НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1514
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1514
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всяко растение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.8.1938г.,
Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек.
Лошите думи, които някой казал за него, вследствие на което губи разположението си. Той чул, че някой казал една лоша дума за него, а не е чул десетте добри думи. Който чува само лошите думи, които се говорят за него или за ближните му, той не е музикален човек, няма добър слух. Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи.
Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек.
Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме.
към беседата >>
Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща?
Той чул, че някой казал една лоша дума за него, а не е чул десетте добри думи. Който чува само лошите думи, които се говорят за него или за ближните му, той не е музикален човек, няма добър слух. Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек.
Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща?
От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
към беседата >>
От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне.
Който чува само лошите думи, които се говорят за него или за ближните му, той не е музикален човек, няма добър слух. Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща?
От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне.
Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
към беседата >>
Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш.
Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне.
Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш.
Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
към беседата >>
Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време.
В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш.
Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време.
Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
към беседата >>
Сегашните хора дават много, но не навреме.
Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време.
Сегашните хора дават много, но не навреме.
Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
към беседата >>
Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме.
Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад.
към беседата >>
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието.
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието.
– Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете.
към беседата >>
– Защо?
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието.
– Защо?
– Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят.
към беседата >>
– Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква.
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо?
– Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква.
Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално.
към беседата >>
Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски.
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква.
Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски.
Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето.
към беседата >>
Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето.
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски.
Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето.
Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо.
към беседата >>
Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете.
Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето.
Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете.
Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае.
към беседата >>
Докато живее с миналото, той е в човешкия свят.
– Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете.
Докато живее с миналото, той е в човешкия свят.
Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно.
към беседата >>
Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално.
– Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят.
Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално.
Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет.
към беседата >>
Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето.
Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално.
Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето.
Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения.
към беседата >>
Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо.
Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето.
Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо.
Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях.
към беседата >>
Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае.
Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо.
Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае.
Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
към беседата >>
Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно.
Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае.
Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно.
Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
към беседата >>
Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет.
Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно.
Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет.
Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
към беседата >>
Детската глава не е създала тия стихотворения.
Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет.
Детската глава не е създала тия стихотворения.
И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
към беседата >>
И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях.
Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения.
И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях.
Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
към беседата >>
Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях.
Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви.
към беседата >>
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен.
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен.
Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе.
към беседата >>
Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча.
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен.
Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча.
И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш.
към беседата >>
И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително.
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен. Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча.
И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително.
Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш.
към беседата >>
Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда.
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен. Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително.
Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда.
Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
към беседата >>
Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината.
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен. Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда.
Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината.
В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
към беседата >>
В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе.
Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен. Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината.
В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе.
Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
към беседата >>
Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш.
Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе.
Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш.
В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
към беседата >>
В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш.
И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш.
В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш.
Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
към беседата >>
Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш.
Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното.
към беседата >>
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят.
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят.
Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате.
към беседата >>
Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ.
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят.
Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ.
– Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае.
към беседата >>
– Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората.
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ.
– Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората.
Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър.
към беседата >>
Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е.
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората.
Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е.
Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това.
към беседата >>
Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания.
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е.
Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания.
Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая.
към беседата >>
Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате.
Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания.
Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате.
Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър".
към беседата >>
Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае.
Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате.
Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае.
На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено.
към беседата >>
На друг някой казват, че не е добър.
– Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае.
На друг някой казват, че не е добър.
И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът.
към беседата >>
И той се чуди, вярно ли е това.
Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър.
И той се чуди, вярно ли е това.
За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре.
към беседата >>
За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая.
Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това.
За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая.
Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете.
към беседата >>
Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър".
Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая.
Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър".
Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден.
към беседата >>
Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено.
Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър".
Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено.
Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата.
към беседата >>
Такова нещо е катърът.
На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено.
Такова нещо е катърът.
Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата. Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
към беседата >>
Катърът се ражда от кобила и магаре.
И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът.
Катърът се ражда от кобила и магаре.
Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата. Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
към беседата >>
Той е нещо средно между двете.
За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре.
Той е нещо средно между двете.
Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата. Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
към беседата >>
Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден.
Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете.
Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден.
Той не е създаден от природата. Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
към беседата >>
Той не е създаден от природата.
Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден.
Той не е създаден от природата.
Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
към беседата >>
Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата.
Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди.
към беседата >>
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки.
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки.
То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат.
към беседата >>
То не може да изяде една ябълка, а взима десет.
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки.
То не може да изяде една ябълка, а взима десет.
Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си.
към беседата >>
Защо му са толкова много ябълки?
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет.
Защо му са толкова много ябълки?
Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение.
към беседата >>
Това показва, че желанията му са много.
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки?
Това показва, че желанията му са много.
И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение?
към беседата >>
И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат.
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много.
И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат.
Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право?
към беседата >>
Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат.
Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат.
Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат.
Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд.
към беседата >>
Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си.
То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат.
Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си.
После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му.
към беседата >>
После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение.
Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си.
После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение.
Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата.
към беседата >>
Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение?
Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение.
Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение?
Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат.
към беседата >>
Кой ви даде това право?
И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение?
Кой ви даде това право?
Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша.
към беседата >>
Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд.
Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право?
Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд.
Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере.
към беседата >>
Преди него други са опитали плодовете на черешата му.
Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд.
Преди него други са опитали плодовете на черешата му.
Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?
към беседата >>
Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата.
После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му.
Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата.
Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен.
към беседата >>
Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат.
Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата.
Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат.
Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие?
към беседата >>
Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша.
Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат.
Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша.
Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена.
към беседата >>
Тя мисли, че господарят й я бере.
Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша.
Тя мисли, че господарят й я бере.
Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни.
към беседата >>
Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?
Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере.
Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?
– Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
към беседата >>
– Не си свободен.
Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?
– Не си свободен.
– Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
към беседата >>
– Не съм ли чадо Божие?
Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен.
– Не съм ли чадо Божие?
– Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
към беседата >>
– Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена.
Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие?
– Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена.
Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
към беседата >>
Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни.
Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена.
Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни.
Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
към беседата >>
Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни.
Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове.
към беседата >>
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават.
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават.
Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина.
към беседата >>
Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума.
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават.
Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума.
Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време.
към беседата >>
Животът на сърцето е живот на тъмнина.
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума.
Животът на сърцето е живот на тъмнина.
Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време.
към беседата >>
Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите.
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина.
Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите.
Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите.
Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
към беседата >>
Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина.
Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си".
Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина.
Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
към беседата >>
Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време.
Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина.
Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време.
Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
към беседата >>
Сърцето страда и с време и без време.
Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време.
Сърцето страда и с време и без време.
Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
към беседата >>
Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време.
Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват.
към беседата >>
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени".
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени".
Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина.
към беседата >>
Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести.
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени".
Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести.
Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете.
към беседата >>
Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства.
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени". Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести.
Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства.
Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
към беседата >>
Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава.
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени". Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства.
Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава.
Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
към беседата >>
Като го възпитава, Той внася светлина в него.
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени". Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава.
Като го възпитава, Той внася светлина в него.
Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
към беседата >>
Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина.
„Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени". Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него.
Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина.
Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
към беседата >>
Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете.
Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина.
Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете.
Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
към беседата >>
Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете.
Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред.
към беседата >>
2.
Силен и слаб
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1938г.,
Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея.
– Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта.
Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея.
Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея.
към беседата >>
Любовта дава ценност на всички неща.
Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея.
Любовта дава ценност на всички неща.
Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод.
към беседата >>
Тя съдържа в себе си всички възможности.
Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща.
Тя съдържа в себе си всички възможности.
В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие.
към беседата >>
В това отношение тя е подобна на костилката в плода.
Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности.
В това отношение тя е подобна на костилката в плода.
Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие.
към беседата >>
Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката.
Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода.
Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката.
Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш.
към беседата >>
Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея.
Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката.
Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея.
От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш.
към беседата >>
От една костилка се ражда само един плод.
Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея.
От една костилка се ражда само един плод.
Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта.
към беседата >>
Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие.
Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод.
Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие.
Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта.
към беседата >>
Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие.
В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие.
Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие.
Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка.
към беседата >>
Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш.
Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие.
Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш.
Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби.
към беседата >>
Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш.
Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш.
Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш.
Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце.
към беседата >>
Това е магията на любовта.
От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш.
Това е магията на любовта.
Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта.
към беседата >>
Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта.
Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта.
Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта.
Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода.
към беседата >>
Той не е готов още за тази костилка.
Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта.
Той не е готов още за тази костилка.
Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли.
към беседата >>
Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби.
Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка.
Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби.
Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
към беседата >>
Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце.
Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби.
Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце.
Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си.
към беседата >>
Този момък не е намерил костилката на любовта.
Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце.
Този момък не е намерил костилката на любовта.
Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването.
към беседата >>
Той се залъгва с външната, с месестата част на плода.
Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта.
Той се залъгва с външната, с месестата част на плода.
Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования.
към беседата >>
Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли.
Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода.
Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли.
Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип?
към беседата >>
Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли.
Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов.
към беседата >>
Ближния си ще обичате като себе си.
Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Ближния си ще обичате като себе си.
Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов. Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него.
към беседата >>
Пазете се от заблужденията на влюбването.
Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си.
Пазете се от заблужденията на влюбването.
Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов. Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
към беседата >>
Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования.
Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването.
Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования.
Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов. Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
към беседата >>
Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип?
Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования.
Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип?
Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов. Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
към беседата >>
Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов.
Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип?
Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов.
Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
към беседата >>
Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него.
Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов.
Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него.
Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
към беседата >>
Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов. Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него.
Не минава много време, на сцената се явява още една луна.
към беседата >>
Какво ще прави това паднало божество с две луни?
Какво ще прави това паднало божество с две луни?
към беседата >>
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия.
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия.
Тази любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам.
към беседата >>
Тази любов повдига всички живи същества.
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия.
Тази любов повдига всички живи същества.
Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа.
към беседата >>
Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света.
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия. Тази любов повдига всички живи същества.
Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света.
Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен.
към беседата >>
Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам.
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия. Тази любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света.
Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам.
Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит.
към беседата >>
Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва.
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия. Тази любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам.
Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва.
В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето.
към беседата >>
В светлината на свещта не вярвам.
Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия. Тази любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва.
В светлината на свещта не вярвам.
Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне.
към беседата >>
Тази светлина трае няколко часа.
Тази любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам.
Тази светлина трае няколко часа.
При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна.
към беседата >>
При това, за да светне свещта, кибрит е нужен.
Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа.
При това, за да светне свещта, кибрит е нужен.
Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва.
към беседата >>
Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит.
Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен.
Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит.
Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца.
към беседата >>
Донякъде само вярвам в светлината на слънцето.
Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит.
Донякъде само вярвам в светлината на слънцето.
Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне.
В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето.
Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне.
Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите.
към беседата >>
Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна.
Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне.
Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна.
Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н.
към беседата >>
Обаче, има едно слънце, което никога не загасва.
При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна.
Обаче, има едно слънце, което никога не загасва.
То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души.
към беседата >>
То осветява по-малките слънца.
Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва.
