НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1766
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1766
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората.
Та казвамъ: Ние страдаме.
Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората.
Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ.
към беседата >>
Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ.
Казвамъ: Между тия 6 огнища, нѣкой пѫть може да сѫ самостоятелни, но нѣкой пѫть може да има нѣкоя връзка, но всички тия връзки сѫ различни, не сѫ еднакви. Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ.
Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ.
Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката?
към беседата >>
Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта.
Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората.
Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта.
Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине.
към беседата >>
Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата.
Казвамъ: Между тия 6 огнища, нѣкой пѫть може да сѫ самостоятелни, но нѣкой пѫть може да има нѣкоя връзка, но всички тия връзки сѫ различни, не сѫ еднакви. Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ.
Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата.
Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино.
към беседата >>
Ще почуствувате едно неразположение.
Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта.
Ще почуствувате едно неразположение.
Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица.
към беседата >>
Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ.
Казвамъ: Между тия 6 огнища, нѣкой пѫть може да сѫ самостоятелни, но нѣкой пѫть може да има нѣкоя връзка, но всички тия връзки сѫ различни, не сѫ еднакви. Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата.
Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ.
Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде.
към беседата >>
Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво.
Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение.
Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво.
Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ.
към беседата >>
Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино.
Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ.
Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино.
Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре.
към беседата >>
Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска.
Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво.
Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска.
Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
към беседата >>
Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка.
Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино.
Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка.
Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става.
към беседата >>
Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ.
Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска.
Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ.
Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие.
към беседата >>
Отъ какво произтича болката?
Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка.
Отъ какво произтича болката?
Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове.
към беседата >>
Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине.
Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ.
Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине.
Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта.
към беседата >>
Можете да пиете чай съ вино.
Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката?
Можете да пиете чай съ вино.
Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ.
към беседата >>
Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица.
Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине.
Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица.
Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ.
към беседата >>
Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде.
Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино.
Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде.
Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става.
към беседата >>
Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ.
Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица.
Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ.
Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете.
към беседата >>
Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре.
Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде.
Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре.
Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти.
към беседата >>
Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ.
Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ.
към беседата >>
Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става.
Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре.
Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става.
Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“.
към беседата >>
Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие.
Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие.
Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ.
към беседата >>
Може би съ чай и виното да се образуватъ газове.
Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става.
Може би съ чай и виното да се образуватъ газове.
Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда.
към беседата >>
Не, туй е предпазване въ свѣта.
Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие.
Не, туй е предпазване въ свѣта.
Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ.
към беседата >>
Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ.
Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове.
Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ.
Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото.
към беседата >>
Има нѣщо, което предпазва човѣкъ.
Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта.
Има нѣщо, което предпазва човѣкъ.
Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ.
към беседата >>
Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става.
Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ.
Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става.
Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ.
към беседата >>
Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете.
Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ.
Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете.
Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“.
към беседата >>
Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти.
Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става.
Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти.
Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности.
към беседата >>
Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ.
Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете.
Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ.
Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме.
към беседата >>
Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“.
Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти.
Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“.
Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности.
към беседата >>
Всичко туй ще ти кажатъ.
Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ.
Всичко туй ще ти кажатъ.
Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата.
към беседата >>
Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда.
Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“.
Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда.
То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума.
към беседата >>
Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ.
Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ.
Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ.
Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ.
към беседата >>
То е все сѫщото.
Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда.
То е все сѫщото.
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление.
към беседата >>
Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ.
Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ.
Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ.
Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето.
към беседата >>
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ.
Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото.
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ.
И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления.
към беседата >>
Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“.
Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ.
Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“.
12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега.
към беседата >>
И двамата ще иматъ различни опитности.
Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ.
И двамата ще иматъ различни опитности.
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность.
към беседата >>
12-тиятъ часъ ние го туряме.
Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“.
12-тиятъ часъ ние го туряме.
Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ.
към беседата >>
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности.
Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности.
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности.
На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души.
към беседата >>
Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата.
Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме.
Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата.
Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта.
към беседата >>
На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума.
Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности.
На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума.
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие.
към беседата >>
Ще ядешъ, когато си гладенъ.
Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата.
Ще ядешъ, когато си гладенъ.
Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени.
към беседата >>
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление.
То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума.
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление.
Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие.
към беседата >>
Гладътъ е мѣрка за здравето.
Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ.
Гладътъ е мѣрка за здравето.
Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта.
към беседата >>
Една и сѫща дума произвежда различни впечатления.
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление.
Една и сѫща дума произвежда различни впечатления.
То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане.
към беседата >>
Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега.
Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето.
Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега.
Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили.
към беседата >>
То зависи отъ самата чувствителность.
И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления.
То зависи отъ самата чувствителность.
Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси.
към беседата >>
Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ.
12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега.
Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ.
Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ.
към беседата >>
Вземете двама души.
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность.
Вземете двама души.
Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта.
Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ.
Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта.
Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ.
към беседата >>
Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие.
На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души.
Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие.
Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота.
към беседата >>
Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени.
Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта.
Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени.
Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората.
към беседата >>
Другъ слуша, но не може да прави правилно различие.
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие.
Другъ слуша, но не може да прави правилно различие.
Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта.
Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени.
Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта.
Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората.
към беседата >>
Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане.
Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие.
Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане.
Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили.
Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта.
Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили.
Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа.
към беседата >>
Това е тъй върху всичкитѣ въпроси.
То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане.
Това е тъй върху всичкитѣ въпроси.
За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ.
Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили.
Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ.
Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ?
към беседата >>
За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси.
За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ.
Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ.
Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ.
Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони.
към беседата >>
Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота.
Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота.
Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Въ свѣта има закони, турени отъ хората.
Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ.
Въ свѣта има закони, турени отъ хората.
Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота.
Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.
към беседата >>
Въ София има закони, турени отъ хората.
Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората.
Въ София има закони, турени отъ хората.
Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони.
към беседата >>
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия.
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия.
Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае.
към беседата >>
Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа.
Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората.
Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа.
Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага.
към беседата >>
Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ.
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия.
Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ.
Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае.
към беседата >>
Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ?
Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа.
Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ?
Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа.
към беседата >>
Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае.
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ.
Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае.
Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ.
към беседата >>
Азъ говоря сега за Божественитѣ закони.
Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ?
Азъ говоря сега за Божественитѣ закони.
Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони.
към беседата >>
Искатъ да го изпитватъ.
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае.
Искатъ да го изпитватъ.
Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата.
към беседата >>
Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони.
Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони.
Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони.
Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира.
към беседата >>
Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае.
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ.
Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае.
Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае.
към беседата >>
Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони.
Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони.
Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони.
Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ.
към беседата >>
Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае.
Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае.
Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае.
Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко.
към беседата >>
Никому нищо нѣма да помага.
Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони.
Никому нищо нѣма да помага.
То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“.
към беседата >>
Ония нѣща, които ги знае – ги знае.
Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае.
Ония нѣща, които ги знае – ги знае.
Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ.
към беседата >>
То е частна работа.
Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага.
То е частна работа.
Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ.
към беседата >>
Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ.
Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае.
Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ.
Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ.
към беседата >>
Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони.
Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа.
Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони.
Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“.
към беседата >>
Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата.
Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ.
Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата.
Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ.
към беседата >>
Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира.
Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони.
Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира.
Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира.
към беседата >>
Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае.
Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата.
Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае.
Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ.
към беседата >>
Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ.
Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира.
Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ.
Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони.
към беседата >>
Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко.
Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае.
Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко.
Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева.
към беседата >>
Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“.
Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ.
Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“.
Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони.
към беседата >>
Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ.
Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко.
Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ.
Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева.
към беседата >>
Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ.
То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“.
Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ.
Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо.
към беседата >>
Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ.
Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ.
Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ.
Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева.
към беседата >>
Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“.
Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ.
Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“.
Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“.
към беседата >>
Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ.
Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ.
Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ.
Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева.
към беседата >>
Нѣма другъ законъ, който да те регулира.
Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“.
Нѣма другъ законъ, който да те регулира.
Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ.
към беседата >>
Давашъ 1 левъ.
Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ.
Давашъ 1 левъ.
Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ.
към беседата >>
Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони.
Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира.
Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони.
Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ.
към беседата >>
Не може да те скѫсатъ и за 2 лева.
Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ.
Не може да те скѫсатъ и за 2 лева.
Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева.
към беседата >>
Говоря ви за Божественитѣ закони.
Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони.
Говоря ви за Божественитѣ закони.
Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ.
към беседата >>
Изваждашъ и давашъ 2 лева.
Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева.
Изваждашъ и давашъ 2 лева.
Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ.
към беседата >>
Започнете съ нѣщо.
Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони.
Започнете съ нѣщо.
(Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено.
към беседата >>
Не може да те скѫсатъ и за 5 лева.
Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева.
