НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1083
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1083
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Опорна точка в живота
,
МОК
, София, 20.4.1934г.,
Какво може да ви даде силата?
Какво може да ви даде домът? Много може да ви даде, но не всичко. Какво може да и даде един народ? Много може да ви даде, но не всичко. Богатството може да ви даде много работи, но не всичко.
Какво може да ви даде силата?
Много работи, но не всичко.
към беседата >>
- Знанието трябва да се превърне в сила.
Представете си, че ви поканват на едно угощение, но само да помиришете яденето и да си излезете, да си излезете само с възпоминанието на мириса. Или само да видите цветята, с които е украсен салонът, и да си отидете от вечерята. Кое е същественото в една вечеря? -Да ядете. Кое е същественото в знанието?
- Знанието трябва да се превърне в сила.
Силата в какво трябва да се превърне? В действие. А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви.
към беседата >>
Много работи, но не всичко.
Много може да ви даде, но не всичко. Какво може да и даде един народ? Много може да ви даде, но не всичко. Богатството може да ви даде много работи, но не всичко. Какво може да ви даде силата?
Много работи, но не всичко.
към беседата >>
Силата в какво трябва да се превърне?
Или само да видите цветята, с които е украсен салонът, и да си отидете от вечерята. Кое е същественото в една вечеря? -Да ядете. Кое е същественото в знанието? - Знанието трябва да се превърне в сила.
Силата в какво трябва да се превърне?
В действие. А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е?
към беседата >>
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода.
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода.
Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията. Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си. Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава?
към беседата >>
В действие.
Кое е същественото в една вечеря? -Да ядете. Кое е същественото в знанието? - Знанието трябва да се превърне в сила. Силата в какво трябва да се превърне?
В действие.
А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую.
към беседата >>
Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията.
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода.
Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията.
Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си. Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите.
към беседата >>
А в действието трябва да има някакъв резултат.
-Да ядете. Кое е същественото в знанието? - Знанието трябва да се превърне в сила. Силата в какво трябва да се превърне? В действие.
А в действието трябва да има някакъв резултат.
Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят.
към беседата >>
Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си.
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода. Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията.
Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си.
Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането.
към беседата >>
Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние.
Кое е същественото в знанието? - Знанието трябва да се превърне в сила. Силата в какво трябва да се превърне? В действие. А в действието трябва да има някакъв резултат.
Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние.
Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа.
към беседата >>
Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома.
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода. Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията. Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си.
Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома.
Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо.
към беседата >>
Две неща трябва да седят в ума ви.
- Знанието трябва да се превърне в сила. Силата в какво трябва да се превърне? В действие. А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние.
Две неща трябва да седят в ума ви.
Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там.
към беседата >>
Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това.
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода. Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията. Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си. Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома.
Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това.
Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате.
към беседата >>
Каквото и верую да имате, сега същественото кое е?
Силата в какво трябва да се превърне? В действие. А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви.
Каквото и верую да имате, сега същественото кое е?
Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух.
към беседата >>
Как ще се справите тогава?
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода. Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията. Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си. Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това.
Как ще се справите тогава?
Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците.
към беседата >>
Може да имате едно верую.
В действие. А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е?
Може да имате едно верую.
Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе.
към беседата >>
Интересно е как ще се справите.
Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията. Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си. Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава?
Интересно е как ще се справите.
Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят.
към беседата >>
Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят.
А в действието трябва да има някакъв резултат. Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую.
Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят.
Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе. Ти ще опиташ благата.
към беседата >>
Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането.
Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието си. Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите.
Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането.
Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят.
към беседата >>
Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа.
Докато човешкият ум, сърце и воля работят за човешката душа и за човешкия дух, това е нормалното състояние. Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят.
Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа.
Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе. Ти ще опиташ благата. Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа.
към беседата >>
Има един живот, при който човек строи нещо.
Някой път човек може да дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома. Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането.
Има един живот, при който човек строи нещо.
Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави.
към беседата >>
Въпросът не е там.
Две неща трябва да седят в ума ви. Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа.
Въпросът не е там.
Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе. Ти ще опиташ благата. Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа. Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
към беседата >>
Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате.
Някой път се скараш с баща си, с майка си, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как да се справиш с това. Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо.
Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате.
Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега.
към беседата >>
Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух.
Каквото и верую да имате, сега същественото кое е? Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там.
Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух.
Това е важното за тебе. Ти ще опиташ благата. Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа. Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
към беседата >>
Вие сте като пътниците.
Как ще се справите тогава? Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате.
Вие сте като пътниците.
Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава.
към беседата >>
Това е важното за тебе.
Може да имате едно верую. Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух.
Това е важното за тебе.
Ти ще опиташ благата. Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа. Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
към беседата >>
Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят.
Интересно е как ще се справите. Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците.
Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят.
Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето.
към беседата >>
Ти ще опиташ благата.
Винаги вашият дух, вашата душа да ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва да работят. Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе.
Ти ще опиташ благата.
Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа. Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
към беседата >>
Много работи ще се изменят.
Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането. Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят.
Много работи ще се изменят.
Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа.
Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може да работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа. Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе. Ти ще опиташ благата.
Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа.
Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
към беседата >>
Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави.
Има един живот, при който човек строи нещо. Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят.
Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави.
Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията?
към беседата >>
Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
Въпросът не е там. Човешкият ум, сърце и воля могат да имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух. Това е важното за тебе. Ти ще опиташ благата. Всеки един от вас трябва да работи за своя дух и за своята душа.
Това е един идеал, който трябва да имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
към беседата >>
Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега.
Вие няма да останете в това положение, в което сега се намирате. Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави.
Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега.
Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията? Много може да се предполага.
към беседата >>
Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава.
Вие сте като пътниците. Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега.
Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава.
Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията? Много може да се предполага. Има известни практически съображения.
към беседата >>
Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето.
Сегашните ваши възгледи за живота ще се изменят. Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава.
Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето.
Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията? Много може да се предполага. Има известни практически съображения. С малкото нищо не може да направите.
към беседата >>
Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години.
Много работи ще се изменят. Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето.
Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години.
Кои са съображенията? Много може да се предполага. Има известни практически съображения. С малкото нищо не може да направите. С многото все таки ще направите нещо.
към беседата >>
Кои са съображенията?
Един ден вие ще мислите, че това, което сега сте мислили, е било много глупаво, че сте били много глупави. Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години.
Кои са съображенията?
Много може да се предполага. Има известни практически съображения. С малкото нищо не може да направите. С многото все таки ще направите нещо.
към беседата >>
Много може да се предполага.
Тогава, когато мислите така, и тогава ще бъдете толкова глупави, колкото сега. Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията?
Много може да се предполага.
Има известни практически съображения. С малкото нищо не може да направите. С многото все таки ще направите нещо.
към беседата >>
Има известни практически съображения.
Едно дете може да мисли, че като стане на 21 години, може да каже: „Едно време бях дете." Той си мисли каква работа може да свърши тогава. Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията? Много може да се предполага.
Има известни практически съображения.
С малкото нищо не може да направите. С многото все таки ще направите нещо.
към беседата >>
С малкото нищо не може да направите.
Но по отношение на много работи този, възрастният, е толкова слаб, колкото и детето. Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията? Много може да се предполага. Има известни практически съображения.
С малкото нищо не може да направите.
С многото все таки ще направите нещо.
към беседата >>
С многото все таки ще направите нещо.
Разбира се, вие ще предпочетете да бъдете на 21 години, отколкото на 5 години. Кои са съображенията? Много може да се предполага. Има известни практически съображения. С малкото нищо не може да направите.
С многото все таки ще направите нещо.
към беседата >>
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание.
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание.
Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание. Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите. Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите.
към беседата >>
Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание.
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание.
Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание.
Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите. Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите.
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание. Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание.
Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите.
Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят.
към беседата >>
Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите?
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание. Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание. Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите.
Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите?
Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят.
към беседата >>
Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви.
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание. Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание. Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите. Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите?
Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви.
Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли.
към беседата >>
Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите.
Та казвам: Всякога при опорните точки идва групировка на човешкото съзнание. Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание. Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите. Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви.
Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите.
Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе.
към беседата >>
Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно.
Вие трябва да знаете кога, къде и как да групирате и направлявате вашето съзнание. Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите. Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите.
Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно.
Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично.
към беседата >>
Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят.
Някой път вие мислите, че може много да направите, а при други условия със същото съзнание може нищо да не направите. Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно.
Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят.
Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично. Тя иска да изкара от този цвят някои блага.
към беседата >>
Всичкото й съзнание е в този цвят.
Лятно време, при 30 градуса топлина, може много да направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може да направите? Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят.
Всичкото й съзнание е в този цвят.
За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично. Тя иска да изкара от този цвят някои блага. Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите?
към беседата >>
За нищо друго не мисли.
Ще ви измръзнат ръцете, ще имате неразположение, ще се вкоченят ръцете ви. Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят.
За нищо друго не мисли.
Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично. Тя иска да изкара от този цвят някои блага. Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите? Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
към беседата >>
Иска да събере колкото мед има и да си излезе.
Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите. Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли.
Иска да събере колкото мед има и да си излезе.
Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично. Тя иска да изкара от този цвят някои блага. Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите? Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
към беседата >>
Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично.
Това, което е непотребно лятно време, зимно време става потребно. Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе.
Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично.
Тя иска да изкара от този цвят някои блага. Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите? Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
към беседата >>
Тя иска да изкара от този цвят някои блага.
Но понеже вашият ум сега е ангажиран с известни идеи, вашето съзнание е така ангажирано, както съзнанието на някоя пчела, която влиза в някой цвят. Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично.
Тя иска да изкара от този цвят някои блага.
Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите? Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
към беседата >>
Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите?
Всичкото й съзнание е в този цвят. За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично. Тя иска да изкара от този цвят някои блага.
Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите?
Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
към беседата >>
Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
За нищо друго не мисли. Иска да събере колкото мед има и да си излезе. Какво ще бъде времето, че ще стане промяна с времето, т тази пчела е безразлично. Тя иска да изкара от този цвят някои блага. Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате да извадите?
Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко да извадите.
към беседата >>
Колко мед може да извадите?
Колко мед може да извадите?
За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще. Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята. Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук. При един милион мили разлика?
към беседата >>
За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще.
Колко мед може да извадите?
За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще.
Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята. Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук. При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет?
към беседата >>
Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята.
Колко мед може да извадите? За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще.
Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята.
Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук. При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения?
към беседата >>
Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона.
Колко мед може да извадите? За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще. Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята.
Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона.
Каква точност има тук. При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил?
към беседата >>
Каква точност има тук.
Колко мед може да извадите? За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще. Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята. Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона.
Каква точност има тук.
При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети.
към беседата >>
При един милион мили разлика?
Колко мед може да извадите? За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще. Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята. Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук.
При един милион мили разлика?
Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава.
към беседата >>
Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет?
За пример гадатели много често могат да предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат да предскажат своето бъдеще. Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята. Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук. При един милион мили разлика?
Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет?
И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват.
към беседата >>
И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения?
Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята. Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук. При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет?
И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения?
И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия.
към беседата >>
И какво е свършил?
Точно изчисляват и едни казват, че това разстояние е 92 милиона мили, а други казват, че е 93 милиона. Каква точност има тук. При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения?
И какво е свършил?
И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние.
към беседата >>
И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети.
Каква точност има тук. При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил?
И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети.
Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията?
към беседата >>
Има известна област, през която човек минава.
При един милион мили разлика? Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети.
Има известна област, през която човек минава.
Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът?
към беседата >>
Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват.
Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет? И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава.
Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват.
Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока".
към беседата >>
Тогава изобщо има поезия.
И в какво седи това, че е написал няколко стихотворения? И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват.
Тогава изобщо има поезия.
Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение.
към беседата >>
Та опишете това състояние.
И какво е свършил? И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия.
Та опишете това състояние.
Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока.
към беседата >>
Кои са опорните точки в поезията?
И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети. Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние.
Кои са опорните точки в поезията?
Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете.
към беседата >>
Какви правила спазва поетът?
Има известна област, през която човек минава. Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията?
Какви правила спазва поетът?
Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина?
към беседата >>
Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока".
Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът?
Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока".
Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
към беседата >>
Направете сега от тези изрази поетично изречение.
Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока".
Направете сега от тези изрази поетично изречение.
Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това.
към беседата >>
Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока.
Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение.
Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока.
Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма?
към беседата >>
Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете.
Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока.
Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете.
Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини.
към беседата >>
Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина?
Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете.
Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина?
" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже?
към беседата >>
" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина?
" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина?
към беседата >>
Поетично може да опишете това.
Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
Поетично може да опишете това.
Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е.
към беседата >>
Коя ще бъде най-хубавата форма?
Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това.
Коя ще бъде най-хубавата форма?
Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е?
към беседата >>
Но под красивите планини седят красиви долини.
Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма?
Но под красивите планини седят красиви долини.
И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка?
към беседата >>
И още какво може да се каже?
Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини.
И още какво може да се каже?
Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете.
към беседата >>
Умът на човека планина ли е или долина?
" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже?
Умът на човека планина ли е или долина?
(Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете.
към беседата >>
(Планина.) Така е.
Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина?
(Планина.) Така е.
А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай.
към беседата >>
А долината какво е?
Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е.
А долината какво е?
(Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте.
към беседата >>
(Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка?
Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е?
(Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка?
Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите.
към беседата >>
Често се употребяват лостовете.
И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка?
Често се употребяват лостовете.
Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете.
към беседата >>
Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете.
Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете.
Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете.
Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък.
към беседата >>
Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай.
(Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете.
Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай.
Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък.
към беседата >>
Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте.
А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай.
Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте.
Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите?
към беседата >>
Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите.
(Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте.
Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите.
Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка?
към беседата >>
Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете.
Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите.
Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете.
Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е?
към беседата >>
Това е камък.
Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете.
Това е камък.
Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка.
към беседата >>
Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък.
Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай. Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък.
Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък.
За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка?
към беседата >>
За пример коя е опорната точка на парите?
Вие туряте онази опорна точка и с този лост повдигате камъка и го търкаляте. Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък.
За пример коя е опорната точка на парите?
На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка? Коя е опорната точка на любовта?
към беседата >>
На богатството коя е опорната точка?
Опорната точка е точката, на която може да наместите лоста и да си послужите. Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите?
На богатството коя е опорната точка?
Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка? Коя е опорната точка на любовта? Любовта и тя си има опорна точка.
към беседата >>
Опорната точка на честността каква е?
Имате една голяма мъчнотия, не може да я дигнете. Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка?
Опорната точка на честността каква е?
Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка? Коя е опорната точка на любовта? Любовта и тя си има опорна точка. Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
към беседата >>
Или на добродетелта каква е опорната точка.
Това е камък. Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е?
Или на добродетелта каква е опорната точка.
Или на разумния живот коя е опорната точка? Коя е опорната точка на любовта? Любовта и тя си има опорна точка. Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
към беседата >>
Или на разумния живот коя е опорната точка?
Трябва да има една опорна точка, за да турите лоста и да премахнете този камък. За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка.
Или на разумния живот коя е опорната точка?
Коя е опорната точка на любовта? Любовта и тя си има опорна точка. Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
към беседата >>
Коя е опорната точка на любовта?
За пример коя е опорната точка на парите? На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка?
Коя е опорната точка на любовта?
Любовта и тя си има опорна точка. Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
към беседата >>
Любовта и тя си има опорна точка.
На богатството коя е опорната точка? Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка? Коя е опорната точка на любовта?
Любовта и тя си има опорна точка.
Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
към беседата >>
Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
Опорната точка на честността каква е? Или на добродетелта каква е опорната точка. Или на разумния живот коя е опорната точка? Коя е опорната точка на любовта? Любовта и тя си има опорна точка.
Всяко нещо си има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
към беседата >>
По отношение на абсолютното като едно цяло може да изведем изречението, че на абсолютното центърът е навсякъде и никъде.
