НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
55
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
55
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията.
Можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град?
Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията.
Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
към беседата >>
Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден?
За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях?
Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден?
Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:
към беседата >>
Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
На земята съществуват около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т.е. поданици в своя град? Те влизат и излизат през 12 врати, за да възприемат знанията.
Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.
към беседата >>
Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден?
Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:
към беседата >>
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити.
У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека.
към беседата >>
Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите.
В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите.
Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:
към беседата >>
У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити.
У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво.
В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му.
към беседата >>
Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.
Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите.
Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.
Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:
към беседата >>
В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво.
В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем.
Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко.
към беседата >>
Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг.
Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.
Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг.
Той пита Ангелите:
към беседата >>
Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем.
Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива.
Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане.
към беседата >>
Той пита Ангелите:
Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг.
Той пита Ангелите:
към беседата >>
Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива.
Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра.
В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане.
към беседата >>
– Какво правят децата ми на земята?
– Какво правят децата ми на земята?
към беседата >>
В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра.
В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека.
То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване.
към беседата >>
– Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н.
– Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н.
към беседата >>
То може да открие заека само по следите му.
У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека.
То може да открие заека само по следите му.
Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още.
към беседата >>
– Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът.
– Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът.
към беседата >>
Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко.
В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му.
Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко.
Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още.
към беседата >>
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии.
Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място.
към беседата >>
Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане.
Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко.
Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане.
Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още.
към беседата >>
Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии.
Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже.
Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни.
към беседата >>
Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане.
Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане.
Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане.
Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още.
към беседата >>
Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже.
Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите.
Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора.
към беседата >>
Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване.
В това отношение, кучето има по-силно обоняние от човека. То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане.
Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване.
Спъне ли се някъде, той не вижда още.
към беседата >>
Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин?
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите.
Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин?
Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение.
към беседата >>
Спъне ли се някъде, той не вижда още.
То може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност, той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване.
Спъне ли се някъде, той не вижда още.
към беседата >>
Това е човек, т.е.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин?
Това е човек, т.е.
град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора.
към беседата >>
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере.
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере.
С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога.
към беседата >>
град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място.
Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е.
град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място.
В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение.
към беседата >>
С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно.
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере.
С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно.
Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др.
към беседата >>
В това положение се намират всички животни.
Дойде някой при вас и за почва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място.
В това положение се намират всички животни.
Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник.
към беседата >>
Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота.
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно.
Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота.
Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече.
към беседата >>
Те са деградирали хора.
Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни.
Те са деградирали хора.
Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това?
към беседата >>
Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото.
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота.
Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото.
Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината.
към беседата >>
Ще кажете, че това е еретическо учение.
Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора.
Ще кажете, че това е еретическо учение.
И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата.
към беседата >>
Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле.
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото.
Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле.
Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават.
към беседата >>
И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора.
Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение.
И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора.
В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека.
към беседата >>
Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога.
Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле.
Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога.
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина?
към беседата >>
В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение.
град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора.
В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение.
Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек.
към беседата >>
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др.
С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога.
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др.
То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина.
към беседата >>
Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник.
В това положение се намират всички животни. Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение.
Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник.
Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли.
към беседата >>
То гледа критически на родителите си и не им вярва вече.
Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др.
То гледа критически на родителите си и не им вярва вече.
Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в това?
Те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник.
Има ли нещо лошо в това?
Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива.
към беседата >>
Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината.
Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече.
Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината.
Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина.
към беседата >>
Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата.
Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това?
Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата.
И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават.
Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината.
Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават.
Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина.
към беседата >>
И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека.
И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата.
И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека.
Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина?
Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават.
Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина?
Защото нямат достатъчно Светлина.
към беседата >>
Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек.
В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека.
Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек.
Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Защото нямат достатъчно Светлина.
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина?
Защото нямат достатъчно Светлина.
към беседата >>
Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли.
Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник. Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек.
Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли.
И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо?
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо?
Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп?
към беседата >>
И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива.
Има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли.
И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива.
По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа.
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо?
Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа.
Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
към беседата >>
По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек, в своето развитие, минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива.
По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.
към беседата >>
Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето.
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа.
Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето.
Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
към беседата >>
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.
За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух.
към беседата >>
Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца.
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето.
Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца.
Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
към беседата >>
За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.
За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език.
Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене.
към беседата >>
Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението.
(втори вариант)
Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ.
Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението.
Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате.
към втори вариант >>
— Какъ става това?
(втори вариант)
Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си.
— Какъ става това?
— По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си. Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>
Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина.
(втори вариант)
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението.
Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина.
Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>
— По известни закони.
(втори вариант)
— Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това?
— По известни закони.
Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си. Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>
Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика?
(втори вариант)
Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина.
Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика?
Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>
Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си.
(втори вариант)
Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони.
Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си.
Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>
Даватъ ви ябълка.
(втори вариант)
Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика?
Даватъ ви ябълка.
Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>
Нѣкога той познавалъ това изкуство.
(втори вариант)
Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си.
Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>
Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава.
(втори вариант)
Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка.
Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава.
Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ.
Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята.
към втори вариант >>
Нѣма защо да се съмнявате.
(втори вариант)
Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава.
Нѣма защо да се съмнявате.
Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>
Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ.
Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи.
И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да.
към втори вариант >>
Опитайте я и после говорете.
(втори вариант)
Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате.
Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>
И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи.
И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка.
Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу.
към втори вариант >>
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто.
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто.
Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто. Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка.
към втори вариант >>
Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка.
Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ.
Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто.
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто.
Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто.
Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ.
към втори вариант >>
Той има стремежъ къмъ възвишеното.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ.
Той има стремежъ къмъ възвишеното.
Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му.
към втори вариант >>
Въ това отношение, и философията има значение.
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто.
Въ това отношение, и философията има значение.
Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
към втори вариант >>
Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното.
Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята.
И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”.
към втори вариант >>
Какво нѣщо е философията?
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто. Въ това отношение, и философията има значение.
Какво нѣщо е философията?
— Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
И право въ очитѣ да.
(втори вариант)
Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята.
И право въ очитѣ да.
те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече.
към втори вариант >>
— Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота.
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто. Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията?
— Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота.
Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12.
към втори вариант >>
те гледа, лѫчътъ върви надолу.
(втори вариант)
И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да.
те гледа, лѫчътъ върви надолу.
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично.
към втори вариант >>
Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка.
(втори вариант)
Съмнението и критиката иматъ значение, когато се приложатъ на мѣсто. Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто. Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота.
Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка.
Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити.
към втори вариант >>
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
(втори вариант)
Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу.
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично. Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората.
към втори вариант >>
Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо има значение, когато е приложено на своето време и мѣсто. Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка.
Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ.
Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито.
към втори вариант >>
Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му.
(втори вариант)
Той има стремежъ къмъ възвишеното. Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси.
Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му.
Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично. Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората. Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
(втори вариант)
Въ това отношение, и философията има значение. Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ.
Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния.
към втори вариант >>
Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”.
(втори вариант)
Човѣкъ, на когото лѫчътъ на окото е отправенъ надолу, има стремежъ къмъ нисшето, къмъ земята. И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му.
Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”.
Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично. Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората. Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ.
Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества.
към втори вариант >>
Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече.
(втори вариант)
И право въ очитѣ да. те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”.
Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече.
Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично. Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората. Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12.
(втори вариант)
— Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ.
Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12.
И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
към втори вариант >>
Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично.
(втори вариант)
те гледа, лѫчътъ върви надолу. Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече.
Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично.
Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората. Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити.
(втори вариант)
Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12.
И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити.
Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
към втори вариант >>
Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората.
(втори вариант)
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично.
Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората.
Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито.
(втори вариант)
Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити.
Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито.
Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
към втори вариант >>
Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
(втори вариант)
Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично. Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората.
Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
Той вижда на ограничени разстояния.
(втори вариант)
Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива. Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито.
Той вижда на ограничени разстояния.
Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
към втори вариант >>
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си.
(втори вариант)
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си.
Отъ човѣка зависи всичко. Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ. Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ.
към втори вариант >>
Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества.
(втори вариант)
Въ процеса на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ. Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния.
Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества.
Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
към втори вариант >>
Отъ човѣка зависи всичко.
(втори вариант)
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си.
Отъ човѣка зависи всичко.
Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ. Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
(втори вариант)
Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества.
Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи.
към втори вариант >>
Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ.
(втори вариант)
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си. Отъ човѣка зависи всичко.
Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ.
Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри.
към втори вариант >>
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни.
(втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни.
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ. Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание.
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята.
(втори вариант)
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си. Отъ човѣка зависи всичко. Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ.
Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята.
Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ.
към втори вариант >>
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ.
(втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни.
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ.
Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна.
към втори вариант >>
Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони.
(втори вариант)
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си. Отъ човѣка зависи всичко. Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ. Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята.
Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони.
Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
към втори вариант >>
Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ.
(втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни. Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ.
Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ.
Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора?
към втори вариант >>
Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ.
(втори вариант)
Ще кажете, че старитѣ сѫ изживѣли времето си. Отъ човѣка зависи всичко. Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ. Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони.
Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ.
Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь.
към втори вариант >>
Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни.
(втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни. Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ. Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ.
Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни.
Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора? — И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна.
към втори вариант >>
Дето е любовьта, тамъ е изобилието.
(втори вариант)
Отъ човѣка зависи всичко. Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ. Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ.
Дето е любовьта, тамъ е изобилието.
Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
към втори вариант >>
Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни.
(втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни. Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ. Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни.
Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни.
Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора? — И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна. За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
към втори вариант >>
Това всѣки може да провѣри.
(втори вариант)
Щомъ старитѣ се отказватъ отъ работа, младитѣ трѣбва да я поематъ. Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието.
Това всѣки може да провѣри.
Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”.
към втори вариант >>
Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание.
(втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни. Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ. Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни.
Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание.
Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора? — И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна. За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
към втори вариант >>
Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ.
(втори вариант)
Тѣ трѣбва да приложатъ Христовото учение, да подготвятъ условия за идването на Царството Божие на земята. Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри.
Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ.
Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна.
(втори вариант)
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ. Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание.
Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна.
Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора? — И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна. За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
към втори вариант >>
Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
(втори вариант)
Тогава и мѫжетѣ, и женитѣ ще бѫдатъ свободни отъ мисъльта за купони. Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ.
Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото.
към втори вариант >>
Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора?
(втори вариант)
Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна.
Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора?
— И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна. За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
към втори вариант >>
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь.
(втори вариант)
Тѣ ще работятъ, и нивитѣ имъ ще даватъ изобилно плодъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь.
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь.
А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска.
към втори вариант >>
— И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна.
(втори вариант)
Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора?
— И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна.
За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
към втори вариант >>
А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
(втори вариант)
Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь.
А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>
За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
(втори вариант)
Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора? — И той има мозъкъ, но съдържание нѣма въ мозъка си, затова казватъ, че главата му е праздна.
За да бѫде ученъ, да има знания, човѣкъ трѣбва да има съдържание въ мозъка си.
към втори вариант >>
И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”.
(втори вариант)
Това всѣки може да провѣри. Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава.
И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”.
Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ.
Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ. Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина.
(втори вариант)
Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”.
Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина.
Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>
Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ.
Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ.
Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото.
(втори вариант)
Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина.
Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото.
Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>
Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ. Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ.
Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ.
По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ.
към втори вариант >>
Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска.
(втори вариант)
Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото.
Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска.
Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>
По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ. Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ. Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ.
По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ.
И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е.
към втори вариант >>
Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
(втори вариант)
А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска.
Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>
И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ. Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ. Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ.
И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ.
Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване.
към втори вариант >>
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность.
(втори вариант)
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность.
Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ.
към втори вариант >>
Мрежата на куба е кръстътъ, т. е.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ. Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ. Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ.
Мрежата на куба е кръстътъ, т. е.
разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ.
към втори вариант >>
Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала.
(втори вариант)
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность.
Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала.
Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
към втори вариант >>
разпнатиятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ. Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е.
разпнатиятъ човѣкъ.
Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ?
към втори вариант >>
Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала.
(втори вариант)
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала.
Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала.
Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа.
към втори вариант >>
Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ.
(втори вариант)
Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ.
Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ.
Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е.
към втори вариант >>
Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ.
(втори вариант)
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала.
Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ.
Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде.
към втори вариант >>
Следователно, кръстътъ, т. е.
(втори вариант)
По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ.
Следователно, кръстътъ, т. е.
страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е. неговото тѣло.
към втори вариант >>
Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ.
(втори вариант)
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ.
Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ.
По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие.
към втори вариант >>
страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване.
(втори вариант)
И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е.
страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване.
Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е. неговото тѣло. Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ.
(втори вариант)
Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность. Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ.
По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ.
Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде.
към втори вариант >>
Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ.
(втори вариант)
Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване.
Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ.
— Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е. неговото тѣло. Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
(втори вариант)
Той ималъ въ градината си една круша, която грижливо отглеждалъ, по тя нищо не раждала. Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ.
Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме.
към втори вариант >>
— Защо трѣбва да страда човѣкъ?
(втори вариант)
разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ.
— Защо трѣбва да страда човѣкъ?
— За да пречистятъ кѫщата му, т. е. неговото тѣло. Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа.
(втори вариант)
Минало седемь-осемь години, и тя все безплодна оставала. Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ.
Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа.
Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи.
към втори вариант >>
— За да пречистятъ кѫщата му, т. е.