Не може да те скѫсатъ и за 5 лева.
Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“.
Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо.
(Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“.
Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“.
към беседата >>
Не може да те скѫсатъ и за 10 лева.
Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева.
Не може да те скѫсатъ и за 10 лева.
Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ.
към беседата >>
Кротъкъ е споредъ Божествения законъ.
Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“.
Кротъкъ е споредъ Божествения законъ.
Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“.
към беседата >>
Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ.
Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева.
Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ.
Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ.
към беседата >>
Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ.
Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ.
Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ.
Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть.
към беседата >>
Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева.
Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ.
Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева.
Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила.
към беседата >>
Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ.
Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ.
Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ.
Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява.
към беседата >>
Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ.
Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева.
Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ.
Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
към беседата >>
Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено.
Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ.
Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено.
Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“.
към беседата >>
Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни.
Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ.
Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни.
Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
към беседата >>
Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“.
(Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено.
Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“.
Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ.
към беседата >>
Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ.
Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни.
Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ.
Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
към беседата >>
Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“.
Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“.
Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“.
Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения.
към беседата >>
Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ.
Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ.
Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ.
Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
към беседата >>
Истината и тя си има единъ пѫть.
Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“.
Истината и тя си има единъ пѫть.
Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре.
към беседата >>
Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила.
Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ.
Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила.
Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
към беседата >>
Божественъ пѫть, по който тя се проявява.
Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть.
Божественъ пѫть, по който тя се проявява.
Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре.
към беседата >>
Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила.
Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“.
Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява.
Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“.
Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле.
към беседата >>
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ.
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ.
Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ.
към беседата >>
Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ.
Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“.
Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ.
Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ.
към беседата >>
Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си.
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ.
Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си.
Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“.
към беседата >>
Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения.
Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ.
Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения.
Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре.
към беседата >>
Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира.
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си.
Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира.
Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ?
към беседата >>
Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре.
Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения.
Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре.
Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре.
към беседата >>
Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме.
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира.
Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме.
Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени.
към беседата >>
Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре.
Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре.
Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре.
Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ.
към беседата >>
Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ.
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме.
Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ.
Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ.
към беседата >>
Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле.
Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре.
Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле.
Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре.
към беседата >>
Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ.
Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ.
Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ.
Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля.
към беседата >>
Ние сме обратно на ангелитѣ.
Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле.
Ние сме обратно на ангелитѣ.
Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ.
към беседата >>
Казватъ: „За всички се молимъ“.
Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ.
Казватъ: „За всички се молимъ“.
Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие.
към беседата >>
Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре.
Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ.
Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре.
Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле.
към беседата >>
Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ?
Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“.
Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ?
Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ.
към беседата >>
Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре.
Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре.
Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре.
Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно.
към беседата >>
Не сѫ оправени.
Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ?
Не сѫ оправени.
Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ.
към беседата >>
Иматъ известни съотношения, интереси иматъ.
Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре.
Иматъ известни съотношения, интереси иматъ.
Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“.
към беседата >>
Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ.
Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени.
Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ.
Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него.
към беседата >>
Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре.
Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ.
Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре.
Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ.
към беседата >>
Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля.
Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ.
Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда.
към беседата >>
Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ.
Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре.
Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ.
Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие.
Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие.
Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ.
към беседата >>
Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле.
Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ.
Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле.
Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората.
към беседата >>
Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ.
Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие.
Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ.
Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ?
към беседата >>
Не може да мелятъ брашно.
Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле.
Не може да мелятъ брашно.
Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си.
към беседата >>
Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ.
Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ.
Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ.
Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ.
към беседата >>
Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“.
Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно.
Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“.
Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото.
към беседата >>
Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него.
Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ.
Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него.
Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ.
към беседата >>
Мекота, значи добре да започнешъ.
Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“.
Мекота, значи добре да започнешъ.
Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ.
към беседата >>
Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда.
Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него.
Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда.
Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече.
към беседата >>
Лошъ, значи зле да свършишъ.
Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ.
Лошъ, значи зле да свършишъ.
Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро.
към беседата >>
Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда.
Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ.
Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца.
към беседата >>
Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората.
Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ.
Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората.
Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ.
към беседата >>
Казвамъ: Защо ще го върнатъ?
Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ.
Казвамъ: Защо ще го върнатъ?
Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ?
към беседата >>
Бѫди добъръ, заради себе си.
Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората.
Бѫди добъръ, заради себе си.
За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува.
към беседата >>
Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ.
Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ?
Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ.
Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ.
към беседата >>
За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото.
Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си.
За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото.
Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения.
към беседата >>
Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ.
Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ.
Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ.
Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли?
към беседата >>
Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ.
Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото.
Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ.
Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си.
към беседата >>
Ще го вземешъ вече.
Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ.
Ще го вземешъ вече.
Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ.
към беседата >>
Божествениятъ порядъкъ е добро.
Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ.
Божествениятъ порядъкъ е добро.
Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ.
към беседата >>
Ти имашъ цѣла каруца.
Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече.
Ти имашъ цѣла каруца.
Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си.
към беседата >>
Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ.
Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро.
Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ.
Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Кѫде ще го туришъ?
Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца.
Кѫде ще го туришъ?
Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть?
към беседата >>
Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува.
Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ.
Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува.
Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ.
към беседата >>
Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ.
Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ?
Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ.
Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ.
към беседата >>
Казвамъ: Нѣма изключения.
За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува.
Казвамъ: Нѣма изключения.
Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“.
към беседата >>
Ти ще приемешъ ли?
Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ.
Ти ще приемешъ ли?
Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!
към беседата >>
Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си.
Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения.
Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си.
Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко.
към беседата >>
Ти ще се откажешъ.
Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли?
Ти ще се откажешъ.
Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“.
към беседата >>
Така се лѣкуватъ болеститѣ.
Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си.
Така се лѣкуватъ болеститѣ.
Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него.
към беседата >>
Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си.
Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ.
Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си.
Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде.
към беседата >>
Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ.
Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ.
Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ.
Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Носятъ ли се на пѫть?
Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си.
Носятъ ли се на пѫть?
Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ.
Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ.
Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ.
Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ.
Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть?
Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ.
Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може.
към беседата >>
Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“.
Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ.
Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“.
То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!
Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ.
Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!
“ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа.
към беседата >>
То е човѣшко.
Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“.
То е човѣшко.
Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ.
към беседата >>
“ Казвате: „Прати ми въ дома“.
Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!
“ Казвате: „Прати ми въ дома“.
Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума.
към беседата >>
Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него.
Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко.
Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него.
Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки.
към беседата >>
Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде.
Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“.
Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде.
Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто.
към беседата >>
Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ.
Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него.
Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ.
Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Въ дадения случай не може да го ползувашъ.
Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде.
Въ дадения случай не може да го ползувашъ.
Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“.
към беседата >>
Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ.
Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ.
Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ.
Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ.
към беседата >>
Да го прати по пощата, не може.
Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ.
Да го прати по пощата, не може.
Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ.
към беседата >>
Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ.
Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ.
Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ.
Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила.
към беседата >>
Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа.
Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?! “ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може.
Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа.
Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“.
към беседата >>
Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ.
То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ.
Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ.
Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума.
“ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа.
Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума.
Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде.
към беседата >>
Тѣ сѫ нѣща човѣшки.
Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ.
Тѣ сѫ нѣща човѣшки.
Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ.
към беседата >>
Вървимъ до едно мѣсто.
Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума.
Вървимъ до едно мѣсто.
Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата?
към беседата >>
Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ.
Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки.
Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ.
Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ.
към беседата >>
Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“.
Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто.
Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“.
Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише.
към беседата >>
Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ.
Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ.
Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ.
Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ.
към беседата >>
Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ.
Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“.
Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ.
Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме.
към беседата >>
Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила.
Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ.
Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила.
То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“.
Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ.
Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“.
Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани.
към беседата >>
То е Божествения порядъкъ.
Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила.
То е Божествения порядъкъ.
Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Разбирате се донѣкѫде.
Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“.
Разбирате се донѣкѫде.
Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ.
към беседата >>
Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ.
Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ.
Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ.
Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“.
към беседата >>
Какво ще образуватъ тия двамата?
Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде.
Какво ще образуватъ тия двамата?
Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ.
към беседата >>
Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ.
Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ.
Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ.
Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ.
към беседата >>
Ще образуватъ едно шише.
Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата?
Ще образуватъ едно шише.
Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“.
към беседата >>
Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ.
Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ.
Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ.
Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене.
към беседата >>
Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме.
Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише.
Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме.
Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено?
към беседата >>
Върви по Божествения порядъкъ.
Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ.
Върви по Божествения порядъкъ.
Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре).
към беседата >>
Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани.
Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме.
Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани.
Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ.
към беседата >>
Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ.
То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ.
Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ.
Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не.
към беседата >>
Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ.
Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани.
Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ.
Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма.
към беседата >>
Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“.
Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ.
Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“.
И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре.
към беседата >>
Сега се прилага по другъ начинъ.
Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ.
Сега се прилага по другъ начинъ.
Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день?
към беседата >>
И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ.
Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“.
И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ.
Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има.
към беседата >>
Казвате: „Яжъ умѣрено“.
Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ.
