НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
43
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
43
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания.
(втори вариант)
За тѣхъ обаче нѣмаше страдания. Тѣ прѣбѫдваха въ любовьта и въ Божиитѣ заповѣди. Отрѣжете единъ лѫчъ на една морска звѣзда и той отново ще израстне. Тя познава повече Божиитѣ закони, отколкото хората. А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване.
Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания.
Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна. Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него. Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна. Безъ любовь животътъ не върви.
към втори вариант >>
Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна.
(втори вариант)
Тѣ прѣбѫдваха въ любовьта и въ Божиитѣ заповѣди. Отрѣжете единъ лѫчъ на една морска звѣзда и той отново ще израстне. Тя познава повече Божиитѣ закони, отколкото хората. А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване. Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания.
Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна.
Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него. Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна. Безъ любовь животътъ не върви.
към втори вариант >>
Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него.
(втори вариант)
Отрѣжете единъ лѫчъ на една морска звѣзда и той отново ще израстне. Тя познава повече Божиитѣ закони, отколкото хората. А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване. Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания. Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна.
Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него.
Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна. Безъ любовь животътъ не върви.
към втори вариант >>
Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна.
(втори вариант)
Тя познава повече Божиитѣ закони, отколкото хората. А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване. Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания. Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна. Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него.
Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна.
Безъ любовь животътъ не върви.
към втори вариант >>
Безъ любовь животътъ не върви.
(втори вариант)
А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване. Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания. Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна. Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него. Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна.
Безъ любовь животътъ не върви.
към втори вариант >>
Тази философия или наука е толкова проста!
(втори вариант)
Тази философия или наука е толкова проста!
Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си?
(втори вариант)
Тази философия или наука е толкова проста!
Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си?
“ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли.
към втори вариант >>
“ Чудна работа!
(втори вариант)
Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си?
“ Чудна работа!
Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли.
към втори вариант >>
Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него.
(втори вариант)
Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа!
Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него.
Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други.
към втори вариант >>
Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена.
(втори вариант)
Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него.
Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена.
Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура.
към втори вариант >>
Тѣ всѣкога заедно вървятъ.
(втори вариант)
Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена.
Тѣ всѣкога заедно вървятъ.
Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
към втори вариант >>
Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ.
Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли.
Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения.
към втори вариант >>
Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли.
(втори вариант)
“ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли.
Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли.
Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна.
към втори вариант >>
Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други.
(втори вариант)
Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли.
Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други.
Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
към втори вариант >>
Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура.
(втори вариант)
Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена. Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други.
Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура.
Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ?
към втори вариант >>
Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
(втори вариант)
Тѣ всѣкога заедно вървятъ. Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура.
Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ.
към втори вариант >>
Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения.
(втори вариант)
Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения.
Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота.
към втори вариант >>
Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна.
(втори вариант)
Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения.
Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна.
Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството.
към втори вариант >>
Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
(втори вариант)
Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна.
Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира.
към втори вариант >>
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ?
(втори вариант)
Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ?
Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ.
(втори вариант)
Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ?
Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ.
Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота.
(втори вариант)
Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ.
Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота.
Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството.
(втори вариант)
Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота.
Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството.
Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира.
(втори вариант)
Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството.
Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира.
Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
(втори вариант)
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира.
Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ.
Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений. Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде.
към втори вариант >>
Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ.
Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений.
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ. Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений.
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе.
Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ.
към втори вариант >>
Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ. Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений. Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе.
Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе.
Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши.
към втори вариант >>
Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ. Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений. Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе.
Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение.
Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората.
към втори вариант >>
Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ. Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений. Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение.
Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде.
Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
към втори вариант >>
Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ.
(втори вариант)
Цигуларьтъ трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений. Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде.
Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ.
Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
към втори вариант >>
Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ.
Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ.
Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
към втори вариант >>
Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши.
(втори вариант)
Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ.
Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши.
Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората. Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
към втори вариант >>
Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората.
(втори вариант)
Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши.
Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората.
Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
към втори вариант >>
Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
(втори вариант)
Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ. Дойде ли любовьта, правилно ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ. Яденето, пѣнието и моленето ги схващамъ като единъ актъ, който подига човѣка по на високо и го прави доволенъ отъ това, което върши. Когато пѣя, азъ искамъ да съмъ доволенъ отъ себе си, че пѣя, а не какво ще кажатъ хората.
Това значи, което Христосъ казва: „Ако държите заповѣдитѣ ми“, и послѣ добавя: „каквото поискате ще бѫде.“
към втори вариант >>
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси.
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси.
Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива.
към втори вариант >>
Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея?
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси.
Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея?
Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли.
към втори вариант >>
Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ.
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея?
Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ.
Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
към втори вариант >>
Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия.
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ.
Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия.
Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
към втори вариант >>
Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ!
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия.
Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ!
“ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
към втори вариант >>
“ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива.
(втори вариант)
Опитайте Господа чрѣзъ законитѣ Му и тогава ще разрѣшите мѫчнитѣ въпроси. Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ!
“ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива.
Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли. А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
към втори вариант >>
Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли.
(втори вариант)
Срѣщамъ хора, които не могатъ да се примирятъ съ другитѣ и казватъ: „Добрѣ съмъ, но нѣщо ме мѫчи, не мога да живѣя съ хората, съ тази съсѣдка.“ Че какъ да не може да живѣешъ съ нея? Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива.
Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли.
А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
към втори вариант >>
А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
(втори вариант)
Кажи: „Мога да живѣя съ нея.“ Прѣстѫплението е започнало отъ тогава, отъ когато вие сте казали, че не можете, отъ тогава е влѣзълъ дяволътъ у васъ. Като дойде Христосъ, казва ви: „Може да живѣете съ всички хора, може да любите.“ А дяволътъ казва: „Не може да живѣете съ хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човѣкъ трѣбва да е благороденъ, ученъ.“ Христосъ казва: „Може простъ да си, пакъ може.“ Това е Неговата философия. Срѣщнете нѣкоя мѫчнотия, кажете въ себе си: „Можешъ! “ Азъ зная много грозни моми, у които се поражда мисъльта да бѫдатъ красиви и слѣдъ нѣколко години ставатъ такива. Виждалъ съмъ чернички моми, които слѣдъ нѣколко години ставатъ бѣли.
А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си.
към втори вариант >>
Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е?
(втори вариант)
Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е?
“ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега? “ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
към втори вариант >>
“ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка.
(втори вариант)
Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е?
“ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка.
Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега? “ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега?
(втори вариант)
Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е? “ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка.
Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега?
“ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
към втори вариант >>
“ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
(втори вариант)
Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е? “ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега?
“ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
към втори вариант >>
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь.
(втори вариант)
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь.
Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?
към втори вариант >>
Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?
(втори вариант)
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь.
Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?
“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ.
към втори вариант >>
“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа.
(втори вариант)
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?
“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа.
Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?
към втори вариант >>
Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало.
(втори вариант)
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа.
Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало.
Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ? “ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
към втори вариант >>
Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ.
(втори вариант)
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало.
Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ.
Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ? “ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?
(втори вариант)
Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ.
Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?
“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ? “ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
към втори вариант >>
“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ.
(втори вариант)
Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?
“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ.
„Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ? “ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
към втори вариант >>
„Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?
(втори вариант)
“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ.
„Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?
“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
към втори вариант >>
“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
(втори вариант)
Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?
“ Каквито условия сега си приготовлявашъ.
към втори вариант >>
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче.
(втори вариант)
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче.
Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи.
към втори вариант >>
Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години?
(втори вариант)
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче.
Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години?
Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“.
към втори вариант >>
Ние сами искаме да се лъжемъ.
(втори вариант)
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче. Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години?
Ние сами искаме да се лъжемъ.
Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
към втори вариант >>
Ние знаемъ истината.
(втори вариант)
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче. Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжемъ.
Ние знаемъ истината.
Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
към втори вариант >>
Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“.
(втори вариант)
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче. Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината.
Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“.
Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това!
към втори вариант >>
Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи.
(втори вариант)
Турете си за правило: като ви пита нѣкой въ правия пѫть ли си, да знаете, че дяволътъ е турилъ у васъ едното си краче. Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“.
Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи.
Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“.
(втори вариант)
Какъ може да не знаешъ дали си въ правия пѫть, слѣдъ като живѣешъ толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи.
Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“.
Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода?
към втори вариант >>
Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
(втори вариант)
Ние сами искаме да се лъжемъ. Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“.
Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода? – Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
към втори вариант >>
Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
(втори вариант)
Ние знаемъ истината. Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода? – Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
към втори вариант >>
Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това!
(втори вариант)
Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „да прѣбѫдваме въ заповѣдитѣ Божии, въ Неговата любовь“. Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе.
Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това!
Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода? – Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
към втори вариант >>
Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ.
(втори вариант)
Щомъ прѣбѫдваме въ тѣхъ, ние ще заемемъ положението, което ни се опрѣдѣля въ свѣта, тогава нѣма да има трудни задачи. Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това!
Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ.
Защо Господь е далъ толкова много вода? – Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
към втори вариант >>
Защо Господь е далъ толкова много вода?
(втори вариант)
Трѣбва да знаемъ, че Христосъ иде всѣкога съ думата „мога“. Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ.
Защо Господь е далъ толкова много вода?
– Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
към втори вариант >>
– Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
(втори вариант)
Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода?
– Животътъ е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
към втори вариант >>
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ.
(втори вариант)
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ.
Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата. Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка.
към втори вариант >>
2.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
Кажете ми кога вие посещавате Господа?
Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава.
Кажете ми кога вие посещавате Господа?
– Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
към беседата >>
– Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате.
Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа?
– Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате.
А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
към беседата >>
А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил.
Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате.
А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил.
Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
към беседата >>
Ето защо трябва да правите посещения на страдащи.
На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил.
Ето защо трябва да правите посещения на страдащи.
Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
към беседата >>
Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи.
Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
към беседата >>
Молитвата е зов към Бога.
Молитвата е зов към Бога.
Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.
към беседата >>
Скръбни сте, натъжени сте – молете се.
Молитвата е зов към Бога.
Скръбни сте, натъжени сте – молете се.
Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.
към беседата >>
Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.
Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се.
Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.
към беседата >>
Питате защо сме се родили.
Питате защо сме се родили.
– За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение?
към беседата >>
– За да посещавате Господа.
Питате защо сме се родили.
– За да посещавате Господа.
Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те.
към беседата >>
Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават.
Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа.
Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават.
Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш.
към беседата >>
Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота.
Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават.
Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота.
Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен.
към беседата >>
Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре.
Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота.
Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре.
Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът?
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение?
Питате защо сме се родили. – За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре.
Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение?
Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
към беседата >>
Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те.
– За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение?
Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те.
Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
към беседата >>
Трябва да работиш.
Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те.
Трябва да работиш.
Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
към беседата >>
Почни да работиш – няма да бъдеш грешен.
Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на Живота. Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш.
Почни да работиш – няма да бъдеш грешен.
Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
към беседата >>
Как се ражда грехът?
Ще си турите тази мисъл: Животът, тъй както е направен, е най-добър живот и вие, тъй както сега живеете, живеете най-добре. Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен.
Как се ражда грехът?
Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
към беседата >>
Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
Някой ще каже: „Аз съм лош човек.” В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш – няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът?
Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял.
към беседата >>
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят.
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят.
Някои например казват: „Как да стана в 4 ч. сутринта, става ли се тогава? ” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците.
към беседата >>
Някои например казват: „Как да стана в 4 ч.
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят.
Някои например казват: „Как да стана в 4 ч.
сутринта, става ли се тогава? ” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете.
към беседата >>
сутринта, става ли се тогава?
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 ч.
сутринта, става ли се тогава?
” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете!
към беседата >>
” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа.
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 ч. сутринта, става ли се тогава?
” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа.
Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете.
към беседата >>
Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си.
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 ч. сутринта, става ли се тогава? ” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа.
Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си.
Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите.
към беседата >>
Така правят и птиците.
И тъй, ви не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 ч. сутринта, става ли се тогава? ” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си.
Така правят и птиците.
Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци.
към беседата >>
Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете.
Някои например казват: „Как да стана в 4 ч. сутринта, става ли се тогава? ” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците.
Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете.
Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци.
към беседата >>
Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете!
сутринта, става ли се тогава? ” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете.
Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете!
Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
към беседата >>
Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете.
” Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта – за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете!
Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете.
Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
към беседата >>
Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите.
Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва, всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете.
Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите.
Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
към беседата >>
Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци.
Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите.
Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци.
Който знае, той има прозорци. Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
към беседата >>
Който знае, той има прозорци.
Ако искате да разбирате Христа,така трябва да постъпвате и да живеете. Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци.
Който знае, той има прозорци.
Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
към беседата >>
Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
Когато дойдестраданието, кажете: „Време е за работа.” Гответе се да сеете! Дойде ли във вас първото добро желание, посейте го и за една година ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се очите.” Когато човек стане богат, отварят му се очите. Например някой беден човек си направи колиба без прозорци, но като позабогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци. Който знае, той има прозорци.
Страданията, които ви се пращат, са една необходимост за вашето развитие.
към беседата >>
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята.
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята.
Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява. Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква.
към беседата >>
Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява.
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята.
Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява.
Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте.
към беседата >>
Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира.
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята. Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява.
Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира.
Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота.
към беседата >>
Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре.
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята. Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява. Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира.
Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре.
Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота. От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване?
към беседата >>
Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си.
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята. Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява. Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре.
Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си.
Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота. От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване? Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
към беседата >>
Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква.
Като казвате: „Така да изгрее моето Слънце”, това показва въплътения човек на Земята. Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява. Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си.
Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква.
Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота. От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване? Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
към беседата >>
Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте.
Вие трябва да използвате това Слънце, което изгрява. Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква.
Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте.
Те са една утрин в Живота. От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване? Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
към беседата >>
Те са една утрин в Живота.
Всяка сутрин, когато се събужда, човек се ражда, а вечер, когато заспива, умира. Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте.
Те са една утрин в Живота.
От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване? Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
към беседата >>
От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване?
Затова сутрин, ако не станете навреме да родите детето си, то ще умре. Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота.
От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване?
Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
към беседата >>
Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
Забележете, хора, които стават късно, не са разположени през целия ден – казваме за тях, че не са родили детето си. Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата, а не тяхната буква. Под сутрин разбирам всички добри условия, които Бог ви дава, затова не ги отлагайте. Те са една утрин в Живота. От ранното ставане сутрин има ли някаква реакция у вас, например някакво заболяване?
Ще ви препоръчам няколко правила: забелязал съм, че някои хора ходят много бързо, а трябва да ходите полека, защото иначе се изпотявате, с което се обясняват леките заболявания.
към беседата >>
Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден2.
Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден2.
При наблюдението сейте добри мисли във вас. Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е. трябва да ги препращате и на други. Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.