По отношение на абсолютното като едно цяло може да изведем изречението, че на абсолютното центърът е навсякъде и никъде.
Така беше формулата. Вечността се представя като една сфера, на която центърът е навсякъде и никъде. Значи много центрове има, много опорни точки има (фиг. 1).
към беседата >>
Така беше формулата.
По отношение на абсолютното като едно цяло може да изведем изречението, че на абсолютното центърът е навсякъде и никъде.
Така беше формулата.
Вечността се представя като една сфера, на която центърът е навсякъде и никъде. Значи много центрове има, много опорни точки има (фиг. 1).
към беседата >>
Вечността се представя като една сфера, на която центърът е навсякъде и никъде.
По отношение на абсолютното като едно цяло може да изведем изречението, че на абсолютното центърът е навсякъде и никъде. Така беше формулата.
Вечността се представя като една сфера, на която центърът е навсякъде и никъде.
Значи много центрове има, много опорни точки има (фиг. 1).
към беседата >>
Значи много центрове има, много опорни точки има (фиг. 1).
По отношение на абсолютното като едно цяло може да изведем изречението, че на абсолютното центърът е навсякъде и никъде. Така беше формулата. Вечността се представя като една сфера, на която центърът е навсякъде и никъде.
Значи много центрове има, много опорни точки има (фиг. 1).
към беседата >>
Идеята като че ли е малко смътна.
Идеята като че ли е малко смътна.
Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание. За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение. Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма.
към беседата >>
Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание.
Идеята като че ли е малко смътна.
Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание.
За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение. Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това.
към беседата >>
За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение.
Идеята като че ли е малко смътна. Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание.
За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение.
Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма.
към беседата >>
Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото.
Идеята като че ли е малко смътна. Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание. За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение.
Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото.
По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма.
към беседата >>
По какво се отличават един умен човек и един глупав човек?
Идеята като че ли е малко смътна. Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание. За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение. Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото.
По какво се отличават един умен човек и един глупав човек?
Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки.
към беседата >>
Умният има опорна точка, а пък глупавият няма.
Идеята като че ли е малко смътна. Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание. За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение. Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек?
Умният има опорна точка, а пък глупавият няма.
Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят.
към беседата >>
Разликата седи в това.
Не е смътна, но тя е извън нашето съзнание. За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение. Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма.
Разликата седи в това.
Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят. От тях много не може да се очаква.
към беседата >>
Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма.
За пример вие може да си представите една фигура от петото измерение. Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това.
Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма.
Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят. От тях много не може да се очаква. Има някои семена, които израстват и после изсъхват.
към беседата >>
Добрият има опорна точка, а пък онзи няма.
Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може да си представим тялото. По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма.
Добрият има опорна точка, а пък онзи няма.
Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят. От тях много не може да се очаква. Има някои семена, които израстват и после изсъхват. Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
към беседата >>
Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки.
По какво се отличават един умен човек и един глупав човек? Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма.
Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки.
Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят. От тях много не може да се очаква. Има някои семена, които израстват и после изсъхват. Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
към беседата >>
Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят.
Умният има опорна точка, а пък глупавият няма. Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки.
Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят.
От тях много не може да се очаква. Има някои семена, които израстват и после изсъхват. Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
към беседата >>
От тях много не може да се очаква.
Разликата седи в това. Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят.
От тях много не може да се очаква.
Има някои семена, които израстват и после изсъхват. Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
към беседата >>
Има някои семена, които израстват и после изсъхват.
Единият е умен, понеже има опорна точка, а пък другият е глупав, понеже няма. Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят. От тях много не може да се очаква.
Има някои семена, които израстват и после изсъхват.
Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
към беседата >>
Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
Добрият има опорна точка, а пък онзи няма. Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки. Вследствие на това те ще срещнат в живота си най-големи мъчнотии, които не могат да преодолеят. От тях много не може да се очаква. Има някои семена, които израстват и после изсъхват.
Нямат в себе си достатъчно сила, за да се развият.
към беседата >>
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си.
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си.
Не се спирайте върху слабите си страни. Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни. Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо?
към беседата >>
Не се спирайте върху слабите си страни.
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си.
Не се спирайте върху слабите си страни.
Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни. Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш.
към беседата >>
Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни.
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си. Не се спирайте върху слабите си страни.
Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни.
Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения.
към беседата >>
Вземете идеята за Бога.
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си. Не се спирайте върху слабите си страни. Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни.
Вземете идеята за Бога.
Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества.
към беседата >>
Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна.
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си. Не се спирайте върху слабите си страни. Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни. Вземете идеята за Бога.
Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна.
За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека?
към беседата >>
За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо?
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва да се справяш и да работиш върху най-силните страни в себе си. Не се спирайте върху слабите си страни. Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни. Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна.
За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо?
Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята.
към беседата >>
Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш.
Не се спирайте върху слабите си страни. Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни. Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо?
Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш.
На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята. Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели.
към беседата >>
На земята израстват растения.
Всякога се стремете да работите върху най-силните си страни. Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш.
На земята израстват растения.
Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята. Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели. Така и в човешкия живот има известни наслоявания.
към беседата >>
Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества.
Вземете идеята за Бога. Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения.
Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества.
Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята. Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели. Така и в човешкия живот има известни наслоявания. Човек трябва да махне тия наслоявания.
към беседата >>
Сега откъде иде тази идея у човека?
Тази идея, колкото и да се е говорило за нея, не е ясна. За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества.
Сега откъде иде тази идея у човека?
Има известни неща на земята, горната част на земята. Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели. Така и в човешкия живот има известни наслоявания. Човек трябва да махне тия наслоявания.
към беседата >>
Има известни неща на земята, горната част на земята.
За пример ние казваме, че трябва да вярваме в Бога. Защо? Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека?
Има известни неща на земята, горната част на земята.
Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели. Така и в човешкия живот има известни наслоявания. Човек трябва да махне тия наслоявания.
към беседата >>
Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели.
Ако казвам, че трябва да вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва да вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може да не вярваш. На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята.
Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели.
Така и в човешкия живот има известни наслоявания. Човек трябва да махне тия наслоявания.
към беседата >>
Така и в човешкия живот има известни наслоявания.
На земята израстват растения. Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята. Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели.
Така и в човешкия живот има известни наслоявания.
Човек трябва да махне тия наслоявания.
към беседата >>
Човек трябва да махне тия наслоявания.
Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества. Сега откъде иде тази идея у човека? Има известни неща на земята, горната част на земята. Това, което ние считаме, че не е организирано, това са останки на известни същества, които са живели. Така и в човешкия живот има известни наслоявания.
Човек трябва да махне тия наслоявания.
към беседата >>
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля.
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля.
Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите. Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират.
към беседата >>
Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите.
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля.
Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите.
Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават?
към беседата >>
Обезсърчени сте.
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля. Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите.
Обезсърчени сте.
На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто.
към беседата >>
На какво се дължи известно ваше обезсърчение?
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля. Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите. Обезсърчени сте.
На какво се дължи известно ваше обезсърчение?
Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има?
към беседата >>
Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават?
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля. Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите. Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение?
Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават?
И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав.
към беседата >>
И умният, и глупавият умират.
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля. Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите. Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават?
И умният, и глупавият умират.
По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво.
към беседата >>
По какво се отличават?
Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите. Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират.
По какво се отличават?
Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен.
към беседата >>
Единия го погребват с чест, а другия - просто.
Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават?
Единия го погребват с чест, а другия - просто.
Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата?
към беседата >>
Каква разлика има?
На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто.
Каква разлика има?
Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо.
към беседата >>
Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав.
Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има?
Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав.
Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен.
към беседата >>
Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво.
И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав.
Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво.
Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте.
към беседата >>
Бащата има глупав син и друг син - умен.
По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво.
Бащата има глупав син и друг син - умен.
Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен.
към беседата >>
Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата?
Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен.
Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата?
Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави.
към беседата >>
Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо.
Каква разлика има? Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата?
Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо.
Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен.
към беседата >>
Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен.
Че единият умира като праведен, а другият умира като глупав. Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо.
Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен.
Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете?
към беседата >>
Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте.
Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво. Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен.
Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте.
Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас.
към беседата >>
Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен.
Бащата има глупав син и друг син - умен. Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте.
Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен.
Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси.
към беседата >>
Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави.
Бащата ги посреща и двамата, но какво ще бъде отношението на бащата към двамата? Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен.
Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави.
Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво.
към беседата >>
Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен.
Бащата, като посрещне глупавия, няма да му каже нищо. Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави.
Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен.
Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база.
към беседата >>
Нали сте били в класовете?
Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен. Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен.
Нали сте били в класовете?
В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека?
към беседата >>
В 1, 2, 3, 4, 5 клас.
Питам, когато вие се обезсърчите, умен ли сте. Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете?
В 1, 2, 3, 4, 5 клас.
Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието.
към беседата >>
Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси.
Някой, като се обезсърчи, мисли, че е учен. Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас.
Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси.
Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое.
към беседата >>
Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво.
Глупавите хора се мислят за много умни, а пък умните хора се мислят за много глупави. Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси.
Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво.
Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение.
към беседата >>
Това е сега на лична база.
Някой, като поумнее, почне да се мисли за много глупав, а който оглупее, почва да се мисли за много умен. Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво.
Това е сега на лична база.
От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола.
към беседата >>
От какво произтича обезсърчението на човека?
Нали сте били в класовете? В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база.
От какво произтича обезсърчението на човека?
Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му.
към беседата >>
Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието.
В 1, 2, 3, 4, 5 клас. Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека?
Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието.
Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата.
към беседата >>
Това не е твое.
Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси. Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието.
Това не е твое.
И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит.
към беседата >>
И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение.
Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое.
И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение.
Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона.
към беседата >>
Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола.
Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение.
Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола.
Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица.
към беседата >>
Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му.
От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола.
Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му.
Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло.
към беседата >>
Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата.
Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му.
Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата.
Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя.
към беседата >>
Аз казах: Ще направим един опит.
Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата.
Аз казах: Ще направим един опит.
Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение.
към беседата >>
Седнете на стона.
И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит.
Седнете на стона.
Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше.
към беседата >>
Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица.
Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона.
Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица.
Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги.
към беседата >>
Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло.
Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица.
Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло.
На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото.
към беседата >>
На втория ден окото оздравя.
Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло.
На втория ден окото оздравя.
Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи.
към беседата >>
Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение.
Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя.
Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение.
Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им.
към беседата >>
Каквото искахме, даваше.
Седнете на стона. Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение.
Каквото искахме, даваше.
Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата?
към беседата >>
Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги.
Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица. Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше.
Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги.
Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат?
към беседата >>
Малка причина в окото.
Казвам: Ще намажеш малко с дървено масло. На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги.
Малка причина в окото.
Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича.
към беседата >>
Трябва да бъдете умни в малките случаи.
На втория ден окото оздравя. Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото.
Трябва да бъдете умни в малките случаи.
Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно.
към беседата >>
Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им.
Оттам насетне човекът се измени, беше на наше разположение. Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи.
Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им.
Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него.
към беседата >>
Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата?
Каквото искахме, даваше. Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им.
Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата?
Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход.
към беседата >>
Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат?
Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги. Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата?
Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат?
Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така.
към беседата >>
Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича.
Малка причина в окото. Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат?
Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича.
И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен.
към беседата >>
И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно.
Трябва да бъдете умни в малките случаи. Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича.
И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно.
Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен. Нямал си опорна точка.
към беседата >>
Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него.
Малките прашинки, които влизат, да имате един начин за изваждането им. Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно.
Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него.
Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен. Нямал си опорна точка. Много работи са отнемали силата на твоя ум.
към беседата >>
Тази идея си има психически произход.
Какво ви коства да хванете горната част на клепача и да извадите дъсчицата? Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него.
Тази идея си има психически произход.
Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен. Нямал си опорна точка. Много работи са отнемали силата на твоя ум. Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
към беседата >>
Често и вие страдате така.
Или какво ви коства на вас, че ви влезе една прашинка в ума, че не ви обичат? Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход.
Често и вие страдате така.
Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен. Нямал си опорна точка. Много работи са отнемали силата на твоя ум. Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
към беседата >>
Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен.
Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича. И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така.
Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен.
Нямал си опорна точка. Много работи са отнемали силата на твоя ум. Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
към беседата >>
Нямал си опорна точка.
И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно. Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен.
Нямал си опорна точка.
Много работи са отнемали силата на твоя ум. Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
към беседата >>
Много работи са отнемали силата на твоя ум.
Каквото и да му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него. Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен. Нямал си опорна точка.
Много работи са отнемали силата на твоя ум.
Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
към беседата >>
Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
Тази идея си има психически произход. Често и вие страдате така. Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти си учил, но твоят ум е бил разделен. Нямал си опорна точка. Много работи са отнемали силата на твоя ум.
Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може да учи.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си. Всичките студенти били доволни. Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана.
към беседата >>
Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си.
Ще ви приведа един пример.
Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си.
Всичките студенти били доволни. Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди.
към беседата >>
Всичките студенти били доволни.
Ще ви приведа един пример. Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си.
Всичките студенти били доволни.
Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора?
към беседата >>
Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани.
Ще ви приведа един пример. Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си. Всичките студенти били доволни.
Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани.
Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора? Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание.
към беседата >>
Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре.
Ще ви приведа един пример. Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си. Всичките студенти били доволни. Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани.
Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре.
Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора? Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание. Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си.
към беседата >>
Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана.
Ще ви приведа един пример. Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си. Всичките студенти били доволни. Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре.
Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана.
Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора? Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание. Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си. И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
към беседата >>
Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди.
Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите си. Всичките студенти били доволни. Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана.
Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди.
Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора? Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание. Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си. И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
към беседата >>
Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора?
Всичките студенти били доволни. Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди.
Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора?
Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание. Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си. И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
към беседата >>
Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание.
Един ден забелязали, че мислите на този професор не са така свързани. Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора?
Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание.
Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си. И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
към беседата >>
Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си.
Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре. Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора? Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание.
Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си.
И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
към беседата >>
И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
Когато присъствувала тя, неговата мисъл ставала несвързана. Студентите казали: „Ще турим някой да я изпъди. Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора? Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание. Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума си.
И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
към беседата >>
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка.
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка.
Виновата ли е тя, че е влязла? Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос. Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си.
към беседата >>
Виновата ли е тя, че е влязла?
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка.
Виновата ли е тя, че е влязла?
Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос. Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин.
към беседата >>
Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос.
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка. Виновата ли е тя, че е влязла?
Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос.
Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих.
към беседата >>
Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл.
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка. Виновата ли е тя, че е влязла? Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос.
Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл.
Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно.
към беседата >>
Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя.
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка. Виновата ли е тя, че е влязла? Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос. Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл.
Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя.
Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това.
към беседата >>
Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си.
Все таки във вашият клас ще влезе някоя студентка. Виновата ли е тя, че е влязла? Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос. Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя.
Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си.
Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате.
към беседата >>
Никога, по никой начин.
Виновата ли е тя, че е влязла? Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос. Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си.
Никога, по никой начин.
Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат.
към беседата >>
Съзнанието на човека, това е светая светих.
Не. Тя иска да научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може да се раздвои, това е друг въпрос. Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин.
Съзнанието на човека, това е светая светих.
Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности.
към беседата >>
Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно.
Често във вашия ум навлизат посторонни мисли, които пропукват съзнанието и вие губите своята мисъл. Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих.
Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно.
Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора.
към беседата >>
Бъдете строги в това.
Мога да ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма да го направя. Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно.
Бъдете строги в това.
Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек.
към беседата >>
Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате.
Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието си. Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това.
Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате.
Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия.
към беседата >>
Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат.
Никога, по никой начин. Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате.
Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат.
Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност.
към беседата >>
Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности.
Съзнанието на човека, това е светая светих. Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат.
Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности.
Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството.
към беседата >>
Понеже най-богатите хора не са най-учените хора.
Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно. Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности.
Понеже най-богатите хора не са най-учените хора.
Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите.
към беседата >>
Богатството е едно условие за учения човек.
Бъдете строги в това. Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора.
Богатството е едно условие за учения човек.
Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас.
към беседата >>
Но и учението е условие за богатия.
Трябва да има там един вестибюл и там да ги спирате. Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек.
Но и учението е условие за богатия.
Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас.
към беседата >>
Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност.
Един учен човек допуснал в себе си една чужда идея, че трябва да стане богат. Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия.
Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност.
Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят.
към беседата >>
Човек е създал богатството.
Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности. Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност.
Човек е създал богатството.
Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач.
към беседата >>
Човек е създал парите и той сега се влияе от парите.
Понеже най-богатите хора не са най-учените хора. Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството.
Човек е създал парите и той сега се влияе от парите.
Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра.
към беседата >>
Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас.
Богатството е едно условие за учения човек. Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите.
Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас.
Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята.
към беседата >>
Много малко могат да направят за нас.
Но и учението е условие за богатия. Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас.
Много малко могат да направят за нас.
Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си.
към беседата >>
Ти като умираш, парите не могат да те спасят.
Богатството е едно условие, то е един резултат от човешката дейност. Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас.
Ти като умираш, парите не могат да те спасят.
За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра.
към беседата >>
За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач.
Човек е създал богатството. Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят.
За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач.
Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си.
към беседата >>
Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра.
Човек е създал парите и той сега се влияе от парите. Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач.
Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра.
Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява.
към беседата >>
Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята.
Ние мислим, че тези пари всичко могат да направят за нас. Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра.
Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята.
А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства.
към беседата >>
А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си.
Много малко могат да направят за нас. Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята.
А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си.
Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила.
към беседата >>
Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра.
Ти като умираш, парите не могат да те спасят. За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си.
Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра.
Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум.
към беседата >>
Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си.
За да се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква - да си обърнеш горния клепач. Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра.
Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си.
Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета?
към беседата >>
Тогава човек може да успява.
Много хора умират, по причина че имат голямо разстройство между трите центъра. Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си.
Тогава човек може да успява.
Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка.
към беседата >>
Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства.
Хората умират, когато си разстройват отношенията между ума, сърцето и волята. А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява.
Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства.
Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка.
към беседата >>
Тогава губите една трета от вашата сила.
А щом се наруши това, тогава човек рискува да изгуби живота си. Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства.
Тогава губите една трета от вашата сила.
Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка. Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете.
към беседата >>
Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум.
Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра. Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила.
Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум.
Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка. Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете. И вашето желание трябва да бъде строго определено.
към беседата >>
Какво може да направите с една трета?
Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат си. Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум.
Какво може да направите с една трета?
Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка. Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете. И вашето желание трябва да бъде строго определено. Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
към беседата >>
Умът ви трябва да има една опорна точка.
Тогава човек може да успява. Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета?
Умът ви трябва да има една опорна точка.
После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка. Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете. И вашето желание трябва да бъде строго определено. Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
към беседата >>
После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка.
Често пъти вие казвате някои неща, които не са ваши чувства. Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка.
После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка.
Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете. И вашето желание трябва да бъде строго определено. Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
към беседата >>
Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете.
Тогава губите една трета от вашата сила. Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка.
Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете.
И вашето желание трябва да бъде строго определено. Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
към беседата >>
И вашето желание трябва да бъде строго определено.
Ще отслабне вашата воля и загубвате две трети, тогава остава вашия ум. Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка. Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете.
И вашето желание трябва да бъде строго определено.
Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
към беседата >>
Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
Какво може да направите с една трета? Умът ви трябва да има една опорна точка. После сърцето ви трябва да има опорна точка и волята ви трябва да има опорна точка. Всички едновременно трябва да действуват в една и съща посока за това, което вие желаете. И вашето желание трябва да бъде строго определено.
Това, което искате да постигнете, трябва да заслужава онези жертви, които ще направите.
към беседата >>
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи?
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи?
30 - 40 години да работи за това? Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре? И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието.
към беседата >>
30 - 40 години да работи за това?
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи?
30 - 40 години да работи за това?
Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре? И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви.
към беседата >>
Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре?
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи? 30 - 40 години да работи за това?
Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре?
И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви. Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате.
към беседата >>
И да остави цигулката.
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи? 30 - 40 години да работи за това? Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре?
И да остави цигулката.
От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви. Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате. Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен.
към беседата >>
От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени.
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи? 30 - 40 години да работи за това? Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре? И да остави цигулката.
От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени.
Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви. Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате. Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен. Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз?
към беседата >>
Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието.
Струва ли си цял живот човек да работи, само за да купи един костюм, дрехи? 30 - 40 години да работи за това? Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре? И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени.
Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието.
Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви. Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате. Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен. Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз? Ще се свърши светът.
към беседата >>
Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви.
30 - 40 години да работи за това? Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре? И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието.
Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви.
Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате. Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен. Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз? Ще се свърши светът. Няма защо да учим." Това са лъжливи работи.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате.
Струва ли си 30 - 40 години човек да работи и да спечели пари, да направи една хубава къща и да умре или с тези пари да купи хубава цигулка и да умре? И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви.
Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате.
Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен. Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз? Ще се свърши светът. Няма защо да учим." Това са лъжливи работи. Ще стане земетресение, така е.
към беседата >>
Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен.
И да остави цигулката. От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви. Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате.
Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен.
Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз? Ще се свърши светът. Няма защо да учим." Това са лъжливи работи. Ще стане земетресение, така е. Ще се смъкнат всички къщи, и това може да стане.
към беседата >>
Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз?
От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени. Има чужди желания, оставете ги във вестибюла отвън, а пък съществените желания, съществените мисли ги оставете вътре в съзнанието. Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма да допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви. Да допуснем, че вие сте един студент и искате да следвате. Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен.
Тази идея може да се загнезди така в съзнанието ви и може да кажете: „Защо да уча аз?
Ще се свърши светът. Няма защо да учим." Това са лъжливи работи. Ще стане земетресение, така е. Ще се смъкнат всички къщи, и това може да стане. Може и да не стане, това са чужди идеи.
към беседата >>
2.
Бъдете като Баща си!
,
УС
, София, 22.4.1934г.,
А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар.
И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява.
А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар.
Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал.
към беседата >>
Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое.
И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар.
Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое.
То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал.
към беседата >>
То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова.
И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое.
То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова.
Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал.
към беседата >>
Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири.
И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова.
Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири.
В държанието на големия син няма никакъв идеал.
към беседата >>
В държанието на големия син няма никакъв идеал.
В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири.
В държанието на големия син няма никакъв идеал.
към беседата >>
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят.
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят.
Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре. Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
към беседата >>
Хубаво е.
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят.
Хубаво е.
Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре. Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
към беседата >>
Това е старият син, който запазва своето положение.
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят. Хубаво е.
Това е старият син, който запазва своето положение.
Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре. Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
към беседата >>
Някои искат да влязат в рая да се повеселят.
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение.
Някои искат да влязат в рая да се повеселят.
И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре. Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
към беседата >>
И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре.
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят.
И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре.
Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
към беседата >>
Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влизат в рая, да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на Земята, искат да живеят по-добре.
Други казват: „Не съм видял светъл ден на Земята.“
към беседата >>
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов.
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов.
Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам.
към беседата >>
Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат.
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов.
Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат.
Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам.
към беседата >>
Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия.
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат.
Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия.
И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си.
към беседата >>
И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание.
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия.
И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание.
Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване?
към беседата >>
Ще кажа, че условията са такива.
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание.
Ще кажа, че условията са такива.
Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш?
към беседата >>
Някой може да каже, че от любов страдам.
В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива.
Някой може да каже, че от любов страдам.
То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието.
към беседата >>
То е въпрос дали от любов страдам.
Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам.
То е въпрос дали от любов страдам.
Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя.
към беседата >>
Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си.
Защото, ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам.
Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си.
Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
към беседата >>
Питам: От любов ли е това слугуване?
И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си.
Питам: От любов ли е това слугуване?
Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
към беседата >>
Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш?
Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване?
Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш?
Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
към беседата >>
Не, ти отиваш заради знанието.
Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш?
Не, ти отиваш заради знанието.
Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
към беседата >>
Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя.
То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието.
Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя.
Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
към беседата >>
Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител – от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя.
Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче.
към беседата >>
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи?
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи?
Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера.
към беседата >>
Докато му върви, всички го благославят и той се весели.
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи?
Докато му върви, всички го благославят и той се весели.
Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата.
към беседата >>
Ако е православен, големи свещи пали.
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели.
Ако е православен, големи свещи пали.
Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума.
към беседата >>
Ако е будист, жертвоприношение прави.
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали.
Ако е будист, жертвоприношение прави.
Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата.
към беседата >>
Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел.
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави.
Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел.
Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата?
към беседата >>
Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера.
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел.
Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера.
Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно.
към беседата >>
Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата.
Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера.
Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата.
Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро.
към беседата >>
Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума.
Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата.
Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума.
Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро.
към беседата >>
Ние всякога показваме края на нещата.
Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума.
Ние всякога показваме края на нещата.
И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро.
към беседата >>
И какъв може да бъде краят на нещата?
Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел. Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата.
И какъв може да бъде краят на нещата?
Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро.
към беседата >>
Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно.
Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата?
Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно.
Началото е много добро.
към беседата >>
Началото е много добро.
Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега, думата „задница“ е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на Земята е свързан с нещо много неприятно.
Началото е много добро.
към беседата >>
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам.
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам.
Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
към беседата >>
Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра.
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам.
Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра.
Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
към беседата >>
Хвърли се, падне на камъните и си строши костите.
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра.
Хвърли се, падне на камъните и си строши костите.
Питам: втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
към беседата >>
Питам: втори път той би ли се хвърлил?
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите.
Питам: втори път той би ли се хвърлил?
Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
към беседата >>
Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам.
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: втори път той би ли се хвърлил?
Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам.
Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
към беседата >>
Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
Сега, това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам.
Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
към беседата >>
Вие търсите основата.
Вие търсите основата.
В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш.
към беседата >>
В основата се крият два живота.
Вие търсите основата.
В основата се крият два живота.
Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той?
към беседата >>
Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда.
Вие търсите основата. В основата се крият два живота.
Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда.
И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът.
към беседата >>
И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си.
Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда.
И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си.
Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант.
към беседата >>
Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме.
Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си.
Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме.
Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми?
към беседата >>
Допуснете сега, че подир мене върви един апаш.
Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме.
Допуснете сега, че подир мене върви един апаш.
Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
Питам: защо върви той?
В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш.
Питам: защо върви той?
Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие?
към беседата >>
Обикнал ме, човекът.
Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той?
Обикнал ме, човекът.
Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро.
към беседата >>
Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант.
И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът.
Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант.
Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини.
към беседата >>
Питам: защо върви подире ми?
Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант.
Питам: защо върви подире ми?
Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките.
към беседата >>
Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене.
Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми?
Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене.
И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките.
към беседата >>
И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие?
Питам: защо върви той? Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене.
И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие?
Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките.
към беседата >>
Но някой път известни постъпки донасят известно добро.
Обикнал ме, човекът. Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие?
Но някой път известни постъпки донасят известно добро.
Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките.
към беседата >>
Има постъпки, които донасят големи добрини.
Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро.
Има постъпки, които донасят големи добрини.
Но те са от много редките.
към беседата >>
Но те са от много редките.
Питам: защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини.
Но те са от много редките.
към беседата >>
В сегашната история има само едно добро, то е следующето.
В сегашната история има само едно добро, то е следующето.
Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили. Всичкото – изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии.
към беседата >>
Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили.
В сегашната история има само едно добро, то е следующето.
Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили.
Всичкото – изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни.
към беседата >>
Всичкото – изпокрадено.
В сегашната история има само едно добро, то е следующето. Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили.
Всичкото – изпокрадено.
И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии?
към беседата >>
И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията.
В сегашната история има само едно добро, то е следующето. Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили. Всичкото – изпокрадено.
И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията.
Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите.
към беседата >>
Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари.
В сегашната история има само едно добро, то е следующето. Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили. Всичкото – изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията.
Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари.
Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат.
към беседата >>
Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии.
В сегашната история има само едно добро, то е следующето. Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили. Всичкото – изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари.
Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии.
Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000?
към беседата >>
Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни.
Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили. Всичкото – изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии.
Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни.
Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление.
към беседата >>
Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии?
Всичкото – изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни.
Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии?
И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни.
към беседата >>
И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите.
И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии?
И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите.
Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството.
към беседата >>
Вземат ги турците и се обръщат.
Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции, да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите.
Вземат ги турците и се обръщат.
Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба.
към беседата >>
Какво зло има, че изпокрали 2000?
Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии. Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат.
Какво зло има, че изпокрали 2000?
Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък.
към беседата >>
Тук не виждам никакво престъпление.
Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни. Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000?
Тук не виждам никакво престъпление.
И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък.
към беседата >>
И за наказание на престъплението, те станаха християни.
Питам тогава: не си ли струва да се крадат Библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление.
И за наказание на престъплението, те станаха християни.
Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
към беседата >>
Туй беше наказанието – че им се наложи християнството.
И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат Библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни.
Туй беше наказанието – че им се наложи християнството.
Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
към беседата >>
Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба.
Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството.
Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба.
Това е един подарък. Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
към беседата >>
Това е един подарък.
Какво зло има, че изпокрали 2000? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба.
Това е един подарък.
Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
към беседата >>
Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък.
Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък.
Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък.
Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
към беседата >>
Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
И за наказание на престъплението, те станаха християни. Туй беше наказанието – че им се наложи християнството. Ако ще крадете Библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябва да пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък.
Имали са съображение да се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
към беседата >>
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих.
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих.
Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга!
към беседата >>
Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията.
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих.
Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията.
Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата!
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията.
Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата!
И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане?
към беседата >>
И каквото е писано в Библията, е вярно.
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата!
И каквото е писано в Библията, е вярно.
И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи?
към беседата >>
И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата.
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно.
И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата.
И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво?
към беседата >>
И ще ти бъда слуга!
Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата.
И ще ти бъда слуга!
“ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? Да работи!
към беседата >>
“ Кое е по-хубаво?
Този, младият син, бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга!
“ Кое е по-хубаво?
Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? Да работи!
към беседата >>
Кое е за предпочитане?
Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и си казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата! И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво?
Кое е за предпочитане?
Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? Да работи!
към беседата >>
Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи?
И каквото е писано в Библията, е вярно. И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане?
Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи?
Кое е по-хубаво? Да работи!
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
И ще му кажа още: „Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи?
Кое е по-хубаво?
Да работи!
към беседата >>
Да работи!
И ще ти бъда слуга! “ Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва, или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво?
Да работи!
към беседата >>
Или, не е било време, когато Бог да не е работил!
Или, не е било време, когато Бог да не е работил!
Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас.
към беседата >>
Остава въпросът за нас, ние да работим.
Или, не е било време, когато Бог да не е работил!
Остава въпросът за нас, ние да работим.
Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това.
към беседата >>
Ние не сме работили както трябва.
Или, не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим.
Ние не сме работили както трябва.
Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете.
към беседата >>
Въпросът е за нас.
Или, не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва.
Въпросът е за нас.
Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему!
към беседата >>
Ние още не сме живели както трябва.
Или, не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас.
Ние още не сме живели както трябва.
И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил.
към беседата >>
И този живот е за нас.
Или, не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва.
И този живот е за нас.
Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен?
към беседата >>
Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това.
Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас.
Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това.
Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни.
към беседата >>
Никой не ви е пратил да ги пасете.
Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това.
Никой не ви е пратил да ги пасете.
Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим.
към беседата >>
Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему!
Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете.
Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему!
Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим?