Казвате: „Яжъ умѣрено“.
Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма.
към беседата >>
Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене.
Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ.
Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене.
Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень.
към беседата >>
Какъ се яде умѣрено?
Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“.
Какъ се яде умѣрено?
Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада?
към беседата >>
Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре).
Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене.
Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре).
И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония.
към беседата >>
Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ.
Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено?
Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ.
Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада.
към беседата >>
И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не.
Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре).
И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не.
Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има.
към беседата >>
Ти тежишъ 70 килограма.
Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ.
Ти тежишъ 70 килограма.
Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада.
към беседата >>
Или и двамата пѣемъ добре.
Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не.
Или и двамата пѣемъ добре.
Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“.
към беседата >>
Математически на 70 килограма каква храна се пада на день?
Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма.
Математически на 70 килограма каква храна се пада на день?
Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
към беседата >>
Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има.
И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре.
Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има.
И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ.
към беседата >>
Или тежишъ 40 килограма.
Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день?
Или тежишъ 40 килограма.
На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада.
към беседата >>
И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень.
Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има.
И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень.
Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци.
към беседата >>
На 40 килограма колко храна се пада?
Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма.
На 40 килограма колко храна се пада?
Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка?
към беседата >>
Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония.
Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень.
Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония.
Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва.
към беседата >>
Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада.
Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада?
Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада.
Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ.
към беседата >>
Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има.
И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония.
Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има.
Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове.
към беседата >>
Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада.
Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада.
Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада.
Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
към беседата >>
Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“.
Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има.
Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“.
То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
към беседата >>
Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада.
Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
към беседата >>
То не е Божественъ порядъкъ.
Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“.
То не е Божественъ порядъкъ.
Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
към беседата >>
И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада.
Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада.
Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
към беседата >>
Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци.
И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ.
Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци.
Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
към беседата >>
Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка?
На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада.
Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка?
Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
към беседата >>
Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва.
Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци.
Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва.
Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
към беседата >>
Може да вземете единъ слонъ.
Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка?
Може да вземете единъ слонъ.
Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
към беседата >>
Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове.
Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва.
Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове.
Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
към беседата >>
Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ.
Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?
към беседата >>
Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове.
Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.
към беседата >>
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане.
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане.
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари.
към беседата >>
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ.
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ.
Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ.
към беседата >>
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ.
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане.
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ.
Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ.
към беседата >>
Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота.
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ.
Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота.
Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ.
към беседата >>
Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете?
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ.
Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете?
Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ.
към беседата >>
Какво има да се говори?
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота.
Какво има да се говори?
Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него.
към беседата >>
Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво.
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете?
Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво.
Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е.
към беседата >>
Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ.
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори?
Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ.
Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто.
към беседата >>
Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво.
Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ.
към беседата >>
Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе.
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ.
Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе.
Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари.
Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си.
Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари.
Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ.
Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе.
Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ.
Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ.
към беседата >>
Тогава ще станешъ знаменитъ.
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари.
Тогава ще станешъ знаменитъ.
Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила.
към беседата >>
Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ.
Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ.
Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ.
Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ.
към беседата >>
Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ.
Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ.
Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ.
Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ.
към беседата >>
Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него.
Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ.
Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него.
Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия.
към беседата >>
Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е.
Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ.
Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е.
Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него?
към беседата >>
Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто.
Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него.
Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто.
Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ.
към беседата >>
Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ.
Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е.
Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ.
Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.
към беседата >>
Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ.
Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто.
Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ.
Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ.
към беседата >>
Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ.
Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ.
Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ.
Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.
към беседата >>
Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ.
Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ.
Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ.
Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече.
към беседата >>
Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила.
Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ.
Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила.
Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.
към беседата >>
Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ.
Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ.
Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ.
Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота.
към беседата >>
Ще ходишъ да се боришъ.
Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила.
Ще ходишъ да се боришъ.
Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.
към беседата >>
Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия.
Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ.
Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия.
Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ.
към беседата >>
Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него?
Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ.
Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него?
Умориха го.
към беседата >>
Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ.
Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия.
Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ.
Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ.
към беседата >>
Умориха го.
Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него?
Умориха го.
към беседата >>
Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ.
Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ.
Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ.
Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата.
към беседата >>
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ.
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ.
Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е.
към беседата >>
Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече.
Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ.
Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече.
Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ.
към беседата >>
Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“.
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ.
Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“.
Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ.
към беседата >>
Ще се радвашъ на живота.
Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече.
Ще се радвашъ на живота.
Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете.
към беседата >>
Много се коригираме.
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“.
Много се коригираме.
Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа.
към беседата >>
Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ.
Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота.
Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ.
Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете.
към беседата >>
Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“.
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме.
Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“.
Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше.
към беседата >>
Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ.
Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ.
Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ.
И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути.
към беседата >>
Не ме занимава, то е негова работа.
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“.
Не ме занимава, то е негова работа.
Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ.
към беседата >>
И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата.
Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ.
И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата.
Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно.
към беседата >>
Ама той тъй писалъ – негова работа е.
Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа.
Ама той тъй писалъ – негова работа е.
Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега?
към беседата >>
Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ.
Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата.
Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ.
Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ.
към беседата >>
Писалъ – писалъ.
Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е.
Писалъ – писалъ.
Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха.
към беседата >>
Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете.
Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ.
Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете.
Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.
към беседата >>
Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа.
Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ.
Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа.
Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се.
към беседата >>
Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете.
Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете.
Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете.
После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.
към беседата >>
Не трѣбваше.
Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа.
Не трѣбваше.
Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето.
към беседата >>
После ще увеличишъ 10 минути.
Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете.
После ще увеличишъ 10 минути.
15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.
към беседата >>
Има редъ и порядъкъ.
Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше.
Има редъ и порядъкъ.
Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ.
към беседата >>
15 минути е достатъчно.
И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути.
15 минути е достатъчно.
Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.
към беседата >>
Защо ще ме занимавате сега?
Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ.
Защо ще ме занимавате сега?
Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви.
към беседата >>
Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ.
Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно.
Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ.
Ти за себе си ще пѣешъ.
към беседата >>
Гледамъ ги тия статии ми попаднаха.
Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега?
Гледамъ ги тия статии ми попаднаха.
Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го.
към беседата >>
Ти за себе си ще пѣешъ.
Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ.
Ти за себе си ще пѣешъ.
към беседата >>
Защитаватъ се.
Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха.
Защитаватъ се.
Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно.
към беседата >>
/Учительтъ нагласява цигулката/.
/Учительтъ нагласява цигулката/.
Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята.
към беседата >>
Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето.
Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се.
Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето.
Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата.
към беседата >>
Изпѣйте „Тѫги, скърби“.
/Учительтъ нагласява цигулката/.
Изпѣйте „Тѫги, скърби“.
/Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
към беседата >>
Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ.
Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето.
Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ.
Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него.
към беседата >>
/Учительтъ свири тихо/.
/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“.
/Учительтъ свири тихо/.
Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
към беседата >>
Това сѫ експлозиви.
Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ.
Това сѫ експлозиви.
Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ.
към беседата >>
Туй е сърдцето.
/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/.
Туй е сърдцето.
/Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
към беседата >>
Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го.
Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви.
Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го.
Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви.
към беседата >>
/Свири силно/.
/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето.
/Свири силно/.
Това е волята. Волята е малко груба.
към беседата >>
Не го направилъ съзнателно.
Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го.
Не го направилъ съзнателно.
Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида.
към беседата >>
Това е волята.
/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/.
Това е волята.
Волята е малко груба.
към беседата >>
Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата.
Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно.
Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата.
Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ.
към беседата >>
Волята е малко груба.
Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята.
Волята е малко груба.
към беседата >>
Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него.
Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата.
Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него.
Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го.
към беседата >>
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения.
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения.
Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ.
към беседата >>
Онзи го измѫчвалъ.
Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него.
Онзи го измѫчвалъ.
Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“.
към беседата >>
Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето.
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения.
Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето.
Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли.
към беседата >>
Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви.
Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ.
Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви.
Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа.
към беседата >>
Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво.
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето.
Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво.
Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли.
към беседата >>
Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида.
Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви.
Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида.
Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ?
към беседата >>
Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса.
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво.
Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса.
Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“.
към беседата >>
Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ.
Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида.
Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ.
Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна.
към беседата >>
Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“.
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса.
Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“.
Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години?
към беседата >>
Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го.
Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ.
Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го.
И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона.
към беседата >>
Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ.
Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“.
Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ.
Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили.
към беседата >>
И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“.
Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го.
И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“.
Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка.
към беседата >>
Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли.
Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ.
Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли.
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили.
към беседата >>
Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа.
Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“.
Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа.
Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката.
към беседата >>
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли.
Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли.
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли.
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“.
към беседата >>
Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ?
Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа.
Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ?
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била.
към беседата >>
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“.
Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли.
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“.
Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала.