към беседата >>
При наблюдението сейте добри мисли във вас.
Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден2.
При наблюдението сейте добри мисли във вас.
Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е. трябва да ги препращате и на други. Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.
към беседата >>
Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е.
Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден2. При наблюдението сейте добри мисли във вас.
Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е.
трябва да ги препращате и на други. Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.
към беседата >>
трябва да ги препращате и на други.
Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден2. При наблюдението сейте добри мисли във вас. Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е.
трябва да ги препращате и на други.
Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.
към беседата >>
Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.
Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден2. При наблюдението сейте добри мисли във вас. Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е. трябва да ги препращате и на други.
Ако между вас има дисхармония, нека тя се намали поне с петдесет процента.
към беседата >>
Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли.
Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли.
Освен това, съберете се по няколко и се изредете всички да ги посетите в дома им. Резултатът ще се състои в следното: например една от вашите сестри има сто лева, идва някой и и ги вземе; затова, когато я посетите, всяка ще и даде по един лев и тя ще спечели изгубеното. Тя е пострадала и затова трябва да и се донесе нещо добро.
към беседата >>
Освен това, съберете се по няколко и се изредете всички да ги посетите в дома им.
Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли.
Освен това, съберете се по няколко и се изредете всички да ги посетите в дома им.
Резултатът ще се състои в следното: например една от вашите сестри има сто лева, идва някой и и ги вземе; затова, когато я посетите, всяка ще и даде по един лев и тя ще спечели изгубеното. Тя е пострадала и затова трябва да и се донесе нещо добро.
към беседата >>
Резултатът ще се състои в следното: например една от вашите сестри има сто лева, идва някой и и ги вземе; затова, когато я посетите, всяка ще и даде по един лев и тя ще спечели изгубеното.
Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли. Освен това, съберете се по няколко и се изредете всички да ги посетите в дома им.
Резултатът ще се състои в следното: например една от вашите сестри има сто лева, идва някой и и ги вземе; затова, когато я посетите, всяка ще и даде по един лев и тя ще спечели изгубеното.
Тя е пострадала и затова трябва да и се донесе нещо добро.
към беседата >>
Тя е пострадала и затова трябва да и се донесе нещо добро.
Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли. Освен това, съберете се по няколко и се изредете всички да ги посетите в дома им. Резултатът ще се състои в следното: например една от вашите сестри има сто лева, идва някой и и ги вземе; затова, когато я посетите, всяка ще и даде по един лев и тя ще спечели изгубеното.
Тя е пострадала и затова трябва да и се донесе нещо добро.
към беседата >>
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават.
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават.
Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят.
към беседата >>
Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него.
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават.
Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него.
Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>
Може ли разведена жена да живее добър живот?
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него.
Може ли разведена жена да живее добър живот?
Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>
Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява.
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот?
Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява.
Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>
Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност.
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява.
Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност.
А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>
А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят.
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност.
А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят.
Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>
Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят.
Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>
Четвърто правило: ходете да гледате как растат в чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате по същия начин и своите градини.
Четвърто правило: ходете да гледате как растат в чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате по същия начин и своите градини.
към беседата >>
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце.
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце.
Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то?
към беседата >>
Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я.
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце.
Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я.
Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна.
към беседата >>
Често казваме, че Господ ще оправи света.
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я.
Често казваме, че Господ ще оправи света.
Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други.
към беседата >>
Как ще го оправи?
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света.
Как ще го оправи?
– Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога?
към беседата >>
– Чрез нас.
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи?
– Чрез нас.
Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това.
към беседата >>
Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то?
Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас.
Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то?
Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри.
към беседата >>
Това е практическата страна.
Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то?
Това е практическата страна.
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи.
към беседата >>
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други.
Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна.
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други.
А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене.
към беседата >>
А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога?
Как ще го оправи? – Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други.
А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога?
Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене. Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
към беседата >>
Щом не Го виждате, не държите сметка за това.
– Чрез нас. Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога?
Щом не Го виждате, не държите сметка за това.
След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене. Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
към беседата >>
След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри.
Ако всяко клонче не цъфти и не върже, как ще се развие то? Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това.
След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри.
Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене. Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
към беседата >>
Искам да се въодушевите от тези добри идеи.
Това е практическата страна. Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри.
Искам да се въодушевите от тези добри идеи.
Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене. Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
към беседата >>
Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене.
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не се изложите пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи.
Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене.
Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
към беседата >>
Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
А колко пъти на ден се засрамвате пред Бога? Щом не Го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превръщате лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот целокупно – и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пеене.
Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия.
към беседата >>
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това.
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това.
Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
към беседата >>
Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас.
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това.
Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас.
Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
към беседата >>
Защо се женят хората?
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас.
Защо се женят хората?
Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
към беседата >>
Нали, за да се сдружат.
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората?
Нали, за да се сдружат.
Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
към беседата >>
Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите.
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат.
Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите.
Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
към беседата >>
Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите.
Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
към беседата >>
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл.
А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем.
към беседата >>
А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл.
А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг.
Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние?
към беседата >>
Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг.
Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите.
Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние? ” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила!
към беседата >>
Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите.
Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото.
Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние? ” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила! ” Ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото.
Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят.
Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние? ” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила! ” Ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
Законът е много верен: ние си влияем.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят.
Законът е много верен: ние си влияем.
А вие казвате: „Какво ли сме ние? ” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила! ” Ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
А вие казвате: „Какво ли сме ние?
А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем.
А вие казвате: „Какво ли сме ние?
” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила! ” Ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила!
Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние?
” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила!
” Ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
” Ще бъдете радостни и весели.
Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. А вие казвате: „Какво ли сме ние? ” Сложете на вашите стари тефтери кръст, сложете нови листи и пишете: „Отсега нататък взимам и давам Христовите правила!
” Ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост.
Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>
Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост.
Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я.
Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>
Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я.
Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно.
Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>
Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно.
Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите.
Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>
Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите.
Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица.
Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>
Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.” Ами и в Природата е същото – гледате как едно дърво се криви, прави гримаси, но и това е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да е светица.
Нека се гневи, нека поплаче, а ти, когато гледаш на това философски и спокойно, това и на нея ще се отрази.
към беседата >>
При новото възпитание ще приложите Христовото учение.
При новото възпитание ще приложите Христовото учение.
Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо.
към беседата >>
Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки.
При новото възпитание ще приложите Христовото учение.
Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки.
Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората?
към беседата >>
Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета.
При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки.
Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета.
Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение.
към беседата >>
Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък!
При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета.
Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък!
” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази.
към беседата >>
” Защото това, което човек мисли, то става.
При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък!
” Защото това, което човек мисли, то става.
Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
към беседата >>
Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо.
При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става.
Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо.
Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
към беседата >>
Аз защо не мисля зло за хората?
Възпитанието изцяло трябва да бъде ново, а не на старото да слагате нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо.
Аз защо не мисля зло за хората?
Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
към беседата >>
Защото то е отражение.
Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората?
Защото то е отражение.
Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
към беседата >>
Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази.
Ще кажете: „Дъщеря ми ще бъде добра – ако не сега, по-нататък! ” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение.
Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази.
Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
към беседата >>
Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
” Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и върху мен ще се отрази.
Мисълта създава нещата и се отразява върху вас.
към беседата >>
Тези правила ще ги прилагате през този месец.
Тези правила ще ги прилагате през този месец.
Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете.
към беседата >>
Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни.
Тези правила ще ги прилагате през този месец.
Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни.
Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде!
към беседата >>
Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка.
Тези правила ще ги прилагате през този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни.
Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка.
А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде! ” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
към беседата >>
А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си.
Тези правила ще ги прилагате през този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка.
А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си.
Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде! ” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
към беседата >>
Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети.
Тези правила ще ги прилагате през този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си.
Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети.
Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде! ” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
към беседата >>
Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете.
Тези правила ще ги прилагате през този месец. Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети.
Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете.
Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде! ” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
към беседата >>
Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде!
Ще излизате до 24 юни на изгрев, след което ще си починете вкъщи двадесет дни. Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете.
Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде!
” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
към беседата >>
” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
Има и други начини за изпълнение закона на ходенето: ако нямаш възможност да излезеш, ще станеш рано и след като си направиш молитвата, ще направиш мислено една разходка. А когато казвате: „Днес не мога да изляза”, вие с това разваляте работата си. Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола си и духовно я посети. Не трябва да си внасяте отрицателни мисли, че това не можете или онова не можете. Даже на легло да си болен, кажи: „Тялото си сега го поправям, но душата ми може да отиде!
” Тъй че, законът винаги да се прилага с думата може – така се проявява човешката воля.
към беседата >>
Ако някои неща ви са неясни, събирайте се по няколко и размишлявайте.
Ако някои неща ви са неясни, събирайте се по няколко и размишлявайте.
Защото само това, което опитате и научите, ще бъде полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.
към беседата >>
Защото само това, което опитате и научите, ще бъде полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.
Ако някои неща ви са неясни, събирайте се по няколко и размишлявайте.
Защото само това, което опитате и научите, ще бъде полезно за вас и ще уякчи вашата вяра, че имате една положителна наука, на която може да се базирате.
към беседата >>
Думата войнство и подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света.
Думата войнство и подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света.
Думата подвиг означава повдигане нагоре. Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух.
към беседата >>
Думата подвиг означава повдигане нагоре.
Думата войнство и подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света.
Думата подвиг означава повдигане нагоре.
Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух.
към беседата >>
Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух.
Думата войнство и подвиг са сходни, защото само правилното войнстване подразбира подвиг в света. Думата подвиг означава повдигане нагоре.
Войнстването е повдигане на човешкия дух, а слизането надолу е падането на човешкия дух.
към беседата >>
Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят.
Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят.
В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.
към беседата >>
В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява.
Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят.
В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява.
Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.
към беседата >>
Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.
Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява.
Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.
към беседата >>
Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви.
Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви.
Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
към беседата >>
Искам да схванете думата простота, за да я разберете.
Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви.
Искам да схванете думата простота, за да я разберете.
Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
към беседата >>
Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си.
Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете.
Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си.
Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
към беседата >>
Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си.
Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
към беседата >>
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота.
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота.
Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате.
към беседата >>
Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните.
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота.
Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните.
Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!
към беседата >>
Не си мислете, че искам да ви кастря.
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните.
Не си мислете, че искам да ви кастря.
Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат.
към беседата >>
Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни.
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря.
Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни.
Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н.
към беседата >>
Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове.
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни.
Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове.
Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър.
към беседата >>
Вие му се радвате.
Ще ви говоря върху думата войнство и ще обърна вниманието ви върху един факт, за да разберете противоречията, които съществуват в Живота. Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове.
Вие му се радвате.
Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази.
към беседата >>
Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!
Защото такива противоречия забелязвам между вас и вие не можете да си ги разясните. Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате.
Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!
” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър.
към беседата >>
” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат.
Не си мислете, че искам да ви кастря. Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!
” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат.
В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна.
към беседата >>
В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н.
Никакво кастрене; искам известни мисли и желания да ви станат по-ясни. Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат.
В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н.
Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас.
към беседата >>
Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър.
Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н.
Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър.
Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого.
към беседата >>
Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази.
Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър.
Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази.
Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках!
към беседата >>
Питам защо е този вятър.
Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие! ” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази.
Питам защо е този вятър.
Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках! ” Затова трябва да си прощавате.
към беседата >>
Причината е външна.
” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър.
Причината е външна.
Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках! ” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране.
към беседата >>
Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас.
В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна.
Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас.
Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках! ” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
към беседата >>
Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого.
Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас.
Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого.
Затова му кажи: „Прости, не исках! ” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
към беседата >>
Затова му кажи: „Прости, не исках!
Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого.
Затова му кажи: „Прости, не исках!
” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
към беседата >>
” Затова трябва да си прощавате.
Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках!
” Затова трябва да си прощавате.
Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
към беседата >>
Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране.
Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках! ” Затова трябва да си прощавате.
Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране.
Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
към беседата >>
Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого. Затова му кажи: „Прости, не исках! ” Затова трябва да си прощавате. Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране.
Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”
към беседата >>
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие.
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие.
Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот.
към беседата >>
Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания.
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие.
Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания.
Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа.
към беседата >>
Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле.
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания.
Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле.
Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
към беседата >>
Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле.
Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.
Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
към беседата >>
Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния.
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.
Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния.
Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
към беседата >>
Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот.
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния.
Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот.
Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа. Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
към беседата >>
Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа.
Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот.
Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа.
Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
към беседата >>
Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че друг път няма да правя това нещо и се разкаях.” Всеки ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората – моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Колкото и листата на дървото са чисти, докато не падне прах и не ги оцапа.
Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.
към беседата >>
Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса.
Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса.
Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.
към беседата >>
Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.
Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса.
Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.
към беседата >>
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго.
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго.
Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота?
към беседата >>
Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им.
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго.
Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им.
Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова!
към беседата >>
Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго.
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им.
Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго.
А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го!
към беседата >>
А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена.
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго.
А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена.
И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета.
към беседата >>
И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл.
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена.
И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл.
А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него.
към беседата >>
А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота?
Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл.
А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота?
Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време.
към беседата >>
Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова!
Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота?
Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова!
” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно.
към беседата >>
” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го!
Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова!
” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го!
Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно.
към беседата >>
Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета.
А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го!
Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета.
Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно. Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
към беседата >>
Дайте му всички добри желания, посадете ги в него.
И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета.
Дайте му всички добри желания, посадете ги в него.
Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно. Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
към беседата >>
Трябва да садите навреме, а не без време.
А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него.
Трябва да садите навреме, а не без време.
Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно. Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
към беседата >>
Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно.
Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време.
Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно.
Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно. Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
към беседата >>
Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно.
” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно.
Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно.
Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
към беседата >>
Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно.
Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
към беседата >>
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте.
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте.
Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя!
към беседата >>
Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи.
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте.
Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи.
Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи.
към беседата >>
Остави всичко настрана, посей това добро желание!
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи.
Остави всичко настрана, посей това добро желание!
Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече.
към беседата >>
Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща!
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание!
Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща!
Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече.
към беседата >>
Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате?
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща!
Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате?
Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми?
към беседата >>
Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя!
И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате?
Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя!
”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана.
към беседата >>
”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи.
Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя!
”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи.
Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове.
към беседата >>
Изчистете носа си и нищо повече.
Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи.
Изчистете носа си и нищо повече.
Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество.
към беседата >>
Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече.
Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече.
Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече.
Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина.
към беседата >>
Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми?
Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече.
Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми?
” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век.
към беседата >>
” Остави я настрана.
Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа; вие веднага виквате: „Какво право има тя! ”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми?