към беседата >>
Баща ви не ви е пратил.
Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему!
Баща ви не ви е пратил.
За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младият син.
към беседата >>
За сегашните страдания кой е отговорен?
И този живот е за нас. Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил.
За сегашните страдания кой е отговорен?
Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младият син.
към беседата >>
Ние сме отговорни.
Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви да пасете свинете; ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен?
Ние сме отговорни.
И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим? Точно както този, младият син.
към беседата >>
И следователно ние можем да ги поправим.
Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни.
И следователно ние можем да ги поправим.
Как ще ги поправим? Точно както този, младият син.
към беседата >>
Как ще ги поправим?
Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота си и работите на един друг господар, служихте нему! Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим.
Как ще ги поправим?
Точно както този, младият син.
към беседата >>
Точно както този, младият син.
Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания кой е отговорен? Ние сме отговорни. И следователно ние можем да ги поправим. Как ще ги поправим?
Точно както този, младият син.
към беседата >>
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл.
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл.
Сега, ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите.
към беседата >>
Сега, ние вземаме само материалната страна.
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл.
Сега, ние вземаме само материалната страна.
Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия.
към беседата >>
Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение.
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл. Сега, ние вземаме само материалната страна.
Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение.
Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия?
към беседата >>
Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра.
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл. Сега, ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение.
Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра.
Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали.
към беседата >>
Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра.
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл. Сега, ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра.
Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра.
А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал.
към беседата >>
А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите.
Под думата „хляб“ аз разбирам Словото в истинския, духовен смисъл. Сега, ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра.
А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите.
Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също.
към беседата >>
Всеки от вас иска да бъде светия.
Сега, ние вземаме само материалната страна. Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите.
Всеки от вас иска да бъде светия.
И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син.
към беседата >>
И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия?
Някой път мислим, че сме живели добре, когато имаме едно богато разположение. Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия.
И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия?
Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник.
към беседата >>
Светиите [са] сега духовните генерали.
Не се лъжете с вашето разположение, това ни най-малко не показва, че имате вяра. Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия?
Светиите [са] сега духовните генерали.
Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
към беседата >>
Всеки от вас иска да бъде генерал.
Като си натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра. А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали.
Всеки от вас иска да бъде генерал.
Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
към беседата >>
Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също.
А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават да ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите. Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал.
Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също.
За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
към беседата >>
За мене редовият е младият син, а генералът е старият син.
Всеки от вас иска да бъде светия. И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също.
За мене редовият е младият син, а генералът е старият син.
Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник. И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
към беседата >>
Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник.
И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как да не искаш да си такъв светия? Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син.
Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник.
И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
към беседата >>
И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
Светиите [са] сега духовните генерали. Всеки от вас иска да бъде генерал. Нямам нищо против това, за мене и редовият, и генералът е все едно и също. За мене редовият е младият син, а генералът е старият син. Казвам: Един стар и умен генерал е за предпочитане пред един млад и глупав войник.
И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може да забърка една каша и после мъчно да я оправи и който не може да свърши една работа както трябва.
към беседата >>
Казвате: „Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.“ По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел?
Казвате: „Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.“ По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел?
От мое становище, това са парите, които му давам. И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради парите.
към беседата >>
От мое становище, това са парите, които му давам.
Казвате: „Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.“ По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел?
От мое становище, това са парите, които му давам.
И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам. Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради парите.
към беседата >>
И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам.
Казвате: „Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.“ По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое становище, това са парите, които му давам.
И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам.
Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради парите.
към беседата >>
Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради парите.
Казвате: „Толкова години ние правим усилие да служим на Бога.“ По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел? От мое становище, това са парите, които му давам. И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма да ми служи, но ще ме накара аз да му слугувам.
Ще каже: „Досега ти ми заповядваше, сега и ти ще ми послужиш малко.“ Казва някой: „От толкова години аз тичах подир него.“ Тичате заради парите.
към беседата >>
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари.
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари.
Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи.
към беседата >>
Не е лошо.
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари.
Не е лошо.
Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане.
към беседата >>
Но това е външната страна.
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо.
Но това е външната страна.
Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка.
към беседата >>
Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали!
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна.
Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали!
Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие.
към беседата >>
Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава?
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали!
Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава?
Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе.
към беседата >>
Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи.
От толкова години вие служите на Бога, да станете светия, да ви направи генерали, да станете министри, господари. Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава?
Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи.
Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
към беседата >>
Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане.
Не е лошо. Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи.
Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане.
Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
към беседата >>
Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка.
Но това е външната страна. Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане.
Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка.
После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
към беседата >>
После излезе въздухът и топката се свие.
Представете си един свят, дето няма да има нужда от генерали! Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка.
После излезе въздухът и топката се свие.
Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе. Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
към беседата >>
Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе.
Представете си един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава? Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие.
Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе.
Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
към беседата >>
Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи. Всеки човек само помисля да има къща, и тя стане. Къщата му мяза на тия гумени топки, дето, като са надуе, и веднага стане балон или топка. После излезе въздухът и топката се свие. Да кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба си, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе.
Но ти трябва да я извадиш и после пак можеш да я турнеш в джоба си.
към беседата >>
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват.
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват.
Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете.
към беседата >>
Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха.
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват.
Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха.
Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде.
към беседата >>
Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха.
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха.
Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха.
Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта.
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха.
Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта.
Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере.
към беседата >>
Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов!
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта.
Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов!
Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие.
към беседата >>
Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете.
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха да добият способността да говорят езици, да добият силата да лекуват. Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов!
Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете.
Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк.
към беседата >>
Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде.
Да говорят различни езици не добиха, и сила да лекуват не добиха. Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете.
Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде.
След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това.
към беседата >>
След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде.
Тези неща не бяха най-важни и затова не ги добиха. Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде.
След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде.
Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие.
към беседата >>
Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере.
Най-първо човек трябва да желае да добие Любовта. Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде.
Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере.
Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий!
към беседата >>
Такова е положението на човек, който има навика да пие.
Същността на нещата, съдържанието на живота се състои в непреривната връзка с Бога, с Божията Любов! Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере.
Такова е положението на човек, който има навика да пие.
20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо?
към беседата >>
20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк.
Сега, каквото и да ви се разправя, вие не можете да го разберете. Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие.
20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк.
Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен?
към беседата >>
Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това.
Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк.
Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това.
Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си.
към беседата >>
Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие.
След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това.
Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие.
Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата.
към беседата >>
Ще му кажеш: „Не пий!
Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие.
Ще му кажеш: „Не пий!
“ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него.
към беседата >>
“ Той веднага ще постави въпроса: „Защо?
Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий!
“ Той веднага ще постави въпроса: „Защо?
Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата.
към беседата >>
Не съм ли аз свободен?
20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо?
Не съм ли аз свободен?
“ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.
към беседата >>
“ – Е, свободен си.
Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен?
“ – Е, свободен си.
Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.
към беседата >>
Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата.
Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си.
Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата.
А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.
към беседата >>
А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него.
Ще му кажеш: „Не пий! “ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата.
А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него.
Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.
към беседата >>
Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата.
“ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него.
Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата.
А за другото ще плати.
към беседата >>
А за другото ще плати.
Не съм ли аз свободен? “ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата.
А за другото ще плати.
към беседата >>
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си.
И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа.
към беседата >>
И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си.
И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа.
И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа!
към беседата >>
И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа.
И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа.
Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото.
към беседата >>
Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа.
Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа.
Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия.
към беседата >>
Божественото не се цапа.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа.
Божественото не се цапа.
Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя.
към беседата >>
Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със себе си. И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа.
Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа.
Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя. При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
към беседата >>
Божественият живот не може да се оцапа!
И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа. И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа.
Божественият живот не може да се оцапа!
Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя. При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
към беседата >>
Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото.
И не могат да си обяснят как тъй този Божествен живот да се цапа. Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа!
Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото.
Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя. При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
към беседата >>
Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия.
Как туй, Божественото, което е по-силно, да не е в състояние да се пази, а се цапа. Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото.
Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия.
Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя. При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
към беседата >>
Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя.
Божественото не се цапа. Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия.
Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя.
При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
към беседата >>
При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може да се цапа. Божественият живот не може да се оцапа! Туй, което ние считаме прегрешение в нас, то е нарушението, скъсване на връзката ни с Божественото. Несъзнателно ние не искаме да изпълним Волята Божия. Този син казва: „Аз на баща си не искам да работя.
При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида да се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
към беседата >>
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето.
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето.
Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине!
към беседата >>
Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята.
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето.
Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята.
И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст.
към беседата >>
И какво правят?
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето. Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята.
И какво правят?
Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно.
към беседата >>
Свине пасат.
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето. Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят?
Свине пасат.
Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно. Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
към беседата >>
Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно?
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето. Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат.
Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно?
От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно. Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
към беседата >>
От Невидимия свят това е пасане на свине!
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето. Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно?
От Невидимия свят това е пасане на свине!
И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно. Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
към беседата >>
И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст.
Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине!
И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст.
Че другите са измрели, това не е важно. Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
към беседата >>
Че другите са измрели, това не е важно.
И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст.
Че другите са измрели, това не е важно.
Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
към беседата >>
Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно.
Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
към беседата >>
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно.
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно.
Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
към беседата >>
Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не.
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно.
Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не.
Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
към беседата >>
Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка.
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не.
Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка.
Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
към беседата >>
Тогава да се види как ще мисли този генерал.
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка.
Тогава да се види как ще мисли този генерал.
А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски. А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
към беседата >>
А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски.
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал.
А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски.
А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
към беседата >>
А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
Сега, разбира се, тъй, както говоря, ако ме слуша някой генерал, ще каже, че това учение не е вярно. Аз ще му кажа само да провери неговото учение право ли е или не. Да тури на своето генералско място един редови и той да му заповядва, да му откъснат един крак или ръка. Тогава да се види как ще мисли този генерал. А тъй, като генерал, ще имаш само един възглед – генералски.
А като прост редови ти ще имаш друг възглед.
към беседата >>
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си.
Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди.
към беседата >>
Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си.
Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория.
Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000.
към беседата >>
Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория.
Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него.
Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния.
към беседата >>
Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него.
Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева.
Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата?
към беседата >>
Този слуга последователно се мести.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева.
Този слуга последователно се мести.
Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той?
към беседата >>
Отива при 10-те хиляди.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта си. Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести.
Отива при 10-те хиляди.
Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той.
към беседата >>
Но друг един каже, че дава 15 000.
Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата си, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория. Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди.
Но друг един каже, че дава 15 000.
Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам.
към беседата >>
Веднага слугата там ще се спре, отива при последния.
Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него. Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000.
Веднага слугата там ще се спре, отива при последния.
Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари?
към беседата >>
Питам сега: Де е силата?
Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева. Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния.
Питам сега: Де е силата?
Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана.“
към беседата >>
Убеждение ли има той?
Този слуга последователно се мести. Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата?
Убеждение ли има той?
То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана.“
към беседата >>
То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той.
Отива при 10-те хиляди. Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той?
То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той.
Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана.“
към беседата >>
Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам.
Но друг един каже, че дава 15 000. Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той.
Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам.
За какво са ми толкова много пари? Аз тук човек ще стана.“
към беседата >>
За какво са ми толкова много пари?
Веднага слугата там ще се спре, отива при последния. Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам.
За какво са ми толкова много пари?
Аз тук човек ще стана.“
към беседата >>
Аз тук човек ще стана.“
Питам сега: Де е силата? Убеждение ли има той? То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той. Друг е въпросът, ако този човек отива да служи без заплата, че да каже: „Ти и 20 000 лева да ми дадеш, при тебе не идвам. За какво са ми толкова много пари?
Аз тук човек ще стана.“
към беседата >>
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ.
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ.
Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума.
към беседата >>
Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава.
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ.
Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава.
Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи.
към беседата >>
Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш.
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава.
Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш.
Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето?
към беседата >>
Другояче, ти не би дишал свободно.
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш.
Другояче, ти не би дишал свободно.
И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
към беседата >>
И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо?
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно.
И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо?
Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
към беседата >>
Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума.
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ. Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо?
Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума.
Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
към беседата >>
Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи.
Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава. Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума.
Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи.
Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето? Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
към беседата >>
Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето?
Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш. Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи.
Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето?
Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
към беседата >>
Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
Другояче, ти не би дишал свободно. И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена си да излиза вънка, да я грее слънцето. Защо? Има мъже, които пазят жените си от слънцето както от чума. Той пази жена си да не би петна по лицето си да получи. Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена си от слънцето?
Тези жени, които са ходили под слънчевите лъчи, според него грозотии са станали.
към беседата >>
Сега вие не може да схванете връзката.
Сега вие не може да схванете връзката.
По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише.
към беседата >>
По някой път моята работа мяза като работата на учителите.
Сега вие не може да схванете връзката.
По някой път моята работа мяза като работата на учителите.
Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър.
към беседата >>
Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка.
Сега вие не може да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите.
Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка.
И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си.
към беседата >>
И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него.
Сега вие не може да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка.
И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него.
Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив.
към беседата >>
Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание.
Сега вие не може да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него.
Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание.
И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде.
към беседата >>
И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише.
Сега вие не може да схванете връзката. По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание.
И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише.
Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко.
към беседата >>
Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър.
По някой път моята работа мяза като работата на учителите. Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише.
Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър.
В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо.
към беседата >>
В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си.
Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва да се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде да се тури запетайка. И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър.
В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си.
И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано.
към беседата >>
И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив.
И най-първо горкият ученик трябва да се учи къде да тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него. Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си.
И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив.
Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано.
към беседата >>
Пише, пише, но все ще я оцапа някъде.
Едва научил това, трябва сега пък да се научи да пише право, красиво правописание. И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив.
Пише, пише, но все ще я оцапа някъде.
Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери.
към беседата >>
Той и в живота си все ще оцапа всичко.
И почва пак учителят да му приказва, че така не се пише. Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде.
Той и в живота си все ще оцапа всичко.
Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози.
към беседата >>
Някой ти пише едно писмо.
Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът да е равномерен и добър. В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко.
Някой ти пише едно писмо.
Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това.
към беседата >>
Мнозина запитват как е живял човек в миналото.
Мнозина запитват как е живял човек в миналото.
Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега, какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради.
към беседата >>
Отначало чисто, но в края оцапано.
В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота си. И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо.
Отначало чисто, но в края оцапано.
В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно.
към беседата >>
Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще.
Мнозина запитват как е живял човек в миналото.
Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще.
Сега, какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето?
към беседата >>
В началото е хубаво, а накрая зацапано.
И ако той не пише буквите си, както трябва, аз зная, че той е немарлив. Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано.
В началото е хубаво, а накрая зацапано.
Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно.
към беседата >>
Сега, какво допринася миналото на човека?
Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще.
Сега, какво допринася миналото на човека?
То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.
към беседата >>
Който не вярва, може да провери.
Пише, пише, но все ще я оцапа някъде. Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано.
Който не вярва, може да провери.
Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така?
към беседата >>
То представлява една основа.
Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега, какво допринася миналото на човека?
То представлява една основа.
Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.
към беседата >>
Оттам учат сегашните графолози.
Той и в живота си все ще оцапа всичко. Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери.
Оттам учат сегашните графолози.
Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.
към беседата >>
Какво представлява настоящето?
Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега, какво допринася миналото на човека? То представлява една основа.
Какво представлява настоящето?
То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.
към беседата >>
Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това.
Някой ти пише едно писмо. Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози.
Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това.
Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви.
към беседата >>
То представлява условията, при които тази основа може да се гради.
Мнозина запитват как е живял човек в миналото. Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега, какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето?
То представлява условията, при които тази основа може да се гради.
А какво представлява бъдещето? То е завършената работа.
към беседата >>
Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно.
Отначало чисто, но в края оцапано. В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това.
Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно.
Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения.
към беседата >>
А какво представлява бъдещето?
Често хората се интересуват от своето минало, а някои се интересуват за своето бъдеще. Сега, какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради.