към беседата >>
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна.
Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ?
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна.
Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ.
към беседата >>
Що сѫ 80 години?
Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“.
Що сѫ 80 години?
Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
към беседата >>
Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона.
Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна.
Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона.
Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
към беседата >>
Вие не сте работили.
Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години?
Вие не сте работили.
80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
към беседата >>
Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка.
И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона.
Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка.
Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена.
към беседата >>
80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили.
Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили.
80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили.
Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
към беседата >>
Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката.
Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка.
Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката.
Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ.
към беседата >>
Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“.
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили.
Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“.
Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
към беседата >>
Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била.
Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката.
Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била.
Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ.
към беседата >>
Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала.
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“.
Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала.
Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
към беседата >>
Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ.
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била.
Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ.
Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.
към беседата >>
Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала.
Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.
към беседата >>
Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ.
Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.
към беседата >>
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията.
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията.
Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро.
към беседата >>
Сега поезията е тази жена.
Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
Сега поезията е тази жена.
И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.
към беседата >>
Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ.
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията.
Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ.
Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень.
към беседата >>
И двамата поети спорятъ.
Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена.
И двамата поети спорятъ.
Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.
към беседата >>
Ограничения на миналото.
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ.
Ограничения на миналото.
Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень.
към беседата >>
Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ.
Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ.
Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ.
Сега ще извадя поука.
към беседата >>
Казвате: „Това не мога“.
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото.
Казвате: „Това не мога“.
Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе.
към беседата >>
Сега ще извадя поука.
Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ.
Сега ще извадя поука.
към беседата >>
Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си.
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“.
Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си.
Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща.
към беседата >>
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа.
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа.
Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето.
към беседата >>
Прави ти нѣкой нѣкое добро.
Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си.
Прави ти нѣкой нѣкое добро.
Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“.
към беседата >>
Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира.
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа.
Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира.
Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание.
към беседата >>
Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень.
Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро.
Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень.
Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша.
към беседата >>
Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува.
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира.
Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува.
Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь?
към беседата >>
Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень.
Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень.
Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень.
Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно.
към беседата >>
Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо.
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува.
Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо.
Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“.
към беседата >>
Той ще те чуе.
Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень.
Той ще те чуе.
Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ.
към беседата >>
Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ.
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо.
Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ.
Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“.
към беседата >>
Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща.
Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе.
Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща.
Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ.
към беседата >>
Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето.
Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ.
Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето.
Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е.
към беседата >>
Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“.
Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща.
Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“.
Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ.
към беседата >>
Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание.
Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето.
Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание.
Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа.
към беседата >>
Като пѣете, никой да ви не слуша.
Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“.
Като пѣете, никой да ви не слуша.
Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си.
към беседата >>
Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь?
Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание.
Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь?
Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ?
към беседата >>
Като пѣете, да ви е приятно.
Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша.
Като пѣете, да ви е приятно.
Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката.
към беседата >>
Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“.
Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь?
Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“.
Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка.
към беседата >>
Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ.
Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно.
Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ.
Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ.
към беседата >>
Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“.
Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“.
Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“.
Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне.
към беседата >>
Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ.
Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ.
Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ.
И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи.
към беседата >>
Той казва, законъ е.
Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“.
Той казва, законъ е.
Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона.
към беседата >>
И въ затвора, като си, може да пѣешъ.
Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ.
И въ затвора, като си, може да пѣешъ.
И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене.
към беседата >>
Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа.
Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е.
Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа.
Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?
към беседата >>
И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си.
Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ.
И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си.
Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре.
към беседата >>
Какво ще се биешъ?
Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа.
Какво ще се биешъ?
Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли? “ Каква свобода?
към беседата >>
Ти ще чувашъ музиката.
Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си.
Ти ще чувашъ музиката.
Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби.
към беседата >>
Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка.
Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ?
Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка.
Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли? “ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.
към беседата >>
Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ.
Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката.
Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ.
При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори.
към беседата >>
Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне.
Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка.
Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне.
Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли? “ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.
към беседата >>
При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи.
Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ.
При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи.
Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ.
към беседата >>
Казва да се подчинявашъ на закона.
Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне.
Казва да се подчинявашъ на закона.
Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли? “ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.
към беседата >>
Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене.
И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи.
Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене.
Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре.
към беседата >>
Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?
Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона.
Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?
“ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.
към беседата >>
Вие пѣете много добре.
И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене.
Вие пѣете много добре.
Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене.
към беседата >>
“ Каква свобода?
Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?
“ Каква свобода?
Оттукъ ще минешъ.
към беседата >>
Въ Божественото пѣене сте слаби.
Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре.
Въ Божественото пѣене сте слаби.
Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме.
към беседата >>
Оттукъ ще минешъ.
Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли? “ Каква свобода?
Оттукъ ще минешъ.
към беседата >>
Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори.
Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби.
Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори.
Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява.
към беседата >>
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ.
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ.
Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ.
към беседата >>
Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ.
При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори.
Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ.
Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ.
към беседата >>
Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ.
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ.
Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ.
Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“.
към беседата >>
Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре.
Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ.
Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре.
Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ.
към беседата >>
Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ.
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ.
Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ.
Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“.
към беседата >>
Затуй хората не засѣгатъ това пѣене.
Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре.
Затуй хората не засѣгатъ това пѣене.
Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади.
към беседата >>
Силенъ трѣбва да бѫдешъ.
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ.
Силенъ трѣбва да бѫдешъ.
Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие.
към беседата >>
Да се радваме.
Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене.
Да се радваме.
Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ.
към беседата >>
Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ.
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ.
Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ.
Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити.
към беседата >>
Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява.
Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме.
Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява.
По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ.
към беседата >>
Седятъ две деца и се каратъ.
Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ.
Седятъ две деца и се каратъ.
Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“.
към беседата >>
По човѣшки като мислишъ, ти си старъ.
Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява.
По човѣшки като мислишъ, ти си старъ.
По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило.
към беседата >>
Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“.
Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ.
Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“.
към беседата >>
По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ.
Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ.
По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ.
Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“.
към беседата >>
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“.
Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“.
Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите.
към беседата >>
Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади.
Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ.
Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади.
Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване.
към беседата >>
Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие.
Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“.
Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие.
Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“.
към беседата >>
Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ.
Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади.
Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ.
Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль.
към беседата >>
Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити.
Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие.
Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити.
Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ.
към беседата >>
Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ.
Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ.
Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ.
Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“.
към беседата >>
Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“.
Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити.
Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“.
Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ.
към беседата >>
Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило.
По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ.
Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило.
Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате.
към беседата >>
Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“.
Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“.
Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“.
Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието.
към беседата >>
Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“.
По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило.
Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“.
То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете.
към беседата >>
Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“.
Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите.
„Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я.
към беседата >>
То е вѣчното подмладяване.
Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“.
То е вѣчното подмладяване.
Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама.
към беседата >>
„Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“.
Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите.
„Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“.
Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете.
към беседата >>
Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль.
Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване.
Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль.
Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ.
към беседата >>
Блажени вѣрующитѣ.
Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“.
Блажени вѣрующитѣ.
Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото.
към беседата >>
Не мислете: „Ние сме остарѣли“.
Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль.
Не мислете: „Ние сме остарѣли“.
Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама.
към беседата >>
Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ.
Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ.
Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ.
Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае.
към беседата >>
Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате.
Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“.
Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате.
Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ.
към беседата >>
Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието.
Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ.
Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието.
Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ.
към беседата >>
Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете.
Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате.
Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете.
Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е.
към беседата >>
Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я.
Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието.
Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я.
Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление.
към беседата >>
Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама.
То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете.
Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама.
Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме.
към беседата >>
Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете.
„Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я.
Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете.
Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва.
към беседата >>
Адамъ е червениятъ човѣкъ.
Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама.
Адамъ е червениятъ човѣкъ.
Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ.
към беседата >>
Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото.
Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете.
Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото.
Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати.
към беседата >>
Вие, старитѣ, сте преди Адама.
Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ.
Вие, старитѣ, сте преди Адама.
Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има.
към беседата >>
Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае.
Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото.
Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае.
Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ.
към беседата >>
Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ.
Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама.
Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ.
Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно.
към беседата >>
Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ.
Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае.
Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ.
Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури?
към беседата >>
Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е.
Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ.
Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е.
Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.
към беседата >>
Фламарионъ прави едно малко изчисление.
Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ.
Фламарионъ прави едно малко изчисление.
Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати.
към беседата >>
Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме.
Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е.
Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме.
Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.
към беседата >>
Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва.
Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление.
Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва.
За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправишъ погрѣшката, защото тя е непоправима.
към беседата >>
Той е ненаситенъ.
Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме.
Той е ненаситенъ.
Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.
към беседата >>
За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати.
Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва.
За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати.
Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправишъ погрѣшката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправятъ погрѣшкитѣ, по-добре е.
