НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
500
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
500
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица.
Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само. И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно.
Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица.
Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват.
към беседата >>
Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата.
Под думата „ученик" в обикновен смисъл се разбира човек, който има ред противоречия в живота си, които трябва да разреши, за да стане разумен. Под думата „брат" се разбира ученик, който е излязъл от противоречията на живота и който има вече правилни отношения към всички окръжаващи. Брат е онзи, който може да жертва живота си за жената, като за своя сестра, без да допусне някаква порочна мисъл, някакво нечисто чувство по отношение на нея. Брат е онзи, който държи сестрата като светиня в душата си. На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли някому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето си нечисти мисли и чувства към него, ти грешиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си.
Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата.
Любовта определя правите отношения между хората. Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл.
към беседата >>
Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка.
Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само. И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица.
Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка.
Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес.
към беседата >>
Любовта определя правите отношения между хората.
Под думата „брат" се разбира ученик, който е излязъл от противоречията на живота и който има вече правилни отношения към всички окръжаващи. Брат е онзи, който може да жертва живота си за жената, като за своя сестра, без да допусне някаква порочна мисъл, някакво нечисто чувство по отношение на нея. Брат е онзи, който държи сестрата като светиня в душата си. На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли някому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето си нечисти мисли и чувства към него, ти грешиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата.
Любовта определя правите отношения между хората.
Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки.
към беседата >>
Привидно, той като че си играе с вас.
Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само. И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка.
Привидно, той като че си играе с вас.
Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман?
към беседата >>
Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре.
Брат е онзи, който може да жертва живота си за жената, като за своя сестра, без да допусне някаква порочна мисъл, някакво нечисто чувство по отношение на нея. Брат е онзи, който държи сестрата като светиня в душата си. На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли някому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето си нечисти мисли и чувства към него, ти грешиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата. Любовта определя правите отношения между хората.
Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре.
„Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>
Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате.
И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман, да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас.
Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате.
След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват.
към беседата >>
„Със сила" подразбира с Божията Любов.
Брат е онзи, който държи сестрата като светиня в душата си. На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли някому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето си нечисти мисли и чувства към него, ти грешиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата. Любовта определя правите отношения между хората. Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре.
„Със сила" подразбира с Божията Любов.
Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога.
към беседата >>
След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави.
Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате.
След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави.
Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина.
към беседата >>
Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие.
На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли някому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето си нечисти мисли и чувства към него, ти грешиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата. Любовта определя правите отношения между хората. Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „Със сила" подразбира с Божията Любов.
Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие.
Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието?
към беседата >>
Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват.
Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва да разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица. Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави.
Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват.
Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел.
към беседата >>
Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл.
Който има Божията Любов, той само знае, какво нещо е брат, и какво – сестра, в прав смисъл на думата. Любовта определя правите отношения между хората. Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие.
Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл.
Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни.
към беседата >>
Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес.
Вие сте се заинтересували вече, искате да чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка. Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват.
Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес.
Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята.
към беседата >>
Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки.
Любовта определя правите отношения между хората. Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл.
Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки.
Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.
към беседата >>
Питам: каква е развръзката най-после на този роман?
Привидно, той като че си играе с вас. Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес.
Питам: каква е развръзката най-после на този роман?
Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята. – Какво от това?
към беседата >>
Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. „Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки.
Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат.
към беседата >>
Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват.
Не, авторът има някаква цел, която вие не разбирате. След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман?
Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват.
При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята. – Какво от това? Нима всички герои са се оженили?
към беседата >>
Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога.
„Със сила" подразбира с Божията Любов. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога.
Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат.
към беседата >>
При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина.
След това той пак се връща към главните лица и така продължава няколко глави. Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват.
При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина.
Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята. – Какво от това? Нима всички герои са се оженили?
към беседата >>
Де седи това подобие, за което се говори в Писанието?
Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога.
Де седи това подобие, за което се говори в Писанието?
Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат. Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
към беседата >>
Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел.
Вие следите с интерес действието, но изведнъж нови лица се явяват, нова обстановка, и главните герои пак изчезват. Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина.
Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел.
Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята. – Какво от това? Нима всички герои са се оженили?
към беседата >>
Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни.
Значи, нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието?
Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни.
Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат. Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
към беседата >>
Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята.
Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес. Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел.
Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята.
– Какво от това? Нима всички герои са се оженили?
към беседата >>
Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.
Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни.
Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.
По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат. Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
към беседата >>
– Какво от това?
Питам: каква е развръзката най-после на този роман? Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята.
– Какво от това?
Нима всички герои са се оженили?
към беседата >>
По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат.
Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.
По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат.
От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат. Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
към беседата >>
Нима всички герои са се оженили?
Развръзката се свършва с това, че или героят и героинята се оженват, или героят се оженва за друга някоя, а героинята се самоубива, или най-после и двамата се самоубиват. При това голямо напрежение, което сте имали във времето, когато сте чели романа, най-после ви се разкрива една истина. Щом тази истина ви ползва в живота, романът е постигнал своята цел. Казвате: Да, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята. – Какво от това?
Нима всички герои са се оженили?
към беседата >>
От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат.
Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат.
От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат.
Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
към беседата >>
Какво нещо е женитбата?
Какво нещо е женитбата?
Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение.
към беседата >>
Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат.
Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите.
към беседата >>
Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея.
Какво нещо е женитбата?
Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея.
В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот.
към беседата >>
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение?
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение?
Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден. Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение?
към беседата >>
В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата.
Какво нещо е женитбата? Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея.
В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата.
Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо?
към беседата >>
Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение?
Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден.
Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни.
към беседата >>
Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки.
Какво нещо е женитбата? Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата.
Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки.
Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя.
към беседата >>
Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение? Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден.
Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира.
Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола.
към беседата >>
Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга.
Какво нещо е женитбата? Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки.
Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга.
Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад.
към беседата >>
Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение? Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден. Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира.
Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени.
Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи.
към беседата >>
Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение.
Какво нещо е женитбата? Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга.
Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение.
В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва.
към беседата >>
Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение? Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден. Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени.
Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение.
Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата?
към беседата >>
В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот.
Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение.
В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот.
Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава.
към беседата >>
Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение?
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение? Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден. Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение.
Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение?
Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола?
към беседата >>
Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо?
В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот.
Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо?
Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота.
към беседата >>
Влиянията на тия художници били различни.
Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден. Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение?
Влиянията на тия художници били различни.
Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота.
към беседата >>
Такова е свойството на твърдата материя.
Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо?
Такова е свойството на твърдата материя.
Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен?
към беседата >>
Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола.
Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници да им позира. Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни.
Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола.
Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи.
към беседата >>
Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад.
Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя.
Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад.
Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава.
към беседата >>
Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи.
Когато излизала от ателието на първия художник, очите й били всякога насълзени. Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола.
Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи.
Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал.
към беседата >>
Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва.
Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад.
Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва.
Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота.
към беседата >>
Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата?
Когато излизала от ателието на втория художник, лицето й винаги било светло, с тихо, спокойно изражение. Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи.
Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата?
Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора!
към беседата >>
Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава.
В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва.
Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава.
Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени.
към беседата >>
Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола?
Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение? Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата?
Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола?
Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи.
към беседата >>
Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота.
Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава.
Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота.
Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука.
към беседата >>
Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота.
Влиянията на тия художници били различни. Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола?
Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота.
Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние.
към беседата >>
Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен?
Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота.
Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен?
Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа.
към беседата >>
Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи.
Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея да бъде гола. Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота.
Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи.
Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива?
към беседата >>
Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава.
Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен?
Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава.
Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа.
към беседата >>
Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал.
Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене да ми позираш, аз искам да се обличаш с най-хубавите си дрехи. Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи.
Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал.
Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е.
към беседата >>
Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота.
Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава.
Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота.
Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин.
към беседата >>
Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора!
Защо тия двама художници имали различни изисквания от момата? Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал.
Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора!
Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека.
към беседата >>
Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени.
Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота.
Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени.
Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин. Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек.
към беседата >>
Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи.
Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата да му позира гола? Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора!
Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи.
Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол.
към беседата >>
Това е цяла наука.
Ето защо, казвам: това, което човек познава е обикновеното, а което не познава, е необикновеното в живота. Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени.
Това е цяла наука.
Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин. Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек. Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
към беседата >>
Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние.
Да разкриваш недъзите на хората, това значи да рисуваш тяхната голота. Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи.
Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние.
Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство.
към беседата >>
Тази наука е построена върху знанието на тия числа.
Какво знаете, например, за единицата, повдигната в пета степен, или за двойката – в десета степен, или за тройката – в двадесета степен? Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука.
Тази наука е построена върху знанието на тия числа.
Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин. Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек. Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
към беседата >>
Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива?
Да изправяш недъзите на хората, това значи да ги обличаш в най-хубавите им дрехи. Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние.
Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива?
Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа.
Казвате, че това са величини, с които математиката се занимава. Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа.
Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа.
Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин. Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек. Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
към беседата >>
Това не е човек, но форма на човек, т.е.
Тъй щото, ако искате хората да ви се радват и да ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите си дрехи, както Бог го е създал. Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива?
Това не е човек, но форма на човек, т.е.
по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата. Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си.
към беседата >>
Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин.
Да, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота. Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа.
Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин.
Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек. Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
към беседата >>
по-право, това е скелетът на човека.
Тъй трябва да гледа ученикът на всички хора! Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е.
по-право, това е скелетът на човека.
Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата. Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си. Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
към беседата >>
Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек.
Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин.
Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек.
Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
към беседата >>
Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол.
Да заставиш брата си или сестра си да съблече дрехите си и да се яви пред тебе гол, това значи да отхвърлиш добродетелите му настрана и да го видиш гол, с неговите недъзи. Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека.
Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол.
Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата. Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си. Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
към беседата >>
Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
Това е цяла наука. Тази наука е построена върху знанието на тия числа. Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва да знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва да знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа. Всяка клетка е живо същество, което гради своя живот по разумен начин. Ако изучавате живота на клетката отделно, както и нейната мисъл, ще видите, че тя представя, в миниатюр, живота на целия човек.
Ако пък изучавате колективния живот на тия клетки, както и връзката помежду им, ще видите, че те представят Божествения живот в миниатюр.
към беседата >>
Но в голотата няма никакво геройство.
Голотата на човека подразбира неговото греховно състояние. Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол.
Но в голотата няма никакво геройство.
Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата. Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си. Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
към беседата >>
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът.
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът.
За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се.
към беседата >>
Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата.
Може ли да се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива? Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство.
Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата.
Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си. Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
към беседата >>
За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите.
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът.
За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите.
Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява.
към беседата >>
Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си.
Това не е човек, но форма на човек, т.е. по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата.
Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си.
Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
към беседата >>
Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем.
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът. За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите.
Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем.
Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена.
към беседата >>
Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
по-право, това е скелетът на човека. Този човек е съблякъл дрехата на своите добродетели и се е явил пред света гол. Но в голотата няма никакво геройство. Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може да се нарече ученик, в пълния смисъл на думата. Само ученикът може да служи на Бога, на ближния си и на себе си.
Само ученикът може да заеме всякакво положение: той може да бъде и слуга, и господар; той може да заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
към беседата >>
Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова.
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът. За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем.
Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова.
Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот.
към беседата >>
Някой казва: Аз не искам да бъда овца.
Някой казва: Аз не искам да бъда овца.
– Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива.
към беседата >>
Как ще стане това?
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът. За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова.
Как ще стане това?
В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея.
към беседата >>
– Какво лошо има в овцата?
Някой казва: Аз не искам да бъда овца.
– Какво лошо има в овцата?
Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои?
към беседата >>
В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се.
И тъй, вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът. За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това?
В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се.
Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето!
към беседата >>
Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк.
Някой казва: Аз не искам да бъда овца. – Какво лошо има в овцата?
Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк.
– Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство.
към беседата >>
Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява.
За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се.
Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява.
Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена.
към беседата >>
– Не, аз искам герой да бъда.
Някой казва: Аз не искам да бъда овца. – Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк.
– Не, аз искам герой да бъда.
– По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време.
към беседата >>
Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена.
Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява.
Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена.
И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена!
към беседата >>
– По какво се отличава героят днес?
Някой казва: Аз не искам да бъда овца. – Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда.
– По какво се отличава героят днес?
Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи.
към беседата >>
И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот.
Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена.
И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот.
Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания.
към беседата >>
Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива.
Някой казва: Аз не искам да бъда овца. – Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес?
Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива.
На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава.
към беседата >>
Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея.
Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот.
Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея.
Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека.
към беседата >>
На фронта кои се прославиха като герои?
– Какво лошо има в овцата? Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива.
На фронта кои се прославиха като герои?
– Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни.
към беседата >>
Той е казал: „Сейте семето!
В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея.
Той е казал: „Сейте семето!
" Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава".
към беседата >>
– Според мене, да убиваш хората, това не е геройство.
Щом не искаш да бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк. – Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои?
– Според мене, да убиваш хората, това не е геройство.
Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари.
към беседата >>
" Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена.
Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето!
" Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена.
Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това?
към беседата >>
Какво са правили героите в старо време.
– Не, аз искам герой да бъда. – По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство.
Какво са правили героите в старо време.
Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари.
към беседата >>
Големи приготовления се правят за новата вселена!
Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена.
Големи приготовления се правят за новата вселена!
Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят.
към беседата >>
Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи.
– По какво се отличава героят днес? Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време.
Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи.
Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство.
към беседата >>
Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания.
И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена!
Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания.
Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат.
към беседата >>
Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава.
Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи.
Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава.
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата?
към беседата >>
Страданията са най-голямото благо за човека.
Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания.
Страданията са най-голямото благо за човека.
Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло.
към беседата >>
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни.
На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава.
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни.
Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си.
към беседата >>
Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава".
Той е казал: „Сейте семето! " Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека.
Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава".
Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си.
към беседата >>
Герой е онзи учител, който учи децата без пари.
– Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни.
Герой е онзи учител, който учи децата без пари.
Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат.
към беседата >>
Казвате: Как можем да проверим това?
" Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава".
Казвате: Как можем да проверим това?
Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно.
към беседата >>
Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари.
Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари.
Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари.
Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки.
към беседата >>
Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят.
Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това?
Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят.
Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик.
към беседата >>
Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство.
Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари.
Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство.
Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път.
към беседата >>
Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат.
Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят.
Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат.
Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори.
към беседата >>
Какво нещо е продажбата?
Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство.
Какво нещо е продажбата?
Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари.
към беседата >>
Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло.
Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат.
Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло.
Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се.
към беседата >>
Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си.
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата?
Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си.
Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души.
към беседата >>
Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си.
Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло.
Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си.
Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо.
към беседата >>
Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат.
Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си.
Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат.
Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие.
към беседата >>
Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно.
Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си.
Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно.
Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека.
към беседата >>
Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки.
Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат.
Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки.
Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл.
към беседата >>
Само такъв човек може да се нарече истински ученик.
Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно.
Само такъв човек може да се нарече истински ученик.
Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде.
към беседата >>
Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път.
Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки.
Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път.
Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение.
към беседата >>
Само на такъв човек може да се говори.
Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик.
Само на такъв човек може да се говори.
Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите.
към беседата >>
Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари.
Какво нещо е продажбата? Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път.
Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари.
Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото.
към беседата >>
Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се.
Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори.
Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се.
За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства.
към беседата >>
Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души.
Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти си изпълнил длъжността си спрямо себе си. Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари.
Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души.
Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото. Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него.
към беседата >>
За такъв човек съмнението е естествено нещо.
Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се.
За такъв човек съмнението е естествено нещо.
Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество.
към беседата >>
Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие.
Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат. Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души.
Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие.
Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото. Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него. Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
към беседата >>
Съмнението говори за невежеството на човека.
Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо.
Съмнението говори за невежеството на човека.
Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е.
към беседата >>
Тази обмяна има смисъл.
Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки. Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие.
Тази обмяна има смисъл.
Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото. Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него. Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
към беседата >>
Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде.
Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека.
Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде.
Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека.
към беседата >>
Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение.
Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението да събира такива удостоверения в сандъка си, за сметка на това, че е изпълнил дълга си спрямо себе си, той вече е на крив път. Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл.
Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение.
И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото. Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него. Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
към беседата >>
Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите.
Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде.
Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите.
Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека.
към беседата >>
И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото.
Когато съвременните хора си услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари. Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение.
И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото.
Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него. Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
към беседата >>
Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства.
Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите.
Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства.
Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека.
към беседата >>
Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него.
Значи, днес парите се явяват като разменно средство между двама души. Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото.
Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него.
Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
към беседата >>
Съмнението е признак на невежество.
За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства.
Съмнението е признак на невежество.
Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека.
към беседата >>
Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
Но истинска, разумна обмяна между двама души е онази, която почива на взаимна любов, на взаимно доверие. Тази обмяна има смисъл. Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае да даде от житото си на своя приятел, без да мисли за никакво възнаграждение. И богатият ще е готов да даде на приятеля си една или две златни монети, без да счита, че плаща за житото. Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него.
Богатият пък, със своята златна монета, закрепва тези отношения.
към беседата >>
Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е.
Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество.
Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е.
бури в живота на човека.
към беседата >>
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората.
Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите.
към беседата >>
бури в живота на човека.
Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е.
бури в живота на човека.
към беседата >>
Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората.
Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си.
За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството.
към беседата >>
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението?
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението?
От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота.
към беседата >>
За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си.
За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението.
Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени.
към беседата >>
От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението?
От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека.
Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват.
към беседата >>
Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението.
Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата.
С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота.
към беседата >>
Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека.
Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали.
Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой.
към беседата >>
С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата.
С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете.
При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот.
към беседата >>
Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали.
Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест.
Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот.
към беседата >>
При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете.
При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите.
В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички.
към беседата >>
Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест.
Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.
Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота.
към беседата >>
В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството.
Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите.
В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството.
Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали.
към беседата >>
Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.
Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота.
Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението.
към беседата >>
Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени.
За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството.
Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени.
Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така?
към беседата >>
Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват.
От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота.
Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват.
Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда.
към беседата >>
Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота.
Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени.
Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота.
Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички.
към беседата >>
Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой.
Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват.
Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой.
Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне.
към беседата >>
Това не е живот.
С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота.
Това не е живот.
Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир.
към беседата >>
Такова нещо представят и страданията в човешкия живот.
Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой.
Такова нещо представят и страданията в човешкия живот.
Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.
към беседата >>
Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички.
При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот.
Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички.
Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир. Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние.
към беседата >>
Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота.
Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот.
Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота.
Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
към беседата >>
Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали.
В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички.
Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали.
Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир. Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние. В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
към беседата >>
Такова нещо е съмнението.
Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота.
Такова нещо е съмнението.
Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
към беседата >>
Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така?
Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали.
Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така?
Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир. Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние. В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
към беседата >>
Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда.
Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението.
Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда.
Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
към беседата >>
Защото се съмнявал във всички.
Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така?
Защото се съмнявал във всички.
В същност, само един човек може да е виновен за този обир. Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние. В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
към беседата >>
Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне.
Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда.
Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне.
Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
към беседата >>
В същност, само един човек може да е виновен за този обир.
Това не е живот. Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички.
В същност, само един човек може да е виновен за този обир.
Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние. В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
към беседата >>
Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.
Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне.
Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.
Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
към беседата >>
Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние.
Не е лесно да живее човек между хората и да се съмнява във всички. Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир.
Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние.
В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
към беседата >>
Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.
Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
към беседата >>
В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
Молиер е представил положението на такъв човек в своята комедия „Скъперникът." Скъперникът се оплаква, че го обрали. Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така? Защото се съмнявал във всички. В същност, само един човек може да е виновен за този обир. Да се съмнява човек във всички, даже и в най-близките си, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние.
В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
към беседата >>
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях.
Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене.
към беседата >>
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава.
Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда.
към беседата >>
Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях.
Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода.
По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност.
към беседата >>
Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава.
Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си.
Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели.
към беседата >>
По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода.
По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте!
към беседата >>
Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си.
Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя.
Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата.
Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам?
към беседата >>
Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя.
Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни.
Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си.
към беседата >>
Защо се смущавате?
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата.
Защо се смущавате?
Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот.
към беседата >>
Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни.
Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени.
Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън.
към беседата >>
Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате?
Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене.
Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода.
към беседата >>
Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени.
Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда.
Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън.
към беседата >>
Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност.
Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене.
Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност.
Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето.
към беседата >>
Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели.
Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда.
Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели.
Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека.
към беседата >>
Казвам: не се смущавайте!
По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност.
Казвам: не се смущавайте!
– Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода.
към беседата >>
Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства.
Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели.
Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства.
Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека.
към беседата >>
– Как да не се смущавам?
Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте!
– Как да не се смущавам?
В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате!
към беседата >>
Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си.
Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства.
Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си.
Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите.
към беседата >>
В тази вода беше моят живот.
Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам?
В тази вода беше моят живот.
– Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода.
към беседата >>
Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън.
Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени. Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си.
Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън.
Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват.
към беседата >>
– Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода.
Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот.
– Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода.
Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още?
към беседата >>
Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън.
Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда. Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън.
Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън.
Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват.
към беседата >>
Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето.
Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода.
Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето.
На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва.
към беседата >>
Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека.
Така и космите на главата му понякога са меки, гладки като коприна, а понякога са корави, дебели. Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън.
Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека.
Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина.
към беседата >>
На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода.
Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето.
На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода.
– Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
към беседата >>
Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека.
Всяко изкривяване, всяко влошаване, било във външните или вътрешните удове на ученика, се дължат на известни дефекти в неговите мисли и чувства. Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека.
Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека.
И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори.
към беседата >>
– Пийте сега вода, колкото искате!
– Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода.
– Пийте сега вода, колкото искате!
Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
към беседата >>
И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите.
Истинският ученик не трябва да допуща нищо отрицателно в себе си. Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека.
И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите.
В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори. И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
към беседата >>
Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода.
В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате!
Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода.
– При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
към беседата >>
В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват.
Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва да го изхвърли навън. Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите.
В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват.
Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори. И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
към беседата >>
– При това положение, ще страдате ли още?
– Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода.
– При това положение, ще страдате ли още?
Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
към беседата >>
Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват.
Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва да я изпъди навън. Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват.
Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват.
Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори. И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
към беседата >>
Не, при бистрия извор страданието изчезва.
Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още?
Не, при бистрия извор страданието изчезва.
И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
към беседата >>
Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина.
Ревматизмът се дължи на натрупване на чужди вещества в организма на човека. Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват.
Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина.
На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори. И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
към беседата >>
И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва.
И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.
към беседата >>
На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори.
Изобщо, болестите са резултат на някаква аномалия, която се е породила в света на ума, или в света на сърцето в човека. И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина.
На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори.
И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
към беседата >>
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство.
Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота.
към беседата >>
И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват да живеят самостоятелно от другите. В някои случаи пък едни от клетките в организма се подмладяват, а други остаряват. Тия, които са се подмладили, за да могат да се хранят, да растат и да се развиват, задържат храната за себе си и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват. Младите клетки започват да си устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина. На тези места в организма се явяват големи нараствания, увеличавания, отоци, които медицината нарича, с общо име, тумори.
И след това, тя трябва да впрегне своята лекарска артилерия, с всичките си далекобойни оръдия, за да изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
към беседата >>
Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек!
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство.
Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек!
Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата.
към беседата >>
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично.
За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм.
към беседата >>
Отидоха музикантът, художникът, певецът!
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек!
Отидоха музикантът, художникът, певецът!
Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи.
към беседата >>
За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично.
За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки.
Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре.
към беседата >>
Защо?
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът!
Защо?
Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува.
към беседата >>
Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки.
Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу.
След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее!
към беседата >>
Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо?
Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля.
– Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем.
към беседата >>
След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу.
След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си.
Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм.
към беседата >>
– Това е частично разбиране на живота.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля.
– Това е частично разбиране на живота.
Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва.
към беседата >>
Под думата „себе си", разбирам своя ръководител.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си.
Под думата „себе си", разбирам своя ръководител.
Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва.
към беседата >>
Животът не седи във водата, която е в шишетата.
Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота.
Животът не седи във водата, която е в шишетата.
Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота?
към беседата >>
Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм.
Казвам: задачата на ученика седи в това, да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител.
Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм.
Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята.
към беседата >>
Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи.
Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата.
Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи.
Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го постигнем?
към беседата >>
Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре.
За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм.
Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре.
Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни.
към беседата >>
Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува.
Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи.
Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува.
При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го постигнем? – Търпение се изисква.
към беседата >>
Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее!
Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре.
Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее!
– Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове.
към беседата >>
При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем.
Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува.
При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем.
В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го постигнем? – Търпение се изисква.
към беседата >>
– Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм.
След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее!
– Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм.
Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно.
към беседата >>
В света съществува вечен огън, който никога не изгасва.
– Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем.
В света съществува вечен огън, който никога не изгасва.
Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го постигнем? – Търпение се изисква.
към беседата >>
Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва.
Под думата „себе си", разбирам своя ръководител. Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм.
Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва.
Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас.
към беседата >>
Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота?
Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва.
Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота?
Какво се изисква, за да Го постигнем? – Търпение се изисква.
към беседата >>
Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята.
Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва.
Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята.
Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде!
към беседата >>
Какво се изисква, за да Го постигнем?
Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота?
Какво се изисква, за да Го постигнем?
– Търпение се изисква.
към беседата >>
Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни.
Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре. Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята.
Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни.
Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство!
към беседата >>
– Търпение се изисква.
Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? Какво се изисква, за да Го постигнем?
– Търпение се изисква.
към беседата >>
Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове.
Той казва: не зная, какво да правя; не ми се живее! – Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни.
Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове.
Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване.
към беседата >>
Какво нещо е търпението?
Какво нещо е търпението?
Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота.
към беседата >>
Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно.
– Не му се живее, защото той не е изпълнил едно важно задължение към своя организъм. Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове.
Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно.
Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите.
към беседата >>
Само ученикът може да разбере търпението. Защо?
Какво нещо е търпението?
Само ученикът може да разбере търпението. Защо?
Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа.
към беседата >>
Тази работа не е за нас.
Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може да ги използва. Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно.
Тази работа не е за нас.
Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите. Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
към беседата >>
Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение.
Какво нещо е търпението? Само ученикът може да разбере търпението. Защо?
Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение.
Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане.
към беседата >>
Ако е наш късмет, при краката ни да дойде!
Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата си, не знаят, защо са дошли на земята. Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас.
Ако е наш късмет, при краката ни да дойде!
– Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите. Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
към беседата >>
Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен.
Какво нещо е търпението? Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение.
Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен.
Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите.
към беседата >>
– Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство!
Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат да си направят голям палат, да си купят хиляди декари земя, и да подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни. Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде!
– Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство!
Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите. Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
към беседата >>
Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия.
Какво нещо е търпението? Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен.
Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия.
Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане.
към беседата >>
Не е време сега за философстване.
Казвам на тези хора да съборят своята малка хижичка и да изровят под нея богатството, което седи скрито от векове. Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство!
Не е време сега за философстване.
Ако философствате още, всичко ще изгубите. Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
към беседата >>
Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота.
Какво нещо е търпението? Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия.
Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота.
Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта.
към беседата >>
Ако философствате още, всичко ще изгубите.
Те казват: Няма защо да се занимаваме с тези предполагаеми богатства, да губим времето и силите си напразно. Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване.
Ако философствате още, всичко ще изгубите.
Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
към беседата >>
Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа.
Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота.
Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа.
Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате.
към беседата >>
Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
Тази работа не е за нас. Ако е наш късмет, при краката ни да дойде! – Съборете вашата малка къщичка и ще намерите под нея голямо богатство! Не е време сега за философстване. Ако философствате още, всичко ще изгубите.
Който ме послуша, той ще спечели това богатство и ще разполага с него, както намери за добре.
към беседата >>
Всяко съмнение води след себе си падане.
Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа.
Всяко съмнение води след себе си падане.
Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н.
към беседата >>
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си.
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си.
– Как ще го намерим? – Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство.
към беседата >>
Това се отнася не само до хората, но и до ангелите.
Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане.
Това се отнася не само до хората, но и до ангелите.
Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен.
към беседата >>
– Как ще го намерим?
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си.
– Как ще го намерим?
– Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове?
към беседата >>
Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане.
Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите.
Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане.
Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора!
към беседата >>
– Като станете ученици.
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си. – Как ще го намерим?
– Като станете ученици.
Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко.
към беседата >>
Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта.
Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане.
Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта.
Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците.
към беседата >>
Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват.
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си. – Как ще го намерим? – Като станете ученици.
Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват.
Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души.
към беседата >>
Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате.
Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта.
Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате.
Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум.
към беседата >>
Ученикът е богат човек.
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си. – Как ще го намерим? – Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват.
Ученикът е богат човек.
Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението!
към беседата >>
Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н.
Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате.
Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н.
Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.
към беседата >>
Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство.
И тъй, намерете това богатство, за да осмислите живота си. – Как ще го намерим? – Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек.
Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство.
– Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.
към беседата >>
Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен.
Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н.
Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен.
Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът.
към беседата >>
– Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове?
– Как ще го намерим? – Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство.
– Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове?
– Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът!
към беседата >>
Не вярвайте на всички хора!
Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен.
Не вярвайте на всички хора!
В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил.
към беседата >>
– Е, понамалило се е малко.
– Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове?
– Е, понамалило се е малко.
– Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е.
към беседата >>
В света има хора, майстори на измислиците.
Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора!
В света има хора, майстори на измислиците.
С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
към беседата >>
– Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души.
Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко.
– Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души.
Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие.
към беседата >>
С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум.
Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците.
С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум.
Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
към беседата >>
Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението!
Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души.
Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението!
Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър.
към беседата >>
Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.
Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум.
Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.
Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
към беседата >>
Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.
Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението!
Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.
Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош.
към беседата >>
Така мисли ученикът.
Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.
Така мисли ученикът.
Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
към беседата >>
Съвършен трябва да бъде ученикът!
– Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.
Съвършен трябва да бъде ученикът!
Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен.
към беседата >>
Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил.
Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът.
Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил.
И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
към беседата >>
Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е.
– Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът!
Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е.
Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките.
към беседата >>
И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум. Дойдат ли при вас да ви говорят такива приказки, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно. Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил.
И обикновеният човек пее, но на минорна гама.
към беседата >>
Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие.
– Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е.
Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие.
Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките. Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи.
към беседата >>
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици.
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици.
Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.
към беседата >>
Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър.
Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие.
Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър.
– Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките. Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи. И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
към беседата >>
Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек.
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици.
Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек.
Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит.
към беседата >>
– Значи, утре има възможност да бъдеш лош.
Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър.
– Значи, утре има възможност да бъдеш лош.
Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките. Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи. И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
към беседата >>
Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик.
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек.
Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик.
Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа.
към беседата >>
Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен.
Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош.
Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен.
С това ние не изключваме погрешките. Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи. И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
към беседата >>
Никое страдание няма да избегне от ученика.
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик.
Никое страдание няма да избегне от ученика.
Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза.
към беседата >>
С това ние не изключваме погрешките.
Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен.
С това ние не изключваме погрешките.
Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи. И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
към беседата >>
Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи.
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика.
Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи.
Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля!
към беседата >>
Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи.
Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките.
Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи.
И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
към беседата >>
Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.
Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи.
Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.
Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша!
към беседата >>
И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките. Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи.
И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема да ги изправи.
към беседата >>
Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит.
Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.
Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит.
След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля!
към беседата >>
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята?
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята?
Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение.
към беседата >>
След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа.
Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит.
След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа.
Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"?
към беседата >>
Да учи закона на смирението.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята?
Да учи закона на смирението.
Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението.
към беседата >>
Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза.
Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа.
Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза.
„Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам.
към беседата >>
Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята? Да учи закона на смирението.
Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше.
Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа.
към беседата >>
Често съвременните хора говорят за Божествения живот.
Често съвременните хора говорят за Божествения живот.
Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо? Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят.
към беседата >>
„Господи, да бъде Твоята воля!
Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза.
„Господи, да бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели?
към беседата >>
Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше.
Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има.
Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици.
към беседата >>
Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка.
Често съвременните хора говорят за Божествения живот.
Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка.
Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо? Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват.
към беседата >>
В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша!
Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее. Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша!
Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо.
към беседата >>
Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има.
Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа.
към беседата >>
Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо?
Често съвременните хора говорят за Божествения живот. Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка.
Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо?
Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл.
към беседата >>
Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля!
Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша!
Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо.
към беседата >>
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение.
Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира.
към беседата >>
Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят.
Често съвременните хора говорят за Божествения живот. Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо?
Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят.
Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви.
към беседата >>
В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"?
След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"?
Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо.
към беседата >>
Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението.
Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение.
Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението.
Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал.
към беседата >>
Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл.
Често съвременните хора говорят за Божествения живот. Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо? Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят.
Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл.
Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата.
към беседата >>
Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам.
Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"?
Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам.
като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо.
към беседата >>
Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа.
Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението.
Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа.
Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа.
към беседата >>
Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят.
Често съвременните хора говорят за Божествения живот. Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо? Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл.
Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят.
Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване.
към беседата >>
като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели?
„Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам.
като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели?
Той спечели много нещо.
към беседата >>
Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици.
Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види, какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа.
Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици.
Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм.
към беседата >>
Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват.
Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо? Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят.
Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват.
Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува.
към беседата >>
Той спечели много нещо.
В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша! Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели?
Той спечели много нещо.
към беседата >>
Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа.
Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици.
Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа.
Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо.
към беседата >>
Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл.
Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва да му се тълкуват, да се доказват. Защо? Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват.
Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл.
В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек.
към беседата >>
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората?
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората?
Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост. Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа.
към беседата >>
Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа.
Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира.
Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка?
към беседата >>
В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви.
Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят. Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл.
В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви.
Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва.
към беседата >>
Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост.
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората?
Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост.
Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно.
към беседата >>
Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал.
Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира.
Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал.
Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога.
към беседата >>
Така са гледали някога и на душата.
Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за да се види техният смисъл. Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви.
Така са гледали някога и на душата.
Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее.
към беседата >>
Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги.
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората? Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост.
Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги.
Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци.
към беседата >>
Този идеал се включва, именно, в неговата душа.
Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал.
Този идеал се включва, именно, в неговата душа.
И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога. Друга философия в света не съществува.
към беседата >>
Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване.
Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата.
Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване.
Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Кое живее?
към беседата >>
Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора.
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората? Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост. Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги.
Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора.
Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци?
към беседата >>
И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм.
Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие – Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа.
И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм.
Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога. Друга философия в света не съществува.
към беседата >>
Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува.
Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване.
Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува.
Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Кое живее? Душата живее.
към беседата >>
Те не биха оставили нито един човек на земята да греши.
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората? Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост. Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора.
Те не биха оставили нито един човек на земята да греши.
Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците.
към беседата >>
Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо.
Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете, какво представя човекът и какво – човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм.
Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо.
Какво изисква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога. Друга философия в света не съществува.
към беседата >>
Проявява се тъй, както и физическият човек.
Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува.
Проявява се тъй, както и физическият човек.
Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Кое живее? Душата живее.
към беседата >>
Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа.
„По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората? Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост. Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши.
Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа.
Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън!