А какво представлява бъдещето?
То е завършената работа.
към беседата >>
Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно.
В началото е хубаво, а накрая зацапано. Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно.
Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно.
Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма.
към беседата >>
То е завършената работа.
Сега, какво допринася миналото на човека? То представлява една основа. Какво представлява настоящето? То представлява условията, при които тази основа може да се гради. А какво представлява бъдещето?
То е завършената работа.
към беседата >>
Питам: Какво се добива така?
Който не вярва, може да провери. Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно.
Питам: Какво се добива така?
Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните.
към беседата >>
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча.
Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи.
към беседата >>
Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.
Оттам учат сегашните графолози. Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така?
Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.
Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко.
към беседата >>
Двамата синове представят двата възгледа.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча.
Двамата синове представят двата възгледа.
От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
към беседата >>
Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви.
Като погледнат как пише един човек, те знаят какво означава това. Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.
Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви.
Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу.
към беседата >>
От един баща са раждани те.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа.
От един баща са раждани те.
В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“?
към беседата >>
Едно писмо трябва да съдържа само основните положения.
Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш да пишеш буквите ситно, ситно. Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви.
Едно писмо трябва да съдържа само основните положения.
Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре.
към беседата >>
В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те.
В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира.
Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
към беседата >>
Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма.
Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно. Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения.
Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма.
А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките.
към беседата >>
Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира.
Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият.
Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
към беседата >>
А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните.
Питам: Какво се добива така? Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма.
А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните.
Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор.
към беседата >>
Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият.
Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи.
Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
към беседата >>
Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко.
Започнал си със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата. Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните.
Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко.
Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също.
към беседата >>
Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи.
Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
към беседата >>
Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу.
Не пиши дълго писмо, дългите писма приличат на банкерите, които тургат големи лихви. Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко.
Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу.
И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също. И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин.
към беседата >>
Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“?
От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“?
Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
към беседата >>
И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре.
Едно писмо трябва да съдържа само основните положения. Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу.
И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре.
Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също. И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
към беседата >>
Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
В единия, по-младия син, се заражда един възглед – да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен, другият е по-старият. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа. Той каза на баща си: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща си: „Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си“?
Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
към беседата >>
Те много добре си знаят сметките.
Само светиите, които нямат работа, имат право да пишат дълги писма. А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре.
Те много добре си знаят сметките.
В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също. И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
към беседата >>
Вие може да отнесете и към себе си тази притча.
Вие може да отнесете и към себе си тази притча.
И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките.
към беседата >>
В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор.
А вие, които сте на работа, пишете кратки писма, като англичаните. Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките.
В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор.
Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също. И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
към беседата >>
И сега тя постоянно се преповтаря.
Вие може да отнесете и към себе си тази притча.
И сега тя постоянно се преповтаря.
Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия.
към беседата >>
Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също.
Англичаните са отривисти, у тях няма разказване надълго и широко. Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор.
Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също.
И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин. И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
към беседата >>
Когато човек греши, не е ли в положението на младия?
Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря.
Когато човек греши, не е ли в положението на младия?
Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията.
към беседата >>
И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин.
Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу. И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също.
И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин.
И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
към беседата >>
Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия.
Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия?
Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия.
Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това.
към беседата >>
И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
И мисля, че англичаните в търговско отношение са много добре. Те много добре си знаят сметките. В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор. Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също. И като гонят евреите, а Христос е евреин, ще турят на гонение и християните, защото Христос е евреин.
И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
към беседата >>
Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка.
Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия.
Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка.
То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия!
към беседата >>
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени.
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени.
Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай?
към беседата >>
То са последствията, които излизат от погрешките.
Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка.
То са последствията, които излизат от погрешките.
Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца.
към беседата >>
Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже.
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени.
Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже.
Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример.
към беседата >>
Малки погрешки носят големи последствия.
И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките.
Малки погрешки носят големи последствия.
Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
към беседата >>
Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света.
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже.
Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света.
И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата.
към беседата >>
Винаги в природата погрешките се мерят с последствията.
Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия.
Винаги в природата погрешките се мерят с последствията.
Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
към беседата >>
И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени.
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света.
И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени.
И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов.
към беседата >>
Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това.
Всяка направена малка погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията.
Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това.
Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
към беседата >>
И ще имат опитността и на стария син, и на младия син.
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени.
И ще имат опитността и на стария син, и на младия син.
А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко.
към беседата >>
Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия!
Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това.
Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия!
Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
към беседата >>
А кой е идеалът в дадения случай?
Всички хора, които се осмеляват да гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени. Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син.
А кой е идеалът в дадения случай?
Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни.
към беседата >>
Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца.
То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия!
Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца.
Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
към беседата >>
Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример.
Може ти да живееш един порочен живот, никой нищо няма да ти каже. Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай?
Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример.
За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата.
към беседата >>
Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това – такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца.
Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
към беседата >>
За мене идеал е бащата.
Но ако ти речеш да живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света. И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример.
За мене идеал е бащата.
В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата.
към беседата >>
Какво е било поведението на този млад син?
Какво е било поведението на този млад син?
Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека.
към беседата >>
В него има любов.
И всички онези, които искат да се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени. И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата.
В него има любов.
Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът.
към беседата >>
Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот.
Какво е било поведението на този млад син?
Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот.
И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека?
към беседата >>
Бащата е всичко.
И ще имат опитността и на стария син, и на младия син. А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов.
Бащата е всичко.
Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!
към беседата >>
И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал.
Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот.
И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал.
Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите.
към беседата >>
Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни.
А кой е идеалът в дадения случай? Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко.
Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни.
За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!
към беседата >>
Питам: Кой е изходният път на животното?
Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал.
Питам: Кой е изходният път на животното?
Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот!
към беседата >>
За мене е важен бащата.
Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример. За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни.
За мене е важен бащата.
Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!
към беседата >>
Де е спасението на животните?
Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното?
Де е спасението на животните?
Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща.
към беседата >>
Аз ще избера поведението на бащата.
За мене идеал е бащата. В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата.
Аз ще избера поведението на бащата.
Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът. И на вас казвам: Бъдете като баща си!
към беседата >>
Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека.
Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните?
Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека.
Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина.
към беседата >>
Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът.
В него има любов. Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата.
Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът.
И на вас казвам: Бъдете като баща си!
към беседата >>
Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека?
Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това слиза в положението на най-нисшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека.
Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека?
Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов.
към беседата >>
И на вас казвам: Бъдете като баща си!
Бащата е всичко. Ако ми се предоставяше аз да избирам, няма да избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни. За мене е важен бащата. Аз ще избера поведението на бащата. Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът.
И на вас казвам: Бъдете като баща си!
към беседата >>
Изходният път на човека, това са ангелите.
И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека?
Изходният път на човека, това са ангелите.
По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
към беседата >>
По този път човек трябва да върви в чистия живот!
Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите.
По този път човек трябва да върви в чистия живот!
И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
към беседата >>
И двамата синове бяха родени от един баща.
Де е спасението на животните? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот!
И двамата синове бяха родени от един баща.
Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
към беседата >>
Но единият от тях остана при баща си, а другият замина.
Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща.
Но единият от тях остана при баща си, а другият замина.
И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
към беседата >>
И се показа, че в родното място има любов.
Сега казват: „Човек е той.“ А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина.
И се показа, че в родното място има любов.
Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
към беседата >>
Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов.
Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
към беседата >>
И в стария син бащата забелязва една погрешка.
И в стария син бащата забелязва една погрешка.
В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири.
към беседата >>
В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява.
И в стария син бащата забелязва една погрешка.
В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява.
А другият син представлява човека на ума, със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: „Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е, задето ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето.“ И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал.
към беседата >>
3.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено.
Съвременните хора мислят, че те са добре ориентирани спрямо природата. То е погрешно схващане. Резултатите показват, че хората не са ориентирани със законите на природата. Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца.
Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено.
Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека.
към беседата >>
Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе.
Лошото не е в това, че имаме стремежи, това не е лошото. Че сме лоши по някой път, и това не е лошо. Лошото не всякога е лошо.
Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе.
Туй е лошото. А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши.
към беседата >>
Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е.
Казвам: „Хвърли тези обуща, ще ти направят мазоли! “ – „Ама няма да ме харесат.“ Остави харесването на хората. Сегашните възгледи са такива тесни, че се образуват мазоли. Турете широки обуща. Тогава имате една идея за Бога.
Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е.
Тогава трябва да имате почит и уважение. Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят.
към беседата >>
Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога.
То е погрешно схващане. Резултатите показват, че хората не са ориентирани със законите на природата. Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено.
Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога.
Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека.
към беседата >>
Туй е лошото.
Лошото не е в това, че имаме стремежи, това не е лошото. Че сме лоши по някой път, и това не е лошо. Лошото не всякога е лошо. Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе.
Туй е лошото.
А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм.
към беседата >>
Тогава трябва да имате почит и уважение.
“ – „Ама няма да ме харесат.“ Остави харесването на хората. Сегашните възгледи са такива тесни, че се образуват мазоли. Турете широки обуща. Тогава имате една идея за Бога. Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е.
Тогава трябва да имате почит и уважение.
Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън.
към беседата >>
Сиромаха богат не можеш да направиш.
Резултатите показват, че хората не са ориентирани със законите на природата. Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога.
Сиромаха богат не можеш да направиш.
Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека.
към беседата >>
А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош.
Лошото не е в това, че имаме стремежи, това не е лошото. Че сме лоши по някой път, и това не е лошо. Лошото не всякога е лошо. Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе. Туй е лошото.
А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош.
Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви.
към беседата >>
Трябва да турите 3 неща в дома си.
Сегашните възгледи са такива тесни, че се образуват мазоли. Турете широки обуща. Тогава имате една идея за Бога. Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е. Тогава трябва да имате почит и уважение.
Трябва да турите 3 неща в дома си.
В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души.
към беседата >>
Глупавия умен не може да направиш.
Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш.
Глупавия умен не може да направиш.
Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека.
към беседата >>
Това е идея.
Че сме лоши по някой път, и това не е лошо. Лошото не всякога е лошо. Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе. Туй е лошото. А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош.
Това е идея.
Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви. Е, в какво му е провървяло на лошия?
към беседата >>
В един дом трябва да има 3 положения.
Турете широки обуща. Тогава имате една идея за Бога. Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е. Тогава трябва да имате почит и уважение. Трябва да турите 3 неща в дома си.
В един дом трябва да има 3 положения.
Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа.
към беседата >>
Слабия силен не може да направиш.
Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш.
Слабия силен не може да направиш.
Туй е сегашното органическо състояние на човека.
към беседата >>
Кои са лоши?
Лошото не всякога е лошо. Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе. Туй е лошото. А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея.
Кои са лоши?
Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви. Е, в какво му е провървяло на лошия?
към беседата >>
Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят.
Тогава имате една идея за Бога. Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е. Тогава трябва да имате почит и уважение. Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения.
Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят.
Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята.
към беседата >>
Туй е сегашното органическо състояние на човека.
Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш.
Туй е сегашното органическо състояние на човека.
към беседата >>
Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши.
Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе. Туй е лошото. А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея. Кои са лоши?
Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши.
Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви. Е, в какво му е провървяло на лошия?
към беседата >>
Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят.
Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е. Тогава трябва да имате почит и уважение. Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят.
Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят.
Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка.
към беседата >>
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората?
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората?
Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат.
към беседата >>
Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм.
Туй е лошото. А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши.
Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм.
Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви. Е, в какво му е провървяло на лошия?
към беседата >>
Ако не могат, ще извикат още един отвън.
Тогава трябва да имате почит и уважение. Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят.
Ако не могат, ще извикат още един отвън.
След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика.
към беседата >>
Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си.
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората?
Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си.
То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините.
към беседата >>
Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви.
А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм.
Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви.
Е, в какво му е провървяло на лошия?
към беседата >>
След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души.
Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън.
След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души.
И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи.
към беседата >>
То е светът на икономическите условия.
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си.
То е светът на икономическите условия.
Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение.
към беседата >>
Е, в какво му е провървяло на лошия?
Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви.
Е, в какво му е провървяло на лошия?
към беседата >>
И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа.
В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души.
И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа.
Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере.
към беседата >>
Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят.
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия.
Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят.
Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека.
към беседата >>
Ще му провърви на лошия така.
Ще му провърви на лошия така.
Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки.
към беседата >>
Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята.
Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа.
Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята.
Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила.
към беседата >>
Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват.
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят.
Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват.
То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша.
към беседата >>
Един българин ми разправяше един анекдот.
Ще му провърви на лошия така.
Един българин ми разправяше един анекдот.
Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник!
към беседата >>
Най-първо направи мъжът една погрешка.
Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята.
Най-първо направи мъжът една погрешка.
Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай.
към беседата >>
То е резултат.
Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват.
То е резултат.
Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш.
към беседата >>
Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките].
Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот.
Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките].
Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина.
към беседата >>
Законът е без разлика.
Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка.
Законът е без разлика.
Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона.
към беседата >>
Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините.
Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат.
Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините.
Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш.
към беседата >>
Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото.
Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките].
Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото.
Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор.
към беседата >>
Той навсякъде работи.
След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика.
Той навсякъде работи.
Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона. След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша.
към беседата >>
Втория свят аз го наричам свят на движение.
То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините.
Втория свят аз го наричам свят на движение.
То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял.
към беседата >>
Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките.
Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото.
Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките.
Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън.
към беседата >>
Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере.
И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи.
Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере.
– „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона. След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша. Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
към беседата >>
То е свят на чувствата, на движението у човека.
Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение.
То е свят на чувствата, на движението у човека.
Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи.
към беседата >>
Останали му малко кокошки.
Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките.
Останали му малко кокошки.
Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън. Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
към беседата >>
– „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила.
Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере.
– „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила.
Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона. След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша. Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
към беседата >>
Човек трябва да диша.
Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека.
Човек трябва да диша.
Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният.
към беседата >>
Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник!
Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки.
Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник!
“ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън. Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
към беседата >>
Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай.
Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила.
Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай.
Нека туй дете да разбере закона. След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша. Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
към беседата >>
Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш.
То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша.
Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш.
Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
към беседата >>
“ И го направил дълъг около метър и половина.
Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник!
“ И го направил дълъг около метър и половина.
Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън. Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
към беседата >>
Нека туй дете да разбере закона.
Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай.
Нека туй дете да разбере закона.
След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша. Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
към беседата >>
Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш.
Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш.
Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш.
Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
към беседата >>
Изградил го с камъни и оставил един отвор.
Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина.
Изградил го с камъни и оставил един отвор.
Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън. Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
към беседата >>
След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша.
Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона.
След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша.
Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
към беседата >>
Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял.
Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш.
Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял.
И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
към беседата >>
Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън.
Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор.
Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън.
Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
към беседата >>
Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона. След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша.
Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
към беседата >>
И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи.
То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял.
И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи.
Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
към беседата >>
Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън.
Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“
към беседата >>
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък.
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък.
Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона. Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи.
към беседата >>
Третият свят е най-възвишеният.
Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи.
Третият свят е най-възвишеният.
Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
към беседата >>
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото.
Няма две мнения по това. Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза. Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя. Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали.
към беседата >>
Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона.
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък.
Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона.
Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш.
към беседата >>
Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният.
Той е човешкият свят, или светът на мисълта.
към беседата >>
Няма две мнения по това.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото.
Няма две мнения по това.
Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза. Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя. Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
към беседата >>
Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ.
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък. Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона.
Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ.
Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме.
към беседата >>
Върху тези три свята има много писано.
Върху тези три свята има много писано.
Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала. Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата.
към беседата >>
Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото. Няма две мнения по това.
Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза.
Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя. Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
към беседата >>
Навсякъде несправедливост.
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък. Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона. Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ.
Навсякъде несправедливост.
Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа.
към беседата >>
Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала.
Върху тези три свята има много писано.
Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала.
Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата.