(втори вариант)
Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ?
— За да пречистятъ кѫщата му, т. е.
неговото тѣло. Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде.
(втори вариант)
Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа.
Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде.
Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията.
към втори вариант >>
неговото тѣло.
(втори вариант)
Следователно, кръстътъ, т. е. страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е.
неговото тѣло.
Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие.
(втори вариант)
Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде.
Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие.
Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията. Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>
Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
(втори вариант)
страданието не е нищо друго, освенъ процесъ на пречистване. Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е. неговото тѣло.
Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие.
Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде.
— Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията. Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т.
е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка.
към втори вариант >>
— Голѣми нещастия и страдания имаме.
(втори вариант)
Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде.
— Голѣми нещастия и страдания имаме.
— Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията. Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>
е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т.
е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина.
Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др.
към втори вариант >>
— Човѣкъ е дошълъ на земята да учи.
(втори вариант)
Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме.
— Човѣкъ е дошълъ на земята да учи.
Той учи чрезъ радоститѣ и страданията. Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>
Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина.
Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати.
Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ.
към втори вариант >>
Той учи чрезъ радоститѣ и страданията.
(втори вариант)
Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи.
Той учи чрезъ радоститѣ и страданията.
Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>
Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати.
Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства.
Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ неизбѣжни.
(втори вариант)
Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията.
Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>
Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства.
Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината.
Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка.
към втори вариант >>
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ.
(втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ.
Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство.
към втори вариант >>
Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината.
Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка.
Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки.
към втори вариант >>
Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ.
(втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ.
Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ.
Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро.
към втори вариант >>
Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др.
(втори вариант)
е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка.
Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др.
При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната.
към втори вариант >>
Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло.
(втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ.
Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло.
Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство?
към втори вариант >>
При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ.
(втори вариант)
Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др.
При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ.
Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ.
към втори вариант >>
Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това.
(втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло.
Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това.
Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа.
към втори вариант >>
Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си.
(втори вариант)
Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ.
Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си.
Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность.
към втори вариант >>
Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ.
(втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това.
Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ.
Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване.
към втори вариант >>
Той прилича на широка, но плитка рѣка.
(втори вариант)
Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си.
Той прилича на широка, но плитка рѣка.
Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска.
към втори вариант >>
Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство.
(втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ.
Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство.
Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
към втори вариант >>
Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки.
(втори вариант)
Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка.
Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки.
Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си.
към втори вариант >>
Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство.
Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро.
При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ.
към втори вариант >>
Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната.
(втори вариант)
Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки.
Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната.
Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски.
към втори вариант >>
При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство?
(втори вариант)
Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро.
При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство?
— Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти.
към втори вариант >>
Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ.
(втори вариант)
При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната.
Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ.
Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити.
към втори вариант >>
— Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа.
(втори вариант)
Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство?
— Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа.
За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ?
към втори вариант >>
Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность.
(втори вариант)
Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ.
Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность.
И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си.
към втори вариант >>
За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване.
(втори вариант)
Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа.
За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване.
Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка.
към втори вариант >>
И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска.
(втори вариант)
Той прилича на широка, но плитка рѣка. Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность.
И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска.
Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ?
към втори вариант >>
Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
(втори вариант)
Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване.
Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си.
(втори вариант)
Челото трѣбва да бѫде широко и високо, да има широчина и дълбочина — две важни мѣрки. Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска.
Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си.
Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля.
към втори вариант >>
Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ.
(втори вариант)
Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ.
Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски.
(втори вариант)
Горната область на този градъ трѣбва да бѫде повдигната въ видъ на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си.
Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски.
И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото?
към втори вариант >>
Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти.
(втори вариант)
При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ.
Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти.
Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити.
(втори вариант)
Ако е сплесната, човѣкъ не е религиозенъ. Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски.
И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити.
Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ?
към втори вариант >>
Какво показва този примѣръ?
(втори вариант)
— Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти.
Какво показва този примѣръ?
— Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си.
(втори вариант)
Колкото и да се представя за такъвъ, въ него нѣма никаква религиозность. И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити.
Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си.
Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ? Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна.
към втори вариант >>
— Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка.
(втори вариант)
За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ?
— Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка.
И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
Колко виждашъ?
(втори вариант)
И задната область на този градъ не трѣбва да бѫде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си.
Колко виждашъ?
Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ? Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него.
към втори вариант >>
И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
(втори вариант)
Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка.
И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му.
към втори вариант >>
Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля.
(втори вариант)
Ако е плоска, казваме, че този човѣкъ нѣма обичь, любовь къмъ семейството си. Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ?
Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля.
Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ? Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него. Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
към втори вариант >>
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България.
(втори вариант)
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България.
—Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре. Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета.
към втори вариант >>
Кѫде остава другото?
(втори вариант)
Когато хората не се разбиратъ, това показва, че въ едната, въ дветѣ или въ тритѣ главни области главитѣ имъ сѫ сплеснати или плоски. И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля.
Кѫде остава другото?
Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ? Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него. Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
към втори вариант >>
—Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре.
(втори вариант)
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България.
—Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре.
Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя.
към втори вариант >>
Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ?
(втори вариант)
И мозъчнитѣ центрове, и сѣтивата въ човѣка трѣбва да бѫдатъ развити. Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото?
Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ?
Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него. Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
към втори вариант >>
Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи.
(втори вариант)
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. —Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре.
Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи.
Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета.
към втори вариант >>
Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна.
(втори вариант)
Нѣкой казва, че вѣрва само въ това, което вижда съ очитѣ си. Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ?
Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна.
За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него. Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
към втори вариант >>
Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари.
(втори вариант)
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. —Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре. Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи.
Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари.
Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета. Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове?
към втори вариант >>
За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него.
(втори вариант)
Колко виждашъ? Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ? Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна.
За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него.
Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
към втори вариант >>
Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа.
(втори вариант)
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. —Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре. Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари.
Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа.
Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета. Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове? Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
към втори вариант >>
Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
(втори вариант)
Ти виждашъ едва една стомилионна часть отъ това, което те обикаля. Кѫде остава другото? Имашъ ли право тогава да създавашъ философия върху малкото, което виждашъ? Имашъ право, но тази философия ще бѫде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на живота, изисква се великъ, голѣмъ умъ, като ума на голѣмитѣ математици, които само отъ една часть на цѣлото иматъ ясна представа за него.
Тѣ вървятъ отъ единицата къмъ множеството, и отъ множеството къмъ единицата.
към втори вариант >>
Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета.
(втори вариант)
Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. —Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре. Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа.
Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета.
Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета. Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове? Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
към втори вариант >>
Какво е единицата?
(втори вариант)
Какво е единицата?
— Радиусътъ на окрѫжностьта. Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея. Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия.
към втори вариант >>
Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя.
(втори вариант)
—Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре. Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета.
Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя.
И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета. Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове? Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
към втори вариант >>
— Радиусътъ на окрѫжностьта.
(втори вариант)
Какво е единицата?
— Радиусътъ на окрѫжностьта.
Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея. Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира.
към втори вариант >>
И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета.
(втори вариант)
Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя.
И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета.
Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове? Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
към втори вариант >>
Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея.
(втори вариант)
Какво е единицата? — Радиусътъ на окрѫжностьта.
Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея.
Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба.
към втори вариант >>
Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове?
(втори вариант)
Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета.
Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове?
Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
към втори вариант >>
Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули.
(втори вариант)
Какво е единицата? — Радиусътъ на окрѫжностьта. Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея.
Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули.
Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето.
към втори вариант >>
Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
(втори вариант)
Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета. Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове?
Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть.
към втори вариант >>
Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание.
(втори вариант)
Какво е единицата? — Радиусътъ на окрѫжностьта. Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея. Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули.
Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание.
Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии.
(втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии.
Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь.
към втори вариант >>
Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия.
(втори вариант)
Какво е единицата? — Радиусътъ на окрѫжностьта. Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея. Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание.
Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия.
Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце.
към втори вариант >>
Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато.
(втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии.
Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато.
Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
към втори вариант >>
Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира.
(втори вариант)
— Радиусътъ на окрѫжностьта. Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея. Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия.
Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира.
Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е.
към втори вариант >>
Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ.
(втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии. Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато.
Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ.
Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели. Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си.
към втори вариант >>
Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба.
(втори вариант)
Достатъчно е да вземешъ пергела, да начъртаешъ окрѫжностьта и да знаешъ, колко пѫти радиусътъ ѝ се събира въ нея. Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира.
Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба.
Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е. въ разбиранията на Божествения животъ.
към втори вариант >>
Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това.
(втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии. Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ.
Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това.
Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели. Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ.
към втори вариант >>
Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето.
(втори вариант)
Радиусътъ се помѣства въ вселената толкова пѫти, колкото е числото единица съ 15 нули. Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба.
Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето.
Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е. въ разбиранията на Божествения животъ.
към втори вариант >>
Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината.
(втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии. Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това.
Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината.
Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели. Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
към втори вариант >>
Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си.
(втори вариант)
Толкова години сѫ нуждни на радиуса, за да обиколи окрѫжностьта на вселената и да придобие истинското знание. Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето.
Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си.
Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е. въ разбиранията на Божествения животъ.
към втори вариант >>
Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь.
(втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣли двама светии. Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината.
Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь.
Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели. Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
към втори вариант >>
Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
Всѣко премѣстване на радиуса по точкитѣ на окрѫжностьта създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си.
Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце.
Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е. въ разбиранията на Божествения животъ.
към втори вариант >>
Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
(втори вариант)
Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь.
Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
към втори вариант >>
Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е.
(втори вариант)
Както чувствата и мислитѣ на човѣка се мѣнятъ всѣки день,така и той се промѣня, споредъ мѣстото, на което се намира. Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце.
Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е.
въ разбиранията на Божествения животъ.
към втори вариант >>
Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си.
(втори вариант)
Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ. Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели.
Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си.
Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ. Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
към втори вариант >>
въ разбиранията на Божествения животъ.
(втори вариант)
Всѣки день любовьта му ще се измѣня, ще бѫде по-интенсивна, или по-слаба. Когато се качва, сърдцето му ще бѫде по-топло, а любовьта — по-силна; когато слиза, сърдцето му ще бѫде по- студено, а любовьта — по-слаба, Въ този смисълъ, човѣкъ е махало на житейския часовникъ, който опредѣля времето. Като минаватъ покрай човѣка, ангелитѣ провѣряватъ часовницитѣ и продължаватъ пѫтя си. Значи, времето на живота се опредѣля отъ топлината или студа на човѣшкото сърдце. Като човѣкъ, всѣки трѣбва да се движи въ крѫгъ, т. е.
въ разбиранията на Божествения животъ.
към втори вариант >>
Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ.
(втори вариант)
Другиятъ светия забелязалъ, че другарьтъ му избѣгалъ вънъ отъ монастира и се почудилъ, кое го накарало да направи това. Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели. Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си.
Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ.
Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
към втори вариант >>
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване.
(втори вариант)
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване.
Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета. Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление.
към втори вариант >>
Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
(втори вариант)
Той отишълъ на мѣстото и, като видѣлъ гърнето съ златото, разбралъ причината. Той си казалъ: Глупаво постѫпва моятъ другарь. Азъ ще взема паритѣ и ще ги използувамъ за благотворителни цели. Следъ това заминалъ за Александрия, построилъ църкви, училища, болници и се върналъ въ монастира, доволенъ отъ работата си. Той се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му отговори, доволенъ ли е отъ работата, която свършилъ.
Единъ ангелъ, пратеникъ отъ Бога, му се явилъ на сънь и казалъ: Всичкитѣ църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежатъ по-малко отъ прескачането оградата на монастира отъ твоя другарь.
към втори вариант >>
„Не може да се укрие”.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”.
Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ.
към втори вариант >>
Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета.
(втори вариант)
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване.
Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета.
Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята?
към втори вариант >>
Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто.
(втори вариант)
Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто.
Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ. Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ. Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение.
към втори вариант >>
Какво не може да се укрие?
(втори вариант)
„Не може да се укрие”.
Какво не може да се укрие?
— Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
към втори вариант >>
Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ.
(втори вариант)
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване. Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета.
Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ.
Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си.
към втори вариант >>
Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ.
(втори вариант)
Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто.
Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ.
Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ. Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение.
към втори вариант >>
— Градъ, поставенъ на планина.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие?
— Градъ, поставенъ на планина.
Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна.
към втори вариант >>
Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили.
(втори вариант)
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване. Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета. Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ.
Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили.
Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ.
към втори вариант >>
Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ.
(втори вариант)
Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто. Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ.
Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ.
Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си. Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение.
към втори вариант >>
Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина.
Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ.
Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури.
към втори вариант >>
Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ.
(втори вариант)
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване. Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета. Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили.
Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ.
Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ. Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа.
към втори вариант >>
Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си.
(втори вариант)
Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто. Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ. Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ.
Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си.
Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение.
към втори вариант >>
Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ.
Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ.
Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление.
(втори вариант)
Сега азъ ви нахвърлямъ тѣзи мисли за разсѫждение, а не за обезсърдчаване. Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета. Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ.
Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление.
Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ. Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа. Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право.
към втори вариант >>
Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение.
(втори вариант)
Не се произнасяйте за постѫпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на мѣсто. Не се гнѣвете на децата си, но постѫпвайте съ тѣхъ така, както Богъ постѫпва съ васъ. Не питайте, какво е казалъ този или онзи философъ, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ. Не подражавайте на другитѣ, но бѫдете вѣрни на себе си.
