободомислещ, туй значи да мисли каквото той иска. Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай.
Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят.
Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си? Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк. Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
към беседата >>
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си?
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си?
“ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът?
към беседата >>
Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем.
Това не е свобода. После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят.
Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем.
Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си? Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк. Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
към беседата >>
“ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си?
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си?
“ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си?
Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът?
към беседата >>
Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си?
После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може да вярваш, че е тъмно. Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем.
Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си?
Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк. Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
към беседата >>
Ти окултист ли си?
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си? “ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си?
Ти окултист ли си?
“ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек?
към беседата >>
Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк.
Това в дадения случай е вярно. Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си?
Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк.
Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
към беседата >>
“ Какъв съм, казвам, безразлично е.
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си? “ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си?
“ Какъв съм, казвам, безразлично е.
Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм.
към беседата >>
Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
Ти може за вярваш, то е в дадения случай. Но трябва да знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят. Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем. Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в себе си? Един човек, един гениален човек вечерно време може да гледа даже повече от един вълк.
Нещата са ясни, защо ние, обикновените хора…
към беседата >>
Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието?
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си? “ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е.
Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието?
Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези.
към беседата >>
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека.
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека.
Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим. Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците.
към беседата >>
Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът?
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли си? “ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието?
Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът?
Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление.
към беседата >>
Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим.
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека.
Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим.
Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето.
към беседата >>
Или какво ме ползва окултизмът?
“ Друг ме пита: „Ти евангелист ли си? Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът?
Или какво ме ползва окултизмът?
Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките.
към беседата >>
Ако загърми, пак се смутим.
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека. Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим.
Ако загърми, пак се смутим.
Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви.
към беседата >>
Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек?
Ти окултист ли си? “ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът?
Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек?
Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките. Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни.
към беседата >>
Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим.
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека. Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим. Ако загърми, пак се смутим.
Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим.
Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа.
към беседата >>
Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм.
“ Какъв съм, казвам, безразлично е. Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек?
Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм.
Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките. Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни. Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
към беседата >>
Навсякъде се смущаваме.
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека. Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим. Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим.
Навсякъде се смущаваме.
Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали.
към беседата >>
Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези.
Ако съм православен и съм слаб човек, какво ме ползува православието? Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм.
Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези.
Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките. Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни. Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
към беседата >>
Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците.
Аз влизам в една област, дето не трябва да засягам, понеже всяка една област смущава човека. Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим. Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме.
Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците.
Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде.
към беседата >>
Съществува в природата един закон на обновление.
Ако съм евангелист и съм слаб човек, какво ме ползува евангелизмът? Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези.
Съществува в природата един закон на обновление.
Биологичен закон, събуждане живота на клетките. Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни. Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
към беседата >>
Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето.
Запример, ако се заоблачи времето, веднага се смутим. Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците.
Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето.
Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна?
към беседата >>
Биологичен закон, събуждане живота на клетките.
Или какво ме ползва окултизмът? Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление.
Биологичен закон, събуждане живота на клетките.
Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни. Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
към беседата >>
Защото той няма никакви ниви.
Ако загърми, пак се смутим. Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето.
Защото той няма никакви ниви.
Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи.
към беседата >>
Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни.
Или ако съм биолог или зоолог какво ме ползува, ако съм слаб човек? Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките.
Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни.
Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
към беседата >>
Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа.
Ако е студено, пак се смутим, ако е много сухо, пак се смутим. Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви.
Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа.
Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи.
към беседата >>
Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
Аз разбирам [под] биология подновяване на човешкия организъм. Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат да подмладят хората чрез присаждане на жлези. Съществува в природата един закон на обновление. Биологичен закон, събуждане живота на клетките. Известни клетки в човешкия организъм са безсмъртни.
Ако изучаваш техния език, може да ги стимулираш и може да подновиш своя организъм.
към беседата >>
Земеделецът, който има ниви, иска да вали.
Навсякъде се смущаваме. Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа.
Земеделецът, който има ниви, иска да вали.
Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре?
към беседата >>
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи.
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи.
Да обновиш организма си не е лека работа. Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро.
към беседата >>
Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде.
Не разбираме защо е влага, защо гърми, защо са облаците. Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали.
Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде.
Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората.
към беседата >>
Да обновиш организма си не е лека работа.