То осветява по-малките слънца.
Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа.
към беседата >>
Този закон се отнася и до душите.
Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца.
Този закон се отнася и до душите.
Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т.
към беседата >>
Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите.
Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите.
Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите.
Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява.
към беседата >>
Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н.
Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите.
Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н.
Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си.
към беседата >>
Бог пък осветява всички души.
Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н.
Бог пък осветява всички души.
Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо?
към беседата >>
Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа.
То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души.
Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа.
Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал.
към беседата >>
Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т.
Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа.
Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т.
е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи.
към беседата >>
е. вдъхновява.
Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т.
е. вдъхновява.
Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина.
към беседата >>
Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си.
Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява.
Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си.
– Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина. Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал.
към беседата >>
– Защо?
Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си.
– Защо?
– Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина. Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал. Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
към беседата >>
– Момъкът я напуснал.
Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо?
– Момъкът я напуснал.
Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина. Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал. Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
към беседата >>
Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи.
Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал.
Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи.
Човешката душа се нуждае от непреривна светлина. Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал. Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
към беседата >>
Човешката душа се нуждае от непреривна светлина.
е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи.
Човешката душа се нуждае от непреривна светлина.
Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал. Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
към беседата >>
Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал.
Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина.
Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал.
Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
към беседата >>
Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
– Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина. Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал.
Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм виделината на света".
Христос казва: „Аз съм виделината на света".
Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение.
към беседата >>
Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина.
Христос казва: „Аз съм виделината на света".
Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина.
На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване.
към беседата >>
На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят.
Христос казва: „Аз съм виделината на света". Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина.
На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят.
В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато.
към беседата >>
В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина.
Христос казва: „Аз съм виделината на света". Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят.
В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина.
Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н.
към беседата >>
Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас.
Христос казва: „Аз съм виделината на света". Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина.
Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас.
Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб.
към беседата >>
Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение.
Христос казва: „Аз съм виделината на света". Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас.
Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение.
В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест.
към беседата >>
В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване.
Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение.
В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване.
Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си.
към беседата >>
Там животът тече непрекъснато.
На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване.
Там животът тече непрекъснато.
Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора.
към беседата >>
Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н.
В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато.
Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н.
Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек.
към беседата >>
Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб.
Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н.
Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб.
Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния.
към беседата >>
Той може да носи само един килограм тежест.
Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб.
Той може да носи само един килограм тежест.
Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички.
към беседата >>
Силният човек може да носи земята на гърба си.
В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест.
Силният човек може да носи земята на гърба си.
Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така.
към беседата >>
Това значи, че той може да обича всички хора.
Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си.
Това значи, че той може да обича всички хора.
Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си.
към беседата >>
Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек.
Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора.
Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек.
В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен.
към беседата >>
В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния.
Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек.
В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния.
Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта.
към беседата >>
Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички.
Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния.
Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички.
– Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония.
към беседата >>
– Слаб съм, не мога да обичам така.
Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички.
– Слаб съм, не мога да обичам така.
– Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
към беседата >>
– Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си.
Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така.
– Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си.
Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
към беседата >>
Доброто прави човека силен.
Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си.
Доброто прави човека силен.
Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
към беседата >>
Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта.
В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен.
Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта.
Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
към беседата >>
Любовта не търпи никаква дисхармония.
Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта.
Любовта не търпи никаква дисхармония.
Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
към беседата >>
Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
– Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония.
Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си.
към беседата >>
Днес слънцето грее силно, денят е ясен, небето чисто.
Днес слънцето грее силно, денят е ясен, небето чисто.
Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са добри, и неговото слънце ще грее ясно, и неговият ден ще бъде добър.
към беседата >>
Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са добри, и неговото слънце ще грее ясно, и неговият ден ще бъде добър.
Днес слънцето грее силно, денят е ясен, небето чисто.
Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са добри, и неговото слънце ще грее ясно, и неговият ден ще бъде добър.
към беседата >>
Желая ви сега да бъдете силни в доброто, слаби в злото; силни в любовта, слаби в безлюбието; силни във вярата, слаби в безверието; силни в надеждата, слаби в обезсърчението.
Желая ви сега да бъдете силни в доброто, слаби в злото; силни в любовта, слаби в безлюбието; силни във вярата, слаби в безверието; силни в надеждата, слаби в обезсърчението.
към беседата >>
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче.
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче.
– Защо плачеш? – Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене!
към беседата >>
– Защо плачеш?
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче.
– Защо плачеш?
– Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано.
към беседата >>
– Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа.
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. – Защо плачеш?
– Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа.
– Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш?
към беседата >>
– Ела с мене!
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. – Защо плачеш? – Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа.
– Ела с мене!
По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми.
към беседата >>
По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне.
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. – Защо плачеш? – Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене!
По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне.
– Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене!
към беседата >>
– Не плачи, ела с мене!
Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. – Защо плачеш? – Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне.
– Не плачи, ела с мене!
След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца?
към беседата >>
След това среща трето дете, също така разплакано.
– Защо плачеш? – Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене!
След това среща трето дете, също така разплакано.
– Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши.
към беседата >>
– Защо плачеш?
– Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано.
– Защо плачеш?
– Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ?
към беседата >>
– Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми.
– Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш?
– Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми.
– Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? –Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце.
към беседата >>
– Ела с мене!
По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми.
– Ела с мене!
Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? –Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
към беседата >>
Къде ще заведе философът тия деца?
– Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене!
Къде ще заведе философът тия деца?
Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? –Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
към беседата >>
Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши.
След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца?
Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши.
Кой е този философ? –Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
към беседата >>
Кой е този философ?
– Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши.
Кой е този философ?
–Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
към беседата >>
–Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце.
– Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ?
–Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце.
Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
към беседата >>
Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
– Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? –Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце.
Значи, умът е силният, а сърцето – слабият.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви".
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви".
Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него.
към беседата >>
Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви".
Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият.
Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад?
към беседата >>
Ако пък е убит, тя плаче, страда за него.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият.
Ако пък е убит, тя плаче, страда за него.
Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си.
към беседата >>
Как ще се утешат тия хора?
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него.
Как ще се утешат тия хора?
Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят.
към беседата >>
Как ще утешите майката, която е изгубила сина си?
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора?
Как ще утешите майката, която е изгубила сина си?
Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити.
към беседата >>
Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си?
Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него.
– Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои.
към беседата >>
– Ама защо толкова млад?
Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него.
– Ама защо толкова млад?
– Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит?
към беседата >>
– Той е повикан горе, там да държи изпитите си.
Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад?
– Той е повикан горе, там да държи изпитите си.
Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него.
към беседата >>
Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят.
Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си.
Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят.
Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми?
към беседата >>
Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити.
Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят.
Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити.
За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът.
към беседата >>
За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои.
Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити.
За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои.
– Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не.
към беседата >>
– Защо моят син трябваше да бъде убит?
– Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои.
– Защо моят син трябваше да бъде убит?
Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае.
към беседата >>
Аз се молих много за него.
– Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит?
Аз се молих много за него.
Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа.
към беседата >>
Защо не са чули молитвата ми?
Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него.
Защо не са чули молитвата ми?
– Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа.
към беседата >>
– Там е въпросът.
Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми?
– Там е въпросът.
Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа.
към беседата >>
Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не.
За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът.
Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не.
Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа.
към беседата >>
Защо е така, никой не знае.
– Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не.
Защо е така, никой не знае.
Това не е наша работа.
към беседата >>
Това не е наша работа.
Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае.
Това не е наша работа.
към беседата >>
Нашата работа се заключава в обединението.
Нашата работа се заключава в обединението.
Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи.
към беседата >>
Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство.
Нашата работа се заключава в обединението.
Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство.
Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен.
към беседата >>
Днес всеки човек мисли само за себе си.
Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство.
Днес всеки човек мисли само за себе си.
Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи.
към беседата >>
Всяка майка се моли само за своя син.
Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си.
Всяка майка се моли само за своя син.
Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят.
към беседата >>
Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има.
Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син.
Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има.
Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни.
към беседата >>
Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи.
Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има.
Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи.
Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му.
към беседата >>
Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен.
Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи.
Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен.
След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство?
към беседата >>
След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи.
Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен.
След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи.
Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно.
към беседата >>
Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят.
Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи.
Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят.
При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят.
към беседата >>
При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни.
Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят.
При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни.
Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито.
към беседата >>
Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му.
Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни.
Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му.
Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
към беседата >>
Как ще се постигне това единство?
Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му.
Как ще се постигне това единство?
– Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
към беседата >>
– Много лесно.
След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство?
– Много лесно.
Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
към беседата >>
Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят.
Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно.
Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят.
С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
към беседата >>
С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито.
При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят.
С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито.
Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
към беседата >>
Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито.
Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества.
към беседата >>
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите.
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите.
– Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат?
към беседата >>
– Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване.
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите.
– Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване.
Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева.
към беседата >>
Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога.
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите. – Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване.
Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога.
Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях!
към беседата >>
Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре?
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите. – Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога.
Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре?
Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази?
към беседата >>
Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му.
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите. – Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре?
Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му.
Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи.
към беседата >>
Какво ще му пуснат?
Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите. – Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му.
Какво ще му пуснат?
– По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат.
към беседата >>
– По един-два лева.
– Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат?
– По един-два лева.
И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат.
към беседата >>
И след това той ще се прехрани с тях!
Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева.
И след това той ще се прехрани с тях!
Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече.
към беседата >>
Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази?
Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях!
Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази?
– Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат?
към беседата >>
– Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи.
Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази?
– Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи.
– Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат? – Божието.
към беседата >>
– Ама ще го считат за смахнат.
Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи.
– Ама ще го считат за смахнат.
– Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат? – Божието.
към беседата >>
– Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат.
– По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат.
– Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат.
За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат? – Божието.
към беседата >>
За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече.
И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат.
За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече.
Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат? – Божието.
към беседата >>
Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат?
Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече.
Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат?
– Божието.
към беседата >>
– Божието.
– Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат?
– Божието.
към беседата >>
В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си.
В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си.
Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице. След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза. Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми. – Синко, какво да правя с онзи с двете лица?
към беседата >>
Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице.
В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си.
Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице.
След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза. Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми. – Синко, какво да правя с онзи с двете лица?
към беседата >>
След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза.
В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си. Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице.
След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза.
Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми. – Синко, какво да правя с онзи с двете лица?
към беседата >>
Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми.
В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си. Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице. След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза.
Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми.
– Синко, какво да правя с онзи с двете лица?
към беседата >>
– Синко, какво да правя с онзи с двете лица?
В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си. Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице. След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза. Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми.
– Синко, какво да правя с онзи с двете лица?
към беседата >>
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения.
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения.
Кое е научното разрешение? То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота.
към беседата >>
Кое е научното разрешение?
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения.
Кое е научното разрешение?
То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория.
към беседата >>
То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо.
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение?
То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо.
Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта.
към беседата >>
Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти.
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо.
Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти.
Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта. Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
към беседата >>
Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение.
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти.
Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение.
Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта. Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
към беседата >>
Той свири с голяма точност и чистота.
Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение.
Той свири с голяма точност и чистота.
И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта. Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
към беседата >>
И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория.
Кое е научното разрешение? То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота.