към беседата >>
Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има.
Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ.
Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има.
Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.
към беседата >>
Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ.
Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати.
Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ.
Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправишъ погрѣшката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправятъ погрѣшкитѣ, по-добре е. Човѣшката енергия трѣбва да се впрѣгне въ работа.
към беседата >>
Всичкото много не му е потрѣбно.
Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има.
Всичкото много не му е потрѣбно.
Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.
към беседата >>
Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката.
(втори вариант)
Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е.
Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката.
Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат.
към втори вариант >>
Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв.
(втори вариант)
Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката.
Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв.
Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира.
към втори вариант >>
Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*.
(втори вариант)
Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв.
Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*.
в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат.
към втори вариант >>
в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират.
(втори вариант)
Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*.
в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират.
Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив.
към втори вариант >>
Значи, щом знаете – можете да ги изправите.
(втори вариант)
Значи, щом знаете – можете да ги изправите.
Щом човек знае – може да го изправи. Противоречията са една необходимост за прогреса на човечеството.
към втори вариант >>
Хората страдат, (за) да станат по-здрави.
(втори вариант)
Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират.
Хората страдат, (за) да станат по-здрави.
Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала.
към втори вариант >>
Щом човек знае – може да го изправи.
(втори вариант)
Значи, щом знаете – можете да ги изправите.
Щом човек знае – може да го изправи.
Противоречията са една необходимост за прогреса на човечеството.
към втори вариант >>
Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат.
(втори вариант)
Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави.
Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат.
Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина.
към втори вариант >>
Противоречията са една необходимост за прогреса на човечеството.
(втори вариант)
Значи, щом знаете – можете да ги изправите. Щом човек знае – може да го изправи.
Противоречията са една необходимост за прогреса на човечеството.
към втори вариант >>
Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира.
(втори вариант)
Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат.
Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира.
Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”.
към втори вариант >>
Имаме огнища.
(втори вариант)
Имаме огнища.
Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде.
към втори вариант >>
Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат.
(втори вариант)
Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира.
Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат.
Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото.
към втори вариант >>
Какво ще бъде състоянието на почвата?
(втори вариант)
Имаме огнища.
Какво ще бъде състоянието на почвата?
Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна.
към втори вариант >>
Организмът става по-устойчив.
(втори вариант)
в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат.
Организмът става по-устойчив.
Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко.
към втори вариант >>
Там, дето е горял огън, не може да растат цветята.
(втори вариант)
Имаме огнища. Какво ще бъде състоянието на почвата?
Там, дето е горял огън, не може да растат цветята.
По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна. Намират се в една почивка.
към втори вариант >>
Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала.
(втори вариант)
Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив.
Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала.
Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш.
към втори вариант >>
По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията.
(втори вариант)
Имаме огнища. Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята.
По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията.
Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна. Намират се в една почивка.
към втори вариант >>
Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина.
(втори вариант)
Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала.
Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина.
Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа.
към втори вариант >>
Тази местност е суха, безплодна почва.
(втори вариант)
Имаме огнища. Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията.
Тази местност е суха, безплодна почва.
Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна. Намират се в една почивка.
към втори вариант >>
Някой казва: „Много съм страдал”.
(втори вариант)
Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина.
Някой казва: „Много съм страдал”.
Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив.
към втори вариант >>
Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде.
(втори вариант)
Имаме огнища. Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва.
Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде.
Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна. Намират се в една почивка.
към втори вариант >>
Пипне се отзад :зад :ухото.
(втори вариант)
Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”.
Пипне се отзад :зад :ухото.
Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив.
към втори вариант >>
Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна.
(втори вариант)
Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде.
Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна.
Намират се в една почивка.
към втори вариант >>
Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко.
(втори вариант)
Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото.
Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко.
Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо.
към втори вариант >>
Намират се в една почивка.
(втори вариант)
Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна.
Намират се в една почивка.
към втори вариант >>
Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш.
(втори вариант)
Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко.
Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш.
От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива.
към втори вариант >>
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението.
(втори вариант)
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението.
Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия.
към втори вариант >>
От страданието остава нещо, като една основа.
(втори вариант)
Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш.
От страданието остава нещо, като една основа.
Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това са все препятствия в живота.
към втори вариант >>
Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети.
(втори вариант)
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението.
Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети.
Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името.
към втори вариант >>
Организмът става по-издръжлив.
(втори вариант)
Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа.
Организмът става по-издръжлив.
Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това са все препятствия в живота.
към втори вариант >>
Единият умрял, отишъл в другия свят.
(втори вариант)
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети.
Единият умрял, отишъл в другия свят.
Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят.
към втори вариант >>
Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив.
(втори вариант)
Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив.
Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив.
Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това са все препятствия в живота.
към втори вариант >>
Другият жлъчно се нападат по български.
(втори вариант)
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят.
Другият жлъчно се нападат по български.
Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило.
към втори вариант >>
Сърце, което е страдало – става по-издръжливо.
(втори вариант)
Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив.
Сърце, което е страдало – става по-издръжливо.
И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това са все препятствия в живота.
към втори вариант >>
Сега пък другите вземат страната.
(втори вариант)
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български.
Сега пък другите вземат страната.
Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила.
към втори вариант >>
И воля, която е страдала – става по-издръжлива.
(втори вариант)
Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо.
И воля, която е страдала – става по-издръжлива.
Това са все препятствия в живота.
към втори вариант >>
Единият пише нещо против другия.
(втори вариант)
Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната.
Единият пише нещо против другия.
Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда?
към втори вариант >>
Това са все препятствия в живота.
(втори вариант)
От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива.
Това са все препятствия в живота.
към втори вариант >>
Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името.
(втори вариант)
Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия.
Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името.
Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда?
към втори вариант >>
Аз гледам животните.
(втори вариант)
Аз гледам животните.
Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”. Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
към втори вариант >>
Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят.
(втори вариант)
Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името.
Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят.
Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето.
към втори вариант >>
Котката, запример, не обича да яде топло.
(втори вариант)
Аз гледам животните.
Котката, запример, не обича да яде топло.
Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”. Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
към втори вариант >>
Може да се пита кое го е подбудило.
(втори вариант)
Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят.
Може да се пита кое го е подбудило.
Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда?
към втори вариант >>
Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина.
(втори вариант)
Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло.
Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина.
Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”. Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
към втори вариант >>
Има някоя причина, която го е подбудила.
(втори вариант)
Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило.
Има някоя причина, която го е подбудила.
Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда?
към втори вариант >>
Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало.
(втори вариант)
Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина.
Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало.
Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”. Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
към втори вариант >>
Когато болният плаче, кое го подбужда?
(втори вариант)
Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила.
Когато болният плаче, кое го подбужда?
-Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
към втори вариант >>
Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”.
(втори вариант)
Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало.
Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”.
Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
към втори вариант >>
-Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда?
(втори вариант)
Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда?
-Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда?
-Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
към втори вариант >>
Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
(втори вариант)
Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”.
Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.
към втори вариант >>
-Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето.
(втори вариант)
Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда?
-Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето.
Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
към втори вариант >>
Та казвам: Ние страдаме.
(втори вариант)
Та казвам: Ние страдаме.
В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска.
към втори вариант >>
Когато някой прави добро, кое го подбужда?
(втори вариант)
Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето.
Когато някой прави добро, кое го подбужда?
Когато някой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
към втори вариант >>
В света има един огън, който гори хората.
(втори вариант)
Та казвам: Ние страдаме.
В света има един огън, който гори хората.
Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ.
към втори вариант >>
Когато някой знае много, кое го подбужда?
(втори вариант)
Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда?
Когато някой знае много, кое го подбужда?
Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
към втори вариант >>
Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта.
(втори вариант)
Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората.
Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта.
Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине.
към втори вариант >>
Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
(втори вариант)
Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда?
Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.
към втори вариант >>
Ще почувствувате едно неразположение.
(втори вариант)
Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта.
Ще почувствувате едно неразположение.
Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица.
към втори вариант >>
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви.
(втори вариант)
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви.
Такава връзка ще произведе един резултат. Връзката СД ще произведе друг резултат. Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат. Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Някой път направете малък опит.
към втори вариант >>
Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво.
(втори вариант)
Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение.
Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво.
Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират.
към втори вариант >>
Такава връзка ще произведе един резултат.
(втори вариант)
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви.
Такава връзка ще произведе един резултат.
