НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1623
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1623
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време.
Доматите няма да ги готвиш. Така ще ги ядеш. Ще ги измиеш малко и ще ги ядеш. Този хляб няма да го ядеш. Няма да мелиш жито на воденица.
Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време.
Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този?
към беседата >>
“ И той ще стане.
Ако отидеш при болния човек и му изпратиш сила, той трябва да стане и да каже: „Благодаря ти.“ Сила му е липсвала. Чрез волята си ще му пратиш сила и ще му кажеш: „Стани! “ Няма какво да му кажеш: „Аз те обичам.“ Любовни работи няма да му кажеш. Ако му кажеш така, той няма да стане. Но ще му кажеш: „Стани!
“ И той ще стане.
Защото в естеството на човека е това. Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите.
към беседата >>
Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява.
Та, сега, впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете и вашето сърце на работа. Впрегнете и вашата воля на работа. Приложете повече от Божествената светлина, повече от Божествената топлина и повече от Божествената сила.
Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява.
Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина. И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина. И там е нещастието. И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила. Там има насилие и се явяват всички противоречия.
към беседата >>
Кога ще го вариш?
Така ще ги ядеш. Ще ги измиеш малко и ще ги ядеш. Този хляб няма да го ядеш. Няма да мелиш жито на воденица. Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време.
Кога ще го вариш?
За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа.
към беседата >>
Защото в естеството на човека е това.
Чрез волята си ще му пратиш сила и ще му кажеш: „Стани! “ Няма какво да му кажеш: „Аз те обичам.“ Любовни работи няма да му кажеш. Ако му кажеш така, той няма да стане. Но ще му кажеш: „Стани! “ И той ще стане.
Защото в естеството на човека е това.
Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола.
към беседата >>
Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина.
Та, сега, впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете и вашето сърце на работа. Впрегнете и вашата воля на работа. Приложете повече от Божествената светлина, повече от Божествената топлина и повече от Божествената сила. Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява.
Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина.
И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина. И там е нещастието. И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила. Там има насилие и се явяват всички противоречия.
към беседата >>
За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа.
Ще ги измиеш малко и ще ги ядеш. Този хляб няма да го ядеш. Няма да мелиш жито на воденица. Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време. Кога ще го вариш?
За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа.
При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може.
към беседата >>
Той иска да стане.
“ Няма какво да му кажеш: „Аз те обичам.“ Любовни работи няма да му кажеш. Ако му кажеш така, той няма да стане. Но ще му кажеш: „Стани! “ И той ще стане. Защото в естеството на човека е това.
Той иска да стане.
Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила.
към беседата >>
И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина.
Впрегнете и вашето сърце на работа. Впрегнете и вашата воля на работа. Приложете повече от Божествената светлина, повече от Божествената топлина и повече от Божествената сила. Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява. Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина.
И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина.
И там е нещастието. И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила. Там има насилие и се явяват всички противоречия.
към беседата >>
При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час.
Този хляб няма да го ядеш. Няма да мелиш жито на воденица. Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време. Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа.
При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час.
Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец?
към беседата >>
Като стане на краката си, той е човек.
Ако му кажеш така, той няма да стане. Но ще му кажеш: „Стани! “ И той ще стане. Защото в естеството на човека е това. Той иска да стане.
Като стане на краката си, той е човек.
Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си.
към беседата >>
И там е нещастието.
Впрегнете и вашата воля на работа. Приложете повече от Божествената светлина, повече от Божествената топлина и повече от Божествената сила. Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява. Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина. И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина.
И там е нещастието.
И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила. Там има насилие и се явяват всички противоречия.
към беседата >>
Или вечерно време трябва да го туриш да ври.
Няма да мелиш жито на воденица. Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време. Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час.
Или вечерно време трябва да го туриш да ври.
Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш.
към беседата >>
Човек, който не може да седи и да става, той не е човек.
Но ще му кажеш: „Стани! “ И той ще стане. Защото в естеството на човека е това. Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек.
Човек, който не може да седи и да става, той не е човек.
Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си. Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло.
към беседата >>
И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила.
Приложете повече от Божествената светлина, повече от Божествената топлина и повече от Божествената сила. Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява. Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина. И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина. И там е нещастието.
И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила.
Там има насилие и се явяват всички противоречия.
към беседата >>
Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този?
Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време. Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври.
Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този?
Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете.
към беседата >>
Вие, като седите на стола, само се въртите.
“ И той ще стане. Защото в естеството на човека е това. Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек.
Вие, като седите на стола, само се въртите.
Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си. Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло. Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
Там има насилие и се явяват всички противоречия.
Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява. Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина. И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина. И там е нещастието. И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила.
Там има насилие и се явяват всички противоречия.
към беседата >>
Той е невежа.
Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този?
Той е невежа.
С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна?
към беседата >>
Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола.
Защото в естеството на човека е това. Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите.
Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола.
Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си. Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло. Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
Втори път ще ви дам едно правило.
Втори път ще ви дам едно правило.
Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите. Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл.
към беседата >>
С такива работи не може.
За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа.
С такива работи не може.
Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна? Може, разбира се.
към беседата >>
Трябва да ви дам някои правила.
Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола.
Трябва да ви дам някои правила.
Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си. Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло. Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите.
Втори път ще ви дам едно правило.
Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите.
Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне.
към беседата >>
Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец?
При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може.
Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец?
От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна? Може, разбира се. Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
към беседата >>
Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си.
Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила.
Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си.
Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло. Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване.
Втори път ще ви дам едно правило. Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите.
Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване.
Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав.
към беседата >>
От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш.
Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец?
От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш.
Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна? Може, разбира се. Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
към беседата >>
Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло.
Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си.
Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло.
Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш.
Втори път ще ви дам едно правило. Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите. Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване.
Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш.
А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава.
към беседата >>
Това са желания на духовете.
Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш.
Това са желания на духовете.
Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна? Може, разбира се. Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
към беседата >>
Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си. Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло.
Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?
към беседата >>
А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна.
Втори път ще ви дам едно правило. Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите. Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш.
А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна.
И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени.
към беседата >>
Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна?
Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете.
Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна?
Може, разбира се. Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
към беседата >>
Виж едно съвременно радио.
Виж едно съвременно радио.
Аз имам едно малко радио. Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят.
към беседата >>
И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл.
Втори път ще ви дам едно правило. Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите. Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна.
И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл.
В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал.
към беседата >>
Може, разбира се.
С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна?
Може, разбира се.
Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
към беседата >>
Аз имам едно малко радио.
Виж едно съвременно радио.
Аз имам едно малко радио.
Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек.
към беседата >>
В черния цвят човек може да се спъне.
Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите. Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл.
В черния цвят човек може да се спъне.
Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам.
към беседата >>
Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна? Може, разбира се.
Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.
към беседата >>
Радиото има две копчета.
Виж едно съвременно радио. Аз имам едно малко радио.
Радиото има две копчета.
Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен.
към беседата >>
Белият цвят е хубав.
Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне.
Белият цвят е хубав.
Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам.
към беседата >>
Растенията трябва да си турят главата в земята и от нея да си извадят храната.
Растенията трябва да си турят главата в земята и от нея да си извадят храната.
И чрез техните корени изваждат умствените енергии из земята. И следователно техните възгледи са крайно материалистически. Черният цвят е в корените им, а пък белият цвят е в клонищата.
към беседата >>
Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията.
Виж едно съвременно радио. Аз имам едно малко радио. Радиото има две копчета.
Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията.
А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено.
към беседата >>
Но каквото има, той го дава.
Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав.
Но каквото има, той го дава.
Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го.
към беседата >>
И чрез техните корени изваждат умствените енергии из земята.
Растенията трябва да си турят главата в земята и от нея да си извадят храната.
И чрез техните корени изваждат умствените енергии из земята.
И следователно техните възгледи са крайно материалистически. Черният цвят е в корените им, а пък белият цвят е в клонищата.
към беседата >>
А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно.
Виж едно съвременно радио. Аз имам едно малко радио. Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията.
А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно.
На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено.
към беседата >>
Белия цвят го турят на степени.
А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава.
Белия цвят го турят на степени.
Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял.
към беседата >>
И следователно техните възгледи са крайно материалистически.
Растенията трябва да си турят главата в земята и от нея да си извадят храната. И чрез техните корени изваждат умствените енергии из земята.
И следователно техните възгледи са крайно материалистически.
Черният цвят е в корените им, а пък белият цвят е в клонищата.
към беседата >>
На Земята хората силно говорят.
Виж едно съвременно радио. Аз имам едно малко радио. Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно.
На Земята хората силно говорят.
Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“?
към беседата >>
Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал.
И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени.
Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал.
Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен.
към беседата >>
Черният цвят е в корените им, а пък белият цвят е в клонищата.
Растенията трябва да си турят главата в земята и от нея да си извадят храната. И чрез техните корени изваждат умствените енергии из земята. И следователно техните възгледи са крайно материалистически.
Черният цвят е в корените им, а пък белият цвят е в клонищата.
към беседата >>
Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек.
Аз имам едно малко радио. Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят.
Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек.
Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола!
към беседата >>
Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам.
В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал.
Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам.
Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен. Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира.
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира.
Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия? Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически.
към беседата >>
Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен.
Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек.
Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен.
Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола! “ А пък някой път вземам стол и му го подавам.
към беседата >>
Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам.
Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам.
Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам.
И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен. Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш. А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
към беседата >>
Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия?
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира.
Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия?
Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение.
към беседата >>
Не че гласът е много силен, но копчето е отворено.
Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен.
Не че гласът е много силен, но копчето е отворено.
Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола! “ А пък някой път вземам стол и му го подавам. Значи мога да му подам стола.
към беседата >>
И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го.
Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам.
И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го.
Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен. Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш. А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
към беседата >>
Казват, че белият цвят всичко дава.
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира. Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия?
Казват, че белият цвят всичко дава.
Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема.
към беседата >>
Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено.
А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено.
Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено.
Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола! “ А пък някой път вземам стол и му го подавам. Значи мога да му подам стола. Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
към беседата >>
Щом го раздадете правилно, вие ставате бял.
Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го.
Щом го раздадете правилно, вие ставате бял.
Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен. Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш. А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
към беседата >>
Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници?
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира. Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия? Казват, че белият цвят всичко дава.
Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници?
Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема. Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят.
към беседата >>
Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“?
На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено.
Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“?
Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола! “ А пък някой път вземам стол и му го подавам. Значи мога да му подам стола. Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
към беседата >>
Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен.
Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял.
Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен.
Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш. А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
към беседата >>
Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той?
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира. Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия? Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници?
Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той?
Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема. Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят. Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
към беседата >>
Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола!
Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“?
Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола!
“ А пък някой път вземам стол и му го подавам. Значи мога да му подам стола. Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
към беседата >>
Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш.
Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен.
Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш.
А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
към беседата >>
Черният цвят е статически.
Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира. Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия? Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той?
Черният цвят е статически.
Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема. Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят. Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
към беседата >>
“ А пък някой път вземам стол и му го подавам.
Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола!
“ А пък някой път вземам стол и му го подавам.
Значи мога да му подам стола. Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
към беседата >>
А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен. Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш.
А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.
към беседата >>
Черният цвят определя известно положение.
Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия? Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически.
Черният цвят определя известно положение.
Но има един динамически черен цвят, който възприема. Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят. Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
към беседата >>
Значи мога да му подам стола.
Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола! “ А пък някой път вземам стол и му го подавам.
Значи мога да му подам стола.
Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
към беседата >>
И трябва да знаеш как да превърнеш черния цвят в бял.
И трябва да знаеш как да превърнеш черния цвят в бял.
Това е добрият живот. А пък лошият живот седи в превръщането на белия цвят в черен.
към беседата >>
Но има един динамически черен цвят, който възприема.
Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение.
Но има един динамически черен цвят, който възприема.
Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят. Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
към беседата >>
Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола! “ А пък някой път вземам стол и му го подавам. Значи мога да му подам стола.
Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“
към беседата >>
Това е добрият живот.
И трябва да знаеш как да превърнеш черния цвят в бял.
Това е добрият живот.
А пък лошият живот седи в превръщането на белия цвят в черен.
към беседата >>
Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят.
Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема.
Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят.
Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз мога да направя това.
Ти казваш: „Аз мога да направя това.
Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това. Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам. Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам. Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему. Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
към беседата >>
А пък лошият живот седи в превръщането на белия цвят в черен.
И трябва да знаеш как да превърнеш черния цвят в бял. Това е добрият живот.
А пък лошият живот седи в превръщането на белия цвят в черен.
към беседата >>
Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема. Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят.
Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.
към беседата >>
Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това.
Ти казваш: „Аз мога да направя това.
Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това.
Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам. Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам. Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему. Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
към беседата >>
Природата е затворила човешкия мозък.
Природата е затворила човешкия мозък.
Осветлението иде чрез очите. И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш.
към беседата >>
Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам.
Ти казваш: „Аз мога да направя това. Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това.
Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам.
Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам. Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему. Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
към беседата >>
Осветлението иде чрез очите.
Природата е затворила човешкия мозък.
Осветлението иде чрез очите.
И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал.
към беседата >>
Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам.
Ти казваш: „Аз мога да направя това. Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това. Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам.
Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам.
Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему. Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
към беседата >>
И всичките мисли стават с помощта на черния цвят.
Природата е затворила човешкия мозък. Осветлението иде чрез очите.
И всичките мисли стават с помощта на черния цвят.
Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал.
към беседата >>
Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему.
Ти казваш: „Аз мога да направя това. Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това. Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам. Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам.
Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему.
Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
към беседата >>
Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали.
Природата е затворила човешкия мозък. Осветлението иде чрез очите. И всичките мисли стават с помощта на черния цвят.
Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали.
Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят?
към беседата >>
Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
Ти казваш: „Аз мога да направя това. Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това. Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам. Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам. Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему.
Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.
към беседата >>
Следователно при черния цвят има какво да мислиш.
Природата е затворила човешкия мозък. Осветлението иде чрез очите. И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали.
Следователно при черния цвят има какво да мислиш.
Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб.
към беседата >>
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си.
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си.
И да възприемеш това, което Бог ни дава. Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе.
към беседата >>
Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш.
Природата е затворила човешкия мозък. Осветлението иде чрез очите. И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш.
Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш.
И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш.
към беседата >>
И да възприемеш това, което Бог ни дава.
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си.
И да възприемеш това, което Бог ни дава.
Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод.
към беседата >>
И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал.
Осветлението иде чрез очите. И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш.
И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал.
А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите?
към беседата >>
Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава.
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си. И да възприемеш това, което Бог ни дава.
Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава.
Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод.
към беседата >>
А белият цвят е изработеният материал.
И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал.
А белият цвят е изработеният материал.
Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин.
към беседата >>
Няма да обръщаме внимание на другите.
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си. И да възприемеш това, което Бог ни дава. Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава.
Няма да обръщаме внимание на другите.
Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист.
към беседата >>
Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят?
Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал.
Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят?
Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб.
към беседата >>
Ти си недоволен от някой човек.
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си. И да възприемеш това, което Бог ни дава. Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите.
Ти си недоволен от някой човек.
Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв.
към беседата >>
Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб.
Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят?
Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб.
Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти.
към беседата >>
Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе.
На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си. И да възприемеш това, което Бог ни дава. Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек.
Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе.
Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе.
към беседата >>
Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш.
Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб.
Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш.
Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти. По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин.
към беседата >>
Може той да е дал повод.
И да възприемеш това, което Бог ни дава. Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе.
Може той да е дал повод.
Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе. Затова той пръв е недоволен от тебе.
към беседата >>
Защо вземаш парите?
И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш.
Защо вземаш парите?
Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти. По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин. Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
към беседата >>
Може и ти да си дал повод.
Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод.
Може и ти да си дал повод.
Той е физиономист. И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе. Затова той пръв е недоволен от тебе. Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
към беседата >>
Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин.
А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите?
Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин.
Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти. По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин. Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
към беседата >>
Той е физиономист.
Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод.
Той е физиономист.
И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе. Затова той пръв е недоволен от тебе. Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
към беседата >>
Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб.
Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин.
Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб.
Да кажем, че продаваш така няколко пъти. По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин. Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
към беседата >>
И ти си такъв.
Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист.
И ти си такъв.
Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе. Затова той пръв е недоволен от тебе. Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
към беседата >>
Да кажем, че продаваш така няколко пъти.
Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб.
Да кажем, че продаваш така няколко пъти.
По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин. Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
към беседата >>
Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе.
Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв.
Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе.
Затова той пръв е недоволен от тебе. Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
към беседата >>
По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин.
Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти.
По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин.
Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
към беседата >>
Затова той пръв е недоволен от тебе.
Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе.
Затова той пръв е недоволен от тебе.
Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
към беседата >>
Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти. По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин.
Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?
към беседата >>
Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе. Затова той пръв е недоволен от тебе.
Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.
към беседата >>
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай.
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай.
Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи.
към беседата >>
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе.
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе.
Може да направите опит, ако не вярвате. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници.
към беседата >>
Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите.
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай.
Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите.
Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата.
към беседата >>
Може да направите опит, ако не вярвате.
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе.
Може да направите опит, ако не вярвате.
Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина.
към беседата >>
Такъв е законът!
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите.
Такъв е законът!
Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце.
към беседата >>
Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка.
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе. Може да направите опит, ако не вярвате.
Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка.
Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя.
към беседата >>
Яж на свят.
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът!
Яж на свят.
Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно.
към беседата >>
Преди години за пръв път отивам на Мусала.
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе. Може да направите опит, ако не вярвате. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка.
Преди години за пръв път отивам на Мусала.
С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете.
към беседата >>
Без да преядаш.
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят.
Без да преядаш.
Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина.
към беседата >>
С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят.
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе. Може да направите опит, ако не вярвате. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала.
С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят.
С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене.
към беседата >>
Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи.
Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядаш.
Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи.
Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши.
към беседата >>
С мен бяха двама души евангелски проповедници.
Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе. Може да направите опит, ако не вярвате. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят.
С мен бяха двама души евангелски проповедници.
Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред.
към беседата >>
Това е закон в природата.
Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи.
Това е закон в природата.
Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува.
към беседата >>
Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина.
Може да направите опит, ако не вярвате. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници.
Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина.
Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория.
към беседата >>
Например виж едно яйце.
Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата.
Например виж едно яйце.
То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее.
към беседата >>
Аз си носих един чадър и вървя.
Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина.
Аз си носих един чадър и вървя.
Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние.
към беседата >>
То не е пълно.
Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце.
То не е пълно.
В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха.
към беседата >>
Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете.
Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя.
Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете.
Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата.
към беседата >>
В яйцето има една малка празнина.
Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно.
В яйцето има една малка празнина.
Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха. Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
към беседата >>
Един евангелски проповедник и той върви зад мене.
С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете.
Един евангелски проповедник и той върви зад мене.
Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото.
към беседата >>
Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши.
Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина.
Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши.
Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха. Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
към беседата >>
Другият върви напред.
С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене.
Другият върви напред.
Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли.
към беседата >>
Да има малко въздух, който пилето ще използува.
Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши.
Да има малко въздух, който пилето ще използува.
И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха. Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
към беседата >>
Наближаваме към мястото, дето е Чамкория.
Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред.
Наближаваме към мястото, дето е Чамкория.
Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица.
към беседата >>
И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее.
Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува.
И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее.
Та, трябва да има малко пространство в стомаха. Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
към беседата >>
Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние.
Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория.
Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние.
Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях.
към беседата >>
Та, трябва да има малко пространство в стомаха.
То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее.
Та, трябва да има малко пространство в стомаха.
Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
към беседата >>
Иде и си клати главата.
Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние.
Иде и си клати главата.
Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха.
Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.
към беседата >>
Върви като някой чорбаджия, клати си тялото.
Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата.
Върви като някой чорбаджия, клати си тялото.
Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу.
към беседата >>
Някой казва, че може да говори френски добре.
Някой казва, че може да говори френски добре.
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота.
към беседата >>
Върви и си мисли.
Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото.
Върви и си мисли.
Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея.
към беседата >>
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски.
Някой казва, че може да говори френски добре.
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски.
И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота.
към беседата >>
Гледа надолу с муцуната и отива към Марица.
Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли.
Гледа надолу с муцуната и отива към Марица.
Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво.
към беседата >>
И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина.
Някой казва, че може да говори френски добре. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски.
И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина.
За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята.
към беседата >>
Аз се спрях.
Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица.
Аз се спрях.
Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре.
към беседата >>
За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила.
Някой казва, че може да говори френски добре. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина.
За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила.
Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене.
към беседата >>
Тя вече наближава дърветата.
Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях.
Тя вече наближава дърветата.
Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото.
към беседата >>
Силата седи в ясното произношение.
Някой казва, че може да говори френски добре. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила.
Силата седи в ясното произношение.
Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран.
към беседата >>
Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу.
Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата.
Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу.
Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре.
към беседата >>
Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота.
Някой казва, че може да говори френски добре. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение.
Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота.
Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето.
към беседата >>
Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея.
Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу.
Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея.
Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник.
към беседата >>
Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота.
Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота.
Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота.
Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила.
към беседата >>
Пред него имаше дърво.
Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея.
Пред него имаше дърво.
Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат!
към беседата >>
Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята.
И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота.
Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята.
Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата.
към беседата >>
Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре.
Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво.
Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре.
Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат! “
към беседата >>
Това е хубавото говорене.
За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята.
Това е хубавото говорене.
Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува.
към беседата >>
Тя вече е до дървото.
Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре.
Тя вече е до дървото.
Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат! “
към беседата >>
Ако говориш така, ще бъдеш разбран.
Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене.
Ако говориш така, ще бъдеш разбран.
Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви.
към беседата >>
Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре.
Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото.
Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре.
Казах: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат! “
към беседата >>
Трябва да имаш сила в говоренето.
Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран.
Трябва да имаш сила в говоренето.
Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви.
към беседата >>
Казах: „Много си страшен проповедник.
Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре.
Казах: „Много си страшен проповедник.
Мечките от твоите крака бягат! “
към беседата >>
Някой се моли на Бога: трябва да има сила.
Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето.
Някой се моли на Бога: трябва да има сила.
Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице.
към беседата >>
Мечките от твоите крака бягат!
Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник.
Мечките от твоите крака бягат!
“
към беседата >>
Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата.
Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила.
Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата.
А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице. Той може да е весел, но се показва страдующ.
към беседата >>
“
Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат!
“
към беседата >>
А пък меки са нещата, чрез които любовта действува.
Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата.
А пък меки са нещата, чрез които любовта действува.
Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице. Той може да е весел, но се показва страдующ. Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
Та, видях мечката да бяга като кон.
Та, видях мечката да бяга като кон.
Тя беше се учудила. Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши.
към беседата >>
Думите трябва да бъдат красиви.
Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува.
Думите трябва да бъдат красиви.
Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице. Той може да е весел, но се показва страдующ. Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
Тя беше се учудила.
Та, видях мечката да бяга като кон.
Тя беше се учудила.
Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката.
към беседата >>
Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви.
Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви.
Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви.
Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице. Той може да е весел, но се показва страдующ. Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ.
Та, видях мечката да бяга като кон. Тя беше се учудила.
Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ.
За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер.
към беседата >>
Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице.
Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви.
Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице.
Той може да е весел, но се показва страдующ. Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи.
Та, видях мечката да бяга като кон. Тя беше се учудила. Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ.
За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи.
Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място.
към беседата >>
Той може да е весел, но се показва страдующ.
Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице.
Той може да е весел, но се показва страдующ.
Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката.
Та, видях мечката да бяга като кон. Тя беше се учудила. Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи.
Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката.
Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък.
към беседата >>
Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице. Той може да е весел, но се показва страдующ.
Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.
към беседата >>
Проповедникът я уплаши.
Та, видях мечката да бяга като кон. Тя беше се учудила. Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката.
Проповедникът я уплаши.
Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна.
към беседата >>
Не искам да изнасям нещата.
Не искам да изнасям нещата.
Казвам: Не лъжете себе си! Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте.
към беседата >>
Има нещо много хубаво в мечката.
Тя беше се учудила. Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши.
Има нещо много хубаво в мечката.
Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш.
към беседата >>
Казвам: Не лъжете себе си!
Не искам да изнасям нещата.
Казвам: Не лъжете себе си!
Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това.
към беседата >>
Мечката има един характер.
Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката.
Мечката има един характер.
Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш. Тя 15–20 години не забравя обидата.
към беседата >>
Черният и белият цвят, това са сборове.
Черният и белият цвят, това са сборове.
Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва. Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана.
към беседата >>
Сега ви говоря за самоизмамата.
Не искам да изнасям нещата. Казвам: Не лъжете себе си!
Сега ви говоря за самоизмамата.
Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник.
към беседата >>
Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място.
За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер.
Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място.
Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш. Тя 15–20 години не забравя обидата. Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
към беседата >>
Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва.
Черният и белият цвят, това са сборове.
Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва.
Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът.
към беседата >>
Не се стремете да самоизмамите себе си.
Не искам да изнасям нещата. Казвам: Не лъжете себе си! Сега ви говоря за самоизмамата.
Не се стремете да самоизмамите себе си.
Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата.
към беседата >>
Няма да ѝ хвърлиш камък.
Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място.
Няма да ѝ хвърлиш камък.
Тя е злопаметна. Няма да я обидиш. Тя 15–20 години не забравя обидата. Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
към беседата >>
Каква сложност има вътре в говора?
Черният и белият цвят, това са сборове. Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва.
Каква сложност има вътре в говора?
Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга.
към беседата >>
Първото нещо е: човек трябва да бъде честен.
Не искам да изнасям нещата. Казвам: Не лъжете себе си! Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си.
Първото нещо е: човек трябва да бъде честен.
Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато!
към беседата >>
Тя е злопаметна.
Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък.
Тя е злопаметна.
Няма да я обидиш. Тя 15–20 години не забравя обидата. Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
към беседата >>
Докато научиш езика си да изговаря буквите!
Черният и белият цвят, това са сборове. Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва. Каква сложност има вътре в говора?
Докато научиш езика си да изговаря буквите!
Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б.
към беседата >>
Не се заблуждавайте.
Не искам да изнасям нещата. Казвам: Не лъжете себе си! Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен.
Не се заблуждавайте.
Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато! “ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране.
към беседата >>
Няма да я обидиш.
Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна.
Няма да я обидиш.
Тя 15–20 години не забравя обидата. Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
към беседата >>
Най-първо с мисълта си работиш.
Черният и белият цвят, това са сборове. Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва. Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите!
Най-първо с мисълта си работиш.
Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш.
към беседата >>
Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това.
Казвам: Не лъжете себе си! Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте.
Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това.
А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато! “ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране. А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън.
към беседата >>
Тя 15–20 години не забравя обидата.
Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш.
Тя 15–20 години не забравя обидата.
Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
към беседата >>
Гледаш една буква написана.
Черният и белият цвят, това са сборове. Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва. Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш.
Гледаш една буква написана.
Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука.
към беседата >>
А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник.
Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това.
А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник.
Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато! “ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране. А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън. И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
към беседата >>
Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш. Тя 15–20 години не забравя обидата.
Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.
към беседата >>
Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът.
Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва. Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана.
Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът.
После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука. Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката.
към беседата >>
Не пресилвай нещата.
Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник.
Не пресилвай нещата.
Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато! “ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране. А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън. И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
към беседата >>
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме.
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме.
Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им.
към беседата >>
После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга.
Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът.
После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга.
Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука. Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката. Сега, има една азбука временна.
към беседата >>
Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато!
Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата.
Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато!
“ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране. А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън. И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
към беседата >>
Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат.
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме.
Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат.
Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни.
към беседата >>
Например в български език да различаваш А от Б.
Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга.
Например в български език да различаваш А от Б.
И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука. Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката. Сега, има една азбука временна.
към беседата >>
“ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране.
Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато!
“ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране.
А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън. И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
към беседата >>
Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал.
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме. Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат.
Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал.
Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни. Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал.
към беседата >>
И след това тези букви ще ги съчетаваш.
Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б.
И след това тези букви ще ги съчетаваш.
Всеки може да каже що е азбука. Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката. Сега, има една азбука временна.
към беседата >>
А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън.
Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато! “ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране.
А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън.
И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
към беседата >>
Някои хора са енергични, волеви, силни.
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме. Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал.
Някои хора са енергични, волеви, силни.
[В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни. Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал. Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
към беседата >>
Всеки може да каже що е азбука.
Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш.
Всеки може да каже що е азбука.
Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката. Сега, има една азбука временна.
към беседата >>
И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато! “ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране. А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън.
И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.
към беседата >>
[В] някои хора чувствата са много силни.
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме. Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни.
[В] някои хора чувствата са много силни.
Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни. Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал. Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
към беседата >>
Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката.
Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука.
Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката.
Сега, има една азбука временна.
към беседата >>
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви.
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви.
А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор. Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне.
към беседата >>
Не трябва да реагираме на чувствата им.
Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме. Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни.
Не трябва да реагираме на чувствата им.
А пък в някои хора мислите са силни. Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал. Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
към беседата >>
Сега, има една азбука временна.
После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука. Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката.
Сега, има една азбука временна.
към беседата >>
А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор.
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви.
А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор.
Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне. Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш!
към беседата >>
А пък в някои хора мислите са силни.
Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им.
А пък в някои хора мислите са силни.
Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал. Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
към беседата >>
Това е като единица.
Това е като единица.
Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно. Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели.
към беседата >>
Какво означава думата „порцелан“?
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви. А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор.
Какво означава думата „порцелан“?
Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне. Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш! “ Той държи всичко отвън.
към беседата >>
Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал.
Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни.
Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал.
Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
към беседата >>
Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно.
Това е като единица.
Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно.
Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота.
към беседата >>
Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите.
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви. А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор. Какво означава думата „порцелан“?
Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите.
Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне. Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш! “ Той държи всичко отвън.
към беседата >>
Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни. Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал.
Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.
към беседата >>
Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория.
Това е като единица. Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно.
Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория.
Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка.
към беседата >>
Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата.
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви. А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор. Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите.
Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата.
Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне. Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш! “ Той държи всичко отвън.
към беседата >>
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай.
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай.
Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади.
към беседата >>
Вие седите и разглеждате живота от вашето становище.
Това е като единица. Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно. Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория.
Вие седите и разглеждате живота от вашето становище.
Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува.
към беседата >>
Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне.
Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви. А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор. Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата.
Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне.
Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш! “ Той държи всичко отвън.
към беседата >>
Той е закон на светлината.
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай.
Той е закон на светлината.
Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш.
към беседата >>
Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин.
Това е като единица. Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно. Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище.
Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин.
А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат.
към беседата >>
Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш!
А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор. Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне.
Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш!
“ Той държи всичко отвън.
към беседата >>
Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината.
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай. Той е закон на светлината.
Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината.
И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш.
към беседата >>
А някои сте вече остарели.
Това е като единица. Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно. Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин.
А някои сте вече остарели.
И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка.
към беседата >>
“ Той държи всичко отвън.
Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне. Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш!
“ Той държи всичко отвън.
към беседата >>
И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата.
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай. Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината.
И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата.
От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи.
към беседата >>
И имате други възгледи за живота.
Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно. Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели.
И имате други възгледи за живота.
В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи.
към беседата >>
Та, вие ще приличате на порцеланови гърнета.
Та, вие ще приличате на порцеланови гърнета.
Каквото турят, отвън ще го държите. Няма да го приемаш в себе си. И ще имате светлина тогаз.
към беседата >>
От това зависи подмладяването.
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай. Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата.
От това зависи подмладяването.
Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух.
към беседата >>
В старостта ти се намираш в известна обстановка.
Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота.
В старостта ти се намираш в известна обстановка.
В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината.
към беседата >>
Каквото турят, отвън ще го държите.
Та, вие ще приличате на порцеланови гърнета.
Каквото турят, отвън ще го държите.
Няма да го приемаш в себе си. И ще имате светлина тогаз.
към беседата >>
Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади.
Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай. Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването.
Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади.
Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат.
към беседата >>
В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува.
Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка.
В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува.
А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща!
към беседата >>
Няма да го приемаш в себе си.
Та, вие ще приличате на порцеланови гърнета. Каквото турят, отвън ще го държите.
Няма да го приемаш в себе си.
И ще имате светлина тогаз.
към беседата >>
Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш.
Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади.
Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш.
Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен.
към беседата >>
А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат.
Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува.
А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат.
И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор!
към беседата >>
И ще имате светлина тогаз.
Та, вие ще приличате на порцеланови гърнета. Каквото турят, отвън ще го държите. Няма да го приемаш в себе си.
И ще имате светлина тогаз.
към беседата >>
Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш.
Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш.
Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш.
Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен.
към беседата >>
И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка.
А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат.
И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка.
А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава!
към беседата >>
Какво значи да имаш светъл ум?
Какво значи да имаш светъл ум?
Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина. В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант.
към беседата >>
Чувствата ти могат да бъдат сухи.
И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш.
Чувствата ти могат да бъдат сухи.
Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит.
към беседата >>
А пък на младия не му се седи вкъщи.
И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка.
А пък на младия не му се седи вкъщи.
Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава! “ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия?
към беседата >>
Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина.
Какво значи да имаш светъл ум?
Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина.
В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне.
към беседата >>
Ако много те хвалят, ще станеш сух.
От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи.
Ако много те хвалят, ще станеш сух.
Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит.
към беседата >>
Ти да го туриш в градината.
В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи.
Ти да го туриш в градината.
А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава! “ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия? Времето определя това.
към беседата >>
В светлия ум нищо порочно не може да дойде.
Какво значи да имаш светъл ум? Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина.
В светлия ум нищо порочно не може да дойде.
Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре.
към беседата >>
Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат.
Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух.
Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат.
Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби.
към беседата >>
А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща!
В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината.
А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща!
“ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава! “ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия? Времето определя това. Това е само едно изяснение.
към беседата >>
Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка.
Какво значи да имаш светъл ум? Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина. В светлия ум нищо порочно не може да дойде.
Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка.
Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние.
към беседата >>
Ако много те корят, ще станеш влажен.
Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат.
Ако много те корят, ще станеш влажен.
Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби. Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога!
към беседата >>
“ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор!
А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща!
“ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор!
„Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава! “ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия? Времето определя това. Това е само едно изяснение.
към беседата >>
Той е порцелан.
Какво значи да имаш светъл ум? Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина. В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка.
Той е порцелан.
Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние. От това състояние на ума излиза здравето на човека.
към беседата >>
Ако премного те корят, ще станеш премного влажен.
Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен.
Ако премного те корят, ще станеш премного влажен.
Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби. Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога! Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
към беседата >>
„Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава!
И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор!
„Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава!
“ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия? Времето определя това. Това е само едно изяснение.
към беседата >>
Не е порцелан, но е диамант.
Какво значи да имаш светъл ум? Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина. В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан.
Не е порцелан, но е диамант.
В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние. От това състояние на ума излиза здравето на човека.
към беседата >>
Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит.
Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен.
Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит.
Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби. Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога! Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
към беседата >>
“ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия?
А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава!
“ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия?
Времето определя това. Това е само едно изяснение.
към беседата >>
В диаманта нищо не може да проникне.
Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина. В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант.
В диаманта нищо не може да проникне.
Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние. От това състояние на ума излиза здравето на човека.
към беседата >>
Ще признаеш, че Бог те е направил даровит.
Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит.
Ще признаеш, че Бог те е направил даровит.
Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби. Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога! Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
към беседата >>
Времето определя това.
Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава! “ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия?
Времето определя това.
Това е само едно изяснение.
към беседата >>
Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре.
В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне.
Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре.
Следователно диамантът има едно здравословно състояние. От това състояние на ума излиза здравето на човека.
към беседата >>
Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби.
Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит.
Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби.
Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога! Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
към беседата >>
Това е само едно изяснение.
А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща! “ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава! “ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия? Времето определя това.
Това е само едно изяснение.
към беседата >>
Следователно диамантът има едно здравословно състояние.
Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре.
Следователно диамантът има едно здравословно състояние.
От това състояние на ума излиза здравето на човека.
към беседата >>
Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога!
Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби.
Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога!
Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
към беседата >>
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо.
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо.
Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ. Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия.
към беседата >>
От това състояние на ума излиза здравето на човека.
Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние.
От това състояние на ума излиза здравето на човека.
към беседата >>
Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби. Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога!
Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“
към беседата >>
Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ.
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо.
Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ.
Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата.
към беседата >>
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав.
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав.
Иначе човек все заболява. Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума.
към беседата >>
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога.
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога.
И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка.
към беседата >>
Той е решил да прави нещо.
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо. Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ.
Той е решил да прави нещо.
Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви.
към беседата >>
Иначе човек все заболява.
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав.
Иначе човек все заболява.
Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост.
към беседата >>
И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване.
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога.
И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване.
Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората.
към беседата >>
Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства.
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо. Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ. Той е решил да прави нещо.
Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства.
Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние.
към беседата >>
Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята.
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав. Иначе човек все заболява.
Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята.
Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум.
към беседата >>
Тогава ти имаш един естествен ред на нещата.
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване.
Тогава ти имаш един естествен ред на нещата.
Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата.
към беседата >>
Той е решил да направи нещо.
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо. Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ. Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства.
Той е решил да направи нещо.
А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние.
към беседата >>
Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята.
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав. Иначе човек все заболява. Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята.
Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята.
Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка.
към беседата >>
Някой път хората премного хвалят, гладят нещата.
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата.
Някой път хората премного хвалят, гладят нещата.
А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение.
към беседата >>
А пък отвесната линия е вече умствена линия.
Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо. Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ. Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо.
А пък отвесната линия е вече умствена линия.
Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен.
към беседата >>
Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето.
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав. Иначе човек все заболява. Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята.
Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето.
Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени.
към беседата >>
А пък някой път не оценяват.
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата.
А пък някой път не оценяват.
Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата.
към беседата >>
Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата.
Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ. Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия.
Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата.
Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук.
към беседата >>
Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума.
Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав. Иначе човек все заболява. Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето.
Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума.
Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло.
към беседата >>
Всеки човек си има особен мащаб за оценка.
Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват.
Всеки човек си има особен мащаб за оценка.
То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе.
към беседата >>
Аз виждам две линии, които са в лицето ви.
Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата.
Аз виждам две линии, които са в лицето ви.
Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си.
към беседата >>
Някой път ти усещаш в себе си една слабост.
Иначе човек все заболява. Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума.
Някой път ти усещаш в себе си една слабост.
Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение.
към беседата >>
То е най-мъчната работа да имаш работа с хората.
И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка.
То е най-мъчната работа да имаш работа с хората.
Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно.
към беседата >>
Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние.
Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви.
Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние.
А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате.
към беседата >>
Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум.
Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост.
Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум.
Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума.
към беседата >>
Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата.
Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората.
Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата.
Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи.
към беседата >>
А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние.
Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние.
А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние.
Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате.
към беседата >>
Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка.
Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум.
Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка.
Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума. Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
към беседата >>
Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение.
Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата.
Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение.
Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката.
към беседата >>
Такъв човек е точен.
А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние.
Такъв човек е точен.
Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута.
към беседата >>
Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени.
Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка.
Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени.
Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума. Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
към беседата >>
Иначе 10 души могат да те обидят в пощата.
А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение.
Иначе 10 души могат да те обидят в пощата.
Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене.
към беседата >>
Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук.
Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен.
Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук.
Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде.
към беседата >>
Защото силата е храна за човешкото тяло.
Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени.
Защото силата е храна за човешкото тяло.
Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума. Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе.
Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата.
Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе.
Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си.
към беседата >>
Аз някой път по вас коригирам часовника си.
Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук.
Аз някой път по вас коригирам часовника си.
Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари!
към беседата >>
Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение.
Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло.
Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение.
А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума. Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
към беседата >>
Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно.
То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе.
Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно.
Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си.
към беседата >>
Вече сте се научили точно навреме да идвате.
Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си.
Вече сте се научили точно навреме да идвате.
Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари! Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари.
към беседата >>
А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума.
Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение.
А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума.
Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
към беседата >>
Вие по някой път тук ставате нетърпеливи.
Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно.
Вие по някой път тук ставате нетърпеливи.
Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас.
към беседата >>
Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате.
А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате.
Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате.
Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари! Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари. Ти се откажи от петтях пари.“
към беседата >>
Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума.
Със светлина, топлина и сила ще се храниш.
към беседата >>
Чиновници сте на банката.
Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи.
Чиновници сте на банката.
Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас. При лошата си обхода аз губя.
към беседата >>
Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута.
Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате.
Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута.
Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари! Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари. Ти се откажи от петтях пари.“
към беседата >>
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен.
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен.
Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти. Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява.
към беседата >>
Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене.
Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката.
Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене.
И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас. При лошата си обхода аз губя. При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
към беседата >>
Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде.
Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута.
Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде.
А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари! Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари. Ти се откажи от петтях пари.“
към беседата >>
Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти.
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен.
Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти.
Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина.
към беседата >>
И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си.
Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене.
И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си.
И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас. При лошата си обхода аз губя. При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
към беседата >>
А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари!
Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде.
А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари!
Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари. Ти се откажи от петтях пари.“
към беседата >>
Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват.
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен. Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти.
Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват.
Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява.
към беседата >>
И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си.
Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си.
И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си.
Та, добрата обхода към другите е за самите нас. При лошата си обхода аз губя. При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
към беседата >>
Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари.
Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари!
Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари.
Ти се откажи от петтях пари.“
към беседата >>
Старите защо страдат от болестта склероза?
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен. Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти. Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват.
Старите защо страдат от болестта склероза?
Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява. За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Та, добрата обхода към другите е за самите нас.
Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си.
Та, добрата обхода към другите е за самите нас.
При лошата си обхода аз губя. При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
към беседата >>
Ти се откажи от петтях пари.“
Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари! Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари.
Ти се откажи от петтях пари.“
към беседата >>
Той иска да стане силен.
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен. Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти. Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза?
Той иска да стане силен.
Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява. За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила. И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
към беседата >>
При лошата си обхода аз губя.
Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас.
При лошата си обхода аз губя.
При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
към беседата >>
Но има и други черти.
Но има и други черти.
Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това. Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе.
към беседата >>
Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява.
Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен. Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти. Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен.
Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява.
Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява. За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила. И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
към беседата >>
При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас. При лошата си обхода аз губя.
При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.