” Остави я настрана.
Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
към беседата >>
Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове.
”, хуквате да я гоните, гневите се и на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана.
Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове.
А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
към беседата >>
А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество.
Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове.
А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество.
Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
към беседата >>
Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина.
Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество.
Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина.
Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
към беседата >>
Това сте вие, учениците на XX век.
Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина.
Това сте вие, учениците на XX век.
Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
към беседата >>
Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век.
Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща.
към беседата >>
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков.
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков.
Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост.
към беседата >>
Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти.
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков.
Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти.
Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо.
към беседата >>
Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади.
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти.
Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади.
Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне.
към беседата >>
Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят.
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади.
Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят.
Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата?
към беседата >>
Знаете ли какво значи сутрин?
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят.
Знаете ли какво значи сутрин?
Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци.
към беседата >>
Сутринта е младост.
И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин?
Сутринта е младост.
Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите.
към беседата >>
Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо.
Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост.
Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо.
Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява.
към беседата >>
Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне.
Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо.
Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне.
Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите.
към беседата >>
Кои жънат на нивата?
Вечер семенцата растат, а сутрин се садят – така е в Духовния свят. Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне.
Кои жънат на нивата?
Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
към беседата >>
Млади моми и момци.
Знаете ли какво значи сутрин? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата?
Млади моми и момци.
За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
към беседата >>
За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите.
Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци.
За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите.
Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
към беседата >>
Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява.
Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед е женен, а вечер е стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите.
Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява.
Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
към беседата >>
Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите.
Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е мина, мина всичко, оттогава има сто години; трябваше да дойдете когато бях млад, когато работех, за да ви дам нещо.” Идете на нивата и накарайте един стар човек да ви помогне; той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.” Повикай някой млад – той веднага ще дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява.
Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите.
Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
към беседата >>
Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
Кои жънат на нивата? Млади моми и момци. За да работите в света, трябва да бъдете млади, а за да бъдете такива, не трябва да грешите. Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите.
Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си.
към беседата >>
Как се сади – с вода или без вода?
Как се сади – с вода или без вода?
С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене.
към беседата >>
С вода, разбира се.
Как се сади – с вода или без вода?
С вода, разбира се.
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание.
към беседата >>
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило.
Как се сади – с вода или без вода? С вода, разбира се.
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило.
Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл.
към беседата >>
Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето.
Как се сади – с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило.
Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето.
Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я!
към беседата >>
Който не е страдал, не може да има добри мисли.
Как се сади – с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето.
Който не е страдал, не може да има добри мисли.
Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида.
към беседата >>
Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене.
Как се сади – с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли.
Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене.
Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида.
към беседата >>
Това е правото тълкувание.
С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене.
Това е правото тълкувание.
Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида.
към беседата >>
Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл.
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание.
Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл.
Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида.
към беседата >>
Веднага на работа, посейте я!
Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл.
Веднага на работа, посейте я!
Това посяване ще плати дълга за тази обида.
към беседата >>
Това посяване ще плати дълга за тази обида.
Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл. Веднага на работа, посейте я!
Това посяване ще плати дълга за тази обида.
към беседата >>
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате.
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате.
Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате.
към беседата >>
Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева.
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате.
Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева.
Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това?
към беседата >>
Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева.
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева.
Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева.
Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не.
към беседата >>
Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева.
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева.
Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева.
Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>
Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата!
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева.
Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата!
” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>
” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате.
Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата!
” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате.
Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>
Има ли философия в това?
Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате.
Има ли философия в това?
Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>
Има. Опитайте дали е вярно, или не.
Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това?
Има. Опитайте дали е вярно, или не.
При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>
При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не.
При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>
Аз често срещам хора по пътя да гонят хиляда лева:
Аз често срещам хора по пътя да гонят хиляда лева:
към беседата >>
- Къде отиваш?
- Къде отиваш?
към беседата >>
- Откраднаха ми пари, хиляда лева.
- Откраднаха ми пари, хиляда лева.
към беседата >>
- Ще изгубиш сто хиляди лева.
- Ще изгубиш сто хиляди лева.
към беседата >>
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева.
Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте.
към беседата >>
Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева.
Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ?
към беседата >>
Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате.
Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания.
към беседата >>
Кой е този Господ всеки ден може да го опитате.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате.
Кой е този Господ всеки ден може да го опитате.
Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза.
към беседата >>
Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате.
Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни.
Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него.
към беседата >>
Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни.
Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте.
Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това?
към беседата >>
Защо тогава Го няма Господ?
Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте.
Защо тогава Го няма Господ?
Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава.
към беседата >>
Господ идва само във време на страдания.
Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ?
Господ идва само във време на страдания.
Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа?
към беседата >>
Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза.
Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания.
Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза.
Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате.
към беседата >>
Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него.
Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза.
Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него.
На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил.
към беседата >>
На какво прилича това?
Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него.
На какво прилича това?
Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи.
към беседата >>
Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава.
Защо тогава Го няма Господ? Господ идва само във време на страдания. Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това?
Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава.
Кажете ми кога вие посещавате Господа? – Когато се намирате в голямо отчаяние и страдате. А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден.
към беседата >>
3.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Много просто – той трябва да приложи истината.
Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си.
Много просто – той трябва да приложи истината.
Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии.
към беседата >>
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея.
Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
към беседата >>
Тя ще му даде, какъвто цвят иска.
Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината.
Тя ще му даде, какъвто цвят иска.
Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
към беседата >>
Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея.
Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен.
Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не?
към беседата >>
Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата.
Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска.
Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата.
Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
към беседата >>
Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен.
Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото.
В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи.
към беседата >>
Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора.
Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата.
Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора.
Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
към беседата >>
В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото.
В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал.
Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена.
към беседата >>
Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват.
Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора.
Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват.
Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
към беседата >>
Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал.
Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана.
Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека.
към беседата >>
Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии.
Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват.
Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии.
Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
към беседата >>
Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана.
Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота.
към беседата >>
Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии.
Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.
към беседата >>
Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не?
Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не?
За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота. И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
към беседата >>
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля.
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля.
Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя.
към беседата >>
За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи.
Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не?
За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи.
Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота. И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
към беседата >>
Като работи, човек трябва да се кланя.
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля.
Като работи, човек трябва да се кланя.
Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте.
към беседата >>
Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена.
В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи.
Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена.
Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота. И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
към беседата >>
Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата?
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля. Като работи, човек трябва да се кланя.
Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата?
– По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота.
към беседата >>
Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека.
Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена.
Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека.
Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота. И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
към беседата >>
– По цял ден се кланя.
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля. Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата?
– По цял ден се кланя.
Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота.
Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека.
Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота.
И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
към беседата >>
Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя.
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля. Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя.
Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя.
Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина".
към беседата >>
И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота.
И всеки ще я приложи, както може и както разбира.
към беседата >>
Който яде или пие вода, също се кланя.
Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата „кланяне" има отношение към човешката воля. Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя.
Който яде или пие вода, също се кланя.
Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина.
към беседата >>
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност.
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност.
Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората. Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива.
към беседата >>
Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте.
Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя.
Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте.
Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина.
към беседата >>
Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората.
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност.
Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората.
Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича.
към беседата >>
Вие се кланяте не само в църква, но и в живота.
Какво прави онзи, който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте.
Вие се кланяте не само в църква, но и в живота.
Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина.
към беседата >>
Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н.
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност. Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората.
Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н.
Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената.
към беседата >>
Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае.
– По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота.
Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае.
Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват.
към беседата >>
Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му.
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност. Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората. Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н.
Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му.
Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек.
към беседата >>
Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина".
Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае.
Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина".
В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират.
към беседата >>
Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба.
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност. Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората. Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му.
Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба.
Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света.
към беседата >>
В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина.
Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина".
В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина.
Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират. А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат.
към беседата >>
Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива.
Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност. Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората. Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба.
Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива.
Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен.
към беседата >>
Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина.
Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина.
Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина.
Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират. А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат. Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат.
към беседата >>
Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича.
Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека, създават правилните и неправилни отношения между хората. Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива.
Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича.
Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг.
към беседата >>
Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина.
Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина.
Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина.
Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират. А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат. Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат. Това е неправилно схващане на нещата.
към беседата >>
Същото се отнася и до жената.
Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича.
Същото се отнася и до жената.
Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат.
към беседата >>
Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват.
Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина.
Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват.
Много естествено – малцина Го разбират. А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат. Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат. Това е неправилно схващане на нещата.
към беседата >>
Геройство е, да обичате грешен и грозен човек.
Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената.
Геройство е, да обичате грешен и грозен човек.
Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път.
към беседата >>
Много естествено – малцина Го разбират.
Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина". В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват.
Много естествено – малцина Го разбират.
А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат. Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат. Това е неправилно схващане на нещата.
към беседата >>
Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света.
Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек.
Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света.
Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите.
към беседата >>
А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат.
В който дом влезете, вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога, с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират.
А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат.
Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат. Това е неправилно схващане на нещата.
към беседата >>
Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен.
Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света.
Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен.
Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото.
към беседата >>
Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат.
Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират. А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат.
Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат.
Това е неправилно схващане на нещата.
към беседата >>
Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг.
Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен.
Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг.
Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри.
към беседата >>
Това е неправилно схващане на нещата.
Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина Го разбират. А между онези, които Го разбират, повечето не Го прилагат. Те намират, че, ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат.
Това е неправилно схващане на нещата.
към беседата >>
Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат.
Същото се отнася и до жената. Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг.
Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат.
Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри.
към беседата >>
„Дух и истина".
„Дух и истина".
Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно.
към беседата >>
Божественото ще изведе всички хора на правия път.
Геройство е, да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат.
Божественото ще изведе всички хора на правия път.
То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри.
към беседата >>
Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената.
„Дух и истина".
Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената.
Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне.
към беседата >>
То ще оправи даже и дяволите.
Силният може да обича всички хора и да им дава подтик, към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път.
То ще оправи даже и дяволите.
Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри.
към беседата >>
Духът е жената, истината – мъжът.
„Дух и истина". Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената.
Духът е жената, истината – мъжът.
Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог.
към беседата >>
Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото.
Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите.
Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото.
Вярвам, че всички хора ще станат добри.
към беседата >>
Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина.
„Дух и истина". Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът.
Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина.
Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание.
към беседата >>
Вярвам, че всички хора ще станат добри.
Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото.
Вярвам, че всички хора ще станат добри.
към беседата >>
Кланянето, като процес, представя идването на детето в света.
„Дух и истина". Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина.
Кланянето, като процес, представя идването на детето в света.
Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената.
към беседата >>
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание.
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание.
Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>
Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно.
„Дух и истина". Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света.
Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно.
Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда.
към беседата >>
Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие.
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание.
Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие.
Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>
Това наричаме истинско кланяне.
Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно.
Това наричаме истинско кланяне.
Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие.
към беседата >>
Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът.
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие.
Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът.
Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>
Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог.
Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне.
Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог.
Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога.
към беседата >>
Нека мъжът си каже: Аз съм Истината.
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът.
Нека мъжът си каже: Аз съм Истината.
Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>
Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание.
Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог.
Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание.
Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек?
към беседата >>
Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината.
Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>
Такива плодове трябва да ражда жената.
Кланянето, като процес, представя идването на детето в света. Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание.
Такива плодове трябва да ражда жената.
Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове.
към беседата >>
Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда.
Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената.
Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда.
Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта?
към беседата >>
Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие.
Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда.
Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие.
В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта.
към беседата >>
В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога.
Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие.
В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога.
Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта.
към беседата >>
Кои плодни дървета обича човек?
Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога.
Кои плодни дървета обича човек?
– Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички.
към беседата >>
– Които раждат сладки, вкусни плодове.
Такива плодове трябва да ражда жената. Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек?
– Които раждат сладки, вкусни плодове.
Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората.
към беседата >>
Има ли по-сладък плод от любовта?
Всяка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове.
Има ли по-сладък плод от любовта?
Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта.
към беседата >>
Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта.
Като жени, пожелайте, отсега- нататък, да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта?
Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта.
Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни.
към беседата >>
Жената е символ на любовта.
В раждането на тези плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта.
Жената е символ на любовта.
Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни. Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>
Дете, родено от любовта, е обично на всички.
Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта.
Дете, родено от любовта, е обично на всички.
Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни. Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>
Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората.
– Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички.
Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората.
Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни. Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>
Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта.
Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората.
Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта.
Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни. Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>
Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни.
Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта.
Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни.
Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>
Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни.
Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>
„Които Му служат с дух и истина".
„Които Му служат с дух и истина".
Защо е необходимо това? – За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи. Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
към беседата >>
Защо е необходимо това?
„Които Му служат с дух и истина".
Защо е необходимо това?
– За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи. Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина.
към беседата >>
– За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи.
„Които Му служат с дух и истина". Защо е необходимо това?
– За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи.
Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога.
към беседата >>
Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот.
„Които Му служат с дух и истина". Защо е необходимо това? – За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи.
Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот.
Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца.
към беседата >>
Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него.
„Които Му служат с дух и истина". Защо е необходимо това? – За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи. Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот.
Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него.
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание.
към беседата >>
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
„Които Му служат с дух и истина". Защо е необходимо това? – За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи. Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него.
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание. Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
към беседата >>
С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина.
Защо е необходимо това? – За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи. Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме".
С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина.
Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание. Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
към беседата >>
Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога.
– За да могат да се свържат с реалността на живота, че като се съблекат от плътта си и отидат в другия свят, да не се почувстват голи. Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина.
Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога.
Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание. Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
към беседата >>
Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца.
Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога.
Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца.
Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание. Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
към беседата >>
Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание.
Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца.
Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание.
Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
към беседата >>
Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". С това, Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, как трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовете на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание.
Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма.
към беседата >>
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството.
Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно. Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството.
Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа.
Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно. Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа.
Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд.
След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно. Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд.
След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно.
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно.
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия.
Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно. Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия.
Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма.
Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е.
към беседата >>
Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма.
Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма.
Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник.
към беседата >>
Външното служене не спасява човека.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма.
Външното служене не спасява човека.
Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни.
към беседата >>
Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека.
Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия.
Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е.
към беседата >>
Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия.
Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия.
Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му.
към беседата >>
Той минава за вярващ, а всъщност, не е.
Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия.
Той минава за вярващ, а всъщност, не е.
Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>
Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник.
Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е.
Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник.
Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>
Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни.
Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник.
Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни.
Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>
Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е.
Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни.
Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е.
Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>
Това е писано на главата, на лицето и на ръката му.
Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е.
Това е писано на главата, на лицето и на ръката му.
Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>
Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
Той минава за вярващ, а всъщност, не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вярващ и кой – безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък, не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която, можете точно да определите, кой е религиозен, или духовен и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му.
Достатъчно е да погледнете на тези места, за да се убедите в религиозността, или в отсъствие на това чувство в човека.
към беседата >>
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората.
Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора.
към беседата >>
Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората.
Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне.
към беседата >>
В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си.
Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си.
към беседата >>
Те видяли това, но продължили спора.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си.
Те видяли това, но продължили спора.
В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии.
към беседата >>
В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора.
В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек.
Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
към беседата >>
Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек.
Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора.
И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
към беседата >>
И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне.
Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора.
И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне.
Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
към беседата >>
Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си.
В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне.
Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си.
Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
към беседата >>
Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии.
Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си.
Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии.
Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
към беседата >>
Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии.
Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия.
към беседата >>
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират.
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират.
Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не. – За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права?
към беседата >>
Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не.
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират.
Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не.
– За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия.
към беседата >>
– За мене е право, а за вас – не зная.
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират. Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не.
– За мене е право, а за вас – не зная.
Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля.
към беседата >>
Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка.
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират. Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не. – За мене е право, а за вас – не зная.
Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка.
Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода.
към беседата >>
Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга.
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират. Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не. – За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка.
Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга.
Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат.
към беседата >>
Коя от двете религии е по-права?
Христос казва на учениците си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират. Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не. – За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга.
Коя от двете религии е по-права?
И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си.
към беседата >>
И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия.
Ще кажете: Това, което говориш, право ли е, или не. – За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права?
И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия.
Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява.
към беседата >>
Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля.
– За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия.
Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля.
С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
към беседата >>
С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода.
Едно нещо имам предвид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля.
С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода.
Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
към беседата >>
Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат.
Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода.
Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат.
Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
към беседата >>
Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си.
Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат.
Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си.
Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
към беседата >>
Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява.
И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си.
Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява.
Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното.
към беседата >>
Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява.
Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното.
Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното.
Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното.
Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
Казано е, че Духът преобразява нещата.
Казано е, че Духът преобразява нещата.
Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина.
към беседата >>
Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата.
Казано е, че Духът преобразява нещата.
Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата.
Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа.
към беседата >>
Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази.
Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата.
Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази.
Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага.
към беседата >>
Той е плод на дървото и трябва да узрее.
Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази.
Той е плод на дървото и трябва да узрее.
За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е.
към беседата >>
За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина.
Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее.
За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина.
Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов.
към беседата >>
Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина.
Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина.
Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина.
Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина.
към беседата >>
Същото се отнася и до мъжа.
Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина.
Същото се отнася и до мъжа.
И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие.
към беседата >>
И той трябва да познава естеството на жената и да й помага.
Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа.
И той трябва да познава естеството на жената и да й помага.
Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е.
Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага.
Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е.
да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод.
към беседата >>
да я обгърне с любов.
За тази цел, жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е.
да я обгърне с любов.
И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод.
към беседата >>
И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина.
Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и - ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов.
И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина.
Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод.
към беседата >>
Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие.
Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина.
Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие.
Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее.
към беседата >>
Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания.
И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие.
Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания.
Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен.
към беседата >>
Някой цъфти, а вие искате от него плод.
Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания.
Някой цъфти, а вие искате от него плод.
Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете.
към беседата >>
Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод.
да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод.
Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод.
Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят.
към беседата >>
Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод.
И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод.
Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод.
Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога.
към беседата >>
Оставете го свободно да зрее.
Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод.
Оставете го свободно да зрее.
Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното.
към беседата >>
Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен.
Който не разбира процесите на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее.
Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен.
Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е.
към беседата >>
Като узрее, тогава ще се разберете.
Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен.
Като узрее, тогава ще се разберете.
Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
към беседата >>
Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят.
Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете.
Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят.
На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
към беседата >>
На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога.
Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят.
На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога.
Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
към беседата >>
Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното.
Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога.
Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното.
При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
към беседата >>
При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е.
Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното.
При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е.
Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
към беседата >>
Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е.
Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
към беседата >>
Как трябва да разрешавате въпросите си?
Как трябва да разрешавате въпросите си?
Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор. След 15 – 20 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
към беседата >>
Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно.
Как трябва да разрешавате въпросите си?
Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно.
Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор. След 15 – 20 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
към беседата >>
Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса.
Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно.
Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса.
Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор. След 15 – 20 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
към беседата >>
Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор.
Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса.
Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор.
След 15 – 20 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
към беседата >>
След 15 – 20 минути ще получите отговор.
Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор.
След 15 – 20 минути ще получите отговор.
Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
към беседата >>
Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава, отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и - чакайте отговор. След 15 – 20 минути ще получите отговор.
Ако бързате, ще направите някаква погрешка.
към беседата >>
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си.
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си.
С бързане, работите не стават добре. Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева. – Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът. Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил. Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
към беседата >>
С бързане, работите не стават добре.
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си.
С бързане, работите не стават добре.
Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева. – Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът. Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил. Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
към беседата >>
Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева.
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си. С бързане, работите не стават добре.
Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева.
– Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът. Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил. Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
към беседата >>
– Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът.
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си. С бързане, работите не стават добре. Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева.
– Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът.
Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил. Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
към беседата >>
Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил.
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си. С бързане, работите не стават добре. Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева. – Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът.
Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил.
Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
към беседата >>
Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си. С бързане, работите не стават добре. Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева. – Нямам пари на разположение, спокойно отговорил мисионерът. Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил.
Ако Той беше те изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.
към беседата >>
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата.
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата.
При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата?
към беседата >>
При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ.
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата.
При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ.
Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил.
към беседата >>
Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина.
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ.
Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина.
Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил. Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
към беседата >>
Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо?
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина.
Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо?
– Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил. Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
към беседата >>
– Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля.
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо?
– Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля.
Не прави ли същото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил. Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
към беседата >>
Не прави ли същото и бащата?
Следователно, когато човек се свърже с Бога, непременно, ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля.
Не прави ли същото и бащата?
Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил. Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
към беседата >>
Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил.
При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата?
Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил.
Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
към беседата >>
Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хляб, бащата го доставил.
Чрез него, Бог задоволява нуждите на цялото семейство.
към беседата >>
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас?
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас?
– Нищо лошо няма да стане. По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав.
към беседата >>
– Нищо лошо няма да стане.
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас?
– Нищо лошо няма да стане.
По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него.
към беседата >>
По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо?
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане.
По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо?
– Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него. Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
към беседата >>
– Защото днес, Бог лекува хората.
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане. По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо?
– Защото днес, Бог лекува хората.
Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него. Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
към беседата >>
Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й.
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане. По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората.
Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й.
По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него. Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
към беседата >>
По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав.
Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане. По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й.
По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав.
По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него. Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
към беседата >>
По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него.
– Нищо лошо няма да стане. По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав.
По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него.
Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
към беседата >>
Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него.
Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.
към беседата >>
Христос казва: „С дух и истина".
Христос казва: „С дух и истина".
Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте.
към беседата >>
Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят.
Христос казва: „С дух и истина".
Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят.
Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро.
към беседата >>
Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат.
Христос казва: „С дух и истина". Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят.
Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат.
Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
към беседата >>
Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина.
Христос казва: „С дух и истина". Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат.
Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина.
Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
към беседата >>
Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи.
Христос казва: „С дух и истина". Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина.
Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи.
Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
към беседата >>
Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте.
Христос казва: „С дух и истина". Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи.
Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте.
Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
към беседата >>
Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро.
Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте.
Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро.
Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
към беседата >>
Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро.
Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.
към беседата >>
Един българин лежал в затвор три години.
Един българин лежал в затвор три години.
След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си.
към беседата >>
След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието.
Един българин лежал в затвор три години.
След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието.
Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг?
към беседата >>
Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски.
Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието.
Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски.
Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога.
към беседата >>
Как постъпил той?
Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски.
Как постъпил той?
– Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината?
към беседата >>
– Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш?
Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той?
– Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш?
– Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината? – Не мога.
към беседата >>
– Еди-колко си.
Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш?
– Еди-колко си.
– Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината? – Не мога. – Четвъртината?
към беседата >>
– Можеш ли да изплатиш целия си дълг?
След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си.
– Можеш ли да изплатиш целия си дълг?
– Не мога. – Половината? – Не мога. – Четвъртината? – Мога.
към беседата >>
– Не мога.
Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг?
– Не мога.
– Половината? – Не мога. – Четвъртината? – Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен.
към беседата >>
– Половината?
Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога.
– Половината?
– Не мога. – Четвъртината? – Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
към беседата >>
– Не мога.
– Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината?
– Не мога.
– Четвъртината? – Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
към беседата >>
– Четвъртината?
– Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината? – Не мога.
– Четвъртината?
– Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
към беседата >>
– Мога.
– Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината? – Не мога. – Четвъртината?
– Мога.
Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
към беседата >>
Плати, колкото можеш и бъди свободен.
– Не мога. – Половината? – Не мога. – Четвъртината? – Мога.
Плати, колкото можеш и бъди свободен.
В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
към беседата >>
В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
– Половината? – Не мога. – Четвъртината? – Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен.
В лицето на своите длъжници, той спечелил приятели, вместо неприятели.
към беседата >>
Трима братя се сдружили, да работят заедно.
Трима братя се сдружили, да работят заедно.
Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си.
към беседата >>
Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни.
Трима братя се сдружили, да работят заедно.
Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни.
Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя.
към беседата >>
Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят.
Трима братя се сдружили, да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни.
Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят.
Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре.
към беседата >>
Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил.
Трима братя се сдружили, да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят.
Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил.
Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение.
към беседата >>
Работата дошла до съд.
Трима братя се сдружили, да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил.
Работата дошла до съд.
Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко.
към беседата >>
Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си.
Трима братя се сдружили, да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд.
Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си.
Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо?
към беседата >>
Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя.
Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си.
Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя.
Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина.
към беседата >>
Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре.
Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя.
Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре.
Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко.
към беседата >>
Те го намерили, но в окаяно положение.
Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре.
Те го намерили, но в окаяно положение.
Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си.
към беседата >>
Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко.
Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение.
Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко.
Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума.
към беседата >>
Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо?
Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко.
Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо?
– Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал?
към беседата >>
– Защото не служат на Бога с дух и истина.
Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо?
– Защото не служат на Бога с дух и истина.
Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал? Нарекъл я "будала".
към беседата >>
Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко.
Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина.
Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко.
Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал? Нарекъл я "будала". Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата.
към беседата >>
Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си.
Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко.
Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си.
Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал? Нарекъл я "будала". Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата. И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума.
Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си.
Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума.
Какво й казал? Нарекъл я "будала". Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата. И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
Какво й казал?
Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума.
Какво й казал?
Нарекъл я "будала". Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата. И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
Нарекъл я "будала".
– Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал?
Нарекъл я "будала".
Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата. И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата.
Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал? Нарекъл я "будала".
Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата.
И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото, той й казал една обидна дума. Какво й казал? Нарекъл я "будала". Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата.
И мъжът трябва да постъпва по същия начин.
към беседата >>
Какво се крие в думата „будала"?
Какво се крие в думата „будала"?
Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога. Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък.
към беседата >>
Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога.
Какво се крие в думата „будала"?
Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога.
Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
към беседата >>
„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години.
„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години.
Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".
към беседата >>
Лошо ли е, да бъде човек будала?
Какво се крие в думата „будала"? Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога.
Лошо ли е, да бъде човек будала?
Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни.
„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години.
Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни.
Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".
към беседата >>
Какво повече може да иска той?
Какво се крие в думата „будала"? Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога. Лошо ли е, да бъде човек будала?
Какво повече може да иска той?
Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля.
към беседата >>
Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил.
„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни.
Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил.
Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".
към беседата >>
Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене.
Какво се крие в думата „будала"? Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога. Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той?
Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене.
Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина.
„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил.
Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина.
Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".
към беседата >>
Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък.
Какво се крие в думата „будала"? Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога. Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене.
Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък.
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".
„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина.
Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".
към беседата >>
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Буквата „б" означава - растене; „у" – цъфтене; „д" – познаване законите на любовта; „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога. Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък.
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски.
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски.
Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
към беседата >>
Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки.
Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки.
Това се постига със силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо?
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски.
Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо?
– Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
към беседата >>
Това се постига със силна, разумна воля.
Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки.
Това се постига със силна, разумна воля.
Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
– Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни.
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо?
– Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни.
Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
към беседата >>
Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля.
Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.
към беседата >>
Едно от неопределените понятия е това, за Бога.
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни.
Едно от неопределените понятия е това, за Бога.
Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
към беседата >>
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите.
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите.
Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри.
към беседата >>
Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи.
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога.
Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи.
Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
към беседата >>
Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена.
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите.
Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена.
Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно.
към беседата >>
Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи.
Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.
към беседата >>
Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие.
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена.
Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие.
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека.
към беседата >>
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”?
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”?
Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава.
към беседата >>
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие.
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство.
към беседата >>
Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял.
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”?
Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял.
Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
към беседата >>
Служенето е велика наука.
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Служенето е велика наука.
Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове.
към беседата >>
Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот.
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял.
Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот.
Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
към беседата >>
Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри.
Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука.
Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри.
Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят.
към беседата >>
Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината.
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот.
Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината.
Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
към беседата >>
Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно.
Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри.
Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно.
Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.
към беседата >>
Всеки знае, какво нещо е главата за тялото.
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината.
Всеки знае, какво нещо е главата за тялото.
Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
към беседата >>
Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека.
Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно.
Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека.
В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда.
към беседата >>
Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава.
„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото.
Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава.
Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
към беседата >>
В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство.
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека.
В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство.
Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва.
към беседата >>
Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава.
Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък.
към беседата >>
Така постъпват и добрите духове.
Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство.
Така постъпват и добрите духове.
Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината.
към беседата >>
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог?
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог?
Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот.
към беседата >>
Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят.
Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове.
Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят.
Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината. Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа.
към беседата >>
Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие.
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог?
Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие.
Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите.
към беседата >>
Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.
Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят.
Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.
Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината. Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа. Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
към беседата >>
Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога.
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие.
Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога.
Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен.
към беседата >>
Не мислете, че който обижда, не страда.
Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.
Не мислете, че който обижда, не страда.
Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината. Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа. Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
към беседата >>
Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа.
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога.
Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа.
По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота.
към беседата >>
Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва.
В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда.
Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва.
Някой обижда, като мисли, че казва истината. Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа. Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
към беседата >>
По какво ще познаете, че сте направили този контакт?
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа.
По какво ще познаете, че сте направили този контакт?