И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория.
Същото може да се каже и за любовта. Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
към беседата >>
Същото може да се каже и за любовта.
То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория.
Същото може да се каже и за любовта.
Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
към беседата >>
Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта.
Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.
към беседата >>
Какво виждаме в живота на съвременните хора?
Какво виждаме в живота на съвременните хора?
– Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си.
към беседата >>
– Навсякъде неправилности, дисхармония.
Какво виждаме в живота на съвременните хора?
– Навсякъде неправилности, дисхармония.
Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си.
към беседата >>
Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората.
Какво виждаме в живота на съвременните хора? – Навсякъде неправилности, дисхармония.
Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората.
Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение.
към беседата >>
Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си.
Какво виждаме в живота на съвременните хора? – Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората.
Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си.
Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение. Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
към беседата >>
Не мисли ли правилно, той разваля челото си.
Какво виждаме в живота на съвременните хора? – Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си.
Не мисли ли правилно, той разваля челото си.
Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение. Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
към беседата >>
Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си.
Какво виждаме в живота на съвременните хора? – Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си.
Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си.
Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение. Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
към беседата >>
Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си.
– Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си.
Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си.
Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение. Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
към беседата >>
Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение.
Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си.
Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение.
Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
към беседата >>
Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение.
Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице.
към беседата >>
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени.
Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека.
към беседата >>
Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени.
Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум.
Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него.
към беседата >>
Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум.
Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата.
Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ.
към беседата >>
Духне ли той, мъглите се разпръсват.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата.
Духне ли той, мъглите се разпръсват.
Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
към беседата >>
Велико нещо е човешката мисъл.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват.
Велико нещо е човешката мисъл.
Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
към беседата >>
Тя определя човека.
И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл.
Тя определя човека.
По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
към беседата >>
По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него.
Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека.
По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него.
Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
към беседата >>
Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ.
Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него.
Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ.
Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
към беседата >>
Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ.
Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява.
към беседата >>
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога.
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога.
Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането.
към беседата >>
Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества.
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога.
Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества.
Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората?
към беседата >>
Това значи, че е дошло спасението на света.
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога. Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества.
Това значи, че е дошло спасението на света.
Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят.
към беседата >>
Как ще Го посрещнат животните?
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога. Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света.
Как ще Го посрещнат животните?
– Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта.
към беседата >>
– Чрез бягане.
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога. Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните?
– Чрез бягане.
Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби.
към беседата >>
Спасението на животните е в бягането.
Днес всички хора искат да видят лицето на Бога. Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане.
Спасението на животните е в бягането.
– Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение.
към беседата >>
– Как ще Го посрещнат хората?
Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането.
– Как ще Го посрещнат хората?
– Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта.
към беседата >>
– Като мислят.
Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората?
– Като мислят.
Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея.
към беседата >>
Спасението на хората е в мисълта.
Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят.
Спасението на хората е в мисълта.
Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща.
към беседата >>
Като мисли право, човек едновременно люби.
– Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта.
Като мисли право, човек едновременно люби.
Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности.
към беседата >>
Като мисли и люби, човек има всичко на разположение.
Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби.
Като мисли и люби, човек има всичко на разположение.
Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода.
към беседата >>
Реалността на живота е в любовта.
– Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение.
Реалността на живота е в любовта.
Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката.
към беседата >>
3.
Степени на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, София, 21.8.1938г.,
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие".
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие".
Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата.
към беседата >>
Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота.
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие".
Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота.
Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината.
към беседата >>
Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е.
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота.
Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е.
да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията.
към беседата >>
да се запази живота.
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е.
да се запази живота.
Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие.
към беседата >>
Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости.
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота.
Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости.
Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва.
към беседата >>
Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата.
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости.
Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата.
Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си.
към беседата >>
Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината.
Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата.
Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината.
С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта.
към беседата >>
С други думи казано: животът ще примири човека със страданията.
Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината.
С други думи казано: животът ще примири човека със страданията.
Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека?
към беседата >>
Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие.
да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията.
Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие.
Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава?
към беседата >>
Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва.
Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие.
Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва.
Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
към беседата >>
Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си.
Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва.
Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си.
– Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
към беседата >>
– Не, Бог е в любовта.
Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си.
– Не, Бог е в любовта.
Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
към беседата >>
Кой дава живот на човека?
С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта.
Кой дава живот на човека?
Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
към беседата >>
Кой го утешава?
Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека?
Кой го утешава?
Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
към беседата >>
Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава?
Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
към беседата >>
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява.
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява.
Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват.
към беседата >>
Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно.
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява.
Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно.
Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях.
към беседата >>
Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката.
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно.
Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката.
И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде.
към беседата >>
И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях.
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката.
И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях.
Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват.
към беседата >>
Погледнете мъховете, които растат върху канарите.
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях.
Погледнете мъховете, които растат върху канарите.
С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо?
към беседата >>
С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват.
Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите.
С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват.
Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.
към беседата >>
Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях.
Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват.
Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях.
Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.
към беседата >>
Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде.
Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях.
Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде.
Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.
към беседата >>
Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват.
И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде.
Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват.
– Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.
към беседата >>
– Защо?
Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват.
– Защо?
– Живот имат в себе си – най-ценното в света.
към беседата >>
– Живот имат в себе си – най-ценното в света.
С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо?
– Живот имат в себе си – най-ценното в света.
към беседата >>
Търсете първо Царството Божие.
Търсете първо Царството Божие.
Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе във вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота на земята.
към беседата >>
Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Търсете първо Царството Божие.
Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Любовта ще внесе във вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота на земята.
към беседата >>
Любовта ще внесе във вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота на земята.
Търсете първо Царството Божие. Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Любовта ще внесе във вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота на земята.
към беседата >>
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни.
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни.
Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот.
към беседата >>
Най-ценното нещо за човека, това е животът.
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни.
Най-ценното нещо за човека, това е животът.
Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае.
към беседата >>
Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят.
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът.
Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят.
Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка.
към беседата >>
Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен.
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят.
Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен.
Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
към беседата >>
Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години.
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен.
Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години.
Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
към беседата >>
Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот.
Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години.
Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот.
Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
към беседата >>
Къде отива животът му, и той не знае.
Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот.
Къде отива животът му, и той не знае.
Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
към беседата >>
Животът на човека се топи като снежна топка.
Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае.
Животът на човека се топи като снежна топка.
Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
към беседата >>
Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка.
Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.
към беседата >>
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога.
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога.
За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните. Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
към беседата >>
За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните.
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога.
За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните.
Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
към беседата >>
Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост.
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога. За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните.
Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост.
Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
към беседата >>
Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога. За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните. Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост.
Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
към беседата >>
учи от тях.
учи от тях.
За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост.
към беседата >>
За да изкарва прехраната си, той станал обущар.
учи от тях.
За да изкарва прехраната си, той станал обущар.
Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща.
към беседата >>
Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар.
учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар.
Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар.
При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка.
към беседата >>
При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща.
учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар.
При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща.
Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание.
към беседата >>
Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му.
учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща.
Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му.
С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи.
към беседата >>
С това той искал да подчертае своята чистота и святост.
учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му.
С това той искал да подчертае своята чистота и святост.
Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
към беседата >>
Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща.
За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост.
Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща.
Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
към беседата >>
Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка.
Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща.
Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка.
Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
към беседата >>
Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание.
При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка.
Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание.
Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
към беседата >>
Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи.
Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание.
Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи.
– Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
към беседата >>
– Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи.
– Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.
към беседата >>
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията?
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията?
Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
към беседата >>
Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана.
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията?
Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана.
От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
към беседата >>
От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта.
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана.
От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта.
Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
към беседата >>
Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му.
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта.
Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му.
Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
към беседата >>
Ще кажете, че светията се е съблазнил.
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му.
Ще кажете, че светията се е съблазнил.
– Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
към беседата >>
– Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил.
– Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
към беседата >>
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат.
Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно.
към беседата >>
Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат.
Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят.
към беседата >>
В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите.
Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания?
към беседата >>
Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите.
Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие.
Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция.
към беседата >>
Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие.
Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи.
Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум.
към беседата >>
Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи.
Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно.
Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества.
към беседата >>
Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят.
Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно.
Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят.
Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества.
към беседата >>
Къде се намират местата на тия съзнания?
В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят.
Къде се намират местата на тия съзнания?
За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н.
към беседата >>
За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция.
Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания?
За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция.
Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж.
към беседата >>
Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум.
Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция.
Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум.
Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство.
към беседата >>
Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества.
Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум.
Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества.
Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал.
към беседата >>
Страшно е да живеете между неорганизирани същества.
Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества.
Страшно е да живеете между неорганизирани същества.
Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът?
към беседата >>
Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н.
Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества.
Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н.
Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления.
към беседата >>
Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж.
За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н.
Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж.
За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа.
към беседата >>
За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство.
Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж.
За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство.
Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира.
към беседата >>
Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал.
Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство.
Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал.
Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта?
към беседата >>
Къде е човекът?
Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал.
Къде е човекът?
Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра.
към беседата >>
Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления.
Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът?
Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления.
Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията.
към беседата >>
Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа.
Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления.
Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа.
Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра.
към беседата >>
Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира.
За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа.
Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира.
На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт".
към беседата >>
На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта?
Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира.
На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта?
Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали.
към беседата >>
Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра.
Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта?
Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра.
Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор.
към беседата >>
Значи, то върви към периферията.
Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра.
Значи, то върви към периферията.
Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее.
към беседата >>
Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра.
Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията.
Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра.
Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора.
към беседата >>
Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт".
Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра.
Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт".
Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят.
към беседата >>
Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали.
На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт".
Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали.
Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят.
към беседата >>
Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор.
Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали.
Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор.
Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора.
към беседата >>
Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее.
Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор.
Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее.
Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне.
към беседата >>
Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора.
Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее.
Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора.
Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора.
към беседата >>
Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят.
Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора.
Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят.
Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо?
към беседата >>
Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят.
Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят.
Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят.
Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат.
към беседата >>
Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора.
Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят.
Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора.
В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.
към беседата >>
В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне.
Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора.
В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне.
Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.
към беседата >>
Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора.
Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне.
Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора.
– Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.
към беседата >>
– Защо?
Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора.
– Защо?
– Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.
към беседата >>
– Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат.
Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо?
– Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат.
Той не познава нито небето, нито ада.
към беседата >>
Той не познава нито небето, нито ада.
Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат.
Той не познава нито небето, нито ада.
към беседата >>
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея.
Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита.
към беседата >>
Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея.
Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен.
Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава.
към беседата >>
Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен.
Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува.
Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани?
към беседата >>
Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува.
Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита.
Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може.
към беседата >>
Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита.
Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си.
Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди?
към беседата >>
Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си.
Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита.
Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие.
към беседата >>
Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава.
Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита.
Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава.
Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност?
към беседата >>
Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани?
Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава.
Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани?
Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта.
към беседата >>
Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може.
Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани?
Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може.
Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди?
Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може.
Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди?
Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща.
към беседата >>
Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие.
Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди?
Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие.
Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето.
към беседата >>
Коя е тази реалност?
Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие.
Коя е тази реалност?
– Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
към беседата >>
– Любовта.
Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност?
– Любовта.
Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
към беседата >>
Младите ще кажат, че познават любовта.
Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта.
Младите ще кажат, че познават любовта.
Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
към беседата >>
Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща.
Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта.
Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща.
Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
към беседата >>
Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето.
Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща.
Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето.
Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
към беседата >>
Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето.
Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.
към беседата >>
Какво нещо е любовта?
Какво нещо е любовта?
Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот.
към беседата >>
Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана.
Какво нещо е любовта?
Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана.
Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта.
към беседата >>
Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта.
Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана.
Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта.
Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието.
към беседата >>
Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила.
Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта.
Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила.
Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта.
към беседата >>
Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята.
Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила.
Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята.
Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието.
към беседата >>
Тя организира частиците му и го връща към живот.
Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята.
Тя организира частиците му и го връща към живот.
Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят?
към беседата >>
Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта.
Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот.
Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта.
Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта.
към беседата >>
Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието.
Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта.
Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието.
Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират?
към беседата >>
Това, което прави хората щастливи, е любовта.
Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието.
Това, което прави хората щастливи, е любовта.
Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието.
към беседата >>
Това, което ги прави нещастни, е безлюбието.
Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта.
Това, което ги прави нещастни, е безлюбието.
– Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре.
към беседата >>
– Коя е причината, която кара хората да живеят?
Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието.
– Коя е причината, която кара хората да живеят?
– Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек?
към беседата >>
– Любовта.
Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят?
– Любовта.
– Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв.
към беседата >>
– Коя е причината, която ги заставя да умират?
Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта.
– Коя е причината, която ги заставя да умират?
– Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче.
към беседата >>
– Безлюбието.
Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират?
– Безлюбието.
Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски.
към беседата >>
Значи, един трябва да живее, а друг – да умре.
Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието.
Значи, един трябва да живее, а друг – да умре.
– Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата?
към беседата >>
– Защо трябва да страда и да умира човек?
– Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре.
– Защо трябва да страда и да умира човек?
– Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание.
към беседата >>
– Законът е такъв.
– Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек?
– Законът е такъв.
При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца?
към беседата >>
При сегашните условия на живота не може другояче.
– Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв.
При сегашните условия на живота не може другояче.
– Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н.
към беседата >>
– Ние искаме да живеем братски.
– Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче.
– Ние искаме да живеем братски.
– Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
към беседата >>
– Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата?
Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски.
– Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата?
Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
към беседата >>
Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание.
– Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата?
Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание.
Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
към беседата >>
Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца?
– Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание.
Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца?
Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
към беседата >>
Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н.
При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца?
Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н.
Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
към беседата >>
Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
– Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н.
Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
към беседата >>
След всичко това хората търсят живот без страдания.
След всичко това хората търсят живот без страдания.
Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
към беседата >>
Това е невъзможно.
След всичко това хората търсят живот без страдания.
Това е невъзможно.
Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
към беседата >>
Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят.
След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно.
Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят.
Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
към беседата >>
Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло.
След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят.
Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло.
Бог може да направи това. Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
към беседата >>
Бог може да направи това.
След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло.
Бог може да направи това.
Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
към беседата >>
Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло. Бог може да направи това.
Той живее във всички форми, които съществуват в природата.
към беседата >>
Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем.
Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем.
Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той ще има живот в себе си". На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората, обаче, не е приятно да се жертват.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем.
Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Който Ме яде, той ще има живот в себе си". На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората, обаче, не е приятно да се жертват.
към беседата >>
Който Ме яде, той ще има живот в себе си".
Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем. Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Който Ме яде, той ще има живот в себе си".
На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората, обаче, не е приятно да се жертват.
към беседата >>
На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората, обаче, не е приятно да се жертват.
Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем. Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той ще има живот в себе си".
На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората, обаче, не е приятно да се жертват.
към беседата >>
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност.
В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е.
към беседата >>
В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност.
В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота.
Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване.
към беседата >>
Това става с всеки човек, който живее правилно.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност. В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота.
Това става с всеки човек, който живее правилно.
Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава.
към беседата >>
Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност. В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно.
Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота.
Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия.
към беседата >>
Стар човек не подразбира човек с бяла коса.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност. В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота.
Стар човек не подразбира човек с бяла коса.
Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса.
към беседата >>
Бялата коса, т. е.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност. В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса.
Бялата коса, т. е.
белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима.
към беседата >>
белият цвят е символ на щедрост, на даване.
В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е.
белият цвят е символ на щедрост, на даване.
Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима.
към беседата >>
Значи, старият човек е щедър, всичко дава.
Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване.
Значи, старият човек е щедър, всичко дава.
От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни.
към беседата >>
От стария човек изтича Божествена енергия.
Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава.
От стария човек изтича Божествена енергия.
Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава.
към беседата >>
Млад човек не е само този, който има черна коса.
Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия.
Млад човек не е само този, който има черна коса.
Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава.
към беседата >>
Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима.
Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса.
Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима.
Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна.
към беседата >>
Старият дава, младият взима.
белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима.
Старият дава, младият взима.
Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни.
към беседата >>
Старият празни хамбара си, а младият го пълни.
Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима.
Старият празни хамбара си, а младият го пълни.
Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си.
към беседата >>
Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава.
От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни.
Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава.
Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее.
към беседата >>
Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава.
Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава.
Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава.
Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага.
към беседата >>
Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна.
Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава.
Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна.
За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее.
към беседата >>
За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни.
Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна.
За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни.
Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият?
към беседата >>
Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си.
Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни.
Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си.
Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри.
към беседата >>
Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее.
Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си.
Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее.
Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
към беседата >>
Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага.
Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее.
Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага.
Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
към беседата >>
Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее.
Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага.
Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее.
– Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
към беседата >>
– Кой е по-добър: старият или младият?
За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее.
– Кой е по-добър: старият или младият?
– И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
към беседата >>
– И двамата са добри.
Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият?
– И двамата са добри.
Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
към беседата >>
Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри.
Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.
към беседата >>
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла.
Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна.
към беседата >>
Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла.
Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина.
Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове.
към беседата >>
Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина.
Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл.
Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината.
към беседата >>
Светлината подразбира проявения, организирания свят.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл.
Светлината подразбира проявения, организирания свят.
Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината.
към беседата >>
Първичната материя не е била организирана.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят.
Първичната материя не е била организирана.
Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро.
към беседата >>
Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана.
Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна.
От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър.
към беседата >>
От светлината пък се създават новите светове.
Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна.
От светлината пък се създават новите светове.
Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого?
към беседата >>
Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината.
Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове.
Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината.
Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета.
към беседата >>
Светлината излиза от тъмнината.
Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината.
Светлината излиза от тъмнината.
Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате.
към беседата >>
Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро.
Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината.
Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро.
Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път.
към беседата >>
Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър.
Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро.
Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър.
– За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието.
към беседата >>
– За кого?
От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър.
– За кого?
– За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>
– За своите малки тигърчета.
Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого?
– За своите малки тигърчета.
Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>
Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате.
Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета.
Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате.
За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>
За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път.
Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате.
За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път.
Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>
Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието.
Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път.
Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието.
Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>
Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
– За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието.
Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават.
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават.
Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият, обаче, се спъва и от най-малкото препятствие.
към беседата >>
Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят.
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават.
Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят.
Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият, обаче, се спъва и от най-малкото препятствие.
към беседата >>
Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде.
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят.
Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде.
Големият, обаче, се спъва и от най-малкото препятствие.
към беседата >>
Големият, обаче, се спъва и от най-малкото препятствие.
Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде.
Големият, обаче, се спъва и от най-малкото препятствие.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание.
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание.
Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек.
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание.
Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек.
Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд.
към беседата >>
Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот.
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек.
Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот.
Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира.
към беседата >>
Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи.
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот.
Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят.
към беседата >>
– Възможно е.
Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това?
– Възможно е.
Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят.
към беседата >>
Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд.
Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд.
Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
към беседата >>
Днес, обаче, всичко това се реализира.
Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд.
Днес, обаче, всичко това се реализира.
В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
към беседата >>
В бъдеще се очакват още по-големи открития.
Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира.
В бъдеще се очакват още по-големи открития.
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития.
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят.
Те ще знаят последните новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
към беседата >>
Те ще знаят последните новини от онзи свят.
– Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят.
Те ще знаят последните новини от онзи свят.
Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
към беседата >>
Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят.
Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
към беседата >>
4.
Великият подтик
,
СБ
,
РБ
, София, 26.8.1938г.,
В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си.
В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен.
Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст.
към беседата >>
Дето краката му го водели, там стъпвал.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен.
Дето краката му го водели, там стъпвал.
По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх.
към беседата >>
По едно време трябвало да мине през една греда.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал.
По едно време трябвало да мине през една греда.
Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх. В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
към беседата >>
Без да я забележи, той минал по нея благополучно.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда.
Без да я забележи, той минал по нея благополучно.
Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх. В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
към беседата >>
Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно.
Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил.
Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх. В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
към беседата >>
Тя била поставена над една грамадна пропаст.
В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил.
Тя била поставена над една грамадна пропаст.
Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх. В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
към беседата >>
Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх.
Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст.
Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх.
В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
към беседата >>
В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх.
В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.
към беседата >>
Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено.
Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено.
Нищо в света не е произволно и случайно. Който разбира това, само той ще се ползва. Който не го разбира, той постоянно ще се лута.
към беседата >>
Нищо в света не е произволно и случайно.
Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено.
Нищо в света не е произволно и случайно.
Който разбира това, само той ще се ползва. Който не го разбира, той постоянно ще се лута.
към беседата >>
Който разбира това, само той ще се ползва.
Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено. Нищо в света не е произволно и случайно.
Който разбира това, само той ще се ползва.
Който не го разбира, той постоянно ще се лута.
към беседата >>
Който не го разбира, той постоянно ще се лута.
Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено. Нищо в света не е произволно и случайно. Който разбира това, само той ще се ползва.
Който не го разбира, той постоянно ще се лута.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете".
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете".
Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията.
към беседата >>
Всички хора са минали вече през тази врата.
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете".
Всички хора са минали вече през тази врата.
Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих".
към беседата >>
Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети.
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете". Всички хора са минали вече през тази врата.
Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети.
Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих". С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища.
към беседата >>
Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му.
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете". Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети.
Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му.
Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих". С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
към беседата >>
Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си.
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете". Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му.
Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си.
Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих". С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
към беседата >>
Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията.
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете". Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си.
Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията.
Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих". С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
към беседата >>
Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих".
Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията.
Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих".
С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
към беседата >>
С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища.
Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих".
С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища.
Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
към беседата >>
Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих". С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища.
Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила".
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила".
Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си, когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си. Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум, в твоята душа и в твоя дух.
към беседата >>
Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си, когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си.
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила".
Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си, когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си.
Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум, в твоята душа и в твоя дух.
към беседата >>
Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум, в твоята душа и в твоя дух.
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила". Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си, когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си.
Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум, в твоята душа и в твоя дух.
към беседата >>
Кое е великото в живота?
Кое е великото в живота?
Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува.
към беседата >>
Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже.
