НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
330
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
330
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума.
За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината.
За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума.
Между ума и сърдцето нѣма връзка. Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква. И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше. Туй е фактъ! Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ.
– Противъ дълговетѣ си. Ще има стрѣлба, това-онова и горѣ въ 15–20 минути ще се върнешъ единъ листъ, че почтено си свършилъ сражението, или казано на простъ езикъ – изплатилъ си дълговетѣ си. Въ случай, че доброволно не изплатишъ дълговетѣ си, не приемешъ червения листъ, не му се подчинишъ, тогава ще дойдатъ двама ангели – ще те биятъ и ще те заставятъ да си платишъ дълговетѣ. Искашъ, не искашъ ще ги платишъ. Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе.
Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ.
Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ. Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда.
към беседата >>
Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ!
И тъй, Божествениятъ Духъ слиза! Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания.
Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ!
Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини?
към беседата >>
Между ума и сърдцето нѣма връзка.
За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума.
Между ума и сърдцето нѣма връзка.
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква. И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше. Туй е фактъ! Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ.
Ще има стрѣлба, това-онова и горѣ въ 15–20 минути ще се върнешъ единъ листъ, че почтено си свършилъ сражението, или казано на простъ езикъ – изплатилъ си дълговетѣ си. Въ случай, че доброволно не изплатишъ дълговетѣ си, не приемешъ червения листъ, не му се подчинишъ, тогава ще дойдатъ двама ангели – ще те биятъ и ще те заставятъ да си платишъ дълговетѣ. Искашъ, не искашъ ще ги платишъ. Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе. Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ.
Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ.
Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ?
към беседата >>
Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“.
И тъй, Божествениятъ Духъ слиза! Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания. Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ!
Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“.
Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“.
към беседата >>
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърдцето нѣма връзка.
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше. Туй е фактъ! Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога?
Въ случай, че доброволно не изплатишъ дълговетѣ си, не приемешъ червения листъ, не му се подчинишъ, тогава ще дойдатъ двама ангели – ще те биятъ и ще те заставятъ да си платишъ дълговетѣ. Искашъ, не искашъ ще ги платишъ. Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе. Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ. Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ.
Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога?
– Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е.
към беседата >>
Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение.
И тъй, Божествениятъ Духъ слиза! Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания. Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ! Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“.
Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение.
Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него?
към беседата >>
И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше.
За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърдцето нѣма връзка. Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше.
Туй е фактъ! Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
– Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото.
Искашъ, не искашъ ще ги платишъ. Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе. Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ. Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ. Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога?
– Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото.
Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора.
Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания. Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ! Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение.
Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора.
Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади.
към беседата >>
Туй е фактъ!
За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърдцето нѣма връзка. Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква. И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше.
Туй е фактъ!
Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ.
Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе. Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ. Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ. Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото.
Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ.
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина.
към беседата >>
Ти не можешъ да докажешъ своята невинность.
Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания. Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ! Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора.
Ти не можешъ да докажешъ своята невинность.
Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището.
към беседата >>
Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърдцето нѣма връзка. Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква. И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше. Туй е фактъ!
Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда.
Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ. Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ. Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ.
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда.
Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина.
към беседата >>
Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини?
Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ! Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность.
Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини?
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие.
към беседата >>
Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ?
Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ. Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда.
Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ?
– Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина.
към беседата >>
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“.
Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини?
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“.
Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни?
към беседата >>
– Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е.
Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ?
– Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е.
нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава!
към беседата >>
Какво направиха съ него?
Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“.
Какво направиха съ него?
– Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не.
към беседата >>
нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ.
– Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е.
нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ.
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ.
към беседата >>
– Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади.
Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него?
– Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади.
Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не?
към беседата >>
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина.
Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ.
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина.
Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина.
към беседата >>
Прѣкараха го прѣзъ училището.
Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади.
Прѣкараха го прѣзъ училището.
Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти.
към беседата >>
Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина.
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина.
Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина.
Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа.
към беседата >>
Така ще бѫдете поставени и вие.
Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището.
Така ще бѫдете поставени и вие.
Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ.
към беседата >>
Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина.
Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина.
Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина.
Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда.
към беседата >>
Какъ ще докажете, че сте невинни?
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие.
Какъ ще докажете, че сте невинни?
Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото!
към беседата >>
Работи тази глава!
– Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина.
Работи тази глава!
За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими.
към беседата >>
Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не.
Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни?
Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не.
Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога.
към беседата >>
За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ.
нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава!
За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ.
Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ.
към беседата >>
Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не?
– Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не.
Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не?
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето!
към беседата >>
Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина.
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ.
Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина.
За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти.
Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не?
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти.
Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ.
към беседата >>
За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа.
Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина.
За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа.
Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе.
към беседата >>
Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ.
Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти.
Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ.
То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище.
към беседата >>
Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда.
Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа.
Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда.
Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство.
към беседата >>
То е великото!
Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ.
То е великото!
Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта!
към беседата >>
Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими.
Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда.
Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими.
За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ.
към беседата >>
Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога.
Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото!
Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога.
Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме.
към беседата >>
За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ.
За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими.
За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ.
Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето!
Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога.
Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето!
Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата!
към беседата >>
Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ.
Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ.
Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ.
Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: ние го знаемъ.
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето!
Нѣкои казватъ: ние го знаемъ.
Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме.
към беседата >>
Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе.
За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ.
Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе.
Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае?
към беседата >>
Казвамъ: тогава, има друго училище.
Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ.
Казвамъ: тогава, има друго училище.
Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ!
към беседата >>
Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство.
Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе.
Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство.
Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ.
към беседата >>
Ще учите закона на Любовьта!
То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище.
Ще учите закона на Любовьта!
– И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите.
към беседата >>
Дали има духъ, дали има душа, това е споръ.
Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство.
Дали има духъ, дали има душа, това е споръ.
Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си.
към беседата >>
– И това прилагаме.
Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта!
– И това прилагаме.
Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане.
към беседата >>
Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ.
За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ.
Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ.
Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна.
към беседата >>
Ще учите закона на вѣрата!
Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме.
Ще учите закона на вѣрата!
– И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта?
към беседата >>
Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“.
Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ.
Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“.
Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
към беседата >>
– И това прилагаме.
Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата!
– И това прилагаме.
Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ.
към беседата >>
Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае?
Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“.
Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае?
Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ.
към беседата >>
Ще се учите на великия Божи Духъ!
Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме.
Ще се учите на великия Божи Духъ!
Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате.
към беседата >>
Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ.
Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае?
Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ.
Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде.
към беседата >>
Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите.
Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ!
Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите.
Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне.
към беседата >>
Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си.
Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ.
Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си.
Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не.
към беседата >>
Има много нѣща за прилагане.
– И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите.
Има много нѣща за прилагане.
Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва.
към беседата >>
Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна.
Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си.
Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна.
За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ.
към беседата >>
Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта?
Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане.
Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта?
Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда.
към беседата >>
За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна.
За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние.
към беседата >>
Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ.
– И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта?
Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ.
Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може.
към беседата >>
Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ.
Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ.
И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ.
към беседата >>
Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате.
Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ.
Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате.
Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ.
към беседата >>
И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде.
Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ.
И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде.
Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава.
към беседата >>
Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне.
Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате.
Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне.
Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя.
към беседата >>
Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не.
Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде.
Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не.
Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение.
към беседата >>
Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва.
Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне.
Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва.
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ?
към беседата >>
Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ.
Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не.
Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ.
Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение.
към беседата >>
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда.
Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва.
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда.
Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това?
към беседата >>
Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние.
За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ.
Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние.
Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ.
към беседата >>
Иска нѣкой да те обере – не може.
Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда.
Иска нѣкой да те обере – не може.
Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта.
към беседата >>
Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ.
Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние.
Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ.
Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ. Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение.
към беседата >>
Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ.
Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може.
Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ.
Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка.
към беседата >>
Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава.
И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ.
Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава.
Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ. Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение. Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ любя.
Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ.
Нѣкой казва: азъ любя.
Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво?
към беседата >>
Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение.
Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава.
Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение.
Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ. Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение. Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ?
Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя.
Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ?
Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв.
към беседата >>
Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение.
Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение.
Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение.
Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ. Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение. Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Че какъ може това?
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ?
Че какъ може това?
– Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ.
към беседата >>
Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ.
Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение.
Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ.
Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение. Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
– Е, ти не си позналъ още Любовьта.
Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това?
– Е, ти не си позналъ още Любовьта.
Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението!
към беседата >>
Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение.
Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ.
Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение.
Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка.
Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта.
Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка.
Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв?
към беседата >>
Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ. Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение.
Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво?
Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка.
Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво?
Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ.
към беседата >>
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“.
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“.
Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи!
към беседата >>
Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв.
Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво?
Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв.
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ. Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво.
към беседата >>
Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ?
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“.
Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ?
Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ!
към беседата >>
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ.
Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв.
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ.
Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ. Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво. Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
към беседата >>
Не, работата днесъ е още по-лоша.
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ?
Не, работата днесъ е още по-лоша.
Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече.
към беседата >>
Казвашъ: развали ми разположението!
– Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ.
Казвашъ: развали ми разположението!
Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ. Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво. Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
към беседата >>
Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни?
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша.
Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни?
Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва?
към беседата >>
Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв?
Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението!
Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв?
Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ. Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво. Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
към беседата >>
Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение?
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни?
Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение?
Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни.
към беседата >>
Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ.
Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв?
Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ.
Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво. Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
към беседата >>
Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи!
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение?
Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи!
Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ.
към беседата >>
Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво.
Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ.
Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво.
Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
към беседата >>
Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ!
Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи!
Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ!
– Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание?
към беседата >>
Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ. Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво.
Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
към беседата >>
– Нищо повече.
Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ!
– Нищо повече.
Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба.
към беседата >>
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме?
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме?
– Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря. Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ.
към беседата >>
Жито трѣбва?
Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече.
Жито трѣбва?
Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ.
към беседата >>
– Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря.
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме?
– Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря.
Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ.
към беседата >>
Всѣки градъ трѣбва да се храни.
Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва?
Всѣки градъ трѣбва да се храни.
Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува.
към беседата >>
Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ.
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме? – Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря.
Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ.
Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари.
към беседата >>
Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ.
Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни.
Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ.
За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
към беседата >>
Защо не ги дадете подъ сѫдъ?
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме? – Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря. Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ.
Защо не ги дадете подъ сѫдъ?
Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце.
към беседата >>
За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание?
Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ.
За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание?
Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не?
към беседата >>
Нищо, азъ се радвамъ. Защо?
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме? – Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря. Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ?
Нищо, азъ се радвамъ. Защо?
Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му.
към беседата >>
Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба.
– Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание?
Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба.
Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си.
към беседата >>
Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ.
Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме? – Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря. Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо?
Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ.
Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му.
към беседата >>
Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ.
Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба.
Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ.
Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага.
към беседата >>
Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ.
– Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря. Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ.
Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ.
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ.
към беседата >>
Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува.
Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ.
Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува.
Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
към беседата >>
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари.
Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ.
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари.
Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави.
към беседата >>
Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува.
Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения.
към беседата >>
Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце.
Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари.
Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце.
Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме.
към беседата >>
Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не?
За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не?
Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде.
към беседата >>
Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му.
Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце.
Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му.
Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь!
към беседата >>
Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си.
Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не?
Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си.
Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания.
към беседата >>
Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му.
Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му.
Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му.
Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ.
към беседата >>
Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага.
Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си.
Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага.
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува.
към беседата >>
Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ.
Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му.
Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ.
Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
към беседата >>
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага.
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
към беседата >>
Така Господь прави.
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ.
Така Господь прави.
По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая.
към беседата >>
Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения.
Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения.
Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се.
към беседата >>
По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме.
Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави.
По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме.
Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия.
към беседата >>
Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде.
Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения.
Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде.
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ.
към беседата >>
Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь!
Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме.
Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь!
Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края!
към беседата >>
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания.
Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде.
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания.
Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо.
към беседата >>
Като Него нѣма другъ.
Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь!
Като Него нѣма другъ.
Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава?
към беседата >>
Даватъ му всичко това, не може да го използува.
Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания.
Даватъ му всичко това, не може да го използува.
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата.
към беседата >>
Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ.
Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ!
към беседата >>
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува.
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я.
към беседата >>
Азъ почнахъ малко да се колебая.
Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
Азъ почнахъ малко да се колебая.
Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота.
към беседата >>
Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се.
Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се.
Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва.
към беседата >>
Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия.
По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая.
Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия.
Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката!
към беседата >>
Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ.
Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се.
Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ.
Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината.
към беседата >>
Зарѣжи му края!
Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия.
Зарѣжи му края!
Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може.
към беседата >>
Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо.
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ.
Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо.
Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто.
към беседата >>
Мисля си: какво да се прави тогава?
Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края!
Мисля си: какво да се прави тогава?
– Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми!
към беседата >>
Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата.
Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо.
Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата.
Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто. Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле!
към беседата >>
– Почни да бъркашъ въ каситѣ!
Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава?
– Почни да бъркашъ въ каситѣ!
Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми! – И му показва 10-тѣ си пръста.
към беседата >>
Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я.
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата.
Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я.
Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто. Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
към беседата >>
Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота.
Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ!
Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота.
Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми! – И му показва 10-тѣ си пръста. Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати?
към беседата >>
Но и този пѫть стомахътъ се разстройва.
Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я.
Но и този пѫть стомахътъ се разстройва.
Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто. Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ?
към беседата >>
Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката!
Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота.
Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката!
– Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми! – И му показва 10-тѣ си пръста. Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати? – Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми.
към беседата >>
Е, сега пъкъ въ винцето е вината.
Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва.
Е, сега пъкъ въ винцето е вината.
Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто. Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ? Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва да използувашъ богатството само за себе си.
към беседата >>
– Не може.
Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката!
– Не може.
Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми! – И му показва 10-тѣ си пръста. Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати? – Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникътъ, моля, моля, зимно врѣме е, този човѣкъ има жена, дѣца, услужете му.
към беседата >>
Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто.
Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината.
Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто.
Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ? Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва да използувашъ богатството само за себе си. Ако ти си единъ разуменъ човѣкъ, нѣма да използувашъ богатството си така, но ще кажешъ: азъ нѣма да ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
към беседата >>
Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми!
Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може.
Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми!
– И му показва 10-тѣ си пръста. Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати? – Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникътъ, моля, моля, зимно врѣме е, този човѣкъ има жена, дѣца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпущатъ му вагони.
към беседата >>
Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле!
Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто.
Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле!
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ? Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва да използувашъ богатството само за себе си. Ако ти си единъ разуменъ човѣкъ, нѣма да използувашъ богатството си така, но ще кажешъ: азъ нѣма да ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшикъ има.
към беседата >>
– И му показва 10-тѣ си пръста.
– Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми!
– И му показва 10-тѣ си пръста.
Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати? – Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникътъ, моля, моля, зимно врѣме е, този човѣкъ има жена, дѣца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпущатъ му вагони. Питамъ сега: при такава една култура, при такова едно разбиране, когато насъ тъй лесно могатъ да ни подкупятъ, какво благо можемъ да очакваме?