към беседата >>
Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това.
Но има и други черти.
Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това.
Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак.
към беседата >>
Втвърдява се, като изгуби своята топлина.
Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти. Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява.
Втвърдява се, като изгуби своята топлина.
Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява. За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила. И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
към беседата >>
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре.
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре.
Сега тези неща са наследени от ред поколения. Едно време сте ги наследили. Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби. Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби. Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
към беседата >>
Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това.
Но има и други черти. Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това.
Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това.
Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го!
към беседата >>
Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява.
Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина.
Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява.
За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила. И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
към беседата >>
Сега тези неща са наследени от ред поколения.
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре.
Сега тези неща са наследени от ред поколения.
Едно време сте ги наследили. Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби. Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби. Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
към беседата >>
Този човек с отвесната линия.
Но има и други черти. Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това. Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това.
Този човек с отвесната линия.
Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го! “ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“.
към беседата >>
За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила.
Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява.
За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила.
И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
към беседата >>
Едно време сте ги наследили.
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре. Сега тези неща са наследени от ред поколения.
Едно време сте ги наследили.
Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби. Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби. Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
към беседата >>
Като стражар, тази линия показва кой къде е минал.
Но има и други черти. Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това. Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия.
Като стражар, тази линия показва кой къде е минал.
Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го! “ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“. Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
към беседата >>
И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява. За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила.
И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.
към беседата >>
Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби.
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре. Сега тези неща са наследени от ред поколения. Едно време сте ги наследили.
Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби.
Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби. Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
към беседата >>
Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе.
Но има и други черти. Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това. Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал.
Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе.
А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го! “ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“. Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
към беседата >>
Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си.
Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си.
И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш. Знаете ли колко време се изисква, за да се подмлади човек? За да се подмлади човек, изисква се знание, светлина в ума.
към беседата >>
Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби.
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре. Сега тези неща са наследени от ред поколения. Едно време сте ги наследили. Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби.
Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби.
Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
към беседата >>
А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак.
Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това. Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе.
А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак.
И ще каже: „Извикайте го! “ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“. Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
към беседата >>
И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш.
Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си.
И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш.
Знаете ли колко време се изисква, за да се подмлади човек? За да се подмлади човек, изисква се знание, светлина в ума.
към беседата >>
Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре. Сега тези неща са наследени от ред поколения. Едно време сте ги наследили. Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби. Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби.
Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.
към беседата >>
И ще каже: „Извикайте го!
Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак.
И ще каже: „Извикайте го!
“ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“. Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
към беседата >>
Знаете ли колко време се изисква, за да се подмлади човек?
Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си. И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш.
Знаете ли колко време се изисква, за да се подмлади човек?
За да се подмлади човек, изисква се знание, светлина в ума.
към беседата >>
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си.
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си.
Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си. Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо.
към беседата >>
“ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“.
Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го!
“ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“.
Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
към беседата >>
За да се подмлади човек, изисква се знание, светлина в ума.
Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си. И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш. Знаете ли колко време се изисква, за да се подмлади човек?
За да се подмлади човек, изисква се знание, светлина в ума.
към беседата >>
Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си.
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си.
Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си.
Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона.
към беседата >>
Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го! “ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“.
Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.
към беседата >>
Срещнете някой човек и той ви харесва.
Срещнете някой човек и той ви харесва.
Кое е онова, което вие харесвате в човека?
към беседата >>
Взаимност има.
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си. Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си.
Взаимност има.
Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе.
към беседата >>
Та казвам: Тези линии съществуват.
Та казвам: Тези линии съществуват.
Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна. Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице.
към беседата >>
Кое е онова, което вие харесвате в човека?
Срещнете някой човек и той ви харесва.
Кое е онова, което вие харесвате в човека?
към беседата >>
Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си.
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си. Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си. Взаимност има.
Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си.
А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе.
към беседата >>
Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна.
Та казвам: Тези линии съществуват.
Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна.
Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал.
към беседата >>
За мене те са най-първо две неща, но има и други.
За мене те са най-първо две неща, но има и други.
Този е един порядъчен човек. Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи.
към беседата >>
А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си.
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си. Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си. Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си.
А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си.
Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе.
към беседата >>
Хоризонталната е преобладающа в сърцето.
Та казвам: Тези линии съществуват. Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна.
Хоризонталната е преобладающа в сърцето.
И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии.
към беседата >>
Този е един порядъчен човек.
За мене те са най-първо две неща, но има и други.
Този е един порядъчен човек.
Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи. Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела.
към беседата >>
Учениците като се събират на едно място, то е едно благо.
Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си. Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си. Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си.
Учениците като се събират на едно място, то е едно благо.
Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение.
към беседата >>
И тя показва какво е състоянието на сърцето.
Та казвам: Тези линии съществуват. Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна. Хоризонталната е преобладающа в сърцето.
И тя показва какво е състоянието на сърцето.
А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото.
към беседата >>
Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ.
За мене те са най-първо две неща, но има и други. Този е един порядъчен човек.
Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ.
Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи. Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела. Има и други линии сега.
към беседата >>
Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона.
Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си. Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо.
Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона.
Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение. Ти трябва да знаеш как да се обхождаш.
към беседата >>
А пък отвесната показва състоянието на ума.
Та казвам: Тези линии съществуват. Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна. Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето.
А пък отвесната показва състоянието на ума.
И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания.
към беседата >>
Сега аз няма да кажа тези работи къде са.
За мене те са най-първо две неща, но има и други. Този е един порядъчен човек. Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ.
Сега аз няма да кажа тези работи къде са.
То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи. Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела. Има и други линии сега.
към беседата >>
Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе.
Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона.
Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе.
Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение. Ти трябва да знаеш как да се обхождаш. Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
към беседата >>
И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице.
Та казвам: Тези линии съществуват. Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна. Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума.
И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице.
Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито.
към беседата >>
То е тайна.
За мене те са най-първо две неща, но има и други. Този е един порядъчен човек. Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са.
То е тайна.
Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи. Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела. Има и други линии сега.
към беседата >>
Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе.
Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе.
Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе.
Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение. Ти трябва да знаеш как да се обхождаш. Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
към беседата >>
Те показват пътя, по който човек е минал.
Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна. Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице.
Те показват пътя, по който човек е минал.
И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена.
към беседата >>
Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи.
За мене те са най-първо две неща, но има и други. Този е един порядъчен човек. Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна.
Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи.
Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела. Има и други линии сега.
към беседата >>
Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе.
А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе.
Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе.
Всичко, което срещаме, е едно предметно учение. Ти трябва да знаеш как да се обхождаш. Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
към беседата >>
И винаги лицето е нашарено с линии.
Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал.
И винаги лицето е нашарено с линии.
И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена. В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала.
към беседата >>
Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела.
Този е един порядъчен човек. Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи.
Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела.
Има и други линии сега.
към беседата >>
Всичко, което срещаме, е едно предметно учение.
Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе.
Всичко, което срещаме, е едно предметно учение.
Ти трябва да знаеш как да се обхождаш. Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
към беседата >>
И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото.
И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии.
И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото.
Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена. В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала. Понеже нямала достатъчно топлина.
към беседата >>
Има и други линии сега.
Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи. Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела.
Има и други линии сега.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш как да се обхождаш.
Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение.
Ти трябва да знаеш как да се обхождаш.
Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
към беседата >>
Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания.
А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото.
Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания.
Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена. В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала. Понеже нямала достатъчно топлина.
към беседата >>
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек.
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек.
Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар. Това е играчка. Какво са 80 години? Какво е това? 80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение. Ти трябва да знаеш как да се обхождаш.
Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.
към беседата >>
Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито.
И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания.
Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито.
Тя не е била разположена. В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала. Понеже нямала достатъчно топлина.
към беседата >>
Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар.
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек.
Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар.
Това е играчка. Какво са 80 години? Какво е това? 80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето. А за тебе се изискват милиони години, за да изминеш този път.
към беседата >>
Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си.
Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си.
Някой път може да сте неразположен. Това неразположение трябва да го различавате. Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол. Има и неразположение, което иде от мъжкия пол. Има неразположение, което иде от самите нас.
към беседата >>
Тя не е била разположена.
Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито.
Тя не е била разположена.
В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала. Понеже нямала достатъчно топлина.
към беседата >>
Това е играчка.
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек. Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар.
Това е играчка.
Какво са 80 години? Какво е това? 80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето. А за тебе се изискват милиони години, за да изминеш този път. Това, което Земята е изминала за една година, ти за милиони години можеш да го изминеш.
към беседата >>
Някой път може да сте неразположен.
Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си.
Някой път може да сте неразположен.
Това неразположение трябва да го различавате. Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол. Има и неразположение, което иде от мъжкия пол. Има неразположение, което иде от самите нас. Това трябва да го различавате.
към беседата >>
В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала.
И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена.
В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала.
Понеже нямала достатъчно топлина.
към беседата >>
Какво са 80 години?
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек. Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар. Това е играчка.
Какво са 80 години?
Какво е това? 80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето. А за тебе се изискват милиони години, за да изминеш този път. Това, което Земята е изминала за една година, ти за милиони години можеш да го изминеш. Колко километра е орбитата на Земята?
към беседата >>
Това неразположение трябва да го различавате.
Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си. Някой път може да сте неразположен.
Това неразположение трябва да го различавате.
Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол. Има и неразположение, което иде от мъжкия пол. Има неразположение, което иде от самите нас. Това трябва да го различавате. Не считайте, че всяко неразположение, което имате, е ваше.
към беседата >>
Понеже нямала достатъчно топлина.
И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена. В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала.
Понеже нямала достатъчно топлина.
към беседата >>
Какво е това?
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек. Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар. Това е играчка. Какво са 80 години?
Какво е това?
80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето. А за тебе се изискват милиони години, за да изминеш този път. Това, което Земята е изминала за една година, ти за милиони години можеш да го изминеш. Колко километра е орбитата на Земята? Вие сте учени.
към беседата >>
Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол.
Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си. Някой път може да сте неразположен. Това неразположение трябва да го различавате.
Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол.
Има и неразположение, което иде от мъжкия пол. Има неразположение, което иде от самите нас. Това трябва да го различавате. Не считайте, че всяко неразположение, което имате, е ваше. Ще намерите произхода му.
към беседата >>
Вие не знаете законите.
Вие не знаете законите.
Вие живеете в едно статическо положение и казвате: „Да поживеем.“ Ти може да си малко дете на 5 години, може да си по-голям – 15-годишен, а може да си възрастен на 21 година. Сам си още. Като минеш 21 година, то вече господарите на този свят ще те впрегнат. Някой път един кон го впрягат в каруцата. Някой път господарят впряга един кон в каруцата.
към беседата >>
80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето.
Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек. Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар. Това е играчка. Какво са 80 години? Какво е това?
80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето.
А за тебе се изискват милиони години, за да изминеш този път. Това, което Земята е изминала за една година, ти за милиони години можеш да го изминеш. Колко километра е орбитата на Земята? Вие сте учени. От Слънцето до Земята има 92 милиона мили.
към беседата >>
Има и неразположение, което иде от мъжкия пол.
Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си. Някой път може да сте неразположен. Това неразположение трябва да го различавате. Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол.
Има и неразположение, което иде от мъжкия пол.
Има неразположение, което иде от самите нас. Това трябва да го различавате. Не считайте, че всяко неразположение, което имате, е ваше. Ще намерите произхода му. И ако намерите произхода му, вие ще го коригирате.
към беседата >>
2.
Прави и криви линии
,
МОК
, София, 10.11.1939г.,
Тогава кривата линия седи от колко точки?
Тогава правата и кривата линия на какво ще ги уподобите? Правата седи само от две точки. Между две точки може да се прекара само една права линия. Тия съседни точки са много наблизо.
Тогава кривата линия седи от колко точки?
От много повече. Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки. Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата.
към беседата >>
Може някой да ги направи ясни, преувеличени, той може да ги направи по-малки, по-големи, за да бъдат ясни за човешкия ум, но всичките поети имат желание да опишат страданието, тъй както е, и да опишат красотата на някой предмет, тъй както е.
Сега по какво се отличава един поет? Поетът може да описва нещата както са. Изобщо целта на поета е, като описва страданията, да ги опише такива, каквито са. Целта е да опише нещата в стихове такива, каквито са.
Може някой да ги направи ясни, преувеличени, той може да ги направи по-малки, по-големи, за да бъдат ясни за човешкия ум, но всичките поети имат желание да опишат страданието, тъй както е, и да опишат красотата на някой предмет, тъй както е.
към беседата >>
От много повече.
Тогава правата и кривата линия на какво ще ги уподобите? Правата седи само от две точки. Между две точки може да се прекара само една права линия. Тия съседни точки са много наблизо. Тогава кривата линия седи от колко точки?
От много повече.
Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки. Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии.
към беседата >>
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично.
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично.
Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични. Та всеки от вас може да бъде поет. Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи.
към беседата >>
Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки.
Правата седи само от две точки. Между две точки може да се прекара само една права линия. Тия съседни точки са много наблизо. Тогава кривата линия седи от колко точки? От много повече.
Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки.
Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини.
към беседата >>
Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични.
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично.
Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични.
Та всеки от вас може да бъде поет. Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите.
към беседата >>
Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия.
Между две точки може да се прекара само една права линия. Тия съседни точки са много наблизо. Тогава кривата линия седи от колко точки? От много повече. Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки.
Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия.
Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини. Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър.
към беседата >>
Та всеки от вас може да бъде поет.
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично. Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични.
Та всеки от вас може да бъде поет.
Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много.
към беседата >>
Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия.
Тия съседни точки са много наблизо. Тогава кривата линия седи от колко точки? От много повече. Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки. Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия.
Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия.
Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини. Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър. Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър.
към беседата >>
Когато мислите право, вие сте поет.
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично. Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични. Та всеки от вас може да бъде поет.
Когато мислите право, вие сте поет.
Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали.
към беседата >>
Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата.
Тогава кривата линия седи от колко точки? От много повече. Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки. Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия.
Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата.
Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини. Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър. Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър. Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
към беседата >>
Когато мислите криво, вие не сте поет.
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично. Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични. Та всеки от вас може да бъде поет. Когато мислите право, вие сте поет.
Когато мислите криво, вие не сте поет.
Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия.
към беседата >>
Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии.
От много повече. Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки. Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата.
Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии.
И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини. Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър. Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър. Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
към беседата >>
Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи.
Казвам, когато нещата не се турят в техния истински образ, не е поетично. Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични. Та всеки от вас може да бъде поет. Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет.
Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи.
Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия. Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише.
към беседата >>
И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини.
Кривата линия е сбор от прави линии, от много точки. Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии.
И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини.
Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър. Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър. Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
към беседата >>
Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите.
Всичките неща, които се турят в образи, които са естествени, са поетични. Та всеки от вас може да бъде поет. Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи.
Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите.
Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия. Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише. Ти си критик, който взимаш.
към беседата >>
Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър.
Следователно, като има да разрешиш само един въпрос, ти си в правата линия; като разрешаваш едновременно много въпроси, ти си на кривата линия. Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини.
Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър.
Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър. Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
към беседата >>
Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много.
Та всеки от вас може да бъде поет. Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите.
Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много.
Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия. Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише. Ти си критик, който взимаш. Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
към беседата >>
Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър.
Тогава, в тази крива линия, за да разрешиш тия въпроси, трябва да имаш мярката на правата линия. Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини. Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър.
Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър.
Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
към беседата >>
Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали.
Когато мислите право, вие сте поет. Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много.
Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали.
Вие не сте писали поезия. Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише. Ти си критик, който взимаш. Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
към беседата >>
Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
Ако ти не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия, не може да разрешиш и голямата. Всяка голяма мъчнотия е сбор от много мъчнотии. И голямото добро по същия закон е сбор от много малки добрини. Ти, ако в малкото не си добър, и в многото не можеш да бъдеш добър. Пък ако си добър в многото, и в малкото си добър.
Ако си лош в многото, и в малкото си лош.
към беседата >>
Вие не сте писали поезия.
Когато мислите криво, вие не сте поет. Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали.
Вие не сте писали поезия.
Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише. Ти си критик, който взимаш. Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
към беседата >>
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви.
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви.
Как бихте нарисували идеално човека? Някой път вие не се харесвате. Какви трябва да бъдете сега? Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека? Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате.
към беседата >>
Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише.
Страданията в света аз ги наричам – това са недовършени работи. Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия.
Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише.
Ти си критик, който взимаш. Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
към беседата >>
Как бихте нарисували идеално човека?
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви.
Как бихте нарисували идеално човека?
Някой път вие не се харесвате. Какви трябва да бъдете сега? Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека? Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате. Щом не се харесвате, де е погрешката?
към беседата >>
Ти си критик, който взимаш.
Ти идеш в бакалницата, купиш си захар за двайсет и пет стотинки, дадеш веднага парите. Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия. Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише.
Ти си критик, който взимаш.
Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
към беседата >>
Някой път вие не се харесвате.
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви. Как бихте нарисували идеално човека?
Някой път вие не се харесвате.
Какви трябва да бъдете сега? Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека? Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате. Щом не се харесвате, де е погрешката?
към беседата >>
Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
Ти купуваш от бакалницата, и една–две години не плащаш, събират се много. Ти започваш да се съмняваш, че те са надписали. Вие не сте писали поезия. Поезията се изгубва, щом започнеш да критикуваш, защото поетът е бакалин, той пише. Ти си критик, който взимаш.
Казваш: „Не си го направил правилно.“ Тогава ще започнете да се проверявате, понеже ти всякога не си вземал по двайсет и пет стотинки, някога си взимал по за два лева. Разнообразие.
към беседата >>
Какви трябва да бъдете сега?
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви. Как бихте нарисували идеално човека? Някой път вие не се харесвате.
Какви трябва да бъдете сега?
Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека? Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате. Щом не се харесвате, де е погрешката?
към беседата >>
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало.
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало.
Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът? Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем. Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият.
към беседата >>
Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека?
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви. Как бихте нарисували идеално човека? Някой път вие не се харесвате. Какви трябва да бъдете сега?
Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека?
Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате. Щом не се харесвате, де е погрешката?
към беседата >>
Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът?
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало.
Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът?
Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем. Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият. Казва, той е поет.
към беседата >>
Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате.
Някой път вие не се харесвате, искате да бъдете някакви. Как бихте нарисували идеално човека? Някой път вие не се харесвате. Какви трябва да бъдете сега? Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека?
Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате.
Щом не се харесвате, де е погрешката?
към беседата >>
Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем.
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало. Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът?
Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем.
Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият. Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет?
към беседата >>
Щом не се харесвате, де е погрешката?
Как бихте нарисували идеално човека? Някой път вие не се харесвате. Какви трябва да бъдете сега? Искате да бъдете красиви, но в какво седи красотата на човека? Казвате, че лицето не е тъй, както трябва, не е обло, не е продълговато или челото, носът не трябва да бъде такъв; носа, ушите някой път не си харесвате.
Щом не се харесвате, де е погрешката?
към беседата >>
Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът.
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало. Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът? Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем.
Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът.
Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият. Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише.
към беседата >>
Имате една права линия AB.
Имате една права линия AB.
Туй показва един разрез на устата. Не харесвате устата. В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът.
към беседата >>
Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога?
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало. Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът? Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем. Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът.
Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога?
Той пише, горкият. Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише. Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел.
към беседата >>
Туй показва един разрез на устата.
Имате една права линия AB.
Туй показва един разрез на устата.
Не харесвате устата. В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита.
към беседата >>
Той пише, горкият.
Казвам, когато хората се критикуват в поезията, аз считам, че със звонкови не се е плащало. Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът? Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем. Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога?
Той пише, горкият.
Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише. Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел. Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо.
към беседата >>
Не харесвате устата.
Имате една права линия AB. Туй показва един разрез на устата.
Не харесвате устата.
В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор.
към беседата >>
Казва, той е поет.
Щом ме критикуват, тогава кой е бакалинът? Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем. Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият.
Казва, той е поет.
Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише. Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел. Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо. Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
към беседата >>
В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата.
Имате една права линия AB. Туй показва един разрез на устата. Не харесвате устата.
В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата.
Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не.
към беседата >>
Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет?
Онзи, който те критикува, той е онзи, който вземал назаем. Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият. Казва, той е поет.
Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет?
Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише. Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел. Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо. Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
към беседата >>
Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет.
Имате една права линия AB. Туй показва един разрез на устата. Не харесвате устата. В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата.
Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет.
Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не. Но ако турите един човек на това място, той не може да знае.
към беседата >>
Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише.
Ти ще кажеш в себе си: „Аз съм бакалинът, той е един от клиентите, който може да ме критикува.“ Като те критикува направо, ще кажеш: „Аз съм бакалинът, той е клиентът. Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият. Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет?
Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише.
Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел. Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо. Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
към беседата >>
Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът.
Имате една права линия AB. Туй показва един разрез на устата. Не харесвате устата. В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет.
Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът.
Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не. Но ако турите един човек на това място, той не може да знае. Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го.
към беседата >>
Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел.
Клиентът има право да критикува бакалина.“ И той критикува някой път. Кога? Той пише, горкият. Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише.
Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел.
Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо. Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
към беседата >>
Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита.
Туй показва един разрез на устата. Не харесвате устата. В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът.
Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита.
Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не. Но ако турите един човек на това място, той не може да знае. Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го. Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
към беседата >>
Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо.
Той пише, горкият. Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише. Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел.
Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо.
Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
към беседата >>
Този човек в яденето прави избор.
Не харесвате устата. В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита.
Този човек в яденето прави избор.
Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не. Но ако турите един човек на това място, той не може да знае. Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го. Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
към беседата >>
Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
Казва, той е поет. Но казвам, този бакалин, ако нямаше клиенти, ако клиентите не вземаха назаем, щеше ли да стане поет? Да благодари, че тези клиенти не плащат: той се научи да пише. Като плащат те, той не пише, но все таки той иска да знае колко оборот е направил, трябва да знае колко пари е взел. Държавата ще каже, че от този капитал, с който търговецът търгува, държавата трябва да вземе нещо.
Бакалинът много причини има да стане поет, външни са причините, които го заставят да пише.
към беседата >>
Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не.
В устата горната и долната бърна, това са полета за приемане на чувствата. Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор.
Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не.
Но ако турите един човек на това място, той не може да знае. Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го. Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
към беседата >>
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света.
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света.
За да станете поети. Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света. Ти в противоречията започваш да мислиш. Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата. Тя ще те застави да мислиш.
към беседата >>
Но ако турите един човек на това място, той не може да знае.
Ти с устата усещаш онази деликатност, която се крие в някой предмет. Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не.
Но ако турите един човек на това място, той не може да знае.
Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го. Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
към беседата >>
За да станете поети.
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света.
За да станете поети.
Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света. Ти в противоречията започваш да мислиш. Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата. Тя ще те застави да мислиш. Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект.
към беседата >>
Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го.
Като приближиш един предмет до устните, още като допреш, усещаш какъв е предметът. Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не. Но ако турите един човек на това място, той не може да знае.
Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го.
Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
към беседата >>
Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света.
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света. За да станете поети.
Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света.
Ти в противоречията започваш да мислиш. Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата. Тя ще те застави да мислиш. Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект. Те не са такива мъчения, както ние мислим.
към беседата >>
Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
Следователно, колкото долната бърна е по-дебела, колкото туй поле е по-гладко, толкова чувствителността е по-развита. Този човек в яденето прави избор. Запример много от животните между хилядите треви, които има, още като бутне тревата, знае за ядене ли е, или не. Но ако турите един човек на това място, той не може да знае. Сготвеното ядене той, като го бутне, различава го.
Но чувствителността на устата не е само един вид, много видове чувствителност има устата.
към беседата >>
Ти в противоречията започваш да мислиш.
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света. За да станете поети. Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света.
Ти в противоречията започваш да мислиш.
Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата. Тя ще те застави да мислиш. Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект. Те не са такива мъчения, както ние мислим.
към беседата >>
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза.
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза.
Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта. И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма. Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света.
към беседата >>
Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата.
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света. За да станете поети. Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света. Ти в противоречията започваш да мислиш.
Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата.
Тя ще те застави да мислиш. Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект. Те не са такива мъчения, както ние мислим.
към беседата >>
Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта.
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза.
Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта.
И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма. Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой.
към беседата >>
Тя ще те застави да мислиш.
По някой път искате да знаете защо са мъчнотиите в света. За да станете поети. Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света. Ти в противоречията започваш да мислиш. Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата.
Тя ще те застави да мислиш.
Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект. Те не са такива мъчения, както ние мислим.
към беседата >>
И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма.
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза. Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта.
И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма.
Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера.
към беседата >>
Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект.
За да станете поети. Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света. Ти в противоречията започваш да мислиш. Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата. Тя ще те застави да мислиш.
Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект.
Те не са такива мъчения, както ние мислим.
към беседата >>
Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен.
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза. Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта. И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма.
Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен.
Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не.
към беседата >>
Те не са такива мъчения, както ние мислим.
Без мъчнотии поезия не може да има; страданията, това са поезията в света. Ти в противоречията започваш да мислиш. Ако знаеш как да мислиш, то е разумно нещо в природата. Тя ще те застави да мислиш. Като започнеш да мислиш добре, тия страдания вече изгубват своя ефект.
Те не са такива мъчения, както ние мислим.
към беседата >>
Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се.
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза. Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта. И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма. Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен.
Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се.
Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е.
към беседата >>
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка.
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка.
Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло. Даденият капитал трябва да се обработва. За бъдеще ще има други условия. В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата. Защо роптаеш, че животът ти не е добър?
към беседата >>
Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света.
В хората, в които има голяма любознателност, това не е като правило, но изобщо, горната бърна се издава надолу, крайните страни на устата се издигат нагоре, средната част слиза. Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта. И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма. Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се.
Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света.
Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа.
към беседата >>
Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло.
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка.
Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло.
Даденият капитал трябва да се обработва. За бъдеще ще има други условия. В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата. Защо роптаеш, че животът ти не е добър? Ти всякога можеш да го направиш добър.
към беседата >>
Тя е сила, която дава устой.
Онези, които са много любознателни, много обичат да боравят с чужди работи, и носът взема вич, носът слиза надолу и се завърта. И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма. Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света.
Тя е сила, която дава устой.
Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа. Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата.
към беседата >>
Даденият капитал трябва да се обработва.
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка. Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло.
Даденият капитал трябва да се обработва.
За бъдеще ще има други условия. В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата. Защо роптаеш, че животът ти не е добър? Ти всякога можеш да го направиш добър. Вие ще бъдете толкова умни…
към беседата >>
Устата показва устойчивост на характера.
И той иска да знае, казва: „Я ме научи, и аз да зная.“ И той слиза, и придобива комическа форма. Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой.
Устата показва устойчивост на характера.
Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа. Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата. Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не.
към беседата >>
За бъдеще ще има други условия.
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка. Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло. Даденият капитал трябва да се обработва.
За бъдеще ще има други условия.
В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата. Защо роптаеш, че животът ти не е добър? Ти всякога можеш да го направиш добър. Вие ще бъдете толкова умни…
към беседата >>
Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не.
Когато носът иска да научи това, което устата научават, той става смешен. Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера.
Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не.
Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа. Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата. Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не. Носът показва дали ще свърши работата, или не.
към беседата >>
В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата.
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка. Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло. Даденият капитал трябва да се обработва. За бъдеще ще има други условия.
В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата.
Защо роптаеш, че животът ти не е добър? Ти всякога можеш да го направиш добър. Вие ще бъдете толкова умни…
към беседата >>
Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е.
Щом носът се влияе от устата, той става малко комичен, изопачава се. Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не.
Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е.
По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа. Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата. Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не. Носът показва дали ще свърши работата, или не.
към беседата >>
Защо роптаеш, че животът ти не е добър?
Та казвам, при сегашните условия вече му е даден известен капитал в неговия ум, в мозъка. Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло. Даденият капитал трябва да се обработва. За бъдеще ще има други условия. В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата.
Защо роптаеш, че животът ти не е добър?
Ти всякога можеш да го направиш добър. Вие ще бъдете толкова умни…
към беседата >>
По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа.
Носът не може да носи формата на устата и устата не може да носи формата на носа, защото устата е силна в пасивното в света. Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е.
По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа.
Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата. Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не. Носът показва дали ще свърши работата, или не.
към беседата >>
Ти всякога можеш да го направиш добър.
Има известен капитал, вложен в неговото сърце, има известен капитал, вложен в неговото тяло. Даденият капитал трябва да се обработва. За бъдеще ще има други условия. В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата. Защо роптаеш, че животът ти не е добър?
Ти всякога можеш да го направиш добър.
Вие ще бъдете толкова умни…
към беседата >>
Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата.
Тя е сила, която дава устой. Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа.
Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата.
Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не. Носът показва дали ще свърши работата, или не.
към беседата >>
Вие ще бъдете толкова умни…
Даденият капитал трябва да се обработва. За бъдеще ще има други условия. В дадения случай използвай това, което имаш, защото ти, като роптаеш, ще намериш основата. Защо роптаеш, че животът ти не е добър? Ти всякога можеш да го направиш добър.
Вие ще бъдете толкова умни…
към беседата >>
Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не.
Устата показва устойчивост на характера. Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа. Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата.
Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не.
Носът показва дали ще свърши работата, или не.
към беседата >>
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло.
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло.
Ученици били, искали да учат, нямат средства. Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет. Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита.
към беседата >>
Носът показва дали ще свърши работата, или не.
Устата показва дали човек може да издържа обсадата, или не, а пък носът показва дали човек може да победи, или не. Устата не може да покаже дали ще победиш, или не; тя показва издръжливостта каква е. По устата може да познаеш дали един човек може да издържа, или не в една работа. Като обещае, дали ще устои на думата си, показва устата. Но устата няма да покаже дали ще свърши тази работа, или не.
Носът показва дали ще свърши работата, или не.
към беседата >>
Ученици били, искали да учат, нямат средства.
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло.
Ученици били, искали да учат, нямат средства.
Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет. Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади.
към беседата >>
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава.
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава.
Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи. Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва. Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата?
към беседата >>
Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет.
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло. Ученици били, искали да учат, нямат средства.
Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет.
Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади. Казва: „Синко, ти спаси живота ми.
към беседата >>
Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи.
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава.
Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи.
Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва. Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава?
към беседата >>
Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката.
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло. Ученици били, искали да учат, нямат средства. Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет.
Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката.
Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади. Казва: „Синко, ти спаси живота ми. Ти си много добро дете.
към беседата >>
Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва.
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава. Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи.
Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва.
Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите.
към беседата >>
Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади.
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло. Ученици били, искали да учат, нямат средства. Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет. Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката.
Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади.
Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади. Казва: „Синко, ти спаси живота ми. Ти си много добро дете. Ела, аз ще те уча, синко.“
към беседата >>
Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите.
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава. Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи. Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва.
Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите.
По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите. Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение.
към беседата >>
Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита.
Двама приятели се оплаквали, не им вървяло. Ученици били, искали да учат, нямат средства. Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет. Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади.
Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита.
Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади. Казва: „Синко, ти спаси живота ми. Ти си много добро дете. Ела, аз ще те уча, синко.“
към беседата >>
По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса?
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава. Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи. Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва. Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите.
По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса?
Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите. Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение. Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите.
към беседата >>
Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади.
Ученици били, искали да учат, нямат средства. Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет. Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита.
Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади.
Казва: „Синко, ти спаси живота ми. Ти си много добро дете. Ела, аз ще те уча, синко.“
към беседата >>
Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата?
Каква е разликата между онзи, който устоява и онзи, който побеждава. Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи. Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва. Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса?
Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата?
Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите. Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение. Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите. Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
към беседата >>
Казва: „Синко, ти спаси живота ми.
Казват: „Другите ще станат учени, ние дето ходим, никой нищо не ни дава.“ Един ден един им казва: „Аз да ви дам един съвет. Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади.
Казва: „Синко, ти спаси живота ми.
Ти си много добро дете. Ела, аз ще те уча, синко.“
към беседата >>
Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава?
Онзи, който устоява, не показва, че той ще победи. Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва. Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата?
Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава?
Много зле ще свършите. Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение. Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите. Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
към беседата >>
Ти си много добро дете.
Един български чорбаджия обича да се разхожда покрай брега на реката. Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади. Казва: „Синко, ти спаси живота ми.
Ти си много добро дете.
Ела, аз ще те уча, синко.“
към беседата >>
Много зле ще свършите.
Онзи с устата започва една война, а с ума се свършва. Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава?
Много зле ще свършите.
Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение. Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите. Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
към беседата >>
Ела, аз ще те уча, синко.“
Като се разхожда, единият от вас ще го блъсне в реката, пък другият ще иде да го извади. Като го извадите, той ще ви даде, и вие туй ще си го разделите.“ Те направят опита. Той като се разхожда, единият го блъска, другият се спуска да го извади. Казва: „Синко, ти спаси живота ми. Ти си много добро дете.
Ела, аз ще те уча, синко.“
към беседата >>
Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение.
Яденето е една война, като хванеш изведнъж със зъбите. По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите.
Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение.
Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите. Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
към беседата >>
Вас ви се вижда малко приказно, че дето ще ходиш да крадеш, блъсни богатия във водата, другият да го извади.
Вас ви се вижда малко приказно, че дето ще ходиш да крадеш, блъсни богатия във водата, другият да го извади.
Богатият казва: „Синко, аз много ти благодаря, че ти не мислиш като онзи. Ако и двамата ме бяхте блъснали, щях да се удавя. Добре че единият мисли да ме блъсне, а другият не мисли така.“ Богатият разсъждава правилно. Казва: „Ела да те изуча, та да няма нужда да блъскате чорбаджията във водата.“
към беседата >>
Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите.
По някой път вие с устата, ако ухапете някого, как ще разрешите въпроса? Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите. Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение.
Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите.
Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
към беседата >>
Богатият казва: „Синко, аз много ти благодаря, че ти не мислиш като онзи.
Вас ви се вижда малко приказно, че дето ще ходиш да крадеш, блъсни богатия във водата, другият да го извади.
Богатият казва: „Синко, аз много ти благодаря, че ти не мислиш като онзи.
Ако и двамата ме бяхте блъснали, щях да се удавя. Добре че единият мисли да ме блъсне, а другият не мисли така.“ Богатият разсъждава правилно. Казва: „Ела да те изуча, та да няма нужда да блъскате чорбаджията във водата.“
към беседата >>
Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
Ако носът ви не вземе участие в тази война, ако ухапете човека, как ще свършите работата? Да кажем, забиете зъбите, кръвта излезе из устата, как ще свършите войната тогава? Много зле ще свършите. Тогава носът ще ви каже: „Този човек не трябва да го пипаш, понеже той е силен.“ Носът ще ви покаже, че не трябва да пипаш, защото, ако пипнеш, ще се намериш в трудно положение. Устата, като дойдеш до нея, тя те хваща между зъбите.
Тя има само един метод – каквото дойде, казва: „Я кажете на зъбите какво решават.“ Казват: „Трябва да го сдъвчем.“
към беседата >>
Ако и двамата ме бяхте блъснали, щях да се удавя.
Вас ви се вижда малко приказно, че дето ще ходиш да крадеш, блъсни богатия във водата, другият да го извади. Богатият казва: „Синко, аз много ти благодаря, че ти не мислиш като онзи.
Ако и двамата ме бяхте блъснали, щях да се удавя.
Добре че единият мисли да ме блъсне, а другият не мисли така.“ Богатият разсъждава правилно. Казва: „Ела да те изуча, та да няма нужда да блъскате чорбаджията във водата.“
към беседата >>
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни.
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни.
Има неща, които, като дъвчеш, са приятни. Ако дъвчем един горчив плод, какво правите? Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе.
към беседата >>
Добре че единият мисли да ме блъсне, а другият не мисли така.“ Богатият разсъждава правилно.
Вас ви се вижда малко приказно, че дето ще ходиш да крадеш, блъсни богатия във водата, другият да го извади. Богатият казва: „Синко, аз много ти благодаря, че ти не мислиш като онзи. Ако и двамата ме бяхте блъснали, щях да се удавя.
Добре че единият мисли да ме блъсне, а другият не мисли така.“ Богатият разсъждава правилно.
Казва: „Ела да те изуча, та да няма нужда да блъскате чорбаджията във водата.“
към беседата >>
Има неща, които, като дъвчеш, са приятни.
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни.
Има неща, които, като дъвчеш, са приятни.
Ако дъвчем един горчив плод, какво правите? Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе. То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш.
към беседата >>
Казва: „Ела да те изуча, та да няма нужда да блъскате чорбаджията във водата.“
Вас ви се вижда малко приказно, че дето ще ходиш да крадеш, блъсни богатия във водата, другият да го извади. Богатият казва: „Синко, аз много ти благодаря, че ти не мислиш като онзи. Ако и двамата ме бяхте блъснали, щях да се удавя. Добре че единият мисли да ме блъсне, а другият не мисли така.“ Богатият разсъждава правилно.
Казва: „Ела да те изуча, та да няма нужда да блъскате чорбаджията във водата.“
към беседата >>
Ако дъвчем един горчив плод, какво правите?
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни. Има неща, които, като дъвчеш, са приятни.
Ако дъвчем един горчив плод, какво правите?
Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе. То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш. Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване.
към беседата >>
Или аз изваждам заключението: като си чорбаджия, не чакай да те блъснат в реката, че тогава да помагаш, предвиждай нещата.
Или аз изваждам заключението: като си чорбаджия, не чакай да те блъснат в реката, че тогава да помагаш, предвиждай нещата.
То е предвидливост. Ако не предвиждаш, природата ще те тури в трудно положение, докато те застави да мислиш. Може да се случи да те блъснат. Вие може да се смеете, но колцина от вас не сте изваждани от водата, които не сте блъскани?
към беседата >>
Изплювате го навън.
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни. Има неща, които, като дъвчеш, са приятни. Ако дъвчем един горчив плод, какво правите?
Изплювате го навън.
Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе. То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш. Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване. Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
към беседата >>
То е предвидливост.
Или аз изваждам заключението: като си чорбаджия, не чакай да те блъснат в реката, че тогава да помагаш, предвиждай нещата.
То е предвидливост.
Ако не предвиждаш, природата ще те тури в трудно положение, докато те застави да мислиш. Може да се случи да те блъснат. Вие може да се смеете, но колцина от вас не сте изваждани от водата, които не сте блъскани?
към беседата >>
Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението.
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни. Има неща, които, като дъвчеш, са приятни. Ако дъвчем един горчив плод, какво правите? Изплювате го навън.
Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението.
А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе. То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш. Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване. Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
към беседата >>
Ако не предвиждаш, природата ще те тури в трудно положение, докато те застави да мислиш.
Или аз изваждам заключението: като си чорбаджия, не чакай да те блъснат в реката, че тогава да помагаш, предвиждай нещата. То е предвидливост.
Ако не предвиждаш, природата ще те тури в трудно положение, докато те застави да мислиш.
Може да се случи да те блъснат. Вие може да се смеете, но колцина от вас не сте изваждани от водата, които не сте блъскани?
към беседата >>
А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе.
Не всички неща, които се дъвчат, са приятни. Има неща, които, като дъвчеш, са приятни. Ако дъвчем един горчив плод, какво правите? Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението.
А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе.
То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш. Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване. Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
към беседата >>
Може да се случи да те блъснат.
Или аз изваждам заключението: като си чорбаджия, не чакай да те блъснат в реката, че тогава да помагаш, предвиждай нещата. То е предвидливост. Ако не предвиждаш, природата ще те тури в трудно положение, докато те застави да мислиш.
Може да се случи да те блъснат.
Вие може да се смеете, но колцина от вас не сте изваждани от водата, които не сте блъскани?
към беседата >>
То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш.
Има неща, които, като дъвчеш, са приятни. Ако дъвчем един горчив плод, какво правите? Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе.
То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш.
Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване. Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
към беседата >>
Вие може да се смеете, но колцина от вас не сте изваждани от водата, които не сте блъскани?
Или аз изваждам заключението: като си чорбаджия, не чакай да те блъснат в реката, че тогава да помагаш, предвиждай нещата. То е предвидливост. Ако не предвиждаш, природата ще те тури в трудно положение, докато те застави да мислиш. Може да се случи да те блъснат.
Вие може да се смеете, но колцина от вас не сте изваждани от водата, които не сте блъскани?
към беседата >>
Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване.
Ако дъвчем един горчив плод, какво правите? Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе. То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш.
Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване.
Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
към беседата >>
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас.
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас.
Някои от вас имате изобретателност. Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо. В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения.
към беседата >>
Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
Изплювате го навън. Онзи, който не плюе, добре е ял; онзи, който не плюе, умът взел участие в яденето, той си дал мнението. А пък когато устата сама е разрешавала въпроса, без ума, винаги плюе. То са общи изводи, които са верни, че ако в една работа само устата е взела участие, ако в една работа, само чувствата са взели участие, ти ще плюеш. Ако и умът взел участие, тогава няма да плюеш, плюнката ще служи като омекчаване.
Плюнката не е дадена да я изхвърлиш навън, но то е като условие за смекчаване на ония условия, които имаш, или храната да може по-лесно да влезе в стомаха.
към беседата >>
Някои от вас имате изобретателност.
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас.
Някои от вас имате изобретателност.
Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо. В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба.
към беседата >>
Да дойдем сега до главния принцип.
Да дойдем сега до главния принцип.
Казваме, каква е причината на нещата? Има една Разумност в света. Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво.
към беседата >>
Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо.
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас. Някои от вас имате изобретателност.
Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо.
В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни.
към беседата >>
Казваме, каква е причината на нещата?
Да дойдем сега до главния принцип.
Казваме, каква е причината на нещата?
Има една Разумност в света. Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има.
към беседата >>
В този клас изобретете нещо.
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас. Някои от вас имате изобретателност. Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо.
В този клас изобретете нещо.
Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни. Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата.
към беседата >>
Има една Разумност в света.
Да дойдем сега до главния принцип. Казваме, каква е причината на нещата?
Има една Разумност в света.
Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те.
към беседата >>
Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята?
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас. Някои от вас имате изобретателност. Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо. В този клас изобретете нещо.
Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята?
Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни. Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата. Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината.
към беседата >>
Някои казват, че нямало никаква разумност в света.
Да дойдем сега до главния принцип. Казваме, каква е причината на нещата? Има една Разумност в света.
Някои казват, че нямало никаква разумност в света.
Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване?
към беседата >>
Златото има особени трептения.