Връзката СД ще произведе друг резултат. Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат. Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Някой път направете малък опит.
към втори вариант >>
Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска.
(втори вариант)
Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво.
Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска.
Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
към втори вариант >>
Връзката СД ще произведе друг резултат.
(втори вариант)
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви. Такава връзка ще произведе един резултат.
Връзката СД ще произведе друг резултат.
Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат. Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Някой път направете малък опит.
към втори вариант >>
Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ.
(втори вариант)
В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска.
Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ.
Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие.
към втори вариант >>
Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат.
(втори вариант)
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви. Такава връзка ще произведе един резултат. Връзката СД ще произведе друг резултат.
Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат.
Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Някой път направете малък опит.
към втори вариант >>
Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине.
(втори вариант)
Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ.
Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине.
Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света.
към втори вариант >>
Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата.
(втори вариант)
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви. Такава връзка ще произведе един резултат. Връзката СД ще произведе друг резултат. Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат.
Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата.
Някой път направете малък опит.
към втори вариант >>
Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица.
(втори вариант)
Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине.
Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица.
Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете.
към втори вариант >>
Някой път направете малък опит.
(втори вариант)
Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви. Такава връзка ще произведе един резултат. Връзката СД ще произведе друг резултат. Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат. Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата.
Някой път направете малък опит.
към втори вариант >>
Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират.
(втори вариант)
Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица.
Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират.
Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш.
към втори вариант >>
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино.
(втори вариант)
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино.
Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре.
към втори вариант >>
Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
(втори вариант)
Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират.
Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат.
към втори вариант >>
Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка.
(втори вариант)
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино.
Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка.
От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става.
към втори вариант >>
Някой ще каже, че това е суеверие.
(втори вариант)
Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе.
Някой ще каже, че това е суеверие.
Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат.
към втори вариант >>
От какво произтича болката?
(втори вариант)
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино. Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка.
От какво произтича болката?
Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове.
към втори вариант >>
Не, туй е предпазване в света.
(втори вариант)
Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие.
Не, туй е предпазване в света.
Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък.
към втори вариант >>
Можете да пиете чай с вино.
(втори вариант)
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино. Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката?
Можете да пиете чай с вино.
Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват.
към втори вариант >>
Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете.
(втори вариант)
Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света.
Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете.
Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”.
към втори вариант >>
Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде.
(втори вариант)
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино. Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино.
Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде.
Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става.
към втори вариант >>
Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш.
(втори вариант)
Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете.
Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш.
Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме.
към втори вариант >>
Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре.
(втори вариант)
Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино. Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде.
Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре.
Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети.
към втори вариант >>
Всичко туй ще ти кажат.
(втори вариант)
Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш.
Всичко туй ще ти кажат.
Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата.
към втори вариант >>
Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става.
(втори вариант)
Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре.
Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става.
Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”.
към втори вариант >>
Хората са изгубили тия показания, които имат.
(втори вариант)
Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат.
Хората са изгубили тия показания, които имат.
Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен.
към втори вариант >>
Може би с чай и виното да се образуват газове.
(втори вариант)
От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става.
Може би с чай и виното да се образуват газове.
Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда.
към втори вариант >>
Ние сега основаваме един нов порядък.
(втори вариант)
Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат.
Ние сега основаваме един нов порядък.
Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето.
към втори вариант >>
Става напрежение в стомахът, като се образуват.
(втори вариант)
Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове.
Става напрежение в стомахът, като се образуват.
Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото.
към втори вариант >>
Казвате: „В 12 часа ще ядем”.
(втори вариант)
Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък.
Казвате: „В 12 часа ще ядем”.
12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега.
към втори вариант >>
Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става.
(втори вариант)
Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват.
Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става.
Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности.
към втори вариант >>
12-тият час ние го определяме.
(втори вариант)
Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”.
12-тият час ние го определяме.
Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш.
към втори вариант >>
Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети.
(втори вариант)
Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става.
Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети.
Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности.
към втори вариант >>
Има едно време в природата, което е определено от природата.
(втори вариант)
Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме.
Има едно време в природата, което е определено от природата.
Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света.
към втори вариант >>
Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”.
(втори вариант)
Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети.
Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”.
Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума.
към втори вариант >>
Ще ядеш, когато си гладен.
(втори вариант)
Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата.
Ще ядеш, когато си гладен.
Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени.
към втори вариант >>
Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда.
(втори вариант)
Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”.
Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда.
То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление.
към втори вариант >>
Гладът е мярка за здравето.
(втори вариант)
Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен.
Гладът е мярка за здравето.
Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света.
към втори вариант >>
То е все същото.
(втори вариант)
Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда.
То е все същото.
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления.
към втори вариант >>
Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега.
(втори вариант)
Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето.
Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега.
Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали.
към втори вариант >>
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности.
(втори вариант)
Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото.
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности.
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност.
към втори вариант >>
Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш.
(втори вариант)
12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега.
Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш.
Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат.
към втори вариант >>
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности.
(втори вариант)
Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности.
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности.
На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души.
към втори вариант >>
Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света.
(втори вариант)
Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш.
Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света.
Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите.
към втори вариант >>
На някои от вас кажат една и съща дума.
(втори вариант)
Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности.
На някои от вас кажат една и съща дума.
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие.
към втори вариант >>
Не вярата схваща ония закони, които са дадени.
(втори вариант)
Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света.
Не вярата схваща ония закони, които са дадени.
С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората.
към втори вариант >>
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление.
(втори вариант)
Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума.
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление.
Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие.
към втори вариант >>
С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света.
(втори вариант)
Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени.
С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света.
Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората.
към втори вариант >>
Една и съща дума произвежда различни впечатления.
(втори вариант)
То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление.
Една и съща дума произвежда различни впечатления.
То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане.
към втори вариант >>
Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали.
(втори вариант)
Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света.
Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали.
Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа.
към втори вариант >>
То зависи от самата чувствителност.
(втори вариант)
Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления.
То зависи от самата чувствителност.
Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси.
към втори вариант >>
Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат.
(втори вариант)
Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали.
Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат.
Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден?
към втори вариант >>
Вземете двама души.
(втори вариант)
Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност.
Вземете двама души.
Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите.
(втори вариант)
Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат.
Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите.
В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони.
към втори вариант >>
Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие.
(втори вариант)
На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души.
Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие.
Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота.
към втори вариант >>
В света има закони, създадени от хората.
(втори вариант)
Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите.
В света има закони, създадени от хората.
В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони.
към втори вариант >>
Друг слуша, но не може да прави правилно различие.
(втори вариант)
На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие.
Друг слуша, но не може да прави правилно различие.
Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота. Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
В София има закони, създадени от хората.
(втори вариант)
С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората.
В София има закони, създадени от хората.
Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони.
към втори вариант >>
Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане.
(втори вариант)
Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие.
Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане.
Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота. Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа.
(втори вариант)
Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората.
Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа.
Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага.
към втори вариант >>
Това е тъй върху всичките въпроси.
(втори вариант)
То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане.
Това е тъй върху всичките въпроси.
За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота. Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Казвам тогава: Защо светът е създаден?
(втори вариант)
Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа.
Казвам тогава: Защо светът е създаден?
Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа.
към втори вариант >>
За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси.
За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта.
Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота. Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Аз говоря сега за Божествените закони.
(втори вариант)
Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден?
Аз говоря сега за Божествените закони.
Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони.
към втори вариант >>
Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота.
(втори вариант)
Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта.
Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота.
Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони.
(втори вариант)
В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони.
Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони.
Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира.
към втори вариант >>
Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота.
Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.
към втори вариант >>
Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони.
(втори вариант)
В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони.
Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони.
Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите.
към втори вариант >>
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия.
(втори вариант)
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия.
Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае.
към втори вариант >>
Никому нищо няма да помага.
(втори вариант)
Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони.
Никому нищо няма да помага.
То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”.
към втори вариант >>
Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил.
(втори вариант)
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия.
Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил.
Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае.
към втори вариант >>
То е частна работа.
(втори вариант)
Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага.
То е частна работа.
Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон.
към втори вариант >>
Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае.
(втори вариант)
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия. Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил.
Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае.
Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил.
към втори вариант >>
Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони.
(втори вариант)
Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа.
Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони.
Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”.
към втори вариант >>
Искат да го изпитват.
(втори вариант)
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия. Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае.
Искат да го изпитват.
Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата.
