НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1188
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1188
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малките желания
,
МОК
, София, 7.6.1935г.,
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят.
Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности.
към беседата >>
Умът трябва да служи за организирането на живота.
Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тeжест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум.
Умът трябва да служи за организирането на живота.
Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всичките противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят.
Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати.
Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност.
към беседата >>
Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всичките противоречия, които съществуват.
А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тeжест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота.
Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всичките противоречия, които съществуват.
към беседата >>
Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят. Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати.
Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност.
към беседата >>
Вие сте смешни.
Вие сте смешни.
Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат.
към беседата >>
По възможност с най-малките резултати.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят. Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
По възможност с най-малките резултати.
Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение.
към беседата >>
Ходил един човек в старо време да учи магия.
Вие сте смешни.
Ходил един човек в старо време да учи магия.
Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил.
към беседата >>
Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят. Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати.
Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре.
към беседата >>
Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него.
Вие сте смешни. Ходил един човек в старо време да учи магия.
Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него.
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората.
към беседата >>
Утре започни с други възможности.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят. Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
Утре започни с други възможности.
Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре.
към беседата >>
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват.
Вие сте смешни. Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него.
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват.
Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка.
към беседата >>
Всичките случаи в живота носят една възможност.
Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности.
Всичките случаи в живота носят една възможност.
Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
към беседата >>
Като каже нещо по един начин, всички неща стават.
Вие сте смешни. Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват.
Като каже нещо по един начин, всички неща стават.
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
към беседата >>
Всеки ден носи една възможност.
Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност.
Всеки ден носи една възможност.
То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог.
към беседата >>
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат.
Вие сте смешни. Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават.
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат.
Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво.
към беседата >>
То е правото разрешение.
По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност.
То е правото разрешение.
Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
към беседата >>
Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил.
Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат.
Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил.
Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю.
към беседата >>
Вие считате, че днес не сте живели добре.
Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение.
Вие считате, че днес не сте живели добре.
Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата.
към беседата >>
Излязъл от училището и влязъл в гората.
Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил.
Излязъл от училището и влязъл в гората.
Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала.
към беседата >>
Мислите, че утре ще живеете много добре.
Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре.
Мислите, че утре ще живеете много добре.
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към беседата >>
Насреща му излязла една мечка.
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората.
Насреща му излязла една мечка.
Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка?
към беседата >>
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре.
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към беседата >>
Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка.
Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
към беседата >>
Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог.
Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог.
За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към беседата >>
Тя го наплюла хубаво.
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
Тя го наплюла хубаво.
Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам?
към беседата >>
За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог.
За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към беседата >>
Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю.
Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво.
Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю.
Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
към беседата >>
И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата.
Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата.
Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към беседата >>
Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала.
Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю.
Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала.
Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва.
към беседата >>
Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата.
Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към беседата >>
Питам: Защо не се маха тази мечка?
Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала.
Питам: Защо не се маха тази мечка?
Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
към беседата >>
За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.
За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.
От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.
към беседата >>
Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка?
Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
" Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми!
към беседата >>
От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.
За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.
От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.
към беседата >>
" Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам?
Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
" Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам?
" И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми! " - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към беседата >>
" И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам?
" И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми! " - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към беседата >>
Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва.
Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва.
Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми! " - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към беседата >>
Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва.
Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми! " - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към беседата >>
Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми!
Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми!
" - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към беседата >>
" - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
" Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми!
" - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към беседата >>
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика?
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика?
Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си?
към беседата >>
Как го е утешил?
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика?
Как го е утешил?
Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш?
към беседата >>
Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението.
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил?
Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението.
След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
към беседата >>
След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши?
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението.
След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши?
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
към беседата >>
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре.
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши?
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре.
Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
към беседата >>
Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си?
Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре.
Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си?
" Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
към беседата >>
" Как трябва да му отговориш?
Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си?
" Как трябва да му отговориш?
Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
към беседата >>
Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш?
Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
към беседата >>
Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
към беседата >>
Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си? " Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.
към беседата >>
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви.
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви.
Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
към беседата >>
Какво нещо са мъчнотиите?
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви.
Какво нещо са мъчнотиите?
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък.
към беседата >>
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици.
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите?
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици.
Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат.
към беседата >>
Мъчнотията идва да ви поздрави.
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици.
Мъчнотията идва да ви поздрави.
Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа.
към беседата >>
Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша.
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави.
Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша.
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата.
към беседата >>
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша.
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
към беседата >>
Две мъчнотии се карат за един млад момък.
Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
Две мъчнотии се карат за един млад момък.
И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? " - Има право.
към беседата >>
И двете искат да го възсядат.
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък.
И двете искат да го възсядат.
Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? " - Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек.
към беседата >>
Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа.
Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат.
Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа.
Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? " - Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак.
към беседата >>
Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата.
Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа.
Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата.
Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? " - Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време стои на гърба ви и не слиза, вие сте един простак.
към беседата >>
Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата.
Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
" - Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време стои на гърба ви и не слиза, вие сте един простак. Като дойде до известно място ще кажете на мъчнотията: "Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи." Тогава ето какво ще правят двете мъчнотии: като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще почне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли оттук-оттам, докато ги рани.
към беседата >>
" - Има право.
Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
" - Има право.
Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време стои на гърба ви и не слиза, вие сте един простак. Като дойде до известно място ще кажете на мъчнотията: "Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи." Тогава ето какво ще правят двете мъчнотии: като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще почне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли оттук-оттам, докато ги рани. Ти ще кажеш: "Не искам такава мъчнотия, да дойде друга мъчнотия." Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва.
към беседата >>
Неорганизираният живот е една тежест.
(втори вариант)
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран.
Неорганизираният живот е една тежест.
За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
към втори вариант >>
Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават.
(втори вариант)
Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си.
Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават.
Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години.
към втори вариант >>
За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум.
(втори вариант)
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест.
За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум.
Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
към втори вариант >>
Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си.
(втори вариант)
Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават.
Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си.
За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон.
към втори вариант >>
Умът трябва да служи за организирането на живота.
(втори вариант)
Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум.
Умът трябва да служи за организирането на живота.
Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
към втори вариант >>
За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли.
(втори вариант)
Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си.
За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли.
Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години.
към втори вариант >>
Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
(втори вариант)
А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота.
Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
към втори вариант >>
Ами след двайсет години?
(втори вариант)
Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли.
Ами след двайсет години?
− Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си.
към втори вариант >>
Вие сте смешни.
(втори вариант)
Вие сте смешни.
В старо време един човек ходил да учи магия. Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат.
към втори вариант >>
− Оставете двайсетте години настрана!
(втори вариант)
После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години?
− Оставете двайсетте години настрана!
Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите.
към втори вариант >>
В старо време един човек ходил да учи магия.
(втори вариант)
Вие сте смешни.
В старо време един човек ходил да учи магия.
Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил.
към втори вариант >>
Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години.
(втори вариант)
Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана!
Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години.
Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват.
към втори вариант >>
Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него.
(втори вариант)
Вие сте смешни. В старо време един човек ходил да учи магия.
Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него.
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората.
към втори вариант >>
Това е общият закон.
(втори вариант)
Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години.
Това е общият закон.
Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
към втори вариант >>
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват.
(втори вариант)
Вие сте смешни. В старо време един човек ходил да учи магия. Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него.
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват.
Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка.
към втори вариант >>
Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години.
(втори вариант)
За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон.
Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години.
Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност − с най-малките резултати!
към втори вариант >>
Като каже нещо по един начин, всички неща стават.
(втори вариант)
Вие сте смешни. В старо време един човек ходил да учи магия. Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват.
Като каже нещо по един начин, всички неща стават.
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
към втори вариант >>
Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си.
(втори вариант)
Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години.
Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си.
И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност − с най-малките резултати! Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
към втори вариант >>
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат.
(втори вариант)
Вие сте смешни. В старо време един човек ходил да учи магия. Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават.
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат.
Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво.
към втори вариант >>
И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите.
(втори вариант)
− Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си.
И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност − с най-малките резултати! Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
към втори вариант >>
Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил.
(втори вариант)
В старо време един човек ходил да учи магия. Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат.
Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил.
Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю.
към втори вариант >>
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват.
(втори вариант)
Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите.
Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват.
Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност − с най-малките резултати! Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
към втори вариант >>
Излязъл от училището и влязъл в гората.
(втори вариант)
Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил.
Излязъл от училището и влязъл в гората.
Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка!
към втори вариант >>
Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
(втори вариант)
Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват.
Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
По възможност − с най-малките резултати! Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
към втори вариант >>
Насреща излязла една мечка.
(втори вариант)
Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората.
Насреща излязла една мечка.
Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала.
към втори вариант >>
По възможност − с най-малките резултати!
(втори вариант)
Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати.
По възможност − с най-малките резултати!
Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
към втори вариант >>
Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
(втори вариант)
Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка.
Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка?
към втори вариант >>
Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
(втори вариант)
Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност − с най-малките резултати!
Днес бъди благодарен на най-малките възможности.
към втори вариант >>
Тя го наплюла хубаво.
(втори вариант)
Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща.
Тя го наплюла хубаво.
Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
към втори вариант >>
Утре започни с други възможности.
(втори вариант)
Утре започни с други възможности.
Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
към втори вариант >>
Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю.
(втори вариант)
Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво.
Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю.
Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам?
към втори вариант >>
Всички случаи в живота носят една възможност.
(втори вариант)
Утре започни с други възможности.
Всички случаи в живота носят една възможност.
Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог.
към втори вариант >>
Не ме слуша тази мечка!
(втори вариант)
Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю.
Не ме слуша тази мечка!
“ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
към втори вариант >>
Всеки ден носи една възможност.
(втори вариант)
Утре започни с други възможности. Всички случаи в живота носят една възможност.
Всеки ден носи една възможност.
Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
към втори вариант >>
“ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала.
(втори вариант)
Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка!
“ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала.
Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва.
към втори вариант >>
Тя е правото разрешение.
(втори вариант)
Утре започни с други възможности. Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност.
Тя е правото разрешение.
Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата.
към втори вариант >>
Питам: Защо не се маха тази мечка?
(втори вариант)
Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала.
Питам: Защо не се маха тази мечка?
− Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
към втори вариант >>
Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре.
(втори вариант)
Утре започни с други възможности. Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение.
Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре.
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към втори вариант >>
− Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
(втори вариант)
Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка?
− Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
“ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми!
към втори вариант >>
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
(втори вариант)
Утре започни с други възможности. Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре.
Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към втори вариант >>
“ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам?
(втори вариант)
Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?
“ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам?
“ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
към втори вариант >>
Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог.
(втори вариант)
Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога.
Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог.
За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към втори вариант >>
“ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
(втори вариант)
Не ме слуша тази мечка! “ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам?
“ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика?
към втори вариант >>
За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
(втори вариант)
Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог.
За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към втори вариант >>
Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва.
(втори вариант)
“ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му?
Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва.
Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика? Как го утешил?
към втори вариант >>
И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата.
(втори вариант)
Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай.
И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата.
Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към втори вариант >>
Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
(втори вариант)
Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва.
Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика? Как го утешил?
към втори вариант >>
Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
(втори вариант)
Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата.
Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.
към втори вариант >>
Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми!
(втори вариант)
− Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми!
“ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика? Как го утешил?
към втори вариант >>
“ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
(втори вариант)
“ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми!
“ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика? Как го утешил?
към втори вариант >>
Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика?
(втори вариант)
“ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла.
Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика?
Как го утешил?
към втори вариант >>
Как го утешил?
(втори вариант)
Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика?
Как го утешил?
към втори вариант >>
Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението.
(втори вариант)
Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението.
След това отиваш в неговата махала и той те набива хубаво, като ти казва: „Ти нищо не разбираш! “ Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набива отгоре.
към втори вариант >>
След това отиваш в неговата махала и той те набива хубаво, като ти казва: „Ти нищо не разбираш!
(втори вариант)
Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението.
След това отиваш в неговата махала и той те набива хубаво, като ти казва: „Ти нищо не разбираш!
“ Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набива отгоре.
към втори вариант >>
“ Как трябва да те утеши?
(втори вариант)
Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението. След това отиваш в неговата махала и той те набива хубаво, като ти казва: „Ти нищо не разбираш!
“ Как трябва да те утеши?
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набива отгоре.
към втори вариант >>
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набива отгоре.
(втори вариант)
Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението. След това отиваш в неговата махала и той те набива хубаво, като ти казва: „Ти нищо не разбираш! “ Как трябва да те утеши?
Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набива отгоре.
към втори вариант >>
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си?
(втори вариант)
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си?
“ Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен човек от мене! “ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
към втори вариант >>
“ Как трябва да му отговориш?
(втори вариант)
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си?
“ Как трябва да му отговориш?
Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен човек от мене! “ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
към втори вариант >>
Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
(втори вариант)
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си? “ Как трябва да му отговориш?
Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
Ти си по-учен човек от мене! “ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
към втори вариант >>
Ти си по-учен човек от мене!
(втори вариант)
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си? “ Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе.
Ти си по-учен човек от мене!
“ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
към втори вариант >>
“ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
(втори вариант)
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си? “ Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен човек от мене!
“ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
към втори вариант >>
Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
(втори вариант)
Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си? “ Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен човек от мене! “ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи.
Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.
към втори вариант >>
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви.
(втори вариант)
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви.
Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
към втори вариант >>
Какво нещо са мъчнотиите?
(втори вариант)
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви.
Какво нещо са мъчнотиите?
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък.
към втори вариант >>
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици.
(втори вариант)
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите?
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици.
Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат.
към втори вариант >>
Мъчнотията иде да ви поздрави.
(втори вариант)
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици.
Мъчнотията иде да ви поздрави.
Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа.
към втори вариант >>
Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша.
(втори вариант)
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави.
Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша.
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата.
към втори вариант >>
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
(втори вариант)
Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша.
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
към втори вариант >>
Две мъчнотии се карат за един млад момък.
(втори вариант)
Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет.
Две мъчнотии се карат за един млад момък.
И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право.
към втори вариант >>
И двете мъчнотии искат да го възсядат.
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък.
И двете мъчнотии искат да го възсядат.
Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек.
към втори вариант >>
Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа.
(втори вариант)
Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат.
Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа.
Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак.
към втори вариант >>
Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата.
(втори вариант)
Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа.
Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата.
Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
(втори вариант)
Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата.
Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
“ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии.
към втори вариант >>
“ Има право.
(втори вариант)
Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?
“ Има право.
Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани.
към втори вариант >>
Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек.
(втори вариант)
И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право.
Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек.
Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия!
към втори вариант >>
Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак.