Казвам, развивайте дарбите, които са поставени във вас. Някои от вас имате изобретателност. Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо. В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята?
Златото има особени трептения.
Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни. Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата. Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината. Хората от зор са научили тия работи.
към беседата >>
Те чувстват само нещата.
Да дойдем сега до главния принцип. Казваме, каква е причината на нещата? Има една Разумност в света. Някои казват, че нямало никаква разумност в света.
Те чувстват само нещата.
Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност.
към беседата >>
Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба.
Някои от вас имате изобретателност. Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо. В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения.
Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба.
Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни. Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата. Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината. Хората от зор са научили тия работи.
към беседата >>
Защото ти минаваш покрай едно дърво.
Да дойдем сега до главния принцип. Казваме, каква е причината на нещата? Има една Разумност в света. Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата.
Защото ти минаваш покрай едно дърво.
Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен.
към беседата >>
Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни.
Вие, като седите, не знаете какво да правите, изобретете нещо. В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба.
Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни.
Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата. Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината. Хората от зор са научили тия работи.
към беседата >>
Туй дърво ти обажда каква разумност има.
Казваме, каква е причината на нещата? Има една Разумност в света. Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво.
Туй дърво ти обажда каква разумност има.
Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване?
към беседата >>
Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата.
В този клас изобретете нещо. Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни.
Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата.
Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината. Хората от зор са научили тия работи.
към беседата >>
Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те.
Има една Разумност в света. Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има.
Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те.
Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш.
към беседата >>
Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината.
Всички не сте богати, умът ви работи, защо да не изучавате предмета по научен начин, на физическа основа да може да намерите начин да намирате златото в земята? Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни. Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата.
Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината.
Хората от зор са научили тия работи.
към беседата >>
Каква разумност има в туй бодване?
Някои казват, че нямало никаква разумност в света. Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те.
Каква разумност има в туй бодване?
Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш. Тогава в туй бодване има смисъл.
към беседата >>
Хората от зор са научили тия работи.
Златото има особени трептения. Сега във физиката имат известни инструменти, отдалеч знаят какво направление вземат тия подводници, следят движението на тия подводници, пуснат мината и може да потопят кораба. Учени хора са, като се движи подводницата, отбелязват с един инструмент движението: както сянката на един предмет, така се движат и тия вълни. Един седи и наблюдава, а инструментът показва накъде е подводницата. Като дойде до известно място, бутне едно бутонче, там има мина поставена, и избухне мината.
Хората от зор са научили тия работи.
към беседата >>
Няма никаква разумност.
Те чувстват само нещата. Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване?
Няма никаква разумност.
Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш. Тогава в туй бодване има смисъл. В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си.
към беседата >>
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат.
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат.
Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят. Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага. Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари. Туй още не е знание. Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш.
към беседата >>
Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен.
Защото ти минаваш покрай едно дърво. Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност.
Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен.
Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш. Тогава в туй бодване има смисъл. В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си. След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
към беседата >>
Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят.
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат.
Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят.
Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага. Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари. Туй още не е знание. Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш. Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
към беседата >>
Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване?
Туй дърво ти обажда каква разумност има. Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен.
Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване?
Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш. Тогава в туй бодване има смисъл. В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си. След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
към беседата >>
Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага.
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат. Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят.
Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага.
Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари. Туй още не е знание. Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш. Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
към беседата >>
Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш.
Ти вървиш, онези дървета, които имат иглообразни листа – бодне те. Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване?
Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш.
Тогава в туй бодване има смисъл. В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си. След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
към беседата >>
Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари.
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат. Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят. Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага.
Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари.
Туй още не е знание. Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш. Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
към беседата >>
Тогава в туй бодване има смисъл.
Каква разумност има в туй бодване? Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш.
Тогава в туй бодване има смисъл.
В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си. След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
към беседата >>
Туй още не е знание.
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат. Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят. Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага. Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари.
Туй още не е знание.
Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш. Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
към беседата >>
В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си.
Няма никаква разумност. Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш. Тогава в туй бодване има смисъл.
В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си.
След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
към беседата >>
Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш.
Някой път, вие не сте правили опити, да помиришеш парите на какво миришат. Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят. Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага. Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари. Туй още не е знание.
Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш.
Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
към беседата >>
След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
Ти вадиш заключение, че трябва да бъдеш внимателен, понеже туй бодване на ръката е болезнено, но това бодване в очите може да те лиши от един орган, който може да ти бъде полезен. Ако те бодне туй листце, каква разумност има в туй бодване? Там няма никаква разумност, но ако дълбоко си заспал, че дойде някой твой приятел, не те бута, но те бодне с една игла, ти скочиш. Тогава в туй бодване има смисъл. В самото бодване няма, но онзи, който те бодва, употребява бодването за нещо разумно, той има нещо в ума си.
След като се прояви твоето съзнание, може да ти каже защо те е боднал.
към беседата >>
Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
Ваши двама приятели, като турят наполеон в земята, го намират с пръчката, но други заровени пари не могат да намерят. Те намират заровения наполеон, защото умът на тия, които го заровили, работи – между онзи, който го заровил, и онзи, който търси, има връзка и той с мисълта им помага. Не че той е научил това изкуство да намира заровени пари. Туй още не е знание. Знанието е непосредствено ония вълни, които излизат от парите, ония радиации, да ги схванеш.
Ако това можеш да схващаш, ти ще идеш направо на мястото.
към беседата >>
Нали сега вие всички обичате да бодвате.
Нали сега вие всички обичате да бодвате.
Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате. Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате. Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук?
към беседата >>
За туй състояние човек трябва да бъде много чист.
За туй състояние човек трябва да бъде много чист.
Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал. Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават. Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи. Ако са повредени очите, причината е в инструмента. Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате.
към беседата >>
Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате.
Нали сега вие всички обичате да бодвате.
Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате.
Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате. Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина.
към беседата >>
Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал.
За туй състояние човек трябва да бъде много чист.
Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал.
Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават. Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи. Ако са повредени очите, причината е в инструмента. Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате. Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре.
към беседата >>
Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате.
Нали сега вие всички обичате да бодвате. Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате.
Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате.
Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината?
към беседата >>
Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават.
За туй състояние човек трябва да бъде много чист. Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал.
Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават.
Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи. Ако са повредени очите, причината е в инструмента. Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате. Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре. Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
към беседата >>
Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър.
Нали сега вие всички обичате да бодвате. Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате. Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате.
Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър.
Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш.
към беседата >>
Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи.
За туй състояние човек трябва да бъде много чист. Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал. Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават.
Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи.
Ако са повредени очите, причината е в инструмента. Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате. Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре. Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
към беседата >>
Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва.
Нали сега вие всички обичате да бодвате. Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате. Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате. Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър.
Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва.
Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода?
към беседата >>
Ако са повредени очите, причината е в инструмента.
За туй състояние човек трябва да бъде много чист. Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал. Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават. Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи.
Ако са повредени очите, причината е в инструмента.
Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате. Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре. Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
към беседата >>
Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук?
Нали сега вие всички обичате да бодвате. Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате. Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате. Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва.
Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук?
Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си?
към беседата >>
Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате.
За туй състояние човек трябва да бъде много чист. Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал. Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават. Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи. Ако са повредени очите, причината е в инструмента.
Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате.
Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре. Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
към беседата >>
Обидата седи в това, че не говориш една истина.
Всеки от вас има една игла, с нея се бодвате. Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате. Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук?
Обидата седи в това, че не говориш една истина.
Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак?
към беседата >>
Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре.
Всички хора страдат от една вътрешна нечистота, която препятства на инструмента, който Бог ви е дал. Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават. Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи. Ако са повредени очите, причината е в инструмента. Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате.
Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре.
Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
към беседата >>
Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината?
Много обиди стават, понеже някой път не знаете как да бодвате. Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина.
Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината?
Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш.
към беседата >>
Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
Ако вие всички бяхте живели добре, според Божия закон, всичко в света е така направено, че и най-големите мъчнотии лесно се разрешават. Ако мъчно се разрешават, причината е във вас, вашият инструмент не работи. Ако са повредени очите, причината е в инструмента. Ако очите ви са здрави, няма да се блъскате. Ако сърцето ви функционира правилно, ако умът ви функционира правилно, всичко ще се нарежда добре.
Противоречията, които съществуват в света, имат една вътрешна анормалност.
към беседата >>
Не знаеш да се обхождаш.
Запример наместо да забиеш иглата една десета от милиметъра, ти забиеш цял един милиметър. Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината?
Не знаеш да се обхождаш.
В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш.
към беседата >>
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение.
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение.
Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението. Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята.
към беседата >>
В какво седи добрата обхода?
Наместо да забиеш иглата един път, ти забиваш десет пъти повече, отколкото трябва. Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш.
В какво седи добрата обхода?
Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш?
към беседата >>
Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението.
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение.
Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението.
Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го.
към беседата >>
Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си?
Вие казвате тъй: „Ти си голям невежа.“ В какво седи обидата тук? Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода?
Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си?
Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш? Този, който го носиш, може като тебе да върви.
към беседата >>
Един пример.
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение. Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението.
Един пример.
Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер.
към беседата >>
Значи, какво трябва да правиш със счупения крак?
Обидата седи в това, че не говориш една истина. Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си?
Значи, какво трябва да правиш със счупения крак?
Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш? Този, който го носиш, може като тебе да върви. Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията?
към беседата >>
Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер.
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение. Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението. Един пример.
Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер.
Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка.
към беседата >>
Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш.
Казваш: „Ти си много лош човек.“ В какво седи лошавината? Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак?
Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш.
Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш? Този, който го носиш, може като тебе да върви. Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията? Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
към беседата >>
Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки.
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение. Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението. Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер.
Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки.
Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка.
към беседата >>
Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш.
Не знаеш да се обхождаш. В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш.
Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш.
Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш? Този, който го носиш, може като тебе да върви. Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията? Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
към беседата >>
Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята.
Та сега, когато ви дойде една мъчнотия, считайте, че е за добро, не само за добро, но търсете едно разрешение. Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението. Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки.
Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята.
Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка. Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение.
към беседата >>
Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш?
В какво седи добрата обхода? Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш.
Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш?
Този, който го носиш, може като тебе да върви. Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията? Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
към беседата >>
Навежда се, вдига го.
Да кажем, една малка постъпка може да поправи положението. Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята.
Навежда се, вдига го.
Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка. Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение. Другите минават, и не виждат листа.
към беседата >>
Този, който го носиш, може като тебе да върви.
Ако караш човека със счупения крак да ходи, умен човек ли си? Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш?
Този, който го носиш, може като тебе да върви.
Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията? Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
към беседата >>
Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер.
Един пример. Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го.
Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер.
Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка. Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение. Другите минават, и не виждат листа.
към беседата >>
Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията?
Значи, какво трябва да правиш със счупения крак? Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш? Този, който го носиш, може като тебе да върви.
Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията?
Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
към беседата >>
Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка.
Един голям банкерин дава обявление, че му трябва един касиер, един честен момък търси за касиер. Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер.
Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка.
Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка. Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение. Другите минават, и не виждат листа.
към беседата >>
Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
Ще вземеш човека на гърба, ще го носиш. Тогава ти минаваш за добър човек, искаш да помагаш. Срещнеш един здрав човек, туриш го на гърба си, какъв ще бъдеш? Този, който го носиш, може като тебе да върви. Казваш: „Хайде, да не се умориш, ела на гърба, ще те нося.“ Питам: какви са съображенията?
Ако носиш този със счупения крак, разбирам, но ако носиш този със здравия крак…
към беседата >>
Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка.
Явяват се десет–петнайсет души, всички с препоръки. Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка.
Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка.
Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение. Другите минават, и не виждат листа.
към беседата >>
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение.
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение.
Какво трябва да правите? На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата. Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него.
към беседата >>
Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение.
Той, като ги поглежда, казва: „Ще ви имам предвид.“ Влиза един млад момък, но преди да иде при него, вижда един лист, паднал на земята. Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка.
Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение.
Другите минават, и не виждат листа.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение.
Какво трябва да правите?
На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата. Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат.
към беседата >>
Другите минават, и не виждат листа.
Навежда се, вдига го. Казва: „Четох във вестника, че ви трябва един касиер. Аз нямам препоръки.“ „Вие, казва, носите най-добрата препоръка. Вдигането на този лист и поставянето намясто е най-голямата препоръка. Значи може да бъдете касиер.“ Вдигането на листа и поставянето намясто, то е един навик в него, една добра черта, то спасява цялото положение.
Другите минават, и не виждат листа.
към беседата >>
На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата.
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение. Какво трябва да правите?
На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата.
Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи.
към беседата >>
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи.
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи.
Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение. Не се дразнете. Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“.
към беседата >>
Ако ме носиш на гърба, ти си будала.
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение. Какво трябва да правите? На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата.
Ако ме носиш на гърба, ти си будала.
Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката.
към беседата >>
Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение.
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи.
Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение.
Не се дразнете. Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици.
към беседата >>
Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата.
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение. Какво трябва да правите? На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата. Ако ме носиш на гърба, ти си будала.
Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата.
Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака.
към беседата >>
Не се дразнете.
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи. Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение.
Не се дразнете.
Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици. Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре.
към беседата >>
Човек със счупения крак не ходи с него.
Вие не трябва да се спрете, да имате едно статическо положение. Какво трябва да правите? На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата. Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата.
Човек със счупения крак не ходи с него.
По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни.
към беседата >>
Вие се сърдите някой път за нищо и никакво.
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи. Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение. Не се дразнете.
Вие се сърдите някой път за нищо и никакво.
Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици. Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре. Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец.
към беседата >>
По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат.
Какво трябва да правите? На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата. Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него.
По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат.
На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни. На чувствата краката са цамбурлести.
към беседата >>
Или имате една задача, не давате достатъчно време.
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи. Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение. Не се дразнете. Вие се сърдите някой път за нищо и никакво.
Или имате една задача, не давате достатъчно време.
Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици. Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре. Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец. Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
към беседата >>
На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи.
На здравия ще кажете: „Ела да ходим двамата. Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат.
На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи.
И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни. На чувствата краката са цамбурлести. Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си.
към беседата >>
Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“.
Казвам, онзи, който се навежда, той е, който учи. Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение. Не се дразнете. Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време.
Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“.
Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици. Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре. Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец. Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
към беседата >>
И на чувствата се чупят краката.
Ако ме носиш на гърба, ти си будала. Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи.
И на чувствата се чупят краката.
Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни. На чувствата краката са цамбурлести. Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си. Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
към беседата >>
Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици.
Ако създадеш в себе си един добър навик, то е спасителното положение. Не се дразнете. Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“.
Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици.
Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре. Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец. Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
към беседата >>
Мисълта има много деликатни крака.
Ако вървим заедно, ти си умен.“ Ако туриш този със счупения крак да ходи, ти си от невежите, не разбираш отношенията на нещата. Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката.
Мисълта има много деликатни крака.
На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни. На чувствата краката са цамбурлести. Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си. Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
към беседата >>
Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре.
Не се дразнете. Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици.
Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре.
Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец. Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
към беседата >>
На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни.
Човек със счупения крак не ходи с него. По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака.
На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни.
На чувствата краката са цамбурлести. Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си. Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
към беседата >>
Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец.
Вие се сърдите някой път за нищо и никакво. Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици. Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре.
Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец.
Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
към беседата >>
На чувствата краката са цамбурлести.
По някой път казвате: „Ние такива глупости не правим.“ Всичките хора все от това страдат. На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни.
На чувствата краката са цамбурлести.
Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си. Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
към беседата >>
Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
Или имате една задача, не давате достатъчно време. Сега на вас ще ви дам да изучите „Махар Бену“ и „Давай, давай“. Всеки един да изучи едната песен за две–три седмици. Всеки да изпее песента по начин, както той намира за добре. Може да вземете едната или другата песен, но да я изпеете по всичките музикални правила, не като някой оперен певец.
Ако цялата песен не можете, то половината или четвъртината.
към беседата >>
Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си.
На дълъг път с едно счупено чувство, с едно накърнено чувство не ходи. И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни. На чувствата краката са цамбурлести.
Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си.
Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
към беседата >>
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота.
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота.
Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът. Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен. Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава.
към беседата >>
Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
И на чувствата се чупят краката. Мисълта има много деликатни крака. На мисълта краката са малко сухички, тънки, много деликатни. На чувствата краката са цамбурлести. Значи счупеното чувство ще го носиш на гърба си.
Здравото чувство ще го туриш в пътя, него няма да го носиш.
към беседата >>
Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът.
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота.
Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът.
Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен. Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му.
към беседата >>
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете.
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете.
Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните. Ти си любознателен. Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях.
към беседата >>
Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен.
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота. Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът.
Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен.
Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента.
към беседата >>
Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните.
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете.
Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните.
Ти си любознателен. Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата.
към беседата >>
Щом се тревожи, има известни трептения.
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота. Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът. Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен.
Щом се тревожи, има известни трептения.
Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша?
към беседата >>
Ти си любознателен.
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете. Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните.
Ти си любознателен.
Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба.
към беседата >>
Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен.
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота. Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът. Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен. Щом се тревожи, има известни трептения.
Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен.
Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш.
към беседата >>
Искаш да знаеш какво правят двама души.
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете. Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните. Ти си любознателен.
Искаш да знаеш какво правят двама души.
Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става.
към беседата >>
Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава.
В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота. Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът. Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен. Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен.
Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава.
Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат.
към беседата >>
Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките.
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете. Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните. Ти си любознателен. Искаш да знаеш какво правят двама души.
Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките.
Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне.
към беседата >>
Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му.
Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът. Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен. Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава.
Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му.
Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат. Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение.
към беседата >>
Те търсят начин да се приближат близо до тях.
Тогава, да кажем, вие се интересувате за някой човек да знаете. Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните. Ти си любознателен. Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките.
Те търсят начин да се приближат близо до тях.
Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва.
към беседата >>
Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента.
Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен. Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му.
Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента.
Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат. Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение. Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
към беседата >>
Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата.
Природата скрила някои работи, иска да ви опита, да разгадаете тайните. Ти си любознателен. Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях.
Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата.
Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва. Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии?
към беседата >>
Колко ще му се откъсне, като те слуша?
Щом се тревожи, има известни трептения. Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента.
Колко ще му се откъсне, като те слуша?
Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат. Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение. Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
към беседата >>
Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба.
Ти си любознателен. Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата.
Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба.
Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва. Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии? Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна.
към беседата >>
Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш.
Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен. Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша?
Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш.
Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат. Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение. Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
към беседата >>
Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става.
Искаш да знаеш какво правят двама души. Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба.
Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става.
Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва. Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии? Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна. В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
към беседата >>
Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат.
Щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш.
Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат.
Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение. Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
към беседата >>
Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне.
Когато в някоя стая са турени ябълки, децата гледат, искат да знаят откъде да влязат, да си вземат от ябълките. Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става.
Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне.
Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва. Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии? Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна. В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
към беседата >>
Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение.
Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат.
Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение.
Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
към беседата >>
Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва.
Те търсят начин да се приближат близо до тях. Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне.
Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва.
Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии? Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна. В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
към беседата >>
Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
Някой път изпейте една песен на един ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава, значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет–двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат. Ако ви даде един грош, може да е много, ако вземете неговото материално положение.
Той, да кажем, има десет гроша в джоба си, и ви даде един грош – доста е.
към беседата >>
Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии?
Често децата са любознателни да видят какво има в тръвната, защото кокошките обичат там да снасят яйцата. Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва.
Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии?
Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна. В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
към беседата >>
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление.
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление.
Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много. Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо. Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли.
към беседата >>
Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна.
Поглеждат дали има яйца, посягат, и го турят в джоба. Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва. Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии?
Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна.
В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
към беседата >>
Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много.
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление.
Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много.
Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо. Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава.
към беседата >>
Трябва да се спирате и да мислите.
Трябва да се спирате и да мислите.
Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава? Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии. Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия.
към беседата >>
В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
Това малкото дете отива на бакалина и си купува захар с яйцето, размяна става. Детето, което не е любознателно, не го интересува яйцето, не се спира, само погледне. Научно го интересува, то знае туй яйце какво ще го ползва. Може да има за него яйце, ще го тури в джоба, занася го на бакалина, казва: „Дай си мнението сега.“ Вие не правите ли така във вашите тръвни, не бъркате ли във вашите кесии? Вие казвате, че тази постъпка, която детето направило, не е разумна.
В дадения случай туй дете иска да знае каква сила има в туй яйце, каква е силата.
към беседата >>
Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо.
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление. Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много.
Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо.
Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам.
към беседата >>
Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава?
Трябва да се спирате и да мислите.
Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава?
Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии. Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък.
към беседата >>
Мене ми разправяше едно момиченце.
Мене ми разправяше едно момиченце.
Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца. Вижда, че баща му спи. То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят?
към беседата >>
Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число.
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление. Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много. Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо.
Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число.
Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии.
Трябва да се спирате и да мислите. Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава?
Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии.
Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая?
към беседата >>
Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца.
Мене ми разправяше едно момиченце.
Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца.
Вижда, че баща му спи. То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат.
към беседата >>
Като дойде до двайсет, мисълта работи.
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление. Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много. Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо. Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число.
Като дойде до двайсет, мисълта работи.
При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава.
към беседата >>
Носът не седи от една права линия.
Трябва да се спирате и да мислите. Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава? Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии.