– По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи.
към беседата >>
Някой обижда, като мисли, че казва истината.
Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва.
Някой обижда, като мисли, че казва истината.
Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа. Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
към беседата >>
– По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот.
„С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт?
– По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот.
В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици.
към беседата >>
Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа.
Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината.
Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа.
Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
към беседата >>
В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите.
Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот.
В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите.
Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна.
към беседата >>
Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината. Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа.
Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.
към беседата >>
Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен.
Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите.
Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен.
Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната?
към беседата >>
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа.
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа.
Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях. Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат.
към беседата >>
Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота.
Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен.
Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота.
Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма.
към беседата >>
Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях.
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа.
Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях.
Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света.
към беседата >>
Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи.
По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота.
Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи.
По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма.
към беседата >>
Кога ще дойде това време?
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях.
Кога ще дойде това време?
– Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира.
към беседата >>
По този въпрос е писано на различни езици.
– По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи.
По този въпрос е писано на различни езици.
Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма.
към беседата >>
– Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината.
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях. Кога ще дойде това време?
– Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината.
Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън.
към беседата >>
Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна.
В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици.
Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна.
Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате?
към беседата >>
Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот.
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях. Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината.
Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот.
Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света.
към беседата >>
Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната?
Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна.
Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната?
Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма.
към беседата >>
Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат.
Днес пожелавам, да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях. Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот.
Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат.
Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си.
към беседата >>
Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма.
Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната?
Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма.
Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
към беседата >>
Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света.
Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях. Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат.
Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света.
Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата.
към беседата >>
Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма.
Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма.
Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма.
Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"?
към беседата >>
Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира.
Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света.
Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира.
Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове.
към беседата >>
Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма.
По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма.
Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма.
Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма.
към беседата >>
Мирът иде отвътре, а не отвън.
– Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира.
Мирът иде отвътре, а не отвън.
Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате?
Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма.
Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате?
Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми.
към беседата >>
Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света.
Само така ще се оправи светът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън.
Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света.
Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно.
към беседата >>
Те са реални, а въпреки това, нямат форма.
Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате?
Те са реални, а въпреки това, нямат форма.
Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
към беседата >>
Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си.
Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква, отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света.
Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си.
Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно?
към беседата >>
Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма.
Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
към беседата >>
Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата.
Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога, по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си.
Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата.
От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят.
към беседата >>
Каква форма давате на понятието „истина"?
Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
Каква форма давате на понятието „истина"?
Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
към беседата >>
От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове.
Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата.
От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове.
За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде.
към беседата >>
Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма.
Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"?
Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма.
В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
към беседата >>
За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина.
Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове.
За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина.
Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред.
към беседата >>
В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми.
Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма.
В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми.
Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
към беседата >>
Спасението на света зависи от всеки човек поотделно.
Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина.
Спасението на света зависи от всеки човек поотделно.
Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички.
към беседата >>
Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми.
Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни.
към беседата >>
Не прави ли същото и житното зърно?
Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно.
Не прави ли същото и житното зърно?
Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него.
към беседата >>
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си.
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си.
Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения.
към беседата >>
Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят.
Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно?
Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят.
Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението?
към беседата >>
Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота.
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си.
Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота.
Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека.
към беседата >>
Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде.
От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят.
Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде.
Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви.
към беседата >>
Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не.
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си. Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота.
Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не.
Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява.
към беседата >>
Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред.
За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина. Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде.
Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред.
Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър.
към беседата >>
Истината определя отношенията между душите.
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си. Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не.
Истината определя отношенията между душите.
Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение.
към беседата >>
Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички.
Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред.
Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички.
Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго.
към беседата >>
Сама по себе си, тя е нещо конкретно.
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си. Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите.
Сама по себе си, тя е нещо конкретно.
Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата.
към беседата >>
Когото видят, все ще кажат нещо за него.
Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички.
Когото видят, все ще кажат нещо за него.
Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив.
към беседата >>
Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения.
„Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си. Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно.
Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения.
Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него.
към беседата >>
Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението?
Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани целия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него.
Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението?
Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея.
към беседата >>
Истината внася вътрешна свобода и сила в човека.
Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения.
Истината внася вътрешна свобода и сила в човека.
Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява.
към беседата >>
Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви.
Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид - онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението?
Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви.
Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна.
към беседата >>
Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява.
Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека.
Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява.
Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява.
към беседата >>
Всеки човек има възможност да бъде мъдър.
Така, именно, тя дава подтик на цялото човечество, да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви.
Всеки човек има възможност да бъде мъдър.
Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.
към беседата >>
Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение.
Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява.
Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение.
Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек.
към беседата >>
Мъдростта е книга, написана във всекиго.
Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър.
Мъдростта е книга, написана във всекиго.
Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.
към беседата >>
Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата.
Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение.
Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата.
Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си.
към беседата >>
Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив.
Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго.
Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив.
Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.
към беседата >>
Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него.
Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата.
Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него.
Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си.
към беседата >>
Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея.
Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив.
Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея.
Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.
към беседата >>
Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява.
Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него.
Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява.
Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината.
към беседата >>
Ще кажете, че тази работа е мъчна.
Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея.
Ще кажете, че тази работа е мъчна.
– Мъчните работи са Божествени.
към беседата >>
Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява.
Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява.
Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява.
Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска.
към беседата >>
– Мъчните работи са Божествени.
Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна.
– Мъчните работи са Божествени.
към беседата >>
Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек.
Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява.
Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек.
Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата.
към беседата >>
Един младеж отишъл при един германски професор, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време.
Един младеж отишъл при един германски професор, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време.
Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години. Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете.
към беседата >>
Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си.
Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек.
Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си.
Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора.
към беседата >>
Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години.
Един младеж отишъл при един германски професор, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време.
Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години.
Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете.
към беседата >>
Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си.
Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си.
Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си.
Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват.
към беседата >>
Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете.
Един младеж отишъл при един германски професор, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време. Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години.
Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете.
към беседата >>
Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате?
(втори вариант)
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове? Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво? Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога.
Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате?
Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва.
към втори вариант >>
Тѣзи, който раждатъ сладки плодове.
(втори вариант)
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове? Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво? Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате?
Тѣзи, който раждатъ сладки плодове.
Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва. Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ.
към втори вариант >>
Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта?
(втори вариант)
Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво? Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове.
Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта?
Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва. Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ. Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>
Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта?
Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта.
Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва. Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ. Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>
Жената е любовь.
(втори вариант)
Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта.
Жената е любовь.
Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва. Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ. Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>
Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва.
(втори вариант)
Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь.
Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва.
Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ. Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>
Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ.
(втори вариант)
Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва.
Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ.
Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>
Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
(втори вариант)
Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва. Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ.
Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава?
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава?
Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е.
към втори вариант >>
Гдѣ е реалностьта на нѣщата?
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава?
Гдѣ е реалностьта на нѣщата?
Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина.
към втори вариант >>
Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина.
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава? Гдѣ е реалностьта на нѣщата?
Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина.
Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда.
към втори вариант >>
Богъ е центъръ.
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава? Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина.
Богъ е центъръ.
Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени.
към втори вариант >>
Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него.
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава? Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ.
Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него.
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени. Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е.
(втори вариант)
Прѣдставете си, да се събличате отъ плътьта си, какво ще остане отъ васъ тогава? Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него.
Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е.
подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени. Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
към втори вариант >>
подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина.
(втори вариант)
Гдѣ е реалностьта на нѣщата? Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е.
подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина.
Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени. Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
към втори вариант >>
Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда.
(втори вариант)
Вие ще се съедините съ Бога и ще му служите въ духъ и истина. Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина.
Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда.
Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени. Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
към втори вариант >>
Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени.
(втори вариант)
Богъ е центъръ. Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда.
Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени.
Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
към втори вариант >>
Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
(втори вариант)
Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени.
Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ.
към втори вариант >>
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка.
(втори вариант)
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка.
Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството. За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева. Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството. Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ? “
към втори вариант >>
Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството.
(втори вариант)
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка.
Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството.
За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева. Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството. Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ? “
към втори вариант >>
За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева.
(втори вариант)
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка. Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството.
За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева.
Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството. Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ? “
към втори вариант >>
Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството.
(втори вариант)
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка. Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството. За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева.
Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството.
Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ? “
към втори вариант >>
Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ?
(втори вариант)
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка. Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството. За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева. Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството.
Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ?
“
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Въ вашитѣ постѫпки гледайте да не правите грѣшки като тѣзи, които е направила една ревностна християнка въ Америка. Прѣди 10–15 години въ Америка имаше единъ човѣкъ на име Унгерсонъ, много знаменитъ съ своитѣ краснорѣчиви лекции, въ които на всѣка стѫпка оборваше християнството. За да се чуятъ неговитѣ рѣчи, всѣки е трѣбвало да заплати по 5 лева. Сѫщата тази ревностна християнка рѣшила единъ день да отиде у дома на този ораторъ и да му повлияе съ цѣль да го обърне въ християнството. Отива въ дома на оратора и му казва: „Господине, азъ съмъ изпратена отъ Бога да те обърна.“ – „Добрѣ, радвамъ се за това ти желание.“ Оставя я у дома си на обѣдъ, угощава я добрѣ и ѝ казва: „Я, вижъ, азъ не се кланямъ на Бога, но имамъ толкова пари и богатство, а моятъ съсѣдъ, по три пѫти на день ходи въ църква и нему Господь нищо не далъ, така че вмѣсто да обръщашъ мене, не е ли по-добрѣ да нагледашъ този бѣденъ човѣкъ и да го нахранишъ?
“
към втори вариант >>
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни.
(втори вариант)
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни.
Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ. Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме. Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ. Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не. Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
към втори вариант >>
Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ.
(втори вариант)
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни.
Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ.
Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме. Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ. Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не. Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
към втори вариант >>
Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме.
(втори вариант)
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни. Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ.
Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме.
Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ. Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не. Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
към втори вариант >>
Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ.
(втори вариант)
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни. Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ. Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме.
Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ.
Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не. Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
към втори вариант >>
Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не.
(втори вариант)
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни. Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ. Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме. Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ.
Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не.
Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
към втори вариант >>
Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
(втори вариант)
Ние искаме да обърнемъ хората по форма, да кажемъ че сѫ християни. Християнството не се състои въ вѣрване, но въ изражение на нашата воля, която се изразява по три начина: да дѣйствуваме, да чувствуваме и да мислимъ добрѣ. Това неразбиране, противорѣчие и сега сѫществува и ще сѫществува за дълго врѣме. Ние не знаемъ всѫщность кой е вѣрующъ и кой безвѣрникъ. Има наука, която може да опрѣдѣли точно кой е религиозенъ и кой не.
Има много хора, които ходятъ на църква и не сѫ религиозни, а други прѣкарватъ по кафенетата и сѫ религиозни.
към втори вариант >>
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години.
(втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години.
Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани. Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка. Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне. Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия. Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
към втори вариант >>
Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани.
(втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години.
Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани.
Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка. Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне. Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия. Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
към втори вариант >>
Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка.
(втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години. Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани.
Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка.
Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне. Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия. Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
към втори вариант >>
Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне.
(втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години. Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани. Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка.
Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне.
Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия. Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
към втори вариант >>
Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия.
(втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години. Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани. Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка. Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне.
Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия.
Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
към втори вариант >>
Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
(втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години. Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани. Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка. Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне. Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия.
Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия.
към втори вариант >>
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не?
(втори вариант)
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не?
“ За мене е право, а за васъ може да е право или не. Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави.
към втори вариант >>
“ За мене е право, а за васъ може да е право или не.
(втори вариант)
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не?
“ За мене е право, а за васъ може да е право или не.
Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия.
към втори вариант >>
Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно.
(втори вариант)
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не? “ За мене е право, а за васъ може да е право или не.
Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно.
Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася.
към втори вариант >>
Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга.
(втори вариант)
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не? “ За мене е право, а за васъ може да е право или не. Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно.
Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга.
Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията?
към втори вариант >>
Питамъ: коя религия е права?
(втори вариант)
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не? “ За мене е право, а за васъ може да е право или не. Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга.
Питамъ: коя религия е права?
И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви?
към втори вариант >>
И двѣтѣ сѫ прави.
(втори вариант)
Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се мѫчно разбира.“ Нѣкои казватъ: „Това, което Господинъ Дѫновъ говори, дали е право или не? “ За мене е право, а за васъ може да е право или не. Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права?
И двѣтѣ сѫ прави.
Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия?
към втори вариант >>
Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия.
(втори вариант)
“ За мене е право, а за васъ може да е право или не. Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави.
Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия.
Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия.
към втори вариант >>
Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася.
(втори вариант)
Това не е религия, защото това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата и обратно. Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия.
Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася.
Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия.
към втори вариант >>
Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията?
(втори вариант)
Слѣдователно религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася.
Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията?
Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия.
към втори вариант >>
Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви?
(втори вариант)
Питамъ: коя религия е права? И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията?
Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви?
Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия? Това е философия.
към втори вариант >>
Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия?
(втори вариант)
И двѣтѣ сѫ прави. Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви?
Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия?
Това е философия.
към втори вариант >>
Това е философия.
(втори вариант)
Тази истина бихъ я изразилъ така: Оставете цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодътъ да зрѣе, а човѣкътъ да върши Волята Божия. Или бихъ я изразилъ въ друга форма: ако съмъ изворъ бихъ желалъ да съмъ кристаленъ; ако съмъ рѣка, бихъ желалъ да съмъ много дълга, та гдѣто мина да наквася всички трѣви, та като срѣщна по пѫтя трѣви, които хората не ги обичатъ, и тѣхъ да наквася. Въ моята логика като рѣка, ще кажа: „Азъ се движа по пѫтя безразлично и като тъй ще напоя всички трѣви.“ Ако съмъ дъждъ, ще кажа: „Бихъ желалъ да падамъ въ видъ на капки по много растения и дървета, за да омия листата имъ отъ прахъ.“ Питамъ тогава: намѣрихте ли този законъ да се прѣвръщате въ капки на дъждъ и да измивате праха на растенията? Прѣвръщали ли сте се нѣкога въ рѣка, за да напоите всички трѣви? Намѣрихте ли този законъ да се прѣвърнете въ цвѣте, което да расте; въ дърво – да цъвти; въ плодъ – да зрѣе и въ човѣкъ – да изпълнява Волята Божия?
Това е философия.
към втори вариант >>
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене.
(втори вариант)
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене.
На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина.
към втори вариант >>
На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва.
(втори вариант)
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене.
На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва.
Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва.
към втори вариант >>
Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши.
(втори вариант)
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва.
Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши.
Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ.
към втори вариант >>
Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина.
(втори вариант)
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши.
Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина.
Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ.
към втори вариант >>
Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе.