(втори вариант)
Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек.
Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак.
Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва.
към втори вариант >>
Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак.
(втори вариант)
Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак.
Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак.
Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила.
към втори вариант >>
Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии.
(втори вариант)
Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък? “ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак.
Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии.
Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава.
към втори вариант >>
Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани.
(втори вариант)
“ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии.
Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани.
Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия!
(втори вариант)
Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани.
Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия!
“ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка.
към втори вариант >>
“ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва.
(втори вариант)
Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия!
“ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва.
Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава?
към втори вариант >>
Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила.
(втори вариант)
Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва.
Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила.
За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат.
към втори вариант >>
За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава.
(втори вариант)
Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила.
За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава.
Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос.
към втори вариант >>
Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си.
(втори вариант)
Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава.
Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си.
Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата.
към втори вариант >>
Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия! “ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си.
Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка.
Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата. Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
към втори вариант >>
Какво трябва да се прави тогава?
(втори вариант)
“ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка.
Какво трябва да се прави тогава?
Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата. Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
към втори вариант >>
Да отидеш на училище бос, не те приемат.
(втори вариант)
Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава?
Да отидеш на училище бос, не те приемат.
Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата. Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
към втори вариант >>
Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос.
(втори вариант)
За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат.
Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос.
Това е до разбирането на нещата. Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
към втори вариант >>
Това е до разбирането на нещата.
(втори вариант)
Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос.
Това е до разбирането на нещата.
Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
към втори вариант >>
Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
(втори вариант)
Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата.
Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.
към втори вариант >>
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши.
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши.
Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти.
към втори вариант >>
Мъчно ти е, страх те е нещо.
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши.
Мъчно ти е, страх те е нещо.
Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира.
към втори вариант >>
Защо те е страх?
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо.
Защо те е страх?
− Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
към втори вариант >>
− Понеже не може да те разбере тази мечка.
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх?
− Понеже не може да те разбере тази мечка.
Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
към втори вариант >>
Защо те е страх от глад, от сиромашия?
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка.
Защо те е страх от глад, от сиромашия?
Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти.
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия?
Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти.
Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
към втори вариант >>
Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира.
(втори вариант)
Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти.
Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира.
Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
към втори вариант >>
Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
(втори вариант)
Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира.
Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.
към втори вариант >>
Вие имате един приятел.
(втори вариант)
Вие имате един приятел.
Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо.
към втори вариант >>
Носите една торба с барут.
(втори вариант)
Вие имате един приятел.
Носите една торба с барут.
Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали.
към втори вариант >>
Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си.
(втори вариант)
Вие имате един приятел. Носите една торба с барут.
Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си.
Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие.
към втори вариант >>
Ама това са изключения, че може да се запали кибритът.
(втори вариант)
Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си.
Ама това са изключения, че може да се запали кибритът.
− Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място?
към втори вариант >>
− Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане.
(втори вариант)
Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът.
− Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане.
Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило.
към втори вариант >>
Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо.
(втори вариант)
Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане.
Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо.
Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност.
към втори вариант >>
Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали.
(втори вариант)
Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо.
Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали.
Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута.
към втори вариант >>
Тогава във вас се ражда едно противоречие.
(втори вариант)
Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали.
Тогава във вас се ражда едно противоречие.
Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека.
към втори вариант >>
Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място?
(втори вариант)
Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие.
Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място?
Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека.
към втори вариант >>
Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило.
(втори вариант)
− Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място?
Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило.
Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар.
към втори вариант >>
Това е една неприятност.
(втори вариант)
Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило.
Това е една неприятност.
Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си.
към втори вариант >>
Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута.
(втори вариант)
Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност.
Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута.
Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш.
към втори вариант >>
Големите случки много скъпо струват на човека.
(втори вариант)
Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута.
Големите случки много скъпо струват на човека.
Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи.
към втори вариант >>
Има случаи, които малко струват на човека.
(втори вариант)
Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека.
Има случаи, които малко струват на човека.
Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем.
към втори вариант >>
Има случаи, които произвеждат цял пожар.
(втори вариант)
Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека.
Има случаи, които произвеждат цял пожар.
Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде?
към втори вариант >>
Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си.
(втори вариант)
Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар.
Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си.
Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден?
към втори вариант >>
Няма защо да казваш какво ще направиш.
(втори вариант)
Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си.
Няма защо да казваш какво ще направиш.
Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават.
към втори вариант >>
Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи.
(втори вариант)
Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш.
Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи.
Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават.
към втори вариант >>
Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем.
(втори вариант)
Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи.
Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем.
Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо?
към втори вариант >>
Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде?
(втори вариант)
Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем.
Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде?
Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш.
към втори вариант >>
Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден?
(втори вариант)
Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде?
Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден?
Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш.
към втори вариант >>
Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават.
(втори вариант)
Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден?
Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават.
Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават.
(втори вариант)
Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават.
Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават.
Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш.
към втори вариант >>
Мъчно се борави с малките величини. Защо?
(втори вариант)
Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават.
Мъчно се борави с малките величини. Защо?
Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора.
към втори вариант >>
Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш.
(втори вариант)
Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо?
Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш.
Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно.
към втори вариант >>
Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш.
(втори вариант)
Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш.
Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш.
За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш.
към втори вариант >>
За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш.
(втори вариант)
Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш.
За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш.
За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават.
към втори вариант >>
За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш.
(втори вариант)
Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш.
За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш.
За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа.
към втори вариант >>
За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора.
(втори вариант)
Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш.
За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора.
Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете?
към втори вариант >>
Не е лесно.
(втори вариант)
Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора.
Не е лесно.
Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците?
към втори вариант >>
Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш.
(втори вариант)
Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно.
Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш.
Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден.
към втори вариант >>
Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават.
(втори вариант)
За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш.
Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават.
Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде.
към втори вариант >>
Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа.
(втори вариант)
За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават.
Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа.
Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо.
към втори вариант >>
Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете?
(втори вариант)
За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа.
Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете?
Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем.
към втори вариант >>
Знаете ли как се дават пари на учениците?
(втори вариант)
Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете?
Знаете ли как се дават пари на учениците?
Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо.
към втори вариант >>
Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден.
(втори вариант)
Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците?
Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден.
Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота.
към втори вариант >>
Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде.
(втори вариант)
Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден.
Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде.
Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем!
към втори вариант >>
Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо.
(втори вариант)
Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде.
Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо.
Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога?
към втори вариант >>
Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем.
(втори вариант)
Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо.
Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем.
Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов.
към втори вариант >>
Сега всички вие все имате да давате нещо.
(втори вариант)
Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем.
Сега всички вие все имате да давате нещо.
Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница.
към втори вариант >>
Това е неразбиране на живота.
(втори вариант)
Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо.
Това е неразбиране на живота.
Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма.
към втори вариант >>
Никога не вземай пари назаем!
(втори вариант)
Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота.
Никога не вземай пари назаем!
Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата?
към втори вариант >>
Кога?
(втори вариант)
Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем!
Кога?
− Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил.
към втори вариант >>
− Когато не си готов.
(втори вариант)
Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога?
− Когато не си готов.
Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата.
към втори вариант >>
Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница.
(втори вариант)
Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов.
Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница.
Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение.
към втори вариант >>
Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма.
(втори вариант)
Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница.
Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма.
После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева.
към втори вариант >>
Какво е разликата между умния и мъдрия човек?
(втори вариант)
Какво е разликата между умния и мъдрия човек?
Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними. Ум − така се пише на български език. Аз съм срещал думата „ом“. Аум е произлязла от ом. В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
към втори вариант >>
После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата?
(втори вариант)
Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма.
После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата?
“ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно!
към втори вариант >>
Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними.
(втори вариант)
Какво е разликата между умния и мъдрия човек?
Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними.
Ум − така се пише на български език. Аз съм срещал думата „ом“. Аум е произлязла от ом. В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
към втори вариант >>
“ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил.
(втори вариант)
Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата?
“ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил.
Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв.
към втори вариант >>
Ум − така се пише на български език.
(втори вариант)
Какво е разликата между умния и мъдрия човек? Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними.
Ум − така се пише на български език.
Аз съм срещал думата „ом“. Аум е произлязла от ом. В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
към втори вариант >>
Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата.
(втори вариант)
− Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил.
Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата.
Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв. Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени.
към втори вариант >>
Аз съм срещал думата „ом“.
(втори вариант)
Какво е разликата между умния и мъдрия човек? Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними. Ум − така се пише на български език.
Аз съм срещал думата „ом“.
Аум е произлязла от ом. В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
към втори вариант >>
Ти се намираш в друго затруднение.
(втори вариант)
Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата.
Ти се намираш в друго затруднение.
Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв. Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени. Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
към втори вариант >>
Аум е произлязла от ом.
(втори вариант)
Какво е разликата между умния и мъдрия човек? Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними. Ум − така се пише на български език. Аз съм срещал думата „ом“.
Аум е произлязла от ом.
В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
към втори вариант >>
Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева.
(втори вариант)
Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение.
Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева.
Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв. Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени. Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
към втори вариант >>
В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
(втори вариант)
Какво е разликата между умния и мъдрия човек? Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними. Ум − така се пише на български език. Аз съм срещал думата „ом“. Аум е произлязла от ом.
В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.
към втори вариант >>
Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно!
(втори вариант)
После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата? “ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева.
Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно!
Законът е такъв. Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени. Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
към втори вариант >>
Какво се разбира под качества на един предмет.
(втори вариант)
Какво се разбира под качества на един предмет.
Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон?
към втори вариант >>
Законът е такъв.
(втори вариант)
“ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно!
Законът е такъв.
Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени. Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
към втори вариант >>
Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма?
(втори вариант)
Какво се разбира под качества на един предмет.
Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма?
Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист.
към втори вариант >>
Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени.
(втори вариант)
Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв.
Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени.
Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
към втори вариант >>
Вие не изхождате всякога от едно философско гледище.
(втори вариант)
Какво се разбира под качества на един предмет. Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма?
Вие не изхождате всякога от едно философско гледище.
Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон.
към втори вариант >>
Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
(втори вариант)
Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв. Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени.
Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.
към втори вариант >>
Философското гледище е сложно понятие.
(втори вариант)
Какво се разбира под качества на един предмет. Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище.
Философското гледище е сложно понятие.
Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е?
към втори вариант >>
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае.
(втори вариант)
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае.
За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре.
към втори вариант >>
Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни.
(втори вариант)
Какво се разбира под качества на един предмет. Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие.
Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни.
Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен.
към втори вариант >>
За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш.
(втори вариант)
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае.
За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш.
Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума?
към втори вариант >>
Как ще знаете например колко качества има един тон?
(втори вариант)
Какво се разбира под качества на един предмет. Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни.
Как ще знаете например колко качества има един тон?
− Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон?
към втори вариант >>
Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават.
(втори вариант)
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае. За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш.
Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават.
Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне?
към втори вариант >>
− Всеки тон трябва да бъде ясен, чист.
(втори вариант)
Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон?
− Всеки тон трябва да бъде ясен, чист.
Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща.
към втори вариант >>
Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите.
(втори вариант)
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае. За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават.
Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите.
Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога?
към втори вариант >>
Те определят качествата на самия тон.
(втори вариант)
Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист.
Те определят качествата на самия тон.
Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“.
към втори вариант >>
Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря.
(втори вариант)
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае. За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите.
Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря.
Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата.
към втори вариант >>
Чист и ясен едно и също нещо ли е?
(втори вариант)
Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон.
Чист и ясен едно и също нещо ли е?
Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“.
към втори вариант >>
Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре.
(втори вариант)
Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае. За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря.
Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре.
Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре.
към втори вариант >>
Чист значи да не е примесен.
(втори вариант)
Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е?
Чист значи да не е примесен.
Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват.
към втори вариант >>
Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума?
(втори вариант)
За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре.
Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума?
“ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл.
към втори вариант >>
Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон?
(втори вариант)
Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен.
Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон?
Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено.
към втори вариант >>
“ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне?
(втори вариант)
Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума?
“ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне?
Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите.
към втори вариант >>
Понякога смесват тези неща.
(втори вариант)
− Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон?
Понякога смесват тези неща.
Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено. А щом е разслабено, не е стегнато.
към втори вариант >>
Ще ви помогне, но кога?
(втори вариант)
Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне?
Ще ви помогне, но кога?
Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката.
към втори вариант >>
Вземете например думите „стегнат и разслабен“.
(втори вариант)
Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща.
Вземете например думите „стегнат и разслабен“.
Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено. А щом е разслабено, не е стегнато. Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
към втори вариант >>
Когато знаете как да употребите думата.
(втори вариант)
Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога?
Когато знаете как да употребите думата.
Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата „стегнат“.
(втори вариант)
Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“.
Какво разбирате под думата „стегнат“.
− Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено. А щом е разслабено, не е стегнато. Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
към втори вариант >>
Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре.
(втори вариант)
Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата.
Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре.
Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш.
към втори вариант >>
− Стегнатите неща се разслабват.
(втори вариант)
Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“.
− Стегнатите неща се разслабват.
Щом нещо не е стегнато, то е разслабено. А щом е разслабено, не е стегнато. Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
към втори вариант >>
Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл.
(втори вариант)
Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума? “ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре.
Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл.
Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме.
към втори вариант >>
Щом нещо не е стегнато, то е разслабено.
(втори вариант)
Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват.
Щом нещо не е стегнато, то е разслабено.
А щом е разслабено, не е стегнато. Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
към втори вариант >>
Ще ви кажа как аз правя работите.
(втори вариант)
“ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл.
Ще ви кажа как аз правя работите.
Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя.
към втори вариант >>
А щом е разслабено, не е стегнато.
(втори вариант)
Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено.
А щом е разслабено, не е стегнато.
Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
към втори вариант >>
Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката.
(втори вариант)
Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите.
Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката.
Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?
към втори вариант >>
Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
(втори вариант)
Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено. А щом е разслабено, не е стегнато.
Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.
към втори вариант >>
Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!
(втори вариант)
Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката.
Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!
“ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно? “ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата.
към втори вариант >>
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум?
(втори вариант)
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум?
− Това е един принцип в човека. Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд.
към втори вариант >>
“ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш.
(втори вариант)
Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!
“ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш.
На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно? “ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане.
към втори вариант >>
− Това е един принцип в човека.
(втори вариант)
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум?
− Това е един принцип в човека.
Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи.
към втори вариант >>
На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме.
(втори вариант)
Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш.
На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме.
Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно? “ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
към втори вариант >>
Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи.
(втори вариант)
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? − Това е един принцип в човека.
Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи.
Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно.
към втори вариант >>
Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя.
(втори вариант)
Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме.
Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя.
Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно? “ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
към втори вариант >>
Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек!
(втори вариант)
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? − Това е един принцип в човека. Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи.
Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек!
“ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“.
към втори вариант >>
Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?
(втори вариант)
Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя.
Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?
“ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
към втори вариант >>
“ Каква е разликата между умния и интелигентния човек?
(втори вариант)
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? − Това е един принцип в човека. Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек!
“ Каква е разликата между умния и интелигентния човек?
Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката?
към втори вариант >>
“ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата.
(втори вариант)
Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя! “ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?
“ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата.
В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
към втори вариант >>
Англичаните имат същата дума − майнд.
(втори вариант)
Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? − Това е един принцип в човека. Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек?
Англичаните имат същата дума − майнд.
Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача.
към втори вариант >>
В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане.
(втори вариант)
“ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно? “ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата.
В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане.
За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
към втори вариант >>
Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи.
(втори вариант)
− Това е един принцип в човека. Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд.
Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи.
Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот.
към втори вариант >>
За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
(втори вариант)
На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно? “ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане.
За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.
към втори вариант >>
Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно.
(втори вариант)
Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи.
Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно.
Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи.
към втори вариант >>
Казвате, че трябва да бъдете добри.
(втори вариант)
Казвате, че трябва да бъдете добри.
Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора.
към втори вариант >>
Казваш за пример думата „мъка“.
(втори вариант)
Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек! “ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно.
Казваш за пример думата „мъка“.
Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят.
към втори вариант >>
Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри?
(втори вариант)
Казвате, че трябва да бъдете добри.
Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри?
Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора.
към втори вариант >>
Какво нещо е мъката?
(втори вариант)
“ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“.
Какво нещо е мъката?
Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо.
към втори вариант >>
Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш.
(втори вариант)
Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри?
Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш.
А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора.
към втори вариант >>
Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача.
(втори вариант)
Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката?
Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача.
Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията.
към втори вариант >>
А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур.
(втори вариант)
Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш.
А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур.
Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора.
към втори вариант >>
Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот.
(втори вариант)
Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача.
Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот.
Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят.
към втори вариант >>
Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен.
(втори вариант)
Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур.
Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен.
По това се отличават всички добри хора.
към втори вариант >>
Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи.
(втори вариант)
Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот.
Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи.
Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията.
към втори вариант >>
По това се отличават всички добри хора.
(втори вариант)
Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен.
По това се отличават всички добри хора.
към втори вариант >>
Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят.
(втори вариант)
Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи.
Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят.
Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това.
към втори вариант >>
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек.
(втори вариант)
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек.
Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър. Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър.
към втори вариант >>
Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо.
(втори вариант)
Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят.
Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо.
Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
към втори вариант >>
Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър.
(втори вариант)
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек.
Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър.
Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите?
към втори вариант >>
Някои хора започват да мислят чрез страданията.
(втори вариант)
Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо.
Някои хора започват да мислят чрез страданията.
− По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
към втори вариант >>
Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят.
(втори вариант)
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек. Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър.
Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят.
Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава?
към втори вариант >>
− По обратен път вървят.
(втори вариант)
Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията.
− По обратен път вървят.
Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
към втори вариант >>
Всичко това е заради нас.
(втори вариант)
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек. Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър. Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят.
Всичко това е заради нас.
А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш.
към втори вариант >>
Някои започват от мисълта и отиват към страданията.
(втори вариант)
Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят.
Някои започват от мисълта и отиват към страданията.
Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
към втори вариант >>
А какво виждаме?
(втори вариант)
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек. Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър. Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас.
А какво виждаме?
Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее.
към втори вариант >>
Правете опити и ще се уверите в това.
(втори вариант)
Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията.
Правете опити и ще се уверите в това.
При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
към втори вариант >>
Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър.
(втори вариант)
Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек. Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър. Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас. А какво виждаме?
Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър.
А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее?
към втори вариант >>
При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
(втори вариант)
Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това.
При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.
към втори вариант >>
А вие какво правите?
(втори вариант)
Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър. Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър.
А вие какво правите?
Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга.
към втори вариант >>
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение.
(втори вариант)
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение.
Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот. Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
към втори вариант >>
Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава?
(втори вариант)
Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите?
Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава?
“ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът.
към втори вариант >>
Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот.
(втори вариант)
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение.
Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот.
Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
към втори вариант >>
“ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш.
(втори вариант)
Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава?
“ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш.
Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее!
към втори вариант >>
Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея?
(втори вариант)
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот.
Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея?
Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
към втори вариант >>
Казвам: Този човек пее.
(втори вариант)
А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш.
Казвам: Този човек пее.
Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее! “ Бъди внимателен.
към втори вариант >>
Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането?
(втори вариант)
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот. Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея?
Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането?
Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
към втори вариант >>
Какво пее?
(втори вариант)
Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее.
Какво пее?
Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее! “ Бъди внимателен. Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
към втори вариант >>
Ред такива въпроси може да се зададат.
(втори вариант)
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот. Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането?
Ред такива въпроси може да се зададат.
При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
към втори вариант >>
Той пее песента на твоята книга.
(втори вариант)
А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее?
Той пее песента на твоята книга.
Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее! “ Бъди внимателен. Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
към втори вариант >>
При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
(втори вариант)
Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот. Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат.
При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.
към втори вариант >>
Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът.
(втори вариант)
Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава? “ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга.
Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът.
Казвате: „Сега ли се намери да пее! “ Бъди внимателен. Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
към втори вариант >>
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота?
(втори вариант)
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота?
Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш?
към втори вариант >>
Казвате: „Сега ли се намери да пее!
(втори вариант)
“ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът.
Казвате: „Сега ли се намери да пее!
“ Бъди внимателен. Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
към втори вариант >>
Какъв е смисълът на пеенето?
(втори вариант)
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота?
Какъв е смисълът на пеенето?
Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш.
към втори вариант >>
“ Бъди внимателен.
(втори вариант)
Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее!
“ Бъди внимателен.
Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
към втори вариант >>
Защо трябва да пееш?
(втори вариант)
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето?
Защо трябва да пееш?
Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото.
към втори вариант >>
Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
(втори вариант)
Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее! “ Бъди внимателен.
Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.
към втори вариант >>
Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш?
(втори вариант)
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш?
Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш?
Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее.
към втори вариант >>
Сега ще ви дам едно правило.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило.
Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6.
към втори вариант >>
Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея?
(втори вариант)
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш?
Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея?
“, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея!
към втори вариант >>
Щом ставаш, трябва да бъдеш добър.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило.
Щом ставаш, трябва да бъдеш добър.
Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае.
към втори вариант >>
“, ти го запитай: „Защо пък да не пееш?
(втори вариант)
Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея?
“, ти го запитай: „Защо пък да не пееш?
“ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее?
към втори вариант >>
Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър.
Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър.
Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка.
към втори вариант >>
“ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш.
(втори вариант)
Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш?
“ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш.
Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее? − Не му е празна устата.
към втори вариант >>
Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър.
Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш.
Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица.
към втори вариант >>
Колкото е важно едното, толкова е важно и другото.
(втори вариант)
Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш.
Колкото е важно едното, толкова е важно и другото.
− „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна.
към втори вариант >>
Какво от това, че те скъсал учителят ти?
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш.
Какво от това, че те скъсал учителят ти?
Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици.
към втори вариант >>
− „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее.
(втори вариант)
Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото.
− „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее.
Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си.
към втори вариант >>
Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6.
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти?
Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни.
към втори вариант >>
Той казва: „Не искам да пея!
(втори вариант)
Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея? “, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее.
Той казва: „Не искам да пея!
“ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее.
към втори вариант >>
Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае.
(втори вариант)
Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае.
Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа!
към втори вариант >>
“ Защо не пее?
(втори вариант)
“, ти го запитай: „Защо пък да не пееш? “ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея!
“ Защо не пее?
− Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката.
към втори вариант >>
Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка.
(втори вариант)
Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае.
Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка.
Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи.
към втори вариант >>
− Не му е празна устата.
(втори вариант)
“ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее?
− Не му е празна устата.
За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта.
към втори вариант >>
Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица.
(втори вариант)
Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка.
Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица.
Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката?
към втори вариант >>
За да пее човек, устата му трябва да е празна.
(втори вариант)
Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее? − Не му е празна устата.
За да пее човек, устата му трябва да е празна.
Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката.
към втори вариант >>
Това е за истинските ученици.
(втори вариант)
Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица.
Това е за истинските ученици.
На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш.
към втори вариант >>
Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си.
(втори вариант)
− „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна.
Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си.
Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората.
към втори вариант >>
На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни.
(втори вариант)
Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици.
На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни.
Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава?
към втори вариант >>
Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее.
(втори вариант)
Той казва: „Не искам да пея! “ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си.
Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее.
Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално.
към втори вариант >>
Не, ще впрегнеш тази двойка на работа!
(втори вариант)
Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни.
Не, ще впрегнеш тази двойка на работа!
Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число.
към втори вариант >>
Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката.
(втори вариант)
“ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее.
Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката.
Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава.
към втори вариант >>
Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи.
(втори вариант)
Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа!
Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи.
Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма.
към втори вариант >>
Пеенето и музиката са външната страна на мисълта.
(втори вариант)
− Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката.
Пеенето и музиката са външната страна на мисълта.
У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална.
към втори вариант >>
Какво показва тройката?
(втори вариант)
Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи.
Какво показва тройката?
− Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат.
към втори вариант >>
У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката.
(втори вариант)
За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта.
У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката.
В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено.
към втори вариант >>
− Че едва минаваш.
(втори вариант)
Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката?
− Че едва минаваш.
Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея.
към втори вариант >>
В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората.
(втори вариант)
Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката.
В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората.
За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т.
към втори вариант >>
Какво трябва да направиш тогава?
(втори вариант)
На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш.
Какво трябва да направиш тогава?
Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното.
към втори вариант >>
За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално.
(втори вариант)
Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората.
За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално.
Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят.
към втори вариант >>
Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число.
(втори вариант)
Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава?
Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число.
По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа.
към втори вариант >>
Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава.
(втори вариант)
Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално.
Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава.
А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч.
към втори вариант >>
По-щастливо число от нея няма.
(втори вариант)
Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число.
По-щастливо число от нея няма.
Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество.
към втори вариант >>
А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална.
(втори вариант)
Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава.
А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална.
Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране.
към втори вариант >>
Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат.
(втори вариант)
Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма.
Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат.
А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката.
към втори вариант >>
Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено.
(втори вариант)
У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална.
Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено.
Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон.
към втори вариант >>
А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея.
(втори вариант)
− Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат.
А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея.
Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял.
към втори вариант >>
Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т.
(втори вариант)
В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено.
Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т.
н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон.
към втори вариант >>
Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното.
(втори вариант)
Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея.
Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното.
Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си.
към втори вариант >>
н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят.
(втори вариант)
За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т.
н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят.
Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон.
към втори вариант >>
Четворката е сложна работа.
(втори вариант)
Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното.
Четворката е сложна работа.
Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата.
към втори вариант >>
Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч.
(втори вариант)
Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят.
Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч.
Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон.
към втори вариант >>
Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество.
(втори вариант)
По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа.
Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество.
Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е декламиране.
(втори вариант)
А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч.
Ще кажете, че това е декламиране.
Не, декламирането е музика в един тон.
към втори вариант >>
Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката.
(втори вариант)
Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество.
Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката.
Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери.
към втори вариант >>
Не, декламирането е музика в един тон.
(втори вариант)
Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране.
Не, декламирането е музика в един тон.
към втори вариант >>
Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял.
(втори вариант)
А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката.
Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял.
И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея.
към втори вариант >>
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете.
(втори вариант)
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете.
Какво означава на български музикалния тон ла? Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани.
към втори вариант >>
И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си.
(втори вариант)
Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял.
И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си.
Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син.
към втори вариант >>
Какво означава на български музикалния тон ла?
(втори вариант)
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете.
Какво означава на български музикалния тон ла?
Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества.
към втори вариант >>
Умът в дадения случай е бащата.
(втори вариант)
Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си.
Умът в дадения случай е бащата.
Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря.
към втори вариант >>
Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до?
(втори вариант)
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалния тон ла?
Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до?
За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества.
към втори вариант >>
Сърцето това е майката.
(втори вариант)
Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата.
Сърцето това е майката.
Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
към втори вариант >>
За да намерите до, вземете първо си и после до.
(втори вариант)
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалния тон ла? Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до?
За да намерите до, вземете първо си и после до.
Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан.
към втори вариант >>
Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери.
(втори вариант)
Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката.
Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери.
Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
към втори вариант >>
Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества.
(втори вариант)
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалния тон ла? Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до.
Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества.
Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан.
към втори вариант >>
Та, когато казвам син, това е една хубава идея.
(втори вариант)
Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери.
Та, когато казвам син, това е една хубава идея.
Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете обичани.
(втори вариант)
Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалния тон ла? Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества.
Вие искате да бъдете обичани.
За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан.
към втори вариант >>
Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син.
(втори вариант)
И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея.
Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син.
Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
към втори вариант >>
За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества.
(втори вариант)
Какво означава на български музикалния тон ла? Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани.
За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества.
Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила.
към втори вариант >>
Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря.
(втори вариант)
Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син.
Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря.
Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
към втори вариант >>
Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества.
(втори вариант)
Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества.
Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества.
Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество.
към втори вариант >>
Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
(втори вариант)
Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря.
Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.
към втори вариант >>
Певецът може да бъде обичан.
(втори вариант)
За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества.
Певецът може да бъде обичан.
Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към главната мисъл.
(втори вариант)
Сега да се върнем към главната мисъл.
Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него.
към втори вариант >>
Ораторът може да бъде обичан.
(втори вариант)
Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан.
Ораторът може да бъде обичан.
Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава.
към втори вариант >>
Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота.
(втори вариант)
Сега да се върнем към главната мисъл.
Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота.
Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора.
към втори вариант >>
Добрият човек може да бъде обичан.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан.
Добрият човек може да бъде обичан.
Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него.
към втори вариант >>
Няма по-опасно нещо от недоволството.
(втори вариант)
Сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота.
Няма по-опасно нещо от недоволството.
То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих?
към втори вариант >>
Любовта е качество, което не се налага насила.
(втори вариант)
За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан.
Любовта е качество, което не се налага насила.
Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи.
към втори вариант >>
То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството.
(втори вариант)
Сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството.
То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството.
Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва.
към втори вариант >>
Любовта е едно качество.
(втори вариант)
Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила.
Любовта е едно качество.
Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав.
към втори вариант >>
Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него.
(втори вариант)
Сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството.
Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него.
Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре.
към втори вариант >>
Човек може да бъде силен.
(втори вариант)
Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество.
Човек може да бъде силен.
За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща.
към втори вариант >>
Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него.
(втори вариант)
Сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него.
Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него.
Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали.
към втори вариант >>
За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава.
(втори вариант)
Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен.
За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава.
Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания.
към втори вариант >>
Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора.
(втори вариант)
Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него.
Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора.
Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии.
към втори вариант >>
Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него.
(втори вариант)
Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава.
Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него.
Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат.
към втори вариант >>
Къде може да приложите това, което сега ви говорих?
(втори вариант)
Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора.
Къде може да приложите това, което сега ви говорих?
Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти.
към втори вариант >>
Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи.
(втори вариант)
Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него.
Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи.
Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление.
към втори вариант >>
Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва.
(втори вариант)
То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих?
Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва.
В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия.
към втори вариант >>
Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав.
(втори вариант)
Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи.
Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав.
Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране?
към втори вариант >>
В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре.
(втори вариант)
Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва.
В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре.
Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво?
към втори вариант >>
Каквото му каже, той все се досеща.
(втори вариант)
Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав.
Каквото му каже, той все се досеща.
Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“.
към втори вариант >>
Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали.
(втори вариант)
Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре.
Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали.
Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино.
към втори вариант >>
Има прости досещания, има и сложни досещания.
(втори вариант)
За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща.
Има прости досещания, има и сложни досещания.
А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така.
към втори вариант >>
Станали сте махмурлии.
(втори вариант)
Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали.
Станали сте махмурлии.
В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина.
към втори вариант >>
А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат.
(втори вариант)
Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания.
А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат.
Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете.
към втори вариант >>
В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти.
(втори вариант)
Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии.
В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти.
Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш!
към втори вариант >>
Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление.
(втори вариант)
Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат.
Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление.
Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4.
към втори вариант >>
Това значи, че трябва да отида да се напия.
(втори вариант)
Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти.
Това значи, че трябва да отида да се напия.
С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща!
към втори вариант >>
Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране?
(втори вариант)
Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление.
Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране?
Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4.
към втори вариант >>
С какво?
(втори вариант)
В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия.
С какво?
− Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща.
към втори вариант >>
Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“.
(втори вариант)
Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране?
Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“.
Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане?
към втори вариант >>
− Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино.
(втори вариант)
Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво?
− Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино.
Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти.
към втори вариант >>
Достатъчно е така.
(втори вариант)
Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“.
Достатъчно е така.
И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу.
към втори вариант >>
Хората разрешават въпросите по един от тези три начина.
(втори вариант)
Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино.
Хората разрешават въпросите по един от тези три начина.
На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти.
към втори вариант >>
И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете.
(втори вариант)
А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така.
И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете.
За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
към втори вариант >>
На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш!
(втори вариант)
В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина.
На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш!
“ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право.
към втори вариант >>
За пример вие имате 2 + 2 = 4.
(втори вариант)
Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете.
За пример вие имате 2 + 2 = 4.
Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
към втори вариант >>
“ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща!
(втори вариант)
Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш!
“ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща!
“ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота.
към втори вариант >>
Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4.
(втори вариант)
Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4.
Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4.
По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
към втори вариант >>
“ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща.
(втори вариант)
С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща!
“ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща.
Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот!
към втори вариант >>
По какво се различават тия два метода на писане?
(втори вариант)
Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4.
По какво се различават тия два метода на писане?
Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
към втори вариант >>
Домът се урежда, не се върти.
(втори вариант)
− Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща.
Домът се урежда, не се върти.
Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува.
към втори вариант >>
Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу.
(втори вариант)
Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане?
Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу.
Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
към втори вариант >>
Домът не е воденица, да се върти.
(втори вариант)
Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти.
Домът не е воденица, да се върти.
Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача.
към втори вариант >>
Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
(втори вариант)
И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу.
Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.
към втори вариант >>
Това българско изречение не е право.
(втори вариант)
На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти.
Това българско изречение не е право.
При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот.
към втори вариант >>
Сега да се спрем върху причините.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху причините.
Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души?
към втори вариант >>
При това домът се урежда от живота.
(втори вариант)
“ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право.
При това домът се урежда от живота.
Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот. Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
към втори вариант >>
Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху причините.
Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини.
Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия.
към втори вариант >>
Казвате: „Щастлив живот!
(втори вариант)
“ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота.
Казвате: „Щастлив живот!
“ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот. Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
към втори вариант >>
Всяка причина си има свой разумен повод.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху причините. Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини.
Всяка причина си има свой разумен повод.
Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво.
към втори вариант >>
“ В съвременния физически живот щастие не съществува.
(втори вариант)
Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот!
“ В съвременния физически живот щастие не съществува.
Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот. Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
към втори вариант >>
Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху причините. Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод.
Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо.
Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия.
към втори вариант >>
Щастието е една велика задача.
(втори вариант)
Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува.
Щастието е една велика задача.
Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот. Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
към втори вариант >>
Има причини, които могат да скарат двама души.
(втори вариант)
Сега да се спрем върху причините. Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо.
Има причини, които могат да скарат двама души.
Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото.
към втори вариант >>
Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот.
(втори вариант)
Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача.
Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот.
Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
към втори вариант >>
Какъв е поводът да се скарат двама души?
(втори вариант)
Сега да се спрем върху причините. Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души.
Какъв е поводът да се скарат двама души?
Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина.
към втори вариант >>
Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
(втори вариант)
При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот.
Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.
към втори вариант >>
Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия.
(втори вариант)
Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души?
Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия.
Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма?
към втори вариант >>
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“.
Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка. Ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог. Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва. Ще изберете такива, които могат да пеят.
към втори вариант >>
Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво.
(втори вариант)
Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия.
Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво.
Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“?
към втори вариант >>
Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка.
(втори вариант)
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“.
Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка.
Ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог. Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва. Ще изберете такива, които могат да пеят.
към втори вариант >>
Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия.
(втори вариант)
Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво.
Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия.
И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори.
към втори вариант >>
Ще се съберете няколко души да изпеете песента.
(втори вариант)
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“. Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка.
Ще се съберете няколко души да изпеете песента.
Всеки да вземе по един слог. Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва. Ще изберете такива, които могат да пеят.
към втори вариант >>
И другият настоява същото.
(втори вариант)
Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия.
И другият настоява същото.
Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи.
към втори вариант >>
Всеки да вземе по един слог.
(втори вариант)
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“. Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка. Ще се съберете няколко души да изпеете песента.
Всеки да вземе по един слог.
Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва. Ще изберете такива, които могат да пеят.
към втори вариант >>
Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина.
(втори вариант)
Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото.
Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина.
По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например.
към втори вариант >>
Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва.
(втори вариант)
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“. Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка. Ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог.
Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва.
Ще изберете такива, които могат да пеят.
към втори вариант >>
По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма?
(втори вариант)
Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина.
По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма?
Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това?
към втори вариант >>
Ще изберете такива, които могат да пеят.
(втори вариант)
За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“. Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка. Ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог. Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва.
Ще изберете такива, които могат да пеят.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата „човещина“?
(втори вариант)
Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма?
Какво разбирате под думата „човещина“?
Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион.
към втори вариант >>
Често съм ви говорил за вярата.
(втори вариант)
Често съм ви говорил за вярата.
Ще ви дам едно практическо определение за вярата. Много дефиниции има за нея, но оставям всички дефиниции настрана. Вярата в човека подразбира една божествена възможност.
към втори вариант >>
Това е един въпрос, на който не може да се отговори.
(втори вариант)
Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“?
Това е един въпрос, на който не може да се отговори.
Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число?
към втори вариант >>
Ще ви дам едно практическо определение за вярата.
(втори вариант)
Често съм ви говорил за вярата.
Ще ви дам едно практическо определение за вярата.
Много дефиниции има за нея, но оставям всички дефиниции настрана. Вярата в човека подразбира една божествена възможност.
към втори вариант >>
Човещината е един резултат, който не може да се разложи.
(втори вариант)
И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори.
Човещината е един резултат, който не може да се разложи.
Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме?
към втори вариант >>
Много дефиниции има за нея, но оставям всички дефиниции настрана.
(втори вариант)
Често съм ви говорил за вярата. Ще ви дам едно практическо определение за вярата.
Много дефиниции има за нея, но оставям всички дефиниции настрана.
Вярата в човека подразбира една божествена възможност.
към втори вариант >>
Имате числото 24 например.
(втори вариант)
Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи.
Имате числото 24 например.
Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота?
към втори вариант >>
Вярата в човека подразбира една божествена възможност.
(втори вариант)
Често съм ви говорил за вярата. Ще ви дам едно практическо определение за вярата. Много дефиниции има за нея, но оставям всички дефиниции настрана.
Вярата в човека подразбира една божествена възможност.
към втори вариант >>
Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това?
(втори вариант)
По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например.
Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това?
Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота? Спирайте се върху основата на нещата!
към втори вариант >>
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра.
(втори вариант)
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра.
Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима.
към втори вариант >>
Един квадрилион.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това?
Един квадрилион.
Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота? Спирайте се върху основата на нещата! Животът е една велика възможност.
към втори вариант >>
Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка.
(втори вариант)
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра.
Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка.
Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства.
към втори вариант >>
Но какво разбирате под това число?
(втори вариант)
Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион.
Но какво разбирате под това число?
Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота? Спирайте се върху основата на нещата! Животът е една велика възможност.
към втори вариант >>
Извадите клечката, драснете и се запалва.
(втори вариант)
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка.
Извадите клечката, драснете и се запалва.
После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества.
към втори вариант >>
Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме?
(втори вариант)
Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число?
Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме?
Такива задачи има някой път в живота? Спирайте се върху основата на нещата! Животът е една велика възможност.
към втори вариант >>
После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите.
(втори вариант)
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва.
После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите.
Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка.
към втори вариант >>
Такива задачи има някой път в живота?
(втори вариант)
Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме?
Такива задачи има някой път в живота?
Спирайте се върху основата на нещата! Животът е една велика възможност.
към втори вариант >>
Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън.
(втори вариант)
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите.
Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън.
И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си.
към втори вариант >>
Спирайте се върху основата на нещата!
(втори вариант)
Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота?
Спирайте се върху основата на нещата!
Животът е една велика възможност.
към втори вариант >>
И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима.
(втори вариант)
Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън.
И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима.
Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си.
към втори вариант >>
Животът е една велика възможност.
(втори вариант)
Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота? Спирайте се върху основата на нещата!
Животът е една велика възможност.
към втори вариант >>
Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства.
(втори вариант)
Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима.
Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства.
Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават.
към втори вариант >>
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека.
(втори вариант)
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека.
Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум.
към втори вариант >>
Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества.
(втори вариант)
Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства.
Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества.
Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си.
към втори вариант >>
Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма.
(втори вариант)
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека.
Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма.
А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота.
към втори вариант >>
Също и за ума си трябва да имате една клечка.
(втори вариант)
После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества.
Също и за ума си трябва да имате една клечка.
Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли.
към втори вариант >>
А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма.
(втори вариант)
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма.
А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма.
И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
към втори вариант >>
Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си.
(втори вариант)
Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка.
Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си.
После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години?
към втори вариант >>
И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран.
(втори вариант)
Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма.
И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран.
Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.
към втори вариант >>
После основния тон на мисълта си.
(втори вариант)
И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си.
После основния тон на мисълта си.
Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана!
към втори вариант >>
2.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него.
Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва.
Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него.
Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
към беседата >>
Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека?
И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него.
Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека?
Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
към беседата >>
Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава.
Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека?
Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава.
Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
към беседата >>
Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват.
Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава.
Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват.
Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
към беседата >>
Голямо благо е почивката за човека.
Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват.
Голямо благо е почивката за човека.
Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
към беседата >>
Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека.
Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие.
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие.
Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи.
към беседата >>
Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят.
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие.
Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят.
Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи.
към беседата >>
Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н.
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят.
Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н.
Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Това не е щастие.
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н.
Това не е щастие.
- Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни.
към беседата >>
- Защо?
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие.
- Защо?
- Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората?
към беседата >>
- Защото лесно се губи.
Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо?
- Защото лесно се губи.
Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори.
към беседата >>
Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи.
Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи.
Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи.
Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен.
към беседата >>
Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи.
Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи.
Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи.
Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям.
към беседата >>
Щом го придобият, пак са недоволни.
Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи.
Щом го придобият, пак са недоволни.
- Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията.
към беседата >>
- Защо са недоволни хората?
- Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни.
- Защо са недоволни хората?
- На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен.
към беседата >>
- На този въпрос всеки сам ще си отговори.
- Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората?
- На този въпрос всеки сам ще си отговори.
За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много.
към беседата >>
За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен.
Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори.
За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен.
За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н.
към беседата >>
За другите обаче, не отговарям.
Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен.
За другите обаче, не отговарям.
Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.
към беседата >>
Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията.
Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям.
Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията.
Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.
към беседата >>
Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен.
- Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията.
Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен.
За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.
към беседата >>
За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много.
- На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен.
За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много.
Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.
към беседата >>
Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н.
За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много.
Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н.
Това става, само когато единият свърши работата си.
към беседата >>
Това става, само когато единият свърши работата си.
За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н.
Това става, само когато единият свърши работата си.
към беседата >>
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота.
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота.
Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
към беседата >>
Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности.
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота.
Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности.
И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
към беседата >>
И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност.
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности.
И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност.
Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
към беседата >>
Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината.
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност.
Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината.
За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
към беседата >>
За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави.
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината.
За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави.
Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
към беседата >>
Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави.
Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
към беседата >>
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни.
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни.
За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото.
към беседата >>
За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички.
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни.
За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички.
Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена.
към беседата >>
Стъпалата на двореца били направени от чисто злато.
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички.
Стъпалата на двореца били направени от чисто злато.
Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
към беседата >>
Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца.
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато.
Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца.
Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
към беседата >>
Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено.
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца.
Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено.
След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
към беседата >>
След това и другите направили същото.
Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено.
След това и другите направили същото.
В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
към беседата >>
В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена.
За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото.
В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена.
Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
към беседата >>
Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена.
Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.
към беседата >>
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар.
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар.
Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост.
към беседата >>
Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено.
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар.
Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено.
Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това.
към беседата >>
Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва.
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено.
Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва.
Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек?
към беседата >>
Срещате човек, крайно недоволен от живота.
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва.
Срещате човек, крайно недоволен от живота.
- Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия.
към беседата >>
- Защо е недоволен?
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота.
- Защо е недоволен?
- По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато.
към беседата >>
- По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост.
Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен?
- По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост.
Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н.
към беседата >>
Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това.
Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост.
Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това.
- Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели.
към беседата >>
- Защо остарява и погрознява човек?
Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това.
- Защо остарява и погрознява човек?
- От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят.
към беседата >>
- От голяма лакомия.
Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек?
- От голяма лакомия.
Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание.
към беседата >>
Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато.
- Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия.
Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато.
Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени.
към беседата >>
Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н.
- По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато.
Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н.
След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща.
към беседата >>
След това воденицата продължава да трака, но не мели.
Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н.
След това воденицата продължава да трака, но не мели.
Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш.
към беседата >>
Многото желания нищо не допринасят.
- Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели.
Многото желания нищо не допринасят.
Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти.
към беседата >>
Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание.
- От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят.
Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание.
Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си.
към беседата >>
Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени.
Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание.
Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени.
Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си?
към беседата >>
Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща.
Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени.
Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща.
Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си.
към беседата >>
Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш.
След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща.
Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш.
Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
към беседата >>
Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти.
Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш.
Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти.
Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
към беседата >>
Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си.
Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти.
Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си.
Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
към беседата >>
Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си?
Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си.
Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си?
Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
към беседата >>
Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си.
Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си?
Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си.
И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
към беседата >>
И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си.
И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.
към беседата >>
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно.
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно.
Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той.
към беседата >>
Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда.
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно.
Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда.
Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания?
към беседата >>
Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат.
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда.
Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат.
Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека.
към беседата >>
Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им.
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат.
Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им.
Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това.
към беседата >>
Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира.
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им.
Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира.
Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре.
към беседата >>
Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той.
И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира.
Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той.
- Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество.
към беседата >>
- Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания?
Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той.
- Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания?
- В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит.
към беседата >>
- В неразумността на човека.
Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания?
- В неразумността на човека.
Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута.
към беседата >>
Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това.
Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека.
Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това.
Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
към беседата >>
Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре.
Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това.
Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре.
Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
към беседата >>
Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество.
Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре.
Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество.
Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
към беседата >>
Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит.
- Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество.
Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит.
Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
към беседата >>
Намери ли кибрит, драсва и запалва барута.
- В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит.
Намери ли кибрит, драсва и запалва барута.
Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
към беседата >>
Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута.
Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.
към беседата >>
Сегашният свят е пълен с взривни вещества.
Сегашният свят е пълен с взривни вещества.
Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен.
към беседата >>
Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай.
Сегашният свят е пълен с взривни вещества.
Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай.
Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено.
към беседата >>
Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш.
Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай.
Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш.
Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде.
към беседата >>
Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях.
Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш.
Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях.
Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари.
към беседата >>
Човек носи тези вещества и в себе си.
Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях.
Човек носи тези вещества и в себе си.
Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо.
към беседата >>
Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен.
Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си.
Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен.
Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах.
към беседата >>
Много естествено.
Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен.
Много естествено.
Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах?
към беседата >>
Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде.
Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено.
Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде.
И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода.
към беседата >>
И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари.
Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде.
И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари.
Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи.
към беседата >>
Чудно нещо.
Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари.
Чудно нещо.
Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах.
Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо.
Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах.
Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Защо си сиромах?
Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах.
Защо си сиромах?
Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Защото нямаш една стомна за вода.
Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах?
Защото нямаш една стомна за вода.
Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Иди на пазара и си купи.
И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода.
Иди на пазара и си купи.
Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи.
Това е най-лесната работа, която човек може да направи.
към беседата >>
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха".
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха".
(- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия.
към беседата >>
(- 1 ст.).
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха".
(- 1 ст.).
- По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване.
към беседата >>
- По кой начин може човек да намери Бог?
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.).
- По кой начин може човек да намери Бог?
Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
към беседата >>
Мислите ли, че недоволният може да Го намери?
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог?
Мислите ли, че недоволният може да Го намери?
Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
към беседата >>
Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности.
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери?
Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности.
Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
към беседата >>
Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия.
Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности.
Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия.
И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
към беседата >>
И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване.
(- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия.
И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване.
В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
към беседата >>
В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
- По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване.
В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
към беседата >>
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно.
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно.
Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон?
към беседата >>
Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение.
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно.
Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение.
Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш.
към беседата >>
Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез.
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение.
Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез.
Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята.
към беседата >>
Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде.
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез.
Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде.
Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича.
към беседата >>
Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада.
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде.
Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада.
- Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ.
към беседата >>
- Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон?
Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада.
- Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон?
- Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде.
към беседата >>
- Пеш.
Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон?
- Пеш.
- Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си.
към беседата >>
- Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята.
Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш.
- Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята.
За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
към беседата >>
За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича.
Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята.
За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича.
Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
към беседата >>
Денят бил слънчев и много горещ.
Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича.
Денят бил слънчев и много горещ.
През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
към беседата >>
През цялото време той тичал, като забравил даже да яде.
- Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ.
През цялото време той тичал, като забравил даже да яде.
Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
към беседата >>
Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си.
- Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде.
Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си.
Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
към беседата >>
Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
- Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си.
Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
към беседата >>
Днес всички хора се изпитват по същия начин.
Днес всички хора се изпитват по същия начин.
Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари.
към беседата >>
Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре.
Днес всички хора се изпитват по същия начин.
Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре.
- Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли.
към беседата >>
- Защо умира човек?
Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре.
- Защо умира човек?
- От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си.
към беседата >>
- От голяма алчност и лакомия.
Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек?
- От голяма алчност и лакомия.
Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте.
към беседата >>
Малко земя е нужна на човека.
Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия.
Малко земя е нужна на човека.
Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов.
към беседата >>
Като я придобие, да благодари.
Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека.
Като я придобие, да благодари.
За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път.
към беседата >>
За повече няма защо да мисли.
Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари.
За повече няма защо да мисли.
Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят.
към беседата >>
Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си.
- Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли.
Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си.
Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа.
към беседата >>
Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте.
- От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си.
Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте.
Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят.
към беседата >>
Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов.
Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте.
Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов.
Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи.
към беседата >>
Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път.
Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов.
Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път.
Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници.
към беседата >>
Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят.
За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път.
Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят.
Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си.
към беседата >>
Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа.
Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят.
Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа.
Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата.
към беседата >>
Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят.
Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа.
Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят.
На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност.
към беседата >>
На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи.
Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят.
На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи.
На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони.
към беседата >>
На небето, обаче, приемат само работници.
Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи.
На небето, обаче, приемат само работници.
След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива.
към беседата >>
След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си.
Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници.
След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си.
Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания.
към беседата >>
Това е криво разбиране на нещата.
Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си.
Това е криво разбиране на нещата.
Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат.
към беседата >>
Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност.
Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата.
Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност.
Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя.
към беседата >>
Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони.
На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност.
Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони.
Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н.
към беседата >>
Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива.
На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони.
Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива.
Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
към беседата >>
Той е вътрешно богат, с много желания.
След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива.
Той е вътрешно богат, с много желания.
Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
към беседата >>
Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат.
Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания.
Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат.
Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
към беседата >>
Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя.
Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат.
Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя.
Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
към беседата >>
Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н.
Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя.
Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н.
Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
към беседата >>
Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н.
Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
към беседата >>
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения.
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения.
- На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми.
към беседата >>
- На какво се дължат тези заблуждения?
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения.
- На какво се дължат тези заблуждения?
- На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване?
към беседата >>
- На пречупване на светлината в съзнанието.
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения?
- На пречупване на светлината в съзнанието.
Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва.
към беседата >>
Пречупването на светлината създава особен род явления.
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието.
Пречупването на светлината създава особен род явления.
Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате.
към беседата >>
Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности.
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления.
Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности.
Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
към беседата >>
Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми.
Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности.
Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми.
- Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
към беседата >>
- Защо става това пречупване?
- На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми.
- Защо става това пречупване?
- Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
към беседата >>
- Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва.
- На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване?
- Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва.
Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
към беседата >>
Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате.
Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва.
Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате.
Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
към беседата >>
Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате.
Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
към беседата >>
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират.
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират.
Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас.
към беседата >>
Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица?
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират.
Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица?
Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее.
към беседата >>
Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя.
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица?
Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя.
Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали.
към беседата >>
Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат.
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя.
Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат.
Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас.
към беседата >>
Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал.
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат.
Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал.
Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
към беседата >>
Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас.
Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал.
Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас.
Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
към беседата >>
Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее.
Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас.
Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее.
Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
към беседата >>
Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали.
Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее.
Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали.
Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
към беседата >>
Ако не Го срещнете, грешката е във вас.
Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали.
Ако не Го срещнете, грешката е във вас.
Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
към беседата >>
Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас.
Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
към беседата >>
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос.
Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени.
към беседата >>
Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос.
Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите.
Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии.
към беседата >>
Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите.
Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека.
За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им.
към беседата >>
За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека.
За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката.
Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт".
към беседата >>
Ние наричаме тези линии подкожни.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката.
Ние наричаме тези линии подкожни.
Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт.
към беседата >>
Има ръце, в които някои линии са изгубени.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни.
Има ръце, в които някои линии са изгубени.
След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт. Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито.
към беседата >>
След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии.
Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени.
След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии.
Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт. Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
към беседата >>
Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им.
Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии.
Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им.
Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт. Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
към беседата >>
Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт".
За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им.
Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт".
Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт. Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
към беседата >>
Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт.
Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт".
Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт.
Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
към беседата >>
Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито.
Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт.
Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито.
Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
към беседата >>
Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт. Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито.
Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за философията на доволството.
Да се върнем към въпроса за философията на доволството.
Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам.
към беседата >>
Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено.
Да се върнем към въпроса за философията на доволството.
Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено.
Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им.
към беседата >>
Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си.
Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено.
Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си.
- Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види.
към беседата >>
- Кои погрешки?
Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си.
- Кои погрешки?
- Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
към беседата >>
- Които той сам вижда.
Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки?
- Които той сам вижда.
Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
към беседата >>
Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам.
Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда.
Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам.
Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
към беседата >>
Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им.
Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам.
Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им.
Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
към беседата >>
Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види.
Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им.
Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види.
Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
към беседата >>
Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
- Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види.
Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
към беседата >>
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице.
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице.
Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа.
към беседата >>
Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата.
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице.
Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата.
- Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори.
към беседата >>
- Защо е затворена вратата на моя приятел?
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата.
- Защо е затворена вратата на моя приятел?
- На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате.
към беседата >>
- На работа отива, зает е, не може да ви приеме.
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел?
- На работа отива, зает е, не може да ви приеме.
Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа.
към беседата >>
Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е.
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме.
Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е.
когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта.
към беседата >>
когато е без работа.
И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е.
когато е без работа.
Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни.
към беседата >>
Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори.
Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа.
Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори.
Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо?
към беседата >>
Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате.
- Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори.
Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате.
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите.
към беседата >>
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа.
- На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате.
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа.
Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си.
към беседата >>
Това е новото разбиране за скръбта и за радостта.
Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа.
Това е новото разбиране за скръбта и за радостта.
Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо?
към беседата >>
Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни.
когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта.
Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни.
- Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова.
към беседата >>
- Защо?
Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни.
- Защо?
- Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
към беседата >>
- Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите.
Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо?
- Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите.
- Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
към беседата >>
- Не се забравяйте в радостта си.
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите.
- Не се забравяйте в радостта си.
- Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
към беседата >>
- Защо?
Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си.
- Защо?
- Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
към беседата >>
- Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова.
Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо?
- Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова.
Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
към беседата >>
Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
- Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова.
Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
към беседата >>
Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.
Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.
към беседата >>
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността.
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността.
Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
към беседата >>
Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден.
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността.
Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден.
Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
към беседата >>
Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи.
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден.
Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи.
Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
към беседата >>
Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден.
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи.
Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден.
За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
към беседата >>
За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата.
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден.
За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата.
Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
към беседата >>
Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата.
Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
към беседата >>
Често хората се запитват, защо светът е направен така.
Често хората се запитват, защо светът е направен така.
Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят. Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода.
към беседата >>
Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят.
Често хората се запитват, защо светът е направен така.
Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят.
Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната.
към беседата >>
Например, прави се стомна.
Често хората се запитват, защо светът е направен така. Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят.
Например, прави се стомна.
Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата?
към беседата >>
Защо грънчарят прави стомна?
Често хората се запитват, защо светът е направен така. Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят. Например, прави се стомна.
Защо грънчарят прави стомна?
- За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна.
към беседата >>
- За носене на вода.
Често хората се запитват, защо светът е направен така. Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят. Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна?
- За носене на вода.
Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното.
към беседата >>
Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода.
Често хората се запитват, защо светът е направен така. Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят. Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода.
Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода.
Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може.
към беседата >>
Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната.
Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят. Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода.
Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната.
Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си.
към беседата >>
Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата?
Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната.
Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата?
И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи.
към беседата >>
И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна.
Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата?
И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна.
Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано.
към беседата >>
Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното.
- За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна.
Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното.
Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
към беседата >>
Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може.
Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното.
Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може.
Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
към беседата >>
Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си.
Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може.
Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си.
Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
към беседата >>
Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи.
Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си.
Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи.
Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
към беседата >>
Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано.
И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи.
Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано.
Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
към беседата >>
Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано.
Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.
към беседата >>
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това.
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това.
Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре.
към беседата >>
Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни.
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това.
Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни.
Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва.
към беседата >>
Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си.
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни.
Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си.
И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него.
към беседата >>
И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път.
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си.
И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път.
Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека?
към беседата >>
Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека.
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път.
Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека.
Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава.
към беседата >>
Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре.
Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека.
Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре.
Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват.
към беседата >>
Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва.
Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре.
Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва.
Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека.
към беседата >>
И най–последен да си, пак има опасност.
(втори вариант)
Сега вие седите, разсъждавате по своему. И казвате така: „Какво иска да ни каже нас Учителят? “ Нищо. Опасност има. В какво?
И най–последен да си, пак има опасност.
Не мислете, че най–последният е в безопасност. Напротив, и най последен да си, ти си в най–голяма опасност. И най–последен да си, можеш да
към втори вариант >>
Страданието е възможност да ви срещне Христос.
(втори вариант)
Питам тогава, какво нещо е страданието?
Страданието е възможност да ви срещне Христос.
Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа.
към втори вариант >>
Не мислете, че най–последният е в безопасност.
(втори вариант)
И казвате така: „Какво иска да ни каже нас Учителят? “ Нищо. Опасност има. В какво? И най–последен да си, пак има опасност.
Не мислете, че най–последният е в безопасност.
Напротив, и най последен да си, ти си в най–голяма опасност. И най–последен да си, можеш да
към втори вариант >>
Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас.