към беседата >>
Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото. Няма две мнения по това. Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза.
Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя.
Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
към беседата >>
Аз не вярвам в Господа.
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък. Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона. Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост.
Аз не вярвам в Господа.
Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така.
към беседата >>
Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна.
Върху тези три свята има много писано. Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала.
Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна.
Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа.
към беседата >>
Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото. Няма две мнения по това. Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза. Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя.
Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години.
След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
към беседата >>
Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи.
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък. Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона. Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа.
Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи.
Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така. Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени.
към беседата >>
Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат.
Върху тези три свята има много писано. Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала. Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна.
Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат.
Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им.
към беседата >>
След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото. Няма две мнения по това. Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза. Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя. Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години.
След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали.
После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
към беседата >>
Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш.
Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона. Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи.
Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш.
Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така. Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени. – „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
към беседата >>
Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос.
Върху тези три свята има много писано. Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала. Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат.
Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос.
Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране.
към беседата >>
После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
Няма две мнения по това. Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза. Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя. Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали.
После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.
към беседата >>
Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме.
Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш.
Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме.
Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така. Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени. – „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
към беседата >>
Този въпрос е на природата.
Върху тези три свята има много писано. Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала. Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос.
Този въпрос е на природата.
Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране. Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие.
към беседата >>
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози.
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози.
Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти. Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова!
към беседата >>
Представи си, че аз съм представител на Господа.
Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме.
Представи си, че аз съм представител на Господа.
Само ти говоря, не че е така. Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени. – „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
към беседата >>
Социалният въпрос е въпрос на природата.
Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала. Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата.
Социалният въпрос е въпрос на природата.
Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране. Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие. Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
към беседата >>
Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината.
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози.
Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината.
Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти. Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова! “ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
към беседата >>
Само ти говоря, не че е така.
Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа.
Само ти говоря, не че е така.
Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени. – „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
към беседата >>
Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа.
Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата.
Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа.
Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране. Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие. Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
към беседата >>
Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти.
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината.
Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти.
Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова! “ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
към беседата >>
Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени.
Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така.
Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени.
– „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
към беседата >>
Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им.
Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа.
Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им.
Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране. Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие. Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
към беседата >>
Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти.
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти.
Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти.
И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова! “ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
към беседата >>
– „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така. Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени.
– „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
към беседата >>
Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране.
Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им.
Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране.
Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие. Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
към беседата >>
И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат.
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти. Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти.
И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат.
Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова! “ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
към беседата >>
Значи, на всички хора в света им липсва нещо.
Значи, на всички хора в света им липсва нещо.
Трябва да им дадем туй, което им липсва. Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум.
към беседата >>
Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие.
Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране.
Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие.
Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
към беседата >>
Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова!
Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти. Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат.
Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова!
“ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
към беседата >>
Трябва да им дадем туй, което им липсва.
Значи, на всички хора в света им липсва нещо.
Трябва да им дадем туй, което им липсва.
Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче.
към беседата >>
Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране. Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие.
Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.
към беседата >>
“ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти. Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова!
“ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.
към беседата >>
Какво им липсва?
Значи, на всички хора в света им липсва нещо. Трябва да им дадем туй, което им липсва.
Какво им липсва?
На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал.
към беседата >>
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос.
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос.
Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го? Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен. Избили са милиони хора и светът не е оправен. Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание. Има едно неразбиране в света.
към беседата >>
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката.
Това е нашият обективен ум. Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли.
към беседата >>
На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта.
Значи, на всички хора в света им липсва нещо. Трябва да им дадем туй, което им липсва. Какво им липсва?
На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта.
Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света.
към беседата >>
Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го?
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос.
Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го?
Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен. Избили са милиони хора и светът не е оправен. Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание. Има едно неразбиране в света.
към беседата >>
Това е нашият обективен ум.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката.
Това е нашият обективен ум.
Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение.
към беседата >>
Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека.
Значи, на всички хора в света им липсва нещо. Трябва да им дадем туй, което им липсва. Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта.
Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека.
Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден.
към беседата >>
Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен.
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос. Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го?
Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен.
Избили са милиони хора и светът не е оправен. Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание. Има едно неразбиране в света.
към беседата >>
Той е потребен.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката. Това е нашият обективен ум.
Той е потребен.
Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг.
към беседата >>
Да се не тъпче човешкият ум.
Значи, на всички хора в света им липсва нещо. Трябва да им дадем туй, което им липсва. Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека.
Да се не тъпче човешкият ум.
Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава.
към беседата >>
Избили са милиони хора и светът не е оправен.
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос. Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го? Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен.
Избили са милиони хора и светът не е оправен.
Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание. Има едно неразбиране в света.
към беседата >>
Физическият живот седи от 120 години.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката. Това е нашият обективен ум. Той е потребен.
Физическият живот седи от 120 години.
120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите.
към беседата >>
Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче.
Трябва да им дадем туй, което им липсва. Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум.
Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче.
Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните.
към беседата >>
Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание.
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос. Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го? Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен. Избили са милиони хора и светът не е оправен.
Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание.
Има едно неразбиране в света.
към беседата >>
120 години можеш да живееш на Земята.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката. Това е нашият обективен ум. Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години.
120 години можеш да живееш на Земята.
Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години.
към беседата >>
Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал.
Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче.
Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал.
Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране.
към беседата >>
Има едно неразбиране в света.
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос. Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го? Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен. Избили са милиони хора и светът не е оправен. Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание.
Има едно неразбиране в света.
към беседата >>
Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката. Това е нашият обективен ум. Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята.
Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли.
Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори.
към беседата >>
Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света.
На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал.
Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света.
Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства.
към беседата >>
Да ви приведа пример на неразбиране.
Да ви приведа пример на неразбиране.
Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата.
към беседата >>
Онези, които живеят повече, то е изключение.
Това е нашият обективен ум. Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли.
Онези, които живеят повече, то е изключение.
Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично.
към беседата >>
Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден.
Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света.
Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден.
Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити.
към беседата >>
Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз.
Да ви приведа пример на неразбиране.
Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз.
Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето.
към беседата >>
Онзи човек на движението, неговият живот е друг.
Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение.
Онзи човек на движението, неговият живот е друг.
Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят.
към беседата >>
Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава.
Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден.
Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава.
Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства.
към беседата >>
Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години.
Да ви приведа пример на неразбиране. Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз.
Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години.
Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета.
към беседата >>
Той може да живее 1000 години, който разбира законите.
Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг.
Той може да живее 1000 години, който разбира законите.
Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен.
към беседата >>
Ние мислим, че в света ние сме най-разумните.
Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава.
Ние мислим, че в света ние сме най-разумните.
У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити.
към беседата >>
Гледа там една мечка с 5–6 мечета.
Да ви приведа пример на неразбиране. Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години.
Гледа там една мечка с 5–6 мечета.
Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят.
към беседата >>
Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години.
120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите.
Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години.
Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията.
към беседата >>
У нас има едно ново разбиране.
Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните.
У нас има едно ново разбиране.
У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка.
към беседата >>
Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече.
Да ви приведа пример на неразбиране. Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета.
Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече.
Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
към беседата >>
Сега моята статистика може да се оспори.
Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години.
Сега моята статистика може да се оспори.
Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство.
към беседата >>
У човека са чрезмерно развити личните чувства.
Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране.
У човека са чрезмерно развити личните чувства.
Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв.
към беседата >>
Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата.
Да ви приведа пример на неразбиране. Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече.
Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата.
Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
към беседата >>
Туй е безразлично.
Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори.
Туй е безразлично.
На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят.
към беседата >>
Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити.
Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства.
Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити.
Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв. Личните чувства не трябва да се подхранват.
към беседата >>
Майка му ударила една плесница и търколило се мечето.
Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата.
Майка му ударила една плесница и търколило се мечето.
Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
към беседата >>
На Земята всички положения може да се оспорят.
Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично.
На Земята всички положения може да се оспорят.
Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той?
към беседата >>
Анормално развити са личните чувства.
Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити.
Анормално развити са личните чувства.
После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв. Личните чувства не трябва да се подхранват. Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
към беседата >>
Тя продължила да вади рачета за другите мечета.
Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето.
Тя продължила да вади рачета за другите мечета.
По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
към беседата >>
Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен.
Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят.
Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен.
Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна.
към беседата >>
После, обществените чувства у човека са анормално развити.
Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства.
После, обществените чувства у човека са анормално развити.
Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв. Личните чувства не трябва да се подхранват. Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
към беседата >>
По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят.
Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета.
По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят.
Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
към беседата >>
Даже онези максими, които имаме в геометрията.
Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен.
Даже онези максими, които имаме в геометрията.
Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега?
към беседата >>
Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка.
У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити.
Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка.
От трета област трябва да се вземе кръв. Личните чувства не трябва да се подхранват. Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
към беседата >>
Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят.
Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.
към беседата >>
Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство.
Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията.
Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство.
Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде.
към беседата >>
От трета област трябва да се вземе кръв.
У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка.
От трета област трябва да се вземе кръв.
Личните чувства не трябва да се подхранват. Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
към беседата >>
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката.
Като ударят едното, то умира. Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост.
към беседата >>
Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят.
Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство.
Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят.
Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено.
към беседата >>
Личните чувства не трябва да се подхранват.
Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв.
Личните чувства не трябва да се подхранват.
Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
към беседата >>
Като ударят едното, то умира.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката.
Като ударят едното, то умира.
Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки.
към беседата >>
Къде е той?
На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят.
Къде е той?
Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено. Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш.
към беседата >>
Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв. Личните чувства не трябва да се подхранват.
Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.
към беседата >>
Другите три мечета да са живи.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира.
Другите три мечета да са живи.
Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум.
към беседата >>
Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна.
Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той?
Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна.
Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено. Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш. Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
към беседата >>
Сега ние, съвременните хора, страдаме от това, което учените хора наричат неврастения.
Сега ние, съвременните хора, страдаме от това, което учените хора наричат неврастения.
Неврастенията е един вътрешен недоимък, недоимък в нашата симпатична нервна система, вследствие на което се разстройва стомахът, недоимък в нашите гърди и недоимък в нашите мисли. Та, за този недоимък ние трябва да знаем как да храним нашата кръв с прави мисли, трябва да знаем с каква храна да храним нашия мозък, трябва да [знаем] с каква храна да храним нашите дробове, трябва [да знаем с каква храна] да храним нашия стомах, за да създадем онзи храм, в който трябва да живеем.
към беседата >>
Този въпрос трябва да се засегне.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира. Другите три мечета да са живи.
Този въпрос трябва да се засегне.
Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят.
към беседата >>
Четвъртото измерение накъде е сега?
Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна.
Четвъртото измерение накъде е сега?
В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено. Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш. Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
към беседата >>
Неврастенията е един вътрешен недоимък, недоимък в нашата симпатична нервна система, вследствие на което се разстройва стомахът, недоимък в нашите гърди и недоимък в нашите мисли.
Сега ние, съвременните хора, страдаме от това, което учените хора наричат неврастения.
Неврастенията е един вътрешен недоимък, недоимък в нашата симпатична нервна система, вследствие на което се разстройва стомахът, недоимък в нашите гърди и недоимък в нашите мисли.
Та, за този недоимък ние трябва да знаем как да храним нашата кръв с прави мисли, трябва да знаем с каква храна да храним нашия мозък, трябва да [знаем] с каква храна да храним нашите дробове, трябва [да знаем с каква храна] да храним нашия стомах, за да създадем онзи храм, в който трябва да живеем.
към беседата >>
Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира. Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне.
Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши.
Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце.
към беседата >>
В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде.
Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега?
В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде.
Едно триизмерно пространство е херметически затворено. Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш. Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
към беседата >>
Та, за този недоимък ние трябва да знаем как да храним нашата кръв с прави мисли, трябва да знаем с каква храна да храним нашия мозък, трябва да [знаем] с каква храна да храним нашите дробове, трябва [да знаем с каква храна] да храним нашия стомах, за да създадем онзи храм, в който трябва да живеем.
Сега ние, съвременните хора, страдаме от това, което учените хора наричат неврастения. Неврастенията е един вътрешен недоимък, недоимък в нашата симпатична нервна система, вследствие на което се разстройва стомахът, недоимък в нашите гърди и недоимък в нашите мисли.
Та, за този недоимък ние трябва да знаем как да храним нашата кръв с прави мисли, трябва да знаем с каква храна да храним нашия мозък, трябва да [знаем] с каква храна да храним нашите дробове, трябва [да знаем с каква храна] да храним нашия стомах, за да създадем онзи храм, в който трябва да живеем.
към беседата >>
Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира. Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши.
Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост.
В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила.
към беседата >>
Едно триизмерно пространство е херметически затворено.
Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде.
Едно триизмерно пространство е херметически затворено.
Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш. Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
към беседата >>
В света има 3 опорни точки.
Като ударят едното, то умира. Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост.
В света има 3 опорни точки.
Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила. Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
към беседата >>
Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш.
Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено.
Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш.
Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
към беседата >>
Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум.
Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки.
Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум.
Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила. Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
към беседата >>
Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено. Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш.
Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.
към беседата >>
Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят.
Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум.
Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят.
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила. Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
към беседата >>
Ние питаме: „Къде е онзи свят?
Ние питаме: „Къде е онзи свят?
“ Онзи свят е тук. Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение.
към беседата >>
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце.
Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят.
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце.
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила. Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
към беседата >>
“ Онзи свят е тук.
Ние питаме: „Къде е онзи свят?
“ Онзи свят е тук.
Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят.
към беседата >>
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила.
Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце.
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила.
Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
към беседата >>
Ти не го виждаш.
Ние питаме: „Къде е онзи свят? “ Онзи свят е тук.
Ти не го виждаш.
Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят.
към беседата >>
Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила.
Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
към беседата >>
Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето.
Ние питаме: „Къде е онзи свят? “ Онзи свят е тук. Ти не го виждаш.
Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето.
Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане.
към беседата >>
Гледате един момък, мяза на една кукла.
Гледате един момък, мяза на една кукла.
Като стане на 21 година, пощурее. Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света.
към беседата >>
Следователно корените питат: „Къде е другият свят?
Ние питаме: „Къде е онзи свят? “ Онзи свят е тук. Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето.
Следователно корените питат: „Къде е другият свят?
“ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят.
към беседата >>
Като стане на 21 година, пощурее.
Гледате един момък, мяза на една кукла.
Като стане на 21 година, пощурее.
Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света.
към беседата >>
“ В обратното движение.
Ние питаме: „Къде е онзи свят? “ Онзи свят е тук. Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят?
“ В обратното движение.
Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят.
към беседата >>
Че момъкът го няма!
Гледате един момък, мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее.
Че момъкът го няма!
Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос.
към беседата >>
Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят.
“ Онзи свят е тук. Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение.
Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят.
Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят. Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш.
към беседата >>
Хайде да не казваме нищо за младите моми.
Гледате един момък, мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. Че момъкът го няма!
Хайде да не казваме нищо за младите моми.
Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши?
към беседата >>
Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят.
Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят.
Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят.
Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят. Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш. Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
към беседата >>
Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите.
Гледате един момък, мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми.
Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите.
По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни.
към беседата >>
Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане.
Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят.
Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане.
Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят. Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш. Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
към беседата >>
По-добри от младите моми и момци няма в света.
Гледате един момък, мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите.
По-добри от младите моми и момци няма в света.
И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни. Старите станаха от младите.
към беседата >>
Ти си в този свят, работите няма да се оправят.
Следователно корените питат: „Къде е другият свят? “ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане.
Ти си в този свят, работите няма да се оправят.
Не е онзи свят. Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш. Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
към беседата >>
И по-лоши от старите хора няма в света.
Като стане на 21 година, пощурее. Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света.
И по-лоши от старите хора няма в света.
Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни. Старите станаха от младите. Откъде се пръкна тази лошавина?
към беседата >>
Не е онзи свят.
“ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят.
Не е онзи свят.
Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш. Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
към беседата >>
Тогава аз задавам един въпрос.
Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света.
Тогава аз задавам един въпрос.
Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни. Старите станаха от младите. Откъде се пръкна тази лошавина?
към беседата >>
Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш.
Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят.
Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш.
Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
към беседата >>
Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши?
Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос.
Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши?
Те не бяха съвсем опасни. Старите станаха от младите. Откъде се пръкна тази лошавина?
към беседата >>
Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят. Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш.
Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
към беседата >>
Те не бяха съвсем опасни.
Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши?
Те не бяха съвсем опасни.
Старите станаха от младите. Откъде се пръкна тази лошавина?
към беседата >>
Добрите хора, религиозните хора все очакват.
Добрите хора, религиозните хора все очакват.
Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша?
към беседата >>
Старите станаха от младите.
По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни.
Старите станаха от младите.
Откъде се пръкна тази лошавина?
към беседата >>
Аз съм чел някои статистики.
Добрите хора, религиозните хора все очакват.
Аз съм чел някои статистики.
Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис.
към беседата >>
Откъде се пръкна тази лошавина?
И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни. Старите станаха от младите.
Откъде се пръкна тази лошавина?
към беседата >>
Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава.
Добрите хора, религиозните хора все очакват. Аз съм чел някои статистики.
Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава.
Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние.
към беседата >>
Човек всякога става лош, когато има.
Човек всякога става лош, когато има.
Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо.
към беседата >>
Туй не е християнство, това не е идеал.
Добрите хора, религиозните хора все очакват. Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава.
Туй не е християнство, това не е идеал.
Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато.
към беседата >>
Когато няма, хич не е лош.
Човек всякога става лош, когато има.
Когато няма, хич не е лош.
Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош.
към беседата >>
Всички може да развиете в себе си един усет.
Добрите хора, религиозните хора все очакват. Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал.
Всички може да развиете в себе си един усет.
Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш.
към беседата >>
Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош.
Човек всякога става лош, когато има. Когато няма, хич не е лош.
Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош.
Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош. Аз тъй го обяснявам.
към беседата >>
Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша?
Добрите хора, религиозните хора все очакват. Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет.
Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша?
Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност.
към беседата >>
Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица.
Човек всякога става лош, когато има. Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош.
Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица.
Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош. Аз тъй го обяснявам.
към беседата >>
Те се познават, имат особен мирис.
Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша?
Те се познават, имат особен мирис.
Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност. Опасно е сега.
към беседата >>
Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага.
Човек всякога става лош, когато има. Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица.
Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага.
Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош. Аз тъй го обяснявам.
към беседата >>
Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние.
Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис.
Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние.
Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност. Опасно е сега. Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул?
към беседата >>
Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо.
Човек всякога става лош, когато има. Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага.
Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо.
Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош. Аз тъй го обяснявам.
към беседата >>
Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато.
Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние.
Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато.
Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност. Опасно е сега. Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул? – Изкуство има.
към беседата >>
Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош.
Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо.
Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош.
Аз тъй го обяснявам.
към беседата >>
Ще изровиш земята и ще си вземеш.
Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато.
Ще изровиш земята и ще си вземеш.
Няма никаква опасност. Опасно е сега. Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул? – Изкуство има.
към беседата >>
Аз тъй го обяснявам.
Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош.
Аз тъй го обяснявам.
към беседата >>
Няма никаква опасност.
Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш.
Няма никаква опасност.
Опасно е сега. Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул? – Изкуство има.
към беседата >>
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат.
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат.
Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне. Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора.
към беседата >>
Опасно е сега.
Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност.
Опасно е сега.
Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул? – Изкуство има.
към беседата >>
Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне.
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат.
Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне.
Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя.
към беседата >>
Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул?
Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност. Опасно е сега.
Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул?
– Изкуство има.
към беседата >>
Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне.
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат. Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне.
Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне.
Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха.
към беседата >>
– Изкуство има.
Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност. Опасно е сега. Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул?
– Изкуство има.
към беседата >>
Червените коне, това са военните с шашките си.
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат. Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне. Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне.
Червените коне, това са военните с шашките си.
Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята.
към беседата >>
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми.
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми.
Без такъми не става. Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват? “ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10.
към беседата >>
Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат.
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат. Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне. Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си.
Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат.
Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо?
към беседата >>
Без такъми не става.
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми.
Без такъми не става.
Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват? “ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така?
към беседата >>
Белите, това са набожните, религиозните хора.
Туй е иносказателно, червените коне да дойдат. Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне. Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат.
Белите, това са набожните, религиозните хора.
Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо? Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи!
към беседата >>
Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват?
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми. Без такъми не става.
Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват?
“ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили.
към беседата >>
Те са в света, които ходят по цялата Земя.
Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне. Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора.
Те са в света, които ходят по цялата Земя.
Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо? Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи! “ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
към беседата >>
“ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва.
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми. Без такъми не става. Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват?
“ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва.
Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми.
към беседата >>
Като обикалят, видели, че е тиха.
Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя.
Като обикалят, видели, че е тиха.
Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо? Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи! “ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
към беседата >>
Дават му парите и той тръгва из Цариград.
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми. Без такъми не става. Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват? “ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва.
Дават му парите и той тръгва из Цариград.
Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора.
към беседата >>
Тиха, докато не ходили да обикалят Земята.
Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха.
Тиха, докато не ходили да обикалят Земята.
След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо? Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи! “ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
към беседата >>
Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10.
Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми. Без такъми не става. Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват? “ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград.
Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10.
Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250.
към беседата >>
След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо?
Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята.
След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо?
Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи! “ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
към беседата >>
Вика го султанът и казва: „Как така?
Без такъми не става. Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват? “ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10.
Вика го султанът и казва: „Как така?
“ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти.
към беседата >>
Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи!
Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо?
Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи!
“ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
към беседата >>
“ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили.
Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват? “ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така?
“ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили.
Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи.
към беседата >>
“ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо? Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи!
“ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“
към беседата >>
Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми.
“ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили.
Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми.
Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже.
към беседата >>
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят.
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят.
Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне. Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени.
към беседата >>
Такъмите са за глупавите хора.
Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми.
Такъмите са за глупавите хора.
Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци.
към беседата >>
Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне.
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят.
Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне.
Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз.
към беседата >>
Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250.
Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора.
Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250.
Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци.
към беседата >>
Три възгледа имаме.
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят. Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне.
Три възгледа имаме.
Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз. Какво ще бъде, ще го видите.
към беседата >>
Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти.
Вика го султанът и казва: „Как така? “ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250.
Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти.
Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци. Аз съм нищо пред тях.
към беседата >>
Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения.
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят. Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне. Три възгледа имаме.
Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения.
Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз. Какво ще бъде, ще го видите. Прах ще се дигне.
към беседата >>
Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи.
“ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти.
Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи.
После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци. Аз съм нищо пред тях. Аз с такъми мога, те – без такъми.“
към беседата >>
Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние.
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят. Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне. Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения.
Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние.
Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз. Какво ще бъде, ще го видите. Прах ще се дигне.
към беседата >>
После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже.
Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи.
После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже.
Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци. Аз съм нищо пред тях. Аз с такъми мога, те – без такъми.“
към беседата >>
Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени.
Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят. Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне. Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние.
Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени.
И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз. Какво ще бъде, ще го видите. Прах ще се дигне.
към беседата >>
Да уволниш всички тези лъжци.
Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже.
Да уволниш всички тези лъжци.
Те са те обиколили, те са големи лъжци. Аз съм нищо пред тях. Аз с такъми мога, те – без такъми.“
към беседата >>
И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз.
Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне. Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени.
И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз.
Какво ще бъде, ще го видите. Прах ще се дигне.
към беседата >>
Те са те обиколили, те са големи лъжци.
Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци.
Те са те обиколили, те са големи лъжци.
Аз съм нищо пред тях. Аз с такъми мога, те – без такъми.“
към беседата >>
Какво ще бъде, ще го видите.
Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз.
Какво ще бъде, ще го видите.
Прах ще се дигне.
към беседата >>
Аз съм нищо пред тях.
Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци.
Аз съм нищо пред тях.
Аз с такъми мога, те – без такъми.“
към беседата >>
Прах ще се дигне.
Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз. Какво ще бъде, ще го видите.
Прах ще се дигне.
към беседата >>
Аз с такъми мога, те – без такъми.“
Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци. Аз съм нищо пред тях.
Аз с такъми мога, те – без такъми.“
към беседата >>
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята.
Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни.
към беседата >>
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство.
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство.
Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил. И ние сме се раздвоили. Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип. Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот. Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
към беседата >>
Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята.
Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека.
Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода.
към беседата >>
Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил.
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство.
Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил.
И ние сме се раздвоили. Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип. Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот. Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
към беседата >>
Може да излежава някакво наказание.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята. Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека.
Може да излежава някакво наказание.
Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата.
към беседата >>
И ние сме се раздвоили.
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство. Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил.
И ние сме се раздвоили.
Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип. Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот. Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
към беседата >>
Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята. Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание.
Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода.
В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света.
към беседата >>
Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип.
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство. Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил. И ние сме се раздвоили.
Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип.
Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот. Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
към беседата >>
В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята. Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода.
В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора.
А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода.
към беседата >>
Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот.
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство. Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил. И ние сме се раздвоили. Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип.
Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот.
Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
към беседата >>
А ние мислим, че сме свободни.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята. Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора.
А ние мислим, че сме свободни.
Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода.
към беседата >>
Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство. Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил. И ние сме се раздвоили. Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип. Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот.
Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.
към беседата >>
Философите философствуват, че има свобода.
Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни.
Философите философствуват, че има свобода.
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут.
към беседата >>
В какво седи чистият живот?
В какво седи чистият живот?
Всички търсим щастието, всички търсим здравето. В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите.
към беседата >>
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата.
Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода.
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата.
Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси.
към беседата >>
Всички търсим щастието, всички търсим здравето.
В какво седи чистият живот?
Всички търсим щастието, всички търсим здравето.
В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение.
към беседата >>
Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света.
Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата.
Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света.
При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината.
към беседата >>
В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум.
В какво седи чистият живот? Всички търсим щастието, всички търсим здравето.
В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум.
В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение. Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво.
към беседата >>
При това проповядват свобода.
В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света.
При това проповядват свобода.
Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината?
към беседата >>
В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце.
В какво седи чистият живот? Всички търсим щастието, всички търсим здравето. В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум.
В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце.
И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение. Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво. Съществуват известни закони.
към беседата >>
Не трябва да считаме насилието за свобода.
А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода.
Не трябва да считаме насилието за свобода.
Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни.
към беседата >>
И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля.
В какво седи чистият живот? Всички търсим щастието, всички търсим здравето. В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце.
И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля.
И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение. Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво. Съществуват известни закони.
към беседата >>
Свободата е един Божествен атрибут.
Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода.
Свободата е един Божествен атрибут.
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата.
към беседата >>
И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите.
В какво седи чистият живот? Всички търсим щастието, всички търсим здравето. В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля.
И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите.
Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение. Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво. Съществуват известни закони.
към беседата >>
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси.
Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут.
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси.
Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината.
към беседата >>
Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение.
Всички търсим щастието, всички търсим здравето. В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите.
Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение.
Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво. Съществуват известни закони.
към беседата >>
Той е разрешил въпроса за истината.
Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси.
Той е разрешил въпроса за истината.
Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля.
към беседата >>
Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво.
В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение.
Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво.
Съществуват известни закони.
към беседата >>
Какво нещо е истината?
При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината.
Какво нещо е истината?
Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
към беседата >>
Съществуват известни закони.
В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение. Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво.
Съществуват известни закони.
към беседата >>
Аз бих желал всички хора да бъдат свободни.
Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината?
Аз бих желал всички хора да бъдат свободни.
Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
към беседата >>
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна?
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна?
“ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим. – „Че, ние живеем в правата страна, как така? “ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят. Какво показва това? Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от свободата.
Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни.
Няма по-хубаво нещо от свободата.
Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
към беседата >>
“ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим.
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна?
“ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим.
– „Че, ние живеем в правата страна, как така? “ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят. Какво показва това? Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
към беседата >>
Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината.
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата.
Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината.
Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
към беседата >>
– „Че, ние живеем в правата страна, как така?
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна? “ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим.
– „Че, ние живеем в правата страна, как така?
“ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят. Какво показва това? Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
към беседата >>
Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля.
Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината.
Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля.
В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
към беседата >>
“ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят.
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна? “ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим. – „Че, ние живеем в правата страна, как така?
“ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят.
Какво показва това? Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
към беседата >>
В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля.
В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
към беседата >>
Какво показва това?
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна? “ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим. – „Че, ние живеем в правата страна, как така? “ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят.
Какво показва това?
Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
към беседата >>
Сега, опорни точки трябва да има.
Сега, опорни точки трябва да има.
Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли.
към беседата >>
Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна? “ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим. – „Че, ние живеем в правата страна, как така? “ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят. Какво показва това?
Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.
към беседата >>
Сега проповядваме идеята за Бога.
Сега, опорни точки трябва да има.
Сега проповядваме идеята за Бога.
Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно.
към беседата >>
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение.
Седя при един учител по музика. Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите.
към беседата >>
Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие.
Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога.
Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие.
Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно.
към беседата >>
Седя при един учител по музика.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение.
Седя при един учител по музика.
Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват.
към беседата >>
Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога.
Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие.
Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога.
Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога.
към беседата >>
Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение. Седя при един учител по музика.
Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя.
Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори.
към беседата >>
Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света.
Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога.
Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света.
След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря.
към беседата >>
Вляза в една дрехарница.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение. Седя при един учител по музика. Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя.
Вляза в една дрехарница.
Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората?
към беседата >>
След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли.
Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света.
След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли.
Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата.
към беседата >>
Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение. Седя при един учител по музика. Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница.
Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе.
Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път.
към беседата >>
Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно.
Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли.
Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно.
Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност?
към беседата >>
Той се интересува от парите.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение. Седя при един учител по музика. Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе.
Той се интересува от парите.
Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар.
към беседата >>
Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно.
Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно.
Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно.
Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде.
към беседата >>
Където и да отидете вие, все ще се интересуват.
Седя при един учител по музика. Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите.
Където и да отидете вие, все ще се интересуват.
Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе.
към беседата >>
Туй е едно неестествено разбиране за Бога.
Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно.
Туй е едно неестествено разбиране за Бога.
От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде. Има един източник в света.
към беседата >>
Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори.
Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват.
Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори.
Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти.
към беседата >>
От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря.
Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога.
От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря.
Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде. Има един източник в света. Този източник не зависи.
към беседата >>
Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората?
Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори.
Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората?
Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува.
към беседата >>
Този е законът, който съществува в природата.
След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря.
Този е законът, който съществува в природата.
Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде. Има един източник в света. Този източник не зависи.
към беседата >>
Хората са свързани по един неестествен път.
Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората?
Хората са свързани по един неестествен път.
Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа.
към беседата >>
Следователно откъде излезе нашата интелигентност?
Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата.
Следователно откъде излезе нашата интелигентност?
Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде. Има един източник в света. Този източник не зависи.
към беседата >>
Да кажем, ти живееш при един господар.
Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път.
Да кажем, ти живееш при един господар.
Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова.
към беседата >>
Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде.
Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност?
Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде.
Има един източник в света. Този източник не зависи.
към беседата >>
Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе.
Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар.
Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе.
Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова. Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той!
към беседата >>
Има един източник в света.
Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде.
Има един източник в света.
Този източник не зависи.
към беседата >>
Този господар ни най-малко не влиза в положението ти.
Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе.
Този господар ни най-малко не влиза в положението ти.
Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова. Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той! “ А богатият съвсем не може да работи.
към беседата >>
Този източник не зависи.
От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде. Има един източник в света.
Този източник не зависи.
към беседата >>
Той те гледа като едно животно, гледа да те използува.
Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти.
Той те гледа като едно животно, гледа да те използува.
15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова. Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той! “ А богатият съвсем не може да работи.
към беседата >>
Аз не казвам какво са казали философите.
Аз не казвам какво са казали философите.
Аз не се запитвам дали философите са казали. За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си!