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи.
Да обновиш организма си не е лека работа.
Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие.
към беседата >>
Кой е на правата страна?
Ако попитаме, някой иска да бъде все сухо времето. Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде.
Кой е на правата страна?
Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд.
към беседата >>
Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си.
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи. Да обновиш организма си не е лека работа.
Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си.
Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие. Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
към беседата >>
Земеделецът. Понеже живите семена са живи.
Защото той няма никакви ниви. Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна?
Земеделецът. Понеже живите семена са живи.
Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд. А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво.
към беседата >>
Как ще ги махнеш?
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи. Да обновиш организма си не е лека работа. Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си.
Как ще ги махнеш?
Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие. Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
към беседата >>
Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи.
Този човек си направил хубави дрехи, иска всеки ден да се разхожда и да не се нацапа. Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи.
Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи.
Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд. А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво. Нека се развали това време, да намокри нивите.
към беседата >>
Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество.
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи. Да обновиш организма си не е лека работа. Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш?
Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество.
Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие. Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
към беседата >>
Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре?
Земеделецът, който има ниви, иска да вали. Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи.
Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре?
“ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд. А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво. Нека се развали това време, да намокри нивите.
към беседата >>
Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро.
Сега не искам някои неща да ви разправям, да ви примамвам, понеже те са мъчни работи. Да обновиш организма си не е лека работа. Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество.
Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро.
Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие. Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
към беседата >>
“ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората.
Единият се моли да има дъжд, другият се моли дъжд да не дойде. Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре?
“ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората.
Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд. А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво. Нека се развали това време, да намокри нивите.
към беседата >>
Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие.
Да обновиш организма си не е лека работа. Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро.
Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие.
Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
към беседата >>
Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд.
Кой е на правата страна? Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората.
Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд.
А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво. Нека се развали това време, да намокри нивите.
към беседата >>
Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
Но, да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, [че] Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие.
Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да я изучаваме, трябва да елиминираш.
към беседата >>
А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво.
Земеделецът. Понеже живите семена са живи. Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд.
А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво.
Нека се развали това време, да намокри нивите.
към беседата >>
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената.
По кой начин ти ще се стимулираш? Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш.
към беседата >>
Нека се развали това време, да намокри нивите.
Неговите дрехи може да чакат вкъщи, дрехите може да ги окачи вкъщи. Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз да не живея добре? “ – той подразбира защо той да няма хубави дрехи, да е хубаво облечен, да се покаже на хората. Казвам: По същия начин земеделците се молят за дъжд. А един-двама души в града, които нямат ниви, искат да се разхождат, искат да си облекат новите дрехи, да се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ да ви послуша времето да бъде хубаво.
Нека се развали това време, да намокри нивите.
към беседата >>
По кой начин ти ще се стимулираш?
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената.
По кой начин ти ще се стимулираш?
Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията.
към беседата >>
Казвате: „Лошо е това време!
Казвате: „Лошо е това време!
“ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи.
към беседата >>
Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената. По кой начин ти ще се стимулираш?
Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна.
Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции.
към беседата >>
“ Неразбиране е.
Казвате: „Лошо е това време!
“ Неразбиране е.
Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи?
към беседата >>
Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената. По кой начин ти ще се стимулираш? Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна.
Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила.
Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните.
към беседата >>
Времето не може да бъде лошо.
Казвате: „Лошо е това време! “ Неразбиране е.
Времето не може да бъде лошо.
Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна.
към беседата >>
Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената. По кой начин ти ще се стимулираш? Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила.
Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам.
Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим.
към беседата >>
Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука.
Казвате: „Лошо е това време! “ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо.
Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука.
Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята.
към беседата >>
Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш да се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената. По кой начин ти ще се стимулираш? Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам.
Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш.
Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си.
към беседата >>
Една наука трябва да има човек.
Казвате: „Лошо е това време! “ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука.
Една наука трябва да има човек.
В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен.
към беседата >>
Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията.
По кой начин ти ще се стимулираш? Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш.
Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията.
Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести.
към беседата >>
В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи.
Казвате: „Лошо е това време! “ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек.
В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи.
Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
към беседата >>
Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции.
Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията.
Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции.
Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш.
към беседата >>
Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи?
“ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи.
Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи?
Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
към беседата >>
Много работи има, които ние може да научим от животните.
Запример, ако аз исках сила в себе си, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции.
Много работи има, които ние може да научим от животните.
По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести.
към беседата >>
Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна.
Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи?
Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна.
Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
към беседата >>
По наследство много работи може да събудим.
Ако аз исках да се науча да плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плавам. Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните.
По наследство много работи може да събудим.
Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести. То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
към беседата >>
Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята.
Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна.
Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята.
Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
към беседата >>
Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си.
Ако се молиш в пустинята на сухо да плаваш, никога няма да се научиш. Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим.
Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си.
И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести. То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
към беседата >>
Този ръководител те оставя абсолютно свободен.
Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята.
Този ръководител те оставя абсолютно свободен.
Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
към беседата >>
И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести.
Ако искаш да станеш градинар, ти трябва да идеш в живата природа, между растенията, и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си.
И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести.
Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести. То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
към беседата >>
Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да го учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен.
Абсолютно свободен казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
към беседата >>
Някой път тия болести трябва да ги минеш.
Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести.
Някой път тия болести трябва да ги минеш.
Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести. То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
към беседата >>
У българите, които са много практични, има един навик.
У българите, които са много практични, има един навик.
Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват.
към беседата >>
Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести.
Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш.
Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести.
То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
към беседата >>
Българинът по естество обича работата.
У българите, които са много практични, има един навик.
Българинът по естество обича работата.
Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде.
към беседата >>
То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. И най-после, всеки човек трябва да събуди в себе си туй, разумното чувство на лекуването, да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести.
То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
към беседата >>
Много е бърз, скоро да се свърши.
У българите, които са много практични, има един навик. Българинът по естество обича работата.
Много е бърз, скоро да се свърши.
Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде.
към беседата >>
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията.
Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар.
към беседата >>
Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши.
У българите, които са много практични, има един навик. Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши.
Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши.
Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза.
към беседата >>
Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията.
Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие.
Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста.
У българите, които са много практични, има един навик. Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши.
Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста.
Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците.
към беседата >>
Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията. Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие.
Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия.
Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи. философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи].
към беседата >>
Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват.
У българите, които са много практични, има един навик. Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста.
Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват.
„Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците. Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти.
към беседата >>
Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията. Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия.
Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия.
И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи. философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи]. Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
към беседата >>
„Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде.
Българинът по естество обича работата. Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват.
„Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде.
Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците. Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти. После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
към беседата >>
И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията. Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия.
И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане.
Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи. философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи]. Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
към беседата >>
Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде.
Много е бърз, скоро да се свърши. Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде.
Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде.
Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците. Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти. После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
към беседата >>
Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар.
Казвам сега: Ние трябва да разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията. Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане.
Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар.
Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи. философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи]. Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
към беседата >>
Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза.
Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши. Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде.
Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза.
Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците. Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти. После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
към беседата >>
Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи.
Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар.
Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи.
философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи]. Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
към беседата >>
Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците.
Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има си малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста. Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза.
Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците.
Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти. После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
към беседата >>
философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи].
Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи.
философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи].
Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
към беседата >>
Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти.
Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват да заболяват. „Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците.
Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти.
После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
към беседата >>
Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
Дал е възможност да постигнем и Той казва сега да използувате тия условия. И тогава, ако ние не може да ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме да живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи. философът трябва да бъде носител на Божествените [идеи].
Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници [на] туй Божественото.
към беседата >>
После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
„Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде. Като се разлагат тия мазнини, магията скоро ще дойде. Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден да бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека да влиза и светлината изобилно да влиза. Вечер, преди да залезе Слънцето, затвори прозорците. Нека онази, живата енергия, пак да остане в стаята ти.
После, ако би имало една школа за съвременните хора, да се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
към беседата >>
Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично.
Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично.
Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи. Сега, понеже не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие. Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
към беседата >>
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото.
То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй! Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш.
към беседата >>
Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи.
Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично.
Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи.
Сега, понеже не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие. Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
към беседата >>
То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй!
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото.
То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй!
Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя!
към беседата >>
Сега, понеже не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие.
Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично. Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи.
Сега, понеже не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие.
Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
към беседата >>
Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото. То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй!
Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение.
Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа.
към беседата >>
Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично. Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи. Сега, понеже не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие.
Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
към беседата >>
Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото. То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй! Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение.
Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал.
Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа.
към беседата >>
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи.
Има два вида невежество. Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата.
към беседата >>
Започваш да мислиш, че другите спят.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото. То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй! Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал.
Започваш да мислиш, че другите спят.
После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили.
към беседата >>
Има два вида невежество.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи.
Има два вида невежество.
Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата. Онези, които са се опарили, не се приближавали.
към беседата >>
После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото. То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй! Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят.
После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш.
После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата.
към беседата >>
Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи. Има два вида невежество.
Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите.
Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата. Онези, които са се опарили, не се приближавали.
към беседата >>
После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя!
То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй! Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш.
После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя!
“ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове.
към беседата >>
Ние мислим, че охлювите са много глупави.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи. Има два вида невежество. Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите.
Ние мислим, че охлювите са много глупави.
Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата. Онези, които са се опарили, не се приближавали.
към беседата >>
“ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа.
Ще дойде неприятна мисъл, ще се въртиш на една страна, на друга страна, ще направиш едно прегрешение. Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя!
“ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа.
Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове. Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа.
към беседата >>
Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи. Има два вида невежество. Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави.
Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата.
Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата. Онези, които са се опарили, не се приближавали.
към беседата >>
Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа.
Най-първо ще започнеш да мислиш за един сън, че сънят ти избегнал. Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа.
Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа.
За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове. Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа. Той ще гради, ще разваля, ще мери.
към беседата >>
Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи. Има два вида невежество. Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата.
Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата.
Онези, които са се опарили, не се приближавали.
към беседата >>
За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили.
Започваш да мислиш, че другите спят. После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа.
За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили.
То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове. Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа. Той ще гради, ще разваля, ще мери.
към беседата >>
Онези, които са се опарили, не се приближавали.
Има два вида невежество. Мене ми разправяше един българин, той е правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата.
Онези, които са се опарили, не се приближавали.
към беседата >>
То е вече за хората, които разбират законите на природата.
После ще намериш, че в леглото възглавницата не е турена хубаво, на място, ще я преместиш. После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили.
То е вече за хората, които разбират законите на природата.
Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове. Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа. Той ще гради, ще разваля, ще мери.
към беседата >>
Тази разумност искам да мине.
Тази разумност искам да мине.
Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим. Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра.
към беседата >>
Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове.
После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах да се наспя! “ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата.
Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове.
Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа. Той ще гради, ще разваля, ще мери.
към беседата >>
Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим.
Тази разумност искам да мине.
Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим.
Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери?
към беседата >>
Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа.
“ Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове.
Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа.
Той ще гради, ще разваля, ще мери.
към беседата >>
Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем.
Тази разумност искам да мине. Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим.
Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем.
Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални?
към беседата >>
Той ще гради, ще разваля, ще мери.
Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. То е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава потребни са повече часове. Който разбира една работа, може да я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа.
Той ще гради, ще разваля, ще мери.
към беседата >>
Например да станем милиардери.
Тази разумност искам да мине. Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим. Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем.
Например да станем милиардери.
Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални? Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти.
към беседата >>
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните.
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните.
Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка. Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език.
към беседата >>
Тази възможност математически е невъзможна.
Тази разумност искам да мине. Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим. Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери.
Тази възможност математически е невъзможна.
Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални? Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти. Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
към беседата >>
Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка.
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните.
Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка.
Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език. Ти като се молиш, учиш небесния език.
към беседата >>
Туй е хазартна игра.
Тази разумност искам да мине. Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим. Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна.
Туй е хазартна игра.
При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални? Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти. Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
към беседата >>
Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят.
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните. Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка.
Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят.
Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език. Ти като се молиш, учиш небесния език. Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
към беседата >>
При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери?
Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме да прекрачим. Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра.
При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери?
При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални? Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти. Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
към беседата >>
Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват.
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните. Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка. Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят.
Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват.
Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език. Ти като се молиш, учиш небесния език. Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
към беседата >>
При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални?
Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което, да си счупим главата, не може да постигнем. Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери?
При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални?
Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти. Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
към беседата >>
Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората?