(втори вариант)
Питам тогава, какво нещо е страданието? Страданието е възможност да ви срещне Христос.
Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас.
Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава.
към втори вариант >>
Напротив, и най последен да си, ти си в най–голяма опасност.
(втори вариант)
“ Нищо. Опасност има. В какво? И най–последен да си, пак има опасност. Не мислете, че най–последният е в безопасност.
Напротив, и най последен да си, ти си в най–голяма опасност.
И най–последен да си, можеш да
към втори вариант >>
Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов.
(втори вариант)
Питам тогава, какво нещо е страданието? Страданието е възможност да ви срещне Христос. Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас.
Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов.
А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате.
към втори вариант >>
И най–последен да си, можеш да
(втори вариант)
Опасност има. В какво? И най–последен да си, пак има опасност. Не мислете, че най–последният е в безопасност. Напротив, и най последен да си, ти си в най–голяма опасност.
И най–последен да си, можеш да
към втори вариант >>
А всяка една радост е съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Питам тогава, какво нещо е страданието? Страданието е възможност да ви срещне Христос. Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов.
А всяка една радост е съвсем друго нещо.
Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава.
към втори вариант >>
паднеш, да си счупиш крака.
(втори вариант)
паднеш, да си счупиш крака.
Не мислете, че в малкото сте по– сигурни. Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека.
към втори вариант >>
Там ще се опитате доколко вие сте щедри.
(втори вариант)
Питам тогава, какво нещо е страданието? Страданието е възможност да ви срещне Христос. Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо.
Там ще се опитате доколко вие сте щедри.
Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава. Като дойде
към втори вариант >>
Не мислете, че в малкото сте по– сигурни.
(втори вариант)
паднеш, да си счупиш крака.
Не мислете, че в малкото сте по– сигурни.
Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен.
към втори вариант >>
Тогава вие ще угощавате Христа.
(втори вариант)
Страданието е възможност да ви срещне Христос. Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри.
Тогава вие ще угощавате Христа.
В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава. Като дойде
към втори вариант >>
Не, и в малкото има опасност.
(втори вариант)
паднеш, да си счупиш крака. Не мислете, че в малкото сте по– сигурни.
Не, и в малкото има опасност.
И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен. Очите ти трябва да са отворени на четири.
към втори вариант >>
В скръбта ви той ще ви угощава.
(втори вариант)
Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа.
В скръбта ви той ще ви угощава.
А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава. Като дойде
към втори вариант >>
И в полето хората правят кладенци.
(втори вариант)
паднеш, да си счупиш крака. Не мислете, че в малкото сте по– сигурни. Не, и в малкото има опасност.
И в полето хората правят кладенци.
Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен. Очите ти трябва да са отворени на четири. Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
към втори вариант >>
А в радостта си вие ще го угощавате.
(втори вариант)
Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава.
А в радостта си вие ще го угощавате.
Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава. Като дойде
към втори вариант >>
Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака.
(втори вариант)
паднеш, да си счупиш крака. Не мислете, че в малкото сте по– сигурни. Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци.
Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака.
Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен. Очите ти трябва да са отворени на четири. Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
към втори вариант >>
Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава.
(втори вариант)
А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате.
Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава.
Като дойде
към втори вариант >>
Навсякъде има опасност за човека.
(втори вариант)
паднеш, да си счупиш крака. Не мислете, че в малкото сте по– сигурни. Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака.
Навсякъде има опасност за човека.
Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен. Очите ти трябва да са отворени на четири. Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
към втори вариант >>
Като дойде
(втори вариант)
Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава.
Като дойде
към втори вариант >>
Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен.
(втори вариант)
Не мислете, че в малкото сте по– сигурни. Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека.
Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен.
Очите ти трябва да са отворени на четири. Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
към втори вариант >>
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи.
(втори вариант)
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи.
Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни.
към втори вариант >>
Очите ти трябва да са отворени на четири.
(втори вариант)
Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен.
Очите ти трябва да са отворени на четири.
Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
към втори вариант >>
Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене.
(втори вариант)
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи.
Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене.
Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е.
към втори вариант >>
Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
(втори вариант)
И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен. Очите ти трябва да са отворени на четири.
Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.
към втори вариант >>
Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание.
(втори вариант)
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи. Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене.
Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание.
Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии.
към втори вариант >>
Има един разказ.
(втори вариант)
Има един разказ.
Един цар направил един палат. Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена.
към втори вариант >>
Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава.
(втори вариант)
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи. Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание.
Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава.
Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии.
към втори вариант >>
Един цар направил един палат.
(втори вариант)
Има един разказ.
Един цар направил един палат.
Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена.
към втори вариант >>
Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани.
(втори вариант)
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи. Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава.
Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани.
А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени.
към втори вариант >>
Всички стълби в палата били направени от злато.
(втори вариант)
Има един разказ. Един цар направил един палат.
Всички стълби в палата били направени от злато.
Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена.
към втори вариант >>
А има линии, които са подкожни.
(втори вариант)
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи. Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани.
А има линии, които са подкожни.
Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени.
към втори вариант >>
Той искал да изпита своите поданици.
(втори вариант)
Има един разказ. Един цар направил един палат. Всички стълби в палата били направени от злато.
Той искал да изпита своите поданици.
И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н.
към втори вариант >>
Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е.
(втори вариант)
Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни.
Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е.
Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени. При недоволство също така някои линии са изгубени.
към втори вариант >>
И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой.
(втори вариант)
Има един разказ. Един цар направил един палат. Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици.
И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой.
Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си.
към втори вариант >>
Има и много тънки непроявени линии.
(втори вариант)
Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е.
Има и много тънки непроявени линии.
Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени. При недоволство също така някои линии са изгубени. У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
към втори вариант >>
Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена.
(втори вариант)
Има един разказ. Един цар направил един палат. Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой.
Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена.
Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени.
към втори вариант >>
Или тъй наречените слабо проявените линии.
(втори вариант)
Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии.
Или тъй наречените слабо проявените линии.
У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени. При недоволство също така някои линии са изгубени. У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
към втори вариант >>
Дошъл първият, извадил златната, турил дървена.
(втори вариант)
Един цар направил един палат. Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена.
Дошъл първият, извадил златната, турил дървена.
Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени.
към втори вариант >>
У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени.
(втори вариант)
Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии.
У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени.
При голяма скръб някои линии са изгубени. При недоволство също така някои линии са изгубени. У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
към втори вариант >>
Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена.
(втори вариант)
Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена.
Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена.
Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече.
към втори вариант >>
При голяма скръб някои линии са изгубени.
(втори вариант)
А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени.
При голяма скръб някои линии са изгубени.
При недоволство също така някои линии са изгубени. У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
към втори вариант >>
Дошъл трети, четвърти и т.н.
(втори вариант)
Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена.
Дошъл трети, четвърти и т.н.
Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това?
към втори вариант >>
При недоволство също така някои линии са изгубени.
(втори вариант)
Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени.
При недоволство също така някои линии са изгубени.
У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
към втори вариант >>
Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си.
(втори вариант)
И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н.
Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си.
Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това? “ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените.
към втори вариант >>
У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
(втори вариант)
Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени. При недоволство също така някои линии са изгубени.
У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.
към втори вариант >>
Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени.
(втори вариант)
Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си.
Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени.
Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това? “ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените. И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
към втори вариант >>
Днес много малко хора ще срещнете красиви.
(втори вариант)
Днес много малко хора ще срещнете красиви.
Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка. Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му.
към втори вариант >>
Животът на разумните същества е определен.
(втори вариант)
Животът на разумните същества е определен.
Съществата вървят по два пътища. Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата.
към втори вариант >>
Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени.
(втори вариант)
Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени.
Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени.
Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това? “ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените. И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
към втори вариант >>
Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка.
(втори вариант)
Днес много малко хора ще срещнете красиви.
Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка.
Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му.
към втори вариант >>
Съществата вървят по два пътища.
(втори вариант)
Животът на разумните същества е определен.
Съществата вървят по два пътища.
Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи.
към втори вариант >>
Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече.
(втори вариант)
Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени.
Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече.
„Кой направи това? “ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените. И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
към втори вариант >>
Недоволните хора са бамбашка в ходенето си.
(втори вариант)
Днес много малко хора ще срещнете красиви. Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка.
Недоволните хора са бамбашка в ходенето си.
Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му.
към втори вариант >>
Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно.
(втори вариант)
Животът на разумните същества е определен. Съществата вървят по два пътища.
Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно.
Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи.
към втори вариант >>
„Кой направи това?
(втори вариант)
Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече.
„Кой направи това?
“ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените. И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
към втори вариант >>
Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи.
(втори вариант)
Днес много малко хора ще срещнете красиви. Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка. Недоволните хора са бамбашка в ходенето си.
Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи.
Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си.
към втори вариант >>
Пътят на разумното и пътят на глупавото.
(втори вариант)
Животът на разумните същества е определен. Съществата вървят по два пътища. Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно.
Пътят на разумното и пътят на глупавото.
Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи.
към втори вариант >>
“ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените.
(втори вариант)
Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това?
“ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените.
И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
към втори вариант >>
Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят.
(втори вариант)
Днес много малко хора ще срещнете красиви. Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка. Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи.
Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят.
Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й.
към втори вариант >>
Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив.
(втори вариант)
Животът на разумните същества е определен. Съществата вървят по два пътища. Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото.
Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив.
И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя?
към втори вариант >>
И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
(втори вариант)
Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това? “ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените.
И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.
към втори вариант >>
Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му.
(втори вариант)
Днес много малко хора ще срещнете красиви. Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка. Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят.
Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му.
Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме.
към втори вариант >>
И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата.
(втори вариант)
Животът на разумните същества е определен. Съществата вървят по два пътища. Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив.
И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата.
Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето.
към втори вариант >>
Например вие сте недоволни. Защо?
(втори вариант)
Например вие сте недоволни. Защо?
Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели? От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа.
към втори вариант >>
Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му.
(втори вариант)
Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка. Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му.
Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му.
Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме. Тя дигнала знамето и вятърът го развява.
към втори вариант >>
Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи.
(втори вариант)
Съществата вървят по два пътища. Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата.
Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи.
Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога?
към втори вариант >>
Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели.
(втори вариант)
Например вие сте недоволни. Защо?
Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели.
От какво сте погрознели? От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели?
към втори вариант >>
Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му.
(втори вариант)
Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му.
Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му.
А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме. Тя дигнала знамето и вятърът го развява. И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
към втори вариант >>
Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи.
(втори вариант)
Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи.
Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи.
Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога? “ Следующия ден.
към втори вариант >>
От какво сте погрознели?
(втори вариант)
Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели.
От какво сте погрознели?
От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава.
към втори вариант >>
А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си.
(втори вариант)
Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му.
А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си.
После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме. Тя дигнала знамето и вятърът го развява. И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
към втори вариант >>
Той трябваше да седи вкъщи.
(втори вариант)
Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи.
Той трябваше да седи вкъщи.
Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога? “ Следующия ден. Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
към втори вариант >>
От голяма лакомия.
(втори вариант)
Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели?
От голяма лакомия.
Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака.
към втори вариант >>
После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й.
(втори вариант)
Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си.
После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й.
За мене фистанът е едно знаме. Тя дигнала знамето и вятърът го развява. И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
към втори вариант >>
Казва: „Какво трябва да правя?
(втори вариант)
Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи.
Казва: „Какво трябва да правя?
“ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога? “ Следующия ден. Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
към втори вариант >>
Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно.
(втори вариант)
Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели? От голяма лакомия.
Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно.
Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни.
към втори вариант >>
За мене фистанът е едно знаме.
(втори вариант)
Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й.
За мене фистанът е едно знаме.
Тя дигнала знамето и вятърът го развява. И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
към втори вариант >>
“ Не ходи да си губиш времето.
(втори вариант)
И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя?
“ Не ходи да си губиш времето.
„Ама кога? “ Следующия ден. Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
към втори вариант >>
Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа.
(втори вариант)
Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели? От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно.
Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа.
След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни.
към втори вариант >>
Тя дигнала знамето и вятърът го развява.
(втори вариант)
Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме.
Тя дигнала знамето и вятърът го развява.
И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
към втори вариант >>
„Ама кога?
(втори вариант)
Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето.
„Ама кога?
“ Следующия ден. Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
към втори вариант >>
След като смели десет тона, какво спечели?
(втори вариант)
Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели? От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа.
След като смели десет тона, какво спечели?
От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят.
към втори вариант >>
И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
(втори вариант)
Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме. Тя дигнала знамето и вятърът го развява.
И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
към втори вариант >>
“ Следующия ден.
(втори вариант)
Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога?
“ Следующия ден.
Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
към втори вариант >>
От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава.
(втори вариант)
От какво сте погрознели? От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели?
От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава.
След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания.
към втори вариант >>
„Смърт или свобода.“ Ако победи, написаното е свобода, ако я победят – смърт.
(втори вариант)
„Смърт или свобода.“ Ако победи, написаното е свобода, ако я победят – смърт.
към втори вариант >>
Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
(втори вариант)
Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя? “ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога? “ Следующия ден.
Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.
към втори вариант >>
След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака.
(втори вариант)
От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава.
След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака.
Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание.
към втори вариант >>
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи?
(втори вариант)
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи?
Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят. Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре.
към втори вариант >>
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така.
(втори вариант)
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така.
Думата „направен“ се отнася до физическите работи. Вие питате защо е направена една стомна. За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение.
към втори вариант >>
Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни.
(втори вариант)
Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака.
Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни.
Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание.
към втори вариант >>
Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят.
(втори вариант)
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи?
Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят.
Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига.
към втори вариант >>
Думата „направен“ се отнася до физическите работи.
(втори вариант)
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така.
Думата „направен“ се отнася до физическите работи.
Вие питате защо е направена една стомна. За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино.
към втори вариант >>
Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни.
(втори вариант)
Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни.
Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни.
Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си.
към втори вариант >>
Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен.
(втори вариант)
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи? Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят.
Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен.
Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се?
към втори вариант >>
Вие питате защо е направена една стомна.
(втори вариант)
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така. Думата „направен“ се отнася до физическите работи.
Вие питате защо е направена една стомна.
За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Многото желания в света нищо не допринасят.
(втори вариант)
След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни.
Многото желания в света нищо не допринасят.
Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде.
към втори вариант >>
Тъй пише на знамето.
(втори вариант)
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи? Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят. Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен.
Тъй пише на знамето.
И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи.
към втори вариант >>
За вода.
(втори вариант)
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така. Думата „направен“ се отнася до физическите работи. Вие питате защо е направена една стомна.