Ако подражавате, ще изпаднете въ смѣшно и глупаво положение.
към втори вариант >>
Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ.
(втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ.
Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ.
Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ?
към втори вариант >>
Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята?
(втори вариант)
Ще знаете, че на човѣка предстои много да учи, да обикаля планетитѣ, а не само да ходи по фронтоветѣ и по бойнитѣ полета. Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление.
Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята?
— Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ. Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа. Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право. И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
към втори вариант >>
Двама другари си живѣли добре, обичали се.
(втори вариант)
Двама другари си живѣли добре, обичали се.
Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
(втори вариант)
Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ.
Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность.
към втори вариант >>
— Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си.
(втори вариант)
Като обиколи вселената, човѣкъ ще се върне при своя Баща и ще разкаже, какво е научилъ. Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята?
— Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си.
— Нека се забавляватъ. Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа. Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право. И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
към втори вариант >>
Следъ време тѣ се оженили.
(втори вариант)
Двама другари си живѣли добре, обичали се.
Следъ време тѣ се оженили.
Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка.
към втори вариант >>
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна.
(втори вариант)
— Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му.
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна.
И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила.
към втори вариант >>
— Нека се забавляватъ.
(втори вариант)
Като дойде до това, което е научилъ на земята, ще разказва за бойнитѣ полета, за орѫдията и шрапнелитѣ, за бойнитѣ автомобили. Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си.
— Нека се забавляватъ.
Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа. Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право. И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
към втори вариант >>
Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си.
(втори вариант)
Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили.
Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си.
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си.
към втори вариант >>
И геометрията си служи съ фигури.
(втори вариант)
Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна.
И геометрията си служи съ фигури.
Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е.
към втори вариант >>
Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа.
(втори вариант)
Той ще разправя още, какъ хората се биятъ за земята и я дѣлятъ. Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ.
Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа.
Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право. И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
към втори вариант >>
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога?
(втори вариант)
Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си.
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога?
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю.
към втори вариант >>
Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ.
(втори вариант)
Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури.
Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ.
Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането.
към втори вариант >>
Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право.
(втори вариант)
Това, което става днесъ между хората, отъ гледището на по- високитѣ свѣтове, е забавление. Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ. Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа.
Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право.
И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
към втори вариант >>
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши.
(втори вариант)
Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога?
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши.
Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
Какво означава крѫгътъ?
(втори вариант)
Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ.
Какво означава крѫгътъ?
— Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа.
към втори вариант >>
И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
(втори вариант)
Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Забавляватъ се, биятъ се, дърпатъ коситѣ си. — Нека се забавляватъ. Понеже сѫ много активни, трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да впрегпатъ енергията си на работа. Като скубятъ коситѣ си, тѣ започватъ да мислятъ право.
И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ.
към втори вариант >>
Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши.
Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ.
— Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
— Вѣчность.
(втори вариант)
Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ?
— Вѣчность.
Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия.
към втори вариант >>
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея.
Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
към втори вариант >>
— Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка.
(втори вариант)
Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ.
— Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка.
Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила.
(втори вариант)
Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна. И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность.
Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила.
Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри.
към втори вариант >>
Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея.
Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие.
По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга.
към втори вариант >>
Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си.
(втори вариант)
Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка.
Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си.
Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
Ако окрѫжностьта, т. е.
(втори вариант)
И геометрията си служи съ фигури. Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила.
Ако окрѫжностьта, т. е.
кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
към втори вариант >>
По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея. Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие.
По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него.
Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари.
към втори вариант >>
Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю.
(втори вариант)
Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си.
Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю.
Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането.
(втори вариант)
Напримѣръ, тя изучава триѫгълника, четириѫгълника, петоѫгълника, многоѫгълника, крѫга, като форми, но тѣ иматъ сѫщо така съдържание и смисълъ. Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е.
кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането.
Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
към втори вариант >>
Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея. Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него.
Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ.
Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива.
към втори вариант >>
Трѣбваше по-рано да направишъ това.
(втори вариант)
— Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю.
Трѣбваше по-рано да направишъ това.
към втори вариант >>
Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа.
(втори вариант)
Какво означава крѫгътъ? — Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането.
Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа.
Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
към втори вариант >>
Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея. Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ.
Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години.
Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре.
към втори вариант >>
Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява.
(втори вариант)
Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява.
Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ. Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши.
към втори вариант >>
Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия.
(втори вариант)
— Вѣчность. Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа.
Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия.
Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри. Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
към втори вариант >>
Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея. Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години.
Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата.
към втори вариант >>
Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ.
(втори вариант)
Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява.
Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ.
Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши.
към втори вариант >>
Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри.
(втори вариант)
Центърътъ и двата диаметъра въ крѫга показватъ, че вѣчностьта се е самоопредѣлила. Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия.
Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри.
Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
към втори вариант >>
Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга.
(втори вариант)
Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга.
Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя?
към втори вариант >>
Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши.
(втори вариант)
Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява. Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ.
Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши.
към втори вариант >>
Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
(втори вариант)
Ако окрѫжностьта, т. е. кривата линия, се махне, оставатъ само диаметритѣ — кръста, символъ на грѣхопадането. Значи, кръстътъ е създаденъ следъ разпъването на Христа. Така се разглежда крѫгътъ въ живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, съ свой центъръ, съ диаметри.
Тя разглежда дължината на окрѫжностьта, лицето на крѫга и тамъ спира.
към втори вариант >>
Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари.
(втори вариант)
По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга.
Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари.
Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя? Тренътъ дерайлиралъ.
към втори вариант >>
Какво се иска отъ васъ?
(втори вариант)
Какво се иска отъ васъ?
— Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина.
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие.
към втори вариант >>
Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива.
(втори вариант)
Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари.
Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива.
Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя? Тренътъ дерайлиралъ. Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ.
към втори вариант >>
— Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря.
(втори вариант)
Какво се иска отъ васъ?
— Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря.
За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия.
към втори вариант >>
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина.
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината.
към втори вариант >>
Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре.
(втори вариант)
Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива.
Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре.
Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя? Тренътъ дерайлиралъ. Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
към втори вариант >>
За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря.
(втори вариант)
Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря.
За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря.
Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания.
към втори вариант >>
Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ.
Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие.
към втори вариант >>
Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата.
(втори вариант)
Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре.
Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата.
Какво се случило по пѫтя? Тренътъ дерайлиралъ. Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога.
(втори вариант)
Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря.
Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога.
Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания.
към втори вариант >>
Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ.
Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета.
„Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ.
към втори вариант >>
Какво се случило по пѫтя?
(втори вариант)
Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата.
Какво се случило по пѫтя?
Тренътъ дерайлиралъ. Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
към втори вариант >>
Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ.
(втори вариант)
Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога.
Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ.
Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце.
към втори вариант >>
„Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета.
„Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора.
Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие.
към втори вариант >>
Тренътъ дерайлиралъ.
(втори вариант)
Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя?
Тренътъ дерайлиралъ.
Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
към втори вариант >>
Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва.
(втори вариант)
Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ.
Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва.
Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце. Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день.
към втори вариант >>
Това нѣщо не може да се укрие.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора.
Това нѣщо не може да се укрие.
Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина.
към втори вариант >>
Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ.
(втори вариант)
Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя? Тренътъ дерайлиралъ.
Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ.
Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
към втори вариант >>
Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия.
(втори вариант)
— Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва.
Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия.
Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце. Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината.
(втори вариант)
Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие.
Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината.
Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка.
към втори вариант >>
Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
(втори вариант)
Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата. Какво се случило по пѫтя? Тренътъ дерайлиралъ. Болниятъ преживѣлъ ново мозъчно сътресение, но за чудо, този пѫть мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ.
Значи, една и сѫща причина произвела два различни резултата: въ първия случай размѣстила единъ мозъченъ центъръ; въ втория случай го намѣстила.
към втори вариант >>
Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания.
(втори вариант)
За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия.
Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания.
Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце. Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие.
(втори вариант)
Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината.
Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие.
Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ.
към втори вариант >>
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно.
(втори вариант)
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно.
Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ. Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ?
към втори вариант >>
Не оставяйте никакви завещания.
(втори вариант)
Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания.
Не оставяйте никакви завещания.
Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце. Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ.
(втори вариант)
Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие.
Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ.
Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така.
към втори вариант >>
Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ.
(втори вариант)
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно.
Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ.
Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ. Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства?
към втори вариант >>
Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце.
(втори вариант)
Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания.
Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце.
Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ.
Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие.
Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно.
към втори вариант >>
Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ.
(втори вариант)
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно. Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ.
Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ.
Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално.
към втори вариант >>
Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день.
(втори вариант)
Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце.
Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день.
Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина.
(втори вариант)
Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие.
Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина.
Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина.
към втори вариант >>
Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си.
(втори вариант)
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно. Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ.
Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си.
Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства.
към втори вариант >>
Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
(втори вариант)
Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. Вѣрващиятъ разчита на това, съ което днесъ разполага; невѣрващиятъ разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, да отидете при Бога свободни, съ чисти рѫце. Христосъ иска отъ васъ, каквото можете да направите за нѣкого, да го направите още днесъ, да не отлагате за утрешния день.
Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободнитѣ хора, тѣ да се занимаватъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Ще кажете, чe главата на човѣка е малка.
(втори вариант)
Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина.
Ще кажете, чe главата на човѣка е малка.
Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти.
(втори вариант)
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно. Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ. Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си.
Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти.
Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства. — Какъ?
към втори вариант >>
„Вие сте виделина на свѣта: градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.”
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта: градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.”
към втори вариант >>
Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ.
(втори вариант)
Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка.
Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ.
Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка.
към втори вариант >>
Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ?
(втори вариант)
Следователно, когато казватъ за нѣкого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубилъ нѣщо ценно. Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ. Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти.
Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ?
Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства. — Какъ? — Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ.
Не е така.
Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ.
към втори вариант >>
Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства?
(втори вариант)
Когато мѫжътъ дърпа жена си за косата, той иска да ѝ каже: Жено, излѣзъ вече отъ болницата; доста си седѣла тамъ. Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ. Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ?
Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства?
— Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства. — Какъ? — Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
към втори вариант >>
Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие. Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така.
Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно.
И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето?
към втори вариант >>
— Не е нормално.
(втори вариант)
Понѣкога и жената постѫпва съ мѫжа си по сѫщия начинъ. Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства?
— Не е нормално.
Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства. — Какъ? — Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
към втори вариант >>
И главата му е малка по сѫщата причина.
(втори вариант)
Обширенъ, величественъ е градътъ, който е поставенъ на свѣтлина. Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно.
И главата му е малка по сѫщата причина.
И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето.
към втори вариант >>
Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства.
(втори вариант)
Това не показва, че хората сѫ болни, но има нѣщо въ тѣхъ, което не е на мѣстото си. Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално.
Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства.
— Какъ? — Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
към втори вариант >>
И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ.
(втори вариант)
Ще кажете, чe главата на човѣка е малка. Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина.
И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ.
Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность.
към втори вариант >>
— Какъ?
(втори вариант)
Трѣбва да дойде нѣкой опитенъ човѣкъ, да го намѣсти. Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства.
— Какъ?
— Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
към втори вариант >>
Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка.
(втори вариант)
Значи, макаръ и на свѣтлина поставенъ, този градъ е малъкъ. Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ.
Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка.
Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в.
към втори вариант >>
— Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
(втори вариант)
Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства. — Какъ?
— Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва.
към втори вариант >>
Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ.
(втори вариант)
Не е така. Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка.
Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ.
Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина.
Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години.
към втори вариант >>
Въ сѫщность, малко ли е слънцето?
(втори вариант)
Човѣкъ изглежда малъкъ, защото е представенъ перспективно. И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ.
Въ сѫщность, малко ли е слънцето?
Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика.
към втори вариант >>
Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина.
Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго.
Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо.
към втори вариант >>
Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето.
(втори вариант)
И главата му е малка по сѫщата причина. И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето?
Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето.
Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение?
към втори вариант >>
Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина. Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго.
Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право.
Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината.
към втори вариант >>
Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность.
(втори вариант)
И слънцето изглежда малко, въ видъ на малъкъ дискъ. Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето.
Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность.
Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика.
към втори вариант >>
Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина. Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право.
Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие.
Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си?
към втори вариант >>
Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в.
(втори вариант)
Ако е близо, можете да го хванете съ рѫка. Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность.
Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в.
да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета.
към втори вариант >>
Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина. Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие.
Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете.
Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината.
към втори вариант >>
да мисли и разбира нѣщата като дете.
(втори вариант)
Малкитѣ деца го рисуватъ въ видъ на малъкъ крѫгъ. Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в.
да мисли и разбира нѣщата като дете.
При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н.
към втори вариант >>
Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина. Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете.
Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години.
— Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори.
към втори вариант >>
При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика.
(втори вариант)
Въ сѫщность, малко ли е слънцето? Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете.
При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика.
Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние.
към втори вариант >>
— Азъ не помня нищо.
(втори вариант)
Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години.
— Азъ не помня нищо.
— Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ.
към втори вариант >>
Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение?
(втори вариант)
Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика.
Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение?
Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието.
към втори вариант >>
— Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината.
(втори вариант)
Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо.
— Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината.
Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя.
към втори вариант >>
Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика.
(втори вариант)
Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение?
Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика.
Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета?
към втори вариант >>
Помните ли, че сте били въ утробата на майка си?
(втори вариант)
Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината.
Помните ли, че сте били въ утробата на майка си?
Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания.
към втори вариант >>
Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета.
(втори вариант)
Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика.
Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета.
Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
към втори вариант >>
Ако не помните, и това не опровергава истината.
(втори вариант)
Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете. Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си?
Ако не помните, и това не опровергава истината.
Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко.
към втори вариант >>
Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н.
(втори вариант)
да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета.
Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н.
Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
към втори вариант >>
Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори.
(втори вариант)
Детето ви е тамъ, дето вие сте били преди сто години. — Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината.
Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори.
Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко. Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание.
към втори вариант >>
Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние.
(втори вариант)
При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н.
Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние.
Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
към втори вариант >>
Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ.
(втори вариант)
— Азъ не помня нищо. — Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори.
Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ.
Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко. Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание. Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира.
към втори вариант >>
Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието.
(втори вариант)
Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние.
Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието.
Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
към втори вариант >>
Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя.
(втори вариант)
— Че ти не помнишъ нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ.
Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя.
Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко. Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание. Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
към втори вариант >>
Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета?
(втори вариант)
Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието.
Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета?
Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
към втори вариант >>
Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания.
(втори вариант)
Помните ли, че сте били въ утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя.
Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания.
Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко. Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание. Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
към втори вариант >>
Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
(втори вариант)
Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета?
Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста.
към втори вариант >>
Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко.
(втори вариант)
Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания.
Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко.
Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание. Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
към втори вариант >>
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”.
(втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”.
Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ.
към втори вариант >>
Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание.
(втори вариант)
Поставете единъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и слушайте, какво ще говори. Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко.
Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание.
Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
към втори вариант >>
Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина.
(втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”.
Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина.
Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е.
към втори вариант >>
Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира.
(втори вариант)
Той ще ви разправи живота си отъ четири- петь прераждания насамъ. Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко. Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание.
Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира.
Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
към втори вариант >>
Планината пъкъ е цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина.
Планината пъкъ е цѣлото човѣчество.
Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки.
към втори вариант >>
Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
(втори вариант)
Щомъ се събуди отъ съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човѣка отъ физическия свѣтъ, да го извадите отъ гѫстата материя, за да си спомни много нѣща отъ минали сѫществувания. Потъне ли отново въ гѫстата материя, пакъ забравя всичко. Физическиятъ свѣтъ представя мъгла за човѣшкото съзнание. Тя му прѣчи да вижда ясно и да се ориентира.
Магнетичниятъ сънь не е нищо друго, освенъ разпръсване на мъглата и облацитѣ въ съзнанието на човѣка, за да вижда ясно, отде иде той и накѫде отива.
към втори вариант >>
Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората.
(втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество.
Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората.
При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ.
към втори вариант >>
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина.
Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ. Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата.
към втори вариант >>
При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие.
(втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората.
При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие.
Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
към втори вариант >>
Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина.
Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ.
Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече.
към втори вариант >>
Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ.
(втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие.
Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ.
т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ?
към втори вариант >>
Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина. Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ.
Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно.
Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ.
към втори вариант >>
т. е.
(втори вариант)
Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ.
т. е.
човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е.
към втори вариант >>
Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина. Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ. Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно.
Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време.
Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава.
към втори вариант >>
човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки.
(втори вариант)
Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е.
човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки.
Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е. поданици въ своя градъ?
към втори вариант >>
Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина. Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ. Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време.
Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата.
Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта.
към втори вариант >>
Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ.
(втори вариант)
Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки.
Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ.
На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е. поданици въ своя градъ? Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията.
към втори вариант >>
Така се развиватъ и децата.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина. Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ. Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата.
Така се развиватъ и децата.
Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога.
към втори вариант >>
На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
(втори вариант)
При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ.
На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е. поданици въ своя градъ? Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията. Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
към втори вариант >>
Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече.
(втори вариант)
Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ. Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата.
Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече.
После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ.
към втори вариант >>
Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ?
(втори вариант)
Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно.
Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ?
Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е. поданици въ своя градъ? Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията. Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
към втори вариант >>
После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ.
(втори вариант)
Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече.
После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ.
То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта.
към втори вариант >>
Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е.
(втори вариант)
т. е. човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ?
Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е.
поданици въ своя градъ? Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията. Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
към втори вариант >>
То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава.
(втори вариант)
Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ.
То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава.
Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта. Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
към втори вариант >>
поданици въ своя градъ?
(втори вариант)
човѣшката глава има три билиона и 690 милиона клетки. Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е.
поданици въ своя градъ?
Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията. Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
към втори вариант >>
Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта.
(втори вариант)
Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава.
Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта.
И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта. Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
към втори вариант >>
Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията.
(втори вариант)
Можете да си представите, какво грамадно число клетки се съдържатъ въ човѣшкия мозъкъ. На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е. поданици въ своя градъ?
Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията.
Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
към втори вариант >>
И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога.
(втори вариант)
Така се развиватъ и децата. Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта.
И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога.
Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта. Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
към втори вариант >>
Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
(втори вариант)
На земята сѫществуватъ около два и половина милиарда хора, и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клеткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, когато хиляда милиарда правятъ единъ билионъ? Можете ли да си представите, какво нѣщо е човѣшката глава, която има три хиляди милиарда и 600 милиона клетки, т. е. поданици въ своя градъ? Тѣ влизатъ и излизатъ презъ 12 врати, за да възприематъ знанията.
Вратитѣ на човѣшката глава представятъ главнитѣ центрове —
към втори вариант >>
Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ.
(втори вариант)
Понеже първо се развива физическото тѣло на детето, то обича да си хапва повече. После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога.
Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ.
Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта. Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
към втори вариант >>
сѣтива, чрезъ които човѣкъ възприема знанията.
(втори вариант)
сѣтива, чрезъ които човѣкъ възприема знанията.
към втори вариант >>
Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта.
(втори вариант)
После въ него се явява интересъ къмъ предметитѣ. То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ.
Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта.
Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити.
У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво. Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка.
към втори вариант >>
Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
(втори вариант)
То хваща, кѫса ги, съ цель да ги изучава. Като хваща, кѫса и раздробява нѣщата, детето иска да каже: Едно време Богъ хвана материята въ рѫката си, раздроби я и създаде свѣта. И азъ искамъ да направя сѫщото, но не мога. Като не разбиратъ това, майкитѣ се сърдятъ на децата си, че кѫсатъ книгитѣ, че чупятъ и развалятъ. Тѣ не знаятъ, че детето чрезъ мимика имъ показва, какъ Богъ създалъ свѣта.
Майки, които се считатъ за съвременни жени на XX в., не вѣрватъ въ тове.
към втори вариант >>
У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити.
У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво.
Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му.
към втори вариант >>
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина?
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина?
— За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ?
към втори вариант >>
Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити. У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво.
Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь.
Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко.
към втори вариант >>
— За да се освѣтява отъ слънцето.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина?
— За да се освѣтява отъ слънцето.
Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день?
към втори вариант >>
Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити. У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво. Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь.
Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива.
Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето.
Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина.
Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
към втори вариант >>
Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити. У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво. Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива.
Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра.
Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане.
към втори вариант >>
Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина.
Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления.
Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
към втори вариант >>
Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка.
(втори вариант)
Съвременнитѣ окултисти казватъ, че днесъ човѣкъ разполага съ петь сѣтива, които още не сѫ напълно развити. У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво. Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра.
Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка.
То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане.
към втори вариант >>
Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления.
Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана.
Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
към втори вариант >>
То може да открие заека само по следитѣ му.
(втори вариант)
У нѣкои хора се развива, или е развито вече шестото сѣтиво. Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка.
То може да открие заека само по следитѣ му.
Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване.
към втори вариант >>
Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ?
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана.
Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ?
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване.
към втори вариант >>
Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко.
(втори вариант)
Въ бѫдеще постепенно ще се развиватъ и останалитѣ седемь. Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му.
Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко.
Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване. Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
към втори вариант >>
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день?
(втори вариант)
— За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ?
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день?
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
към втори вариант >>
Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ.
(втори вариант)
Значи, 12тѣ врати въ човѣшката глава отговарятъ на 12тѣ сѣтива. Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко.
Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ.
Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване. Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
към втори вариант >>
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
(втори вариант)
Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день?
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята?
към втори вариант >>
Това не е виждане.
(втори вариант)
Сегашниятъ човѣкъ има обоняние, но не може да усѣща миризми на повече отъ стотина до двеста метра. Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ.
Това не е виждане.
Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване. Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
към втори вариант >>
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
(втори вариант)
Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н.
към втори вариант >>
Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане.
(втори вариант)
Въ това отношение, кучето има по-силно обоняние отъ човѣка. То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане.
Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане.
Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване. Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
към втори вариант >>
Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
(втори вариант)
Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
— Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване.
(втори вариант)
То може да открие заека само по следитѣ му. Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане.
Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване.
Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
към втори вариант >>
— Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване.
(втори вариант)
Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
— Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване.
Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
(втори вариант)
Човѣкъ казва, че съ очитѣ си гледа и вижда всичко. Въ сѫщность, той вижда само близкитѣ предмети и мисли, че това е реалниятъ свѣтъ. Това не е виждане. Да гледашъ нѣщата, които стоятъ предъ носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи въ всички свѣтове безъ спъване.
Спъне ли се нѣкѫде, той не вижда още.
към втори вариант >>
Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
(втори вариант)
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване.
Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере.
Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно. Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога.
към втори вариант >>
Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята?
(втори вариант)
Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята?
— Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере.
Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно.
Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др.
към втори вариант >>
— Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н.
(втори вариант)
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята?
— Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н.
— Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере. Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно.
Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота.
Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече.
към втори вариант >>
— Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
(втори вариант)
Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н.
— Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере. Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно. Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота.
Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото.
Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии.
Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто.
към втори вариант >>
Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере. Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно. Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото.
Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле.
Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата.
към втори вариант >>
Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии.
Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже.
Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни.
към втори вариант >>
Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта на живота, за да го разбере. Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно. Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле.
Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога.
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ.
към втори вариант >>
Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже.
Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите.
Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора.
към втори вариант >>
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Съ своето гледане на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се сблъска съ реалностьта, за да разбере, че това, което мисли, не е вѣрно. Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога.
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др.
То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина?
към втори вариант >>
Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ?
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите.
Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ?
Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение.
към втори вариант >>
То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече.
(втори вариант)
Само така той ще измѣни своитѣ стари възгледи за живота. Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др.
То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече.
Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина.
към втори вариант >>
Това е човѣкъ, т. е.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ?
Това е човѣкъ, т. е.
градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора.
към втори вариант >>
Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината.
(втори вариант)
Майката и бащата казватъ на децата си, че трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да приематъ новото. Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече.
Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината.
Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо?
към втори вариант >>
градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е.
градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто.
Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение.
към втори вариант >>
Може нѣкога да се прилага и лъжата.
(втори вариант)
Тѣ започватъ добре, но после пакъ се връщатъ къмъ старото н свършватъ зле. Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината.
Може нѣкога да се прилага и лъжата.
Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа.
към втори вариант >>
Въ това положение се намиратъ всички животни.
(втори вариант)
Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже. Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто.
Въ това положение се намиратъ всички животни.
Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ.
към втори вариант >>
Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ.
(втори вариант)
Докато е малко, детето вѣрва на родителитѣ си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата.
Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ.
Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ деградирали хора.
(втори вариант)
Като чуете това, сърдцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите, какъ да ги хванете и какво наказание да имъ наложите. Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни.
Тѣ сѫ деградирали хора.
Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това?
към втори вариант >>
Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина?
(втори вариант)
Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му сѫ го плашели съ недействителни сѫщества, съ караконджовци, съ вампири и др. То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ.
Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина?
— Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е еретическо учение.
(втори вариант)
Какъвъ е този човѣкъ, който може да тревожи хората по този начинъ? Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора.
Ще кажете, че това е еретическо учение.
И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата.
към втори вариант >>
— Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина.
(втори вариант)
То гледа критически на родителитѣ си и не имъ вѣрва вече. Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина?
— Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина.
Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии.
към втори вариант >>
И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора.
(втори вариант)
Това е човѣкъ, т. е. градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение.
И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора.
Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка.
към втори вариант >>
Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо?
(втори вариант)
Не само това, но и децата си изработватъ своя философия за живота и казватъ: Не е нуждно всѣкога да се говори истината. Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина.
Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо?
— Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”?
към втори вариант >>
Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение.
(втори вариант)
градъ, сваленъ отъ планината и поставенъ въ долината, на тъмно мѣсто. Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора.
Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение.
Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ.
към втори вариант >>
— Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа.
(втори вариант)
Може нѣкога да се прилага и лъжата. Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо?
— Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа.
Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща.
към втори вариант >>
Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ.
(втори вариант)
Въ това положение се намиратъ всички животни. Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение.
Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ.
Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли.
към втори вариант >>
Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето.
(втори вариант)
Децата виждатъ, че родителитѣ критикуватъ, съмняватъ се, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ и започватъ да ги подражаватъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа.
Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето.
Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
към втори вариант >>
Има ли нѣщо лошо въ това?
(втори вариант)
Тѣ сѫ деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ.
Има ли нѣщо лошо въ това?
Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли. И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива.
към втори вариант >>
Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца.
(втори вариант)
Защо трѣбва хората да се съмняватъ, когато могатъ да живѣятъ въ абсолютната истина? — Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето.
Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца.
Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ.
към втори вариант >>
Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата.
(втори вариант)
Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това?
Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата.