към беседата >>
15 часа може да те тласка на работа.
Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува.
15 часа може да те тласка на работа.
След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова. Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той! “ А богатият съвсем не може да работи.
към беседата >>
Аз не се запитвам дали философите са казали.
Аз не казвам какво са казали философите.
Аз не се запитвам дали философите са казали.
За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си?
към беседата >>
След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова.
Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа.
След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова.
Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той! “ А богатият съвсем не може да работи.
към беседата >>
За мене философите не са меродавни.
Аз не казвам какво са казали философите. Аз не се запитвам дали философите са казали.
За мене философите не са меродавни.
Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек.
към беседата >>
Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той!
Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова.
Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той!
“ А богатият съвсем не може да работи.
към беседата >>
Те сами не знаят има ли Господ или не.
Аз не казвам какво са казали философите. Аз не се запитвам дали философите са казали. За мене философите не са меродавни.
Те сами не знаят има ли Господ или не.
Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци.
към беседата >>
“ А богатият съвсем не може да работи.
Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова. Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той!
“ А богатият съвсем не може да работи.
към беседата >>
Най-после, всичките философи не са философи.
Аз не казвам какво са казали философите. Аз не се запитвам дали философите са казали. За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не.
Най-после, всичките философи не са философи.
Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно.
към беседата >>
Казвам: Кои са, които работят?
Казвам: Кои са, които работят?
Работата не е нещо физическо. В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого?
към беседата >>
Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си!
Аз не казвам какво са казали философите. Аз не се запитвам дали философите са казали. За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи.
Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си!
“ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни.
към беседата >>
Работата не е нещо физическо.
Казвам: Кои са, които работят?
Работата не е нещо физическо.
В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи.
към беседата >>
“ Какво значи да познаеш себе си?
Аз не се запитвам дали философите са казали. За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си!
“ Какво значи да познаеш себе си?
Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното?
към беседата >>
В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух.
Казвам: Кои са, които работят? Работата не е нещо физическо.
В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух.
Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари.
към беседата >>
Познай себе си животно ли си или човек.
За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си?
Познай себе си животно ли си или човек.
И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно.
към беседата >>
Определено е точно времето.
Казвам: Кои са, които работят? Работата не е нещо физическо. В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух.
Определено е точно времето.
Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието.
към беседата >>
И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци.
Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек.
И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци.
Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът.
към беседата >>
Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана.
Казвам: Кои са, които работят? Работата не е нещо физическо. В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето.
Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана.
Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари.
към беседата >>
Тогава, като кажат „карма“, че то е животно.
Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци.
Тогава, като кажат „карма“, че то е животно.
Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът.
към беседата >>
Ще работим за какво и за кого?
Казвам: Кои са, които работят? Работата не е нещо физическо. В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана.
Ще работим за какво и за кого?
Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение.
към беседата >>
Всички хора са животни.
Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си! “ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно.
Всички хора са животни.
Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник.
към беседата >>
Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи.
Работата не е нещо физическо. В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого?
Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи.
Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване.
към беседата >>
Какво лошо има в животното?
“ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни.
Какво лошо има в животното?
Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите.
към беседата >>
Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари.
В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи.
Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари.
Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има.
към беседата >>
Няма човек, който да не е животно.
Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното?
Няма човек, който да не е животно.
Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете.
към беседата >>
Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието.
Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари.
Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието.
Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има. Той е богат.
към беседата >>
Но изходният пункт на животните, това е човекът.
И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно.
Но изходният пункт на животните, това е човекът.
Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии.
към беседата >>
Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари.
Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието.
Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари.
Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има. Той е богат. А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
към беседата >>
Идеалът е човекът.
Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът.
Идеалът е човекът.
Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“.
към беседата >>
Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение.
Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари.
Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение.
Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има. Той е богат. А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
към беседата >>
Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник.
Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът.
Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник.
Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма.
към беседата >>
Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване.
Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение.
Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване.
Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има. Той е богат. А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
към беседата >>
Всичките животни, които не са като хората, орат нивите.
Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник.
Всичките животни, които не са като хората, орат нивите.
И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите.
към беседата >>
Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има.
Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване.
Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има.
Той е богат. А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
към беседата >>
И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете.
Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите.
И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете.
Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден.
към беседата >>
Той е богат.
Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има.
Той е богат.
А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
към беседата >>
Непременно всички хора трябва да станат светии.
Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете.
Непременно всички хора трябва да станат светии.
Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят.
към беседата >>
А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има. Той е богат.
А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
към беседата >>
Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“.
Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии.
Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“.
По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят.
към беседата >>
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва.
Един избира другарка в живота, избира да е мазничка. Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им.
към беседата >>
По-добър човек от светията няма.
Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“.
По-добър човек от светията няма.
Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът.
към беседата >>
Един избира другарка в живота, избира да е мазничка.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва.
Един избира другарка в живота, избира да е мазничка.
Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет.
към беседата >>
Най-добрите хора в света, това са светиите.
Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма.
Най-добрите хора в света, това са светиите.
Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент.
към беседата >>
Аз не бих могъл да говоря.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва. Един избира другарка в живота, избира да е мазничка.
Аз не бих могъл да говоря.
След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени.
към беседата >>
Тези хора ще дойдат един ден.
И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите.
Тези хора ще дойдат един ден.
Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат.
към беседата >>
След туй гледам колко се оплаква.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва. Един избира другарка в живота, избира да е мазничка. Аз не бих могъл да говоря.
След туй гледам колко се оплаква.
При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам.
към беседата >>
Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят.
Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден.
Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят.
Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“.
към беседата >>
При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва. Един избира другарка в живота, избира да е мазничка. Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква.
При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват.
Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе.
към беседата >>
Те хиляди години работят.
Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят.
Те хиляди години работят.
Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“. Българите го турили „Мара“.
към беседата >>
Влизам в положението им.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва. Един избира другарка в живота, избира да е мазничка. Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват.
Влизам в положението им.
На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи.
към беседата >>
Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът.
По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят.
Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът.
И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“. Българите го турили „Мара“. Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
към беседата >>
На всеки съм давал един съвет.
Един избира другарка в живота, избира да е мазничка. Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им.
На всеки съм давал един съвет.
При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му.
към беседата >>
И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент.
Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът.
И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент.
Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“. Българите го турили „Мара“. Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
към беседата >>
При мене са идвали много млади жени.
Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет.
При мене са идвали много млади жени.
Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат.
Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент.
Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат.
Тя е еврейска дума, значи „горчиво“. Българите го турили „Мара“. Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
към беседата >>
Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам.
След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени.
Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам.
Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка.
към беседата >>
Тя е еврейска дума, значи „горчиво“.
Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат.
Тя е еврейска дума, значи „горчиво“.
Българите го турили „Мара“. Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
към беседата >>
Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе.
При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам.
Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе.
Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош.
към беседата >>
Българите го турили „Мара“.
Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“.
Българите го турили „Мара“.
Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
към беседата >>
Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи.
Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе.
Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи.
Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена.
към беседата >>
Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“. Българите го турили „Мара“.
Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.
към беседата >>
Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му.
На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи.
Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му.
Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е.
из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло.
към беседата >>
Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо.
При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му.
Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо.
В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично.
към беседата >>
из живота на турците.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е.
из живота на турците.
Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!
към беседата >>
В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка.
Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо.
В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка.
Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене.
към беседата >>
Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е. из живота на турците.
Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи.
Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде.
към беседата >>
Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош.
Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка.
Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош.
Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така.
към беседата >>
Изкарал много видни ученици.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е. из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи.
Изкарал много видни ученици.
Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите.
към беседата >>
Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена.
Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош.
Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена.
Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра.
към беседата >>
Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е. из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици.
Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк.
Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата.
към беседата >>
Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва.
Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена.
Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва.
Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга.
към беседата >>
Не му вървяло.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е. из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк.
Не му вървяло.
Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо.
към беседата >>
Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично.
Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва.
Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично.
Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича?
към беседата >>
Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!
из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло.
Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!
“ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега.
към беседата >>
Така седи истината според мене.
В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично.
Така седи истината според мене.
Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел.
към беседата >>
“ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде.
Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!
“ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде.
Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават.
към беседата >>
Може да не е така според вас, но според мене е така.
Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене.
Може да не е така според вас, но според мене е така.
Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми.
към беседата >>
Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите.
Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде.
Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите.
Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин.
към беседата >>
Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра.
Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така.
Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра.
Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми. Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена?
към беседата >>
Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата.
Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите.
Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата.
Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви.
към беседата >>
Тя нека да му помогне да се ожени за друга.
Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра.
Тя нека да му помогне да се ожени за друга.
Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми. Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена? Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
към беседата >>
Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо.
Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата.
Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо.
Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград.
към беседата >>
Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича?
Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга.
Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича?
Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми. Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена? Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
към беседата >>
Ходжата помислил, помислил какво да прави сега.
Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах! “ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо.
Ходжата помислил, помислил какво да прави сега.
Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството.
към беседата >>
Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел.
Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича?
Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел.
Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми. Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена? Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
към беседата >>
Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават.
“ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега.
Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават.
Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата.
към беседата >>
Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми.
Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел.
Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми.
Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена? Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
към беседата >>
Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин.
Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават.
Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин.
Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите.
към беседата >>
Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена?
Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми.
Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена?
Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
към беседата >>
Живял там 7–8 години, научил всички молитви.
Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин.
Живял там 7–8 години, научил всички молитви.
Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи.
към беседата >>
Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми. Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена?
Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.
към беседата >>
Най-после се връща с калугерското име в Цариград.
Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви.
Най-после се връща с калугерското име в Цариград.
Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ?
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ?
Въпросът за женитбата седи другояче. Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе?
към беседата >>
Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството.
Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград.
Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството.
Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне.
към беседата >>
Въпросът за женитбата седи другояче.
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ?
Въпросът за женитбата седи другояче.
Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе?
към беседата >>
Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата.
Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството.
Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата.
Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански.
към беседата >>
Ти нямаш право да взимаш чужда жена.
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ? Въпросът за женитбата седи другояче.
Ти нямаш право да взимаш чужда жена.
Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята.
към беседата >>
Започнали да го учат молитвите.
Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата.
Започнали да го учат молитвите.
Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал.
към беседата >>
Ева Бог я извади от Него самия.
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ? Въпросът за женитбата седи другояче. Ти нямаш право да взимаш чужда жена.
Ева Бог я извади от Него самия.
Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята. А която е взета от други ребра, ти я остави.
към беседата >>
Учил един-два месеца, не може да ги научи.
Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите.
Учил един-два месеца, не може да ги научи.
Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали.
към беседата >>
Тя излезе от Него.
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ? Въпросът за женитбата седи другояче. Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия.
Тя излезе от Него.
Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята. А която е взета от други ребра, ти я остави. От когото е взета, той да си вземе жената.
към беседата >>
Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден.
Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи.
Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден.
Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир.
към беседата >>
Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе?
Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ? Въпросът за женитбата седи другояче. Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него.
Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе?
Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята. А която е взета от други ребра, ти я остави. От когото е взета, той да си вземе жената.
към беседата >>
Може Аллах да му помогне.
Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден.
Може Аллах да му помогне.
Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа.
към беседата >>
Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе?
Въпросът за женитбата седи другояче. Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе?
Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе?
Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята. А която е взета от други ребра, ти я остави. От когото е взета, той да си вземе жената.
към беседата >>
Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански.
Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне.
Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански.
Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче.
към беседата >>
Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята.
Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе?
Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята.
А която е взета от други ребра, ти я остави. От когото е взета, той да си вземе жената.
към беседата >>
Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал.
Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански.
Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал.
Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче. Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
към беседата >>
А която е взета от други ребра, ти я остави.
Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята.
А която е взета от други ребра, ти я остави.
От когото е взета, той да си вземе жената.
към беседата >>
Веднага му повярвали.
Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал.
Веднага му повярвали.
Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче. Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
към беседата >>
От когото е взета, той да си вземе жената.
Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята. А която е взета от други ребра, ти я остави.
От когото е взета, той да си вземе жената.
към беседата >>
Султанът го направил първи везир.
Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали.
Султанът го направил първи везир.
Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче. Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
към беседата >>
Сега аз не искам да внасям едно противоречие.
Сега аз не искам да внасям едно противоречие.
Аз искам да кажа възгледът какъв е. Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога.
към беседата >>
Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа.
Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир.
Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа.
„Тя – казва – не става другояче. Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
към беседата >>
Аз искам да кажа възгледът какъв е.
Сега аз не искам да внасям едно противоречие.
Аз искам да кажа възгледът какъв е.
Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе.
към беседата >>
„Тя – казва – не става другояче.
Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа.
„Тя – казва – не става другояче.
Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
към беседата >>
Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища.
Сега аз не искам да внасям едно противоречие. Аз искам да кажа възгледът какъв е.
Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища.
Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе. Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес.
към беседата >>
Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче.
Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“
към беседата >>
Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо.
Сега аз не искам да внасям едно противоречие. Аз искам да кажа възгледът какъв е. Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища.
Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо.
Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе. Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес. Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право.
към беседата >>
Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви.
Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви.
Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране. Второто разбиране, ще се върнете в едно правилно разбиране. Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.
към беседата >>
Един мъж да живее с една жена.
Сега аз не искам да внасям едно противоречие. Аз искам да кажа възгледът какъв е. Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо.
Един мъж да живее с една жена.
Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе. Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес. Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право. Тя не съществува само за един човек.
към беседата >>
Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране.
Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви.
Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране.
Второто разбиране, ще се върнете в едно правилно разбиране. Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.
към беседата >>
Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога.
Сега аз не искам да внасям едно противоречие. Аз искам да кажа възгледът какъв е. Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена.
Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога.
Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе. Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес. Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право. Тя не съществува само за един човек. Мъжът трябва да разбира една жена.
към беседата >>
Второто разбиране, ще се върнете в едно правилно разбиране.
Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви. Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране.
Второто разбиране, ще се върнете в едно правилно разбиране.
Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.
към беседата >>
Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе.
Аз искам да кажа възгледът какъв е. Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога.
Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе.
Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес. Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право. Тя не съществува само за един човек. Мъжът трябва да разбира една жена. Жената има отношение към Бога, жената има отношение към цялото човечество.
към беседата >>
Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.
Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви. Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране. Второто разбиране, ще се върнете в едно правилно разбиране.
Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.
към беседата >>
Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес.
Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе.
Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес.
Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право. Тя не съществува само за един човек. Мъжът трябва да разбира една жена. Жената има отношение към Бога, жената има отношение към цялото човечество. Тя няма отношение само към един мъж.
към беседата >>
Тъй, както ние сме създадени в света, много физиолози са писали много хубави съчинения върху човешкия организъм.
Тъй, както ние сме създадени в света, много физиолози са писали много хубави съчинения върху човешкия организъм.
Много хигиенисти са писали върху хигиената, върху храната. Но не съм срещал досега нито един хигиенист, който да е казал каква храна трябва да употребяваме за един умствен живот, каква храна трябва да употребяваме за един обикновен живот; после, и за устройството на физическия живот на организма. Ние сега се храним безразборно. Идете в една кухня да видите, че ние се храним безразборно. Една каша е.
към беседата >>
Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право.
Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе. Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес.
Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право.
Тя не съществува само за един човек. Мъжът трябва да разбира една жена. Жената има отношение към Бога, жената има отношение към цялото човечество. Тя няма отношение само към един мъж. И мъжът няма отношение само към една жена.
към беседата >>
Много хигиенисти са писали върху хигиената, върху храната.
Тъй, както ние сме създадени в света, много физиолози са писали много хубави съчинения върху човешкия организъм.
Много хигиенисти са писали върху хигиената, върху храната.
Но не съм срещал досега нито един хигиенист, който да е казал каква храна трябва да употребяваме за един умствен живот, каква храна трябва да употребяваме за един обикновен живот; после, и за устройството на физическия живот на организма. Ние сега се храним безразборно. Идете в една кухня да видите, че ние се храним безразборно. Една каша е. И от тази диета очакваме да излезе нещо от нас.
към беседата >>
НАГОРЕ