към беседата >>
Какво изисква тази нова обстановка?
Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо.
Какво изисква тази нова обстановка?
– Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога. Друга философия в света не съществува.
към беседата >>
Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва.
В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек.
Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва.
Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Кое живее? Душата живее.
към беседата >>
Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно.
Ангелите се отличават от хората по своята абсолютна чистота и святост. Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа.
Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно.
Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също.
към беседата >>
– Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога.
Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка?
– Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога.
Друга философия в света не съществува.
към беседата >>
Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее.
Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва.
Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее.
Кое живее? Душата живее.
към беседата >>
Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци.
Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно.
Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци.
Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го.
към беседата >>
Друга философия в света не съществува.
Този идеал се включва, именно, в неговата душа. И когато казваме, че този идеал е непостижим на земята, ние имаме пред вид сегашните условия и разбирания на хората, както и сегашното устройство на техния организъм. Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо. Какво изисква тази нова обстановка? – Да имате поне един приятел, който да мисли като вас; двамата заедно пък да мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък да мислят като Христа, като Бога.
Друга философия в света не съществува.
към беседата >>
Кое живее?
Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее.
Кое живее?
Душата живее.
към беседата >>
Какво прави грънчарят с тези грънци?
Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци.
Какво прави грънчарят с тези грънци?
Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа.
към беседата >>
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини.
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини.
Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено. Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова.
към беседата >>
Душата живее.
Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Кое живее?
Душата живее.
към беседата >>
Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците.
Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци?
Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците.
Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>
Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено.
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини.
Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено.
Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение.
към беседата >>
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват.
Смъртта е една аномалия в живота. В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата. Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт.
към беседата >>
Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън!
Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците.
Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън!
Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>
Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека.
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини. Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено.
Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека.
Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел.
към беседата >>
Смъртта е една аномалия в живота.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват.
Смъртта е една аномалия в живота.
В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата. Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът.
към беседата >>
Погледне втори – също; погледне трети – също.
Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън!
Погледне втори – също; погледне трети – също.
Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>
Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава.
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини. Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено. Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека.
Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава.
Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи.
към беседата >>
В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват. Смъртта е една аномалия в живота.
В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата.
Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика.
към беседата >>
Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го.
Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също.
Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го.
Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>
Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас.
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини. Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено. Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава.
Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас.
Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат.
към беседата >>
Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват. Смъртта е една аномалия в живота. В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата.
Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува.
Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества.
към беседата >>
Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа.
Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го.
Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа.
Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>
Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова.
Мнозина се извиняват за своите неуспехи, поради разни причини. Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено. Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас.
Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова.
Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки.
към беседата >>
Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват. Смъртта е една аномалия в живота. В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата. Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува.
Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата.
Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна.
към беседата >>
Тази е символичната страна на въпроса.
Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа.
Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>
Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение.
Не, никакви причини не могат да оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено. Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова.
Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение.
Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка.
към беседата >>
Всичко не подлежи на смърт.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат да се обясняват. Смъртта е една аномалия в живота. В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата. Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата.
Всичко не подлежи на смърт.
Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него.
към беседата >>
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата?
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата?
Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така.
към беседата >>
Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел.
Ето защо, вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат да парализират дейността на човека. Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение.
Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел.
Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето.
към беседата >>
Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът.
Смъртта е една аномалия в живота. В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата. Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт.
Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът.
Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука.
към беседата >>
Славата идва след Любовта.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата?
Славата идва след Любовта.
Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил.
към беседата >>
Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи.
Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва да се поддава. Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел.
Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи.
По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето.
към беседата >>
Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика.
В такъв смисъл, аномалията не може да служи за мярка на нещата. Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът.
Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика.
Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество.
към беседата >>
Любовта пък изисква работа.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата? Славата идва след Любовта.
Любовта пък изисква работа.
Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си.
към беседата >>
По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат.
Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете да го изправите, това е вече някакво внушение във вас. Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи.
По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат.
По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма.
към беседата >>
Човек може да се познае от своите положителни качества.
Че някой умрял, това още не показва, че той не съществува. Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика.
Човек може да се познае от своите положителни качества.
Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си.
към беседата >>
Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата? Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа.
Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим.
Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си.
към беседата >>
По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки.
Всяка погрешка, всеки недъг лесно може да се изправи, стига човек да намери съответен метод затова. Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат.
По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки.
Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла.
към беседата >>
Ломброзо изучавал човека от негативната му страна.
Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата. Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества.
Ломброзо изучавал човека от негативната му страна.
Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си.
към беседата >>
Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата? Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим.
Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога.
– Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам.
към беседата >>
Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка.
Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и да приложите, за един ден не можете да имате постижение. Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки.
Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка.
При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла. През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
към беседата >>
Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него.
Всичко не подлежи на смърт. Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна.
Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него.
Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник.
към беседата >>
– Ученикът не мисли и не постъпва така.
„Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата? Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога.
– Ученикът не мисли и не постъпва така.
Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни.
към беседата >>
При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето.
Ред упражнения трябва да направите, за да се освободите от някой свой недъг и на местото му да поставите една добродетел. Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка.
При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето.
Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла. През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
към беседата >>
Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука.
Значи, от дефектите на човешкия живот, не може да се доказва, какво нещо е човекът. Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него.
Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука.
Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал.
към беседата >>
Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил.
Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така.
Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил.
Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания.
към беседата >>
Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето.
Щом имате в себе си една добре развита добродетел, тя е в сила вече да се справи с ред ваши недъзи. По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето.
Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето.
Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла. През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
към беседата >>
Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество.
Ако от дефектите на известен човек, описвате този човек, вашето описание не търпи критика. Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука.
Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество.
Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна.
към беседата >>
Като му остане свободно време, ще работи за ближните си.
Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил.
Като му остане свободно време, ще работи за ближните си.
И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо?
към беседата >>
Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма.
По-добре е да имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото да имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат. По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето.
Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма.
Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла. През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
към беседата >>
Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си.
Човек може да се познае от своите положителни качества. Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество.
Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си.
Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна.
към беседата >>
И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си.
Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим. Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си.
И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си.
Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова.
към беседата >>
Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла.
По-добре е да имате само хиляда английски лири, отколкото да имате 50 милиарда германски марки. Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма.
Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла.
През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
към беседата >>
Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си.
Ломброзо изучавал човека от негативната му страна. Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си.
Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си.
Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол.
към беседата >>
Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам.
Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва да уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога. – Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си.
Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам.
Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време.
към беседата >>
През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла.
През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
към беседата >>
Тази среща Толстой описал в своя дневник.
Когото срещал, той го разглеждал с цел да види, какви отрицателни черти се крият в него. Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си.
Тази среща Толстой описал в своя дневник.
Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти.
към беседата >>
Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни.
– Ученикът не мисли и не постъпва така. Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам.
Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни.
Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо!
към беседата >>
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него.
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него.
Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия. Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля.
към беседата >>
Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал.
Той се занимавал с престъпните типове, но това още не е истинска наука. Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник.
Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал.
Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
към беседата >>
Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания.
Първата му работа е да свърши всичко онова, което Бог му е определил. Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни.
Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания.
Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент.
към беседата >>
Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат.
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него.
Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат.
Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия. Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля. Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
към беседата >>
Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна.
Престъпните типове са болезнени прояви в съвременното човечество. Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал.
Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна.
Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
към беседата >>
Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо?
Като му остане свободно време, ще работи за ближните си. И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания.
Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо?
Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа.
към беседата >>
Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него?
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него. Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат.
Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него?
Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия. Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля. Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
към беседата >>
Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна.
Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в себе си. Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна.
Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна.
Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
към беседата >>
Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова.
И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за себе си. Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо?
Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова.
Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
към беседата >>
Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия.
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него. Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него?
Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия.
Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия. Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля. Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
към беседата >>
Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол.
Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера си. Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна.
Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол.
Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
към беседата >>
Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време.
Следователно, в живота на ученика на първо място седи Бог, на второ място – неговия ближен, а на трето място – той сам. Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова.
Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време.
Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
към беседата >>
Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия.
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него. Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия.
Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия.
Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля. Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
към беседата >>
Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти.
Тази среща Толстой описал в своя дневник. Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол.
Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти.
И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
към беседата >>
Ученикът трябва да знае това нещо!
Докато постъпва по този начин, той никога няма да се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни. Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време.
Ученикът трябва да знае това нещо!
Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
към беседата >>
Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля.
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него. Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия.
Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля.
Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
към беседата >>
И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал. Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна. Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна. Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол. Сега ще го изучим добре, да видим неговите отрицателни черти.
И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
към беседата >>
Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент.
Мнозина ще възразят, че човек трябва да задоволи и своите желания. Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо!
Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент.
Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
към беседата >>
Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия. Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само да кажеш, че обичаш Бога, но трябва да вършиш Неговата воля.
Който работи по този начин, той осмисля живота си и го прави полезен и за себе си, и за другите.
към беседата >>
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата.
Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става.
към беседата >>
Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа.
Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент.
Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа.
Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
към беседата >>
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош.
И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика.
към беседата >>
Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота?
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата.
Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота?
Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват.
към беседата >>
Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа.
Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака.
към беседата >>
И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош.
И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н.
Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма.
към беседата >>
Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота?
Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие.
Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове.
към беседата >>
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ.
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ.
Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение?
към беседата >>
Това е фазата на обикновения човек.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н.
Това е фазата на обикновения човек.
Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива.
към беседата >>
Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие.
Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили.
Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове. Така мислят, и така става.
към беседата >>
Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата.
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ.
Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата.
Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й.
към беседата >>
Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек.
Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор.
Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек.
към беседата >>
Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили.
Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот.
И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове. Така мислят, и така става. – Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда.
към беседата >>
Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил.
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата.
Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил.
Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Намислила и реализирала своята мисъл.
към беседата >>
Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор.
Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи.
Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.
към беседата >>
И наистина, каквото човек мисли, това става.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот.
И наистина, каквото човек мисли, това става.
Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове. Така мислят, и така става. – Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда. – И така става.
към беседата >>
Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо!
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил.
Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо!
Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Намислила и реализирала своята мисъл. Отишла при Зевс и му казала, какво иска.
към беседата >>
Това е фазата на ученика.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи.
Това е фазата на ученика.
В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек?
към беседата >>
Като се роди някое дете, близките около него казват.
Каква наука е тази, която изучава отрицателните страни на живота? Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става.
Като се роди някое дете, близките около него казват.
Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове. Така мислят, и така става. – Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда. – И така става. – Възможно е това дете да се провали в живота.
към беседата >>
Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни!
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо!
Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни!
Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Намислила и реализирала своята мисъл. Отишла при Зевс и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе.
към беседата >>
В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма.
И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика.
В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма.
При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи.
към беседата >>
Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове.
Това е мъртва наука, която няма бъдеще, която не подлежи на развитие. Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват.
Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове.
Така мислят, и така става. – Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда. – И така става. – Възможно е това дете да се провали в живота. – И така става.
към беседата >>
Какво трябва да се прави при това положение?
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни!
Какво трябва да се прави при това положение?
След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Намислила и реализирала своята мисъл. Отишла при Зевс и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всеки, който се осмели да те нападне.
към беседата >>
При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива.
Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма.
При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива.
По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта.
към беседата >>
Така мислят, и така става.
Днес отрицателното съществува и заема голям дял в живота, понеже хората с го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове.
Така мислят, и така става.
– Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда. – И така става. – Възможно е това дете да се провали в живота. – И така става. – Възможно е да се разболее и да умре.
към беседата >>
След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й.
Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение?
След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й.
Намислила и реализирала своята мисъл. Отишла при Зевс и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всеки, който се осмели да те нападне. – Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам да причинявам пакости на другите.
към беседата >>
По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек.
Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива.
По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек.
В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните.
към беседата >>
– Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда.
Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове. Така мислят, и така става.
– Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда.
– И така става. – Възможно е това дете да се провали в живота. – И така става. – Възможно е да се разболее и да умре. – И така става.