към втори вариант >>
Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира.
(втори вариант)
Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони.
Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира.
Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира.
към втори вариант >>
Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае.
(втори вариант)
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия. Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват.
Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае.
Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае.
към втори вариант >>
Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите.
(втори вариант)
Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира.
Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите.
Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони.
към втори вариант >>
Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае.
(втори вариант)
Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия. Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае.
Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае.
Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко.
към втори вариант >>
Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”.
(втори вариант)
Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите.
Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”.
Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони.
към втори вариант >>
Ония неща, които ги знае – ги знае.
(втори вариант)
Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае.
Ония неща, които ги знае – ги знае.
Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат.
към втори вариант >>
Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон.
(втори вариант)
То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”.
Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон.
Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо.
към втори вариант >>
Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил.
(втори вариант)
Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае.
Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил.
в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев.
към втори вариант >>
Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”.
(втори вариант)
Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон.
Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”.
Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”.
към втори вариант >>
в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата.
(втори вариант)
Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил.
в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата.
Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев.
към втори вариант >>
Няма друг закон, който да те регулира.
(втори вариант)
Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”.
Няма друг закон, който да те регулира.
Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон.
към втори вариант >>
Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае.
(втори вариант)
Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата.
Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае.
Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев.
към втори вариант >>
Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони.
(втори вариант)
Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира.
Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони.
Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон.
към втори вариант >>
Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко.
(втори вариант)
Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае.
Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко.
Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева.
към втори вариант >>
Говоря ви за Божествените закони.
(втори вариант)
Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони.
Говоря ви за Божествените закони.
Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш.
към втори вариант >>
Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат.
(втори вариант)
Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко.
Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат.
Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева.
към втори вариант >>
Започнете с нещо.
(втори вариант)
Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони.
Започнете с нещо.
(Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено.
към втори вариант >>
Искат от вас да дадете 1 лев.
(втори вариант)
Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат.
Искат от вас да дадете 1 лев.
Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Бъди кротък”.
(втори вариант)
Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо.
(Някой) казва: „Бъди кротък”.
Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”.
към втори вариант >>
Учителят не може да те скъса за 1 лев.
(втори вариант)
в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев.
Учителят не може да те скъса за 1 лев.
Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева.
към втори вариант >>
Кротък е според :Божествения закон.
(втори вариант)
Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”.
Кротък е според :Божествения закон.
Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”.
към втори вариант >>
Даваш 1 лев.
(втори вариант)
Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев.
Даваш 1 лев.
Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш.
към втори вариант >>
Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон.
(втори вариант)
Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон.
Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон.
Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път.
към втори вариант >>
Не може да те скъсат и за 2 лева.
(втори вариант)
Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев.
Не може да те скъсат и за 2 лева.
Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева.
към втори вариант >>
Ще постъпиш тъй, както ти го научиш.
(втори вариант)
Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон.
Ще постъпиш тъй, както ти го научиш.
Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява.
към втори вариант >>
Изваждаш и даваш 2 лева.
(втори вариант)
Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева.
Изваждаш и даваш 2 лева.
Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат.
към втори вариант >>
Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено.
(втори вариант)
Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш.
Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено.
Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”.
към втори вариант >>
Не може да те скъсат и за 5 лева.
(втори вариант)
Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева.
Не може да те скъсат и за 5 лева.
Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни.
към втори вариант >>
Казва: „Трябва да бъдеш кротък”.
(втори вариант)
(Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено.
Казва: „Трябва да бъдеш кротък”.
Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон.
към втори вариант >>
Не може да те скъсат и за 10 лева.
(втори вариант)
Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева.
Не може да те скъсат и за 10 лева.
Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш.
към втори вариант >>
Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”.
(втори вариант)
Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”.
Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”.
Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения.
към втори вариант >>
Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш.
(втори вариант)
Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева.
Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш.
с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират.
към втори вариант >>
Истината и тя си има един път.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”.
Истината и тя си има един път.
Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре.
към втори вариант >>
с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева.
(втори вариант)
Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш.
с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева.
Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила.
към втори вариант >>
Божествен път, по който тя се проявява.
(втори вариант)
Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път.
Божествен път, по който тя се проявява.
Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре.
към втори вариант >>
Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат.
(втори вариант)
Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева.
Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат.
Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила. Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
към втори вариант >>
Някой казва: „Искам да бъда свободен”.
(втори вариант)
Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява.
Някой казва: „Искам да бъда свободен”.
Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле.
към втори вариант >>
Все има някои неща, които са невъзможни.
(втори вариант)
Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат.
Все има някои неща, които са невъзможни.
Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила. Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
към втори вариант >>
Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон.
(втори вариант)
Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”.
Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон.
в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите.
към втори вариант >>
Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш.
(втори вариант)
Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни.
Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш.
Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила. Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
към втори вариант >>
в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения.
(втори вариант)
Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон.
в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения.
в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре.
към втори вариант >>
Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират.
(втори вариант)
Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш.
Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират.
Даже най-силните спират до 100-150 кила. Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
към втори вариант >>
в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре.
(втори вариант)
Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения.
в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре.
Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре.
към втори вариант >>
Даже най-силните спират до 100-150 кила.
(втори вариант)
с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират.
Даже най-силните спират до 100-150 кила.
Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
към втори вариант >>
Ангелските закони започва-т зле и свършват добре.
(втори вариант)
Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре.
Ангелските закони започва-т зле и свършват добре.
Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат.
към втори вариант >>
Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
(втори вариант)
Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила.
Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.
към втори вариант >>
Човешките закони започват добре и свършват зле.
(втори вариант)
Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре.
Човешките закони започват добре и свършват зле.
Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре.
към втори вариант >>
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките.
(втори вариант)
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките.
Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят.
към втори вариант >>
Ние сме обратно на ангелите.
(втори вариант)
Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле.
Ние сме обратно на ангелите.
Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил.
към втори вариант >>
Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си.
(втори вариант)
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките.
Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си.
Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”.
към втори вариант >>
Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре.
(втори вариант)
в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите.
Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре.
Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле.
към втори вариант >>
Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира.
(втори вариант)
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си.
Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира.
Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са?
към втори вариант >>
Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре.
(втори вариант)
в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре.
Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре.
Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно.
към втори вариант >>
Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме.
(втори вариант)
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира.
Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме.
Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени.
към втори вариант >>
Имат известни съотношения, интереси имат.
(втори вариант)
Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре.
Имат известни съотношения, интереси имат.
Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”.
към втори вариант >>
Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им.
(втори вариант)
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме.
Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им.
Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят.
към втори вариант >>
Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре.
(втори вариант)
Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат.
Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре.
Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш.
към втори вариант >>
Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят.
(втори вариант)
Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им.
Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят.
Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля.
към втори вариант >>
Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил.
(втори вариант)
Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре.
Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил.
Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш.
към втори вариант >>
Казват: „За всички се молим”.
(втори вариант)
Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят.
Казват: „За всички се молим”.
Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие.
към втори вариант >>
Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле.
(втори вариант)
Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил.
Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле.
Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората.
към втори вариант >>
Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са?
(втори вариант)
Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”.
Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са?
Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат.
към втори вариант >>
Не може да мелят брашно.
(втори вариант)
Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле.
Не може да мелят брашно.
Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си.
към втори вариант >>
Не са оправени.
(втори вариант)
Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са?
Не са оправени.
Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях.
към втори вариант >>
Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”.
(втори вариант)
Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно.
Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”.
Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото.
към втори вариант >>
Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят.
(втори вариант)
Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени.
Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят.
Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него.
към втори вариант >>
Мекота, значи добре да започнеш.
(втори вариант)
Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”.
Мекота, значи добре да започнеш.
Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум.
към втори вариант >>
Има неща, които стават извън нашата воля.
(втори вариант)
Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят.
Има неща, които стават извън нашата воля.
Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда.
към втори вариант >>
Лош, значи зле да свършиш.
(втори вариант)
Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш.
Лош, значи зле да свършиш.
Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро.
към втори вариант >>
Някой път ние мислим, че сме взели участие.
(втори вариант)
Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля.
Някой път ние мислим, че сме взели участие.
Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад.
към втори вариант >>
Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората.
(втори вариант)
Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш.
Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората.
Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува.
към втори вариант >>
Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат.
(втори вариант)
Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие.
Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат.
Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат?
към втори вариант >>
Бъди добър, заради себе си.