към беседата >>
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто. Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле!
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ? Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва да използувашъ богатството само за себе си. Ако ти си единъ разуменъ човѣкъ, нѣма да използувашъ богатството си така, но ще кажешъ: азъ нѣма да ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшикъ има. И такъвъ човѣкъ, върху когото играе камшикътъ на природата, като дойде нѣкой неговъ приятель, казва: азъ съмъ много скроменъ въ яденето си, почти вегетарианецъ съмъ станалъ.
към беседата >>
Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати?
Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми! – И му показва 10-тѣ си пръста.
Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати?
– Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникътъ, моля, моля, зимно врѣме е, този човѣкъ има жена, дѣца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпущатъ му вагони. Питамъ сега: при такава една култура, при такова едно разбиране, когато насъ тъй лесно могатъ да ни подкупятъ, какво благо можемъ да очакваме? Вижъ, азъ похвалявамъ този началникъ въ едно отношение.
към беседата >>
Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си.
Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея.
В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания.
към втори вариант >>
Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания.
(втори вариант)
– Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах?
Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания.
Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат.
към втори вариант >>
Е, ще се отива на операция, си казала тя.
(втори вариант)
Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова.
Е, ще се отива на операция, си казала тя.
Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
към втори вариант >>
В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея.
В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик.
Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно.
към втори вариант >>
Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този.
(втори вариант)
Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания.
Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този.
Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах.
към втори вариант >>
Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива.
(втори вариант)
Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя.
Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива.
Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
към втори вариант >>
Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква.
(втори вариант)
Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик.
Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква.
Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така.
към втори вариант >>
Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша!
(втори вариант)
Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този.
Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша!
Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог.
към втори вариант >>
Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно.
(втори вариант)
Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива.
Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно.
Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
към втори вариант >>
Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин.
(втори вариант)
Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква.
Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин.
Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави.
към втори вариант >>
Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата.
(втори вариант)
– Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша!
Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата.
От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах!
към втори вариант >>
Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
(втори вариант)
Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно.
Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
към втори вариант >>
Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света?
(втори вариант)
И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин.
Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света?
Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече.
към втори вариант >>
От време на време мога да си разравям по малко.
(втори вариант)
Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата.
От време на време мога да си разравям по малко.
Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен?
към втори вариант >>
И тъй, сега се приближаваме към основния закон.
(втори вариант)
И тъй, сега се приближаваме към основния закон.
Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни.
към втори вариант >>
Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания.
(втори вариант)
Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света?
Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания.
Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш.
към втори вариант >>
Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат.
(втори вариант)
Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко.
Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат.
Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
към втори вариант >>
Аз се обръщам сега към вас като към приятели.
(втори вариант)
И тъй, сега се приближаваме към основния закон.
Аз се обръщам сега към вас като към приятели.
Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве?
към втори вариант >>
Това не е вярно.
(втори вариант)
В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания.
Това не е вярно.
Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости.
към втори вариант >>
Такъв човек никога не може да бъде сиромах.
(втори вариант)
Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат.
Такъв човек никога не може да бъде сиромах.
Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
към втори вариант >>
Вие сте в света и имате нужда от подкрепа.
(втори вариант)
И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели.
Вие сте в света и имате нужда от подкрепа.
Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение.
към втори вариант >>
Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така.
(втори вариант)
Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно.
Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така.
Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави?
към втори вариант >>
Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог.
(втори вариант)
Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах.
Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог.
Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
към втори вариант >>
Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате.
(втори вариант)
И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа.
Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате.
Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите?
към втори вариант >>
Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави.
(втори вариант)
Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така.
Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави.
Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга.
към втори вариант >>
Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах!
(втори вариант)
Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог.
Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах!
Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
към втори вариант >>
Откъде ще ги вземете?
(втори вариант)
И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате.
Откъде ще ги вземете?
Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате.
към втори вариант >>
Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече.
(втори вариант)
Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави.
Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече.
Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед.
към втори вариант >>
Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен?
(втори вариант)
От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах!
Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен?
Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
към втори вариант >>
Някои от вас сте болни.
(втори вариант)
И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете?
Някои от вас сте болни.
Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни.
към втори вариант >>
Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш.
(втори вариант)
Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече.
Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш.
Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш.
към втори вариант >>
Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
(втори вариант)
Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен?
Турците казват: И да го видиш, не вярвай!
към втори вариант >>
Откъде ще вземете здраве?
(втори вариант)
Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни.
Откъде ще вземете здраве?
Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
към втори вариант >>
Страданията в света ще дойдат като неканени гости.
(втори вариант)
Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш.
Страданията в света ще дойдат като неканени гости.
Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого?
към втори вариант >>
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно.
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно.
Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се.
към втори вариант >>
Някои сте изгубили общественото си положение.
(втори вариант)
Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве?
Някои сте изгубили общественото си положение.
Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
към втори вариант >>
Нали в съвременните държави има съдебни пристави?
(втори вариант)
Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости.
Нали в съвременните държави има съдебни пристави?
Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си.
към втори вариант >>
Можем да се свържем с Бога!
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно.
Можем да се свържем с Бога!
Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“.
към втори вариант >>
Какво трябва да правите?
(втори вариант)
Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение.
Какво трябва да правите?
– Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
към втори вариант >>
Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга.
(втори вариант)
Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави?
Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга.
Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си.
към втори вариант >>
Бог обича разумни същества около себе си.
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно. Можем да се свържем с Бога!
Бог обича разумни същества около себе си.
Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране.
към втори вариант >>
– Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате.
(втори вариант)
Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите?
– Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате.
Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
към втори вариант >>
Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед.
(втори вариант)
Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга.
Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед.
И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете.
към втори вариант >>
Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот.
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно. Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си.
Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот.
И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота!
към втори вариант >>
Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни.
(втори вариант)
Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате.
Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни.
Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
към втори вариант >>
И така, ти ще воюваш.
(втори вариант)
Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед.
И така, ти ще воюваш.
Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш.
към втори вариант >>
И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си.
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно. Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот.
И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си.
Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
към втори вариант >>
Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
(втори вариант)
Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни.
Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!
към втори вариант >>
Против кого?
(втори вариант)
Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш.
Против кого?
– Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе.
към втори вариант >>
Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се.
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно. Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си.
Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се.
Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
към втори вариант >>
Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори!
(втори вариант)
Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори!
Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух. Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата. И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.
към втори вариант >>
– Против дълговете си.
(втори вариант)
Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого?
– Против дълговете си.
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин.
към втори вариант >>
Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“.
(втори вариант)
Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се.
Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“.
Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
към втори вариант >>
Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух.
(втори вариант)
Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори!
Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух.
Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата. И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.
към втори вариант >>
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си.
(втори вариант)
Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си.
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си.
В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията?
към втори вариант >>
Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране.
(втори вариант)
Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“.
Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране.
Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
към втори вариант >>
Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата.
(втори вариант)
Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори! Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух.
Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата.
И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.
към втори вариант >>
В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете.
(втори вариант)
Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си.
В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете.
Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем.
към втори вариант >>
Това е великото в живота!
(втори вариант)
Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране.
Това е великото в живота!
Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
към втори вариант >>
И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.
(втори вариант)
Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори! Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух. Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата.
И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.
към втори вариант >>
Искаш, не искаш ще ги платиш.
(втори вариант)
И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете.
Искаш, не искаш ще ги платиш.
Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога?
към втори вариант >>
Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
(втори вариант)
И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота!
Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!
към втори вариант >>
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината.
(втори вариант)
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината.
Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт!
към втори вариант >>
Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе.
(втори вариант)
Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш.
Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе.
Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото.
към втори вариант >>
И тъй, Божественият Дух слиза!
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза!
Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение.
към втори вариант >>
Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума.
(втори вариант)
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината.
Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума.
Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
към втори вариант >>
Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин.
(втори вариант)
– Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе.
Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин.
Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат.
към втори вариант >>
Някои искат да Го видят с криле.
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза!
Някои искат да Го видят с криле.
Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора.
към втори вариант >>
Между ума и сърцето няма връзка.
(втори вариант)
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума.
Между ума и сърцето няма връзка.
Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
към втори вариант >>
Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията?
(втори вариант)
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин.
Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията?
– Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда.
към втори вариант >>
Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания.
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле.
Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания.
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност.
към втори вариант >>
Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква.
(втори вариант)
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка.
Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква.
И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
към втори вариант >>
– Можем да ги избегнем.
(втори вариант)
В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията?
– Можем да ги избегнем.
Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим?
към втори вариант >>
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом!
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания.
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом!
Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини?
към втори вариант >>
И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше.
(втори вариант)
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква.
И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше.
Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
към втори вариант >>
Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога?
(втори вариант)
Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем.
Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога?
– Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е.
към втори вариант >>
Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“.
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом!
Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“.
Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“.
към втори вариант >>
Това е факт!
(втори вариант)
За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше.
Това е факт!
Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
към втори вариант >>
– Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото.
(втори вариант)
Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога?
– Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото.
Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс.
към втори вариант >>
Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение.
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“.
Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение.
Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него?
към втори вариант >>
Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
(втори вариант)
Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт!
Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
към втори вариант >>
Само тогава страданията в света ще престанат.
(втори вариант)
Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото.
Само тогава страданията в света ще престанат.
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина.
към втори вариант >>
Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора.
(втори вариант)
Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение.
Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора.
Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади.
към втори вариант >>
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда.
(втори вариант)
Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат.
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда.
Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина.
към втори вариант >>
Ти не можеш да докажеш своята невинност.
(втори вариант)
Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора.
Ти не можеш да докажеш своята невинност.
Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището.
към втори вариант >>
Казвате: Ами тогава какво трябва да направим?
(втори вариант)
– Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда.
Казвате: Ами тогава какво трябва да направим?
– Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина.
към втори вариант >>
Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини?
(втори вариант)
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност.
Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини?
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие.
към втори вариант >>
– Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е.
(втори вариант)
Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим?
– Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е.
няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава!
към втори вариант >>
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“.
(втори вариант)
Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини?
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“.
Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни?
към втори вариант >>
няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс.
(втори вариант)
– Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е.
няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс.
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре.
към втори вариант >>
Какво направиха с него?
(втори вариант)
Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“.
Какво направиха с него?
– Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не.
към втори вариант >>
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина.
(втори вариант)
Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс.
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина.
Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина.
към втори вариант >>
– Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади.
(втори вариант)
Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него?
– Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади.
Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина.
(втори вариант)
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина.
Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина.
Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа.
към втори вариант >>
Прекараха го през училището.
(втори вариант)
Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади.
Прекараха го през училището.
Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети.
към втори вариант >>
Не, от главата вътре идва тази светлина.
(втори вариант)
Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина.
Не, от главата вътре идва тази светлина.
Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда.
към втори вариант >>
Така ще бъдете поставени и вие.
(втори вариант)
Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището.
Така ще бъдете поставени и вие.
Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Работи тази глава!
(втори вариант)
– Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина.
Работи тази глава!
За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими.
към втори вариант >>
Как ще докажете, че сте невинни?
(втори вариант)
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие.
Как ще докажете, че сте невинни?
Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото!
към втори вариант >>
За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре.
(втори вариант)
няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава!
За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре.
Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват.
към втори вариант >>
Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не.
(втори вариант)
Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни?
Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не.
Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог.
към втори вариант >>
Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина.
(втори вариант)
Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре.
Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина.
За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват.
към втори вариант >>
Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не?
(втори вариант)
– Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не.
Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не?
Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето!
към втори вариант >>
За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина.
За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа.
Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее.
към втори вариант >>
Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети.
(втори вариант)
Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не?
Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети.
Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем.
към втори вариант >>
Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда.
(втори вариант)
Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа.
Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда.
Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство.
към втори вариант >>
Бог ще го посети, по който и да е начин.
(втори вариант)
Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети.
Бог ще го посети, по който и да е начин.
То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище.
към втори вариант >>
Всички тези думи, с които си служим, са невидими.
(втори вариант)
Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда.
Всички тези думи, с които си служим, са невидими.
Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор.
към втори вариант >>
То е великото!
(втори вариант)
Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин.
То е великото!
Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта!
към втори вариант >>
Засега, има няколко думи в които хората вярват.
(втори вариант)
За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими.
Засега, има няколко думи в които хората вярват.
В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух.
към втори вариант >>
Ние трябва да се примирим с Бог.
(втори вариант)
Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото!
Ние трябва да се примирим с Бог.
Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме.
към втори вариант >>
В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват.
(втори вариант)
Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват.
В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват.
В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“.
към втори вариант >>
Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето!
(втори вариант)
Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог.
Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето!
Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата!
към втори вариант >>
В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее.
(втори вариант)
За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват.
В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее.
Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае?
към втори вариант >>
Някои казват: Ние го знаем.
(втори вариант)
Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето!
Някои казват: Ние го знаем.
Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме.
към втори вариант >>
Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство.
(втори вариант)
Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее.
Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство.
Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб.
към втори вариант >>
Казвам: Тогава, има друго училище.
(втори вариант)
Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем.
Казвам: Тогава, има друго училище.
Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух!
към втори вариант >>
Дали има дух, дали има душа, това е спор.
(втори вариант)
Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство.
Дали има дух, дали има душа, това е спор.
Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си.
към втори вариант >>
Ще учите закона на Любовта!
(втори вариант)
То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище.
Ще учите закона на Любовта!
– И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите.
към втори вариант >>
Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух.
(втори вариант)
Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор.
Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух.
Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна.
към втори вариант >>
– И това прилагаме.
(втори вариант)
Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта!
– И това прилагаме.
Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане.
към втори вариант >>
Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“.
(втори вариант)
В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух.
Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“.
Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
към втори вариант >>
Ще учите закона на вярата!
(втори вариант)
Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме.
Ще учите закона на вярата!
– И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта?
към втори вариант >>
Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае?
(втори вариант)
В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“.
Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае?
Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин.
към втори вариант >>
– И това прилагаме.
(втори вариант)
Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата!
– И това прилагаме.
Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим.
към втори вариант >>
Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб.
(втори вариант)
Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае?
Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб.
Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде.
към втори вариант >>
Ще се учите на великия Божи Дух!
(втори вариант)
Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме.
Ще се учите на великия Божи Дух!
Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате.
към втори вариант >>
Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си.
(втори вариант)
Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб.
Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си.
Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не.
към втори вариант >>
Има велики неща, които отсега ще започнете да учите.
(втори вариант)
Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух!
Има велики неща, които отсега ще започнете да учите.
Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне.
към втори вариант >>
Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна.
(втори вариант)
Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си.
Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна.
За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят.
към втори вариант >>
Има много неща за прилагане.
(втори вариант)
– И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите.
Има много неща за прилагане.
Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва.
към втори вариант >>
За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
(втори вариант)
Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна.
За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние.
към втори вариант >>
Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта?
(втори вариант)
Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане.
Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта?
Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда.
към втори вариант >>
Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин.
(втори вариант)
Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин.
И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите.
към втори вариант >>
Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим.
(втори вариант)
– И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта?
Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим.
Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може.
към втори вариант >>
И който вярва яде, и който не вярва яде.
(втори вариант)
Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин.
И който вярва яде, и който не вярва яде.
Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава.
към втори вариант >>
Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате.
(втори вариант)
Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим.
Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате.
Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт.
към втори вариант >>
Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не.
(втори вариант)
Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде.
Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не.
Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение.
към втори вариант >>
Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне.
(втори вариант)
Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате.
Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне.
Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя.
към втори вариант >>
Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят.
(втори вариант)
Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не.
Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят.
Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение.
към втори вариант >>
Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва.
(втори вариант)
Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне.
Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва.
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим?
към втори вариант >>
Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние.
(втори вариант)
За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят.
Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние.
Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден.
към втори вариант >>
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда.
(втори вариант)
Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва.
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда.
Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това?
към втори вариант >>
Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите.
(втори вариант)
Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние.
Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите.
Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение.
към втори вариант >>
Иска някой да те обере – не може.
(втори вариант)
Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда.
Иска някой да те обере – не може.
Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта.
към втори вариант >>
Най-първо човек е свободен, после се ограничава.
(втори вариант)
И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите.
Най-първо човек е свободен, после се ограничава.
Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
към втори вариант >>
Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт.
(втори вариант)
Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може.
Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт.
Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка.
към втори вариант >>
Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение.
(втори вариант)
Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава.
Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение.
Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз любя.
(втори вариант)
Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт.
Някой казва: Аз любя.
Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво?
към втори вариант >>
Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение.
(втори вариант)
Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение.
Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение.
Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
към втори вариант >>
Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим?
(втори вариант)
Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя.
Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим?
Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв.
към втори вариант >>
Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден.
(втори вариант)
Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение.
Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден.
Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
към втори вариант >>
Че как може това?
(втори вариант)
Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим?
Че как може това?
– Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш.
към втори вариант >>
Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение.
(втори вариант)
Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден.
Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение.
С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
към втори вариант >>
– Е, ти не си познал още Любовта.
(втори вариант)
Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това?
– Е, ти не си познал още Любовта.
Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението!
към втори вариант >>
С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
(втори вариант)
Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение.
С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
към втори вариант >>
Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка.
(втори вариант)
Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта.
Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка.
Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.?
към втори вариант >>
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“.
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“.
Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи!
към втори вариант >>
Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво?
(втори вариант)
Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка.
Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво?
Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре?
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“.
Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре?
Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб!
към втори вариант >>
Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв.
(втори вариант)
Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво?
Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв.
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво.
към втори вариант >>
Не, работата днес е още по-лоша.
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре?
Не, работата днес е още по-лоша.
Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече.
към втори вариант >>
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш.
(втори вариант)
Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв.
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш.
Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
към втори вариант >>
Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни?
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша.
Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни?
Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва?
към втори вариант >>
Казваш: Развали ми разположението!
(втори вариант)
– Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш.
Казваш: Развали ми разположението!
Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
към втори вариант >>
Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение?
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни?
Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение?
Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни.
към втори вариант >>
Защо пожертва щастието си за 1000 лв.?
(втори вариант)
Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението!
Защо пожертва щастието си за 1000 лв.?
Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
към втори вариант >>
Те веднага ще му кажат: Докажи!
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение?
Те веднага ще му кажат: Докажи!
Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият.
към втори вариант >>
Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес.
(втори вариант)
Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.?
Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес.
Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
към втори вариант >>
Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб!
(втори вариант)
Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи!
Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб!
– Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание?
към втори вариант >>
Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво.
(втори вариант)
Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес.
Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво.
Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
към втори вариант >>
– Нищо повече.
(втори вариант)
Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб!
– Нищо повече.
Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба.
към втори вариант >>
Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
(втори вариант)
и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво.
Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
към втори вариант >>
Жито трябва?
(втори вариант)
Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече.
Жито трябва?
Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав.
към втори вариант >>
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме?
(втори вариант)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме?
– Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил.
към втори вариант >>
Всеки град трябва да се храни.
(втори вариант)
Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва?
Всеки град трябва да се храни.
Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва.
към втори вариант >>
– Не ви познавам, по човешки му говоря.
(втори вариант)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме?
– Не ви познавам, по човешки му говоря.
Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил.
към втори вариант >>
Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият.
(втори вариант)
Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни.
Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият.
За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не.
към втори вариант >>
Много зле пишат вестниците за вас.
(втори вариант)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря.
Много зле пишат вестниците за вас.
Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.
към втори вариант >>
За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание?
(втори вариант)
Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият.
За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание?
Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не?
към втори вариант >>
Защо не ги дадете под съд?
(втори вариант)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас.
Защо не ги дадете под съд?
Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце.
към втори вариант >>
Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба.
(втори вариант)
– Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание?
Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба.
Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си.
към втори вариант >>
Нищо, аз се радвам. Защо?
(втори вариант)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?
Нищо, аз се радвам. Защо?
Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му.
към втори вариант >>
Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав.
(втори вариант)
Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба.
Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав.
Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага.
към втори вариант >>
Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил.
(втори вариант)
Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо?
Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил.
Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му.
към втори вариант >>
Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва.
(втори вариант)
Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав.
Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва.
Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
към втори вариант >>
Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил.
(втори вариант)
– Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил.
Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил.
Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил.
към втори вариант >>
Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не.
(втори вариант)
Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва.
Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не.
Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения.
към втори вариант >>
Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.
(втори вариант)
Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил.
Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.
Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави.
към втори вариант >>
Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не?
(втори вариант)
За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не.
Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не?
Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде.
към втори вариант >>
Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце.
(втори вариант)
Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.
Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце.
Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме.
към втори вариант >>
Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си.
(втори вариант)
Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не?
Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си.
Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания.
към втори вариант >>
Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му.
(втори вариант)
Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце.
Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му.
Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ!
към втори вариант >>
Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага.
(втори вариант)
Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си.
Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага.
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва.
към втори вариант >>
Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му.
(втори вариант)
Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му.
Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му.
Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг.
към втори вариант >>
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
(втори вариант)
Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага.
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
към втори вариант >>
Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил.
(втори вариант)
Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му.
Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил.
Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
към втори вариант >>
Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения.
(втори вариант)
Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога.
Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения.
Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се.
към втори вариант >>
Така Господ прави.
(втори вариант)
Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил.
Така Господ прави.
По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая.
към втори вариант >>
Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде.
(втори вариант)
Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения.
Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде.
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух.
към втори вариант >>
По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме.
(втори вариант)
Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави.
По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме.
Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия.
към втори вариант >>
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания.
(втори вариант)
Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде.
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания.
Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо.
към втори вариант >>
Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ!
(втори вариант)
Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме.
Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ!
Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края!
към втори вариант >>
Дават му всичко това, не може да го използва.
(втори вариант)
Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания.
Дават му всичко това, не може да го използва.
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата.
към втори вариант >>
Като Него няма друг.
(втори вариант)
Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ!
Като Него няма друг.
После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава?
към втори вариант >>
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
(втори вариант)
Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва.
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я.
към втори вариант >>
После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
(втори вариант)
Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг.
После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите!
към втори вариант >>
Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се.
(втори вариант)
Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири.
Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се.
Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва.
към втори вариант >>
Аз почнах малко да се колебая.
(втори вариант)
Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
Аз почнах малко да се колебая.
Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота.
към втори вариант >>
Но, човек има крепък дух.
(втори вариант)
Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се.
Но, човек има крепък дух.
Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината.
към втори вариант >>
Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия.
(втори вариант)
По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая.
Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия.
Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката!
към втори вариант >>
Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо.
(втори вариант)
Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух.
Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо.
Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място.
към втори вариант >>
Зарежи му края!
(втори вариант)
Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия.
Зарежи му края!
Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може.
към втори вариант >>
Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата.
(втори вариант)
Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо.
Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата.
Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле!
към втори вариант >>
Мисля си: Какво да се прави тогава?
(втори вариант)
Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края!
Мисля си: Какво да се прави тогава?
– Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми!
към втори вариант >>
Турят кокошката в тенджерата, задушават я.
(втори вариант)
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата.
Турят кокошката в тенджерата, задушават я.
Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
към втори вариант >>
– Почни да бъркаш в касите!
(втори вариант)
После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава?
– Почни да бъркаш в касите!
Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста.
към втори вариант >>
Но и този път стомахът се разстройва.
(втори вариант)
Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я.
Но и този път стомахът се разстройва.
Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад?
към втори вариант >>
Така се явяват онези символи, онези примери от живота.
(втори вариант)
Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите!
Така се явяват онези символи, онези примери от живота.
Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати?
към втори вариант >>
Е, сега пък във винцето е вината.
(втори вариант)
Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва.
Е, сега пък във винцето е вината.
Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си.
към втори вариант >>
Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката!
(втори вариант)
Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота.
Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката!
– Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми.
към втори вариант >>
Добре, ще вземат вино от друго място.
(втори вариант)
Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината.
Добре, ще вземат вино от друго място.
Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
към втори вариант >>
– Не може.
(втори вариант)
Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката!
– Не може.
Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му.
към втори вариант >>
Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле!
(втори вариант)
Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място.
Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле!
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има.
към втори вариант >>
Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми!
(втори вариант)
Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може.
Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми!
– И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони.
към втори вариант >>
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
(втори вариант)
Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле!
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал.
към втори вариант >>
– И му показва 10-те си пръста.
(втори вариант)
– Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми!
– И му показва 10-те си пръста.
Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме?
към втори вариант >>
Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад?
(втори вариант)
Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна.
Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад?
Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има.
към втори вариант >>
Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати?
(втори вариант)
Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста.
Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати?
– Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение.
към втори вариант >>
Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си.
(втори вариант)
Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад?
Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си.
Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора.
към втори вариант >>
– Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми.
(втори вариант)
Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати?
– Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми.
А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия?
към втори вариант >>
Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
(втори вариант)
Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си.
Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
– Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец.
към втори вариант >>
А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му.
(втори вариант)
– Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми.
А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му.
Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони?
към втори вариант >>
– Камшик има.
(втори вариант)
Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле! … Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
– Камшик има.
И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство.
към втори вариант >>
Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони.
(втори вариант)
Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му.
Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони.
Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля?
към втори вариант >>
И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал.
(втори вариант)
… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има.
И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал.
Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея.
към втори вариант >>
Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме?
(втори вариант)
– И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони.
Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме?
Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма.
към втори вариант >>
Разбира се, камшик има.
(втори вариант)
Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал.
Разбира се, камшик има.
И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв.
към втори вариант >>
Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение.
(втори вариант)
Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме?
Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение.
Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не.
към втори вариант >>
И сега почти всички вегетарианци са все болни хора.
(втори вариант)
Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има.
И сега почти всички вегетарианци са все болни хора.
Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение.
към втори вариант >>
Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия?
(втори вариант)
– Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение.
Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия?
Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници.
към втори вариант >>
Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец.
(втори вариант)
Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора.
Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец.
Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо.
към втори вариант >>
Защо спираш тия вагони?
(втори вариант)
А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия?
Защо спираш тия вагони?
Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране.
към втори вариант >>
Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство.
(втори вариант)
– Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец.
Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство.
Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас.
към втори вариант >>
Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля?
(втори вариант)
Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони?
Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля?
Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право.
към втори вариант >>
Това още не е идея.
(втори вариант)
И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство.
Това още не е идея.
Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
към втори вариант >>
Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма.
(втори вариант)
Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля?
Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма.
Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби.
към втори вариант >>
Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв.
(втори вариант)
Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея.
Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв.
Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
към втори вариант >>
Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не.
(втори вариант)
Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма.
Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не.
Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии.
към втори вариант >>
Всички маймуни са вегетарианци от рождение.
(втори вариант)
И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв.
Всички маймуни са вегетарианци от рождение.
Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
към втори вариант >>
Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници.
(втори вариант)
Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не.
Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници.
Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така.
към втори вариант >>
Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо.
(втори вариант)
Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение.
Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо.
Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
към втори вариант >>
Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране.
(втори вариант)
Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници.
Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране.
Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят!
към втори вариант >>
Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас.
(втори вариант)
Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо.
Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас.
Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
към втори вариант >>
Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право.
(втори вариант)
Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране.
Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право.
Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори.
към втори вариант >>
Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
(втори вариант)
Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас.
Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!
към втори вариант >>
Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби.
(втори вариант)
Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право.
Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби.
Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система.
към втори вариант >>
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира.
(втори вариант)
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира.
Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо?
към втори вариант >>
Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии.
(втори вариант)
Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби.
Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии.
Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката.
към втори вариант >>
Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог.
(втори вариант)
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира.
Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог.
Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии.
Не е така.
Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре.
към втори вариант >>
Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог.
(втори вариант)
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог.
Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог.
Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него.
към втори вариант >>
Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят!
(втори вариант)
Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така.
Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят!
Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това?
към втори вариант >>
Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги.
(втори вариант)
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог.
Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги.
Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти?
към втори вариант >>
Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори.
(втори вариант)
Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят!
Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори.
И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите.
към втори вариант >>
Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека.
(втори вариант)
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги.
Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека.
Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане.
към втори вариант >>
И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система.
(втори вариант)
Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори.
И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система.
Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш!
към втори вариант >>
Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо?
(втори вариант)
Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека.
Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо?
– Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги.
към втори вариант >>
Нашата слънчева система е на опашката.
(втори вариант)
Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система.
Нашата слънчева система е на опашката.
Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо?
към втори вариант >>
– Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове.
(втори вариант)
Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо?
– Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове.
Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите?
към втори вариант >>
Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре.
(втори вариант)
Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката.
Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре.
Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!
към втори вариант >>
Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него.
(втори вариант)
Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове.
Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него.
Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот.
към втори вариант >>
Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това?
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре.
Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това?
Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!
към втори вариант >>
Кой от вас не пипа банкноти?
(втори вариант)
Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него.
Кой от вас не пипа банкноти?
Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма.
към втори вариант >>
Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите.
(втори вариант)
Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това?
Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите.
Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!
към втори вариант >>
Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане.
(втори вариант)
Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти?
Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане.
Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух.
към втори вариант >>
Ама трябва да ни го докажеш!
(втори вариант)
И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите.
Ама трябва да ни го докажеш!
Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!
към втори вариант >>
Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги.
(втори вариант)
Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане.
Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги.
Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота.
към втори вариант >>
Как мога да ви докажа това нещо?
(втори вариант)
Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш!
Как мога да ви докажа това нещо?
То е тъй далечно!
към втори вариант >>
Колко струва днес курса на парите?
(втори вариант)
– Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги.
Колко струва днес курса на парите?
Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е?
към втори вариант >>
То е тъй далечно!
(втори вариант)
Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо?
То е тъй далечно!
към втори вариант >>
Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот.
(втори вариант)
Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите?
Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот.
Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве.
към втори вариант >>
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път.
Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка.
към втори вариант >>
Защото по-голямо благо в света от живота няма.
(втори вариант)
Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот.
Защото по-голямо благо в света от живота няма.
Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека.
към втори вариант >>
Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път.
Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения.
Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа.
към втори вариант >>
Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух.
(втори вариант)
Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма.
Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух.
Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал.
към втори вариант >>
Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения.
Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа.
Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира.
към втори вариант >>
Духът е родил второто благо – живота.
(втори вариант)
Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух.
Духът е родил второто благо – живота.
Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага.
към втори вариант >>
Духът не признава материята, и материята не признава духа.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа.
Духът не признава материята, и материята не признава духа.
Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен.
към втори вариант >>
Третото благо кое е?
(втори вариант)
Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота.
Третото благо кое е?
– То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг.
към втори вариант >>
Има неща, които трябва да се свържат.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа.
Има неща, които трябва да се свържат.
Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.
към втори вариант >>
– То е кръвта, от която зависи неговото здраве.
(втори вариант)
Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е?
– То е кръвта, от която зависи неговото здраве.
Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора.
към втори вариант >>
Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат.
Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка.
Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.
към втори вариант >>
Следователно, духът, това е разумното у човека.
(втори вариант)
Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве.
Следователно, духът, това е разумното у човека.
Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си.
към втори вариант >>
Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа.
(втори вариант)
Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка.
Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа.
Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.
към втори вариант >>
Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал.
(втори вариант)
Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека.
Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал.
Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат.
към втори вариант >>
Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира.
(втори вариант)
Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа.
Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира.
Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.
към втори вариант >>
Всеки от нас може да има блага.
(втори вариант)
Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал.
Всеки от нас може да има блага.
Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа.
към втори вариант >>
Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен.
(втори вариант)
Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира.
Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен.
Сега той е в началото си.
към втори вариант >>
Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг.
(втори вариант)
Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага.
Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг.
Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи?
към втори вариант >>
Сега той е в началото си.
(втори вариант)
Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен.
Сега той е в началото си.
към втори вариант >>
Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора.
(втори вариант)
– То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг.
Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора.
Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам.
към втори вариант >>
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата?
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата?
Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може?
към втори вариант >>
Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си.
(втори вариант)
Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора.
Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си.
Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог?
към втори вариант >>
Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава.
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата?
Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава.
Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици.
към втори вариант >>
Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат.
(втори вариант)
Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си.
Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат.
За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам.
към втори вариант >>
Можете ли да я събирате?
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава.
Можете ли да я събирате?
– Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица.
към втори вариант >>
За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа.
(втори вариант)
Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат.
За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа.
Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите.
към втори вариант >>
– Не можете.
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате?
– Не можете.
Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш?
към втори вариант >>
Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи?
(втори вариант)
Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа.
Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи?
– Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]?
към втори вариант >>
Не можете и да я изваждате.
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете.
Не можете и да я изваждате.
Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.?
към втори вариант >>
– Вярвам.
(втори вариант)
Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи?
– Вярвам.
Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]?
към втори вариант >>
Някой ще каже: Как да не може?
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате.
Някой ще каже: Как да не може?
Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата.
към втори вариант >>
Вярваш ли че Христос е Бог?
(втори вариант)
Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам.
Вярваш ли че Христос е Бог?
– Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]? Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
към втори вариант >>
Единица по единица правят две единици.
(втори вариант)
Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може?
Единица по единица правят две единици.
Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш.
към втори вариант >>
– Вярвам.
(втори вариант)
Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог?
– Вярвам.
Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]? Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
към втори вариант >>
Не, в света съществува само една единица.
(втори вариант)
Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици.
Не, в света съществува само една единица.
С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление.
към втори вариант >>
Е, тогава ти си от нашите.
(втори вариант)
За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам.
Е, тогава ти си от нашите.
Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]? Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
към втори вариант >>
С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш?
(втори вариант)
– Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица.
С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш?
Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата.
към втори вариант >>
Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]?
(втори вариант)
Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите.
Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]?
Какво се разбира под думата [„]Бог[“]? Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
към втори вариант >>
Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.?
(втори вариант)
Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш?
Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.?
– От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите.
към втори вариант >>
Какво се разбира под думата [„]Бог[“]?
(втори вариант)
– Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]?
Какво се разбира под думата [„]Бог[“]?
Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
към втори вариант >>
– От делението на единицата.
(втори вариант)
Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.?
– От делението на единицата.
С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате?
към втори вариант >>
Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
(втори вариант)
Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]?
Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
към втори вариант >>
С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш.
(втори вариант)
Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата.
С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш.
Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4.
към втори вариант >>
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус.
Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си.
към втори вариант >>
Значи, светът е произлязъл чрез деление.
(втори вариант)
Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш.
Значи, светът е произлязъл чрез деление.
И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица.
към втори вариант >>
Предполагам, че всички хора са били разумни.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус.
Предполагам, че всички хора са били разумни.
За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
към втори вариант >>
И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата.
(втори вариант)
С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление.
И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата.
Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй?
към втори вариант >>
За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни.
За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни.
За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
към втори вариант >>
Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите.
(втори вариант)
Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата.
Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите.
Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама.
към втори вариант >>
За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни.
За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни.
Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
към втори вариант >>
Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате?
(втори вариант)
– От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите.
Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате?
Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр.
към втори вариант >>
Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни.
Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора.
Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
към втори вариант >>
Някой казва, че 2 + 2 = 4.
(втори вариант)
С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате?
Някой казва, че 2 + 2 = 4.
Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило.
към втори вариант >>
Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора.
Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си.
И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
към втори вариант >>
Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица.
(втори вариант)
Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4.
Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица.
Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица.
към втори вариант >>
И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
(втори вариант)
Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си.
И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.
към втори вариант >>
Как тъй?
(втори вариант)
И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица.
Как тъй?
По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата.
към втори вариант >>
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет.
Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
към втори вариант >>
По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама.
(втори вариант)
Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй?
По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама.
Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата?
към втори вариант >>
Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет.
Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал.
Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
към втори вариант >>
Четири ябълки по 250 гр.
(втори вариант)
Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама.
Четири ябълки по 250 гр.
правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо.
към втори вариант >>
Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал.
Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат.
Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
към втори вариант >>
правят едно кило.
(втори вариант)
Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр.
правят едно кило.
Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света.
към втори вариант >>
Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв?
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат.
Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв?
След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
към втори вариант >>
Значи, 4 = 1 кило, равно на единица.
(втори вариант)
Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило.
Значи, 4 = 1 кило, равно на единица.
Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога?
към втори вариант >>
След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв?
След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна.
Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
към втори вариант >>
Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата.
(втори вариант)
Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица.
Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата.
Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент?
към втори вариант >>
Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна.
Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.
към втори вариант >>
Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата?
(втори вариант)
По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата.
Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата?
Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща.
към втори вариант >>
Тази школа съществува в целия свят.
(втори вариант)
Тази школа съществува в целия свят.
Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока.
към втори вариант >>
Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо.
(втори вариант)
Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата?
Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо.
Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога?
към втори вариант >>
Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит.
(втори вариант)
Тази школа съществува в целия свят.
Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит.
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
към втори вариант >>
Не, ти си една малка частица от единицата в света.
(втори вариант)
правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо.
Не, ти си една малка частица от единицата в света.
Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото.
към втори вариант >>
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние.
(втори вариант)
Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит.
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние.
За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга.
към втори вариант >>
Ти знаеш ли кога се отдели от Бога?
(втори вариант)
Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света.
Ти знаеш ли кога се отдели от Бога?
Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо?
към втори вариант >>
За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея.
(втори вариант)
Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние.
За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея.
Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга.
към втори вариант >>
Помниш ли този момент?
(втори вариант)
Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога?
Помниш ли този момент?
Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща.
към втори вариант >>
Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина.
(втори вариант)
Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея.
Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина.
Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз зная много неща.
(втори вариант)
Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент?
Някой казва: Аз зная много неща.
Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща. То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
към втори вариант >>
Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока.
(втори вариант)
Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина.
Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока.
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо?
към втори вариант >>
Кажи тогава кога се отдели от Бога?
(втори вариант)
Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща.
Кажи тогава кога се отдели от Бога?
Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща. То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
към втори вариант >>
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
(втори вариант)
Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока.
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности.
към втори вариант >>
Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото.
(втори вариант)
Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога?
Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото.
Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща. То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
към втори вариант >>
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга.
Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Е, възможно ли е това нещо?
(втори вариант)
Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото.
Е, възможно ли е това нещо?
Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща. То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
към втори вариант >>
Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга.
(втори вариант)
За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга.
Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга.
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща.
(втори вариант)
Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо?
Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща.
То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
към втори вариант >>
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга.
(втори вариант)
Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга.
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга.
Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
(втори вариант)
Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща.
То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
към втори вариант >>
Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо?
(втори вариант)
Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга.
Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо?
– Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават.
Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне.
към втори вариант >>
– Нямат възможности.
(втори вариант)
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо?
– Нямат възможности.
Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Да ви приведа друг факт.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават.
Да ви приведа друг факт.
Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора.
към втори вариант >>
Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
(втори вариант)
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности.
Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт.
Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут.
Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия.
към втори вариант >>
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме.
(втори вариант)
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме.
Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
към втори вариант >>
Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай!
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут.
Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай!
Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал.
към втори вариант >>
Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя.
(втори вариант)
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме.
Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя.
Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
към втори вариант >>
Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай!
Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед?
Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава?
към втори вариант >>
Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост?
(втори вариант)
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя.
Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост?
– Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
към втори вариант >>
Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед?
Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне.
Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост?
– Не.
Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
към втори вариант >>
Така правим и ние, съвременните хора.
(втори вариант)
Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне.
Така правим и ние, съвременните хора.
Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане.
към втори вариант >>
Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
(втори вариант)
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не.
Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
към втори вариант >>
Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора.
Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия.
Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи.
към втори вариант >>
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи.
Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят.
към втори вариант >>
Тази клечка не разбира от никакъв морал.
(втори вариант)
Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия.
Тази клечка не разбира от никакъв морал.
Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът?
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи.
Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления.
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много.
към втори вариант >>
Е, какво да се прави тогава?
(втори вариант)
Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал.
Е, какво да се прави тогава?
– Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие.
към втори вариант >>
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления.
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика.
Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания?
към втори вариант >>
– Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута.
(втори вариант)
Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава?
– Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута.
Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога.
към втори вариант >>
Не е тъй.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика.
Не е тъй.
Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания.
към втори вариант >>
Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане.
(втори вариант)
Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута.
Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане.
Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
към втори вариант >>
Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй.
Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане.
Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли?
към втори вариант >>
Преведете сега тези символи.
(втори вариант)
Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане.
Преведете сега тези символи.
Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
към втори вариант >>
Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане.
Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят.
Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим.
към втори вариант >>
Какво представлява барутът?
(втори вариант)
Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи.
Какво представлява барутът?
– Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
към втори вариант >>
Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят.
Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много.
Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения.
към втори вариант >>
– Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие.
(втори вариант)
Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът?
– Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие.
Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
към втори вариант >>
Кой няма страдания?
(втори вариант)
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много.
Кой няма страдания?
– Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод.
към втори вариант >>
Тази алчност ни е турила всички в тревога.
(втори вариант)
– Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие.
Тази алчност ни е турила всички в тревога.
Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
към втори вариант >>
– Всеки има страдания.
(втори вариант)
Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания?
– Всеки има страдания.
Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие.
към втори вариант >>
Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
(втори вариант)
Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога.
Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.
към втори вариант >>
Ние сме пратени от небето да благуваме ли?
(втори вариант)
Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания.
Ние сме пратени от небето да благуваме ли?
– Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят.
към втори вариант >>
Защо е дошъл Христос в света?
(втори вариант)
Защо е дошъл Христос в света?
– Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа?
към втори вариант >>
– Не, да се учим.
(втори вариант)
Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли?
– Не, да се учим.
В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят.
към втори вариант >>
– Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка.
(втори вариант)
Защо е дошъл Христос в света?
– Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка.
Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!
към втори вариант >>
В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения.
(втори вариант)
Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим.
В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения.
Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят.
към втори вариант >>
Ние по плът сме скачени, но духовно не сме.
(втори вариант)
Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка.
Ние по плът сме скачени, но духовно не сме.
Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли?
към втори вариант >>
Лишенията са един временен метод.
(втори вариант)
Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения.
Лишенията са един временен метод.
Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност.
към втори вариант >>
Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа.
(втори вариант)
Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме.
Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа.
Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация.
към втори вариант >>
Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие.
(втори вариант)
– Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод.
Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие.
Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те.
към втори вариант >>
Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания.
(втори вариант)
Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа.
Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания.
И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия.
към втори вариант >>
Над него седи един велик свят.
(втори вариант)
Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие.
Над него седи един велик свят.
Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса.
към втори вариант >>
И знаете ли на какво приличаше тази работа?
(втори вариант)
Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания.
И знаете ли на какво приличаше тази работа?
Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това?
към втори вариант >>
Учените хора не се спират пред този свят.
(втори вариант)
– Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят.
Учените хора не се спират пред този свят.
Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи.
към втори вариант >>
Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!