За вода.
Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода.
към втори вариант >>
Не е въпрос да нямате желания.
(втори вариант)
От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят.
Не е въпрос да нямате желания.
Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш.
към втори вариант >>
И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече.
(втори вариант)
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи? Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят. Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето.
И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече.
Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата?
към втори вариант >>
Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода.
(втори вариант)
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така. Думата „направен“ се отнася до физическите работи. Вие питате защо е направена една стомна. За вода.
Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода.
Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната?
към втори вариант >>
Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание.
(втори вариант)
След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания.
Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание.
В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш. Може да опитате сега.
към втори вариант >>
Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре.
(втори вариант)
Питам тогава, свободата и в знамето ли седи? Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят. Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече.
Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре.
С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница.
към втори вариант >>
Вие може да турите и друго предназначение.
(втори вариант)
Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така. Думата „направен“ се отнася до физическите работи. Вие питате защо е направена една стомна. За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода.
Вие може да турите и друго предназначение.
В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната.
към втори вариант >>
В следующия момент може да се смени в друго желание.
(втори вариант)
Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание.
В следующия момент може да се смени в друго желание.
Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш. Може да опитате сега. Аз не зная как ще опитате.
към втори вариант >>
С такава глупава задница нищо не се постига.
(втори вариант)
Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят. Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре.
С такава глупава задница нищо не се постига.
Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница.
към втори вариант >>
В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино.
(втори вариант)
Думата „направен“ се отнася до физическите работи. Вие питате защо е направена една стомна. За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение.
В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино.
Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам.
към втори вариант >>
Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си.
(втори вариант)
Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание.
Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си.
То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш. Може да опитате сега. Аз не зная как ще опитате.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Такива думи говорят ли се?
(втори вариант)
Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига.
Ще кажете: „Такива думи говорят ли се?
“ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница.
към втори вариант >>
Но те са второстепенни неща.
(втори вариант)
Вие питате защо е направена една стомна. За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино.
Но те са второстепенни неща.
Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата.
към втори вариант >>
То ще замине, друго ще дойде.
(втори вариант)
Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си.
То ще замине, друго ще дойде.
По едно ще ги пращаш. Може да опитате сега. Аз не зная как ще опитате.
към втори вариант >>
“ Че вие говорите по–глупави работи.
(втори вариант)
Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се?
“ Че вие говорите по–глупави работи.
Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница.
към втори вариант >>
Стомната е направена за вода.
(втори вариант)
За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща.
Стомната е направена за вода.
Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата. И в двете положения ще имате противоречие.
към втори вариант >>
По едно ще ги пращаш.
(втори вариант)
Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде.
По едно ще ги пращаш.
Може да опитате сега. Аз не зная как ще опитате.
към втори вариант >>
Какво нещо е задницата?
(втори вариант)
И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи.
Какво нещо е задницата?
Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник.
към втори вариант >>
Нима водата е направена за стомната?
(втори вариант)
Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода.
Нима водата е направена за стомната?
Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата. И в двете положения ще имате противоречие. Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
към втори вариант >>
Може да опитате сега.
(втори вариант)
Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш.
Може да опитате сега.
Аз не зная как ще опитате.
към втори вариант >>
Зад ница.
(втори вариант)
Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата?
Зад ница.
Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена.
към втори вариант >>
Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната.
(втори вариант)
Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната?
Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната.
Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата. И в двете положения ще имате противоречие. Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
към втори вариант >>
Аз не зная как ще опитате.
(втори вариант)
В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш. Може да опитате сега.
Аз не зная как ще опитате.
към втори вариант >>
Преди всичко човек няма никаква задница.
(втори вариант)
С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница.
Преди всичко човек няма никаква задница.
Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата?
към втори вариант >>
Като ме турят в стомната, и в стомната влизам.
(втори вариант)
В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната.
Като ме турят в стомната, и в стомната влизам.
Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата. И в двете положения ще имате противоречие. Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
към втори вариант >>
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате.
Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен.
към втори вариант >>
Аз не съм срещал човек, който има някаква задница.
(втори вариант)
Ще кажете: „Такива думи говорят ли се? “ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница.
Аз не съм срещал човек, който има някаква задница.
Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека.
към втори вариант >>
Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата.
(втори вариант)
Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам.
Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата.
И в двете положения ще имате противоречие. Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
към втори вариант >>
Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате.
Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия.
Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш.
към втори вариант >>
Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница.
(втори вариант)
“ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница.
Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница.
Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека. Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека.
към втори вариант >>
И в двете положения ще имате противоречие.
(втори вариант)
Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата.
И в двете положения ще имате противоречие.
Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
към втори вариант >>
Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате. Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия.
Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат.
Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете.
към втори вариант >>
Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник.
(втори вариант)
Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница.
Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник.
Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека. Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека. И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
към втори вариант >>
Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
(втори вариант)
Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата. И в двете положения ще имате противоречие.
Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.
към втори вариант >>
Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате. Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат.
Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти.
Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви.
към втори вариант >>
Душата му е облечена.
(втори вариант)
Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник.
Душата му е облечена.
Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека. Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека. И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
към втори вариант >>
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има.
(втори вариант)
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има.
Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот. Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът.
към втори вариант >>
Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате. Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти.
Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар.
Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание.
към втори вариант >>
Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата?
(втори вариант)
Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена.
Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата?
Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека. Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека. И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
към втори вариант >>
Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот.
(втори вариант)
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има.
Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот.
Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща.
към втори вариант >>
Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате. Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар.
Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен.
После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило.
към втори вариант >>
Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека.
(втори вариант)
Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата?
Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека.
Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека. И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
към втори вариант >>
Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може.
(втори вариант)
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има. Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот.
Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може.
Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага.
към втори вариант >>
После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш.
(втори вариант)
Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен.
После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш.
Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“.
към втори вариант >>
Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека.
(втори вариант)
Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека.
Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека.
И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
към втори вариант >>
Следователно те се набират и стават непоносими.
(втори вариант)
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има. Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот. Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може.
Следователно те се набират и стават непоносими.
Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават.
към втори вариант >>
Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете.
(втори вариант)
Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш.
Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете.
Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“. Турците казват: „И така да е, пак не вярвай!
към втори вариант >>
И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
(втори вариант)
Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека. Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека.
И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?
към втори вариант >>
Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора.
(втори вариант)
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има. Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот. Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими.
Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора.
Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават. Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече.
към втори вариант >>
Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви.
(втори вариант)
Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете.
Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви.
Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“. Турците казват: „И така да е, пак не вярвай! “
към втори вариант >>
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал.
(втори вариант)
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал.
Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки. Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда.
към втори вариант >>
Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът.
(втори вариант)
Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има. Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот. Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора.
Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът.
Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават. Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече. И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
към втори вариант >>
Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание.
(втори вариант)
Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви.
Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание.
Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“. Турците казват: „И така да е, пак не вярвай! “
към втори вариант >>
Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки.
(втори вариант)
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал.
Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки.
Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки.
към втори вариант >>
Всеки месец, каквото има да плаща, плаща.
(втори вариант)
Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот. Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът.
Всеки месец, каквото има да плаща, плаща.
Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават. Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече. И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
към втори вариант >>
Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило.
(втори вариант)
Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание.
Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило.
Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“. Турците казват: „И така да е, пак не вярвай! “
към втори вариант >>
Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне.
(втори вариант)
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал. Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки.
Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне.
Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли.
към втори вариант >>
Глупавият отлага, отлага.
(втори вариант)
Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща.
Глупавият отлага, отлага.
И този дълг с години се увеличава и всичко му продават. Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече. И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
към втори вариант >>
Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“.
(втори вариант)
После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило.
Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“.
Турците казват: „И така да е, пак не вярвай! “
към втори вариант >>
Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте.
(втори вариант)
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал. Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки. Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне.
Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте.
За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си.
към втори вариант >>
И този дълг с години се увеличава и всичко му продават.
(втори вариант)
Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага.
И този дълг с години се увеличава и всичко му продават.
Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече. И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
към втори вариант >>
Турците казват: „И така да е, пак не вярвай!
(втори вариант)
Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“.
Турците казват: „И така да е, пак не вярвай!
“
към втори вариант >>
За себе си аз зная какво имам да изправям.
(втори вариант)
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал. Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки. Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте.
За себе си аз зная какво имам да изправям.
Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението.
към втори вариант >>
Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече.
(втори вариант)
Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават.
Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече.
И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“. Турците казват: „И така да е, пак не вярвай!
“
към втори вариант >>
Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда.
(втори вариант)
Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал. Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки. Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям.
Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда.
Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно.
към втори вариант >>
И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
(втори вариант)
Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават. Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече.
И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.
към втори вариант >>
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница.
(втори вариант)
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница.
Въпросът не е в яденето. Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо?
към втори вариант >>
Аз често се спирам да изправям малки погрешки.
(втори вариант)
Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки. Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда.
Аз често се спирам да изправям малки погрешки.
Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди.
към втори вариант >>
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи.
(втори вариант)
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи.
И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи. И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри.
към втори вариант >>
Въпросът не е в яденето.
(втори вариант)
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница.
Въпросът не е в яденето.
Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това.
към втори вариант >>
Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли.
(втори вариант)
Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки.
Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли.
Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа.
към втори вариант >>
И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи.
(втори вариант)
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи.
И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи.
И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри. Той казва, че умен бил, умно говорил.
към втори вариант >>
Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти.
(втори вариант)
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница. Въпросът не е в яденето.
Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти.
Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия.
към втори вариант >>
Зная погрешките си.
(втори вариант)
Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли.
Зная погрешките си.
Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране.
към втори вариант >>
И по–глупав човек от езика няма.
(втори вариант)
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи. И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи.
И по–глупав човек от езика няма.
Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри. Той казва, че умен бил, умно говорил. Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
към втори вариант >>
Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница?
(втори вариант)
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница. Въпросът не е в яденето. Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти.
Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница?
На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години.
към втори вариант >>
Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението.
(втори вариант)
За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си.
Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението.
Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея.
към втори вариант >>
Най–глупавото нещо в света е човешкият език.
(втори вариант)
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи. И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи. И по–глупав човек от езика няма.
Най–глупавото нещо в света е човешкият език.
По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри. Той казва, че умен бил, умно говорил. Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
към втори вариант >>
На млади години яде баница, но на стари години яде ли?
(втори вариант)
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница. Въпросът не е в яденето. Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница?
На млади години яде баница, но на стари години яде ли?
На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен.
към втори вариант >>
Не е лесно да се предаде това точно.
(втори вариант)
Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението.
Не е лесно да се предаде това точно.
Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание.
към втори вариант >>
По–глупаво нещо няма.
(втори вариант)
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи. И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи. И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език.
По–глупаво нещо няма.
Той постоянно бъбри. Той казва, че умен бил, умно говорил. Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
към втори вариант >>
На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо?
(втори вариант)
Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница. Въпросът не е в яденето. Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли?
На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо?
философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета.
към втори вариант >>
Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди.
(втори вариант)
Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно.
Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди.
Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва.
към втори вариант >>
Той постоянно бъбри.
(втори вариант)
Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи. И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи. И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма.
Той постоянно бъбри.
Той казва, че умен бил, умно говорил. Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
към втори вариант >>
философия е това.
(втори вариант)
Въпросът не е в яденето. Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо?
философия е това.
Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот.
към втори вариант >>
Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа.
(втори вариант)
Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди.
Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа.
Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай.
към втори вариант >>
Той казва, че умен бил, умно говорил.
(втори вариант)
И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи. И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри.
Той казва, че умен бил, умно говорил.
Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
към втори вариант >>
Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия.
(втори вариант)
Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това.
Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия.
Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът.
към втори вариант >>
Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране.
(втори вариант)
Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа.
Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране.
Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва.
към втори вариант >>
Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
(втори вариант)
И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри. Той казва, че умен бил, умно говорил.
Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.
към втори вариант >>
Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години.
(втори вариант)
Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия.
Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години.
На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах?
към втори вариант >>
Това значи да носиш по една идея.
(втори вариант)
Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране.
Това значи да носиш по една идея.
А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен.
към втори вариант >>
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот.
(втори вариант)
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот.
Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията. Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл.
към втори вариант >>
На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен.
(втори вариант)
На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години.
На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен.
И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така.
към втори вариант >>
А тъй може да се каже, че даден човек има знание.
(втори вариант)
Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея.
А тъй може да се каже, че даден човек има знание.
С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен. Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява.
към втори вариант >>
Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията.
(втори вариант)
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот.
Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията.
Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара.
към втори вариант >>
И ти трябва да пазиш диета.
(втори вариант)
На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен.
И ти трябва да пазиш диета.
На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека.
към втори вариант >>
С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва.
(втори вариант)
Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание.
С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва.
Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен. Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява. Че това е малкото, което може да дадете.
към втори вариант >>
Сиромашията няма ли право да ходи по света?
(втори вариант)
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот. Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията.
Сиромашията няма ли право да ходи по света?
Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли?
към втори вариант >>
На старите хора им се налага един въздържан живот.
(втори вариант)
философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета.
На старите хора им се налага един въздържан живот.
На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека. Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка.
към втори вариант >>
Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай.
(втори вариант)
Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва.
Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай.
Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен. Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява. Че това е малкото, което може да дадете.
към втори вариант >>
Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете?
(втори вариант)
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот. Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията. Сиромашията няма ли право да ходи по света?
Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете?
Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли? Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде.
към втори вариант >>
На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът.
(втори вариант)
Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот.
На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът.
Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека. Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка. Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
към втори вариант >>
Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва.
(втори вариант)
Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай.
Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва.
А дадеш някому къщата си, и той не е доволен. Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява. Че това е малкото, което може да дадете.
към втори вариант >>
Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там?
(втори вариант)
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот. Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията. Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете?
Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там?
Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли? Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде. Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
към втори вариант >>
Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах?
(втори вариант)
Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът.
Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах?
Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека. Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка. Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
към втори вариант >>
А дадеш някому къщата си, и той не е доволен.
(втори вариант)
Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва.
А дадеш някому къщата си, и той не е доволен.
Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява. Че това е малкото, което може да дадете.
към втори вариант >>
Вие питате защо вълкът е дошъл.
(втори вариант)
Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот. Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията. Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там?
Вие питате защо вълкът е дошъл.
Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли? Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде. Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
към втори вариант >>
Ще кажете – Господ направи работите така.
(втори вариант)
На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах?
Ще кажете – Господ направи работите така.
Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека. Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка. Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
към втори вариант >>
Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява.
(втори вариант)
А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен.
Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява.
Че това е малкото, което може да дадете.
към втори вариант >>
Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара.
(втори вариант)
Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията. Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл.
Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара.
Стомната на пазар излиза ли? Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде. Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
към втори вариант >>
Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека.
(втори вариант)
И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така.
Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека.
Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка. Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
към втори вариант >>
Че това е малкото, което може да дадете.
(втори вариант)
С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен. Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява.
Че това е малкото, което може да дадете.
към втори вариант >>
Стомната на пазар излиза ли?
(втори вариант)
Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара.
Стомната на пазар излиза ли?
Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде. Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
към втори вариант >>
Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка.
(втори вариант)
На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека.
Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка.
Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
към втори вариант >>
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно.
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно.
Що е усмивката? Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива.
към втори вариант >>
Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде.
(втори вариант)
Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли?
Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде.
Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
към втори вариант >>
Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
(втори вариант)
На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека. Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка.
Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.
към втори вариант >>
Що е усмивката?
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно.
Що е усмивката?
Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена.
към втори вариант >>
Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
(втори вариант)
Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли? Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде.
Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.
към втори вариант >>
Сега ще ви представя къде седи опасността.
(втори вариант)
Сега ще ви представя къде седи опасността.
Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността. Ето къде е опасността. Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит. Запалиш кибрита, и барутът избухне.
към втори вариант >>
Къщата ти е отворена.
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно. Що е усмивката?
Къщата ти е отворена.
Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена.
към втори вариант >>
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват?
(втори вариант)
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват?
Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я. Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето.
към втори вариант >>
Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността.
(втори вариант)
Сега ще ви представя къде седи опасността.
Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността.
Ето къде е опасността. Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит. Запалиш кибрита, и барутът избухне.
към втори вариант >>
Що е начумерването, намръщването?
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно. Що е усмивката? Къщата ти е отворена.
Що е начумерването, намръщването?
Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена.
към втори вариант >>
Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я.
(втори вариант)
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват?
Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я.
Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето.
към втори вариант >>
Ето къде е опасността.
(втори вариант)
Сега ще ви представя къде седи опасността. Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността.
Ето къде е опасността.
Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит. Запалиш кибрита, и барутът избухне.
към втори вариант >>
Къщата ти е затворена.
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно. Що е усмивката? Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването?
Къщата ти е затворена.
Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа.
към втори вариант >>
Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите.
(втори вариант)
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват? Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я.
Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите.
Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете?
към втори вариант >>
Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит.
(втори вариант)
Сега ще ви представя къде седи опасността. Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността. Ето къде е опасността.
Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит.
Запалиш кибрита, и барутът избухне.
към втори вариант >>
Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива.
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно. Що е усмивката? Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена.
Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива.
Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват.
към втори вариант >>
Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца.
(втори вариант)
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват? Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я. Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите.
Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца.
Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон.
към втори вариант >>
Запалиш кибрита, и барутът избухне.
(втори вариант)
Сега ще ви представя къде седи опасността. Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността. Ето къде е опасността. Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит.
Запалиш кибрита, и барутът избухне.
към втори вариант >>
Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена.
(втори вариант)
Що е усмивката? Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива.
Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена.
Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията.
към втори вариант >>
Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще?
(втори вариант)
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват? Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я. Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца.
Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще?
“ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето.
към втори вариант >>
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти.
(втори вариант)
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти.
Това прави глупавият човек. Светът е пълен с взривни вещества. Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата. Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние. Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
към втори вариант >>
Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена.
(втори вариант)
Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена.
Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена.
Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят.
към втори вариант >>
“ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето.
(втори вариант)
Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват? Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я. Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще?
“ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето.
Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви.
към втори вариант >>
Това прави глупавият човек.
(втори вариант)
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти.
Това прави глупавият човек.
Светът е пълен с взривни вещества. Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата. Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние. Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
към втори вариант >>
Щом е усмихнат, къщата му е отворена.
(втори вариант)
Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена.
Щом е усмихнат, къщата му е отворена.
Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа.
към втори вариант >>
Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето.
(втори вариант)
Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я. Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето.
Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето.
Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора.
към втори вариант >>
Светът е пълен с взривни вещества.
(втори вариант)
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти. Това прави глупавият човек.
Светът е пълен с взривни вещества.
Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата. Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние. Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
към втори вариант >>
Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа.
(втори вариант)
Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена.
Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа.
Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте.
към втори вариант >>
Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете?
(втори вариант)
Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето.
Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете?
Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма.
към втори вариант >>
Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата.
(втори вариант)
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти. Това прави глупавият човек. Светът е пълен с взривни вещества.
Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата.
Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние. Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
към втори вариант >>
Не, спрете се при хора, които се усмихват.
(втори вариант)
Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа.
Не, спрете се при хора, които се усмихват.
Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него.
към втори вариант >>
Не, майката не разбира един закон.
(втори вариант)
Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете?
Не, майката не разбира един закон.
Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка.
към втори вариант >>
Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние.
(втори вариант)
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти. Това прави глупавият човек. Светът е пълен с взривни вещества. Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата.
Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние.
Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
към втори вариант >>
Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията.
(втори вариант)
Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват.
Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията.
Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят.
към втори вариант >>
Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето.
(втори вариант)
Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще? “ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон.
Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето.
Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал.
към втори вариант >>
Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
(втори вариант)
Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти. Това прави глупавият човек. Светът е пълен с взривни вещества. Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата. Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние.
Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.
към втори вариант >>
Стойте настрана от тези, които работят.
(втори вариант)
Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията.
Стойте настрана от тези, които работят.
Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят.
към втори вариант >>
Не, дрехите са красиви.
(втори вариант)
“ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето.
Не, дрехите са красиви.
После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал. И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо.
към втори вариант >>
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви.
(втори вариант)
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви.
Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха. Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен? “ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство.
към втори вариант >>
Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа.
(втори вариант)
Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят.
Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа.
Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си.
към втори вариант >>
После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора.
(втори вариант)
Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви.
После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора.
Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал. И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо. Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
към втори вариант >>
Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха.
(втори вариант)
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви.
Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха.
Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен? “ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство.
към втори вариант >>
Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте.
(втори вариант)
Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа.
Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте.
Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си.
към втори вариант >>
Той е турил някоя красива, хубава форма.
(втори вариант)
Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора.
Той е турил някоя красива, хубава форма.
Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал. И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо. Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
към втори вариант >>
Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен?
(втори вариант)
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви. Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха.
Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен?
“ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство.
към втори вариант >>
Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него.
(втори вариант)
Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте.
Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него.
Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си.
към втори вариант >>
Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка.
(втори вариант)
Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма.
Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка.
Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал. И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо. Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
към втори вариант >>
“ „Пари нямам.“ Че как тъй!
(втори вариант)
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви. Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха. Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен?
“ „Пари нямам.“ Че как тъй!
Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство.
към втори вариант >>
Не забавлявайте хората, които имат какво да правят.
(втори вариант)
Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него.
Не забавлявайте хората, които имат какво да правят.
Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си.
към втори вариант >>
Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал.
(втори вариант)
Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка.
Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал.
И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо. Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
към втори вариант >>
Ти живееш в един свят на богатство и светлина.
(втори вариант)
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви. Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха. Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен? “ „Пари нямам.“ Че как тъй!
Ти живееш в един свят на богатство и светлина.
Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство. Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство.
към втори вариант >>
Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят.
(втори вариант)
Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят.
Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят.
Не забавлявай себе си.
към втори вариант >>
И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо.
(втори вариант)
Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал.
И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо.
Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
към втори вариант >>
Светлината е неоценимо богатство.
(втори вариант)
Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви. Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха. Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен? “ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина.
Светлината е неоценимо богатство.
Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство. Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство. А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
към втори вариант >>
Не забавлявай себе си.
(втори вариант)
Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят.
Не забавлявай себе си.
към втори вариант >>
Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
(втори вариант)
После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал. И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо.
Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.
към втори вариант >>
Въздухът е неоценимо богатство.
(втори вариант)
Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха. Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен? “ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство.
Въздухът е неоценимо богатство.
Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство. Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство. А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
към втори вариант >>
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте.
(втори вариант)
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте.
Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам.
към втори вариант >>
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни.
(втори вариант)
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни.
Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет. И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа.
към втори вариант >>
Водата е неоценимо богатство.
(втори вариант)
Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен? “ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство.
Водата е неоценимо богатство.
Хлябът е неоценимо богатство. Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство. А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
към втори вариант >>
Скръбен си, трябва да свърша работата си.
(втори вариант)
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте.
Скръбен си, трябва да свърша работата си.
Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило.
към втори вариант >>
Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет.
(втори вариант)
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни.
Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет.
И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят.
към втори вариант >>
Хлябът е неоценимо богатство.
(втори вариант)
“ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство.
Хлябът е неоценимо богатство.
Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство. А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
към втори вариант >>
Радостен си, връщам се от работата си.
(втори вариант)
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте. Скръбен си, трябва да свърша работата си.
Радостен си, връщам се от работата си.
Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен.
към втори вариант >>
И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре.
(втори вариант)
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни. Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет.
И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре.
Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят. Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй?
към втори вариант >>
Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство.
(втори вариант)
Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство.
Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство.
А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
към втори вариант >>
Това са психологически Божествени мисли.
(втори вариант)
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте. Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си.
Това са психологически Божествени мисли.
Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен. Защо съм радостен?
към втори вариант >>
Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея.
(втори вариант)
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни. Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет. И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре.
Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея.
Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят. Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй? “ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй?
към втори вариант >>
А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
(втори вариант)
Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство. Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство.
А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.
към втори вариант >>
Ако мислите по този начин, ще прогресирате.
(втори вариант)
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте. Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли.
Ако мислите по този начин, ще прогресирате.
Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен. Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа.
към втори вариант >>
Питам, какво е придобила стомната в даден случай?
(втори вариант)
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни. Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет. И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея.
Питам, какво е придобила стомната в даден случай?
Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят. Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй? “ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй? “ Или някоя болест защо да ви дойде в къщата?
към втори вариант >>
Ако вземете цялата глава на Исая, какво ще разберете от нея?
(втори вариант)
Ако вземете цялата глава на Исая, какво ще разберете от нея?
Пророкът казва: „Потърсен бидох от тези, които не питаха за мене. Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих). Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега? Мислите ли, като недоволни ще го намерите? И като недоволни ще го намерите, и като доволни ще го намерите.
към втори вариант >>
Аз така прогресирам.
(втори вариант)
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте. Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате.
Аз така прогресирам.
Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен. Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа.
към втори вариант >>
Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа.
(втори вариант)
Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни. Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет. И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай?
Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа.
Много малко хора има добри, които да се не гневят. Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй? “ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй? “ Или някоя болест защо да ви дойде в къщата? Или защо Господ е допуснал сиромашията да дойде вкъщи ви?
към втори вариант >>
Пророкът казва: „Потърсен бидох от тези, които не питаха за мене.
(втори вариант)
Ако вземете цялата глава на Исая, какво ще разберете от нея?
Пророкът казва: „Потърсен бидох от тези, които не питаха за мене.
Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих). Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега? Мислите ли, като недоволни ще го намерите? И като недоволни ще го намерите, и като доволни ще го намерите. Но ще имате две различни опитности за Господа.
към втори вариант >>
Това е моето правило.
(втори вариант)
Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам.
Това е моето правило.
Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен. Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа. А радостта за мене е една добре свършена работа.
към втори вариант >>
Много малко хора има добри, които да се не гневят.
(втори вариант)
Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет. И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа.
Много малко хора има добри, които да се не гневят.
Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй? “ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй? “ Или някоя болест защо да ви дойде в къщата? Или защо Господ е допуснал сиромашията да дойде вкъщи ви? Ако сиромашията идва във вашата къща, тя не идва заради вас, вие се лъжете, тази сиромашия търси Господа.
към втори вариант >>
Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих).
(втори вариант)
Ако вземете цялата глава на Исая, какво ще разберете от нея? Пророкът казва: „Потърсен бидох от тези, които не питаха за мене.
Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих).
Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега? Мислите ли, като недоволни ще го намерите? И като недоволни ще го намерите, и като доволни ще го намерите. Но ще имате две различни опитности за Господа. Когато отивате при Господа със своето недоволство, вие вече имате голямата лакомия в себе си, голямата алчност.
към втори вариант >>
Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен.
(втори вариант)
Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило.
Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен.
Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа. А радостта за мене е една добре свършена работа. И тогава аз благодаря на Господа, че ми е дал скръб, работа да свърша.
към втори вариант >>
Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй?
(втори вариант)
И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят.
Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй?
“ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй? “ Или някоя болест защо да ви дойде в къщата? Или защо Господ е допуснал сиромашията да дойде вкъщи ви? Ако сиромашията идва във вашата къща, тя не идва заради вас, вие се лъжете, тази сиромашия търси Господа. Тя иде на гости за Господ да го види, а вие се бунтувате, дигате шум, казвате: „Да се махнеш оттук!
към втори вариант >>
Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега?
(втори вариант)
Ако вземете цялата глава на Исая, какво ще разберете от нея? Пророкът казва: „Потърсен бидох от тези, които не питаха за мене. Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих).
Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега?
Мислите ли, като недоволни ще го намерите? И като недоволни ще го намерите, и като доволни ще го намерите. Но ще имате две различни опитности за Господа. Когато отивате при Господа със своето недоволство, вие вече имате голямата лакомия в себе си, голямата алчност. И като отивате недоволни при Господа, той ще каже: „Давайте му, давайте му, давайте му.“ И тогава вие ще замязате на Толстоя, ще имате неговата опитност.
към втори вариант >>
Защо съм радостен?
(втори вариант)
Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен.
Защо съм радостен?
Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа. А радостта за мене е една добре свършена работа. И тогава аз благодаря на Господа, че ми е дал скръб, работа да свърша. И после благодаря на Господ, че ми е помогнал да свърша добре работата си.
към втори вариант >>
“ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй?
(втори вариант)
Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят. Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй?
“ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй?
“ Или някоя болест защо да ви дойде в къщата? Или защо Господ е допуснал сиромашията да дойде вкъщи ви? Ако сиромашията идва във вашата къща, тя не идва заради вас, вие се лъжете, тази сиромашия търси Господа. Тя иде на гости за Господ да го види, а вие се бунтувате, дигате шум, казвате: „Да се махнеш оттук! “ Болестта не иде за вас, тя иде за Господа, тя иска да го види, да покаже, че е дошла, че е свършила работата.
към втори вариант >>
НАГОРЕ