И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли. И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива. По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии.
(втори вариант)
— Защото нѣматъ достатъчно свѣтлина. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца.
Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии.
Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
към втори вариант >>
И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка.
(втори вариант)
И така може да е, но важно е, че азъ подържамъ мисъльта, какво животнитѣ сѫ деградирали хора. Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата.
И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка.
Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли. И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива. По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
Какво означава думата „попъ”?
(втори вариант)
Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ проповѣдници, но още не се е оправилъ. Защо? — Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии.
Какво означава думата „попъ”?
— Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права.
към втори вариант >>
Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ.
(втори вариант)
Въ моя умъ думата „деградиранъ” има съвсемъ друго значение. Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка.
Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ.
Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли. И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива. По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
— Баща.
(втори вариант)
— Защото и проповѣдници, и майки, и бащи, и учители, вѣрватъ първо въ себе си, а после въ Господа. Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”?
— Баща.
Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща.
към втори вариант >>
Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли.
(втори вариант)
Има случаи въ живота, когато простиятъ войникъ може да се издигне до генералъ, а генералътъ да слѣзе до положението на простъ войникъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ.
Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли.
И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива. По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
(втори вариант)
Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща.
Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво?
към втори вариант >>
И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива.
(втори вариант)
Има ли нѣщо лошо въ това? Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли.
И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива.
По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ.
(втори вариант)
Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ.
Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво? — На истината.
към втори вариант >>
По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
(втори вариант)
Разликата между генерала и простия войникъ се заключава въ познаването и разбирането на службата. И човѣкъ, въ своето развитие, минава отъ нисше въ висше положение: отъ простата клетка той постепенно се развива и минава въ все по-високи форми, докато дойде до човѣка. Единъ день волътъ, птичката и всички други животни ще се явятъ предъ Христа и ще се представятъ въ форма на човѣкъ. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя сѫществото да мисли. И формата се измѣня, и духътъ се измѣня, като даватъ възможность на човѣка да се развива.
По промѣнитѣ, които ставатъ съ главата, опредѣляме дейностьта на духа.
към втори вариант >>
Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ.
Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво? — На истината.
към втори вариант >>
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения.
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения.
За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ.
към втори вариант >>
Тази поговорка не е права.
(втори вариант)
Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото.
Тази поговорка не е права.
Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво? — На истината.
към втори вариант >>
За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ.
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения.
За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ.
Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене.
към втори вариант >>
Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща.
(втори вариант)
— Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права.
Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща.
— На какво? — На истината.
към втори вариант >>
Мѫчно се дохожда до седмото небе.
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ.
Мѫчно се дохожда до седмото небе.
Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
— На какво?
(втори вариант)
Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща.
— На какво?
— На истината.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу.
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе.
Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу.
Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ.
към втори вариант >>
— На истината.
(втори вариант)
” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво?
— На истината.
към втори вариант >>
Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ.
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу.
Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ.
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава.
към втори вариант >>
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ.
Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ.
към втори вариант >>
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ.
(втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ.
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ.
Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото.
към втори вариант >>
Той има условия за развитие.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ.
Той има условия за развитие.
Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е.
към втори вариант >>
Дишането пъкъ подразбира мислене.
(втори вариант)
За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ.
Дишането пъкъ подразбира мислене.
Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни.
към втори вариант >>
Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ. Той има условия за развитие.
Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще.
Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ.
към втори вариант >>
Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина.
(втори вариант)
Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене.
Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина.
Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни. Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>
Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ. Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще.
Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни.
Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ.
към втори вариант >>
Яденето подразбира животъ.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина.
Яденето подразбира животъ.
Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни. Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ. Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни.
Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ.
Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ.
към втори вариант >>
Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава.
(втори вариант)
Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ.
Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава.
Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни. Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>
Само то е реално за тѣхъ.
(втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ. Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ.
Само то е реално за тѣхъ.
Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ.
към втори вариант >>
Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото.
(втори вариант)
Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава.
Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото.
Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни. Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>
Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е.
(втори вариант)
Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ.
Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е.
не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”.
към втори вариант >>
Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни.
(втори вариант)
Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото.
Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни.
Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>
не вѣрватъ и въ това, което виждатъ.
(втори вариант)
Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е.
не вѣрватъ и въ това, което виждатъ.
Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа.
към втори вариант >>
Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
(втори вариант)
Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни.
Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>
Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ.
(втори вариант)
Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ.
Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ.
Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль.
към втори вариант >>
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца.
към втори вариант >>
Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ.
Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ.
Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя.
към втори вариант >>
Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята.
към втори вариант >>
Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ.
(втори вариант)
Само то е реално за тѣхъ. Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ.
Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ.
Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя. Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното.
към втори вариант >>
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение. Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи.
И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи.
към втори вариант >>
Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”.
(втори вариант)
Други казватъ, че не вѣрватъ и въ реалното, т. е. не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ.
Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”.
Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя. Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
към втори вариант >>
И възрастнитѣ се проявяватъ като децата.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение. Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи.
И възрастнитѣ се проявяватъ като децата.
Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си.
към втори вариант >>
Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа.
(втори вариант)
не вѣрватъ и въ това, което виждатъ. Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”.
Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа.
Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя. Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
към втори вариант >>
Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете!
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение. Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата.
Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете!
За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль.
(втори вариант)
Значи, тѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ. Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа.
Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль.
Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя. Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
към втори вариант >>
За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение. Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете!
За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца.
Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ. Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
към втори вариант >>
Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя.
(втори вариант)
Първитѣ вѣрватъ, че вѣрватъ, това е плюсъ; вторитѣ вѣрватъ, че не вѣрватъ — минусъ. Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль.
Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя.
Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
към втори вариант >>
Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята.
(втори вариант)
Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца.
Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята.
Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ. Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
към втори вариант >>
Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното.
(втори вариант)
Когато две еднакви величини иматъ различни знаци, тѣ взаимно се унищожаватъ. Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя.
Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното.
Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
към втори вариант >>
Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи.
(втори вариант)
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята.
Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи.
— Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ. Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
към втори вариант >>
Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
(втори вариант)
Въ химията това наричатъ „обмѣна на веществата”. Плюсътъ е киселина, а минусътъ — основа. Киселина и основа се съединяватъ и образуватъ соль. Минусътъ представя праздно пространство, а плюсътъ — пространство, пълно съ материя. Минусътъ е физическиятъ свѣтъ, а плюсътъ — небитието, реалното, непроявеното.
Проявеното е ограниченото, а непроявеното — неограниченото.
към втори вариант >>
— Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си.
(втори вариант)
И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи.
— Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си.
— Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ. Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
към втори вариант >>
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща.
(втори вариант)
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща.
Кое е важно за тѣхъ? — Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията.
към втори вариант >>
— Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си.
— Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ.
Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
към втори вариант >>
Кое е важно за тѣхъ?
(втори вариант)
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща.
Кое е важно за тѣхъ?
— Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво.
към втори вариант >>
Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
(втори вариант)
За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ.
Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а животътъ е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
към втори вариант >>
— Страданията.
(втори вариант)
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща. Кое е важно за тѣхъ?
— Страданията.
Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ.
към втори вариант >>
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си.
(втори вариант)
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си.
Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата.
към втори вариант >>
Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ.
(втори вариант)
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща. Кое е важно за тѣхъ? — Страданията.
Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ.
Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е.
към втори вариант >>
Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите.
(втори вариант)
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си.
Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите.
Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
към втори вариант >>
Мѫже, жени, деца — всички страдатъ.
(втори вариант)
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща. Кое е важно за тѣхъ? — Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ.
Мѫже, жени, деца — всички страдатъ.
Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта.
към втори вариант >>
Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ.
(втори вариант)
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си. Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите.
Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ.
Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
към втори вариант >>
Разликата е само въ интенсивностьта на страданията.
(втори вариант)
Като слушатъ да се говори за плюсъ и минусъ, нѣкои хора мислятъ, че това сѫ маловажни нѣща. Кое е важно за тѣхъ? — Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ.
Разликата е само въ интенсивностьта на страданията.
По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта.
към втори вариант >>
Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите.
(втори вариант)
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си. Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ.
Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите.
Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството.
към втори вариант >>
По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво.
(втори вариант)
Кое е важно за тѣхъ? — Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията.
По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво.
Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие.
към втори вариант >>
Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне.
(втори вариант)
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си. Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите.
Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне.
Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга.
към втори вариант >>
Сѫщото се отнася и до женитѣ.
(втори вариант)
— Страданията. Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво.
Сѫщото се отнася и до женитѣ.
За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ.
към втори вариант >>
Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата.
(втори вариант)
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си. Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне.
Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата.
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара.
към втори вариант >>
За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е.
(втори вариант)
Като страдатъ, тѣ забравятъ, че всички хора, всички живи сѫщества страдатъ. Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ.
За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е.
да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола.
към втори вариант >>
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
(втори вариант)
Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата.
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
към втори вариант >>
да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта.
(втори вариант)
Мѫже, жени, деца — всички страдатъ. Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е.
да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта.
Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта?
към втори вариант >>
Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
(втори вариант)
Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си.
Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта.
(втори вариант)
Разликата е само въ интенсивностьта на страданията. По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта.
Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта.
Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него?
към втори вариант >>
Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството.
(втори вариант)
Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството.
Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие.
(втори вариант)
По принципъ всички мѫже мислятъ и чувствуватъ еднакво. Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта.
Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие.
Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ.
към втори вариант >>
Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга.
(втори вариант)
Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството.
Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга.
После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ.
(втори вариант)
Сѫщото се отнася и до женитѣ. За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие.
Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ.
Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката.
към втори вариант >>
После ще имъ дадатъ товара.
(втори вариант)
Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга.
После ще имъ дадатъ товара.
Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола.
(втори вариант)
За да разбере живота всестранно, човѣкъ трѣбва да мине презъ формата на мѫжа и на жената, т. е. да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ.
Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола.
Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е.
към втори вариант >>
Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
(втори вариант)
По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара.
Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта?
(втори вариант)
да влѣзе последователно и въ двата града и оттамъ да разглежда свѣта. Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола.
Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта?
Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ.
към втори вариант >>
Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
(втори вариант)
Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на изкуството. Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари.
Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си.
към втори вариант >>
Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него?
(втори вариант)
Просторъ, широчина и дълбочина е нуждна на човѣка, за да разбере свѣта. Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта?
Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него?
Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность.
към втори вариант >>
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь.
На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше. Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко. Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина. Той взелъ всичко подъ форма на заемъ. Дали ще плати нѣкога, не се знае.
към втори вариант >>
Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ.
(втори вариант)
Казано е, че страхливиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него?
Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ.
Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
към втори вариант >>
На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь.
На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше.
Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко. Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина. Той взелъ всичко подъ форма на заемъ. Дали ще плати нѣкога, не се знае. Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
към втори вариант >>
Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката.
(втори вариант)
Но страхливиятъ нѣма да разбере и земния животъ. Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ.
Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката.
Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
към втори вариант >>
Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь. На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше.
Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко.
Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина. Той взелъ всичко подъ форма на заемъ. Дали ще плати нѣкога, не се знае. Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
към втори вариант >>
Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е.
(втори вариант)
Той се плаши отъ смъртьта, отъ дявола. Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката.
Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е.
Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
към втори вариант >>
Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь. На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше. Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко.
Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина.
Той взелъ всичко подъ форма на заемъ. Дали ще плати нѣкога, не се знае. Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
към втори вариант >>
Божествения си умъ.
(втори вариант)
Умиралъ ли е, че се плаши отъ смъртьта? Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е.
Божествения си умъ.
Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность. Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
към втори вариант >>
Той взелъ всичко подъ форма на заемъ.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь. На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше. Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко. Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина.
Той взелъ всичко подъ форма на заемъ.
Дали ще плати нѣкога, не се знае. Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
към втори вариант >>
Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность.
(втори вариант)
Виждалъ ли е дяволъ, че се плаши отъ него? Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ.
Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность.
Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
към втори вариант >>
Дали ще плати нѣкога, не се знае.
(втори вариант)
Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь. На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше. Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко. Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина. Той взелъ всичко подъ форма на заемъ.
Дали ще плати нѣкога, не се знае.
Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
към втори вариант >>
Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
(втори вариант)
Отъ човѣка зависи да бѫде дяволъ или ангелъ. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е дяволъ, турятъ му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показватъ, че човѣкъ е изгубилъ пръститѣ си, т. е. Божествения си умъ. Животно, на което стѫпалото е превърнато въ копито, е лишено отъ своята висша интелигентность.
Както на земята има сѫщества съ пръсти на краката и други — съ копита, така и на небето има сѫщества съ пръсти и сѫщества съ копита.
към втори вариант >>
Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
(втори вариант)
На тръгване, той се обърналъ къмъ търговеца съ думитѣ: Взехъ, каквото ми трѣбваше. Единъ день, като забогатѣя, ще ти платя всичко. Следъ това бързо излѣзълъ вънъ и се скрилъ отъ погледа на бакалина. Той взелъ всичко подъ форма на заемъ. Дали ще плати нѣкога, не се знае.
Този човѣкъ обралъ ли бакалина, или го окралъ?
към втори вариант >>
Какво нѣщо е небето, т. е.
(втори вариант)
Какво нѣщо е небето, т. е.
духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи.
към втори вариант >>
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба.
(втори вариант)
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба.
Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети.
към втори вариант >>
духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ.
(втори вариант)
Какво нѣщо е небето, т. е.
духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ.
Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи. Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ.