(втори вариант)
– Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа?
Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!
“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат.
към втори вариант >>
Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят.
(втори вариант)
В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят.
Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят.
Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива.
към втори вариант >>
“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли?
(втори вариант)
Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!
“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли?
Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни.
към втори вариант >>
Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност.
(втори вариант)
Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят.
Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност.
Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави?
към втори вариант >>
Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация.
(втори вариант)
Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли?
Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация.
Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!
към втори вариант >>
Не е въпросът, какви тела имат те.
(втори вариант)
Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност.
Не е въпросът, какви тела имат те.
Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде.
към втори вариант >>
Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия.
(втори вариант)
Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация.
Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия.
Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено.
към втори вариант >>
Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса.
(втори вариант)
Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те.
Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса.
Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер.
към втори вариант >>
Е, какво от това?
(втори вариант)
И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия.
Е, какво от това?
– Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни.
към втори вариант >>
Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи.
(втори вариант)
Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса.
Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи.
Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива.
към втори вариант >>
– Ще страдат.
(втори вариант)
Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз! “ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това?
– Ще страдат.
И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни?
към втори вариант >>
Тази раса постоянно се развива.
(втори вариант)
Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи.
Тази раса постоянно се развива.
След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>
И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни.
(втори вариант)
“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат.
И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни.
Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни.
към втори вариант >>
След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави?
(втори вариант)
Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива.
След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави?
– Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>
Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!
(втори вариант)
Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни.
Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!
“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа!
към втори вариант >>
– Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде.
(втори вариант)
Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави?
– Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде.
След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>
“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено.
(втори вариант)
Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!
“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено.
Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат.
към втори вариант >>
След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер.
(втори вариант)
Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде.
След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер.
Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>
Човек трябва да обича и своите ближни.
(втори вариант)
Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено.
Човек трябва да обича и своите ближни.
Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам?
към втори вариант >>
Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива.
(втори вариант)
Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер.
Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива.
Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>
Кои са вашите ближни?
(втори вариант)
– Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни.
Кои са вашите ближни?
– Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
към втори вариант >>
Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
(втори вариант)
Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива.
Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>
– Не телата, а душите на хората са вашите ближни.
(втори вариант)
И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни?
– Не телата, а душите на хората са вашите ближни.
Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
към втори вариант >>
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже?
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже?
Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна.
към втори вариант >>
Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа!
(втори вариант)
Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви! “ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни.
Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа!
Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
към втори вариант >>
Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота.
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже?
Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота.
Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем?
към втори вариант >>
Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат.
(втори вариант)
“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа!
Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат.
Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
към втори вариант >>
Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден.
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота.
Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден.
Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни.
към втори вариант >>
Какво виждам?
(втори вариант)
Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат.
Какво виждам?
– Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
към втори вариант >>
Господ е пратил изобилно храна на земята.
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден.
Господ е пратил изобилно храна на земята.
Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени.
към втори вариант >>
– Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
(втори вариант)
Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам?
– Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
към втори вариант >>
Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли?
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята.
Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли?
– Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни.
към втори вариант >>
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия?
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия?
– Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места.
към втори вариант >>
– Не сеят, за всички има храна.
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли?
– Не сеят, за всички има храна.
Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв.
към втори вариант >>
– Именно сега може да се приложи.
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия?
– Именно сега може да се приложи.
От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог!
към втори вариант >>
Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем?
(втори вариант)
Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна.
Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем?
Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв.
към втори вариант >>
От вас днес не се изисква да отивате по горите.
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи.
От вас днес не се изисква да отивате по горите.
В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща.
към втори вариант >>
Ние мислим, че ще умрем гладни.
(втори вариант)
Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем?
Ние мислим, че ще умрем гладни.
Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.?
към втори вариант >>
В България няма скрити места, където да станеш постник.
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите.
В България няма скрити места, където да станеш постник.
Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука.
към втори вариант >>
„Излязоха да Го посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха.
(втори вариант)
„Излязоха да Го посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха.
Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха.
към втори вариант >>
Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени.
(втори вариант)
Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни.
Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени.
Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите?
към втори вариант >>
Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш.
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник.
Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш.
Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!
към втори вариант >>
Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха.
(втори вариант)
„Излязоха да Го посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха.
Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни.
(втори вариант)
Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени.
Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни.
Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества.
към втори вариант >>
Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места.
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш.
Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места.
Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!
към втори вариант >>
Този стих е един от обикновените стихове.
(втори вариант)
Този стих е един от обикновените стихове.
Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
към втори вариант >>
Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв.
(втори вариант)
– Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни.
Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв.
месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура?
към втори вариант >>
Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог!
(втори вариант)
– Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места.
Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог!
Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!
към втори вариант >>
Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате.
(втори вариант)
Този стих е един от обикновените стихове.
Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате.
Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
към втори вариант >>
месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв.
(втори вариант)
Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв.
месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв.
Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог.
към втори вариант >>
Аз ви обръщам внимание на следните неща.
(втори вариант)
От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог!
Аз ви обръщам внимание на следните неща.
Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!
към втори вариант >>
Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора.
(втори вариант)
Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате.
Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора.
Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
към втори вариант >>
Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.?
(втори вариант)
Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв.
Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.?
С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат.
към втори вариант >>
Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука.
(втори вариант)
В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща.
Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука.
Този въпрос се решава сега, или никога!
към втори вариант >>
Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе?
(втори вариант)
Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора.
Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе?
– Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
към втори вариант >>
С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите?
(втори вариант)
Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.?
С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите?
Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е.
към втори вариант >>
Този въпрос се решава сега, или никога!
(втори вариант)
Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука.
Този въпрос се решава сега, или никога!
към втори вариант >>
– Да Го посрещне.
(втори вариант)
Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе?
– Да Го посрещне.
Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
към втори вариант >>
Ама ще кажете, че те са некултурни същества.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите?
Ама ще кажете, че те са некултурни същества.
Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече.
към втори вариант >>
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата.
Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви.
към втори вариант >>
Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
(втори вариант)
Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне.
Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.
към втори вариант >>
Е, в какво седи нашата култура?
(втори вариант)
Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества.
Е, в какво седи нашата култура?
Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече.
към втори вариант >>
Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как?
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата.
Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как?
Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това?
към втори вариант >>
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне.
(втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне.
Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли?
към втори вариант >>
Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог.
(втори вариант)
месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура?
Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог.
Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов.
към втори вариант >>
Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как?
Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено.
Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои.
към втори вариант >>
Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем.
(втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне.
Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем.
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може.
към втори вариант >>
Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат.
(втори вариант)
Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог.
Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат.
Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там.
към втори вариант >>
Вие ще може да разчитате на него.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено.
Вие ще може да разчитате на него.
Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може.
към втори вариант >>
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите.
(втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем.
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите.
Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“.
към втори вариант >>
Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е.
(втори вариант)
С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат.
Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е.
те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов.
към втори вариант >>
Опитайте това нещо!
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него.
Опитайте това нещо!
Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете.
към втори вариант >>
Така е, човек е разделен в себе си.
(втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите.
Така е, човек е разделен в себе си.
Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
към втори вариант >>
те са приложили Божествената Любов повече.
(втори вариант)
Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е.
те са приложили Божествената Любов повече.
За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо!
Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви.
Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте.
към втори вариант >>
Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба.
(втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си.
Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба.
Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
към втори вариант >>
За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече.
(втори вариант)
Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече.
За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече.
Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
Какво показва това?
(втори вариант)
Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви.
Какво показва това?
– Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам.
към втори вариант >>
Някои казват: Без борба не може ли?
(втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба.
Някои казват: Без борба не може ли?
– Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
към втори вариант >>
Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов.
(втори вариант)
Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече.
Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов.
Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
– Че този човек няма да устои.
(втори вариант)
Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това?
– Че този човек няма да устои.
Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
към втори вариант >>
– Не може.
(втори вариант)
Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли?
– Не може.
Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
към втори вариант >>
Не, не са достигнали до там.
(втори вариант)
Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов.
Не, не са достигнали до там.
Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
Това е не защото той има зла воля, но толкова може.
(втори вариант)
Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои.
Това е не защото той има зла воля, но толкова може.
С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
към втори вариант >>
Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“.
(втори вариант)
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може.
Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“.
Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
към втори вариант >>
Те още нямат условия за прилагане на тази Любов.
(втори вариант)
Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там.
Те още нямат условия за прилагане на тази Любов.
При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете.
(втори вариант)
Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може.
С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете.
Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
към втори вариант >>
Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
(втори вариант)
Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“.
Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.
към втори вариант >>
При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
(втори вариант)
те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов.
При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
към втори вариант >>
Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте.
(втори вариант)
Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете.
Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте.
Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
към втори вариант >>
И тъй, всеки човек има една свещена идея.
(втори вариант)
И тъй, всеки човек има една свещена идея.
Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура.
към втори вариант >>
И тъй, народът излезе да посрещне Христа.
(втори вариант)
И тъй, народът излезе да посрещне Христа.
Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам.
(втори вариант)
Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте.
Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам.
Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
към втори вариант >>
Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус?
(втори вариант)
И тъй, всеки човек има една свещена идея.
Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус?
Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега.
към втори вариант >>
Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него!
(втори вариант)
И тъй, народът излезе да посрещне Христа.
Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него!
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата.
към втори вариант >>
Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
(втори вариант)
– Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам.
Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.
към втори вариант >>
Съвременните историци не са разрешили въпроса.
(втори вариант)
И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус?
Съвременните историци не са разрешили въпроса.
Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше.
към втори вариант >>
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо?
(втори вариант)
И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него!
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо?
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти.
към втори вариант >>
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение.
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение.
Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате.
към втори вариант >>
Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно.
(втори вариант)
И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса.
Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно.
Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо?
към втори вариант >>
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение?
(втори вариант)
И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо?
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение?
Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти.
към втори вариант >>
Как трябва да постъпиш?
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение.
Как трябва да постъпиш?
Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя.
към втори вариант >>
Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет.
(втори вариант)
И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно.
Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет.
Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче.
към втори вариант >>
Защо ли?
(втори вариант)
И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение?
Защо ли?
Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка.
към втори вариант >>
Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес.
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш?
Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес.
Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост!
към втори вариант >>
Те имаха една възвишена култура.
(втори вариант)
И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет.
Те имаха една възвишена култура.
Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля.
към втори вариант >>
Ще дам следната аналогия.
(втори вариант)
И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли?
Ще дам следната аналогия.
Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете.
към втори вариант >>
Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш.
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес.
Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш.
Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно.
към втори вариант >>
Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега.
(втори вариант)
Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура.
Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега.
Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш.
към втори вариант >>
Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата.
(втори вариант)
Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия.
Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата.
Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое.
към втори вариант >>
Направете един такъв опит.
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш.
Направете един такъв опит.
Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени.
към втори вариант >>
Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше.
(втори вариант)
Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега.
Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше.
Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм.
към втори вариант >>
Едната казва: Отстъпи ти.
(втори вариант)
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата.
Едната казва: Отстъпи ти.
Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое.
към втори вариант >>
Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате.
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит.
Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате.
Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност.
към втори вариант >>
Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо?
(втори вариант)
Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше.
Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо?
Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си.
към втори вариант >>
Другата казва: Отстъпи ти.
(втори вариант)
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти.
Другата казва: Отстъпи ти.
Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си.
към втори вариант >>
Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя.
(втори вариант)
Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате.
Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя.
Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток.
към втори вариант >>
Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче.
(втори вариант)
Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо?
Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче.
Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина.
към втори вариант >>
Всяка иска да има момъка.
(втори вариант)
Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти.
Всяка иска да има момъка.
Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон.
към втори вариант >>
Не, не се подавайте на тази слабост!
(втори вариант)
Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя.
Не, не се подавайте на тази слабост!
В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция.
към втори вариант >>
Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля.
(втори вариант)
Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче.
Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля.
Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели.
към втори вариант >>
Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете.
(втори вариант)
Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка.
Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете.
Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!
към втори вариант >>
В този случай направете това, което не ви е приятно.
(втори вариант)
Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост!
В този случай направете това, което не ви е приятно.
Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция.
към втори вариант >>
Той казва: Ти ще воюваш.
(втори вариант)
Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля.
Той казва: Ти ще воюваш.
Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване?
към втори вариант >>
Едната казва: Това дете е мое.
(втори вариант)
Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете.
Едната казва: Това дете е мое.
И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“.
към втори вариант >>
Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени.
(втори вариант)
Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно.
Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени.
Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията.
към втори вариант >>
Съгласен съм.
(втори вариант)
Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш.
Съгласен съм.
И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“.
към втори вариант >>
И другата казва: Това дете е мое.
(втори вариант)
Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое.
И другата казва: Това дете е мое.
И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки.
към втори вариант >>
Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност.
(втори вариант)
Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени.
Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност.
Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата.
към втори вариант >>
И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си.
(втори вариант)
Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм.
И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си.
Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа?
към втори вариант >>
И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си.
(втори вариант)
Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое.
И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си.
Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската?
към втори вариант >>
Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток.
(втори вариант)
Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност.
Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток.
Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън.
към втори вариант >>
Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина.
(втори вариант)
Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си.
Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина.
И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
към втори вариант >>
Тук се показва мъдростта на Соломон.
(втори вариант)
Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си.
Тук се показва мъдростта на Соломон.
Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи.
към втори вариант >>
Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция.
(втори вариант)
Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток.
Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция.
Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка.
към втори вариант >>
И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели.
(втори вариант)
Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина.
И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели.
Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
към втори вариант >>
Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!
(втори вариант)
Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон.
Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!
“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата.
към втори вариант >>
Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция.
(втори вариант)
В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция.
Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция.
Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам.
към втори вариант >>
Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване?
(втори вариант)
Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели.
Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване?
“ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
към втори вариант >>
“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“.
(втори вариант)
Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!
“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“.
Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек?
към втори вариант >>
Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията.
(втори вариант)
Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция.
Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията.
През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ.
към втори вариант >>
“ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“.
(втори вариант)
Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване?
“ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“.
Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
към втори вариант >>
Тези две моми са двете майки.
(втори вариант)
И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“.
Тези две моми са двете майки.
Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си.
към втори вариант >>
През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата.
(втори вариант)
Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията.
През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата.
Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч.
към втори вариант >>
Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа?
(втори вариант)
И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“.
Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа?
Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
към втори вариант >>
Питам: Коя от тях е истинската?
(втори вариант)
И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки.
Питам: Коя от тях е истинската?
– Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах?
към втори вариант >>
Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън.
(втори вариант)
Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата.
Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън.
Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова.
към втори вариант >>
Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
(втори вариант)
Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване? “ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа?
Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
към втори вариант >>
– Която отстъпи.
(втори вариант)
Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската?
– Която отстъпи.
Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания.
към втори вариант >>
Обаче заспала и по едно време чува кукумявка.
(втори вариант)
Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън.
Обаче заспала и по едно време чува кукумявка.
Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя.
към втори вариант >>
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря.
Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик.
към втори вариант >>
Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата.
(втори вариант)
Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина! “ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи.
Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата.
Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този.
към втори вариант >>
Казва си: Не, ще бягам.
(втори вариант)
Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка.
Казва си: Не, ще бягам.
Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива.
към втори вариант >>
Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря.
Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили.
Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква.
към втори вариант >>
Кой е истинският богат човек?
(втори вариант)
“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата.
Кой е истинският богат човек?
– Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша!
към втори вариант >>
Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ.
(втори вариант)
Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам.
Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ.
Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно.
към втори вариант >>
Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили.
Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги.
И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин.
към втори вариант >>
– Който отстъпва богатството си.
(втори вариант)
Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек?
– Който отстъпва богатството си.
Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата.
към втори вариант >>
Към 6 ч.
(втори вариант)
През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ.
Към 6 ч.
сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
към втори вариант >>
И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги.
И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си.
Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света?
към втори вариант >>
Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах?
(втори вариант)
Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си.
Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах?
Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко.
към втори вариант >>
сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова.
(втори вариант)
Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч.
сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова.
Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
към втори вариант >>
2.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
Не се лъжете.
Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес.
Не се лъжете.
Някой мисли, че има много идеи. Не, не. Вашите идеи са се раздробили, затова са много. Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
към беседата >>
Някой мисли, че има много идеи.
А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете.
Някой мисли, че има много идеи.
Не, не. Вашите идеи са се раздробили, затова са много. Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
към беседата >>
Не, не.
Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи.
Не, не.
Вашите идеи са се раздробили, затова са много. Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
към беседата >>
Вашите идеи са се раздробили, затова са много.
Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи. Не, не.
Вашите идеи са се раздробили, затова са много.
Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
към беседата >>
Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи. Не, не. Вашите идеи са се раздробили, затова са много.
Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
към беседата >>
В дадения случай само една идея преобладава в човека.
В дадения случай само една идея преобладава в човека.
Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните. Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви. Тия идеи са извън времето и пространството. Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея.
към беседата >>
Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните.
В дадения случай само една идея преобладава в човека.
Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните.
Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви. Тия идеи са извън времето и пространството. Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея. А каква е общата идея?
към беседата >>
Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви.
В дадения случай само една идея преобладава в човека. Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните.
Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви.
Тия идеи са извън времето и пространството. Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея. А каква е общата идея? Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
Тия идеи са извън времето и пространството.
В дадения случай само една идея преобладава в човека. Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните. Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви.
Тия идеи са извън времето и пространството.
Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея. А каква е общата идея? Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея.
В дадения случай само една идея преобладава в човека. Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните. Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви. Тия идеи са извън времето и пространството.
Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея.
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея. А каква е общата идея? Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея.
В дадения случай само една идея преобладава в човека. Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните. Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви. Тия идеи са извън времето и пространството. Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея.
Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея.
А каква е общата идея? Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
А каква е общата идея?
Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само да се нахраните. Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви. Тия идеи са извън времето и пространството. Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея.
А каква е общата идея?
Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е да бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е да свършите, една идея е само в ума ви. Тия идеи са извън времето и пространството. Някой път може да ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея. Вие искате да бъдете здрав, да имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея. А каква е общата идея?
Общата идея, в дадения случай е, че вие искате да бъдете щастливи, нищо повече.
към беседата >>
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството.
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството.
То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие. Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид. Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си.
към беседата >>
То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие.
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството.
То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие.
Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид. Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си. Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече!
към беседата >>
Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид.
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството. То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие.
Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид.
Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си. Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече! Туй значи да забравиш себе си.
към беседата >>
Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството. То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие. Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид.
Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си. Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
към беседата >>
Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен.
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството. То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие. Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид. Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен.
Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си. Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
към беседата >>
Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си.
Ама ще кажете: аз мисля за благото на човечеството. То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие. Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид. Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен.
Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си.
Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече! Туй значи да забравиш себе си. А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
към беседата >>
Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече!
То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие. Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид. Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си.
Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече!
Туй значи да забравиш себе си. А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
към беседата >>
Туй значи да забравиш себе си.
Или някой се моли на Бога, и той има своето щастие пред вид. Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си. Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече!
Туй значи да забравиш себе си.
А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
към беседата >>
А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
Каквото и да прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може да се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие. Защото щом човек забрави себе си, тогава въпросът е свършен. Аз ще ви обясня: не да забрави човек себе си. Да забрави човек себе си подразбира, да се върне от своя крив път, нищо повече! Туй значи да забравиш себе си.
А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи да забравиш себе си.
към беседата >>
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР.
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР.
ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре. Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос.
към беседата >>
ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР.
ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре. Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4.
към беседата >>
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре.
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР. ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре.
Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате.
към беседата >>
Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата?
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР. ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре.
Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата?
Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица.
към беседата >>
Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението.
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР. ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре. Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата?
Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението.
Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием.
към беседата >>
Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос.
В този чертеж имате едно постоянно отклонение на линиите в ляво: ДО и СР. ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре. Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението.
Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос.
То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата.
към беседата >>
То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4.
ДА и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение. Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре. Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос.
То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4.
А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата. Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки.
към беседата >>
А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате.
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре. Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4.
А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате.
Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата. Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки. Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси.
към беседата >>
Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица.
Имаш две мерки, как ще приведете нещата към тия закони на единицата? Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате.
Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица.
Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата. Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки. Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси. Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
към беседата >>
Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием.
Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението. Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица.
Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием.
Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата. Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки. Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси. Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
към беседата >>
Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата.
Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос. То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием.
Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата.
Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки. Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси. Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
към беседата >>
Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки.
То значи, че ти си на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4. А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата.
Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки.
Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси. Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
към беседата >>
Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси.
А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва да разсъждавате. Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата. Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки.
Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси.
Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
към беседата >>
Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
Затуй под единицата ние ще поставим в ума си Бога, Той е единица. Бог е единица в нас и първоначално Той е извора, от който ние пием. Двете представлява Неговия Дух, който умножава нещата. Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки. Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси.
Единицата, двойката и тройката влияят на четворката.
към беседата >>
Сега какво разбрахте?
Сега какво разбрахте?
Каква е основната мисъл? Георги Радев, какво си разбрал? (– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели. А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава.
към беседата >>
Каква е основната мисъл?
Сега какво разбрахте?
Каква е основната мисъл?
Георги Радев, какво си разбрал? (– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели. А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните?
към беседата >>
Георги Радев, какво си разбрал?
Сега какво разбрахте? Каква е основната мисъл?
Георги Радев, какво си разбрал?
(– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели. А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните? (– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
към беседата >>
(– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели.
Сега какво разбрахте? Каква е основната мисъл? Георги Радев, какво си разбрал?
(– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели.
А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните? (– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
към беседата >>
А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се.
Сега какво разбрахте? Каква е основната мисъл? Георги Радев, какво си разбрал? (– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели.
А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се.
Двойката може да се умножава. Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните? (– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
към беседата >>
Двойката може да се умножава.
Сега какво разбрахте? Каква е основната мисъл? Георги Радев, какво си разбрал? (– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели. А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се.
Двойката може да се умножава.
Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните? (– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
към беседата >>
Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните?
Каква е основната мисъл? Георги Радев, какво си разбрал? (– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели. А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава.
Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните?
(– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
към беседата >>
(– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
Георги Радев, какво си разбрал? (– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а може да се дели. А в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава. Аз правя следното сравнение: струната е една, ако тя се раздели на половина и се дръпне, трептенията се умножават два пъти повече, затова двете е умножение.) Хубаво, тогава трите на какво ще го сравните?
(– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може да се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в себе си – 4.)
към беседата >>
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа.
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа.
Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането. Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането. Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението. Пък може и едновременно да употребите и четирите метода.
към беседата >>
Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането.
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа.
Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането.
Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането. Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението. Пък може и едновременно да употребите и четирите метода. Може, но то съставлява вече един процес.
към беседата >>
Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането.
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането.
Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането.
Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението. Пък може и едновременно да употребите и четирите метода. Може, но то съставлява вече един процес.
към беседата >>
Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите.
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането. Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането.
Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите.
Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението. Пък може и едновременно да употребите и четирите метода. Може, но то съставлява вече един процес.
към беседата >>
Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението.
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането. Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането. Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите.
Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението.
Пък може и едновременно да употребите и четирите метода. Може, но то съставлява вече един процес.
към беседата >>
Пък може и едновременно да употребите и четирите метода.
Сега вие може да направите проверка в себе си със законите на тия числа. Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането. Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането. Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението.
Пък може и едновременно да употребите и четирите метода.
Може, но то съставлява вече един процес.
към беседата >>
Може, но то съставлява вече един процес.
Известни мъчнотии в себе си може да ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в себе си може да премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането. Това са четири закона, с които може да направите опит, за да се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в себе си може да ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може да развиете в себе си чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането. Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите. Например вие може да усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението. Пък може и едновременно да употребите и четирите метода.
Може, но то съставлява вече един процес.
към беседата >>
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности.
Може да е така, а може и да не е така. Това са вероятности още. Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи. Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата. Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
към беседата >>
Може да е така, а може и да не е така.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности.
Може да е така, а може и да не е така.
Това са вероятности още. Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи. Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата. Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
към беседата >>
Това са вероятности още.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности. Може да е така, а може и да не е така.
Това са вероятности още.
Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи. Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата. Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
към беседата >>
Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности. Може да е така, а може и да не е така. Това са вероятности още.
Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи.
Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата. Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
към беседата >>
Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности. Може да е така, а може и да не е така. Това са вероятности още. Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи.
Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата.
Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
към беседата >>
Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности. Може да е така, а може и да не е така. Това са вероятности още. Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли да я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи. Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма да считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата.
Значи, единицата сама себе си дели, тя е мярка за себе си.
към беседата >>
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния вкус. В дадения случай изисква се съответстващ живот. Умът трябва да е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона. Защото при един обикновен живот, това е неприложимо.
към беседата >>
Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния вкус.
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния вкус.
В дадения случай изисква се съответстващ живот. Умът трябва да е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона. Защото при един обикновен живот, това е неприложимо.
към беседата >>
В дадения случай изисква се съответстващ живот.
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния вкус.
В дадения случай изисква се съответстващ живот.
Умът трябва да е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона. Защото при един обикновен живот, това е неприложимо.
към беседата >>
Умът трябва да е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона.
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния вкус. В дадения случай изисква се съответстващ живот.
Умът трябва да е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона.
Защото при един обикновен живот, това е неприложимо.
към беседата >>
Защото при един обикновен живот, това е неприложимо.
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва. Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за да се разтопят и да усетите техния вкус. В дадения случай изисква се съответстващ живот. Умът трябва да е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за да може да схванете това приложение на тия четири закона.
Защото при един обикновен живот, това е неприложимо.
към беседата >>
В окултен смисъл какво е значението на квадрата?
В окултен смисъл какво е значението на квадрата?
(– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето. Може някой път да ги забележите. Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят.
към беседата >>
(– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето.
В окултен смисъл какво е значението на квадрата?
(– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето.
Може някой път да ги забележите. Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма.
към беседата >>
Може някой път да ги забележите.
В окултен смисъл какво е значението на квадрата? (– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето.
Може някой път да ги забележите.
Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма. Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение.
към беседата >>
Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се.
В окултен смисъл какво е значението на квадрата? (– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето. Може някой път да ги забележите.
Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се.
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма. Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение. Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква.
към беседата >>
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение.
В окултен смисъл какво е значението на квадрата? (– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето. Може някой път да ги забележите. Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се.
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение.
А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма. Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение. Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква. И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
към беседата >>
А с туй движение всичките форми се видоизменят.
В окултен смисъл какво е значението на квадрата? (– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето. Може някой път да ги забележите. Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение.
А с туй движение всичките форми се видоизменят.
Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма. Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение. Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква. И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
към беседата >>
Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма.
(– Показва противоречие.) Аз говоря за ония квадрати, които са поставени в човешкия организъм, отвън на лицето. Може някой път да ги забележите. Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят.
Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма.
Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение. Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква. И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
към беседата >>
Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение.
Може някой път да ги забележите. Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма.
Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение.
Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква. И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
към беседата >>
Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква.
Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се. Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма. Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение.
Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква.
И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
към беседата >>
И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
Това показва, че в целия човек става едно вътрешно движение. А с туй движение всичките форми се видоизменят. Например в ранната възраст на децата веждите са поставени под известна форма. Като почнат да остаряват забелязва се едно малко изменение. Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че да пази онази правилност, която природата изисква.
И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
към беседата >>
Какво е движението на носа?
Какво е движението на носа?
(– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата? (– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш. И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? И цялото лице претърпява едно изменение.
към беседата >>
(– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу.
Какво е движението на носа?
(– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу.
Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата? (– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш. И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? И цялото лице претърпява едно изменение. Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
към беседата >>
Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата?
Какво е движението на носа? (– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу.
Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата?
(– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш. И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? И цялото лице претърпява едно изменение. Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
към беседата >>
(– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш.
Какво е движението на носа? (– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата?
(– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш.
И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? И цялото лице претърпява едно изменение. Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
към беседата >>
И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение?
Какво е движението на носа? (– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата? (– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш.
И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение?
И цялото лице претърпява едно изменение. Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
към беседата >>
И цялото лице претърпява едно изменение.
Какво е движението на носа? (– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата? (– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш. И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение?
И цялото лице претърпява едно изменение.
Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
към беседата >>
Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
(– Надолу.) Най-първо носът върви право перпендикулярно надолу. Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той да слезе по-долу от устата? (– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш. И когато носът се продължава, мислите ли, че лицето остава в същото положение? И цялото лице претърпява едно изменение.
Може да забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
към беседата >>
Същото е и с челото.
Същото е и с челото.
Някой път известна част от челото се вглъбява. Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение. Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение. Има си закони, по които се местят тия кубове.
към беседата >>
Някой път известна част от челото се вглъбява.
Същото е и с челото.
Някой път известна част от челото се вглъбява.
Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение. Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение. Има си закони, по които се местят тия кубове. Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
към беседата >>
Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение.
Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вглъбява.
Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение.
Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение. Има си закони, по които се местят тия кубове. Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
към беседата >>
Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека.
Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вглъбява. Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение.
Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека.
Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение. Има си закони, по които се местят тия кубове. Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
към беседата >>
Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение.
Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вглъбява. Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение. Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека.
Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение.
Има си закони, по които се местят тия кубове. Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
към беседата >>
Има си закони, по които се местят тия кубове.
Същото е и с челото. Някой път известна част от челото се вглъбява. Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение. Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение.
Има си закони, по които се местят тия кубове.
Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
към беседата >>
Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
Някой път известна част от челото се вглъбява. Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение. Тия малките кубчета, тия малките квадрати, от които човек е образуван, постоянно се видоизменят и те не определят какво е състоянието на човека. Можем да считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение. Има си закони, по които се местят тия кубове.
Щом се измени централният куб, математически може да се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
към беседата >>
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея.
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея.
Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън. Човек по никой начин не може да изневери на себе си. Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
към беседата >>
Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън.
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея.
Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън.
Човек по никой начин не може да изневери на себе си. Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
към беседата >>
Човек по никой начин не може да изневери на себе си.
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея. Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън.
Човек по никой начин не може да изневери на себе си.
Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
към беседата >>
Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея. Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън. Човек по никой начин не може да изневери на себе си.
Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
към беседата >>
В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката.
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея. Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън. Човек по никой начин не може да изневери на себе си. Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи.
В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката.
Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
Сега туй движение може да се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея. Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън. Човек по никой начин не може да изневери на себе си. Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката.
Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
към беседата >>
Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
Щом се измени човек от вътре, непременно ще се измени и отвън. Човек по никой начин не може да изневери на себе си. Ако човек изневери на себе си, той ще се самоунищожи. В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка.
Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може да не знае всичката си погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
към беседата >>
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби.
Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си. Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник.
към беседата >>
Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби.
Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си.
Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане.
към беседата >>
Той се обезличава.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си.
Той се обезличава.
Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира.
към беседата >>
Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си. Той се обезличава.
Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне.
Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо?
към беседата >>
Изучавайте психологията на хората каква е.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си. Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне.
Изучавайте психологията на хората каква е.
Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник.
Тъй щото основната идея у човека никога не може да се изгуби. Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си. Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е.
Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник.
Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е.
към беседата >>
Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане.
Ако тя се загуби, ако човек изневери на себе си – той свършва със себе си. Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник.
Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане.
Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това.
към беседата >>
Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира.
Той се обезличава. Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане.
Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира.
Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее?
към беседата >>
Защо оставя той това писмо?
Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем да допуснем само, обаче никой човек не иска да изчезне. Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира.
Защо оставя той това писмо?
Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот.
към беседата >>
Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него.
Изучавайте психологията на хората каква е. Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо?
Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него.
Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават.
към беседата >>
Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е.
Някой казва: „Аз искам да умра, никой да не ме знае.“ А при това заръчва да му направят голям паметник. Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него.
Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е.
празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата.
към беседата >>
празна дума е това.
Значи той има известна идея да напишат името му, то да остане. Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е.
празна дума е това.
Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
към беседата >>
Какво значи това, че той не иска да живее?
Друг умира някъде, но ще напише причините защо умира. Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това.
Какво значи това, че той не иска да живее?
Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва.
към беседата >>
Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот.
Защо оставя той това писмо? Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее?
Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот.
Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя.
към беседата >>
Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават.
Значи, у всеки човек, каквото и да направи, в него има една скрита мисъл да остане нещо от него. Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот.
Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават.
Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш.
към беседата >>
Човек някой път иска да надхитри съдбата.
Не си правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам да не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е. празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават.
Човек някой път иска да надхитри съдбата.
Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
към беседата >>
Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
празна дума е това. Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата.
Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение.
към беседата >>
Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва.
Какво значи това, че той не иска да живее? Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон.
Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва.
Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем.
към беседата >>
Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя.
Това значи, че човек иска да се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот. Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва.
Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя.
Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така.
към беседата >>
Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш.
Всеки иска да умре за своите кредитори, да не го познават. Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя.
Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш.
От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване.
към беседата >>
От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
Човек някой път иска да надхитри съдбата. Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш.
От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат.
към беседата >>
Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение.
Човек, когато иска да умре подразбира, че той иска да се скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение.
А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат. Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света.
към беседата >>
А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем.
Ти си живял с някоя душа, направил си задължения, минават хиляда години, две хиляди могат да минат, но тази душа ще те преследва. Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение.
А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем.
Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат. Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате тъй живота.
към беседата >>
Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така.
Ти си долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя. Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем.
Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така.
Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат. Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате тъй живота.
към беседата >>
Този, кармическият закон ще ви хване.
Някой път не само една душа, но много кредитори може да имаш. От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така.
Този, кармическият закон ще ви хване.
Там работят разумни същества, те ще ви спрат. Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате тъй живота.
към беседата >>
Там работят разумни същества, те ще ви спрат.
От горе се научат: ти си в България и те слизат, носят си своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш да се избавиш и ти казваш: „Да умра, че да се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти. Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване.
Там работят разумни същества, те ще ви спрат.
Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света. Всички вие трябва да схващате тъй живота.
към беседата >>
Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света.
Освен по правилния начин ти да се изплатиш, то е единственото спасение. А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат.
Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света.
Всички вие трябва да схващате тъй живота.
към беседата >>
Всички вие трябва да схващате тъй живота.
А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва да вложим в нашия живот, да започнем правилно да живеем. Тъй че, вие няма да мислите, че може да минете така. Този, кармическият закон ще ви хване. Там работят разумни същества, те ще ви спрат. Ти трябва да съзнаеш в себе си, че по-умен не можеш да бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света.
Всички вие трябва да схващате тъй живота.
към беседата >>
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има.
Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
към беседата >>
Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има.
Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот.
Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
към беседата >>
Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот.
Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот.
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
към беседата >>
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност!
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот.
От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност!
То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
към беседата >>
То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност!
То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава.
Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава.
Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
към беседата >>
И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят.
към беседата >>
Сега, вие сте млади.
Сега, вие сте млади.
Нали някой път имате смущение. Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни.
към беседата >>
Нали някой път имате смущение.
Сега, вие сте млади.
Нали някой път имате смущение.
Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището.
към беседата >>
Какво нещо са смущенията?
Сега, вие сте млади. Нали някой път имате смущение.
Какво нещо са смущенията?
Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е?
към беседата >>
Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил.
Сега, вие сте млади. Нали някой път имате смущение. Какво нещо са смущенията?
Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил.
Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина.
към беседата >>
Не може човек сам себе си да смущава.
Сега, вие сте млади. Нали някой път имате смущение. Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил.
Не може човек сам себе си да смущава.
А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане.
към беседата >>
А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни.
Сега, вие сте млади. Нали някой път имате смущение. Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава.
А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни.
Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното!
към беседата >>
Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището.
Нали някой път имате смущение. Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни.
Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището.
Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание.
към беседата >>
Сега тази мисъл права ли е?
Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището.
Сега тази мисъл права ли е?
Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание. Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите.
към беседата >>
Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина.
Някой казва: „Смущавам се.“ За да се смущавате трябва да има някой да ви е смутил. Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е?
Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина.
Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание. Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите. „Н”-то е закон на противоречие.
към беседата >>
Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане.
Не може човек сам себе си да смущава. А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина.
Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане.
Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание. Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите. „Н”-то е закон на противоречие. Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
към беседата >>
Това е най-вярното!
А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни. Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане.
Това е най-вярното!
Да ви дам едно тълкувание. Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите. „Н”-то е закон на противоречие. Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
към беседата >>
Да ви дам едно тълкувание.
Да допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището. Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното!
Да ви дам едно тълкувание.
Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите. „Н”-то е закон на противоречие. Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
към беседата >>
Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите.
Сега тази мисъл права ли е? Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание.
Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите.
„Н”-то е закон на противоречие. Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
към беседата >>
„Н”-то е закон на противоречие.
Ще пазите едно правило: всяко отричане е едно потвърждение на една истина. Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание. Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите.
„Н”-то е закон на противоречие.
Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
към беседата >>
Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
Когато нещо ви каже: „От вас човек няма да стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Да ви дам едно тълкувание. Казвате: „От мен човек няма да стане“, при всички физически противоречия вие така мислите. „Н”-то е закон на противоречие.
Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота си не можеш да сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
към беседата >>
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш.
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш.
Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни. А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии. Значи ще мислиш за тях. „Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си. И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви.
към беседата >>
Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни.
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш.
Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни.
А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии. Значи ще мислиш за тях. „Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си. И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви. А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
към беседата >>
А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии.
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш. Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни.
А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии.
Значи ще мислиш за тях. „Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си. И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви. А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
към беседата >>
Значи ще мислиш за тях.
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш. Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни. А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии.
Значи ще мислиш за тях.
„Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си. И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви. А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
към беседата >>
„Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си.
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш. Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни. А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии. Значи ще мислиш за тях.
„Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си.
И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви. А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
към беседата >>
И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви.
Да кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш да я минеш. Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни. А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии. Значи ще мислиш за тях. „Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си.
И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви.
А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
към беседата >>
А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
Не, че е невъзможно въобще да минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни. А у тебе има възможност да преодолееш тия мъчнотии. Значи ще мислиш за тях. „Няма да станеш човек“ не означава абсолютно, че няма да станеш човек, а подразбира, че трябва да преодолееш известни погрешки в себе си. И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви.
А вие схващате буквално: „няма да стана човек“.
към беседата >>
Ще ви разправя един случай.
Ще ви разправя един случай.
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си хаби времето! “ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици.
към беседата >>
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане.
Ще ви разправя един случай.
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане.
Излез от училището и не си хаби времето! “ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него.
към беседата >>
Излез от училището и не си хаби времето!
Ще ви разправя един случай. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане.
Излез от училището и не си хаби времето!
“ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това?
към беседата >>
“ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга!
Ще ви разправя един случай. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си хаби времето!
“ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга!
Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това? Събуждане става у него.
към беседата >>
Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга!
Ще ви разправя един случай. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си хаби времето! “ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга!
Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга!
“ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си.
към беседата >>
“ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици.
Ще ви разправя един случай. Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си хаби времето! “ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга!
“ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици.
Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е.
към беседата >>
Такъв един стимул произведоха тия думи у него.
Учителят казва на един от най-мързеливите си ученици: „Слушай, ти си една гарга, от тебе човек няма да стане. Излез от училището и не си хаби времето! “ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици.
Такъв един стимул произведоха тия думи у него.
Как ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е. деятелността ще остане слаба.
към беседата >>
Как ще обясните това?
Излез от училището и не си хаби времето! “ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него.
Как ще обясните това?
Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е. деятелността ще остане слаба. Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път.
към беседата >>
Събуждане става у него.
“ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга! Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това?
Събуждане става у него.
Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е. деятелността ще остане слаба. Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
към беседата >>
Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си.
Не, аз ще покажа на учителя си, че не съм гарга! “ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това? Събуждане става у него.
Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си.
Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е. деятелността ще остане слаба. Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
към беседата >>
Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е.
“ И се стяга той, казва на учителя си: „Още една година ще ми дадеш да ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма да бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици. Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си.
Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е.
деятелността ще остане слаба. Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
към беседата >>
деятелността ще остане слаба.
Такъв един стимул произведоха тия думи у него. Как ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е.
деятелността ще остане слаба.
Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път. Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
към беседата >>
Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път.
Как ще обясните това? Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е. деятелността ще остане слаба.
Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път.
Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
към беседата >>
Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
Събуждане става у него. Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма да излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има да превъзмогне някои пречки у себе си. Ако ти не можеш да употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е. деятелността ще остане слаба. Този ученик е разбрал учителят си правилно и обърнал посоката на своя път.
Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота си.
към беседата >>
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне.
Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал. Киселина са тези думи, те действат в живота. Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря за неща верни.
към беседата >>
Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне.
Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал.
Киселина са тези думи, те действат в живота. Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря за неща верни. Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен.
към беседата >>
Киселина са тези думи, те действат в живота.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне. Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал.
Киселина са тези думи, те действат в живота.
Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря за неща верни. Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен. Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
към беседата >>
Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне. Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал. Киселина са тези думи, те действат в живота.
Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
И ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря за неща верни. Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен. Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
към беседата >>
И ще проверите, че туй е вярно.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне. Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал. Киселина са тези думи, те действат в живота. Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
И ще проверите, че туй е вярно.
Аз ви говоря за неща верни. Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен. Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
към беседата >>
Аз ви говоря за неща верни.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, че да ви подигне. Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал. Киселина са тези думи, те действат в живота. Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И ще проверите, че туй е вярно.
Аз ви говоря за неща верни.
Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен. Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
към беседата >>
Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен.
Този ученик казал: „Не, аз ще покажа противното“, и го доказал. Киселина са тези думи, те действат в живота. Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря за неща верни.
Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен.
Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
към беседата >>
Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
Киселина са тези думи, те действат в живота. Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа. И ще проверите, че туй е вярно. Аз ви говоря за неща верни. Аз ви говоря за един закон, който за мен е 101% верен.
Не 100%, но 101%, това и вие може да го опитате.
към беседата >>
Станете да направим едно упражнение.
Станете да направим едно упражнение.
(Движение с ръцете.)
към беседата >>
(Движение с ръцете.)
Станете да направим едно упражнение.
(Движение с ръцете.)
към беседата >>
Ще ви запитам два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкия ум?
Ще ви запитам два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкия ум?
И вторият въпрос: коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце? Ще мислите върху тези въпроси, няма да пишете нищо.