Кое е великото в живота?
Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже.
– Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик.
към беседата >>
– Защо?
Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже.
– Защо?
– Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ.
към беседата >>
– Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави.
Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо?
– Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави.
Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант.
към беседата >>
Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината.
Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави.
Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината.
Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави.
към беседата >>
Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува.
Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината.
Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува.
И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи.
към беседата >>
И двамата имат един и същ подтик.
Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува.
И двамата имат един и същ подтик.
Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните.
към беседата >>
Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ.
– Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик.
Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ.
След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник.
към беседата >>
След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант.
– Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ.
След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант.
Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек.
към беседата >>
Не е въпрос за погрешките, които човек прави.
Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант.
Не е въпрос за погрешките, които човек прави.
Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото.
към беседата >>
Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи.
Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави.
Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи.
Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате.
към беседата >>
Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните.
И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи.
Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните.
Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси.
към беседата >>
Някой мисли, че е голям грешник.
Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните.
Някой мисли, че е голям грешник.
Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършените процеси.
към беседата >>
Друг пък мисли, че е свят човек.
След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник.
Друг пък мисли, че е свят човек.
Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършените процеси. Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
към беседата >>
Нито едното е вярно, нито другото.
Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек.
Нито едното е вярно, нито другото.
Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършените процеси. Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
към беседата >>
Затова, не си приписвайте качества, които нямате.
Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото.
Затова, не си приписвайте качества, които нямате.
Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършените процеси. Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
към беседата >>
Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси.
Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате.
Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси.
Следователно, не говорете за незавършените процеси. Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
към беседата >>
Следователно, не говорете за незавършените процеси.
Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси.
Следователно, не говорете за незавършените процеси.
Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
към беседата >>
Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършените процеси.
Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
към беседата >>
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята".
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята".
Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи.
към беседата >>
Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята".
Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва.
Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива.
към беседата >>
Казано е: „А земята беше неустроена и пуста".
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва.
Казано е: „А земята беше неустроена и пуста".
Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него.
към беседата >>
Бог сътвори света в шест деня.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста".
Бог сътвори света в шест деня.
Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни.
към беседата >>
Той даде първите условия за проява на живота.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня.
Той даде първите условия за проява на живота.
В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него.
към беседата >>
В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота.
В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи.
За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази.
към беседата >>
За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива.
Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи.
За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива.
Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си.
към беседата >>
Животните бяха предметно учение за него.
Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива.
Животните бяха предметно учение за него.
Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи.
към беседата >>
Първият човек трябвало да даде имена на всички животни.
Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него.
Първият човек трябвало да даде имена на всички животни.
Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално.
към беседата >>
Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него.
Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни.
Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него.
Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи.
към беседата >>
Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази.
В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него.
Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази.
Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
към беседата >>
Казват, че той изгубил щастието си.
За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази.
Казват, че той изгубил щастието си.
– Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
към беседата >>
– Не, щастието не се губи.
Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си.
– Не, щастието не се губи.
Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
към беседата >>
Това, което човек е изгубил, не е било реално.
Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи.
Това, което човек е изгубил, не е било реално.
Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
към беседата >>
Реалното никога не се губи.
Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално.
Реалното никога не се губи.
Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
към беседата >>
Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи.
Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
към беседата >>
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение.
Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст.
към беседата >>
Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение.
Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си.
И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека.
към беседата >>
И царят умира, и последният просяк умира.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си.
И царят умира, и последният просяк умира.
В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи.
към беседата >>
В природата и двамата минават под един закон.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира.
В природата и двамата минават под един закон.
Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите.
към беседата >>
Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон.
Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст.
Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто?
към беседата >>
Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст.
Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст.
То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета.
към беседата >>
То е Божественото начало в човека.
Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст.
То е Божественото начало в човека.
Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го.
към беседата >>
Ще кажете, че знаете тия работи.
И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека.
Ще кажете, че знаете тия работи.
– Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо?
към беседата >>
– Много неща знаете, но още много има да учите.
В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи.
– Много неща знаете, но още много има да учите.
Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава.
към беседата >>
Какво знание е това, което почива на видяно и чуто?
Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите.
Какво знание е това, което почива на видяно и чуто?
Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.
към беседата >>
Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета.
Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто?
Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета.
Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.
към беседата >>
Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го.
То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета.
Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го.
– Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.
към беседата >>
– Защо?
Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го.
– Защо?
– Сцената се е сменила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.
към беседата >>
– Сцената се е сменила, ново действие се дава.
– Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо?
– Сцената се е сменила, ново действие се дава.
Това, което минава и заминава, не е реално.
към беседата >>
Това, което минава и заминава, не е реално.
Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава.
Това, което минава и заминава, не е реално.
към беседата >>
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.
Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света.
към беседата >>
Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа?
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека.
Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа?
В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината.
към беседата >>
В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта.
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа?
В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта.
Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания.
към беседата >>
Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е.
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта.
Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е.
реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може.
към беседата >>
реалност без сенки.
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е.
реалност без сенки.
За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му.
към беседата >>
За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света.
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки.
За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света.
Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината.
към беседата >>
Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света.
Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг.
към беседата >>
Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания.
В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания.
В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят.
към беседата >>
В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може.
Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания.
В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може.
Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към беседата >>
Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му.
реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може.
Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му.
Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към беседата >>
Същото се отнася и до светлината.
За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му.
Същото се отнася и до светлината.
Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към беседата >>
Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг.
Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината.
Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг.
Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към беседата >>
Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят.
Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг.
Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят.
Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към беседата >>
Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят.
Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към беседата >>
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат.
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат.
Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания?
към беседата >>
Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея.
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат.
Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея.
Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания? – И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
към беседата >>
Щом се прояви светлината, те се радват.
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея.
Щом се прояви светлината, те се радват.
Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания? – И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
към беседата >>
Голямо благословение е тъмнината в света.
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват.
Голямо благословение е тъмнината в света.
Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания? – И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
към беседата >>
Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината.
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света.
Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината.
– Не може ли без страдания? – И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
към беседата >>
– Не може ли без страдания?
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината.
– Не може ли без страдания?
– И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
към беседата >>
– И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания?
– И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
към беседата >>
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш?
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш?
– Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни.
към беседата >>
– Мога.
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш?
– Мога.
Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни. На една струна?
към беседата >>
Той излязъл на сцената и свирил на три струни.
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш? – Мога.
Той излязъл на сцената и свирил на три струни.
– На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога.
към беседата >>
– На две струни можеш ли да свириш?
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш? – Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни.
– На две струни можеш ли да свириш?
– Мога. Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога. – Ами без струни?
към беседата >>
– Мога.
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш? – Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш?
– Мога.
Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената.
към беседата >>
Той свирил на две струни.
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш? – Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш? – Мога.
Той свирил на две струни.
На една струна? – И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания?
към беседата >>
На една струна?
– Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни.
На една струна?
– И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта.
към беседата >>
– И на една мога.
Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни. На една струна?
– И на една мога.
– Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири.
към беседата >>
– Ами без струни?
– На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога.
– Ами без струни?
На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога.
към беседата >>
На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената.
– Мога. Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога. – Ами без струни?
На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената.
Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината.
към беседата >>
Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания?
Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената.
Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания?
Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея.
към беседата >>
Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта.
На една струна? – И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания?
Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта.
Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това?
към беседата >>
Мъдростта пък е в цигуларя, който свири.
– И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта.
Мъдростта пък е в цигуларя, който свири.
Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира.
към беседата >>
Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога.
– Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири.
Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога.
Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре.
към беседата >>
Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината.
На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога.
Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината.
Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
към беседата >>
Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея.
Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината.
Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея.
Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
към беседата >>
Какво означава това?
Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея.
Какво означава това?
Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
към беседата >>
Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира.
Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това?
Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира.
След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
към беседата >>
След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре.
Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира.
След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре.
При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
към беседата >>
При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре.
При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
към беседата >>
Какво представя раждането и какво смъртта?
Какво представя раждането и какво смъртта?
Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял.
към беседата >>
Раждането е свързано с бременността на човека.
Какво представя раждането и какво смъртта?
Раждането е свързано с бременността на човека.
Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл.
към беседата >>
Само онзи може да роди, който е бил бременен.
Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека.
Само онзи може да роди, който е бил бременен.
Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение.
към беседата >>
Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен.
Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен.
Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен.
Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат.
към беседата >>
Цяла нощ той се мъчил да роди нещо.
Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен.
Цяла нощ той се мъчил да роди нещо.
Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Гледал около себе си, никакво дете не видял.
Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо.
Гледал около себе си, никакво дете не видял.
Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии.
към беседата >>
Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл.
Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял.
Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл.
Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма.
към беседата >>
Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение.
Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл.
Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение.
Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите.
към беседата >>
Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат.
Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение.
Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат.
Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта.
към беседата >>
Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания.
Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат.
Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания.
Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината.
към беседата >>
Хората се страхуват от мъчнотии.
Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания.
Хората се страхуват от мъчнотии.
За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината.
към беседата >>
За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма.
Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии.
За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма.
Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината?
към беседата >>
Същото се отнася и до добродетелите.
Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма.
Същото се отнася и до добродетелите.
Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина.
към беседата >>
Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта.
Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите.
Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта.
Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина.
към беседата >>
Страшен е животът без мъдростта и без истината.
Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта.
Страшен е животът без мъдростта и без истината.
Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината?
към беседата >>
Велик е животът с мъдростта и с истината.
Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината.
Велик е животът с мъдростта и с истината.
Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви.
към беседата >>
Какво ще кажем за светлината и тъмнината?
За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината.
Какво ще кажем за светлината и тъмнината?
Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
към беседата >>
Страшен е животът без светлина и тъмнина.
Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината?
Страшен е животът без светлина и тъмнина.
Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
към беседата >>
Велик е животът със светлина и тъмнина.
Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина.
Велик е животът със светлина и тъмнина.
Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
към беседата >>
Какво страшно има в тъмнината?
Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина.
Какво страшно има в тъмнината?
Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
към беседата >>
Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви.
Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината?
Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви.
Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
към беседата >>
Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви.
Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
към беседата >>
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето.
Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа.
към беседата >>
Добре е да изучавате звездите на небето.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето.
Добре е да изучавате звездите на небето.
Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него.
към беседата >>
Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездите на небето.
Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди.
Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12.
към беседата >>
Всъщност те са една и съща звезда.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди.
Всъщност те са една и съща звезда.
Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня.
към беседата >>
Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда.
Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си.
Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта.
към беседата >>
Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си.
Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа.
Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката?
към беседата >>
Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него.
Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа.
Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него.
Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне.
към беседата >>
Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12.
Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него.
Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12.
Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне. Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
към беседата >>
Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня.
Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12.
Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня.
Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне. Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
към беседата >>
Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта.
Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня.
Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта.
Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне. Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
към беседата >>
Какво означава шесторката?
Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта.
Какво означава шесторката?
– Семе, посадено в земята, за да изникне. Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
към беседата >>
– Семе, посадено в земята, за да изникне.
Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката?
– Семе, посадено в земята, за да изникне.
Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
към беседата >>
Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне.
Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
към беседата >>
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея.
За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре.