към втори вариант >>
Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета.
(втори вариант)
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба.
Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета.
Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ.
към втори вариант >>
Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е.
(втори вариант)
Какво нѣщо е небето, т. е. духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ.
Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е.
Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи. Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ. За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към втори вариант >>
Кражба ли е това?
(втори вариант)
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба. Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета.
Кражба ли е това?
Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
към втори вариант >>
Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность.
(втори вариант)
Какво нѣщо е небето, т. е. духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е.
Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи. Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ. За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към втори вариант >>
Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ.
(втори вариант)
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба. Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета. Кражба ли е това?
Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ.
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ?
към втори вариант >>
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ.
(втори вариант)
Какво нѣщо е небето, т. е. духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ.
Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи. Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ. За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към втори вариант >>
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове.
(втори вариант)
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба. Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ.
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове.
Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ?
към втори вариант >>
Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи.
(втори вариант)
Какво нѣщо е небето, т. е. духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ.
Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи.
Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ. За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към втори вариант >>
Тя го кани и другъ пѫть да я посети.
(втори вариант)
Трѣбва да се прави разлика между обиръ и кражба. Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове.
Тя го кани и другъ пѫть да я посети.
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ.
към втори вариант >>
Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ.
(втори вариант)
духовниятъ свѣтъ, малцина знаятъ. Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи.
Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ.
За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към втори вариант >>
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ.
(втори вариант)
Човѣкъ обира плодоветѣ на своитѣ дървета. Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети.
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ.
Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ. По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
към втори вариант >>
За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
(втори вариант)
Хората си представятъ духовния свѣтъ такъвъ, какъвто не е. Даже човѣкътъ, когото виждатъ, не е такъвъ, какъвто е въ действителность. Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човѣка съ очитѣ и виждането му съ помощьта на рентгеновъ апаратъ. Ако гледате човѣка презъ такъвъ апаратъ, ще се уплашите, ще видите мускулитѣ, коститѣ и вѫтрешнитѣ му органи. Отъ духовно гледище физическиятъ човѣкъ е страшенъ, както онзи, когото разглеждатъ съ рентгеновъ апаратъ.
За да не изпитва страхъ отъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към втори вариант >>
Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
(втори вариант)
Кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ.
Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ. По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
към втори вариант >>
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега.
(втори вариант)
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега.
Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ. Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка. Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ. Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ. Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си.
към втори вариант >>
Кой човѣкъ е праведенъ?
(втори вариант)
Той отива при ябълката, обира плодоветѣ и благодари, че тя вързала много плодъ. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото.
Кой човѣкъ е праведенъ?
Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ. По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
към втори вариант >>
Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ.
(втори вариант)
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега.
Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ.
Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка. Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ. Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ. Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си. Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
към втори вариант >>
Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ?
(втори вариант)
Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможность да види брата си, да му поднесе отъ своитѣ плодове. Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ?
Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ?
Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ. По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
към втори вариант >>
Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка.
(втори вариант)
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега. Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ.
Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка.
Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ. Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ. Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си. Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
към втори вариант >>
Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ.
(втори вариант)
Тя го кани и другъ пѫть да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ?
Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ.
По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
към втори вариант >>
Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ.
(втори вариант)
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега. Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ. Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка.
Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ.
Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ. Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си. Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
към втори вариант >>
По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
(втори вариант)
Гледайте и вие така на онзи, който ви е обралъ. Не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човѣкъ е праведенъ? Кой може да каже за себе си, че е чистъ отъ всѣкакъвъ грѣхъ? Злото не е въ обирането, но въ разгнѣвяването ви, въ лошитѣ думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обралъ.
По- голѣмъ грѣхъ прави онзи, който е ограбенъ, отколкото провинилиятъ се.
към втори вариант >>
Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ.
(втори вариант)
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега. Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ. Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка. Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ.
Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ.
Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си. Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
към втори вариант >>
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията.
(втори вариант)
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията.
Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството. Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката?
към втори вариант >>
Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си.
(втори вариант)
Една вечерь Едисонъ поканилъ на гости въ дома си нѣколко свои приятели, учени хора, предъ които намислилъ да устрои една шега. Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ. Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка. Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ. Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ.
Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си.
Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
към втори вариант >>
Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ.
(втори вариант)
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията.
Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ.
Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството. Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля.
към втори вариант >>
Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
(втори вариант)
Той взелъ два скелета, които свързалъ съ машини, да могатъ да се движатъ и да говорятъ. Въ дупкитѣ на очитѣ имъ той поставилъ по една електрическа лампичка. Следъ вечерята, както били разположени, Едисонъ пусналъ скелетитѣ между тѣхъ, и тѣ започнали да говорятъ: Едно време и ние бѣхме като васъ красиви и весели, но сега само кости останаха отъ насъ. Гоститѣ се уплашили много и избѣгали вънъ. Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си.
Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети?
към втори вариант >>
Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството.
(втори вариант)
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията. Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ.
Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството.
Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ.
към втори вариант >>
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети.
Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно.
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца.
(втори вариант)
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията. Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството.
Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца.
Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ.
към втори вариант >>
Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети.
Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ.
Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ.
към втори вариант >>
Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”.
(втори вариант)
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията. Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството. Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца.
Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”.
Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си.
към втори вариант >>
Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети. Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ.
Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ.
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението.
към втори вариант >>
Какво означава рѫката?
(втори вариант)
Като се говори за погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, дохождаме до виновницитѣ на престѫпленията. Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството. Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”.
Какво означава рѫката?
— Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това?
към втори вариант >>
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети. Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ.
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията.
Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
— Човѣшката воля.
(втори вариант)
Ако децата грѣшатъ, виновни сѫ родителитѣ. Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството. Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката?
— Човѣшката воля.
Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони.
към втори вариант >>
Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети. Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията.
Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ.
Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика?
към втори вариант >>
Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ.
(втори вариант)
Ако родителитѣ грѣшатъ, виновни сѫ философитѣ, които отпреди осемь хиляди години развалиха човѣчеството. Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля.
Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ.
Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си.
към втори вариант >>
Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно.
(втори вариант)
И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети. Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ.
Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно.
Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка.
към втори вариант >>
Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ.
(втори вариант)
Тѣ трѣбва да дадатъ отчетъ за тѣхната философия, съ която изопачиха човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ.
Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ.
Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си. Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>
Това е кривата философия на XX вѣкъ.
(втори вариант)
Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно.
Това е кривата философия на XX вѣкъ.
Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава.
към втори вариант >>
Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си.
(втори вариант)
Затова Христосъ казва: „Ако те съблазни дѣсното око, извади го; ако те съблазни дѣсната рѫка, отсѣчи я”. Какво означава рѫката? — Човѣшката воля. Значи, извади половината воля и я употрѣби за благото на своя братъ. Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ.
Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си.
— Какъ става това? — По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си. Нѣкога той познавалъ това изкуство.
към втори вариант >>
2.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Понякога селяните се карат за нищо и никакво.
И дяволът изпитва търпението на хората. Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстановя разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола.
Понякога селяните се карат за нищо и никакво.
Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него.
към беседата >>
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя.
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя.
Днес се правят предложения за мир. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат!
към беседата >>
Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор.
И дяволът изпитва търпението на хората. Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстановя разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво.
Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор.
Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си.
към беседата >>
Днес се правят предложения за мир.
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя.
Днес се правят предложения за мир.
Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас.
към беседата >>
Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето.
Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстановя разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор.
Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето.
Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой?
към беседата >>
Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир.
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир.
Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир.
Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в това?
След това човек не може да възстановя разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето.
Има ли нещо лошо в това?
Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек?
към беседата >>
Светът е обсаден от Ангели.
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир.
Светът е обсаден от Ангели.
Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас.
към беседата >>
Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце?
Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това?
Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце?
Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право.
към беседата >>
Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк!
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели.
Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк!
Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.
към беседата >>
Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него.
Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце?
Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него.
Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца.
към беседата >>
Горко на онези, които лъжат и крадат!
Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк!
Горко на онези, които лъжат и крадат!
Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога.
към беседата >>
Това означава служене само на себе си.
Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него.
Това означава служене само на себе си.
Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед.
към беседата >>
Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас.
Днес се правят предложения за мир. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат!
Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас.
Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи.
към беседата >>
Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой?
Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си.
Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой?
" Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички.
към беседата >>
Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля.
Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас.
Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля.
Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка.
към беседата >>
" Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек?
Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой?
" Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек?
Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце.
към беседата >>
Не мислете, какво ще стане с вас.
Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля.
Не мислете, какво ще стане с вас.
Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди.
към беседата >>
Има право.
Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек?
Има право.
На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето.
към беседата >>
Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.
Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас.
Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.
Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.
към беседата >>
На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца.
Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право.
На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца.
Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв.
към беседата >>
Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога.
Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля.
Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога.
Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите.
към беседата >>
Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед.
Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца.
Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед.
Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв.
към беседата >>
Само така България ще се благослови и освободи.
Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога.
Само така България ще се благослови и освободи.
Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така.
към беседата >>
Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички.
Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой? " Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед.
Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички.
Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв.
към беседата >>
Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка.
Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи.
Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка.
Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ.
към беседата >>
Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце.
" Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички.
Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце.
След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв.
към беседата >>
Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди.
Не мислете, какво ще стане с вас. Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка.
Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди.
Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>
След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето.
Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце.
След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето.
Всеки иска да бъде пръв.
към беседата >>
Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.
Косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди.
Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.
Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>
Всеки иска да бъде пръв.
На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето.
Всеки иска да бъде пръв.
към беседата >>
Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите.
Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога.
Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите.
Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>
Всички хора се борят за първенство.
Всички хора се борят за първенство.
В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване.
към беседата >>
Не е така.
Само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите.
Не е така.
Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>
В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си.
Всички хора се борят за първенство.
В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си.
При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо?
към беседата >>
Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ.
Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така.
Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ.
Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>
При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си.
Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си.
При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си.
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
към беседата >>
Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ.
Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.
към беседата >>
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост.
Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си.
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост.
Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
към беседата >>
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога.
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога.
– „В коя църква трябва да се молим? ” – В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях.
към беседата >>
Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат.
Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост.
Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат.
Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
към беседата >>
– „В коя църква трябва да се молим?
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога.
– „В коя църква трябва да се молим?
” – В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос.
към беседата >>
Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване.
Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат.
Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване.
Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
към беседата >>
” – В която и да е.
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. – „В коя църква трябва да се молим?
” – В която и да е.
Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо.
към беседата >>
Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо?
В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване.
Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо?
Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
към беседата >>
Можете да се молите и на открито.
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. – „В коя църква трябва да се молим? ” – В която и да е.
Можете да се молите и на открито.
Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг.
към беседата >>
Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо?
Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
към беседата >>
Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи.
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. – „В коя църква трябва да се молим? ” – В която и да е. Можете да се молите и на открито.
Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи.
Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят.
към беседата >>
Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
към беседата >>
Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях.
Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. – „В коя църква трябва да се молим? ” – В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи.
Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях.
Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен.
към беседата >>
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво.
Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже.
към беседата >>
Така казва Христос.
– „В коя църква трябва да се молим? ” – В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях.
Така казва Христос.
И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта.
към беседата >>
Оттук виждаме многоженството на Духа.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво.
Оттук виждаме многоженството на Духа.
Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице.
към беседата >>
И благото, и Доброто на едного е общо благо.
” – В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос.
И благото, и Доброто на едного е общо благо.
Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта.
към беседата >>
Той има няколко жени, т.е.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа.
Той има няколко жени, т.е.
няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже.
към беседата >>
Днес всички народи негодуват един срещу друг.
Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо.
Днес всички народи негодуват един срещу друг.
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта.
към беседата >>
няколко души.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е.
няколко души.
Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания?
към беседата >>
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят.
Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг.
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят.
Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
към беседата >>
Странно е, наистина, един мъж да има много жени.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души.
Странно е, наистина, един мъж да има много жени.
Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази.
към беседата >>
Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен.
Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят.
Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен.
Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач.
към беседата >>
Странно е и една жена да има много мъже.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени.
Странно е и една жена да има много мъже.
Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост.
към беседата >>
Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта.
Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен.
Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта.
Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
Странно е, но фактът е на лице.
Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже.
Странно е, но фактът е на лице.
Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на земята не съществува истинска женитба.
към беседата >>
Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта.
И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта.
Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта.
Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже.
Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице.
Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже.
Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
Всички хора са на фронта.
Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта.
Всички хора са на фронта.
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания?
няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже.
Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания?
Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта.
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази.
Странно е, наистина, един мъж да има много жени. Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания?
Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази.
Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
Във всеки дом се чува плач.
Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
Във всеки дом се чува плач.
Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост.
Странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази.
Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост.
Засега на земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач.
Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
Засега на земята не съществува истинска женитба.
Странно е, но фактът е на лице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост.
Засега на земята не съществува истинска женитба.
Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя".
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя".
– „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи.
към беседата >>
Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на земята не съществува истинска женитба.
Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай.
към беседата >>
– „Какво ще стане с нас и с европейските държави?
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя".
– „Какво ще стане с нас и с европейските държави?
” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота.
към беседата >>
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия.
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия.
Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома.
към беседата >>
” – Не се грижете за тях.
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави?
” – Не се грижете за тях.
Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Който е по-умен, играе ролята на паяка.
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия.
Който е по-умен, играе ролята на паяка.
Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат.
към беседата >>
Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност.
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях.
Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност.
Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас.
към беседата >>
Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си.
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка.
Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си.
След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.
към беседата >>
Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път.
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност.
Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път.
Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане.
към беседата >>
След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал.
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си.
След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал.
Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата.
към беседата >>
Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи.
„Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път.
Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи.
Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота.
към беседата >>
Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата.
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал.
Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата.
Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата?
към беседата >>
Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота.
– „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи.
Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота.
Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде.
към беседата >>
Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома.
Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата.
Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома.
Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте.
към беседата >>
Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте.
” – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота.
Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте.
Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи?
към беседата >>
Като се родят деца, и те започват да се карат.
Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома.
Като се родят деца, и те започват да се карат.
Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие.
към беседата >>
Не мислете какво ще стане с вас.
Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте.
Не мислете какво ще стане с вас.
Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се.
към беседата >>
Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.
Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат.
Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.
Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата.
към беседата >>
Нищо лошо няма да стане.
Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас.
Нищо лошо няма да стане.
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора.
към беседата >>
Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата.
След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места.
Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата.
Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
към беседата >>
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота.
Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане.
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота.
Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора. – „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
към беседата >>
Какво става в края на краищата?
Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата.
Какво става в края на краищата?
Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
към беседата >>
Така е казано, и така ще бъде.
Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота.
Така е казано, и така ще бъде.
Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора. – „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
към беседата >>
Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте.
Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата?
Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте.
Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
към беседата >>
Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи?
Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде.
Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи?
Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора. – „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
към беседата >>
Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие.
Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте.
Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие.
Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
към беседата >>
Те скачат, пеят, радват се.
Не мислете какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи?
Те скачат, пеят, радват се.
Голям Великден иде за всички хора. – „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
към беседата >>
Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата.
Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие.
Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата.
Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
към беседата >>
Голям Великден иде за всички хора.
Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се.
Голям Великден иде за всички хора.
– „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
към беседата >>
Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата.
Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.
към беседата >>
– „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота. Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора.
– „Война е сега, тежки времена живеем.” – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.
към беседата >>
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи.
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи.
Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове.
към беседата >>
Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат.
Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат.
Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
към беседата >>
Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост.
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи.
Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост.
Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно.
към беседата >>
Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи.
Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат.
Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи.
Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
към беседата >>
Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове.
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост.
Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове.
Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята.
към беседата >>
Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов.
Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи.
Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов.
Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
към беседата >>
Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях.
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове.
Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях.
Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга.
към беседата >>
Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години.
Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов.
Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години.
Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
към беседата >>
Наистина, те заслужват възхищение.
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях.
Наистина, те заслужват възхищение.
Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи.
към беседата >>
Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
Хората ще се върнат на земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава земята ще бъде обетованата земя; хората ще бъдат красиви и млади, по на тридесет и три години.
Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.
към беседата >>
Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове.
Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение.
Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове.
То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне.
към беседата >>
Да бъдем Божии служители!
Да бъдем Божии служители!
Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на земята.
към беседата >>
То предлага плодовете си безкористно.
Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове.
То предлага плодовете си безкористно.
Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
към беседата >>
Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на земята.
Да бъдем Божии служители!
Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на земята.
към беседата >>
Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята.
Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно.
Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята.
Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
към беседата >>
Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга.
Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята.
Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга.
След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
към беседата >>
След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи.
Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга.
След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи.
Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
към беседата >>
Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне.
Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи.
Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне.
Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
към беседата >>
Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне.
Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.
към беседата >>
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото.
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото.
Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд?
към беседата >>
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя".
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя".
Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.
към беседата >>
Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате.
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото.
Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате.
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно.
към беседата >>
Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя".
Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам.
Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.
към беседата >>
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат.
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото. Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате.
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат.
Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд.
към беседата >>
Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам.
Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.
към беседата >>
Там заварих един проповедник.
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото. Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат.
Там заварих един проповедник.
Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил.
към беседата >>
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха?
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха?
Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим.
към беседата >>
Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек.
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото. Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник.
Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек.
Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек.
към беседата >>
Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа.
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха?
Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа.
Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10.
към беседата >>
Защо ще го дават под съд?
„Възнегодуваха за двамата братя." Има право човек да негодува, но против злото. Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек.
Защо ще го дават под съд?
Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие.
към беседата >>
Десетимата са останалите Христови ученици.
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа.
Десетимата са останалите Христови ученици.
Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
към беседата >>
Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно.
Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд?
Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно.
Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек?
към беседата >>
Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой.
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици.
Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой.
Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
към беседата >>
Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд.
Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно.
Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд.
Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен.
към беседата >>
Като извадим от дванадесет двама, остават десет.
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой.
Като извадим от дванадесет двама, остават десет.
Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
към беседата >>
Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил.
Там заварих един проповедник. Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд.
Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил.
Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си.
към беседата >>
Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим.
Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет.
Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим.
В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
към беседата >>
Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек.
Събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил.
Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек.
Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания.
към беседата >>
В случая са важни числата 2 и 10.
Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим.
В случая са важни числата 2 и 10.
Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
към беседата >>
Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие.
Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек.
Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие.
Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това.
към беседата >>
Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10.
Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.
към беседата >>
Защо ще развалят работата на младия човек?
Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие.
Защо ще развалят работата на младия човек?
В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
към беседата >>
„Възнегодуваха за двамата братя".
„Възнегодуваха за двамата братя".
Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват.
към беседата >>
В името на Христа платете дълга на своя ближен.
Понеже не получили нито брашно, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек?
В името на Христа платете дълга на своя ближен.
Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
към беседата >>
Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват.
„Възнегодуваха за двамата братя".
Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват.
Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите.
към беседата >>
Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си.
Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен.
Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си.
Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
към беседата >>
Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот.
„Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват.
Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот.
Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава.
към беседата >>
Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания.
Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек. Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си.
Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания.
Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
към беседата >>
Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си.
„Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот.
Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си.
Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
към беседата >>
Главите им са побелели от това.
Исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания.
Главите им са побелели от това.
Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
към беседата >>
Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й.
„Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си.
Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й.
Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
към беседата >>
Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това.
Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории.
към беседата >>
Те започват да негодуват.
„Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й.
Те започват да негодуват.
Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
към беседата >>
Какво означава бялата коса?
Какво означава бялата коса?
Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота.
към беседата >>
Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите.
Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват.
Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите.
Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
към беседата >>
Много знания и носене на голям товар.
Какво означава бялата коса?
Много знания и носене на голям товар.
Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си.
към беседата >>
Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава.
Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите.
Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава.
Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
към беседата >>
Като свали човек товара си, косата му почернява.
Какво означава бялата коса? Много знания и носене на голям товар.
Като свали човек товара си, косата му почернява.
Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия.
към беседата >>
Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава.
Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват.
към беседата >>
Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни.
Какво означава бялата коса? Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява.
Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни.
Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
към беседата >>
Този закон изнесе Христос пред своите ученици.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици.
Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
към беседата >>
Хора, които имат черна коса, са много енергични.
Какво означава бялата коса? Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни.
Хора, които имат черна коса, са много енергични.
И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш.
към беседата >>
Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици.
Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение.
Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места.
към беседата >>
И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота.
Какво означава бялата коса? Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични.
И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота.
Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване.
към беседата >>
Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение.
Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят.
Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е.
към беседата >>
Когато косата побелява, човек губи енергията си.
Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота.
Когато косата побелява, човек губи енергията си.
Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре.
към беседата >>
Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим".
Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят.
Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим".
Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха.
към беседата >>
Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия.
Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си.
Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия.
Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали.
към беседата >>
Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим".
Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях.
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха.
към беседата >>
Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия.
Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване.
към беседата >>
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях.
Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха.
към беседата >>
Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш.
Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш.
Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване. Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто.
към беседата >>
С една дума, и двамата искат първите места.
Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
С една дума, и двамата искат първите места.
Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха.
към беседата >>
Да риташ, това не значи негодуване.
И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш.
Да риташ, това не значи негодуване.
Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване. Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто. Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
към беседата >>
Десетимата представляват волята, т.е.
Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места.
Десетимата представляват волята, т.е.
желанията в човека, затова те възнегодуваха.
към беседата >>
Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре.
Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване.
Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре.
Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване. Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто. Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
към беседата >>
желанията в човека, затова те възнегодуваха.
Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е.
желанията в човека, затова те възнегодуваха.
към беседата >>
Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали.
Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре.
Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали.
И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване. Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто. Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
към беседата >>
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път.
към беседата >>
И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване.
Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ. Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали.
И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване.
Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто. Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
към беседата >>
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества.
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как?
към беседата >>
Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто.
Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване.
Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто.
Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
към беседата >>
Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте.
Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е.
към беседата >>
Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване. Искаш да направиш едно добро, но вътре в тебе нещо ти казва да не правиш доброто.
Ти се раздвояваш и, след известна борба, решаваш въпроса в един или в друг смисъл.
към беседата >>
Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте.
Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте.
Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е.
към беседата >>
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха.
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха.
Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината.
към беседата >>
Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте.
Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества.
Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е.
към беседата >>
Защо обичаха те Христа?
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха.
Защо обичаха те Христа?
За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате.
към беседата >>
Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път.
Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества.
Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път.
Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е.
към беседата >>
За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната.
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха. Защо обичаха те Христа?
За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната.
Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал.
към беседата >>
Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как?
Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път.
Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как?
Казано ви е.
към беседата >>
Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея.
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха. Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната.
Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея.
Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината.
към беседата >>
Казано ви е.
Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как?
Казано ви е.
към беседата >>
Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й.
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха. Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея.
Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й.
Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва?
към беседата >>
Ще кажете, че сте чували много проповеди.
Ще кажете, че сте чували много проповеди.
Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината.
„Възнегодуваха за двамата братя." Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха. Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й.
Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината.
Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива?
към беседата >>
Чували сте ги, но не сте слушали.
Ще кажете, че сте чували много проповеди.
Чували сте ги, но не сте слушали.
Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате.
Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината.
Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате.
И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви?
към беседата >>
Който не прилага това, което е чул, той не се ползува.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали.
Който не прилага това, което е чул, той не се ползува.
Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал.
За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате.
И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал.
И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля.
към беседата >>
Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува.
Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша.
Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
И той не говори Истината.
Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал.
И той не говори Истината.
Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате?
към беседата >>
Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша.
Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша.
Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва?
Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината.
Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва?
Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо.
към беседата >>
Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша.
Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Кой му е дал условия да се развива?
Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори Истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва?
Кой му е дал условия да се развива?
Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека?
към беседата >>
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания.
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания.
Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване.
към беседата >>
Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви?
Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива?
Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви?
Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той?
към беседата >>
Всеки си има специфична програма как да нареди живота си.
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания.
Всеки си има специфична програма как да нареди живота си.
Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек?
към беседата >>
Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля.
И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал. И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви?
Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля.
Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви.
към беседата >>
Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма.
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си.
Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма.
Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви.
към беседата >>
Какво повече искате?
И той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля.
Какво повече искате?
Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си.
към беседата >>
Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте?
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма.
Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте?
" Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата.
към беседата >>
Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо.
Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате?
Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо.
– “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва.
към беседата >>
" Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад.
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте?
" Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад.
Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях?
към беседата >>
– “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека?
Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо.
– “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека?
Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек.
към беседата >>
Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване.
Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад.
Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване.
Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари.
към беседата >>
Знаеш ли какво представлява той?
Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека?
Знаеш ли какво представлява той?
Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът.
към беседата >>
Кога негодува човек?
Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване.
Кога негодува човек?
Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е.
към беседата >>
Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви.
Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той?
Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви.
Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.
към беседата >>
Когато иска да се прояви.
Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек?
Когато иска да се прояви.
Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа.
към беседата >>
Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си.
Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви.
Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си.
Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите.
към беседата >>
Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата.
Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви.
Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата.
Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство.
към беседата >>
Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва.
Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си.
Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва.
Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите. Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
към беседата >>
Какво остава за тях?
" Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата.
Какво остава за тях?
Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно.
към беседата >>
Външността на човека не е истинският човек.
– “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва.
Външността на човека не е истинският човек.
Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите. Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
към беседата >>
Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари.
Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях?
Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари.
В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
към беседата >>
Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът.
Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек.
Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът.
Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите. Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
към беседата >>
В християнството, под стражар се разбира работник, т.е.
Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари.
В християнството, под стражар се разбира работник, т.е.
човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
към беседата >>
Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.
Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът.
Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.
Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите. Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
към беседата >>
човек, които е готов за работа.
Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е.
човек, които е готов за работа.
Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
към беседата >>
Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите.
Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен.
Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите.
Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
към беседата >>
Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство.
Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа.
Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство.
На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
към беседата >>
Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. Външността на човека не е истинският човек. Как е облечен, каква служба заема, как говори, това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася, както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите.
Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.
към беседата >>
На физическия свят това е невъзможно.
Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство.
На физическия свят това е невъзможно.
Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
към беседата >>
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси.
Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода.
към беседата >>
Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно.
Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.
към беседата >>
Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси.
Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси.
Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й.
към беседата >>
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя.
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя.
Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват. И те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи, да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение.
към беседата >>
Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси.
Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш.
Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде.
към беседата >>
Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните.
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя.
Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните.
Това показва, че и планините, и водите негодуват. И те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи, да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
към беседата >>
Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш.
Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той.
Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери.
към беседата >>
Това показва, че и планините, и водите негодуват.