(втори вариант)
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина.
Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе.
Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате.
към втори вариант >>
Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина.
(втори вариант)
Ако синъ ти каже: „Азъ искамъ да раста,“ ти ще видишъ какво трѣбва за неговото растене. На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе.
Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина.
Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога.
към втори вариант >>
Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва.
(втори вариант)
На това растение ще дадете влага, а когато дърветата започнатъ да цъвтятъ, дъждъ не имъ трѣбва. Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина.
Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва.
Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения.
към втори вариант >>
Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ.
(втори вариант)
Тъй че, когато хората цъвтятъ, вашата влага не трѣбва да се прѣобръща на дъждовни капки, за да не се измиятъ плоднитѣ имъ зародиши. Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва.
Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ.
Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения. Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ?
към втори вариант >>
Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ.
(втори вариант)
Щомъ дървото завърже и започне да зрѣе, обърнете се на топлина и свѣтлина. Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ.
Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ.
Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения. Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ? “ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него.
към втори вариант >>
Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате.
(втори вариант)
Нѣкоя жена ще каже: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.“ Този мѫжъ е плодъ сега на дървото, погрѣй го, нека зрѣе. Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ.
Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате.
Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения. Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ? “ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него. Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
към втори вариант >>
Това значи да служишъ на Бога.
(втори вариант)
Ти трѣбва да знаешъ какъвъ е мѫжътъ ти, дали е цвѣте, което расте; дърво, което цъвти; плодъ, който връзва или човѣкъ, който изпълнява Волята Божия и Му служи въ духъ и истина. Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате.
Това значи да служишъ на Бога.
Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения. Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ? “ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него. Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
към втори вариант >>
Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения.
(втори вариант)
Ако е цвѣте, поливай го всѣки день, но не му сипвай вода повече, отколкото му трѣбва. Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога.
Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения.
Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ? “ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него. Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
към втори вариант >>
Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ?
(втори вариант)
Тогава мѫжътъ ти ще бѫде отличенъ. Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения.
Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ?
“ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него. Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
към втори вариант >>
“ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него.
(втори вариант)
Жената, ако е като цвѣте, поливай я; прѣвърне ли се на дърво, почне ли да цъвти, дъждътъ, вѣтърътъ, всички тѣзи крамоли да се спратъ. Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения. Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ?
“ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него.
Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
към втори вариант >>
Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
(втори вариант)
Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ и тогава заедно съ жена си, ще започнете да гуцате, да се разбирате. Това значи да служишъ на Бога. Нещастията въ живота произлизатъ отъ неразбиране на тѣзи отношения. Нѣкой човѣкъ цъвти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ? “ Спрете тази ваша философия, този човѣкъ е въ своето цъвтене, нека прѣцъвти, нека завърже, тогава искайте нѣщо повече отъ него.
Ако е плодъ, оставете го да узрѣе, той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, а като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.
към втори вариант >>
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си. Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ.
към втори вариант >>
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си.
Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа.
към втори вариант >>
Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си.
Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ.
Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме.
към втори вариант >>
Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си. Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ.
Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ.
На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме.
към втори вариант >>
На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си. Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ.
На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ.
Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ.
към втори вариант >>
Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ.
(втори вариант)
Сега съврѣменнитѣ хора не си разбиратъ отъ язика. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си. Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ.
Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ.
„Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ?
към втори вариант >>
„Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да поясня мисъльта си. Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ.
„Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа.
Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь.
към втори вариант >>
Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме.
(втори вариант)
Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа.
Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме.
„Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме?
към втори вариант >>
„Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме.
(втори вариант)
Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето, щомъ това го рѣшавахме веднъжъ. На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме.
„Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме.
Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме? – То е Господь.
към втори вариант >>
Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ.
(втори вариант)
На спиритически язикъ това ще го кажемъ тъй: „Днесъ духоветѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На теософски язикъ: „Днесъ учителитѣ казватъ, че трѣбва да се върви.“ На християнски язикъ ще кажатъ: „Днесъ Богъ е наредилъ да се върви.“ Ако е свѣтски човѣкъ, ще каже: „Днесъ условията благоприятствуватъ за пѫтуване, ще се върви.“ Ако е евангелистъ, ще каже: „Докато Богъ не каже, не може да се върви.“ Съ този приятель бѣхме въ Пазарджикъ. Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме.
Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ.
Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме? – То е Господь. Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ.
към втори вариант >>
Защото какво сѫ духоветѣ?
(втори вариант)
Рекохъ му да пазари единъ файтонъ, обаче той се увлѣкълъ въ работата си и забравилъ да вземе файтонъ. „Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ.
Защото какво сѫ духоветѣ?
То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме? – То е Господь. Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ. Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
към втори вариант >>
То е Господь.
(втори вариант)
„Ще вървимъ“, му рекохъ азъ, но нѣма на какво да се тури багажа. Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ?
То е Господь.
Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме? – То е Господь. Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ. Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
към втори вариант >>
Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме?
(втори вариант)
Взимаме една кола съ стари коне и тръгваме, но изъ пѫтя излѣзе една ось отъ колата и спрѣхме. „Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь.
Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме?
– То е Господь. Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ. Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
към втори вариант >>
– То е Господь.
(втори вариант)
„Върни се 25 крачки назадъ, ще намѣришъ единъ колъ и ще го поставимъ.“ Тръгнахме. Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме?
– То е Господь.
Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ. Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
към втори вариант >>
Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ.
(втори вариант)
Безразлично е кой казва това нѣщо, дали духоветѣ, дали учителитѣ, дали Богъ, или врѣмето е благоприятно, все едно и сѫщо нѣщо е, стига ти да вѣрвашъ. Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме? – То е Господь.
Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ.
Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
към втори вариант >>
Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
(втори вариант)
Защото какво сѫ духоветѣ? То е Господь. Какво сѫ учителитѣ, какво е благоприятното врѣме? – То е Господь. Навсѣкѫдѣ разумниятъ принципъ работи, а Той е Богъ.
Когато служимъ на Бога по този законъ, всѣкога може да знаемъ начина, по който може да изпълняваме въ даденъ случай волята Божия.
към втори вариант >>
Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо.
Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость. Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние. Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса. Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“
към втори вариант >>
Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо.
Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость.
Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние. Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса. Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“
към втори вариант >>
Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо. Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость.
Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние.
Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса. Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“
към втори вариант >>
Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо. Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость. Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние.
Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса.
Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“
към втори вариант >>
Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ простъ методъ да го прилагате въ случай, когато у васъ има колебание за нѣщо. Напримѣръ искате да разрѣшите единъ въпросъ, спрете се въ себе си и стойте, ако сте неразположени въ душата си, гнѣвни сте, недоволни сте отъ мѫжа си, въ този моментъ не взимайте какво и да е рѣшение, ще направите нѣкаква глупость. Чакайте да дойдатъ най-благоприятни условия, да бѫдете спокойни, безъ каква и да е отрицателна мисъль и съмнѣние. Станете положителни, обърнете ума си нагорѣ къмъ главата или го съсрѣдоточете къмъ душата си, така се съсрѣдоточете за 5–10–15 минути и слѣдъ това оставете този въпросъ, който ви смущава, мислете, че той е разрѣшенъ и веднага слѣдъ това ще дойде отговорътъ на въпроса.
Но този отговоръ нѣма да дойде тъй, както единъ евангелистъ правилъ опитъ: ималъ нужда отъ 3000 лева и затова отива при единъ американски мисионеръ да му иска и казва: „Господь ме прати да ти искамъ пари.“ Мисионерътъ му отговорилъ: „Ако Господь те изпратилъ, азъ щѣхъ да имамъ пари.“
към втори вариант >>
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно.
(втори вариант)
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно.
Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ?
към втори вариант >>
Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ.
(втори вариант)
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно.
Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ.
И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ?
към втори вариант >>
И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо?
(втори вариант)
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ.
И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо?
Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо?
към втори вариант >>
Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ.
(втори вариант)
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо?
Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ.
Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо? Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть.
към втори вариант >>
Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си.
(втори вариант)
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ.
Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си.
Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо? Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть. Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>
Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ?
(втори вариант)
Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си.
Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ?
“ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо? Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть. Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>
“ Какво ще стане съ васъ?
(втори вариант)
Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ?
“ Какво ще стане съ васъ?
Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо? Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть. Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>
Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо?
(втори вариант)
И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина.“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ?
Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо?
Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть. Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>
Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть.
(втори вариант)
Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, Той се интересува отъ васъ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо?
Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть.
Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>
Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
(втори вариант)
Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е, Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си. Понеже вие се намирате въ най-трудни врѣмена, вие казвате: „Какво ли ще стане съ насъ? “ Какво ще стане съ васъ? Въ по-добри врѣмена никога не сме живѣли. Защо? Когато една болесть почне да се лѣкува, положението на болния е десеть пѫти по-добро, отколкото когато не се е лѣкувала тази болесть.
Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората.
към втори вариант >>
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши.
Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си?
към втори вариант >>
Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши.
Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина.
Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли?
към втори вариант >>
Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши. Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина.
Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки.
Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не.
към втори вариант >>
Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши. Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки.
Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ.
И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината?
към втори вариант >>
И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши. Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ.
И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ.
„Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината? – Не.
към втори вариант >>
„Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си?
(втори вариант)
Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши. Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ.
„Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си?
Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината? – Не. – Четвъртъ ще можешъ ли?
към втори вариант >>
Цѣлата сума ще можешъ ли?
(втори вариант)
Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си?
Цѣлата сума ще можешъ ли?
– Не. – Половината? – Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли?
– Не.
– Половината? – Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ.
към втори вариант >>
– Половината?
(втори вариант)
Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не.
– Половината?
– Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината?
– Не.
– Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни.
към втори вариант >>
– Четвъртъ ще можешъ ли?
(втори вариант)
„Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината? – Не.
– Четвъртъ ще можешъ ли?
– Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ.
към втори вариант >>
– Да.
(втори вариант)
Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината? – Не. – Четвъртъ ще можешъ ли?
– Да.
– Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ.
към втори вариант >>
– Дай колкото можешъ.
(втори вариант)
– Не. – Половината? – Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да.
– Дай колкото можешъ.
Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ.
към втори вариант >>
Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума.
(втори вариант)
– Половината? – Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ.
Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума.
Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия.
към втори вариант >>
Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни.
(втори вариант)
– Не. – Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума.
Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни.
Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ.
(втори вариант)
– Четвъртъ ще можешъ ли? – Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни.
Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ.
Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ.
(втори вариант)
– Да. – Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ.
Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ.
Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ.
(втори вариант)
– Дай колкото можешъ. Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ.
Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ.
Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия. И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия.
(втори вариант)
Съ тази отстѫпка, която направихъ на този човѣкъ, той ще ми бѫде повече приятель, отколкото, ако го бѣхъ далъ подъ сѫдъ.“ Другъ примѣръ: трима братя македонци, съдружници трѣбвало да дѣлятъ една сума. Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ.
Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия.
И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
(втори вариант)
Единиятъ билъ евангелистъ, а другитѣ двама – православни. Най-голѣмиятъ отъ тѣхъ искалъ да вземе най-голѣмата часть, но другитѣ казали: „Не, тънки смѣтки трѣбватъ, ще се дѣлимъ по равно.“ И даватъ се подъ сѫдъ. Най-голѣмиятъ успѣлъ да прѣдпише имането на жена си, но тя слѣдъ врѣме го изпѫжда, отъ което всички обѣдняватъ. Най-послѣ, най-малкиятъ братъ отива и казва: „Азъ съмъ готовъ да отстѫпя, дай каквото има.“ „Азъ вече нѣмамъ нищо,“ му отговаря най-голѣмиятъ. Това го вършатъ днесъ всички велики държави: Англия, Франция, Русия, Германия.
И азъ рекохъ: ако тѣ не служатъ на Бога въ духъ и истина, ще изгубятъ всичко.
към втори вариант >>
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина.
(втори вариант)
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина.
Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала. Това значи въ уравненията да прѣвръщаме.
към втори вариант >>
Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ?
(втори вариант)
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина.
Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ?
Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала. Това значи въ уравненията да прѣвръщаме. И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“.
към втори вариант >>
Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли.
(втори вариант)
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ?
Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли.
Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала. Това значи въ уравненията да прѣвръщаме. И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ.
(втори вариант)
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли.
Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ.
Това значи да си будала. Това значи въ уравненията да прѣвръщаме. И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Това значи да си будала.
(втори вариант)
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ.
Това значи да си будала.
Това значи въ уравненията да прѣвръщаме. И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Това значи въ уравненията да прѣвръщаме.
(втори вариант)
Това разбира Христосъ да се живѣе въ духъ и истина. Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала.
Това значи въ уравненията да прѣвръщаме.
И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“.
(втори вариант)
Жената казва: „Ти ми казвашъ такива обидни думи, не искамъ да те видя повече.“ Защо да го не видишъ? Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала. Това значи въ уравненията да прѣвръщаме.
И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“.
Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъвтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. Това значи да си будала. Това значи въ уравненията да прѣвръщаме. И вие жени, като ви кажатъ мѫжетѣ „будала“, вземете тѣзи домати, сварете ги, извадете добритѣ сокове и кажете: „благодаря за тази дума“.
Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него.
(втори вариант)
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него.
Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си. Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“. Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“.
към втори вариант >>
Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си.
(втори вариант)
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него.
Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си.
Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“. Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума?
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“.
(втори вариант)
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него. Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си.
Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“.
Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея.
към втори вариант >>
Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той!
(втори вариант)
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него. Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си. Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“.
Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той!
“ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др.
към втори вариант >>
“ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже.
(втори вариант)
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него. Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си. Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“. Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той!
“ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже.
Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа.
към втори вариант >>
Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“.
(втори вариант)
Може да се впуснете този въпросъ да го разисквате малко философски, може да четете книги върху него. Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си. Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“. Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже.
Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“.
Какво значи тази дума? Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
към втори вариант >>
Какво значи тази дума?
(втори вариант)
Може да четете, може да разисквате върху този въпросъ, но важно е за васъ да развивате волята си. Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“. Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“.
Какво значи тази дума?
Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
към втори вариант >>
Помислете върху нея.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Тя е жена съ силна воля.“ Рекохъ, тя е съ силна воля, ако ще може да прѣвърне думата „будала“. Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума?
Помислете върху нея.
Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
към втори вариант >>
Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др.
(втори вариант)
Ако ти развиешъ своята воля, никой нѣма да ти каже будала, а ще каже: „Колко красиво цвѣте, какво отлично дърво, колко сладъкъ плодъ, колко разуменъ човѣкъ е той! “ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея.
Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др.
Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа. Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
към втори вариант >>
Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа.
(втори вариант)
“ Научете се да прѣвръщате думитѣ на вашитѣ мѫже. Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др.
Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа.
Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
към втори вариант >>
Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
(втори вариант)
Напримѣръ мѫжътъ ти може да ти каже „змия“. Какво значи тази дума? Помислете върху нея. Прѣвърнете думитѣ: упорита, своенравна, твърдоглава, дълъгъ язикъ и др. Направете едно алхимическо разлагане, извадете отровата, изхвърлете я, а оставете само тѣзи елементи, които ще служатъ за съграждане на вашата душа.
Това значи да служишъ на Бога въ духъ и истина, тя е велика и дълбока наука въ свѣта.
към втори вариант >>
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика.
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно. Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика.
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно.
Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда.
към втори вариант >>
Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика. Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно.
Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ.
Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти.
към втори вариант >>
Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика. Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно. Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ.
Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка.
Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи.
към втори вариант >>
Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика. Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно. Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка.
Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича.
Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ.
към втори вариант >>
Това съмъ го наблюдавалъ.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика. Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно. Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича.
Това съмъ го наблюдавалъ.
Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ?
към втори вариант >>
Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда.
(втори вариант)
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно. Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ.
Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда.
Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ? “ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината.
към втори вариант >>
Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти.
(втори вариант)
Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда.
Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти.
Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ? “ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината. Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи.
(втори вариант)
Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти.
Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи.
Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ? “ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината. Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ.
(втори вариант)
Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи.
Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ.
Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ? “ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината. Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ?
(втори вариант)
Това съмъ го наблюдавалъ. Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ.
Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ?
“ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината. Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
към втори вариант >>
“ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината.
(втори вариант)
Напримѣръ нѣкой обича нѣкого, но каже му нѣкоя обидна дума и слѣдъ това се много измѫчва за казаната дума и страда. Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ?
“ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината.
Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
(втори вариант)
Обидениятъ обаче мисли, че първиятъ го е обидилъ нарочно и търси случай да му отмъсти. Когато дойде духътъ, когато истината стане глава, тази истина ще ви направи щастливи. Бихъ желалъ духътъ да стане глава на жената, а истината – глава на мѫжа и тогава Христосъ ще дойде и ще си направи жилище между васъ. Ще кажете: „Кога ще дойде Христосъ? “ Когато жената направи за глава духа, а мѫжътъ – истината.
Тогава ще има единъ прѣкрасенъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете.
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете.
Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то? Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта. Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ. Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то?
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете.
Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то?
Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта. Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ. Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта.
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете. Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то?
Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта.
Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ. Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ.
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете. Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то? Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта.
Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ.
Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ.
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете. Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то? Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта. Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ.
Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ.
Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата.
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете. Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то? Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта. Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ. Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ.
Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата.
Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то? Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта. Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ. Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата.
Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората.
(втори вариант)
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората.
Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ. Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата.
към втори вариант >>
Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ.
(втори вариант)
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората.
Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ.
Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ. Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение?
към втори вариант >>
Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ.
(втори вариант)
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ.
Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ.
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата.
към втори вариант >>
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ.
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество.
А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри.
към втори вариант >>
А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ.
(втори вариант)
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ. Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество.
А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ.
Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость.
към втори вариант >>
Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата.
(втори вариант)
Всички трѣбва да работите въ духъ и истина на Бога и ще служите на хората. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ. Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ.
Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата.
Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие.
към втори вариант >>
Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение?
(втори вариант)
Спасението на свѣта зависи само отъ единъ човѣкъ, отъ всѣки васъ. Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ. Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата.
Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение?
Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
към втори вариант >>
Това е едно криво схващане на нѣщата.
(втори вариант)
Така е и съ житното зърно, ако го поставите при най-благоприятни условия и да го държите при тѣзи условия около 12 години, то ще може да нахрани цѣлъ свѣтъ. Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение?
Това е едно криво схващане на нѣщата.
Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
към втори вариант >>
Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри.
(втори вариант)
Когато казвамъ, че Христосъ ще спаси свѣта, азъ подразбирамъ, че тази душа, която се изразила въ свѣта, тя е дала потикъ на цѣлото човѣчество. А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата.
Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри.
Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
към втори вариант >>
Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость.
(втори вариант)
А съврѣменнитѣ хора, ние сме отрицателни и затова нѣмаме успѣхъ. Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри.
Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость.
Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
към втори вариант >>
Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие.
(втори вариант)
Казваме: „Този е кривъ, онзи е кривъ“, и затова не върви работата. Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость.
Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие.
Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
към втори вариант >>
Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
(втори вариант)
Като мислимъ, че всички сѫ лоши, отъ гдѣ ще дойде това спасение? Това е едно криво схващане на нѣщата. Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие.
Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.
към втори вариант >>
Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени.
(втори вариант)
Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени.
Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски професоръ и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове. Това е велика философия. Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ. Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.
към втори вариант >>
Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски професоръ и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове.
(втори вариант)
Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени.
Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски професоръ и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове.
Това е велика философия. Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ. Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.
към втори вариант >>
Това е велика философия.
(втори вариант)
Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени. Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски професоръ и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове.
Това е велика философия.
Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ. Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.
към втори вариант >>
Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ.
(втори вариант)
Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени. Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски професоръ и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове. Това е велика философия.
Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ.
Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.
към втори вариант >>
Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.
(втори вариант)
Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени. Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски професоръ и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове. Това е велика философия. Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ.
Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората.
към втори вариант >>
Това изречение е положено отъ прѣди 2000 години.
(втори вариант)
Това изречение е положено отъ прѣди 2000 години.
Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ. Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога. Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота.
към втори вариант >>
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали.
(втори вариант)
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали.
Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го. Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той? “ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ.
към втори вариант >>
Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ.
(втори вариант)
Това изречение е положено отъ прѣди 2000 години.
Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ.
Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога. Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го.
(втори вариант)
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали.
Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го.
Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той? “ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето.
към втори вариант >>
Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога.
(втори вариант)
Това изречение е положено отъ прѣди 2000 години. Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ.
Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога.
Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота.
към втори вариант >>
Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той?
(втори вариант)
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали. Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го.
Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той?
“ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои.
към втори вариант >>
Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота.
(втори вариант)
Това изречение е положено отъ прѣди 2000 години. Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ. Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога.
Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота.
към втори вариант >>
“ Тамъ е грѣшката.
(втори вариант)
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали. Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го. Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той?
“ Тамъ е грѣшката.
Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои. Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не.
към втори вариант >>
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина.
Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
към втори вариант >>
Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не.
(втори вариант)
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали. Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го. Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той? “ Тамъ е грѣшката.
Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не.
Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои. Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не. Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
към втори вариант >>
Въ кланянето значи има два елемента.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина.
Въ кланянето значи има два елемента.
Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения. То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ.
(втори вариант)
Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали. Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го. Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той? “ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не.
Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ.
Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои. Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не. Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
към втори вариант >>
Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента.
Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е.
не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения. То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го. Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той? “ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ.
Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето.
Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои. Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не. Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
към втори вариант >>
не може да се ограничи и схване.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е.
не може да се ограничи и схване.
Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения. То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои.
(втори вариант)
Но веднага се явява съмнѣние и ще кажете: „Дали е Той? “ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето.
Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои.
Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не. Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
към втори вариант >>
Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване.
Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни.
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения. То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не.
(втори вариант)
“ Тамъ е грѣшката. Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои.
Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не.
Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
към втори вариант >>
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни.
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
(втори вариант)
Ако единъ лѣкарь ви намѣсти крака и ви помогне, той е истинския лѣкарь, не се съмнѣвайте дали е той или не. Вие приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който завързалъ магарето си съ юларя подъ едно дърво и заспалъ. Прѣзъ това врѣме дѣца дошли при магарето, развързали го и избѣгали, като оставили само юларя на магарето. Като се събудилъ Стоянъ, гледа – магарето го нѣма, а само юларътъ стои. Той си казалъ: „Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, а ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Започналъ да се съмнѣва дали е той или не.
Той не трѣбваше да спи, за да не изгуби магарето си.
към втори вариант >>
То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
(втори вариант)
Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни. Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ границата му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена.
(втори вариант)
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена.
Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него. Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска. Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента.
Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината. Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото. Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ.
към втори вариант >>
Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него.
(втори вариант)
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена.
Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него.
Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска. Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента.
Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“?
Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината. Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото. Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ. Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска.
(втори вариант)
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена. Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него.
Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска.
Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го.
към втори вариант >>
Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“?
Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ.
За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината. Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото. Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ. Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
към втори вариант >>
Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н.
(втори вариант)
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена. Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него. Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска.
Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н.
Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва.
към втори вариант >>
За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ.
За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината.
Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото. Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ. Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
към втори вариант >>
Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание.
(втори вариант)
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена. Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него. Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска. Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н.
Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание.
Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината.
Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото.
Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ. Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
към втори вариант >>
Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано.
(втори вариант)
И когато Господь дойде у васъ, вие не трѣбва да спите, а да сте будни, както всѣки момъкъ, който чака своята възлюблена. Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него. Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска. Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание.
Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано.
Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него.
към втори вариант >>
Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината. Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото.
Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ.
Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
към втори вариант >>
Това е служене на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Господь не трѣбва да ви чака, а вие Него. Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска. Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано.
Това е служене на Бога въ духъ и истина.
Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено.
към втори вариант >>
Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
(втори вариант)
Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината. Всички знаемъ по аналогия какво отношение има главата къмъ тѣлото. Всичко най-драго, най-скѫпоцѣнно е вложено вѫтрѣ въ човѣшкия мозъкъ и слѣдователно човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на своя мозъкъ.
Въ духовно отношение човѣкъ се опрѣдѣля по качеството на истината, която е вѫтрѣ въ неговата душа.
към втори вариант >>
Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го.
(втори вариант)
Писанието казва: „Онѣзи, който ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Като намѣримъ Господа, ще имаме една разумна философия въ живота и всѣки ще може да я приложи споредъ както иска. Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина.
Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го.
Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“.
(втори вариант)
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“.
Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция.
към втори вариант >>
Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва.
(втори вариант)
Напримѣръ ако е проповѣдникъ, ще я приложи въ своитѣ проповѣди; ако е учитель, ще дѣйствува като учитель и т.н. Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го.
Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва.
Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
към втори вариант >>
Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него.
(втори вариант)
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“.
Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него.
Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ.
към втори вариант >>
Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ние въ живота се различаваме не само по дрехитѣ си, но и по чувства и мисли, по качество и съдържание. Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва.
Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ.
Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
към втори вариант >>
Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ.
(втори вариант)
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“. Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него.
Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ.
Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ.
към втори вариант >>
Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него.
(втори вариант)
Като изказва една дума, тя трѣбва да има точно това съдържание, което е изказано. Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ.
Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него.
Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
към втори вариант >>
Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога?
(втори вариант)
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“. Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ.
Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога?
Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
към втори вариант >>
Това не е Божествено.
(втори вариант)
Това е служене на Бога въ духъ и истина. Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него.
Това не е Божествено.
Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
към втори вариант >>
Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ.
(втори вариант)
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“. Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога?
Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ.
Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
към втори вариант >>
Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Напримѣръ нѣкой слуга е обичанъ отъ господаря си, но щомъ той му открадне пари, натирва го. Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено.
Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ.
Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
към втори вариант >>
Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция.
(втори вариант)
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“. Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ.
Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция.
Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
към втори вариант >>
Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
(втори вариант)
Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. Нека я обича, когато е грозна, това е Божественото, да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е Божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ.
Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.
към втори вариант >>
Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ.
(втори вариант)
Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция.
Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ.
Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
към втори вариант >>
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ.
Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ.
(втори вариант)
Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ.
Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ.
Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
към втори вариант >>
Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ.
Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи.
Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
(втори вариант)
Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ.
Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.
към втори вариант >>
Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи.
Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри.
Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии.
(втори вариант)
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии.
Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си?
към втори вариант >>
Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри.
Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие.
Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература.
(втори вариант)
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии.
Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература.
Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте?
към втори вариант >>
Опитайте и приложете това учение.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие.
Опитайте и приложете това учение.
Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина. Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна.
(втори вариант)
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии. Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература.
Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна.
Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате?
към втори вариант >>
Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ съмъ рекълъ така: Всички дяволи да се съединятъ на тази Божествена нишка, пакъ нѣма да я измѣстятъ на единъ милиметъръ отъ пѫтя ѝ. Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение.
Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина.
Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена.
(втори вариант)
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии. Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна.
Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена.
Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие?
към втори вариант >>
Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
(втори вариант)
Тази нишка ще занесе всички на Божествения пѫть, дори и дяволитѣ ще оправи. Азъ вѣрвамъ, че хората ще станатъ добри. Това учение да го приложите у дома си, да нѣма плачъ по домоветѣ, а между мѫже и жени да има миръ и съгласие. Опитайте и приложете това учение. Всички хора пъшкатъ, а за да не бѫде така, служете на Бога въ духъ и истина.
Кажете единъ на другъ: „Мѫжътъ е истина, жената е духа.“ Ето една формула въ свѣта, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.
към втори вариант >>
Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени.
(втори вариант)
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии. Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена.
Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени.
Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея?
към втори вариант >>
Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си?
(втори вариант)
Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии. Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени.
Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си?
“ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща.
към втори вариант >>
“ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте?
(втори вариант)
Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си?
“ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте?
Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ.
към втори вариант >>
Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате?
(втори вариант)
Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте?
Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате?
Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни.
към втори вариант >>
Каква форма давате на чувството радость, веселие?
(втори вариант)
Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена. Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате?
Каква форма давате на чувството радость, веселие?
Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ.
към втори вариант >>
Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея?
(втори вариант)
Всѫщность реални нѣща сѫ само тѣзи, които сѫ безформени. Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие?
Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея?
Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ. Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ.
към втори вариант >>
Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща.
(втори вариант)
Може да си зададете въпросъ: „Каква реалность може да има въ онѣзи прѣдмети, които нѣматъ никаква форма у себе си? “ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея?
Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща.
Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ. Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ. А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е.
към втори вариант >>
Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ.
(втори вариант)
“ Питамъ ви: когато изпитвате нѣкое чувство, въ каква форма си го прѣдставяте? Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща.
Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ.
Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ. Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ. А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е. да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
към втори вариант >>
Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни.
(втори вариант)
Каква форма давате на удоволствието и неудоволствието, което изпитвате? Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ.
Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни.
И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ. Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ. А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е. да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
към втори вариант >>
И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ.
(втори вариант)
Каква форма давате на чувството радость, веселие? Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни.
И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ.
Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ. А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е. да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
към втори вариант >>
Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ.
(втори вариант)
Или напримѣръ имате едно понятие за истина, каква форма може да дадете на тази ваша идея? Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ.
Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ.
А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е. да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
към втори вариант >>
А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е.
(втори вариант)
Значи въ свѣта, вънъ отъ формитѣ, има и други реални нѣща. Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ. Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ.
А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е.
да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
към втори вариант >>
да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
(втори вариант)
Засега въ тази стадия на нашето развитие има нѣща по-реални отъ формитѣ. Тѣзи реални нѣща ученитѣ ги наричатъ субективни, вѫтрѣшни. И тъй, подъ думата „духъ“ подразбирамъ онази разумна сила, която дава животъ. Значи Христосъ казва, че трѣбва да се служи на Бога съ това разбиране на живота, което е вѫтрѣ въ насъ. А подъ „истина“ се разбира висшия смисълъ на нѣщата, т.е.