към беседата >>
Намислила и реализирала своята мисъл.
Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й.
Намислила и реализирала своята мисъл.
Отишла при Зевс и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всеки, който се осмели да те нападне. – Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам да причинявам пакости на другите. – Тогава ще направя ноктите ти яки и силни, като на вълка, да нападаш с тях и да разкъсваш.
към беседата >>
В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.
Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек.
В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.
Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение.
към беседата >>
– И така става.
И наистина, каквото човек мисли, това става. Като се роди някое дете, близките около него казват. Невинно е днес това детенце, но и то ще направи някои грехове. Така мислят, и така става. – Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда.
– И така става.
– Възможно е това дете да се провали в живота. – И така става. – Възможно е да се разболее и да умре. – И така става. Каквото хората мислят, това става.
към беседата >>
Отишла при Зевс и му казала, какво иска.
Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевс и да го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Намислила и реализирала своята мисъл.
Отишла при Зевс и му казала, какво иска.
Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всеки, който се осмели да те нападне. – Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам да причинявам пакости на другите. – Тогава ще направя ноктите ти яки и силни, като на вълка, да нападаш с тях и да разкъсваш. – Моля ти се, това по никой начин не искам; опитвала съм ноктите на вълка, не искам да отмъстявам по същия начин на другите.
към беседата >>
Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек?
Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.
Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек?
– Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението.
към беседата >>
2.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо.
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите.
И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо.
Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека.
към беседата >>
И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас.
И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос.
Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема".
към беседата >>
Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо.
Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо.
Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо.
Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека.
към беседата >>
Той пострада заради тази основна идея, но издържа.
Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос.
Той пострада заради тази основна идея, но издържа.
Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне.
към беседата >>
Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека.
Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо.
Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека.
Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.
към беседата >>
Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил?
Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа.
Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил?
" Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват.
към беседата >>
Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека.
Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека.
Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека.
Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
към беседата >>
" Но веднага след това Той каза.
Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил?
" Но веднага след това Той каза.
„Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате.
към беседата >>
Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека.
Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека.
Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека.
Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
към беседата >>
„Нека бъде Твоята воля!
Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза.
„Нека бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал.
към беседата >>
Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека.
И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека.
Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека.
Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
към беседата >>
В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема".
И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема".
Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам?
към беседата >>
Не е сила онази, която не освобождава човека.
Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека.
Не е сила онази, която не освобождава човека.
Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
към беседата >>
Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне.
Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема".
Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне.
Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани.
към беседата >>
Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.
Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека.
Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.
Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
към беседата >>
Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват.
Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне.
Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват.
Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине.
към беседата >>
Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.
Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
към беседата >>
Достатъчно е вие сами да се съжалявате.
" Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват.
Достатъчно е вие сами да се съжалявате.
Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим.
към беседата >>
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят.
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят.
За кой онзи свят говорите? Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си.
към беседата >>
Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал.
„Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате.
Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал.
Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората?
към беседата >>
За кой онзи свят говорите?
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят.
За кой онзи свят говорите?
Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната.
към беседата >>
Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам?
В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал.
Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам?
Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината?
към беседата >>
Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили.
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят. За кой онзи свят говорите?
Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили.
Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени.
към беседата >>
Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани.
Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам?
Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани.
Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора.
към беседата >>
Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв.
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят. За кой онзи свят говорите? Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили.
Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв.
Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие.
към беседата >>
Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине.
Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани.
Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине.
Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори.
към беседата >>
Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя.
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят. За кой онзи свят говорите? Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв.
Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя.
И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен.
към беседата >>
Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим.
Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине.
Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим.
Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват.
към беседата >>
И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си.
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят. За кой онзи свят говорите? Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя.
И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си.
Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш!
към беседата >>
Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората?
Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим.
Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората?
– На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път.
към беседата >>
Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната.
За кой онзи свят говорите? Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си.
Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната.
Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа.
към беседата >>
– На кого трябва да се говори истината?
Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората?
– На кого трябва да се говори истината?
Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира.
към беседата >>
Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени.
Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната.
Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени.
Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате.
към беседата >>
Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора.
Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината?
Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора.
На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината.
към беседата >>
Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие.
Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени.
Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие.
Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота.
към беседата >>
На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори.
Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора.
На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори.
И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време.
към беседата >>
Някой се оплаква, че е болен.
Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие.
Някой се оплаква, че е болен.
Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още.
към беседата >>
И да им кажете истината, те няма да вярват.
Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори.
И да им кажете истината, те няма да вярват.
Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега.
към беседата >>
Казвам: повярвай и ще оздравееш!
И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен.
Казвам: повярвай и ще оздравееш!
Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея.
към беседата >>
Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път.
Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват.
Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път.
Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница.
към беседата >>
Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа.
Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш!
Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа.
– И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи.
към беседата >>
Истината с лъжа, с кражба не се намира.
– На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път.
Истината с лъжа, с кражба не се намира.
Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни.
към беседата >>
– И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате.
Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа.
– И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате.
Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее.
към беседата >>
Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината.
Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира.
Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината.
Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят?
към беседата >>
Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота.
Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате.
Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота.
Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта.
към беседата >>
Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време.
На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината.
Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време.
Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания.
към беседата >>
Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още.
Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота.
Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още.
Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи.
към беседата >>
Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега.
И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време.
Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега.
Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания. На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
към беседата >>
Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея.
Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още.
Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея.
Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза.
към беседата >>
Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница.
Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега.
Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница.
Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания. На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
към беседата >>
Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи.
Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея.
Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи.
Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много.
към беседата >>
Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни.
Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница.
Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни.
Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания. На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
към беседата >>
Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее.
– И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи.
Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее.
Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив.
към беседата >>
Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят?
Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни.
Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят?
Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания. На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
към беседата >>
Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта.
Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее.
Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта.
Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения.
към беседата >>
Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания.
Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят?
Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания.
На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
към беседата >>
Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи.
Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта.
Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи.
Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път.
към беседата >>
На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания.
На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!
към беседата >>
Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза.
Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи.
Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза.
Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина.
към беседата >>
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите.
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите.
Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате?
към беседата >>
Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много.
Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза.
Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много.
Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари?
към беседата >>
Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества.
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите.
Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества.
Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат.
към беседата >>
Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив.
Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много.
Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив.
Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате.
към беседата >>
Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави.
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите. Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества.
Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави.
Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете?
към беседата >>
Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения.
Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив.
Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения.
Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря.
към беседата >>
Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим".
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите. Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави.
Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим".
За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас?
към беседата >>
Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път.
Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения.
Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път.
– Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много.
към беседата >>
За кой дух говорите вие?
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите. Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим".
За кой дух говорите вие?
Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове.
към беседата >>
– Не ще мога да я поправя, бързам да замина.
Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път.
– Не ще мога да я поправя, бързам да замина.
– Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена.
към беседата >>
Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате?
Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите. Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие?
Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате?
Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана?
към беседата >>
– Защо бързате толкова много, щом нямате пари?
Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина.
– Защо бързате толкова много, щом нямате пари?
Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи.
към беседата >>
Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат.
Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате?
Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат.
Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека?
към беседата >>
Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате.
Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари?
Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате.
Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв.
към беседата >>
Защо се плашите от духовете?
Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат.
Защо се плашите от духовете?
Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов.
към беседата >>
Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря.
Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате.
Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря.
Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал.
към беседата >>
Каква разлика има между духовете и самите вас?
Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете?
Каква разлика има между духовете и самите вас?
Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван?
към беседата >>
Аз имам особено мнение за хора, които бързат много.
Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря.
Аз имам особено мнение за хора, които бързат много.
Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала.
към беседата >>
Всички хора са въплътени духове.
За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас?
Всички хора са въплътени духове.
Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той?
към беседата >>
Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена.
– Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много.
Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена.
Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв.
към беседата >>
Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана?
Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове.
Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана?
Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти?
към беседата >>
Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи.
– Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена.
Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи.
Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си.
към беседата >>
Кой от вас е видял човека?
Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана?
Кой от вас е видял човека?
Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете.
към беседата >>
Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв.
Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи.
Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв.
за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града.
към беседата >>
Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов.
Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека?
Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов.
Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени.
към беседата >>
за материал.
Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв.
за материал.
Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи.
към беседата >>
Обаче, кой е този Иван?
Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов.
Обаче, кой е този Иван?
Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност.
към беседата >>
Дадох му 270 лв., да купи материала.
Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал.
Дадох му 270 лв., да купи материала.
Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв.
към беседата >>
Де живее той?
Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван?
Де живее той?
Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах.
към беседата >>
Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв.
Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала.
Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв.
Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща.
към беседата >>
Кои са отличителните му черти?
Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той?
Кои са отличителните му черти?
– Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот.
към беседата >>
Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си.
Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв.
Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си.
Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре.
към беседата >>
– Нищо не знаете.
Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти?
– Нищо не знаете.
Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим.
към беседата >>
Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града.
Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си.
Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града.
Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
към беседата >>
Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени.
Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете.
Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени.
Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред!
към беседата >>
Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи.
за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града.
Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи.
Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
към беседата >>
Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност.
Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени.
Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност.
Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия.
към беседата >>
Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв.
Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи.
Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв.
да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
към беседата >>
Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах.
Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност.
Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах.
– Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред!
към беседата >>
да си купи обуща.
Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв.
да си купи обуща.
– Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
към беседата >>
– Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот.
Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах.
– Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот.
Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо.
към беседата >>
– Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре.
Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща.
– Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре.
Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
към беседата >>
Това е механически процес на живота, за който ние не говорим.
– Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот.
Това е механически процес на живота, за който ние не говорим.
Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате.
към беседата >>
Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре.
Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
към беседата >>
Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред!
Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим.
Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред!
– Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва.
към беседата >>
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност.
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност.
За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари. Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота.
към беседата >>
– Ама ние правим усилия.
Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред!
– Ама ние правим усилия.
– Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо.
към беседата >>
За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари.
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност.
За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари.
Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия.
към беседата >>
– Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред!
Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия.
– Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред!
Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо.
към беседата >>
Аз искам той да прояви своята честност като човек.
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари.
Аз искам той да прояви своята честност като човек.
И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си.
към беседата >>
Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо.
– Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред!
Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо.
Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят.
към беседата >>
И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни.
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари. Аз искам той да прояви своята честност като човек.
И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни.
Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота.
към беседата >>
Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате.
Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо.
Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате.
Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки.
към беседата >>
Честността повдига човека.
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари. Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни.
Честността повдига човека.
Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека.
към беседата >>
Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва.
Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате.
Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва.
Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика.
към беседата >>
Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота.
Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари. Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека.
Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота.
Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми.
към беседата >>
Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо.
– Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва.
Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо.
Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен?
към беседата >>
рима, събрани в мое име, там съм аз посред тях" (Матея 18:20)
рима, събрани в мое име, там съм аз посред тях" (Матея 18:20)
към беседата >>
Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия.
За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари. Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота.
Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия.
И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери.
към беседата >>
Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо.
– Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо.
Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо.
Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото.
към беседата >>
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви.
„Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката.
към беседата >>
И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си.
Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия.
И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си.
Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка.
към беседата >>
Любовта представя велик свят.
Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо.
Любовта представя велик свят.
Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
към беседата >>
„Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви.
„Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава.
Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си.
към беседата >>
Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота.
И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си.
Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота.
Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки.
към беседата >>
Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки.
Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят.
Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки.
Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот.
към беседата >>
Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място?
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава.
Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място?
Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата.
към беседата >>
Този зародиш съществува в човека.
Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота.
Този зародиш съществува в човека.
Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот.
към беседата >>
Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика.
Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки.
Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика.
Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял.
към беседата >>
Това е общо изречение.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място?
Това е общо изречение.
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
към беседата >>
Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми.
Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека.
Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми.
В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото.
към беседата >>
Кога човек може да бъде силен?
Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика.
Кога човек може да бъде силен?
Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот.
към беседата >>
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение.
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота.
Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към беседата >>
В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери.
Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми.
В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери.
Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество.
към беседата >>
Когато сам се опрашва като житото.
Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен?
Когато сам се опрашва като житото.
Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
към беседата >>
Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота.
Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката.
Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към беседата >>
Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка.
И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери.
Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка.
Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
към беседата >>
Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото.
Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
към беседата >>
Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си.
„Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката.
Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си.
Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към беседата >>
Тя е прадедът на всички клетки.
Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка.
Тя е прадедът на всички клетки.
Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
към беседата >>
Значи, житото е емблема на човешкия живот.
Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
Значи, житото е емблема на човешкия живот.
Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
към беседата >>
Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата.
Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си.
Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата.
Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към беседата >>
Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот.
Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки.
Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот.
Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
към беседата >>
Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял.
Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот.
Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял.
Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
към беседата >>
Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата.
Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към беседата >>
Тя е подобна на прадеда на житото.
Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот.
Тя е подобна на прадеда на житото.
Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
към беседата >>
Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот.
Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял.
Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот.
Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
към беседата >>
Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към беседата >>
Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество.
В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото.
Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество.
Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
към беседата >>
Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот.
Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.
към беседата >>
Казвате: Какъв е смисълът на живота?
Казвате: Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично.
към беседата >>
Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество.
Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
към беседата >>
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания.
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания.
– Ние се стремим да бъдем добри. – Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога.
към беседата >>
Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее.
Казвате: Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее.
Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н.
към беседата >>
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос.
Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато.
към беседата >>
– Ние се стремим да бъдем добри.
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания.
– Ние се стремим да бъдем добри.
– Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората.
към беседата >>
Но как трябва да живее?
Казвате: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее.
Но как трябва да живее?
Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън.
към беседата >>
Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос.
Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието.
Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо.
към беседата >>
– Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни!
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания. – Ние се стремим да бъдем добри.
– Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни!
" Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него.
към беседата >>
Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе.
Казвате: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее?
Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе.
Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното.
към беседата >>
Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието.
Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие.
Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо.
към беседата >>
" Кой от вас е съвършен?
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания. – Ние се стремим да бъдем добри. – Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни!
" Кой от вас е съвършен?
Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него.
към беседата >>
Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек.
Казвате: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе.
Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек.
Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо.
към беседата >>
Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие.
Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка.
Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н.
към беседата >>
Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо.
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания. – Ние се стремим да бъдем добри. – Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " Кой от вас е съвършен?
Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо.
Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства.
към беседата >>
Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично.
Казвате: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек.
Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично.
Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури.
към беседата >>
Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка.
Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие.
Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито.
към беседата >>
Съвършенството подразбира единение с Бога.
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания. – Ние се стремим да бъдем добри. – Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо.
Съвършенството подразбира единение с Бога.
Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо?
към беседата >>
Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н.
Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично.
Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н.
Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма.
към беседата >>
Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие.
Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато.
Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето.
към беседата >>
Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората.
– Ние се стремим да бъдем добри. – Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога.
Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората.
Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата.
към беседата >>
Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън.
Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н.
Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън.
Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно.
към беседата >>
Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо.
Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато.
Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо.
В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.
към беседата >>
Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него.
– Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората.
Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него.
Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите.
към беседата >>
Например, първият необходим елемент на художника е платното.
Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън.
Например, първият необходим елемент на художника е платното.
То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят.
към беседата >>
В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо.
Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо.
В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо.
Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.
към беседата >>
Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него.
" Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него.
Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него.
Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне.
към беседата >>
То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо.
Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното.
То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо.
За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място.
към беседата >>
Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н.
Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо.
Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н.
Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.
към беседата >>
Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства.
Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него.
Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства.
Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола!
към беседата >>
За тази цел той трябва да знае, де какво да тури.
Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо.
За тази цел той трябва да знае, де какво да тури.
Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното.
към беседата >>
Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито.
Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н.
Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито.
Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.
към беседата >>
Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо?
Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства.
Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо?
Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих.
към беседата >>
Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма.
Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури.
Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма.
Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг.
към беседата >>
Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето.
Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито.
Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето.
Той не се нуждае от никаква друга храна.
към беседата >>
Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата.
Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо?
Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата.
Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих. Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата.
към беседата >>
Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно.
Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма.
Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно.
Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува.
към беседата >>
Той не се нуждае от никаква друга храна.
Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето.
Той не се нуждае от никаква друга храна.
към беседата >>
Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите.
Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата.
Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите.
Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих. Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
към беседата >>
Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят.
Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно.
Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят.
Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе.
към беседата >>
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва.
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва.
Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман?
към беседата >>
Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне.
Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите.
Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне.
Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих. Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
към беседата >>
Всеки цвят трябва да се постави на своето място.
То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят.
Всеки цвят трябва да се постави на своето място.
За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе. Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
към беседата >>
Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания.
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва.
Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания.
Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници.
към беседата >>
Не давайте тялото си на дявола!
Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне.
Не давайте тялото си на дявола!
Не правете опита, който аз направих. Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
към беседата >>
За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното.
За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място.
За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното.
За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе. Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
към беседата >>
Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората.
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания.
Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората.
Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н.
към беседата >>
Не правете опита, който аз направих.
Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола!
Не правете опита, който аз направих.
Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
към беседата >>
За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг.
Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното.
За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг.
Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе. Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
към беседата >>
Не е благородно да товариш хората със страданията си.
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората.
Не е благородно да товариш хората със страданията си.
Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота.
към беседата >>
Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата.
Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих.
Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата.
А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
към беседата >>
Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува.
Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг.
Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува.
Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе. Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
към беседата >>
Че кой не страда в света?
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си.
Че кой не страда в света?
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи.
към беседата >>
А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих. Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата.
А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.
към беседата >>
Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе.
Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува.
Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе.
Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
към беседата >>
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман?
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света?
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман?
Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта?
към беседата >>
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях.» Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете с алхимическата идея, да образувате общество от идейни хора, които да работят за своето добро, за повдигане на своя ближен и за въдворяване Царството Божие на земята.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях.» Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете с алхимическата идея, да образувате общество от идейни хора, които да работят за своето добро, за повдигане на своя ближен и за въдворяване Царството Божие на земята.
Щом постигнете това, всички хора ще живеят според великия закон на Любовта.
към беседата >>
Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе.
Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!
към беседата >>
Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници.
Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман?
Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници.
Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате?
към беседата >>
Щом постигнете това, всички хора ще живеят според великия закон на Любовта.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях.» Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете с алхимическата идея, да образувате общество от идейни хора, които да работят за своето добро, за повдигане на своя ближен и за въдворяване Царството Божие на земята.
Щом постигнете това, всички хора ще живеят според великия закон на Любовта.
към беседата >>
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце.
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце.
Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече!
към беседата >>
Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н.
Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници.
Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н.
Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена.
към беседата >>
Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи.
Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи.
С намиране предците на житото, разрешава се и въпросът за стомаха, за храненето. Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.
към беседата >>
Питам: де е изтокът на вашия живот?
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце.
Питам: де е изтокът на вашия живот?
Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса.
към беседата >>
Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота.
Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н.
Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота.
При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито.
към беседата >>
С намиране предците на житото, разрешава се и въпросът за стомаха, за храненето.
Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи.
С намиране предците на житото, разрешава се и въпросът за стомаха, за храненето.
Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.
към беседата >>
Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот.
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце. Питам: де е изтокът на вашия живот?
Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот.
Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
към беседата >>
При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи.
Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота.
При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи.
Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път.
към беседата >>
Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.
Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи. С намиране предците на житото, разрешава се и въпросът за стомаха, за храненето.
Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.
към беседата >>
Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо?
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце. Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот.
Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо?
По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
към беседата >>
Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта?
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи.
Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта?
Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб.
Щом дойде това време, и животът на земята ще се подобри.
към беседата >>
По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот.
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце. Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо?
По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот.
Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
към беседата >>
Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате?
Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта?
Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате?
За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито.
към беседата >>
Щом дойде това време, и животът на земята ще се подобри.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб.
Щом дойде това време, и животът на земята ще се подобри.
към беседата >>
Те казват: трябва да се живее – нищо повече!
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце. Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот.
Те казват: трябва да се живее – нищо повече!
Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
към беседата >>
За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена.
Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате?
За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена.
Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
към беседата >>
И тъй, дето са двама или трима от учениците, събрани в името на Христа, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.
И тъй, дето са двама или трима от учениците, събрани в името на Христа, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.
към беседата >>
Обаче, това не е разрешаване на въпроса.
Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече!
Обаче, това не е разрешаване на въпроса.
Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
към беседата >>
Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито.
Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена.
Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито.
Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
към беседата >>
Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса.
Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
към беседата >>
Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път.
При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито.
Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път.
И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
към беседата >>
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически.
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически.
В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние.
към беседата >>
И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения.
Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път.
И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения.
Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
към беседата >>
В него се явила идеята да намери предците на българското жито.
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически.
В него се явила идеята да намери предците на българското жито.
Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо?
към беседата >>
Засега той описва външно, какъв е класът на това жито.
Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения.
Засега той описва външно, какъв е класът на това жито.
Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
към беседата >>
Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България.
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито.
Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България.
Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло.
към беседата >>
Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито.
Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.
към беседата >>
Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България.
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България.
Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България.
Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява.
към беседата >>
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е.
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е.
онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече.
към беседата >>
Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним.
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България.
Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним.
Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява.
към беседата >>
онзи, от когото се е родил първоначално.
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е.
онзи, от когото се е родил първоначално.
Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане.
към беседата >>
Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние.
Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним.
Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние.
Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява.
към беседата >>
Ще кажете, че сте родени от Бога.
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е. онзи, от когото се е родил първоначално.
Ще кажете, че сте родени от Бога.
Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени.
към беседата >>
Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо?
В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние.
Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо?
Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял.
към беседата >>
Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега.
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е. онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога.
Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега.
С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората.
към беседата >>
Защото сегашното е доста издребняло.
Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо?
Защото сегашното е доста издребняло.
А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните.
към беседата >>
С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си.
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е. онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега.
С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си.
Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота.
към беседата >>
А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява.
Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло.
А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява.
Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях.
към беседата >>
Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече.
Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е. онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си.
Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече.
Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити.
към беседата >>
Когато крушата подивее, издребнява.
Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява.
Когато крушата подивее, издребнява.
Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее.
към беседата >>
Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане.
онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече.
Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане.
Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини.
към беседата >>
Когато човек подивее, издребнява.
Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява.
Когато човек подивее, издребнява.
Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват.
към беседата >>
Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени.
Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане.
Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени.
В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея.
към беседата >>
Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял.
Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява.
Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял.
Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното.
към беседата >>
В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората.
Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени.
В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората.
Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни.
към беседата >>
Да, засега слонът е философът между животните.
Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял.
Да, засега слонът е философът между животните.
Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито?
към беседата >>
Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота.
С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората.
Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота.
Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях.
към беседата >>
Той минава за най-умен между тях.
А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните.
Той минава за най-умен между тях.
Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му.
към беседата >>
Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити.
Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота.
Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити.
Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото.
към беседата >>
Ако някога подивее, и той ще издребнее.
Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях.
Ако някога подивее, и той ще издребнее.
Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното.
към беседата >>
Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини.
Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити.
Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини.
Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества.
към беседата >>
Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват.
Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее.
Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват.
Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина.
към беседата >>
Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея.
Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини.
Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея.
После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци.
към беседата >>
Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното.
Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват.
Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното.
На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито.
към беседата >>
После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни.
В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея.
После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни.
Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал.
към беседата >>
На какво се дължи издържливостта на това жито?
Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното.
На какво се дължи издържливостта на това жито?
Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки.
към беседата >>
Никакво съмнение не трябва да съществува в тях.
Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни.
Никакво съмнение не трябва да съществува в тях.
Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота.
към беседата >>
Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му.
Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито?
Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му.
Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия.
към беседата >>
Ние сме среда, проводници на Божественото.
Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях.
Ние сме среда, проводници на Божественото.