Носът не седи от една права линия.
Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате.
към беседата >>
Вижда, че баща му спи.
Мене ми разправяше едно момиченце. Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца.
Вижда, че баща му спи.
То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука.
към беседата >>
При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли.
Българинът – десет стотинки дава, не му прави впечатление. Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много. Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо. Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи.
При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли.
Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа.
към беседата >>
Вие мислите, че линията на носа е права линия.
Трябва да се спирате и да мислите. Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава? Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии. Носът не седи от една права линия.
Вие мислите, че линията на носа е права линия.
То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък.
към беседата >>
То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има.
Мене ми разправяше едно момиченце. Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца. Вижда, че баща му спи.
То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има.
Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи.
към беседата >>
Ако искаш десет, дава, двайсет не дава.
Като му кажеш двайсет стотинки, вижда му се много. Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо. Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли.
Ако искаш десет, дава, двайсет не дава.
Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма.
към беседата >>
То е проекция на правата линия.
Трябва да се спирате и да мислите. Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава? Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии. Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия.
То е проекция на правата линия.
Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така.
към беседата >>
Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи.
Мене ми разправяше едно момиченце. Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца. Вижда, че баща му спи. То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има.
Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи.
Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън.
към беседата >>
Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам.
Като мине трийсет–четирийсет стотинки, пак дава, но двайсет е много нещо. Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава.
Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам.
Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има.
към беседата >>
Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък.
Запример, когато една права линия се развива на носа, какво дава? Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии. Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия.
Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък.
Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям.
към беседата >>
Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят?
Мене ми разправяше едно момиченце. Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца. Вижда, че баща му спи. То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи.
Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят?
Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат.
към беседата >>
Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално.
Изобщо, ако кажеш двайсет, много му се вижда, двайсет за него е динамично число. Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам.
Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално.
Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има. Динамичните мисли спират.
към беседата >>
Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая?
Вие трябва да изучавате ония хора, които носят правите линии, и други, които носят кривите линии. Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък.
Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая?
Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите.
към беседата >>
Понеже не се пукат.
Останало с баща си вкъщи, то намерило в тръвната две яйца. Вижда, че баща му спи. То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят?
Понеже не се пукат.
Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат.
към беседата >>
Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава.
Като дойде до двайсет, мисълта работи. При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално.
Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава.
Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има. Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш.
към беседата >>
Вие трябва да коригирате.
Носът не седи от една права линия. Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая?
Вие трябва да коригирате.
Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти?
към беседата >>
Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука.
Вижда, че баща му спи. То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат.
Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука.
„Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат. Ако е умерена, не се пукат.
към беседата >>
Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа.
При десет не мисли и при трийсет не мисли, като кажеш двайсет, много му се вижда, мисли. Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава.
Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа.
Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има. Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение.
към беседата >>
Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък.
Вие мислите, че линията на носа е права линия. То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате.
Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък.
То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти? Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите.
към беседата >>
„Като пукна, казва, баща ми скочи.
То заравя яйцата в пепелта и чака да се опекат, да ги изяде, съображения има. Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука.
„Като пукна, казва, баща ми скочи.
Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат. Ако е умерена, не се пукат. Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе.
към беседата >>
Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма.
Ако искаш десет, дава, двайсет не дава. Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа.
Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма.
Динамични мисли има. Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение. В живота има динамични мисли.
към беседата >>
То е относително така.
То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък.
То е относително така.
По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти? Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите. С микроскоп виждате нещо увеличено.
към беседата >>
Аз излязох из вратата навън.
Ако я обвинят, че тя опекла яйцата – баща ѝ е вкъщи. Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи.
Аз излязох из вратата навън.
Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат. Ако е умерена, не се пукат. Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе. Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
Динамични мисли има.
Ако поискаш двайсет, казва: „Двайсет не давам. Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма.
Динамични мисли има.
Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение. В живота има динамични мисли. Всеки трябва да ги употребява намясто.
към беседата >>
По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям.
Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така.
По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям.
Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти? Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите. С микроскоп виждате нещо увеличено.
към беседата >>
Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат.
Казва: „Тия яйца, като ги заравят, ги плюят.“ Защо ги плюят? Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън.
Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат.
Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат. Ако е умерена, не се пукат. Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе. Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
Динамичните мисли спират.
Трийсет давам, но двайсет не давам.“ Счита го фатално. Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има.
Динамичните мисли спират.
Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение. В живота има динамични мисли. Всеки трябва да ги употребява намясто. Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
към беседата >>
Друг път без микроскоп не може да го видите.
Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям.
Друг път без микроскоп не може да го видите.
Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти? Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите. С микроскоп виждате нещо увеличено.
към беседата >>
Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат.
Понеже не се пукат. Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат.
Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат.
Ако е умерена, не се пукат. Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе. Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
Една динамична мисъл не може да я спреш.
Може да даде двайсет и една, но двайсет не дава. Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има. Динамичните мисли спират.
Една динамична мисъл не може да я спреш.
Тя иска разрешение. В живота има динамични мисли. Всеки трябва да ги употребява намясто. Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
към беседата >>
Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти?
Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите.
Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти?
Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите. С микроскоп виждате нещо увеличено.
към беседата >>
Ако е умерена, не се пукат.
Ако ги зарови и не ги плюе, след десет минути се пукат: този въздух в яйцето, като се затопли, ги пука. „Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат.
Ако е умерена, не се пукат.
Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе. Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
Тя иска разрешение.
Туй число за българите е динамично, както тринайсет в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има. Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш.
Тя иска разрешение.
В живота има динамични мисли. Всеки трябва да ги употребява намясто. Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
към беседата >>
Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите.
Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти?
Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите.
С микроскоп виждате нещо увеличено.
към беседата >>
Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе.
„Като пукна, казва, баща ми скочи. Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат. Ако е умерена, не се пукат.
Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе.
Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
В живота има динамични мисли.
Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер тринайсет и затова там в хотелите ще намериш дванайсет, дванайсет и половина, но тринайсет няма. Динамични мисли има. Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение.
В живота има динамични мисли.
Всеки трябва да ги употребява намясто. Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
към беседата >>
С микроскоп виждате нещо увеличено.
То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти? Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите.
С микроскоп виждате нещо увеличено.
към беседата >>
Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
Аз излязох из вратата навън. Баща ми беше умен човек, помисли си, че нещо в съня си е скочил и си легна пак.“ Сега децата плюят яйцата, за да не се пукат. Туй става, когато жарта е много силна, тогава се пукат. Ако е умерена, не се пукат. Казвам, от кого човек се е научил да ги плюе.
Той е направил хиляди опити, и децата вече знаят мярката, знаят, че ако не се наплюе, яйцето се пука, и вземат предпазителни мерки.
към беседата >>
Всеки трябва да ги употребява намясто.
Динамични мисли има. Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение. В живота има динамични мисли.
Всеки трябва да ги употребява намясто.
Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
към беседата >>
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност?
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност?
Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате? Виждате в него само външната страна. Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите?
към беседата >>
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу.
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу.
Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват. Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот. Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор.
към беседата >>
Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
Динамичните мисли спират. Една динамична мисъл не може да я спреш. Тя иска разрешение. В живота има динамични мисли. Всеки трябва да ги употребява намясто.
Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш намясто, ще страдаш.
към беседата >>
Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате?
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност?
Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате?
Виждате в него само външната страна. Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда.
към беседата >>
Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват.
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу.
Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват.
Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот. Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C.
към беседата >>
Сега коя мисъл остана?
Сега коя мисъл остана?
Много работи говорихме. Започнахме с човешката уста. С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне.
към беседата >>
Виждате в него само външната страна.
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност? Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате?
Виждате в него само външната страна.
Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му.
към беседата >>
Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот.
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу. Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват.
Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот.
Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите.
към беседата >>
Много работи говорихме.
Сега коя мисъл остана?
Много работи говорихме.
Започнахме с човешката уста. С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем.
към беседата >>
Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите.
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност? Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате? Виждате в него само външната страна.
Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите.
Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели?
към беседата >>
Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го.
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу. Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват. Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот.
Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го.
За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите. Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи.
към беседата >>
Започнахме с човешката уста.
Сега коя мисъл остана? Много работи говорихме.
Започнахме с човешката уста.
С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем. Питаш го: „Ще ги върнеш ли?
към беседата >>
Отдалече само няколко важни черти се виждат.
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност? Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате? Виждате в него само външната страна. Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите.
Отдалече само няколко важни черти се виждат.
Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека.
към беседата >>
За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа.
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу. Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват. Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот. Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го.
За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа.
Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите. Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи. Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли.
към беседата >>
С устата въпросът не се разрешава.
Сега коя мисъл остана? Много работи говорихме. Започнахме с човешката уста.
С устата въпросът не се разрешава.
Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем. Питаш го: „Ще ги върнеш ли? “ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне.
към беседата >>
Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите?
На какво се дължи, че отдалече като виждате предмета, имате една реалност, отблизо като го виждате, имате друга реалност? Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате? Виждате в него само външната страна. Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат.
Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите?
Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление.
към беседата >>
Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор.
Казвам, любознателността дава една форма на устата – двете страни на устата ги подигне, средната част се огъва надолу. Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват. Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот. Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа.
Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор.
Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите. Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи. Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли. Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
към беседата >>
Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне.
Сега коя мисъл остана? Много работи говорихме. Започнахме с човешката уста. С устата въпросът не се разрешава.
Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне.
В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем. Питаш го: „Ще ги върнеш ли? “ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне. Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
към беседата >>
Ще видите само един човек, който се мърда.
Когато гледате един предмет отдалече, какво виждате? Виждате в него само външната страна. Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите?
Ще видите само един човек, който се мърда.
Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека?
към беседата >>
Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C.
Когато човек изгуби любознателността, тогава устните се приравняват. Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот. Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор.
Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C.
Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите. Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи. Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли. Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
към беседата >>
В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне.
Сега коя мисъл остана? Много работи говорихме. Започнахме с човешката уста. С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне.
В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне.
Друг иска пари назаем. Питаш го: „Ще ги върнеш ли? “ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне. Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
към беседата >>
Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му.
Виждате в него само външната страна. Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда.
Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му.
Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание?
към беседата >>
Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите.
Устните са като един хомот, тия желания са като един хомот. Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C.
Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите.
Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи. Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли. Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
към беседата >>
Друг иска пари назаем.
Много работи говорихме. Започнахме с човешката уста. С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне.
Друг иска пари назаем.
Питаш го: „Ще ги върнеш ли? “ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне. Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
към беседата >>
Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели?
Когато се приближи, виждате предмета отблизо, виждате и подробностите. Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му.
Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели?
Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен.
към беседата >>
Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи.
Когато човек е роб на тия желания, той си туря хомота, стягат го. За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите.
Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи.
Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли. Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
към беседата >>
Питаш го: „Ще ги върнеш ли?
Започнахме с човешката уста. С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем.
Питаш го: „Ще ги върнеш ли?
“ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне. Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
към беседата >>
Всички имате еднакво понятие за човека.
Отдалече само няколко важни черти се виждат. Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели?
Всички имате еднакво понятие за човека.
Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това?
към беседата >>
Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли.
За да се избави човек от желанията, той трябва да впрегне ума на работа. Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите. Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи.
Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли.
Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
към беседата >>
“ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне.
С устата въпросът не се разрешава. Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем. Питаш го: „Ще ги върнеш ли?
“ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне.
Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
към беседата >>
Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление.
Запример, ако гледате един човек отдалеч от един километър, какво ще видите? Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека.
Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление.
Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен.
към беседата >>
Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
Допуснете, че във вглъбнатата страна на кривата A имате един напор. Тук имате събрана енергия, която слиза от тия върхове: B, C. Тази енергия трябва да излиза нагоре, да мислите. Значи човек в своето развитие събира енергия, която дава вече ход на ума да работи. Ако човек не чувства нещата, той не може да мисли.
Значи най-първо човек започва да опитва нещата, че тогава ще започнеш да мислиш за известни техни качества.
към беседата >>
Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
Някой човек иска пари назаем и искаш да знаеш дали ще ги върне. В това време си бърше устата с кърпа – той не мисли да ги върне. Друг иска пари назаем. Питаш го: „Ще ги върнеш ли? “ Той си туря пръста на носа – този човек мисли, той ще ги върне.
Който си бърше устата, казва: „Ще ги изям всичките.“
към беседата >>
Кое е най-важното в човека?
Ще видите само един човек, който се мърда. Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление.
Кое е най-важното в човека?
Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен. По какво определяте, че е умен?
към беседата >>
Носът има известна чувствителност, устата има друга чувствителност.
Носът има известна чувствителност, устата има друга чувствителност.
Устата показва един предмет какво може да ти даде. Чувствителността на устата показва предметът каква полза може да принесе, какво може да ти даде, да задоволиш твоите чувства. Чувствителността на носа показва какво може ти разумно да се ползваш. Следователно, когато чувствителността на носа е нормална, неизопачена, човек разсъждава нормално, правилно.
към беседата >>
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете.
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете.
Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран. Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени. Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново.
към беседата >>
Като го срещнете, кое ви обърна внимание?
Колкото се приближавате, ще започнете да виждате неговия силует, тялото му, главата му, после очите му, веждите му, устата му, носа му. Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека?
Като го срещнете, кое ви обърна внимание?
За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен. По какво определяте, че е умен? Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав.
към беседата >>
Устата показва един предмет какво може да ти даде.
Носът има известна чувствителност, устата има друга чувствителност.
Устата показва един предмет какво може да ти даде.
Чувствителността на устата показва предметът каква полза може да принесе, какво може да ти даде, да задоволиш твоите чувства. Чувствителността на носа показва какво може ти разумно да се ползваш. Следователно, когато чувствителността на носа е нормална, неизопачена, човек разсъждава нормално, правилно.
към беседата >>
Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран.
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете.
Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран.
Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени. Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила.
към беседата >>
За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен.
Най-първо виждате само един човек и казвате: „Аз го видях.“ Кое е онова в човека, което сте видели? Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание?
За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен.
По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен. По какво определяте, че е умен? Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав. По какво го забелязвате?
към беседата >>
Чувствителността на устата показва предметът каква полза може да принесе, какво може да ти даде, да задоволиш твоите чувства.
Носът има известна чувствителност, устата има друга чувствителност. Устата показва един предмет какво може да ти даде.
Чувствителността на устата показва предметът каква полза може да принесе, какво може да ти даде, да задоволиш твоите чувства.
Чувствителността на носа показва какво може ти разумно да се ползваш. Следователно, когато чувствителността на носа е нормална, неизопачена, човек разсъждава нормално, правилно.
към беседата >>
Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени.
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете. Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран.
Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени.
Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата.
към беседата >>
По какво определяте това?
Всички имате еднакво понятие за човека. Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен.
По какво определяте това?
Казвате за друг, че е умен. По какво определяте, че е умен? Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав. По какво го забелязвате?
към беседата >>
Чувствителността на носа показва какво може ти разумно да се ползваш.
Носът има известна чувствителност, устата има друга чувствителност. Устата показва един предмет какво може да ти даде. Чувствителността на устата показва предметът каква полза може да принесе, какво може да ти даде, да задоволиш твоите чувства.
Чувствителността на носа показва какво може ти разумно да се ползваш.
Следователно, когато чувствителността на носа е нормална, неизопачена, човек разсъждава нормално, правилно.
към беседата >>
Запример има в тебе едно чувство на обида.
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете. Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран. Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени.
Запример има в тебе едно чувство на обида.
Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество.
към беседата >>
Казвате за друг, че е умен.
Всеки един от вас, като види някой човек, ако ви накарат да го нарисувате, ще нарисувате човека с тия черти, които ви направили впечатление. Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това?
Казвате за друг, че е умен.
По какво определяте, че е умен? Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав. По какво го забелязвате?
към беседата >>
Следователно, когато чувствителността на носа е нормална, неизопачена, човек разсъждава нормално, правилно.
Носът има известна чувствителност, устата има друга чувствителност. Устата показва един предмет какво може да ти даде. Чувствителността на устата показва предметът каква полза може да принесе, какво може да ти даде, да задоволиш твоите чувства. Чувствителността на носа показва какво може ти разумно да се ползваш.
Следователно, когато чувствителността на носа е нормална, неизопачена, човек разсъждава нормално, правилно.
към беседата >>
Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса.
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете. Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран. Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени. Запример има в тебе едно чувство на обида.
Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса.
Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа.
към беседата >>
По какво определяте, че е умен?
Кое е най-важното в човека? Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен.
По какво определяте, че е умен?
Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав. По какво го забелязвате?
към беседата >>
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна.
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна.
Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго. Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1? Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично.
към беседата >>
Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново.
В човека има известни положителни и кинетически сили, които трябва да ги развиете. Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран. Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени. Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса.
Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново.
На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност.
към беседата >>
Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав.
Като го срещнете, кое ви обърна внимание? За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен. По какво определяте, че е умен?
Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав.
По какво го забелязвате?
към беседата >>
Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго.
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна.
Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго.
Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1? Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси.
към беседата >>
На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила.
Ние сме в края на една епоха, има много материал насъбран. Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени. Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново.
На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила.
После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите.
към беседата >>
По какво го забелязвате?
За някой човек казвате, че е много добър, друг ви се вижда енергичен, някой – флегматичен. По какво определяте това? Казвате за друг, че е умен. По какво определяте, че е умен? Или казвате, че е весел, или малко меланхоличен, или нервен, или сприхав.
По какво го забелязвате?
към беседата >>
Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1?
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна. Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго.
Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1?
Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката.
към беседата >>
После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата.
Ние се намираме в живота пред мисли и желания неразрешени. Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила.
После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата.
Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите. Казал ви някой нещо.
към беседата >>
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ.
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ.
Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате. Вие усещате горещината. Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда.
към беседата >>
Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен?
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна. Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго. Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1?
Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен?
Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат.
към беседата >>
Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество.
Запример има в тебе едно чувство на обида. Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата.
Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество.
Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите. Казал ви някой нещо. Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко.
към беседата >>
Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате.
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ.
Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате.
Вие усещате горещината. Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда. Топлината усещате ли я, или я виждате?
към беседата >>
Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен.
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна. Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго. Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1? Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен?
Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен.
Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място.
към беседата >>
Изисква се работа.
Човек трябва да се налага, че трябва да се обиждаш, но при обидата трябва да разрешиш въпроса. Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество.
Изисква се работа.
Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите. Казал ви някой нещо. Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
към беседата >>
Вие усещате горещината.
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ. Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате.
Вие усещате горещината.
Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда. Топлината усещате ли я, или я виждате? Топлината се усеща.
към беседата >>
Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично.
Та с тия сетива човек усеща нещата, но от носа започва разумната страна. Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго. Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1? Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен.
Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично.
И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място. В човека тренът седи, релсите се движат.
към беседата >>
Всичката опасност е в тази взривност.
Обидиш се – ако разрешиш въпроса, право е; ако не си разрешил обидата, ще дойде експлозия наново. На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа.
Всичката опасност е в тази взривност.
Някой път вие се докачате, не мислите. Казал ви някой нещо. Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
към беседата >>
Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат?
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ. Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате. Вие усещате горещината.
Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат?
Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда. Топлината усещате ли я, или я виждате? Топлината се усеща. Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
към беседата >>
И човек е едно същество, което ходи по две релси.
Чрез ума си ние познаваме, че всичките неща имат отношение едно към друго. Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1? Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично.
И човек е едно същество, което ходи по две релси.
Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място. В човека тренът седи, релсите се движат. В механическия свят тренът се движи, релсите стоят.
към беседата >>
Някой път вие се докачате, не мислите.
На една бомба може да се запали фитилът, но умният човек няма да остави да изгори, той ще отреже фитила. После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност.
Някой път вие се докачате, не мислите.
Казал ви някой нещо. Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
към беседата >>
Каква е разликата между виждането и усещането?
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ. Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате. Вие усещате горещината. Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат?
Каква е разликата между виждането и усещането?
Красотата чувства ли се, или се вижда. Топлината усещате ли я, или я виждате? Топлината се усеща. Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
към беседата >>
Имате две успоредни линии, краката.
Какви са отношенията на тия две линии AB и A1B1? Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси.
Имате две успоредни линии, краката.
Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място. В човека тренът седи, релсите се движат. В механическия свят тренът се движи, релсите стоят. Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
към беседата >>
Казал ви някой нещо.
После ще знае как да извади тия възпламенителни вещества от този материал, да се освободи бомбата. Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите.
Казал ви някой нещо.
Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
към беседата >>
Красотата чувства ли се, или се вижда.
По аналогия, приближавате се към един предмет, пипате го и казвате, че е студен или горещ. Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате. Вие усещате горещината. Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането?
Красотата чувства ли се, или се вижда.
Топлината усещате ли я, или я виждате? Топлината се усеща. Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
към беседата >>
Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат.
Какви са отношенията на две релси, по които пътува един трен? Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката.
Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат.
В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място. В човека тренът седи, релсите се движат. В механическия свят тренът се движи, релсите стоят. Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
към беседата >>
Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко.
Всяка една динамична мисъл е като една бомба, на която трябва да се отреже фитилът и да се извади възпламенителното вещество. Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите. Казал ви някой нещо.
Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко.
Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
към беседата >>
Топлината усещате ли я, или я виждате?
Сега тази горещина вие не я виждате, вие я усещате. Вие усещате горещината. Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда.
Топлината усещате ли я, или я виждате?
Топлината се усеща. Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
към беседата >>
В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място.