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните. Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка. Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват.
Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората?
Ако ти се молиш, ще учиш един език. Ти като се молиш, учиш небесния език. Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
към беседата >>
Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти.
Например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални?
Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти.
Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
към беседата >>
Ако ти се молиш, ще учиш един език.
Та, казвам сега: Светските хора в някои отношения се отличават от духовните. Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка. Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората?
Ако ти се молиш, ще учиш един език.
Ти като се молиш, учиш небесния език. Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
към беседата >>
Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
Тази възможност математически е невъзможна. Туй е хазартна игра. При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души може да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може да бъдат гениални? Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен да [не] излезе из ума ти.
Това наричам гениален музикант, гениален художник или поет.
към беседата >>
Ти като се молиш, учиш небесния език.
Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка. Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език.
Ти като се молиш, учиш небесния език.
Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
към беседата >>
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това.
И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски. Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме.
към беседата >>
Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ, да промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят. Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват. Ако ти се молиш, защо ще разправяш на хората? Ако ти се молиш, ще учиш един език. Ти като се молиш, учиш небесния език.
Ако идеш в Англия, казваш: „Моля, обяснете ми тази дума.“ Англичаните нямат думата „моля“.
към беседата >>
И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това.
И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски.
Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той?
към беседата >>
Та, казвам: Ние не разбираме.
Та, казвам: Ние не разбираме.
Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията.
към беседата >>
Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо?
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това. И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски.
Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо?
Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той? “ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък.
към беседата >>
Ние мислим, че като се молим, ще получим.
Та, казвам: Ние не разбираме.
Ние мислим, че като се молим, ще получим.
Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език.
към беседата >>
Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това. И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски. Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо?
Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек.
Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той? “ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък. Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица.
към беседата >>
Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо.
Та, казвам: Ние не разбираме. Ние мислим, че като се молим, ще получим.
Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо.
Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език.
към беседата >>
Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това. И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски. Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек.
Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили.
Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той? “ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък. Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица. Такива буболечки на Земята не съществуват.“
към беседата >>
Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш.
Та, казвам: Ние не разбираме. Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо.
Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш.
Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек.
към беседата >>
Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум да мисли върху това. И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски. Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили.
Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме.
Какъв е той? “ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък. Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица. Такива буболечки на Земята не съществуват.“
към беседата >>
Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие.
Та, казвам: Ние не разбираме. Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш.
Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие.
По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича.
към беседата >>
Какъв е той?
И всичките хора, които искат да станат поети, писатели, които искат да станат гениални, трябваше да идат да видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски. Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме.
Какъв е той?
“ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък. Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица. Такива буболечки на Земята не съществуват.“
към беседата >>
По някой път казвам, че се разговарям с растенията.
Та, казвам: Ние не разбираме. Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие.
По някой път казвам, че се разговарям с растенията.
Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне.
към беседата >>
“ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък.
Казвате: „Не си струва сутрин да се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица, да измисли нещо? Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той?
“ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък.
Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица. Такива буболечки на Земята не съществуват.“
към беседата >>
Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език.
Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията.
Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език.
Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете.
към беседата >>
Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица.
Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек. Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той? “ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък.
Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица.
Такива буболечки на Земята не съществуват.“
към беседата >>
Растенията имат език.
Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език.
Растенията имат език.
Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете. Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
към беседата >>
Такива буболечки на Земята не съществуват.“
Изучавали зоология и те събрали крилца, крака, пипала, глава от различни насекоми и сглобили едно насекомо, майсторски го направили. Носят го на професора и казват: „Господин професоре, един нов тип намерихме. Какъв е той? “ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък. Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица.
Такива буболечки на Земята не съществуват.“
към беседата >>
Едно растение може да те обича тъй, както един човек.
Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език.
Едно растение може да те обича тъй, както един човек.
Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете. Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
към беседата >>
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък.
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък.
Съставили сте си една идея. Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим. Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли. Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
към беседата >>
Всеки може да те обича.
Аз като говоря, намирам се в голямо противоречие. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек.
Всеки може да те обича.
Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете. Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
към беседата >>
Съставили сте си една идея.
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък.
Съставили сте си една идея.
Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим. Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли. Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
към беседата >>
Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне.
По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича.
Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне.
Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете. Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
към беседата >>
Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим.
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък. Съставили сте си една идея.
Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим.
Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли. Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
към беседата >>
Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете.
Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне.
Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете.
Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
към беседата >>
Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли.
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък. Съставили сте си една идея. Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим.
Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли.
Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
към беседата >>
Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
Растенията имат език. Едно растение може да те обича тъй, както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете.
Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък. Съставили сте си една идея. Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим. Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли.
Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
към беседата >>
Има една опасност в света хората да ви обичат.
Има една опасност в света хората да ви обичат.
Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него.
към беседата >>
Някой ще каже: „Защо ми са?
Някой ще каже: „Защо ми са?
“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги.
към беседата >>
Човешката любов изсушава хората по някой път.
Има една опасност в света хората да ви обичат.
Човешката любов изсушава хората по някой път.
Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли.
към беседата >>
“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим?
Някой ще каже: „Защо ми са?
“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим?
Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат.
към беседата >>
Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна.
Има една опасност в света хората да ви обичат. Човешката любов изсушава хората по някой път.
Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна.
Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете.
към беседата >>
Какво пишат тези книги?
Някой ще каже: „Защо ми са? “ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим?
Какво пишат тези книги?
Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат. Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
към беседата >>
Някой ви обича и след туй ви тури надалече.
Има една опасност в света хората да ви обичат. Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна.
Някой ви обича и след туй ви тури надалече.
Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят.
към беседата >>
Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях.
Някой ще каже: „Защо ми са? “ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги?
Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях.
Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат. Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
към беседата >>
Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание.
Има една опасност в света хората да ви обичат. Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече.
Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание.
Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си.
към беседата >>
Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага!
Някой ще каже: „Защо ми са? “ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях.
Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага!
“ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат. Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
към беседата >>
Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него.
Има една опасност в света хората да ви обичат. Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание.
Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него.
Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си. Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
към беседата >>
“ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги.
Някой ще каже: „Защо ми са? “ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага!
“ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги.
Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат. Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
към беседата >>
Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли.
Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него.
Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли.
Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си. Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
към беседата >>
Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат.
“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги.
Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат.
Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
към беседата >>
Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете.
Изсушава ги по единствената причина, понеже не е разумна. Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли.
Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете.
Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си. Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
към беседата >>
Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат.
Онова, което Бог е вложил, ще вземеш ти туй богатство, ще го разрушиш за някои твои понятия, които нямат никакво реализиране.
към беседата >>
Този човек е недостъпен за Божествения свят.
Някой ви обича и след туй ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете.
Този човек е недостъпен за Божествения свят.
Той е зает напълно само със себе си. Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
към беседата >>
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори.
Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе.
към беседата >>
Той е зает напълно само със себе си.
Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание. Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят.
Той е зает напълно само със себе си.
Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
към беседата >>
Аз разбирам Божия глас.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори.
Аз разбирам Божия глас.
Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича.
към беседата >>
Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си.
Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, той трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.
към беседата >>
Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас.
Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина.
Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни.
към беседата >>
Една добродетел аз наричам един прозорец.
Една добродетел аз наричам един прозорец.
Добрите чувства, това са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е].
към беседата >>
Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина.
Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи.
Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем.
към беседата >>
Добрите чувства, това са вторият прозорец.
Една добродетел аз наричам един прозорец.
Добрите чувства, това са вторият прозорец.
Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства!
към беседата >>
Когато ти обичаш някого, ти си силен човек.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи.
Когато ти обичаш някого, ти си силен човек.
Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно.
към беседата >>
Добрите мисли са третият прозорец.
Една добродетел аз наричам един прозорец. Добрите чувства, това са вторият прозорец.
Добрите мисли са третият прозорец.
Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени.
към беседата >>
Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе.
Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек.
Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе.
Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните.
към беседата >>
Аз наричам любовта живота извън човешката природа.
Една добродетел аз наричам един прозорец. Добрите чувства, това са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец.
Аз наричам любовта живота извън човешката природа.
Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша.
към беседата >>
Само да имаш някой да обичаш и да те обича.
Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе.
Само да имаш някой да обичаш и да те обича.
Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи.
към беседата >>
Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа.
Една добродетел аз наричам един прозорец. Добрите чувства, това са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа.
Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа.
Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство.
към беседата >>
Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни.
Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича.
Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни.
Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние.
към беседата >>
Много материални работи има, които да проучават[е].
Една добродетел аз наричам един прозорец. Добрите чувства, това са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа.
Много материални работи има, които да проучават[е].
В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия?
към беседата >>
Лесно ще ги минем.
Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни.
Лесно ще ги минем.
Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние.
към беседата >>
В природата има такива грамадни богатства!
Добрите чувства, това са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е].
В природата има такива грамадни богатства!
Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи!
към беседата >>
Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно.
Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем.
Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно.
Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние.
към беседата >>
Вие някой път сте отегчени.
Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства!
Вие някой път сте отегчени.
Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си.
към беседата >>
Трябва любов към Бога, любов към ближните.
Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно.
Трябва любов към Бога, любов към ближните.
Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние.
към беседата >>
Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша.
Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени.
Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша.
Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите.
към беседата >>
Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи.
Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните.
Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи.
И отсега нататъка трябва да учим ние.
към беседата >>
Посред канарите, цветята ще придобиете богатство.
Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва да излезе във външния свят, навън, за да проучава живата природа. Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша.
Посред канарите, цветята ще придобиете богатство.
Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите. Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
към беседата >>
И отсега нататъка трябва да учим ние.
Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи.
И отсега нататъка трябва да учим ние.
към беседата >>
Казвате: „Какво ще придобия?
Много материални работи има, които да проучават[е]. В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство.
Казвате: „Какво ще придобия?
“ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите. Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
към беседата >>
“ Много работи!
В природата има такива грамадни богатства! Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия?
“ Много работи!
Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите. Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
към беседата >>
Вие сега носите един камък – скърбите си.
Вие някой път сте отегчени. Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи!
Вие сега носите един камък – скърбите си.
Това са камъни, от които нищо не може да учите. Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
към беседата >>
Това са камъни, от които нищо не може да учите.
Турете раницата на гърба, идете горе на Витоша. Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си.
Това са камъни, от които нищо не може да учите.
Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
към беседата >>
Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
Посред канарите, цветята ще придобиете богатство. Казвате: „Какво ще придобия? “ Много работи! Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите.
Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате.
към беседата >>
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят.
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят.
Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас? “ Аз питам, сега този въпрос е на място. Казвам, че не е право.
към беседата >>
Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас?
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят.
Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас?
“ Аз питам, сега този въпрос е на място. Казвам, че не е право.
към беседата >>
“ Аз питам, сега този въпрос е на място.
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят. Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас?
“ Аз питам, сега този въпрос е на място.
Казвам, че не е право.
към беседата >>
Казвам, че не е право.
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят. Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас? “ Аз питам, сега този въпрос е на място.
Казвам, че не е право.
към беседата >>
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може.
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може.
Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде. Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега.
към беседата >>
Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде.
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може.
Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде.
Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена.
към беседата >>
Баница не може да яде, попара не може да яде.
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може. Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде.
Баница не може да яде, попара не може да яде.
Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите.
към беседата >>
Какво да яде?
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може. Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде. Баница не може да яде, попара не може да яде.
Какво да яде?
И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил.
към беседата >>
И той се намери в чудо.
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може. Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде. Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде?
И той се намери в чудо.
Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши.
към беседата >>
Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега.
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може да мели, той иска да яде, майка му не му дава, казва: „Не може. Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде. Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде? И той се намери в чудо.
Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега.
Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
към беседата >>
Разправя един, който държал пост 30 дена.
Лекарят казва: не може да ядеш.“ Той иска да яде, не може да яде. Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега.
Разправя един, който държал пост 30 дена.
Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето.
към беседата >>
Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите.
Баница не може да яде, попара не може да яде. Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена.
Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите.
Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът.
към беседата >>
Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил.
Какво да яде? И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите.
Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил.
Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав.
към беседата >>
Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши.
И той се намери в чудо. Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил.
Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши.
На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека.
към беседата >>
На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши.
На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
към беседата >>
Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето.
Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето.
При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
към беседата >>
При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът.
Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето.
При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът.
Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
към беседата >>
Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав.
Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът.
Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав.
Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
към беседата >>
НАГОРЕ