към беседата >>
За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея.
За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване.
Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта?
към беседата >>
Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване.
Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия.
Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята.
към беседата >>
Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия.
Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва.
През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква.
към беседата >>
През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва.
През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва.
Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат.
към беседата >>
Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва.
Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре.
Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат.
към беседата >>
Какво е смъртта?
За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре.
Какво е смъртта?
– Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов.
към беседата >>
– Посаждане на семето в земята.
Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта?
– Посаждане на семето в земята.
Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт.
към беседата >>
Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква.
Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята.
Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква.
Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта.
към беседата >>
Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат.
През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква.
Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат.
Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки.
към беседата >>
Тогава вече ще се разберат.
Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат.
Тогава вече ще се разберат.
– Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата.
към беседата >>
– Не, това не е любов.
Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат.
– Не, това не е любов.
Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов.
към беседата >>
Любовта носи живот на хората, а не смърт.
– Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов.
Любовта носи живот на хората, а не смърт.
Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов.
към беседата >>
Хората имат криво разбиране за любовта.
Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт.
Хората имат криво разбиране за любовта.
Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта.
към беседата >>
Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки.
Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта.
Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки.
Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи.
към беседата >>
Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата.
Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки.
Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата.
– Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага.
към беседата >>
– Не, това не е любов.
– Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата.
– Не, това не е любов.
Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна.
към беседата >>
Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов.
Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов.
Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов.
Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея.
към беседата >>
Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта.
Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов.
Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта.
За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
към беседата >>
За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи.
Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта.
За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи.
Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
към беседата >>
Иначе, няма къде да сипят тия блага.
Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи.
Иначе, няма къде да сипят тия блага.
За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
към беседата >>
За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна.
– Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага.
За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна.
Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
към беседата >>
Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея.
Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна.
Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея.
А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
към беседата >>
А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея.
А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
към беседата >>
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали.
Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер.
към беседата >>
Един ден отишли в близката гора да се разходят.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали.
Един ден отишли в близката гора да се разходят.
Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка.
към беседата >>
Момъкът започнал да говори на момата за любовта си.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали. Един ден отишли в близката гора да се разходят.
Момъкът започнал да говори на момата за любовта си.
Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх.
към беседата >>
Той й казвал: Калинке, герой съм аз.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали. Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си.
Той й казвал: Калинке, герой съм аз.
Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва.
към беседата >>
Като мене юнак няма да намериш.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали. Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз.
Като мене юнак няма да намериш.
Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише.
към беседата >>
Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали. Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш.
Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер.
В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала.
към беседата >>
В това време срещу тях се задала една мечка.
Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер.
В това време срещу тях се задала една мечка.
И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката?
към беседата >>
И двамата изтръпнали от страх.
Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка.
И двамата изтръпнали от страх.
Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката? – Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
към беседата >>
Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва.
Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх.
Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва.
Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката? – Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
към беседата >>
Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише.
Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва.
Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише.
Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката? – Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
към беседата >>
Помирисала я оттук-оттам и си заминала.
Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише.
Помирисала я оттук-оттам и си заминала.
След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката? – Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
към беседата >>
След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката?
В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала.
След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката?
– Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
към беседата >>
– Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката?
– Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
към беседата >>
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата?
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата?
Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена.
към беседата >>
Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга.
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата?
Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга.
– Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота.
към беседата >>
– Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума.
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга.
– Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума.
С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал.
към беседата >>
С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа.
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума.
С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа.
Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
към беседата >>
Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси.
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа.
Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси.
Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
към беседата >>
Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена.
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси.
Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена.
И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
към беседата >>
И едното, и другото е неразбиране на живота.
Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена.
И едното, и другото е неразбиране на живота.
Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
към беседата >>
Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал.
– Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота.
Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал.
Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
към беседата >>
Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал.
Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно.
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно.
Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват.
към беседата >>
Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция.
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно.
Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция.
Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства.
към беседата >>
Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби.
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция.
Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби.
Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят.
към беседата >>
Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл.
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби.
Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл.
– Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти.
към беседата >>
– Ами ако правим погрешки?
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл.
– Ами ако правим погрешки?
– На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение.
към беседата >>
– На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват.
Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки?
– На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват.
Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства.
Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват.
Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства.
Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°.
към беседата >>
Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят.
Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства.
Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят.
Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече.
към беседата >>
Без огън човек не може да се пречисти.
Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят.
Без огън човек не може да се пречисти.
Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища.
към беседата >>
Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение.
– Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти.
Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение.
Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура.
към беседата >>
Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°.
– На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение.
Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°.
В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре.
към беседата >>
В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°.
Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°.
В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°.
Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време?
към беседата >>
Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече.
Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°.
Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече.
Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи.
към беседата >>
Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища.
Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече.
Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища.
Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците.
към беседата >>
Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура.
Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища.
Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура.
– Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път.
към беседата >>
– Ама работите ми не вървят добре.
Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура.
– Ама работите ми не вървят добре.
– Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си.
към беседата >>
– Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време?
В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре.
– Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време?
Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции.
към беседата >>
Тя пак ще се поправи.
Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време?
Тя пак ще се поправи.
Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции. Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
към беседата >>
Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците.
Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи.
Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците.
Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции. Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
към беседата >>
Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път.
Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците.
Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път.
Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции. Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
към беседата >>
Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си.
– Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път.
Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си.
Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции. Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
към беседата >>
Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции.
– Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си.
Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции.
Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
към беседата >>
Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции.
Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
към беседата >>
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани.
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани.
Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира".
към беседата >>
Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н.
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани.
Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н.
Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта.
към беседата >>
Какви са вашите бележки по тия предмети?
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н.
Какви са вашите бележки по тия предмети?
Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света.
към беседата >>
Ще каже някой, че умира от любов.
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети?
Ще каже някой, че умира от любов.
Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си.
към беседата >>
Какво означава тази дума?
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов.
Какво означава тази дума?
Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра.
към беседата >>
Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира".
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума?
Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира".
Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея.
към беседата >>
Значи, този човек отива в света, там да търси любовта.
Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира".
Значи, този човек отива в света, там да търси любовта.
Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си.
към беседата >>
Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света.
Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта.
Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света.
Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите.
към беседата >>
Някой умира за вярата си.
Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света.
Някой умира за вярата си.
Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра!
към беседата >>
Значи, и този човек отива в света да търси вяра.
Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си.
Значи, и този човек отива в света да търси вяра.
Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима.
към беседата >>
Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея.
Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра.
Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея.
Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо.
към беседата >>
Той дава от себе си.
Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея.
Той дава от себе си.
Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва.
към беседата >>
Безверникът умира, за да вземе нещо от другите.
Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си.
Безверникът умира, за да вземе нещо от другите.
Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам.
към беседата >>
Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра!
Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите.
Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра!
" Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум.
към беседата >>
" Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима.
Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра!
" Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима.
Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота.
към беседата >>
Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо.
Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима.
Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо.
Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли.
към беседата >>
Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва.
Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо.
Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва.
Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата.
към беседата >>
Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам.
Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва.
Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам.
Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
към беседата >>
Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум.
Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра! " Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам.
Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум.
Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
към беседата >>
Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота.
" Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум.
Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота.
Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
към беседата >>
Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли.
Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота.
Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли.
Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
към беседата >>
Сърцето е син на ума, а умът – син на душата.
Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли.
Сърцето е син на ума, а умът – син на душата.
В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
към беседата >>
В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата.
В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.
към беседата >>
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината.
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината.
Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават.
към беседата >>
Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка.
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината.
Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка.
Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи.
към беседата >>
Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление.
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка.
Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление.
Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
към беседата >>
Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината?
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление.
Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината?
–Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
към беседата >>
–Тъмнината, т. е.
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината?
–Тъмнината, т. е.
нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
към беседата >>
нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават.
От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е.
нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават.
Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
към беседата >>
Вечер човек почива, а денем работи.
Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават.
Вечер човек почива, а денем работи.
Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
към беседата >>
Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи.
Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
към беседата >>
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си.
В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил.
към беседата >>
5.
Под слънчевите лъчи
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1938г.,
Защо трябва човек да обича?
Защо трябва човек да обича?
– За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота.
към беседата >>
– За да живее.
Защо трябва човек да обича?
– За да живее.
Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си.
към беседата >>
Като обича, човек живее в топлината на живота.
Защо трябва човек да обича? – За да живее.
Като обича, човек живее в топлината на живота.
Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си.
към беседата >>
Като мрази, той живее в студа на живота.
Защо трябва човек да обича? – За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота.
Като мрази, той живее в студа на живота.
Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е.
към беседата >>
Трябва ли човек да мрази?
Защо трябва човек да обича? – За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота.
Трябва ли човек да мрази?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си.
към беседата >>
Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота.
Защо трябва човек да обича? – За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота.
През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога.
към беседата >>
През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си.
– За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота.
През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си.
Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
към беседата >>
Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си.
Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си.
Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си.
Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
към беседата >>
Значи, благодарение на студа, т. е.
Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си.
Значи, благодарение на студа, т. е.
на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
към беседата >>
на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си.
Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е.
на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си.
При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
към беседата >>
При щастливия живот на земята хората забравят Бога.
Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си.
При щастливия живот на земята хората забравят Бога.
Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
към беседата >>
Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога.
Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.
към беседата >>
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората.
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората.
Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар.
към беседата >>
Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето.
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората.
Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето.
Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си.
към беседата >>
Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота.
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето.
Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота.
Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си.
към беседата >>
Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея.
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота.
Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея.
С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца.
към беседата >>
С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята.
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея.
С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята.
Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата.
към беседата >>
Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар.
Според една източна легенда, един от инуските богове пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята.
Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар.
После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му.
към беседата >>
После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си.
Позволили му да слезе най-много за четири – пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар.
После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си.
Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее.
към беседата >>
Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си.
Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си.
Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си.
Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот.
към беседата >>
Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца.
Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си.
Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца.
Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
към беседата >>
Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата.
С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца.
Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата.
За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
към беседата >>
За да го накарат да се върне, взели и другарката му.
Той расъл, уловолствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата.
За да го накарат да се върне, взели и другарката му.
Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
към беседата >>
Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее.
После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му.
Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее.
Най-после взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
към беседата >>
Най-после взели и неговия живот.
Така изминали десетина години, но той не помислил да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее.
Най-после взели и неговия живот.
Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
към беседата >>
Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот.
Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал, колко безсмислено прекарал живота си на земята.
към беседата >>
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота.
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота.
– Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане.
към беседата >>
– Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл.
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота.
– Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл.
Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат.
към беседата >>
Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта.
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота. – Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл.
Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта.
Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си?
към беседата >>
Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира.
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота. – Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта.
Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира.
Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък.
към беседата >>
Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт.
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота. – Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира.
Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт.
Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл.
към беседата >>
Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане.
Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъв смисъл в живота. – Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт.
Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане.
Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал.
към беседата >>
Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат.
– Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане.
Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат.
Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно.
към беседата >>
Кой не се бори и не плаче за живота си?
Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат.
Кой не се бори и не плаче за живота си?
Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години.
към беседата >>
Хората плачат, като изгубят свой близък.
Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си?
Хората плачат, като изгубят свой близък.
Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот.
към беседата >>
Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл.
Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък.
Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл.
Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо.
към беседата >>
Чрез тях плаче онзи, който е заминал.
Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл.
Чрез тях плаче онзи, който е заминал.
Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят.
към беседата >>
Почти всички хора умират преждевременно.
Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал.
Почти всички хора умират преждевременно.
На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях.
към беседата >>
На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години.
Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно.
На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години.
Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога.
към беседата >>
Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот.
Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години.
Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот.
Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания.
към беседата >>
Онзи и този свят са едно и също нещо.
Те плачат, защото не знаят, къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот.
Онзи и този свят са едно и също нещо.
Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта.
към беседата >>
Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят.
Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо.
Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят.
Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага.
към беседата >>
Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях.
Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят.
Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях.
Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат.
към беседата >>
Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога.
На всеки човек е определено да живее на земята около 100 – 120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях.
Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога.
Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени.
към беседата >>
Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания.
Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога.
Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания.
За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи".
към беседата >>
За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта.
Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания.
За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта.
Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас.
към беседата >>
Само чрез любовта той може да приема Божествените блага.
Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите, колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта.
Само чрез любовта той може да приема Божествените блага.
Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват.
към беседата >>
Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат.
Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага.
Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат.
Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов.
към беседата >>
Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени.
Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат.
Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени.
Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов. Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си.
към беседата >>
Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи".
Той не създава страданията на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени.
Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи".
Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов. Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
към беседата >>
Същото се отнася и до вас.
За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с любовта. Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи".
Същото се отнася и до вас.
Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов. Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват.
Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас.
Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват.
Истинско служене е служене от любов. Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
към беседата >>
Истинско служене е служене от любов.
Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват.
Истинско служене е служене от любов.
Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
към беседата >>
Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си.
Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов.
Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си.
Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
към беседата >>
Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов. Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си.
Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?
към беседата >>
Кои са отличителните качества на човека?
Кои са отличителните качества на човека?
Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия.
към беседата >>
Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни.
Кои са отличителните качества на човека?
Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни.
Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
към беседата >>
Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата.
Кои са отличителните качества на човека? Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни.
Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата.
Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
към беседата >>
Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него.
Кои са отличителните качества на човека? Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата.
Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него.
Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
към беседата >>
Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие.
Кои са отличителните качества на човека? Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него.
Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие.
Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
към беседата >>
Чрез любовта човек примирява всички противоречия.
Кои са отличителните качества на човека? Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие.
Чрез любовта човек примирява всички противоречия.
За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
към беседата >>
За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия.
За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.
към беседата >>
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него.
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него.
В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник.
към беседата >>
В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне.
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него.
В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне.
Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай.
към беседата >>
Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом.
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне.
Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом.
Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години.
към беседата >>
Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде.
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом.
Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде.
– Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом!
към беседата >>
– Защо ме викаш, дядо Драгане?
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде.
– Защо ме викаш, дядо Драгане?
– Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си.
към беседата >>
– Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник.
Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85 годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане?
– Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник.
– Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл.
към беседата >>
– Не се шегувай.
В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник.
– Не се шегувай.
Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана.
към беседата >>
Както виждам, ти ще изкараш до 120 години.
Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай.
Както виждам, ти ще изкараш до 120 години.
Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония.
към беседата >>
Хайде, сбогом!
Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. – Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години.
Хайде, сбогом!
Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония. Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване.
към беседата >>
Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си.
– Защо ме викаш, дядо Драгане? – Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом!
Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си.
Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония. Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване. Свят човек е бил той.
към беседата >>
Свещеникът взел шапката си и излязъл.
– Искам да ми прочетеш една молитва, да ме причестиш, защото съм пътник. – Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си.
Свещеникът взел шапката си и излязъл.
Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония. Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване. Свят човек е бил той.
към беседата >>
Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана.
– Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл.
Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана.
Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония. Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване. Свят човек е бил той.
към беседата >>
Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония.
Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана.
Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония.
Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване. Свят човек е бил той.
към беседата >>
Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване.
Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония.
Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване.
Свят човек е бил той.
към беседата >>
Свят човек е бил той.
Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напущам работата си. Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драгана. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония. Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаял часа на своето заминаване.
Свят човек е бил той.
към беседата >>
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот.
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот.
Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
към беседата >>
Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля.
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот.
Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля.
Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
към беседата >>
Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката.
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля.
Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката.
Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
към беседата >>
Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето.
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката.
Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето.
Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
към беседата >>
Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е.
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето.
Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е.
на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
към беседата >>
на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
Човек трябва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце, волята се проявява чрез ръцете и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата има свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т. е.
на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.
към беседата >>
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект.
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект.
Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда.
към беседата >>
Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо.
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект.
Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо.
Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел.
към беседата >>
Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо.
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо.
Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо.
Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава.
към беседата >>
Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо.
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо.
Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо.
Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
към беседата >>
Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо.
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо.
Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо.
Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
към беседата >>
Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда.
И тъй, за да се проявява човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо.
Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда.
Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
към беседата >>
Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел.
Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда.
Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел.
Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
към беседата >>
Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава.
Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел.
Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава.
С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
към беседата >>
С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Който служи на истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на мъдростта, ушите му ще бъдат здрави; който служи на любовта, устата му ще бъде здрава.
С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.
към беседата >>
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави.
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави.
Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима.
към беседата >>
Любете без страх, за да бъдете здрави.
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави.
Любете без страх, за да бъдете здрави.
Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят.
към беседата >>
Обичайте, за да ви обичат.
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави.
Обичайте, за да ви обичат.
Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот.
към беседата >>
Давайте, за да ви дават.
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат.
Давайте, за да ви дават.
Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
към беседата >>
Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна.
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават.
Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна.
В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
към беседата >>
В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима.
И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна.
В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима.
Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
към беседата >>
Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят.
Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима.
Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят.
Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
към беседата >>
Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот.
Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят.
Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот.
Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
към беседата >>
Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот.
Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.
към беседата >>
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича?
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича?
Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо?
към беседата >>
Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен.
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича?
Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен.
При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил.
към беседата >>
При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва.
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича? Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен.
При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва.
Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши.
към беседата >>
Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода.
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича? Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва.
Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода.
Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши.
към беседата >>
Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате.
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича? Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода.
Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате.
– Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие.
към беседата >>
– Защо?
Как можете да познаете, дали някой човек ви обича? Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате.
– Защо?
– Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н.
към беседата >>
– Въздухът се е свършил.
Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо?
– Въздухът се е свършил.
Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа.
към беседата >>
Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши.
При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил.
Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши.
Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания.
към беседата >>
Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши.
Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши.
Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши.
Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията.
към беседата >>
Любовта е закон на велико разнообразие.
Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши.
Любовта е закон на велико разнообразие.
Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината.
към беседата >>
Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н.
– Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие.
Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н.
Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията.
към беседата >>
Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа.
– Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н.
Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа.
Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви.
към беседата >>
Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания.
Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа.
Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания.
Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
Само тази любов изключва страданията.
Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания.
Само тази любов изключва страданията.
Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
Само това знание изключва невежеството и тъмнината.
Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията.
Само това знание изключва невежеството и тъмнината.
Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
Само тази свобода изключва ограниченията.
Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината.
Само тази свобода изключва ограниченията.
Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви.
Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията.
Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви.
Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви.
Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва.
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва.
– Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик.
към беседата >>
– Защо?
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва.
– Защо?
– Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината.
към беседата >>
– Защото не отговаря на техните разбирания.
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. – Защо?
– Защото не отговаря на техните разбирания.
Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
към беседата >>
Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си.
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. – Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания.
Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си.
И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
към беседата >>
И момъкът ще каже на момата същото.
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. – Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си.
И момъкът ще каже на момата същото.
За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
към беседата >>
За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик.
Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. – Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото.
За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик.
Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
към беседата >>
Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината.
– Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик.
Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината.
Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
към беседата >>
Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
– Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината.
Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа.
към беседата >>
Христос признава само един Баща и една Майка.
Христос признава само един Баща и една Майка.
Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта.
към беседата >>
Той признава само една любов, една мъдрост и една истина.
Христос признава само един Баща и една Майка.
Той признава само една любов, една мъдрост и една истина.
Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
Истинската любов е сляпа за погрешките на хората.
Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една любов, една мъдрост и една истина.
Истинската любов е сляпа за погрешките на хората.
И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество.
Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората.
И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество.
Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши.
Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество.
Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши.
Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта.
Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши.
Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта.
Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
Любовта закриля и най-малките същества.
Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта.
Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
Един свещеник пътувал от едно село в друго.
Един свещеник пътувал от едно село в друго.
Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал. Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му.
към беседата >>
Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал.
Един свещеник пътувал от едно село в друго.
Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал.
Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол.
към беседата >>
Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо.
Един свещеник пътувал от едно село в друго. Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал.
Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо.
Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата.
към беседата >>
Погледнал вътре и какво да види?
Един свещеник пътувал от едно село в друго. Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал. Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо.
Погледнал вътре и какво да види?
Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
към беседата >>
Една малка чучулига го гледала плахо.
Един свещеник пътувал от едно село в друго. Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал. Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види?
Една малка чучулига го гледала плахо.
За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща.
към беседата >>
За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му.
Един свещеник пътувал от едно село в друго. Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал. Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо.
За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му.
Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си.
към беседата >>
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината.
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината.
В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно.
към беседата >>
Високо над главата му се виел един сокол.
Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал. Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му.
Високо над главата му се виел един сокол.
Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания.
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината.
В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания.
С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни.
към беседата >>
Значи, соколът гонел чучулигата.
Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол.
Значи, соколът гонел чучулигата.
Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи.
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания.
С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи.
В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи.
към беседата >>
Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата.
Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
В пътя на светлината човек се освобождава, т. е.
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи.
В пътя на светлината човек се освобождава, т. е.
придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени.
към беседата >>
Поп или папа означава баща.
Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
Поп или папа означава баща.
За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
придобива свобода.
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е.
придобива свобода.
Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка.
към беседата >>
За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си.
За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща.
За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си.
Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно.
В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода.
Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно.
Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
към беседата >>
Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си.
Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни.
В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно.
Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни.
Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
към беседата >>
Всички хора са дошли на земята да се учат.
Всички хора са дошли на земята да се учат.
Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм.
към беседата >>
Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи.
С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни.
Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи.
Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
към беседата >>
Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух.
Всички хора са дошли на земята да се учат.
Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух.
Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно.
към беседата >>
Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени.
В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи.
Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени.
Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
към беседата >>
Щастието на човека е в горната част на главата му.
Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух.
Щастието на човека е в горната част на главата му.
Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм.
към беседата >>
Външната тъмнина е само едно от условията за почивка.
придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени.
Външната тъмнина е само едно от условията за почивка.
Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
към беседата >>
Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото.
Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човека е в горната част на главата му.
Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото.
Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно.
към беседата >>
Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка.
Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека.
към беседата >>
Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си?
Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото.
Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си?
– Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре.
към беседата >>
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си.
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си.
Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е.
към беседата >>
– Ама беден съм.
Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си?
– Ама беден съм.
– Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно.
към беседата >>
Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т.
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си.
Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т.
е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата.