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя. Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните.
Това показва, че и планините, и водите негодуват.
И те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи, да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
към беседата >>
Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той.
Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа.
Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери. Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната?
към беседата >>
И те се намират под закона на растенето.
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя. Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват.
И те се намират под закона на растенето.
Да негодуваш, значи, да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
към беседата >>
Някой търси хубава вода.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа.
Някой търси хубава вода.
Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери. Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната? "
към беседата >>
Да негодуваш, значи, да растеш.
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя. Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват. И те се намират под закона на растенето.
Да негодуваш, значи, да растеш.
Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
към беседата >>
Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й.
Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода.
Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й.
Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери. Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната? "
към беседата >>
Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение.
Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя. Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват. И те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи, да растеш.
Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение.
Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
към беседата >>
Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде.
Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й.
Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде.
Който не Го познава, не може да Го намери. Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната? "
към беседата >>
Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват. И те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи, да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение.
Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.
към беседата >>
Който не Го познава, не може да Го намери.
Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде.
Който не Го познава, не може да Го намери.
Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната? "
към беседата >>
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание.
Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му.
към беседата >>
Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната?
Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери.
Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната?
"
към беседата >>
Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание.
Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината.
Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола.
към беседата >>
"
Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери. Той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната?
"
към беседата >>
Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината.
Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява.
Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът?
към беседата >>
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши.
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши.
По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията?
към беседата >>
Макар инстинктивно, тя дава признак на живот.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява.
Макар инстинктивно, тя дава признак на живот.
Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н.
към беседата >>
По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им.
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши.
По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им.
Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им.
към беседата >>
Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот.
Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му.
Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи.
към беседата >>
Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си.
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им.
Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си.
От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света.
към беседата >>
Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му.
Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му.
Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено.
към беседата >>
От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал.
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си.
От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал.
Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва.
към беседата >>
Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола.
Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му.
Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола.
Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция?
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал.
Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция?
" Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така.
към беседата >>
Какво може да направи дяволът?
Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола.
Какво може да направи дяволът?
Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква.
към беседата >>
" Кой, всъщност, е причина за операцията?
Един турчин от варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция?
" Кой, всъщност, е причина за операцията?
Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край.
към беседата >>
Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н.
Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът?
Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н.
Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията!
към беседата >>
Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им.
По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията?
Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им.
Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг.
към беседата >>
Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи.
Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н.
Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи.
Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни.
към беседата >>
Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света.
Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им.
Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света.
А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини.
към беседата >>
Негодуването е на място, когато е естествено.
Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи.
Негодуването е на място, когато е естествено.
Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване.
към беседата >>
А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва.
От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света.
А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва.
Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата.
към беседата >>
Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати.
Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено.
Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати.
Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване. И без тези бомби ще те разберат какво искаш.
към беседата >>
Не е така.
Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция? " Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва.
Не е така.
Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал.
към беседата >>
Дойде друг отвън и го предизвиква.
Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати.
Дойде друг отвън и го предизвиква.
Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване. И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
към беседата >>
Животът няма край.
" Кой, всъщност, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така.
Животът няма край.
Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа.
към беседата >>
Не ме закачай, не отговарям за последствията!
Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква.
Не ме закачай, не отговарям за последствията!
И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване. И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
към беседата >>
Свършването на един живот е начало на друг.
Значи, хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край.
Свършването на един живот е начало на друг.
Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее.
към беседата >>
И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни.
Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията!
И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни.
Това е неестествено негодуване. И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
към беседата >>
Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини.
Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг.
Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини.
Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее.
към беседата >>
Това е неестествено негодуване.
Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни.
Това е неестествено негодуване.
И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата.
А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини.
Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата.
Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее. Така много хора са умирали и отново се съживявали.
към беседата >>
И без тези бомби ще те разберат какво искаш.
Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване.
И без тези бомби ще те разберат какво искаш.
Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
към беседата >>
Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал.
Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата.
Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал.
Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее. Така много хора са умирали и отново се съживявали.
към беседата >>
Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване. И без тези бомби ще те разберат какво искаш.
Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.
към беседата >>
Духът напуска жената, а душата – мъжа.
Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал.
Духът напуска жената, а душата – мъжа.
Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее. Така много хора са умирали и отново се съживявали.
към беседата >>
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата".
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата".
Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага.
към беседата >>
Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее.
Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа.
Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее.
И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее. Така много хора са умирали и отново се съживявали.
към беседата >>
Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата".
Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума.
Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши.
към беседата >>
И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее.
Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее.
И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее.
Така много хора са умирали и отново се съживявали.
към беседата >>
Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата". Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума.
Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят.
И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Така много хора са умирали и отново се съживявали.
Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее.
Така много хора са умирали и отново се съживявали.
към беседата >>
И умът трябва да има много мисли.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата". Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят.
И умът трябва да има много мисли.
Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, за да не умира?
Какво трябва да прави човек, за да не умира?
Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание.
към беседата >>
Защо са нужни на човека много мисли и желания?
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата". Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли.
Защо са нужни на човека много мисли и желания?
Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши.
към беседата >>
Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух.
Какво трябва да прави човек, за да не умира?
Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух.
Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си.
към беседата >>
Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага.
„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата". Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания?
Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага.
Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше.
към беседата >>
Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете.
Какво трябва да прави човек, за да не умира? Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух.
Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете.
– „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло.
към беседата >>
Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши.
Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага.
Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши.
Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията.
към беседата >>
– „Съществува ли душа?
Какво трябва да прави човек, за да не умира? Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете.
– „Съществува ли душа?
” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло. Следователно, той има и душа.
към беседата >>
Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце.
Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши.
Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце.
Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях.
към беседата >>
” – Докато мисли и чувства, човек има душа.
Какво трябва да прави човек, за да не умира? Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа?
” – Докато мисли и чувства, човек има душа.
Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло. Следователно, той има и душа. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
към беседата >>
Останалите не принадлежат на вас.
И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце.
Останалите не принадлежат на вас.
Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат.
към беседата >>
Щом има душа, има и съзнание.
Какво трябва да прави човек, за да не умира? Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа.
Щом има душа, има и съзнание.
Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло. Следователно, той има и душа. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
към беседата >>
Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши.
Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас.
Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши.
Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши.
към беседата >>
Като изгуби съзнанието си, губи и душата си.
Да стане слуга да себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание.
Като изгуби съзнанието си, губи и душата си.
Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло. Следователно, той има и душа. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
към беседата >>
Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше.
Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши.
Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше.
Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
към беседата >>
Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло.
Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си.
Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло.
Следователно, той има и душа. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
към беседата >>
Същото се отнася до мислите и желанията.
Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше.
Същото се отнася до мислите и желанията.
Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
към беседата >>
Следователно, той има и душа.
– „Съществува ли душа? ” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло.
Следователно, той има и душа.
Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
към беседата >>
Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях.
Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията.
Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях.
Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
към беседата >>
Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
” – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло. Следователно, той има и душа.
Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в се6е си, душата му се проявява.
към беседата >>
Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат.
Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях.
Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат.
Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
към беседата >>
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата.
Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене.
към беседата >>
Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши.
Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат.
Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши.
Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
към беседата >>
Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата.
Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование.
После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее.
към беседата >>
Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши.
Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.
към беседата >>
После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование.
После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство.
Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха.
към беседата >>
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави.
Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил.
към беседата >>
Проповедници негодуват.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство.
Проповедници негодуват.
Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва.
към беседата >>
Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави.
Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва.
Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква.
към беседата >>
Учители негодуват, и учениците им негодуват.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват.
Учители негодуват, и учениците им негодуват.
Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека.
към беседата >>
Някой ще каже, че не трябва да се яде.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва.
Някой ще каже, че не трябва да се яде.
Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот.
към беседата >>
Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене.
„Възнегодуваха за двамата братя." Негодуването минава от човек на човек, както заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват.
Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене.
И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде.
Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си.
– “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?
към беседата >>
И без масло се живее.
Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование. После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене.
И без масло се живее.
Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
– “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си.
– “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода.
Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.
към беседата >>
Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха.
После децата – синове и дъщери негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство. Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее.
Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха.
Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода.
Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил.
Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите.
към беседата >>
Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва.
Проповедници негодуват. Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха.
Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва.
Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека. Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква.
Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил.
Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква.
Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе.
към беседата >>
Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека.
Учители негодуват, и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва.
Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека.
Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот.
Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква.
Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот.
– „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
към беседата >>
Пищната храна представлява лошият човешки живот.
Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, с приправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрият живот на човека.
Пищната храна представлява лошият човешки живот.
към беседата >>
– „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?
Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот.
– „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?
” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
към беседата >>
Как и кога можем да подобрим живота си?
Как и кога можем да подобрим живота си?
Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни.
към беседата >>
” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.
– “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?
” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.
Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
към беседата >>
Още сега.
Как и кога можем да подобрим живота си?
Още сега.
Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен.
към беседата >>
Същият закон се отнася и към мислите.
Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.
Същият закон се отнася и към мислите.
Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
към беседата >>
Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно.
Как и кога можем да подобрим живота си? Още сега.
Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно.
Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво.
към беседата >>
Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе.
Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите.
Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе.
Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
към беседата >>
Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи.
Как и кога можем да подобрим живота си? Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно.
Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи.
Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си!
към беседата >>
Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е? ” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе.
Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.
към беседата >>
Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане.
Как и кога можем да подобрим живота си? Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи.
Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане.
Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си!
към беседата >>
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива.
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива.
Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>
Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни.
Как и кога можем да подобрим живота си? Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане.
Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни.
Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда.
към беседата >>
Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й.
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива.
Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й.
Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>
Стоиш на един мост тих и спокоен.
Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни.
Стоиш на един мост тих и спокоен.
В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят.
към беседата >>
Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си.
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й.
Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си.
Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>
В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво.
Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен.
В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво.
За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
към беседата >>
Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си!
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си.
Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си!
Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>
За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си!
Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво.
За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си!
Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
към беседата >>
Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече.
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си!
Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече.
Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>
Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си!
Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си!
Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си!
Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
към беседата >>
Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече.
Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света?
към беседата >>
Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда.
Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си!
Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда.
Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
към беседата >>
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви.
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви.
Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това. Човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
към беседата >>
Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят.
Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда.
Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят.
Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
към беседата >>
Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава.
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви.
Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава.
Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това. Човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
към беседата >>
Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят.
Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.
към беседата >>
Днес повечето хора са изгубили коронката си.
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава.
Днес повечето хора са изгубили коронката си.
Да благодарят за това. Човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
към беседата >>
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни.
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни.
Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки.
към беседата >>
Да благодарят за това.
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си.
Да благодарят за това.
Човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
към беседата >>
Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка.
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни.
Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка.
Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви.
към беседата >>
Човешката глава не се нуждае от коронка.
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това.
Човешката глава не се нуждае от коронка.
Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
към беседата >>
Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват.
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка.
Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват.
Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си.
към беседата >>
Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това. Човешката глава не се нуждае от коронка.
Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.
към беседата >>
Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер.
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват.
Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер.
Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Колко крака има паякът?
Колко крака има паякът?
Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце.
към беседата >>
Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си.
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер.
Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си.
Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той.
Колко крака има паякът?
Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той.
Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек.
към беседата >>
Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки.
Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си.
Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки.
Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Със задните си крака.
Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той.
Със задните си крака.
Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си.
към беседата >>
Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви.
Който е дошъл на земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки.
Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви.
Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Който преде със задните си крака, е опасен.
Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака.
Който преде със задните си крака, е опасен.
Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко.
към беседата >>
Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си.
Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви.
Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си.
Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни.
Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен.
Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни.
Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си. Те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви. Нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си.
Христос не остави завещание на хората, пари на заем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце.
Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни.
Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце.
Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи.
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи.
Този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат. Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо?
към беседата >>
Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек.
Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце.
Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек.
Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Този път води към истинско щастие.
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи.
Този път води към истинско щастие.
Той казва: „Имам лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат. Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо? Кал има.
към беседата >>
Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си.
Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек.
Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си.
Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Той казва: „Имам лозе.
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи. Този път води към истинско щастие.
Той казва: „Имам лозе.
Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат. Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо? Кал има. Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо.
към беседата >>
Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко.
Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си.
Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко.
Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат.
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи. Този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе.
Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат.
Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо? Кал има. Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо. Като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си.
към беседата >>
Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко.
Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.
към беседата >>
Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички.
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи. Този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат.
Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички.
На земята това е невъзможно. Защо? Кал има. Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо. Като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си. Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му.
към беседата >>
Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас, от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата.
Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас, от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата.
Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата. Това негодуване води към зло. При това положение ще излезе вярна латинската поговорка: „Homo homines lupus est." Обаче, вярна е още по-старата поговорка: „Човек за човека е брат”. Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката.
към беседата >>
На земята това е невъзможно. Защо?
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи. Този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат. Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички.
На земята това е невъзможно. Защо?
Кал има. Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо. Като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си. Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. И всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа.
към беседата >>
Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата.
Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас, от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата.
Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата.
Това негодуване води към зло. При това положение ще излезе вярна латинската поговорка: „Homo homines lupus est." Обаче, вярна е още по-старата поговорка: „Човек за човека е брат”. Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца.
към беседата >>
НАГОРЕ