Значи тия релси съществуват, за да може по тях да върви една желязна кола, един трен. Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат.
В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място.
В човека тренът седи, релсите се движат. В механическия свят тренът се движи, релсите стоят. Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
към беседата >>
Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
Изисква се работа. Всичката опасност е в тази взривност. Някой път вие се докачате, не мислите. Казал ви някой нещо. Някой може да се докачи от много, някой може да се докачи от малко.
Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се докача никога.
към беседата >>
Топлината се усеща.
Вие усещате горещината. Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда. Топлината усещате ли я, или я виждате?
Топлината се усеща.
Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
към беседата >>
В човека тренът седи, релсите се движат.
Но сега се правят опити – не само по две релси, но по една релса може да ходи трен, но то не е практично. И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място.
В човека тренът седи, релсите се движат.
В механическия свят тренът се движи, релсите стоят. Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
към беседата >>
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите.
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите.
Какво трябва да правите? Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави? Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума.
към беседата >>
Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
Може да кажете: „Аз видях топлината.“ Кои неща се виждат, кои се усещат? Каква е разликата между виждането и усещането? Красотата чувства ли се, или се вижда. Топлината усещате ли я, или я виждате? Топлината се усеща.
Сега няма да се спираме повече, че това са философски въпроси, понеже всичките хора не са философи.
към беседата >>
В механическия свят тренът се движи, релсите стоят.
И човек е едно същество, което ходи по две релси. Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място. В човека тренът седи, релсите се движат.
В механическия свят тренът се движи, релсите стоят.
Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите.
Какво трябва да правите?
Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави? Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума. Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден.
към беседата >>
Философите имат специфично състояние.
Философите имат специфично състояние.
Някои хора даже не знаят какво нещо е философия. Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна?
към беседата >>
Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
Имате две успоредни линии, краката. Тренът му върви на тях, но в него и тренът се движи, и релсите се движат. В механическия свят колата се движи между релсите, те седят на едно място. В човека тренът седи, релсите се движат. В механическия свят тренът се движи, релсите стоят.
Човекът намерил, че е по-практично релсите да се движат, машината да стои.
към беседата >>
Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави?
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите. Какво трябва да правите?
Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави?
Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума. Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден. На другия ден отива, но турил носа си малко накриво.
към беседата >>
Някои хора даже не знаят какво нещо е философия.
Философите имат специфично състояние.
Някои хора даже не знаят какво нещо е философия.
Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен?
към беседата >>
Накъде се движи?
Накъде се движи?
Посоката на движението накъде е? Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е? Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе?
към беседата >>
Да рисува.
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите. Какво трябва да правите? Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави?
Да рисува.
Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума. Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден. На другия ден отива, но турил носа си малко накриво. Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
към беседата >>
Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието.
Философите имат специфично състояние. Някои хора даже не знаят какво нещо е философия.
Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието.
Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката?
към беседата >>
Посоката на движението накъде е?
Накъде се движи?
Посоката на движението накъде е?
Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е? Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки.
към беседата >>
Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува.
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите. Какво трябва да правите? Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави? Да рисува.
Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува.
Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума. Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден. На другия ден отива, но турил носа си малко накриво. Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
към беседата >>
Всяко нещо си има свои причини.
Философите имат специфично състояние. Някои хора даже не знаят какво нещо е философия. Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието.
Всяко нещо си има свои причини.
Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне.
към беседата >>
Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е?
Накъде се движи? Посоката на движението накъде е?
Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е?
Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път.
към беседата >>
Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума.
Сега, да кажем, че вие се обезсърчите. Какво трябва да правите? Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави? Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува.
Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума.
Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден. На другия ден отива, но турил носа си малко накриво. Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
към беседата >>
Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни.
Философите имат специфично състояние. Някои хора даже не знаят какво нещо е философия. Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини.
Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни.
Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи?
към беседата >>
Посоката е нагоре.
Накъде се движи? Посоката на движението накъде е? Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е?
Посоката е нагоре.
Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение.
към беседата >>
Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден.
Какво трябва да правите? Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави? Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума.
Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден.
На другия ден отива, но турил носа си малко накриво. Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
към беседата >>
Кои са сега на правата страна?
Философите имат специфично състояние. Някои хора даже не знаят какво нещо е философия. Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни.
Кои са сега на правата страна?
Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно.
към беседата >>
Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш.
Накъде се движи? Посоката на движението накъде е? Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е? Посоката е нагоре.
Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш.
Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват.
към беседата >>
На другия ден отива, но турил носа си малко накриво.
Художникът се обезсърчи, какво трябва да прави? Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума. Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден.
На другия ден отива, но турил носа си малко накриво.
Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
към беседата >>
Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен?
Някои хора даже не знаят какво нещо е философия. Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна?
Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен?
Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш?
към беседата >>
Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе?
Накъде се движи? Посоката на движението накъде е? Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е? Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш.
Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе?
Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение.
към беседата >>
Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
Да рисува. Отива един американец с изкуствен нос в Италия при един отличен художник да го рисува. Казва му: „Ще ви нарисувам“ и му туря една голяма сума. Казва: „Колкото искате, ще ви платя, само да ме нарисувате.“ Рисувал го един ден. На другия ден отива, но турил носа си малко накриво.
Цяла седмица отива да го нарисува и най-после художникът казва: „Господине, за пръв път срещам като вашия нос, не мога да го нарисувам.“ Той казва: „Никой досега не е успял да го нарисува, постоянно се движи, не е естествен.“
към беседата >>
Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката?
Запример философия е какви са причините на красотата и какви са причините на грозотата, какви са причините на здравето и причините на болестта, кои са причините на невежеството и причините на знанието. Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен?
Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката?
Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила.
към беседата >>
Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки.
Посоката на движението накъде е? Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е? Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе?
Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки.
В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири.
към беседата >>
Не разрешавайте изкуствените въпроси.
Не разрешавайте изкуствените въпроси.
Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши. Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало. Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение.
към беседата >>
Някоя мечка може да ви стисне.
Всяко нещо си има свои причини. Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката?
Някоя мечка може да ви стисне.
Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен?
към беседата >>
В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път.
Вие вървите тъй напред, но посоката на вашето движение накъде е? Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки.
В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път.
Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки.
към беседата >>
Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши.
Не разрешавайте изкуствените въпроси.
Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши.
Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало. Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността.
към беседата >>
Мечката, като ви стисне, какво ще направи?
Едни считат, че тия причини са разумни, други считат, че тия причини са неразумни. Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне.
Мечката, като ви стисне, какво ще направи?
Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен? По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства.
към беседата >>
Този път нагоре е път на разрешение.
Посоката е нагоре. Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път.
Този път нагоре е път на разрешение.
В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки. Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение.
към беседата >>
Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало.
Не разрешавайте изкуствените въпроси. Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши.
Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало.
Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос.
към беседата >>
Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно.
Кои са сега на правата страна? Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи?
Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно.
Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен? По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства. Има нещо в обходата му разумно.
към беседата >>
В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват.
Значи, ако ти отиваш нанякъде, трябва да знаеш накъде отиваш. Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение.
В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват.
Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки. Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение. Има същества, които живеят в тялото.
към беседата >>
Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят.
Не разрешавайте изкуствените въпроси. Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши. Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало.
Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят.
Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане.
към беседата >>
Ако мечката те хване, какво ще почувстваш?
Ако един човек ви хване за ръката, ще разбере ли колко сте разумен? Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно.
Ако мечката те хване, какво ще почувстваш?
Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен? По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства. Има нещо в обходата му разумно. Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
към беседата >>
Влизаме вече в първото, второто и третото измерение.
Отиваш горе в планината, кой е стимулът в тебе? Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват.
Влизаме вече в първото, второто и третото измерение.
Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки. Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение. Има същества, които живеят в тялото. Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
към беседата >>
Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени.
Не разрешавайте изкуствените въпроси. Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши. Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало. Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят.
Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени.
Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане. Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен.
към беседата >>
Нейната сила.
Какво разбирате, ако ви хване и ви стисне ръката? Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш?
Нейната сила.
Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен? По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства. Има нещо в обходата му разумно. Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
към беседата >>
Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири.
Не само в една посока, но туй движение може да бъде в много посоки. В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение.
Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири.
Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки. Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение. Има същества, които живеят в тялото. Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
към беседата >>
Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение.
Не разрешавайте изкуствените въпроси. Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши. Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало. Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени.
Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение.
Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане. Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен. Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност.
към беседата >>
Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен?
Някоя мечка може да ви стисне. Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила.
Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен?
По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства. Има нещо в обходата му разумно. Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
към беседата >>
Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки.
В умствения свят ние искаме нашите чувства да хванат правия път. Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири.
Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки.
Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение. Има същества, които живеят в тялото. Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
към беседата >>
Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността.
Изкуственият нос, то е един въпрос, който не може да се разреши. Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало. Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение.
Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността.
Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане. Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен. Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност. Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
към беседата >>
По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства.
Мечката, като ви стисне, какво ще направи? Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен?
По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства.
Има нещо в обходата му разумно. Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение.
Този път нагоре е път на разрешение. В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки.
Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение.
Има същества, които живеят в тялото. Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
към беседата >>
Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос.
Има задачи в света, които не търпят никакво разрешение: както и да го разрешаваш, ще видиш, че някъде е мръднало. Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността.
Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос.
Едно малко зло е за предпочитане. Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен. Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност. Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
към беседата >>
Има нещо в обходата му разумно.
Сега, кога знанието е разумно и кога – неразумно. Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен? По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства.
Има нещо в обходата му разумно.
Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
към беседата >>
Има същества, които живеят в тялото.
В плоскостта ние определяме дължината на нещата и широчината, но нещата трябва не само да се удължават и да се разширяват, но трябва и да се удебеляват. Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки. Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение.
Има същества, които живеят в тялото.
Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
към беседата >>
Едно малко зло е за предпочитане.
Разрешавайте онова, което принадлежи към Божествения свят. Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос.
Едно малко зло е за предпочитане.
Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен. Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност. Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
към беседата >>
Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
Ако мечката те хване, какво ще почувстваш? Нейната сила. Човек ако те хване, кога ще почувстваш, че този човек е разумен? По неговата обхода, както той постъпва, вие ще определите вашите чувства. Има нещо в обходата му разумно.
Ако той се обходи разумно, ще считаш, че той разбира нещо.
към беседата >>
Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
Влизаме вече в първото, второто и третото измерение. Човек се движи в три посоки, но може да се движи и в четири. Ако правилно мислиш, ти се движиш в четири посоки. Ти трябва да знаеш отношението на първото измерение. Има същества, които живеят в тялото.
Трябва да разбираме отношенията на телата на третото измерение.
към беседата >>
Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен.
Разрешавайте Божествените задачи, те са естествени. Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане.
Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен.
Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност. Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
към беседата >>
Някой цигулар ви свири нещо.
Някой цигулар ви свири нещо.
Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен? Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен? Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото.
към беседата >>
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето.
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето.
В света на човешката мисъл нещата се разширяват. Растенето е едно разширение. Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене.
към беседата >>
Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност.
Човешките задачи са изкуствен нос – нямат разрешение. Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане. Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен.
Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност.
Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
към беседата >>
Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен?
Някой цигулар ви свири нещо.
Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен?
Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен? Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото.
към беседата >>
В света на човешката мисъл нещата се разширяват.
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето.
В света на човешката мисъл нещата се разширяват.
Растенето е едно разширение. Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка.
към беседата >>
Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
Човешките работи ще ги оставите, те са една сянка на реалността. Един изкуствен нос е по-добре, отколкото без нос. Едно малко зло е за предпочитане. Един изкуствен нос е за предпочитане, отколкото без нос да бъдеш, макар и изкуствен. Та изкуственият нос ни най-малко не може да определи твоята разумност.
Но при един естествен нос веднага ще се определи твоята интелигентност.
към беседата >>
Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен?
Някой цигулар ви свири нещо. Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен?
Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен?
Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие?
към беседата >>
Растенето е едно разширение.
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето. В света на човешката мисъл нещата се разширяват.
Растенето е едно разширение.
Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка. Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте.
към беседата >>
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре.
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре.
За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата. Сутрин вземи кърпата, поглади носа си. Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си. Другояче няма да се научите. Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
към беседата >>
Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши.
Някой цигулар ви свири нещо. Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен? Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен?
Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши.
Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това.
към беседата >>
Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат.
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето. В света на човешката мисъл нещата се разширяват. Растенето е едно разширение.
Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат.
Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка. Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте. Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене.
към беседата >>
За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата.
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре.
За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата.
Сутрин вземи кърпата, поглади носа си. Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си. Другояче няма да се научите. Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
към беседата >>
Мислите ли, че този художник е много умен?
Някой цигулар ви свири нещо. Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен? Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен? Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши.
Мислите ли, че този художник е много умен?
Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание.
към беседата >>
Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване.
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето. В света на човешката мисъл нещата се разширяват. Растенето е едно разширение. Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат.
Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване.
В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка. Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте. Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене. Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
към беседата >>
Сутрин вземи кърпата, поглади носа си.
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре. За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата.
Сутрин вземи кърпата, поглади носа си.
Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си. Другояче няма да се научите. Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
към беседата >>
Постоянно като карикатурист вижда само опакото.
Някой цигулар ви свири нещо. Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен? Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен? Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен?
Постоянно като карикатурист вижда само опакото.
Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате.
към беседата >>
В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене.
Човек, като започне да мисли, той навлязъл в четвъртото измерение, в света на растенето. В света на човешката мисъл нещата се разширяват. Растенето е едно разширение. Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване.
В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене.
Едно нещо расте, както една семка. Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте. Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене. Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
към беседата >>
Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си.
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре. За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата. Сутрин вземи кърпата, поглади носа си.
Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си.
Другояче няма да се научите. Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото.
Как ще познаеш дали цигуларят е умен, или не е умен? Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен? Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото.
Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото.
Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата?
към беседата >>
Едно нещо расте, както една семка.
В света на човешката мисъл нещата се разширяват. Растенето е едно разширение. Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене.
Едно нещо расте, както една семка.
Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте. Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене. Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
към беседата >>
Другояче няма да се научите.
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре. За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата. Сутрин вземи кърпата, поглади носа си. Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си.
Другояче няма да се научите.
Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
към беседата >>
Питам, умен ли сте вие?
Или един художник, как ще познаеш дали е умен, или не е умен? Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото.
Питам, умен ли сте вие?
Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието?
към беседата >>
Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте.
Растенето е едно разширение. Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка.
Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте.
Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене. Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
към беседата >>
Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
Когато се намирате в трудно положение, погледнете носа си и кажете: „Много си добър, разреши този въпрос.“ Погали носа си отгоре. За в бъдеще бих ви препоръчал да носите една кърпа много хубава и не хващайте носа с ръка, но с кърпата. Сутрин вземи кърпата, поглади носа си. Ако искате да се развивате хубаво, пипайте носа си много добре, особено онези от вас, които искате да бъдете художници, музиканти, пипайте добре носа си. Другояче няма да се научите.
Пипането събужда ония хубави, възвишени чувства.
към беседата >>
Не е вярно това.
Да допуснем, чу той рисува хора с изкривени носове, с изкривени уста, с изкривени уши. Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие?
Не е вярно това.
Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата.
към беседата >>
Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене.
Ако имате четири точки, имате един квадрат и до него образувате друг квадрат. Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка. Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте.
Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене.
Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
към беседата >>
Природата е нещо много чувствително.
Природата е нещо много чувствително.
Всяко побутване вече произвежда ефект. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш. Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект. Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе. Като дойде човек да побутне, трябва да мисли.
към беседата >>
Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание.
Мислите ли, че този художник е много умен? Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това.
Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание.
За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла.
към беседата >>
Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
Туй не е органическо растене, то е механическо натрупване. В четвъртото измерение нещата се организират, имат растене. Едно нещо расте, както една семка. Ако турите едно пясъчно зърно в земята, не може да расте. Може да турите хиляди пясъчни зрънца, механически да ги съедините, да направите едно механическо тяло – направите циментена каша, но кашата не показва процес на растене.
Ако турите една семка, след десет–петнайсет години ще видите, че тази семка образува цяло едно дърво.
към беседата >>
Всяко побутване вече произвежда ефект.
Природата е нещо много чувствително.
Всяко побутване вече произвежда ефект.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш. Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект. Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе. Като дойде човек да побутне, трябва да мисли. В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист.
към беседата >>
За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате.
Постоянно като карикатурист вижда само опакото. Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание.
За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате.
Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла. Вас ви се струва, че е бяла.
към беседата >>
Та казвам, когато човек механически се развива, той с това произвежда своята смърт; когато органически се развива, произвежда процесите на истинския живот.
Та казвам, когато човек механически се развива, той с това произвежда своята смърт; когато органически се развива, произвежда процесите на истинския живот.
Когато човек се развива правилно, той не умира.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш.
Природата е нещо много чувствително. Всяко побутване вече произвежда ефект.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш.
Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект. Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе. Като дойде човек да побутне, трябва да мисли. В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист. Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
към беседата >>
Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата?
Да допуснем, че вие сте художници и някои от вас постоянно рисуват меланхолия, навсякъде, кого как видите, виждате все лошото. Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате.
Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата?
Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла. Вас ви се струва, че е бяла. То е едно вътрешно понятие.
към беседата >>
Когато човек се развива правилно, той не умира.
Та казвам, когато човек механически се развива, той с това произвежда своята смърт; когато органически се развива, произвежда процесите на истинския живот.
Когато човек се развива правилно, той не умира.
към беседата >>
Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект.
Природата е нещо много чувствително. Всяко побутване вече произвежда ефект. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш.
Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект.
Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе. Като дойде човек да побутне, трябва да мисли. В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист. Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
към беседата >>
Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието?
Питам, умен ли сте вие? Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата?
Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието?
Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла. Вас ви се струва, че е бяла. То е едно вътрешно понятие. Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
към беседата >>
Защо устата се е огънала надолу?
Защо устата се е огънала надолу?
към беседата >>
Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе.
Природата е нещо много чувствително. Всяко побутване вече произвежда ефект. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш. Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект.
Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе.
Като дойде човек да побутне, трябва да мисли. В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист. Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
към беседата >>
Няма специфичност в белотата.
Не е вярно това. Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието?
Няма специфичност в белотата.
Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла. Вас ви се струва, че е бяла. То е едно вътрешно понятие. Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
към беседата >>
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение.
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение.
Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава? Тази линия ще бъде вече крива. Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата.
към беседата >>
Като дойде човек да побутне, трябва да мисли.
Природата е нещо много чувствително. Всяко побутване вече произвежда ефект. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш. Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект. Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе.
Като дойде човек да побутне, трябва да мисли.
В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист. Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
към беседата >>
Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла.
Ако всичко в света е лошо, ако светът беше само лош, вие не може да разсъждавате, всичко щеше да бъде еднообразие и вие нямате условия за знание. За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата.
Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла.
Вас ви се струва, че е бяла. То е едно вътрешно понятие. Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
към беседата >>
Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава?
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение.
Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава?
Тази линия ще бъде вече крива. Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване.
към беседата >>
В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист.
Всяко побутване вече произвежда ефект. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш. Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект. Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе. Като дойде човек да побутне, трябва да мисли.
В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист.
Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
към беседата >>
Вас ви се струва, че е бяла.
За да имате знание, трябва да имате какво да сравнявате. Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла.
Вас ви се струва, че е бяла.
То е едно вътрешно понятие. Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
към беседата >>
Тази линия ще бъде вече крива.
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение. Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава?
Тази линия ще бъде вече крива.
Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка.
към беседата >>
Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, всичко това трябва да знаеш. Каквото помислиш, каквото вършиш, всичко това произвежда известен ефект. Когато бутнеш всяка мисъл, ръцете трябва да бъдат чисти, че ако не са чисти, пръстите ще оставят петно върху тебе. Като дойде човек да побутне, трябва да мисли. В чувства, в мисли, в действия човек трябва да бъде чист.
Разумен трябва да бъде, да не прави нещата, както и да е.
към беседата >>
То е едно вътрешно понятие.
Запример, ако една повърхност е всичката бяла, каква подробност виждате в белотата? Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла. Вас ви се струва, че е бяла.
То е едно вътрешно понятие.
Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
към беседата >>
Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините.
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение. Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава? Тази линия ще бъде вече крива.
Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините.
Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна.
към беседата >>
И за бъдеще, за да бъдеш умен, умът ти трябва да функционира добре; за да бъдеш добър, сърцето ти трябва да функционира добре и за да бъдеш силен, тялото ти трябва да функционира добре.
И за бъдеще, за да бъдеш умен, умът ти трябва да функционира добре; за да бъдеш добър, сърцето ти трябва да функционира добре и за да бъдеш силен, тялото ти трябва да функционира добре.
Туй зависи от светлината, която възприемате, зависи от топлината, зависи от силата, която постоянно се влива. Защото има една светлина, която постоянно трябва да се влива в човека.
към беседата >>
Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
Виждате белия цвят, но кое ви привлича вниманието? Няма специфичност в белотата. Ако увеличите туй бялото, ще видите, че има едно различие, ще видите, че тази хартия не е навсякъде еднакво бяла. Вас ви се струва, че е бяла. То е едно вътрешно понятие.
Белият цвят е вътрешно понятие, както аз виждам.
към беседата >>
Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите?
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение. Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава? Тази линия ще бъде вече крива. Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините.
Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите?
Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки.
към беседата >>
Туй зависи от светлината, която възприемате, зависи от топлината, зависи от силата, която постоянно се влива.
И за бъдеще, за да бъдеш умен, умът ти трябва да функционира добре; за да бъдеш добър, сърцето ти трябва да функционира добре и за да бъдеш силен, тялото ти трябва да функционира добре.
Туй зависи от светлината, която възприемате, зависи от топлината, зависи от силата, която постоянно се влива.
Защото има една светлина, която постоянно трябва да се влива в човека.
към беседата >>
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп?
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп?
Слепите хора виждат само тъмнината. Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината. Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината. Онзи, който вижда, има понятие за светлината. После, тъмнината за него е сянка.
към беседата >>
Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата.
Тази тежест в средата на устната трябва да се отмахне, да добие едно праволинейно движение. Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава? Тази линия ще бъде вече крива. Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите?
Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата.
Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат.
към беседата >>
Защото има една светлина, която постоянно трябва да се влива в човека.
И за бъдеще, за да бъдеш умен, умът ти трябва да функционира добре; за да бъдеш добър, сърцето ти трябва да функционира добре и за да бъдеш силен, тялото ти трябва да функционира добре. Туй зависи от светлината, която възприемате, зависи от топлината, зависи от силата, която постоянно се влива.
Защото има една светлина, която постоянно трябва да се влива в човека.
към беседата >>
Слепите хора виждат само тъмнината.
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп?
Слепите хора виждат само тъмнината.
Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината. Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината. Онзи, който вижда, има понятие за светлината. После, тъмнината за него е сянка. Слепите хора виждат сенките на нещата.
към беседата >>
Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване.
Ако туриш тази тежест към краищата на устните, какво става тогава? Тази линия ще бъде вече крива. Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата.
Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване.
Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани.
към беседата >>
Казвам, хубаво да мислиш – разбирам процеса на вливането на светлина.
Казвам, хубаво да мислиш – разбирам процеса на вливането на светлина.
Когато кажем, че добре трябва да чувстваме, разбирам вливането на Божествената топлина. Когато кажем, че добре трябва да работим, разбираме вливането на Божествената енергия в човека, на силата. Тогава човек е винаги здрав.
към беседата >>
Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината.
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп? Слепите хора виждат само тъмнината.
Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината.
Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината. Онзи, който вижда, има понятие за светлината. После, тъмнината за него е сянка. Слепите хора виждат сенките на нещата. Хората на зрението виждат реалността на нещата.
към беседата >>
Тук нямате опорна точка.
Тази линия ще бъде вече крива. Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване.
Тук нямате опорна точка.
Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи.
към беседата >>
Когато кажем, че добре трябва да чувстваме, разбирам вливането на Божествената топлина.
Казвам, хубаво да мислиш – разбирам процеса на вливането на светлина.
Когато кажем, че добре трябва да чувстваме, разбирам вливането на Божествената топлина.
Когато кажем, че добре трябва да работим, разбираме вливането на Божествената енергия в човека, на силата. Тогава човек е винаги здрав.
към беседата >>
Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината.
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп? Слепите хора виждат само тъмнината. Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината.
Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината.
Онзи, който вижда, има понятие за светлината. После, тъмнината за него е сянка. Слепите хора виждат сенките на нещата. Хората на зрението виждат реалността на нещата.
към беседата >>
Тази точка е подвижна.
Нали с кривите линии правят мостове, така ги правят, че тежестите да отиват в крайнините. Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка.
Тази точка е подвижна.
Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек?
към беседата >>
Когато кажем, че добре трябва да работим, разбираме вливането на Божествената енергия в човека, на силата.
Казвам, хубаво да мислиш – разбирам процеса на вливането на светлина. Когато кажем, че добре трябва да чувстваме, разбирам вливането на Божествената топлина.
Когато кажем, че добре трябва да работим, разбираме вливането на Божествената енергия в човека, на силата.
Тогава човек е винаги здрав.
към беседата >>
Онзи, който вижда, има понятие за светлината.
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп? Слепите хора виждат само тъмнината. Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината. Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината.
Онзи, който вижда, има понятие за светлината.
После, тъмнината за него е сянка. Слепите хора виждат сенките на нещата. Хората на зрението виждат реалността на нещата.
към беседата >>
Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки.
Когато имате мъчнотии в света, какви се тежестите? Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна.
Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки.
Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата.
към беседата >>
Тогава човек е винаги здрав.
Казвам, хубаво да мислиш – разбирам процеса на вливането на светлина. Когато кажем, че добре трябва да чувстваме, разбирам вливането на Божествената топлина. Когато кажем, че добре трябва да работим, разбираме вливането на Божествената енергия в човека, на силата.
Тогава човек е винаги здрав.
към беседата >>
После, тъмнината за него е сянка.
Сега, по какво се познава човек, който вижда и който е сляп? Слепите хора виждат само тъмнината. Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината. Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината. Онзи, който вижда, има понятие за светлината.
После, тъмнината за него е сянка.
Слепите хора виждат сенките на нещата. Хората на зрението виждат реалността на нещата.
към беседата >>
Те са, които трябва да се движат.
Тогава умният човек веднага поляризира тежестите в краищата. Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки.
Те са, които трябва да се движат.
По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата. Когато е весел, пак се мърдат.
към беседата >>
Казвам, когато говорим за добра обхода в мисли, чувства и постъпки, ние разбираме правилното вливане на светлината, топлината и Божествената сила в човешкия организъм.
Казвам, когато говорим за добра обхода в мисли, чувства и постъпки, ние разбираме правилното вливане на светлината, топлината и Божествената сила в човешкия организъм.
към беседата >>
Слепите хора виждат сенките на нещата.
Слепите хора виждат само тъмнината. Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината. Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината. Онзи, който вижда, има понятие за светлината. После, тъмнината за него е сянка.
Слепите хора виждат сенките на нещата.
Хората на зрението виждат реалността на нещата.
към беседата >>
По някой път тази линия постоянно се движи отстрани.
Тежестта се увеличава и може да стане едно скъсване. Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат.
По някой път тази линия постоянно се движи отстрани.
Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата. Когато е весел, пак се мърдат. Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си.
към беседата >>
Човек трябва вечно да се подмладява.
Човек трябва вечно да се подмладява.
Животът не е нищо друго освен вечно подмладяване.
към беседата >>
Хората на зрението виждат реалността на нещата.
Хората, които имат зрение, виждат повече – виждат светлината, виждат после и тъмнината. Слепият вижда само тъмнината, няма понятие за светлината. Онзи, който вижда, има понятие за светлината. После, тъмнината за него е сянка. Слепите хора виждат сенките на нещата.
Хората на зрението виждат реалността на нещата.
към беседата >>
Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи.
Тук нямате опорна точка. Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани.
Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи.
Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата. Когато е весел, пак се мърдат. Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си. В средата тук бърната трябва да се движи.
към беседата >>
Животът не е нищо друго освен вечно подмладяване.
Човек трябва вечно да се подмладява.
Животът не е нищо друго освен вечно подмладяване.
към беседата >>
Казвам, ако вие се приближите до един предмет много близо, този предмет във вашето съзнание ще покрие реалността и вие ще видите една малка сянка.
Казвам, ако вие се приближите до един предмет много близо, този предмет във вашето съзнание ще покрие реалността и вие ще видите една малка сянка.
Ако много се приближавате до един човек, изчезват тия специфични черти, с които ви прави впечатление.
към беседата >>
Знаете ли какъв е характерът на тоя човек?
Тази точка е подвижна. Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи.
Знаете ли какъв е характерът на тоя човек?
Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата. Когато е весел, пак се мърдат. Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си. В средата тук бърната трябва да се движи.
към беседата >>
Ако много се приближавате до един човек, изчезват тия специфични черти, с които ви прави впечатление.
Казвам, ако вие се приближите до един предмет много близо, този предмет във вашето съзнание ще покрие реалността и вие ще видите една малка сянка.
Ако много се приближавате до един човек, изчезват тия специфични черти, с които ви прави впечатление.
към беседата >>
Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата.
Значи, тия две страни A и B на устата тук са опорни точки. Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек?
Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата.
Когато е весел, пак се мърдат. Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си. В средата тук бърната трябва да се движи.
към беседата >>
Сега изводът какъв е?
Сега изводът какъв е?
Какво трябва да прави човек? Някои работи вие обичате. Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата.
към беседата >>
Когато е весел, пак се мърдат.
Те са, които трябва да се движат. По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата.
Когато е весел, пак се мърдат.
Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си. В средата тук бърната трябва да се движи.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек?
Сега изводът какъв е?
Какво трябва да прави човек?
Някои работи вие обичате. Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира.
към беседата >>
Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си.
По някой път тази линия постоянно се движи отстрани. Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата. Когато е весел, пак се мърдат.
Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си.
В средата тук бърната трябва да се движи.
към беседата >>
Някои работи вие обичате.
Сега изводът какъв е? Какво трябва да прави човек?
Някои работи вие обичате.
Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре.
към беседата >>
В средата тук бърната трябва да се движи.
Наместо да се движи средната точка, движат се крайните точки, устата постоянно се движи. Знаете ли какъв е характерът на тоя човек? Този човек, ако разгледате, започват да се движат ъглите на устата. Когато е весел, пак се мърдат. Щом започнат да се движат крайнините на устата, ще ги спрете, ще спрете туй движение на устата си.
В средата тук бърната трябва да се движи.
към беседата >>
Ако човек влезе във водата, може ли да живее?
Сега изводът какъв е? Какво трябва да прави човек? Някои работи вие обичате.
Ако човек влезе във водата, може ли да живее?
Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира.
към беседата >>
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен.
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен.
Аз съм наблюдавал и животните, и хората. Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се. По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го. С камъни правят война. В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
към беседата >>
Не може.
Сега изводът какъв е? Какво трябва да прави човек? Някои работи вие обичате. Ако човек влезе във водата, може ли да живее?
Не може.
Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал и животните, и хората.
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен.
Аз съм наблюдавал и животните, и хората.
Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се. По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го. С камъни правят война. В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
към беседата >>
Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата.
Сега изводът какъв е? Какво трябва да прави човек? Някои работи вие обичате. Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може.
Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата.
Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира. И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее?
към беседата >>
Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се.
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен. Аз съм наблюдавал и животните, и хората.
Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се.
По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го. С камъни правят война. В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
към беседата >>
Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира.
Какво трябва да прави човек? Някои работи вие обичате. Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата.
Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира.
Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира. И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее? Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее.
към беседата >>
По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го.
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен. Аз съм наблюдавал и животните, и хората. Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се.
По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го.
С камъни правят война. В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
към беседата >>
Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре.
Някои работи вие обичате. Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира.
Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре.
Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира. И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее? Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее. Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
към беседата >>
С камъни правят война.
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен. Аз съм наблюдавал и животните, и хората. Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се. По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го.
С камъни правят война.
В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
към беседата >>
Ако човек турите във водата, умира.
Ако човек влезе във водата, може ли да живее? Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре.
Ако човек турите във водата, умира.
Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира. И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее? Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее. Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
към беседата >>
В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
Казвам, човек в умствения свят трябва да бъде много умен. Аз съм наблюдавал и животните, и хората. Някои деца, като се замерват с камъни – някой път децата се събират на две тайфи и започват да се замерват с камъни – като хвърли камъка, другото дете още отдалече знае, наведе се. По някой път не може да се наведе както трябва, хлопне го. С камъни правят война.
В живота като хвърлиш камък на някое куче, то се завърти, и то прави същите движения.
към беседата >>
Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира.
Не може. Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира.
Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира.
И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее? Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее. Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
към беседата >>
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда.
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда.
По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш? Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път.
към беседата >>
И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее?
Човек, за да живее, трябва да бъде извън водата. Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира.
И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее?
Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее. Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
към беседата >>
По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш?
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда.
По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш?
Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това?
към беседата >>
Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее.
Човек трябва да бъде вън от водата, но ако извадите една риба вън от водата, тя умира. Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира. И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее?
Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее.
Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
към беседата >>
Как бихте разрешили въпроса?
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда. По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш?
Как бихте разрешили въпроса?
Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това? Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос?
към беседата >>
Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
Ако човек извадите извън водата, ще живее, и му е по-добре. Ако човек турите във водата, умира. Ако рибата извадите извън водата, тя умира, защото рибата живее във водата, а във водата човек умира. И защо рибата, като излезе из водата, умира, а пък човек живее? Там, дето човек живее, рибата умира; там, дето човек умира, рибата живее.
Сега вие не сте философи, защото не може да разрешите този въпрос.
към беседата >>
Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите?
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда. По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш? Как бихте разрешили въпроса?
Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите?
Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това? Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос? Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
към беседата >>
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух.
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух.
Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери? Казвате, че рибата без вода не може да живее. Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери.
към беседата >>
Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно.
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда. По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш? Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите?
Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно.
Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това? Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос? Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
към беседата >>
Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери?
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух.
Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери?
Казвате, че рибата без вода не може да живее. Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава?
към беседата >>
Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път.
Та казвам, в мисловния свят ония, които са разумни, щом ги задяват, той се навежда. По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш? Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно.
Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път.
„Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това? Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос? Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
към беседата >>
Казвате, че рибата без вода не може да живее.
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух. Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери?
Казвате, че рибата без вода не може да живее.
Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава? И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат.
към беседата >>
„Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това?
По някой път ти напишеш една статия във вестника и щом започнат да те нападат, какво трябва да правиш? Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път.
„Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това?
Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос? Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
към беседата >>
Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата.
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух. Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери? Казвате, че рибата без вода не може да живее.
Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата.
Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава? И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат. Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата.
към беседата >>
Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос?
Как бихте разрешили въпроса? Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това?
Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос?
Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
към беседата >>
Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата.
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух. Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери? Казвате, че рибата без вода не може да живее. Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата.
Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата.
Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава? И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат. Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата. Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
към беседата >>
Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
Да кажем, вие сте поет, напишете нещо хубаво, някой ви критикува, казва: „Много глупава работа, думите не са намясто.“ Какво трябва да правите? Сега, ако той е един добър критик, той ще ви коригира правилно. Казва: „Еди-коя си дума еди-къде си трябва да се тури така и така.“ Той върви по хармоничен път. „Планини високи, долини дълбоки, полета кални, планински върхове сухи…“ – поезия ли е това? Че в полетата става кал – „полета кални, върхове сухи“, как ще разберете сега този въпрос?
Този човек писал нещо, но той от поезия нищо не разбира.
към беседата >>
Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери.
Сега, като разсъждавате защо рибата живее и защо човек умира във водата, ще кажете, че няма въздух. Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери? Казвате, че рибата без вода не може да живее. Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата.
Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери.
Кой е по-умен тогава? И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат. Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата. Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
към беседата >>
Каква беше темата?
Каква беше темата?
„Най-малкото добро лишение“. Има много дефиниции. Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири.
към беседата >>
Кой е по-умен тогава?
Във водата има доста въздух, как рибата намира въздуха във водата, а човек не може да го намери? Казвате, че рибата без вода не може да живее. Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери.
Кой е по-умен тогава?
И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат. Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата. Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
към беседата >>
„Най-малкото добро лишение“.
Каква беше темата?
„Най-малкото добро лишение“.
Има много дефиниции. Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това?
към беседата >>
И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат.
Казвате, че рибата без вода не може да живее. Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава?
И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат.
Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата. Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
към беседата >>
Има много дефиниции.
Каква беше темата? „Най-малкото добро лишение“.
Има много дефиниции.
Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се.
към беседата >>
Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата.
Във въздуха има доста вода, но във въздуха рибата не може да намери водата. Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава? И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат.
Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата.
Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
към беседата >>
Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски.
Каква беше темата? „Най-малкото добро лишение“. Има много дефиниции.
Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски.
Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей.
към беседата >>
Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
Човек намира водата там, дето рибата не може да намери водата. Там, дето рибата намира въздуха, човек не може да го намери. Кой е по-умен тогава? И двамата имат един въпрос, който не могат да разрешат. Рибата намира въздуха във водата, а човек не може да намери въздуха във водата.
Човек намира водата във въздуха, а рибата не може да я намери.
към беседата >>
Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева.
Каква беше темата? „Най-малкото добро лишение“. Има много дефиниции. Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски.
Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева.
Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин.
към беседата >>
Има два вида мъчнотии тогава.
Има два вида мъчнотии тогава.
Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии? Във водата. А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата.
към беседата >>
Другата струва три–четири.
Каква беше темата? „Най-малкото добро лишение“. Има много дефиниции. Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева.
Другата струва три–четири.
Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки.
към беседата >>
Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии?
Има два вида мъчнотии тогава.
Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии?
Във водата. А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата?
към беседата >>
Пет хиляди лева, казвате: „Как може това?
„Най-малкото добро лишение“. Има много дефиниции. Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири.
Пет хиляди лева, казвате: „Как може това?
“ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки. Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли.
към беседата >>
Във водата.
Има два вида мъчнотии тогава. Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии?
Във водата.
А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата? Във водата ще разрешиш сухотата.
към беседата >>
“ Стават тия работи, увеличават се.
Има много дефиниции. Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това?
“ Стават тия работи, увеличават се.
Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки. Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли. Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино.
към беседата >>
А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате?
Има два вида мъчнотии тогава. Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии? Във водата.
А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате?
Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата? Във водата ще разрешиш сухотата. Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията?
към беседата >>
Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей.
Да кажем, правите вие баница с най-малките разноски. Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се.
Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей.
Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки. Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли. Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино. Турили дванайсет хиляди.
към беседата >>
Не във водата, но във въздуха.
Има два вида мъчнотии тогава. Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии? Във водата. А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате?
Не във водата, но във въздуха.
Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата? Във водата ще разрешиш сухотата. Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията? В сухотата.
към беседата >>
Лекувал го един българин.
Или направите баница, която ще струва три–четири хиляди лева, и правите баница, която ще струва пет хиляди лева. Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей.
Лекувал го един българин.
Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки. Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли. Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино. Турили дванайсет хиляди. Питам, вярно ли е това?
към беседата >>
Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата.
Има два вида мъчнотии тогава. Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии? Във водата. А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха.
Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата.
Ако си сух, как ще разрешиш сухотата? Във водата ще разрешиш сухотата. Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията? В сухотата. Как ще се освободиш от голямата влага?
към беседата >>
Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки.
Другата струва три–четири. Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин.
Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки.
Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли. Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино. Турили дванайсет хиляди. Питам, вярно ли е това? Не е вярно.
към беседата >>
Ако си сух, как ще разрешиш сухотата?
Вие, като срещнете мъчнотиите на рибата, къде трябва да разрешавате тия мъчнотии? Във водата. А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата.
Ако си сух, как ще разрешиш сухотата?
Във водата ще разрешиш сухотата. Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията? В сухотата. Как ще се освободиш от голямата влага? Сега ще приведа на какво съответства сухотата.
към беседата >>
Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли.
Пет хиляди лева, казвате: „Как може това? “ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки.
Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли.
Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино. Турили дванайсет хиляди. Питам, вярно ли е това? Не е вярно. Какви са съображенията?
към беседата >>
Във водата ще разрешиш сухотата.
Във водата. А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата?
Във водата ще разрешиш сухотата.
Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията? В сухотата. Как ще се освободиш от голямата влага? Сега ще приведа на какво съответства сухотата. Сухотата и влагата на какво ще ги уподобите?
към беседата >>
Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино.
“ Стават тия работи, увеличават се. Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки. Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли.
Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино.
Турили дванайсет хиляди. Питам, вярно ли е това? Не е вярно. Какви са съображенията? Съображенията са всеки да вкуси от лоената свещ.
към беседата >>
Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията?
А като срещнете мъчнотиите на човека, тогава къде трябва да ги разрешавате? Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата? Във водата ще разрешиш сухотата.
Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията?
В сухотата. Как ще се освободиш от голямата влага? Сега ще приведа на какво съответства сухотата. Сухотата и влагата на какво ще ги уподобите? Да си сух, значи имаш повече светлина.
към беседата >>
Турили дванайсет хиляди.
Когато идвал руският император в България, излязъл му цирей. Лекувал го един българин. Купил една лоена свещ за двайсет и пет стотинки. Обаче тази свещ, като преминала през всичките книги, станала дванайсет хиляди рубли. Да пишат в книгите за един цар е срамота, двайсет и пет стотинки, много евтино.
Турили дванайсет хиляди.
Питам, вярно ли е това? Не е вярно. Какви са съображенията? Съображенията са всеки да вкуси от лоената свещ. Чудното е, че като ядат свещ, тя се увеличава – от двайсет и пет стотинки става на дванайсет хиляди.
към беседата >>
В сухотата.
Не във водата, но във въздуха. Има мъчнотии, които се разрешават чрез въздуха, има други, които се разрешават чрез водата. Ако си сух, как ще разрешиш сухотата? Във водата ще разрешиш сухотата. Пък ако си влажен, къде ще разрешиш мъчнотията?
В сухотата.
Как ще се освободиш от голямата влага? Сега ще приведа на какво съответства сухотата. Сухотата и влагата на какво ще ги уподобите? Да си сух, значи имаш повече светлина. Да си влажен, значи имаш повече топлина.
към беседата >>
НАГОРЕ