В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно.
към беседата >>
Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното.
Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му.
Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното.
Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж.
към беседата >>
В тази среда работят много напреднали същества.
Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото.
В тази среда работят много напреднали същества.
Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща.
към беседата >>
Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина.
Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното.
Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина.
Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата.
към беседата >>
Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци.
Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества.
Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци.
За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи.
към беседата >>
Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито.
Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина.
Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито.
Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
към беседата >>
За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал.
После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци.
За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал.
Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона?
към беседата >>
Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки.
На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито.
Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки.
Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
към беседата >>
Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота.
Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал.
Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота.
Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите?
към беседата >>
Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия.
Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки.
Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия.
Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
към беседата >>
Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно.
Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота.
Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно.
Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа.
към беседата >>
Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж.
Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия.
Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж.
Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
към беседата >>
Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща.
В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно.
Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща.
Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито?
към беседата >>
Същото се отнася и до царевицата.
Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж.
Същото се отнася и до царевицата.
Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
към беседата >>
Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи.
Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща.
Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи.
Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци.
към беседата >>
Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата.
Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
към беседата >>
Коя беше основната идея на Крума, на Симеона?
За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи.
Коя беше основната идея на Крума, на Симеона?
Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила?
към беседата >>
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито.
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито.
Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества.
към беседата >>
Те показаха ли предците на българите?
Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона?
Те показаха ли предците на българите?
Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това?
към беседата >>
Питам; вие намерихте ли прадедото на човека?
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито.
Питам; вие намерихте ли прадедото на човека?
Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота.
към беседата >>
Това става не само в България, но и в цяла Европа.
Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите?
Това става не само в България, но и в цяла Европа.
Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи?
към беседата >>
Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството.
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам; вие намерихте ли прадедото на човека?
Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството.
Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия.
към беседата >>
Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито?
Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа.
Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито?
Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони.
към беседата >>
Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост.
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството.
Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост.
Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания.
към беседата >>
Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци.
Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито?
Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци.
Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение.
към беседата >>
Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо.
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост.
Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо.
Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания.
към беседата >>
Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила?
Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци.
Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила?
Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите.
към беседата >>
Те са изгубили неговите качества.
И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо.
Те са изгубили неговите качества.
Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени.
към беседата >>
Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това?
Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила?
Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това?
Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата.
към беседата >>
Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота.
Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества.
Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота.
Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно.
към беседата >>
Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи?
Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това?
Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи?
Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя.
към беседата >>
Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия.
Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота.
Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия.
За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата.
към беседата >>
Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони.
Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи?
Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони.
Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим.
към беседата >>
За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания.
Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия.
За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания.
Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят.
към беседата >>
Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение.
Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони.
Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение.
И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща".
към беседата >>
Никой професор в света не може да даде тия знания.
Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания.
Никой професор в света не може да даде тия знания.
Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
към беседата >>
И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение.
И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази?
към беседата >>
Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени.
Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания.
Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени.
Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
към беседата >>
Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата.
Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата.
Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
към беседата >>
Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно.
Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени.
Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно.
Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
към беседата >>
Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя.
Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата.
Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя.
Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му.
към беседата >>
Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата.
Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно.
Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата.
Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
към беседата >>
Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим.
Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя.
Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим.
Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия.
към беседата >>
Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят.
За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата.
Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят.
Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
към беседата >>
Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща".
Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим.
Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща".
Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки.
към беседата >>
Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят.
Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.
към беседата >>
Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази?
И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща".
Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази?
Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек.
към беседата >>
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена.
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена.
Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой.
към беседата >>
Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази?
Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо!
към беседата >>
Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой.
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена.
Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой.
Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува!
към беседата >>
Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му.
Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му.
Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно!
към беседата >>
Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората.
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой.
Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората.
Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива.
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия.
Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му.
Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия.
Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито.
към беседата >>
Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви.
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората.
Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви.
Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня.
към беседата >>
Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки.
Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия.
Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки.
Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка?
към беседата >>
Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас?
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви.
Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас?
Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава?
към беседата >>
Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек.
Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки.
Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек.
Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка?
към беседата >>
Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой.
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас?
Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой.
Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо?
към беседата >>
Ще кажете: Чудно нещо!
Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек.
Ще кажете: Чудно нещо!
Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
към беседата >>
Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува!
Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой.
Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува!
И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш.
към беседата >>
Това хилаво човешко тяло, било толкова важно!
Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо!
Това хилаво човешко тяло, било толкова важно!
Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
към беседата >>
И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива.
Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува!
И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива.
Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е.
към беседата >>
Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито.
Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно!
Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито.
С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
към беседата >>
Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня.
Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива.
Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня.
На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
към беседата >>
С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка?
Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито.
С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка?
Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
към беседата >>
На какво трябва да почива тогава?
Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня.
На какво трябва да почива тогава?
Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
към беседата >>
Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка?
Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка?
Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка?
Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
към беседата >>
Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо?
Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава?
Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо?
Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
към беседата >>
Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка?
Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.
към беседата >>
Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш.
Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо?
Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш.
Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
към беседата >>
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ! – Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота.
към беседата >>
Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е.
И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш.
Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е.
светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
към беседата >>
Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ!
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ!
– Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!
към беседата >>
светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е.
светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.
към беседата >>
– Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ!
– Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни.
Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората.
към беседата >>
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки.
Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив.
към беседата >>
Бог е живот, но при все това хората умират.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ! – Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни.
Бог е живот, но при все това хората умират.
Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях.
към беседата >>
Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки.
Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал.
Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи.
към беседата >>
Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами?
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ! – Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират.
Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами?
Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина".
към беседата >>
Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал.
Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат.
Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив.
към беседата >>
Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ! – Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами?
Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота.
Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци.
към беседата >>
Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат.
Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето.
Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека.
към беседата >>
Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!
Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ! – Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота.
Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!
" Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
към беседата >>
Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето.
Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне.
Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината.
към беседата >>
" Господ постоянно чисти хората.
– Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!
" Господ постоянно чисти хората.
Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
към беседата >>
Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне.
Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив.
Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина?
към беседата >>
Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях.
Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората.
Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях.
Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
към беседата >>
Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи.
Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив.
Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи.
Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина".
Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях.
Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина".
Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
към беседата >>
Значи, светлината прави човека красив.
Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи.
Значи, светлината прави човека красив.
Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена.
към беседата >>
Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци.
Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина".
Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци.
Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
към беседата >>
Същевременно светлината е храна за човека.
Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив.
Същевременно светлината е храна за човека.
Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна.
към беседата >>
Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън! " Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци.
Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
към беседата >>
Като мисли, той се храни със светлината.
Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека.
Като мисли, той се храни със светлината.
Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи.
към беседата >>
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него.
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него.
Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят.
към беседата >>
Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина?
Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината.
Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина?
Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има.
към беседата >>
Какво ви е нужно тогава?
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него.
Какво ви е нужно тогава?
Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят.
към беседата >>
Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях.
Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина?
Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях.
Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука?
към беседата >>
Да имате в себе си поне една основна идея.
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него. Какво ви е нужно тогава?
Да имате в себе си поне една основна идея.
Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"?
към беседата >>
Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена.
Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях.
Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена.
Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна.
към беседата >>
Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея.
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него. Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея.
Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея.
Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка?
към беседата >>
Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна.
Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена.
Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна.
Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна.
към беседата >>
Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят?
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него. Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея.
Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят?
Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо.
към беседата >>
Това нещо човек не може да направи.
Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна.
Това нещо човек не може да направи.
Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство.
към беседата >>
Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят.
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него. Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят?
Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят.
Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения.
към беседата >>
Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има.
Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи.
Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има.
Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи.
към беседата >>
Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят.
Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят.
Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят.
Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят.
към беседата >>
Тогава де остава нашата наука?
Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има.
Тогава де остава нашата наука?
Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него.
към беседата >>
Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"?
Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят.
Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"?
Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство.
към беседата >>
Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна.
Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука?
Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна.
Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето.
към беседата >>
Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка?
Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"?
Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка?
Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят.
към беседата >>
Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна.
Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна.
Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна.
Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н.
към беседата >>
Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо.
Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка?
Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо.
Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате?
към беседата >>
Истински ученият знае това изкуство.
Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна.
Истински ученият знае това изкуство.
Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н. За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство.
към беседата >>
Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения.
Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо.
Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения.
Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи.
към беседата >>
Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи.
Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство.
Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи.
Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н. За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
към беседата >>
Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят.
Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения.
Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят.
Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.
към беседата >>
Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него.
Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи.
Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него.
Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н. За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
към беседата >>
Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство.
Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят.
Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство.
Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.
към беседата >>
Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето.
Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него.
Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето.
Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н. За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят.
Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство.
Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят.
Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.
към беседата >>
Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н.
Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето.
Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н.
За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
към беседата >>
Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате?
Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят.
Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате?
Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.
към беседата >>
За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство.
Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н.
За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство.
Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
към беседата >>
Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи.
Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате?
Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи.
Той насочва мисълта им в права посока.
към беседата >>
Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н. За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство.
Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
към беседата >>
Той насочва мисълта им в права посока.
Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи.
Той насочва мисълта им в права посока.
към беседата >>
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива.
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива.
Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие.
към беседата >>
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри.
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри.
– Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни.
към беседата >>
Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни.
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива.
Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни.
Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден.
към беседата >>
– Как?
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри.
– Как?
– Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа.
към беседата >>
Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване.
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни.
Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване.
Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда.
към беседата >>
– Като внесете в себе си една безсмъртна идея.
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как?
– Като внесете в себе си една безсмъртна идея.
Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е.
към беседата >>
Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват.
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване.
Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват.
Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
към беседата >>
Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си.
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея.
Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си.
Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота.
към беседата >>
Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне.
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват.
Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне.
В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете.
към беседата >>
Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота.
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си.
Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота.
Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства.
към беседата >>
В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие.
Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне.
В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие.
Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала.
към беседата >>
Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни.
Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота.
Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни.
Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта.
към беседата >>
Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден.
Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие.
Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден.
Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година.
към беседата >>
Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа.
– Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни.
Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа.
Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове.
към беседата >>
Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда.
Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден.
Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда.
Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
към беседата >>
Който намери тази идея в себе си, т. е.
– Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа.
Който намери тази идея в себе си, т. е.
своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове.
към беседата >>
Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда.
Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
към беседата >>
своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота.
Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е.
своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота.
Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове. То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
към беседата >>
Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете.
Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете.
Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
към беседата >>
Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства.
Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота.
Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства.
Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове. То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
към беседата >>
Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала.
В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете.
Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала.
Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
към беседата >>
Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта.
Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства.
Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта.
Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове. То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
към беседата >>
Сега ще чакате да дойде другата година.
Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала.
Сега ще чакате да дойде другата година.
Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
към беседата >>
Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове.
Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта.
Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове.
Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове. То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
към беседата >>
Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година.
Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.
към беседата >>
Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове.
Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове.
Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове.
То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
към беседата >>
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот.
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот.
Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие.
към беседата >>
То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове.
То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
към беседата >>
Защо ви са необходими тим изводи?
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот.
Защо ви са необходими тим изводи?
Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот.
към беседата >>
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях".
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях".
Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш.
към беседата >>
Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества.
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот. Защо ви са необходими тим изводи?
Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества.
Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия.
към беседата >>
Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях".
Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена.
Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом".
към беседата >>
Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества.
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот. Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества.
Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества.
И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят.
към беседата >>
Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете?
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях". Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена.
Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете?
Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора.
към беседата >>
И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен.
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот. Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества.
И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен.
Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа.
към беседата >>
Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете?
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях". Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете?
Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете?
Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа.
към беседата >>
Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие.
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот. Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен.
Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие.
Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи.
към беседата >>
Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях". Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете?
Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл.
Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее.
към беседата >>
Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот.
Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие.
Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот.
Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества.
към беседата >>
Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях". Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл.
Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш.
Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя.
към беседата >>
Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия.
Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот.
Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия.
Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той!
към беседата >>
Казано е: „ Блажени нищите духом".
Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш.
Казано е: „ Блажени нищите духом".
Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие.
към беседата >>
Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят.
Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия.
Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят.
Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек?
към беседата >>
Нищите духом не подразбират бедни хора.
Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом".
Нищите духом не подразбират бедни хора.
Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света.
към беседата >>
Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа.
И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят.
Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа.
От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му.
към беседата >>
Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа.
Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора.
Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа.
Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи.
Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа.
От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи.
Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него?
към беседата >>
Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее.
Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа.
Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее.
Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г.
към беседата >>
Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества.
Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи.
Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества.
Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек?
към беседата >>
Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя.
Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее.
Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя.
Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал.
към беседата >>
Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той!
Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества.
Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той!
Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н.
към беседата >>
Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие.
Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя.
Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие.
Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте.
към беседата >>
Как познахте, какъв е този човек?
Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той!
Как познахте, какъв е този човек?
Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н.
към беседата >>
Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света.
Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие.
Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света.
Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете.
към беседата >>
Ако искате да познаете човека, идете в къщата му.
Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек?
Ако искате да познаете човека, идете в къщата му.
Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения.
към беседата >>
Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае.
Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света.
Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае.
Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението.
към беседата >>
Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него?
От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му.
Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него?
Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично.
към беседата >>
Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г.
Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае.
Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г.
най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци.
към беседата >>
Можете ли да го наречете истински културен човек?
Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него?
Можете ли да го наречете истински културен човек?
Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа.
към беседата >>
най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал.
Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г.
най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал.
Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин.
към беседата >>
Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н.
Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек?
Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н.
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико.
към беседата >>
Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте.
Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал.
Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте.
Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.
към беседата >>
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н.
Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н.
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н.
И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико. Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
Работете, молете се, да я постигнете.
Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте.
Работете, молете се, да я постигнете.
С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см.
към беседата >>
И за примата ще извадите различни заключения.
Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н.
И за примата ще извадите различни заключения.
Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико. Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
С нейното постигане ще дойде и възкресението.
Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете.
С нейното постигане ще дойде и възкресението.
Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години.
към беседата >>
Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично.
Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения.
Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично.
Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико. Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци.
Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението.
Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци.
Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък.
към беседата >>
Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа.
Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично.
Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа.
Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико. Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин.
най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци.
Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин.
Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка.
към беседата >>
Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико.
Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа.
Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико.
Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.
Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин.
Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.
Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно.
към беседата >>
Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико.
Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.
към беседата >>
Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см.
Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.
Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см.
дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква!
към беседата >>
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл?
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл?
Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н.
към беседата >>
дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години.
С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см.
дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години.
Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см.
към беседата >>
Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога?
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл?
Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога?
– Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е?
към беседата >>
Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък.
Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години.
Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък.
Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати.
към беседата >>
– Да, това е твърдение само.
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл? Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога?
– Да, това е твърдение само.
Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление.
към беседата >>
Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка.
Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък.
Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка.
Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята.
към беседата >>
Можете ли да докажете това твърдение?
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл? Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твърдение само.
Можете ли да докажете това твърдение?
Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество.
към беседата >>
Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно.
Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка.
Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно.
Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите.
към беседата >>
Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове.
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл? Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение?
Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове.
Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог.
към беседата >>
Не, дълбока философия се изисква!
Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно.
Не, дълбока философия се изисква!
Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се.
към беседата >>
Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н.
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл? Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове.
Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н.
Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица.
към беседата >>
Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см.
дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква!
Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см.
Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става.
към беседата >>
Питам: тази единица проста ли е?
Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н.
Питам: тази единица проста ли е?
Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е.
към беседата >>
Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати.
Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см.
Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати.
В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите.
към беседата >>
Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление.
– Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е?
Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление.
В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества.
към беседата >>
В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята.
Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати.
В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята.
Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен.
към беседата >>
В този смисъл, единицата е колективно същество.
Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление.
В този смисъл, единицата е колективно същество.
В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна.
към беседата >>
Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите.
Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята.
Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите.
Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив.
към беседата >>
В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог.
Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество.
В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог.
Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея.
към беседата >>
Който страда, той се усилва, калява се.
Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите.
Който страда, той се усилва, калява се.
Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест.
към беседата >>
Значи, в света само Бог е единица.
Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог.
Значи, в света само Бог е единица.
Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две?
към беседата >>
Който седи в покой, той отслабва, крехък става.
Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се.
Който седи в покой, той отслабва, крехък става.
Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
към беседата >>
Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е.
Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица.
Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е.
тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица?
към беседата >>
Същото може да се каже и за болестите.
Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става.
Същото може да се каже и за болестите.
Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
към беседата >>
тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества.
Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е.
тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества.
Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни.
към беседата >>
Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен.
В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите.
Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен.
Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
към беседата >>
Тази единица е вечна и безсмъртна.
В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества.
Тази единица е вечна и безсмъртна.
Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати.
към беседата >>
Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив.
Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен.
Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив.
Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
към беседата >>
Безсмъртието произлиза от нея.
В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна.
Безсмъртието произлиза от нея.
Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение.
към беседата >>
Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест.
Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив.
Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест.
Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
към беседата >>
Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две?
Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея.
Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две?
После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила.
към беседата >>
Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест.
Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
към беседата >>
После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица?
Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две?
После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица?
Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец.
към беседата >>
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате.
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате.
Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа. Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари.
към беседата >>
Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни.
тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица?
Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни.
Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце.
към беседата >>
Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа.
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате.
Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа.
Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората.
към беседата >>
Това показва, че различните условия дават различни резултати.
Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни.
Това показва, че различните условия дават различни резултати.
Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети?
към беседата >>
Иначе, човек се разваля.
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате. Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа.
Иначе, човек се разваля.
В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората.
към беседата >>
Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение.
Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати.
Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение.
Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро?
към беседата >>
В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението.
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате. Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа. Иначе, човек се разваля.
В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението.
Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде.
към беседата >>
Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила.
Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение.
Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила.
В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг?
към беседата >>
Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него.
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате. Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа. Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението.
Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него.
Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай.
към беседата >>
В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец.
После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила.
В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец.
Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб?
към беседата >>
Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари.
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате. Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа. Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него.
Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари.
Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е.
към беседата >>
Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце.
Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец.
Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце.
Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав?
към беседата >>
Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората.
Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа. Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари.
Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората.
Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти.
към беседата >>
Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети?
Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце.
Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети?
Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош?
към беседата >>
Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората.
Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората.
Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората.
Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари.
към беседата >>
Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро?
Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети?
Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро?
На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него?
към беседата >>
Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде.
В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората.
Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде.
И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай!
към беседата >>
На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг?
Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро?
На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг?
Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си?
към беседата >>
И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай.
Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде.
И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай.
Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас.
към беседата >>
Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб?
В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг?
Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб?
Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му.
към беседата >>
Не давай тялото си на хората, т. е.
Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай.
Не давай тялото си на хората, т. е.
не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората.
към беседата >>
Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав?
Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб?
Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав?
Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява.
към беседата >>
не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти.
Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е.
не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти.
Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора!
към беседата >>
Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош?
Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав?
Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош?
Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си.
към беседата >>
Купи нови дрехи и му ги подари.
Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти.
Купи нови дрехи и му ги подари.
Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните.
към беседата >>
Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него?
Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош?
Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него?
Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
към беседата >>
Старата си къща никому не давай!
Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари.
Старата си къща никому не давай!
Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване.
към беседата >>
Какъв е този син, който не прилича на баща си?
На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него?
Какъв е този син, който не прилича на баща си?
Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
към беседата >>
Така постъпва и Бог по отношение на нас.
И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай!
Така постъпва и Бог по отношение на нас.
Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
към беседата >>
Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му.
Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си?
Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му.
Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
към беседата >>
Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората.
Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас.
Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората.
Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си.
към беседата >>
Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява.
Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му.
Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява.
Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
към беседата >>
Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора!
не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората.
Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора!
Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас.
към беседата >>
Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си.
Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява.
Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си.
А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
към беседата >>
Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните.
Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора!
Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните.
Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания.
към беседата >>
А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си.
А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.
към беседата >>
Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване.
Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните.
Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас.
към беседата >>
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас.
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас.
Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо.
към беседата >>
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос.
към беседата >>
Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа.
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас.
Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа.
Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо.
към беседата >>
Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си.
Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях".
Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си.
Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа.
към беседата >>
Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите.
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа.
Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите.
Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека.
към беседата >>
Тя е във вас.
Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си.
Тя е във вас.
Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил?
към беседата >>
Колко от съвременните хора имат тази основна идея?
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите.
Колко от съвременните хора имат тази основна идея?
Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека.
към беседата >>
Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания.
Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас.
Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания.
Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза.
към беседата >>
Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите.
И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея?
Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите.
И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека.
към беседата >>
Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас.
Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания.
Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас.
И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля!
към беседата >>
3.
Съответствие на величините
,
МОК
, София, 30.10.1927г.,
Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката.
Само за ученика давам следния начин за лекуване на зъби. Ако зъбоболът съвпадне с изпразването на луната, нека вземе едно чукче, да тури раницата на гърба си и ако денят е топъл, да тръгне към планината. Като види на пътя си камък, да спре там и да започне да удря с чукчето, докато откърти малки парченца. Ще чука с чукчето и мислено ще си казва: „Както камъкът се кърти, така да се откърти болката на зъба ми“. Същевременно нека брои, да види след колко удара болката ще мине.
Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката.
Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува. Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи. Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин? – Чрез скритата, потенциална енергия в камъка.
към беседата >>
Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува.
Ако зъбоболът съвпадне с изпразването на луната, нека вземе едно чукче, да тури раницата на гърба си и ако денят е топъл, да тръгне към планината. Като види на пътя си камък, да спре там и да започне да удря с чукчето, докато откърти малки парченца. Ще чука с чукчето и мислено ще си казва: „Както камъкът се кърти, така да се откърти болката на зъба ми“. Същевременно нека брои, да види след колко удара болката ще мине. Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката.
Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува.
Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи. Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин? – Чрез скритата, потенциална енергия в камъка. Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува.
към беседата >>
Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната.
Като види на пътя си камък, да спре там и да започне да удря с чукчето, докато откърти малки парченца. Ще чука с чукчето и мислено ще си казва: „Както камъкът се кърти, така да се откърти болката на зъба ми“. Същевременно нека брои, да види след колко удара болката ще мине. Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката. Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува.
Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната.
Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи. Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин? – Чрез скритата, потенциална енергия в камъка. Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува. Този опит се отнася само за ученика.
към беседата >>
Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи.
Ще чука с чукчето и мислено ще си казва: „Както камъкът се кърти, така да се откърти болката на зъба ми“. Същевременно нека брои, да види след колко удара болката ще мине. Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката. Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува. Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната.
Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи.
Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин? – Чрез скритата, потенциална енергия в камъка. Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува. Този опит се отнася само за ученика. Докато сам не направи опита и не получи резултат, нищо да не говори за него.
към беседата >>
Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин?
Същевременно нека брои, да види след колко удара болката ще мине. Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката. Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува. Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи.
Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин?
– Чрез скритата, потенциална енергия в камъка. Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува. Този опит се отнася само за ученика. Докато сам не направи опита и не получи резултат, нищо да не говори за него.
към беседата >>
– Чрез скритата, потенциална енергия в камъка.
Колкото по-съзнателно се отнася към опита, толкова по-бързо ще мине болката. Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува. Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи. Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин?
– Чрез скритата, потенциална енергия в камъка.
Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува. Този опит се отнася само за ученика. Докато сам не направи опита и не получи резултат, нищо да не говори за него.
към беседата >>
Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува.
Така той ще има възможност да направи екскурзия и да се излекува. Ще знаете, че този опит може да стане само лятно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зъб през друго време, ще прилагате други методи. Как ще си обясните лекуването на зъбобола по този начин? – Чрез скритата, потенциална енергия в камъка.
Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува.
Този опит се отнася само за ученика. Докато сам не направи опита и не получи резултат, нищо да не говори за него.
към беседата >>
НАГОРЕ