към беседата >>
И вторият въпрос: коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
Ще ви запитам два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкия ум?
И вторият въпрос: коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
Ще мислите върху тези въпроси, няма да пишете нищо.
към беседата >>
Ще мислите върху тези въпроси, няма да пишете нищо.
Ще ви запитам два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкия ум? И вторият въпрос: коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
Ще мислите върху тези въпроси, няма да пишете нищо.
към беседата >>
Какво подразбирате под думата „отстъпи”?
Какво подразбирате под думата „отстъпи”?
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н. Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш.
към беседата >>
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н.
Какво подразбирате под думата „отстъпи”?
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н.
Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш.
към беседата >>
Какво подразбирате да отстъпиш?
Какво подразбирате под думата „отстъпи”? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н.
Какво подразбирате да отстъпиш?
Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления?
към беседата >>
Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене.
Какво подразбирате под думата „отстъпи”? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н. Какво подразбирате да отстъпиш?
Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене.
Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката.
към беседата >>
Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите?
Какво подразбирате под думата „отстъпи”? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н. Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене.
Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите?
Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката?
към беседата >>
Ти ще се спреш, ще отстъпиш.
Какво подразбирате под думата „отстъпи”? Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н. Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите?
Ти ще се спреш, ще отстъпиш.
Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване).
към беседата >>
Няма да минаваш, защото ще се удавиш.
Може да отстъпиш мястото, което държиш; може да отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл да отстъпиш и т.н. Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш.
Няма да минаваш, защото ще се удавиш.
Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате.
към беседата >>
Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления?
Какво подразбирате да отстъпиш? Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш.
Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления?
-Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е?
към беседата >>
-Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката.
Допуснете сега, че вие искате да преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може да я прегазите, ако водата ѝ е до колене. Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления?
-Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката.
Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е? (– Мост ще направим).
към беседата >>
Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката?
Но дойдете ли до една река, която е дълбока и бързо течуща и няма мост, какво ще правите? Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката.
Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката?
(– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е? (– Мост ще направим). – Добре, мост, лодка и пр.
към беседата >>
(– Чрез плаване).
Ти ще се спреш, ще отстъпиш. Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката?
(– Чрез плаване).
– Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е? (– Мост ще направим). – Добре, мост, лодка и пр.
към беседата >>
– Да, но не знаете да плавате.
Няма да минаваш, защото ще се удавиш. Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване).
– Да, но не знаете да плавате.
Третия начин кой е? (– Мост ще направим). – Добре, мост, лодка и пр.
към беседата >>
Третия начин кой е?
Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той да отстъпи по всички направления? -Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате.
Третия начин кой е?
(– Мост ще направим). – Добре, мост, лодка и пр.
към беседата >>
(– Мост ще направим).
-Не. Значи ще отстъпиш в едно направление, но ще употребиш друг метод на преминаване реката. Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е?
(– Мост ще направим).
– Добре, мост, лодка и пр.
към беседата >>
– Добре, мост, лодка и пр.
Кой е втория метод, чрез който може да се мине реката? (– Чрез плаване). – Да, но не знаете да плавате. Третия начин кой е? (– Мост ще направим).
– Добре, мост, лодка и пр.
към беседата >>
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли?
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли?
Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот? Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш.
към беседата >>
Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот?
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли?
Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот?
Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре.
към беседата >>
Връзка трябва да има между едното и другото.
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли? Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот?
Връзка трябва да има между едното и другото.
Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре. Сега този въпрос има приложение в психическия свят.
към беседата >>
Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли? Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот? Връзка трябва да има между едното и другото.
Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре. Сега този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е.
към беседата >>
Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката!
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли? Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот? Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката!
Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре. Сега този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е. методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
към беседата >>
Може с балон или с аероплан, но ще я минеш.
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли? Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот? Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката!
Може с балон или с аероплан, но ще я минеш.
Ако можеш да си направиш мост, добре. Сега този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е. методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
към беседата >>
Ако можеш да си направиш мост, добре.
Какво отношение има туй прегазване на реката по отношение на вашия живот? Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш.
Ако можеш да си направиш мост, добре.
Сега този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е. методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
към беседата >>
Сега този въпрос има приложение в психическия свят.
Връзка трябва да има между едното и другото. Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре.
Сега този въпрос има приложение в психическия свят.
Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е. методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
към беседата >>
Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е.
Значи, ако не можеш по един начин да постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре. Сега този въпрос има приложение в психическия свят.
Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е.
методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
към беседата >>
методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
Ако не можеш да прегазиш, ако не можеш да плаваш, ако лодка не можеш да си намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката! Може с балон или с аероплан, но ще я минеш. Ако можеш да си направиш мост, добре. Сега този въпрос има приложение в психическия свят. Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие да постигнат някоя своя цел. Т.е.
методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които да могат да действат.
към беседата >>
Вторият въпрос е: за да може да постигнете една своя възвишена цел, какво трябва да бъде състоянието ви?
Вторият въпрос е: за да може да постигнете една своя възвишена цел, какво трябва да бъде състоянието ви?
(– Да имаме чистота.) – Добре, друго. (– Да бъдем готови да плаваме, да хвърчим и да се давим) – И туй е добре.
към беседата >>
(– Да имаме чистота.) – Добре, друго.
Вторият въпрос е: за да може да постигнете една своя възвишена цел, какво трябва да бъде състоянието ви?
(– Да имаме чистота.) – Добре, друго.
(– Да бъдем готови да плаваме, да хвърчим и да се давим) – И туй е добре.
към беседата >>
(– Да бъдем готови да плаваме, да хвърчим и да се давим) – И туй е добре.
Вторият въпрос е: за да може да постигнете една своя възвишена цел, какво трябва да бъде състоянието ви? (– Да имаме чистота.) – Добре, друго.
(– Да бъдем готови да плаваме, да хвърчим и да се давим) – И туй е добре.
към беседата >>
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо?
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо?
(– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате? (– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш.
към беседата >>
(– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате?
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо?
(– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате?
(– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека.
към беседата >>
(– Да.) Значи морето трябва да е тихо.
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо? (– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате?
(– Да.) Значи морето трябва да е тихо.
Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние?
към беседата >>
Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме.
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо? (– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате? (– Да.) Значи морето трябва да е тихо.
Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме.
Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано.
към беседата >>
Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш?
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо? (– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате? (– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме.
Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш?
Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ.
към беседата >>
Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш.
Трети въпрос: кога трябва да се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо? (– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате? (– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш?
Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш.
Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ. А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение.
към беседата >>
Така е и с човека.
(– Когато е тихо.) Следователно когато искате да се огледате, силна ли воля трябва да имате? (– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш.
Така е и с човека.
– Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ. А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение. Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
към беседата >>
– Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние?
(– Да.) Значи морето трябва да е тихо. Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека.
– Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние?
Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ. А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение. Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
към беседата >>
Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано.
Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме. Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние?
Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано.
Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ. А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение. Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
към беседата >>
Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ.
Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш? Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано.
Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ.
А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение. Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
към беседата >>
А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение.
Но ето, морето трябва да е не само тихо, но и да е прозрачно, ако искаш да се огледаш. Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ.
А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение.
Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
към беседата >>
Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
Така е и с човека. – Когато той иска да разбира, какво трябва да е неговото състояние? Непременно сърцето му трябва да бъде тихо, не трябва да бъде развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух да види своя образ. А щом ние не можем добре да се огледаме, ние губим посоката на своето движение.
Аз не разбирам само външния образ на човек, но разбирам вътрешния, разумния му образ.
към беседата >>
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4.
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4.
Ако ги съберем, ще получим 10. Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата. 1 и 2 и 3 и 4 = 10. Това са най-важните числа. Какво показва числото десет?
към беседата >>
Ако ги съберем, ще получим 10.
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4.
Ако ги съберем, ще получим 10.
Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата. 1 и 2 и 3 и 4 = 10. Това са най-важните числа. Какво показва числото десет?
към беседата >>
Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата.
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4. Ако ги съберем, ще получим 10.
Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата.
1 и 2 и 3 и 4 = 10. Това са най-важните числа. Какво показва числото десет?
към беседата >>
1 и 2 и 3 и 4 = 10.
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4. Ако ги съберем, ще получим 10. Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата.
1 и 2 и 3 и 4 = 10.
Това са най-важните числа. Какво показва числото десет?
към беседата >>
Това са най-важните числа.
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4. Ако ги съберем, ще получим 10. Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата. 1 и 2 и 3 и 4 = 10.
Това са най-важните числа.
Какво показва числото десет?
към беседата >>
Какво показва числото десет?
Сега ще се спрем на нещо друго: вземете числата 1, 2, 3, 4. Ако ги съберем, ще получим 10. Десет – това е свещено число, съгласно питагоровата теория за числата. 1 и 2 и 3 и 4 = 10. Това са най-важните числа.
Какво показва числото десет?
към беседата >>
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят.
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят.
Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4. Това са закони в живота. Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата?
към беседата >>
Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота.
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят.
Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота.
В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4. Това са закони в живота. Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата? Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
към беседата >>
В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4.
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота.
В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4.
Това са закони в живота. Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата? Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
към беседата >>
Това са закони в живота.
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4.
Това са закони в живота.
Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата? Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
към беседата >>
Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4. Това са закони в живота.
Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата? Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
към беседата >>
Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата?
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4. Това са закони в живота. Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4.
Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата?
Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
към беседата >>
Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
Числото 4 показва едно пълно завъртане на живота. В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4. Това са закони в живота. Ако искате да делите, да разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате да умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате да изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате да събирате, ще употребите закона на числото 4. Сега, като разделяте човека, къде ще поставите единицата?
Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може да разрешавате мъчните въпроси.
към беседата >>
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна.
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна.
Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е.
към беседата >>
Човек първоначално е бил единица.
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна.
Човек първоначално е бил единица.
Това е основният закон. Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога.
към беседата >>
Това е основният закон.
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна. Човек първоначално е бил единица.
Това е основният закон.
Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция.
към беседата >>
Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2.
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон.
Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2.
С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане.
към беседата >>
С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога.
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2.
С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога.
Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици.
към беседата >>
Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е.
Единицата не може да я умножавате, нито да я изваждате, нито да я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на себе си, тя става производителна. Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога.
Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е.
с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление.
към беседата >>
с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога.
Човек първоначално е бил единица. Това е основният закон. Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е.
с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога.
Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече.
към беседата >>
Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция.
Това е основният закон. Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога.
Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция.
Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
към беседата >>
Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане.
Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2. С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция.
Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане.
Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява.
към беседата >>
Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици.
С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога. Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане.
Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици.
И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям?
към беседата >>
И всякога умножението показва процес на раздробление.
Този, първобитният човек доброволно трябва да изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е. с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици.
И всякога умножението показва процес на раздробление.
Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес.
към беседата >>
Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече.
с четвъртият закон той трябва да научи, че човек трябва да се раздели, да се умножи, да се извади и да се събере – да се върне при Бога. Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление.
Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече.
А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете.
към беседата >>
А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
Тъй човек ще направи цял кръг, това е еволюция. Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече.
А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи.
към беседата >>
Не, не се увеличава, той се раздробява.
Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане. Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава.
Не, не се увеличава, той се раздробява.
Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям? Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи. Не, не.
към беседата >>
Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям?
Защото делението, това е един процес на смаляване; а умножението показва, че този човек, като се смалявал, той се раздробявал, раздробявал – умножил се, умножили се неговите частици. И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява.
Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям?
Не. Той е един вътрешен процес. Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи. Не, не. Вашите идеи са се раздробили, затова са много.
към беседата >>
Не. Той е един вътрешен процес.
И всякога умножението показва процес на раздробление. Да се умножиш, значи да се раздробиш, нищо повече. А някой път вие мислите, че човек, който се умножава, се увеличава. Не, не се увеличава, той се раздробява. Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям?
Не. Той е един вътрешен процес.
Не се лъжете. Някой мисли, че има много идеи. Не, не. Вашите идеи са се раздробили, затова са много. Във всеки един човек има само една основна идея, нищо повече.
към беседата >>
Какво нещо са смущенията?
(втори вариант)
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения?
Какво нещо са смущенията?
Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл?
към втори вариант >>
Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава.
(втори вариант)
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения? Какво нещо са смущенията?
Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава.
Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина.
към втори вариант >>
Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни.
(втори вариант)
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения? Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава.
Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни.
Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.
към втори вариант >>
Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате.
(втори вариант)
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения? Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни.
Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате.
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното.
към втори вариант >>
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището.
(втори вариант)
Сега вие, като млади, нали някой път имате смущения? Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате.
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището.
Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване.
към втори вариант >>
Права ли е тази мисъл?
(втори вариант)
Какво нещо са смущенията? Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището.
Права ли е тази мисъл?
Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите.
към втори вариант >>
Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз се смущавам.“ За да се смущавате, все трябва да има някой да ви е смутил: човек не може сам себе си да смущава. Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл?
Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина.
Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие.
към втори вариант >>
Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.
(втори вариант)
Щом някой друг го е смутил, той трябва да провери доколко тия сили, които го смущават, са верни. Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина.
Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.
Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“?
към втори вариант >>
Това е най-вярното.
(втори вариант)
Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.
Това е най-вярното.
Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш.
към втори вариант >>
Ще ви дам едно тълкуване.
(втори вариант)
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното.
Ще ви дам едно тълкуване.
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река.
към втори вариант >>
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите.
(втори вариант)
Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване.
Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите.
Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш?
към втори вариант >>
Буквата Н е закон на противоречие.
(втори вариант)
Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите.
Буквата Н е закон на противоречие.
Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“? Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш.
към втори вариант >>
Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“?
(втори вариант)
Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие.
Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“?
Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш. Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно.
към втори вариант >>
Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш.
(втори вариант)
Това е най-вярното. Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: „От мен човек няма да стане.“ При каквито физически противоречия и да се намерите, вие все така мислите. Буквата Н е закон на противоречие. Какво означават думите „от тебе човек не може да стане“?
Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш.
Да кажем, че противоречието е една река. Как ще я преминеш? – Докато не туриш един мост, не можеш да я преминеш. Не че въобще е невъзможно да я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно. Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии.
към втори вариант >>
НАГОРЕ