към беседата >>
– Това не е вярно.
Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух. Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм.
– Това не е вярно.
– Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите.
към беседата >>
е на човешките чувства.
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т.
е на човешките чувства.
Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални.
към беседата >>
– Болен съм.
Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно.
– Болен съм.
– И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат.
към беседата >>
Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си.
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства.
Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си.
Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства?
към беседата >>
– И това не е вярно.
Дайте ход на Божественото в себе си, на своите красиви и възвишени мисли, чувства и постъпки и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм.
– И това не е вярно.
– Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат.
към беседата >>
Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето.
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си.
Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето.
Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни.
към беседата >>
– Не мога да живея добре.
Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно.
– Не мога да живея добре.
– И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат.
към беседата >>
Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е.
Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето.
Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е.
мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях.
към беседата >>
– И това не е вярно.
– Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре.
– И това не е вярно.
Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия.
към беседата >>
мери нещата.
Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е.
мери нещата.
От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима.
към беседата >>
Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите.
– Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно.
Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите.
По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си.
към беседата >>
От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални.
е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата.
От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални.
Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна.
към беседата >>
По стар навик вие искате други да ви служат.
– Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите.
По стар навик вие искате други да ви служат.
Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си. Условия за това ви са дадени.
към беседата >>
Какво представят моралните чувства?
Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални.
Какво представят моралните чувства?
– Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора.
към беседата >>
Първо вие ще служите, после на вас ще служат.
– И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат.
Първо вие ще служите, после на вас ще служат.
Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си. Условия за това ви са дадени. Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
към беседата >>
– Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни.
Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства?
– Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни.
Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима.
към беседата >>
Първо вие ще обичате, после ще ви обичат.
– Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат.
Първо вие ще обичате, после ще ви обичат.
Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си. Условия за това ви са дадени. Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
към беседата >>
Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях.
Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни.
Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях.
Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите.
към беседата >>
Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия.
– И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат.
Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия.
Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си. Условия за това ви са дадени. Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
към беседата >>
Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима.
мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях.
Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима.
В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде.
към беседата >>
Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си.
Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия.
Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си.
Условия за това ви са дадени. Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
към беседата >>
В това отношение природата е крайно взискателна.
От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални. Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима.
В това отношение природата е крайно взискателна.
Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта.
към беседата >>
Условия за това ви са дадени.
По стар навик вие искате други да ви служат. Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си.
Условия за това ви са дадени.
Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
към беседата >>
Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора.
Какво представят моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна.
Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора.
Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет.
към беседата >>
Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
Първо вие ще служите, после на вас ще служат. Първо вие ще обичате, после ще ви обичат. Първо вие ще цените живота на ближните си, а после ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и повдигне духа на някой нещастник, да опита любовта си. Условия за това ви са дадени.
Ако успеете да направите това, и на вас ще помогнат.
към беседата >>
Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима.
– Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора.
Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима.
Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя дава на всеки човек заслужено.
към беседата >>
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други".
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други".
Този закон трябва да се изпълни. Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях.
към беседата >>
Този закон се вижда ясно в притчата за талантите.
Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нещо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима.
Този закон се вижда ясно в притчата за талантите.
Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя дава на всеки човек заслужено.
към беседата >>
Този закон трябва да се изпълни.
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други".
Този закон трябва да се изпълни.
Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате.
към беседата >>
Природата знае, на кого колко таланта да даде.
Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите.
Природата знае, на кого колко таланта да даде.
На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя дава на всеки човек заслужено.
към беседата >>
Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят.
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други". Този закон трябва да се изпълни.
Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят.
И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат.
към беседата >>
На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта.
В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде.
На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта.
На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя дава на всеки човек заслужено.
към беседата >>
И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича.
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други". Този закон трябва да се изпълни. Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят.
И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича.
Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните.
към беседата >>
На втория дала два таланта, а на третия – пет.
Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта.
На втория дала два таланта, а на третия – пет.
Тя дава на всеки човек заслужено.
към беседата >>
Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки.
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други". Този закон трябва да се изпълни. Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича.
Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки.
Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен?
към беседата >>
Тя дава на всеки човек заслужено.
Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го е използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет.
Тя дава на всеки човек заслужено.
към беседата >>
Те не позволяват даже да се докоснете до тях.
Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други". Този закон трябва да се изпълни. Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки.
Те не позволяват даже да се докоснете до тях.
Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си.
към беседата >>
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм.
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм.
Според материализма всичко в света е материя. Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният.
към беседата >>
Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате.
Този закон трябва да се изпълни. Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях.
Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате.
И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си. Същото може да се каже и за младия.
към беседата >>
Според материализма всичко в света е материя.
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм.
Според материализма всичко в света е материя.
Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата.
към беседата >>
И те, от своя страна, ви милват и прегръщат.
Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате.
И те, от своя страна, ви милват и прегръщат.
Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си. Същото може да се каже и за младия. Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
към беседата >>
Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва.
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм. Според материализма всичко в света е материя.
Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва.
След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата. Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е.
към беседата >>
Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните.
И децата познават, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат.
Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните.
Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си. Същото може да се каже и за младия. Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
към беседата >>
След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува.
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм. Според материализма всичко в света е материя. Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва.
След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува.
Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата. Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е. след смъртта на материалния човек.
към беседата >>
Кой човек е възрастен?
Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните.
Кой човек е възрастен?
Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си. Същото може да се каже и за младия. Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
към беседата >>
Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава.
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм. Според материализма всичко в света е материя. Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува.
Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава.
Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата. Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е. след смъртта на материалния човек.
към беседата >>
Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си.
Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен?
Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си.
Същото може да се каже и за младия. Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
към беседата >>
Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният.
Днес, по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм. Според материализма всичко в света е материя. Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава.
Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният.
Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата. Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е. след смъртта на материалния човек.
към беседата >>
Същото може да се каже и за младия.
Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си.
Същото може да се каже и за младия.
Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
към беседата >>
Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата.
Според материализма всичко в света е материя. Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният.
Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата.
Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е. след смъртта на материалния човек.
към беседата >>
Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи мъдростта и истината в себе си. Същото може да се каже и за младия.
Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.
към беседата >>
Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е.
Следователно, човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата.
Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е.
след смъртта на материалния човек.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие".
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие".
Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването.
към беседата >>
след смъртта на материалния човек.
След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот, именно, престава. Зад смъртта престава физическият живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата. Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т. е.
след смъртта на материалния човек.
към беседата >>
Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад.
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие".
Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад.
В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го.
към беседата >>
Какво представя смъртта?
Какво представя смъртта?
– Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен.
към беседата >>
В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима.
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие". Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад.
В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима.
Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него.
към беседата >>
– Най-голямото ограничение и най-голямата свобода.
Какво представя смъртта?
– Най-голямото ограничение и най-голямата свобода.
Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения.
към беседата >>
Истинският живот се изразява чрез даване.
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие". Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима.
Истинският живот се изразява чрез даване.
Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни.
Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода.
Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни.
Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо?
към беседата >>
Давайте без страх.
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие". Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване.
Давайте без страх.
Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
към беседата >>
Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си.
Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни.
Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си.
Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа.
към беседата >>
Едно от качествата на любовта е даването.
Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие". Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх.
Едно от качествата на любовта е даването.
Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
към беседата >>
Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си.
Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си.
Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си.
Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта.
към беседата >>
Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го.
Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването.
Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го.
Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
към беседата >>
Такъв човек и след смъртта си не е свободен.
Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си.
Такъв човек и след смъртта си не е свободен.
Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята.
към беседата >>
Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него.
В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го.
Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него.
Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
към беседата >>
Той се намира в големи ограничения.
– Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен.
Той се намира в големи ограничения.
– Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу.
към беседата >>
Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него.
Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта.
към беседата >>
– Защо?
Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения.
– Защо?
– Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето.
към беседата >>
Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина.
Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина.
Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.
към беседата >>
– Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа.
Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо?
– Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа.
Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота.
към беседата >>
Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина.
Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.
към беседата >>
Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта.
Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа.
Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта.
Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта.
към беседата >>
Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина. Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.
към беседата >>
Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята.
Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта.
Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята.
Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен.
към беседата >>
Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина. Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.
към беседата >>
Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу.
Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята.
Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу.
Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето.
към беседата >>
Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.
Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина. Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна.
Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.
към беседата >>
Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето.
– Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу.
Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето.
Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае.
към беседата >>
Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка.
Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка.
Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват. Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.
към беседата >>
Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота.
– Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето.
Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота.
Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там.
към беседата >>
Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват.
Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка.
Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват.
Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.
към беседата >>
Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта.
Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота.
Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта.
Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще.
Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват.
Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще.
Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.
към беседата >>
Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен.
Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта.
Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен.
Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим".
Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват. Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще.
Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим".
Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.
към беседата >>
Той ще бъде свободен и на земята, и на небето.
Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен.
Той ще бъде свободен и на земята, и на небето.
Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува.
към беседата >>
Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.
Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват. Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим".
Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.
към беседата >>
Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае.
Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето.
Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае.
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там.
Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае.
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там.
Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така.
към беседата >>
Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос.
Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там.
Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос.
Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва.
към беседата >>
Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре.
Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос.
Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре.
Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целият свят се свършва.
към беседата >>
Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува.
Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре.
Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува.
Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целият свят се свършва. Значи, докато човек живее, има някаква реалност.
към беседата >>
Щом умре, всичко се свършва за него.
Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува.
Щом умре, всичко се свършва за него.
И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целият свят се свършва. Значи, докато човек живее, има някаква реалност. Щом умре, и реалността изчезва.
към беседата >>
И Настрадин Ходжа разсъждавал така.
Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него.
И Настрадин Ходжа разсъждавал така.
Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целият свят се свършва. Значи, докато човек живее, има някаква реалност. Щом умре, и реалността изчезва.
към беседата >>
Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва.
Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така.
Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва.
Ако умра аз, целият свят се свършва. Значи, докато човек живее, има някаква реалност. Щом умре, и реалността изчезва.
към беседата >>
Ако умра аз, целият свят се свършва.
Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва.
Ако умра аз, целият свят се свършва.
Значи, докато човек живее, има някаква реалност. Щом умре, и реалността изчезва.
към беседата >>
Значи, докато човек живее, има някаква реалност.
Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целият свят се свършва.
Значи, докато човек живее, има някаква реалност.
Щом умре, и реалността изчезва.
към беседата >>
Щом умре, и реалността изчезва.
Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целият свят се свършва. Значи, докато човек живее, има някаква реалност.
Щом умре, и реалността изчезва.
към беседата >>
И тъй, хората свързват реалността на нещата със своя личен живот.
И тъй, хората свързват реалността на нещата със своя личен живот.
Щом те не съществуват, никаква реалност не съществува. Според мене нереалният живот е живот на страдания. Дето има страдания, там стават големи промени. А реалността никога не се мени. Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същества.
към беседата >>
Щом те не съществуват, никаква реалност не съществува.
И тъй, хората свързват реалността на нещата със своя личен живот.
Щом те не съществуват, никаква реалност не съществува.
Според мене нереалният живот е живот на страдания. Дето има страдания, там стават големи промени. А реалността никога не се мени. Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същества. Тези блага, именно, поддържат живота.
към беседата >>
НАГОРЕ