да разбирашъ отношенията на този животъ тъй, както трѣбва да ги прилагаме.
към втори вариант >>
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това?
(втори вариант)
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това?
“ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ. Самата истина въ себе си е конкретна. Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива.
към втори вариант >>
“ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ.
(втори вариант)
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това?
“ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ.
Самата истина въ себе си е конкретна. Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си?
към втори вариант >>
Самата истина въ себе си е конкретна.
(втори вариант)
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това? “ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ.
Самата истина въ себе си е конкретна.
Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно.
към втори вариант >>
Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ.
(втори вариант)
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това? “ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ. Самата истина въ себе си е конкретна.
Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ.
Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность.
към втори вариант >>
Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае.
(втори вариант)
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това? “ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ. Самата истина въ себе си е конкретна. Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ.
Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае.
Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность. Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива.
(втори вариант)
Всѣки е запознатъ съ думата „истина“ и вие често казвате: „Говоришъ ли ми истината, истина ли е това? “ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ. Самата истина въ себе си е конкретна. Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае.
Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива.
Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность. Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ.
към втори вариант >>
Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си?
(втори вариант)
“ Истината всѣкога опрѣдѣля отношенията, които сѫществуватъ. Самата истина въ себе си е конкретна. Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива.
Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си?
Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность. Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ. Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
към втори вариант >>
Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно.
(втори вариант)
Самата истина въ себе си е конкретна. Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си?
Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно.
Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность. Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ. Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
към втори вариант >>
Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность.
(втори вариант)
Когато имате истина въ себе си, ще почувствувате една вѫтрѣшна свѣтлина или въ сърдцето си или въ ума си, ще бѫдете увѣрени въ своитѣ убѣждения, вѣрвания и тѣ ще бѫдатъ за васъ една вѫтрѣшна сила, въ вашата душа нѣма да има страхъ. Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно.
Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность.
Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ. Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
към втори вариант >>
Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ.
(втори вариант)
Всѣки, който не е сигуренъ въ истината, ще се колебае. Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность.
Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ.
Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ. Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
към втори вариант >>
Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ.
(втори вариант)
Слѣдователно колебанието у насъ е признакъ, че ние нѣмаме още тази абсолютна истина, защото истината като понятие сѫществува, но тя сама по себе си е жива. Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность. Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ.
Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ.
Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
(втори вариант)
Като кажемъ думата „Иванъ“ има ли тя нѣкакъвъ животъ у себе си? Самото име е една прѣдстава, едно понятие за сѫщество, което носи това име, което е живо, разумно. Понѣкога се изразяваме за истината тъй, както за самото име Иванъ и въ това отношение истината е мъртва, тя е една прѣдстава, но когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една жива сѫщность. Слѣдователно на физическото поле човѣкъ, който има истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ истината и всички ще ги обичатъ.
Нѣкой казва: „Пожълтѣлъ съмъ.“ Рекохъ, намѣри истината, тя ще ти придаде каквито искашъ краски.
към втори вариант >>
Слѣдователно истината е онзи алхимически камъкъ, който може да прѣвръща нѣщата.
(втори вариант)
Слѣдователно истината е онзи алхимически камъкъ, който може да прѣвръща нѣщата.
Човѣкъ, у когото има истина, той е силенъ, безсмъртенъ, той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и отгдѣто мине всичко го поздравлява: и цвѣтя, и животни, и рѣки, и планини. Нѣма ли човѣкъ у себе си истина, поздравленията ще бѫдатъ обратни. Когато минавате прѣзъ свѣта и хората ви нападатъ, едно отъ двѣтѣ е истина: или че у васъ нѣма истина, или въ обществото я нѣма. На въпроса трѣбва да се погледне философски.
към втори вариант >>
Човѣкъ, у когото има истина, той е силенъ, безсмъртенъ, той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и отгдѣто мине всичко го поздравлява: и цвѣтя, и животни, и рѣки, и планини.
(втори вариант)
Слѣдователно истината е онзи алхимически камъкъ, който може да прѣвръща нѣщата.
Човѣкъ, у когото има истина, той е силенъ, безсмъртенъ, той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и отгдѣто мине всичко го поздравлява: и цвѣтя, и животни, и рѣки, и планини.
Нѣма ли човѣкъ у себе си истина, поздравленията ще бѫдатъ обратни. Когато минавате прѣзъ свѣта и хората ви нападатъ, едно отъ двѣтѣ е истина: или че у васъ нѣма истина, или въ обществото я нѣма. На въпроса трѣбва да се погледне философски.
към втори вариант >>
Нѣма ли човѣкъ у себе си истина, поздравленията ще бѫдатъ обратни.
(втори вариант)
Слѣдователно истината е онзи алхимически камъкъ, който може да прѣвръща нѣщата. Човѣкъ, у когото има истина, той е силенъ, безсмъртенъ, той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и отгдѣто мине всичко го поздравлява: и цвѣтя, и животни, и рѣки, и планини.
Нѣма ли човѣкъ у себе си истина, поздравленията ще бѫдатъ обратни.
Когато минавате прѣзъ свѣта и хората ви нападатъ, едно отъ двѣтѣ е истина: или че у васъ нѣма истина, или въ обществото я нѣма. На въпроса трѣбва да се погледне философски.
към втори вариант >>
Когато минавате прѣзъ свѣта и хората ви нападатъ, едно отъ двѣтѣ е истина: или че у васъ нѣма истина, или въ обществото я нѣма.
(втори вариант)
Слѣдователно истината е онзи алхимически камъкъ, който може да прѣвръща нѣщата. Човѣкъ, у когото има истина, той е силенъ, безсмъртенъ, той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и отгдѣто мине всичко го поздравлява: и цвѣтя, и животни, и рѣки, и планини. Нѣма ли човѣкъ у себе си истина, поздравленията ще бѫдатъ обратни.
Когато минавате прѣзъ свѣта и хората ви нападатъ, едно отъ двѣтѣ е истина: или че у васъ нѣма истина, или въ обществото я нѣма.
На въпроса трѣбва да се погледне философски.
към втори вариант >>
На въпроса трѣбва да се погледне философски.
(втори вариант)
Слѣдователно истината е онзи алхимически камъкъ, който може да прѣвръща нѣщата. Човѣкъ, у когото има истина, той е силенъ, безсмъртенъ, той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и отгдѣто мине всичко го поздравлява: и цвѣтя, и животни, и рѣки, и планини. Нѣма ли човѣкъ у себе си истина, поздравленията ще бѫдатъ обратни. Когато минавате прѣзъ свѣта и хората ви нападатъ, едно отъ двѣтѣ е истина: или че у васъ нѣма истина, или въ обществото я нѣма.
На въпроса трѣбва да се погледне философски.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля.
За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ.
към втори вариант >>
За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля.
За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя.
Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия.
към втори вариант >>
Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля. За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя.
Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя.
Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали.
към втори вариант >>
Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля. За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя.
Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя.
Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали. Този въпросъ е много широкъ.
към втори вариант >>
Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля. За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя.
Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се.
Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали. Този въпросъ е много широкъ.
към втори вариант >>
Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля. За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се.
Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ.
Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали. Този въпросъ е много широкъ.
към втори вариант >>
Това е религия.
(втори вариант)
За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ.
Това е религия.
Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали. Този въпросъ е много широкъ.
към втори вариант >>
Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали.
(втори вариант)
Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия.
Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали.
Този въпросъ е много широкъ.
към втори вариант >>
Този въпросъ е много широкъ.
(втори вариант)
Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали.
Този въпросъ е много широкъ.
към втори вариант >>
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога.
(втори вариант)
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога.
Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина. Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената.
към втори вариант >>
Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога.
(втори вариант)
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога.
Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога.
Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина. Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ.
към втори вариант >>
Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога. Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога.
Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина.
Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ.
към втори вариант >>
Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно.
(втори вариант)
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога. Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина.
Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно.
Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца.
към втори вариант >>
Това е една обикновена погрѣшка.
(втори вариант)
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога. Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина. Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно.
Това е една обикновена погрѣшка.
Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца. Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога.
към втори вариант >>
Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената.
(втори вариант)
Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога. Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина. Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка.
Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената.
Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца. Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога. Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та].
към втори вариант >>
Духътъ е жената, истината – мѫжътъ.
(втори вариант)
Ако жената казва на мѫжа: „Ти ми си черенъ, не искамъ да те видя,“ тя не се кланя на Бога. Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина. Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената.
Духътъ е жената, истината – мѫжътъ.
Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца. Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога. Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та]. Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
към втори вариант >>
Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ.
(втори вариант)
Ако казва за дѣцата си: „Защо ми сѫ тѣзи дѣца,“ тя не се кланя на Бога въ духъ и истина. Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ.
Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ.
Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца. Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога. Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та]. Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
към втори вариант >>
Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца.
(втори вариант)
Ако питате защо християнството не успѣва, то е защото не го схващатъ и разбиратъ правилно. Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ.
Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца.
Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога. Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та]. Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
към втори вариант >>
Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога.
(втори вариант)
Това е една обикновена погрѣшка. Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца.
Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога.
Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та]. Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
към втори вариант >>
Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та].
(втори вариант)
Тѣзи два елемента: духъ и истина могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца. Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога.
Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та].
Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
към втори вариант >>
Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
(втори вариант)
Духътъ е жената, истината – мѫжътъ. Христосъ казва: Онѣзи мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се съединятъ. Кланянето, това сѫ тѣхнитѣ дѣца. Като се съединятъ духътъ, истината и кланянето, това създава истинското служене на Бога. Отъ плодоветѣ на духа произлизатъ любовьта, радость[та].
Тѣзи сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената.
към втори вариант >>
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове?
(втори вариант)
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове?
Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво? Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове.
към втори вариант >>
Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво?
(втори вариант)
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове?
Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво?
Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта?
към втори вариант >>
Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие.
(втори вариант)
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове? Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво?
Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие.
Това е истинското служене на Бога. Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта.
към втори вариант >>
Това е истинското служене на Бога.
(втори вариант)
Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове? Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ Но какво? Отъ сега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие.
Това е истинското служене на Бога.
Като сѫдимъ по аналогия, кажете кои плодове най-много обичате? Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь.
към втори вариант >>
4.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла.
Кой човек наричаме пощурял? – Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял.
Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла.
Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си.
към беседата >>
За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ.
И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е.
За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ.
Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва.
към беседата >>
Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил.
Кой човек наричаме пощурял? – Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла.
Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил.
Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение?
към беседата >>
Към тях Той отправя своята светла страна.
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ.
Към тях Той отправя своята светла страна.
Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден.
към беседата >>
Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н.
Кой човек наричаме пощурял? – Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил.
Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н.
Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма.
към беседата >>
Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна.
И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна.
Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна.
Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така.
към беседата >>
Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си.
– Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н.
Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си.
Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
към беседата >>
Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност.
Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна.
Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност.
Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.
към беседата >>
Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена.
Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си.
Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена.
И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи.
към беседата >>
Не е ли същото и в училищата?
Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност.
Не е ли същото и в училищата?
Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат.
към беседата >>
И мъжът не вярва на жена си.
Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена.
И мъжът не вярва на жена си.
Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това?
към беседата >>
Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва.
За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата?
Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва.
Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него.
към беседата >>
Има ли нещо вярно в тяхното подозрение?
Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си.
Има ли нещо вярно в тяхното подозрение?
Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията.
към беседата >>
Ленивият ученик казва, че такъв е създаден.
Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва.
Ленивият ученик казва, че такъв е създаден.
Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим?
към беседата >>
Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма.
Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение?
Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма.
Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат.
към беседата >>
Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така.
Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден.
Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така.
Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора.
към беседата >>
Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма.
Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение?
към беседата >>
Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.
Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така.
Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.
И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите.
към беседата >>
Той им желае доброто и се радва на техните успехи.
Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
Той им желае доброто и се радва на техните успехи.
Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората.
към беседата >>
И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат.
Не е ли същото и в училищата? Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.
И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат.
Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в това?
И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи.
Има ли нещо лошо в това?
Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората?
към беседата >>
Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него.
Учителят наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат.
Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него.
– Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
към беседата >>
Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията.
Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това?
Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията.
Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората? За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води?
към беседата >>
– Отде и как ще се учим?
Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него.
– Отде и как ще се учим?
– Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път.
към беседата >>
Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат.
Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията.
Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат.
Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората? За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води? ”.
към беседата >>
– Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора.
Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим?
– Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора.
Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път.
към беседата >>
Какво ще бъде тогава неговото положение?
Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат.
Какво ще бъде тогава неговото положение?
Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората? За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води? ”.
към беседата >>
Така трябва и вие да се учите.
Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора.
Така трябва и вие да се учите.
Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея.
към беседата >>
Той има право да говори за слепотата на хората.
Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение?
Той има право да говори за слепотата на хората.
Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората? За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води? ”.
към беседата >>
Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите.
Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си.
към беседата >>
Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората?
Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората.
Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората?
За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води? ”.
към беседата >>
Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той.
към беседата >>
За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води?
Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората?
За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води?
”.
към беседата >>
Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път.
– Отде и как ще се учим? – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път.
Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>
”.
Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората? За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води?
”.
към беседата >>
Той всякога търси лесния път.
– Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път.
Той всякога търси лесния път.
Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота.
Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания.
към беседата >>
Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея.
Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път.
Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея.
При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>
Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота.
Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят.
Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота.
към беседата >>
При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си.
Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея.
При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си.
Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>
Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят.
Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено.
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл.
към беседата >>
Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той.
Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си.
Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той.
Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено.
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото.
Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност.
към беседата >>
Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той.
Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
към беседата >>
Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото.
Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното.
Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги.
към беседата >>
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство.
Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
към беседата >>
Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното.
Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания.
Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи.
към беседата >>
Не е важно да съградите една къща в няколко дена.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство.
Не е важно да съградите една къща в няколко дена.
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота.
Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания.
Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота.
А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
към беседата >>
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена.
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти.
Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи.
към беседата >>
А животът има смисъл.
Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота.
А животът има смисъл.
Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
към беседата >>
Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти.
Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание.
Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
към беседата >>
Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност.
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл.
Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност.
Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
към беседата >>
Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание.
Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те.
Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
към беседата >>
Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги.
Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност.
Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги.
Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
към беседата >>
Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те.
Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
към беседата >>
Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи.
Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги.
Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи.
Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
към беседата >>
При това, те научиха нещо и от своите потисници.
Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
При това, те научиха нещо и от своите потисници.
За човека е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
към беседата >>
Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи.
Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
към беседата >>
За човека е важно да се учи.
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници.
За човека е важно да се учи.
При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
към беседата >>
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
към беседата >>
При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи.
При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.
към беседата >>
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата.
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
към беседата >>
НАГОРЕ