(втори вариант)
Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората.
Бъди добър, заради себе си.
За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения.
към втори вариант >>
Само като се молиш ползуваш се от тях.
(втори вариант)
Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат.
Само като се молиш ползуваш се от тях.
Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш.
към втори вариант >>
За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото.
(втори вариант)
Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си.
За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото.
Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си.
към втори вариант >>
Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него.
(втори вариант)
Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях.
Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него.
в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин.
към втори вариант >>
Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум.
(втори вариант)
Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото.
Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум.
Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите.
към втори вариант >>
в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда.
(втори вариант)
Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него.
в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда.
Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече.
към втори вариант >>
Божественият порядък е добро.
(втори вариант)
Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум.
Божественият порядък е добро.
Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”.
към втори вариант >>
Това, което ти пращаш, го връщат назад.
(втори вариант)
Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда.
Това, което ти пращаш, го връщат назад.
Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца.
към втори вариант >>
Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува.
(втори вариант)
Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро.
Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува.
Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко.
към втори вариант >>
Казвам: Защо ще го върнат?
(втори вариант)
Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад.
Казвам: Защо ще го върнат?
Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш?
към втори вариант >>
Казвам: Няма изключения.
(втори вариант)
Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува.
Казвам: Няма изключения.
Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него.
към втори вариант >>
Не го желаеш, (но) ще го вземеш.
(втори вариант)
Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат?
Не го желаеш, (но) ще го вземеш.
Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли?
към втори вариант >>
Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си.
(втори вариант)
За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения.
Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си.
Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък.
към втори вариант >>
Вие разсъждавате по един много обикновен начин.
(втори вариант)
Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш.
Вие разсъждавате по един много обикновен начин.
Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш.
към втори вариант >>
Така се лекуват болестите.
(втори вариант)
Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си.
Така се лекуват болестите.
Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък.
към втори вариант >>
Ще го вземеш вече.
(втори вариант)
в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин.
Ще го вземеш вече.
Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си.
към втори вариант >>
Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”.
(втори вариант)
Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите.
Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”.
То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък.
към втори вариант >>
Ти имаш цяла каруца.
(втори вариант)
Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече.
Ти имаш цяла каруца.
Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път?
към втори вариант >>
То е човешко.
(втори вариант)
Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”.
То е човешко.
Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш.
към втори вариант >>
Къде ще го туриш?
(втори вариант)
Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца.
Къде ще го туриш?
Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш.
към втори вариант >>
Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него.
(втори вариант)
Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко.
Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него.
Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки.
към втори вариант >>
Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли?
(втори вариант)
Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш?
Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли?
Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?!
към втори вариант >>
Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък.
(втори вариант)
Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него.
Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък.
Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш.
към втори вариант >>
Ти ще се откажеш.
(втори вариант)
Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли?
Ти ще се откажеш.
Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”.
към втори вариант >>
Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък.
(втори вариант)
Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък.
Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък.
Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
към втори вариант >>
Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си.
(втори вариант)
Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш.
Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си.
Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде.
към втори вариант >>
Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък.
(втори вариант)
Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък.
Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък.
Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш.
към втори вариант >>
Носят ли се на път?
(втори вариант)
Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си.
Носят ли се на път?
Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш.
към втори вариант >>
Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш.
(втори вариант)
То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък.
Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш.
Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш.
към втори вариант >>
Ако ти дадат още, ще се откажеш.
(втори вариант)
Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път?
Ако ти дадат още, ще се откажеш.
Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може.
към втори вариант >>
Те са неща човешки.
(втори вариант)
Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш.
Те са неща човешки.
Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък.
към втори вариант >>
Казваш: „Как ще се откажа аз?!
(втори вариант)
Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш.
Казваш: „Как ще се откажа аз?!
” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа.
към втори вариант >>
Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш.
(втори вариант)
Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки.
Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш.
Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”.
към втори вариант >>
” Казвате: „Прати ми в дома”.
(втори вариант)
Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?!
” Казвате: „Прати ми в дома”.
Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума.
към втори вариант >>
Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
(втори вариант)
Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш.
Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш.
към втори вариант >>
Този човек това благо само в този път ще ти го даде.
(втори вариант)
Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”.
Този човек това благо само в този път ще ти го даде.
в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място.
към втори вариант >>
То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш.
(втори вариант)
Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила.
То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш.
Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене.
към втори вариант >>
в дадения случай не може да го ползуваш.
(втори вариант)
Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде.
в дадения случай не може да го ползуваш.
Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”.
към втори вариант >>
Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш.
(втори вариант)
Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш.
Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш.
Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре).
към втори вариант >>
Да го прати по пощата, не може.
(втори вариант)
Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш.
Да го прати по пощата, не може.
Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят.
към втори вариант >>
Върви по Божествения порядък.
(втори вариант)
Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш.
Върви по Божествения порядък.
Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не.
към втори вариант >>
Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа.
(втори вариант)
Казваш: „Как ще се откажа аз?! ” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може.
Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа.
Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”.
към втори вариант >>
Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”.
(втори вариант)
Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък.
Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”.
И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре.
към втори вариант >>
Срещам те на пътя, казвам ти една дума.
(втори вариант)
” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа.
Срещам те на пътя, казвам ти една дума.
Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде.
към втори вариант >>
И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш.
(втори вариант)
Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”.
И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш.
Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има.
към втори вариант >>
Върви-м до едно място.
(втори вариант)
Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума.
Върви-м до едно място.
Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата?
към втори вариант >>
Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене.
(втори вариант)
То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш.
Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене.
Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен.
към втори вариант >>
Казват: „Те двамата вървят”.
(втори вариант)
в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място.
Казват: „Те двамата вървят”.
Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише.
към втори вариант >>
Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре).
(втори вариант)
Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене.
Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре).
И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония.
към втори вариант >>
Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят.
(втори вариант)
Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”.
Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят.
Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме.
към втори вариант >>
И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не.
(втори вариант)
Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре).
И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не.
Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има.
към втори вариант >>
Казвате: „Разбирам се с този човек”.
(втори вариант)
Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят.
Казвате: „Разбирам се с този човек”.
Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани.
към втори вариант >>
Или и двамата пеем добре.
(втори вариант)
Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не.
Или и двамата пеем добре.
Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”.
към втори вариант >>
Разбирате се донякъде.
(втори вариант)
Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”.
Разбирате се донякъде.
Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин.
към втори вариант >>
Щом добре пеем, акорди има, хармония има.
(втори вариант)
И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре.
Щом добре пеем, акорди има, хармония има.
И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци.
към втори вариант >>
Какво ще образуват тия двамата?
(втори вариант)
Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде.
Какво ще образуват тия двамата?
Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин.
към втори вариант >>
И двамата може да пеем каквато и да е песен.
(втори вариант)
Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има.
И двамата може да пеем каквато и да е песен.
Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва.
към втори вариант >>
Ще образуват едно шише.
(втори вариант)
Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата?
Ще образуват едно шише.
Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”.
към втори вариант >>
Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония.
(втори вариант)
Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен.
Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония.
Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове.
към втори вариант >>
Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме.
(втори вариант)
Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише.
Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме.
Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено?
към втори вариант >>
Единият взел тона по-долу, дисонанс* има.
(втори вариант)
И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония.
Единият взел тона по-долу, дисонанс* има.
Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове. Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
към втори вариант >>
Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани.
(втори вариант)
Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме.
Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани.
Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш.
към втори вариант >>
Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”.
(втори вариант)
Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има.
Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”.
То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове. Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
към втори вариант >>
Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин.
(втори вариант)
Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани.
Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин.
Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма.
към втори вариант >>
То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци.
(втори вариант)
Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”.
То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци.
Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове. Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
към втори вариант >>
Сега се прилага по друг начин.
(втори вариант)
Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин.
Сега се прилага по друг начин.
Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден?
към втори вариант >>
Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва.
(втори вариант)
И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци.
Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва.
Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове. Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
към втори вариант >>
Казва-те: „Яж умерено”.
(втори вариант)
Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин.
Казва-те: „Яж умерено”.
Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма.
към втори вариант >>
Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове.
(втори вариант)
Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва.
Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове.
Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
към втори вариант >>
Как се яде умерено?
(втори вариант)
Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”.
Как се яде умерено?
Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада?
към втори вариант >>
Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
(втори вариант)
Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове.
Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.
към втори вариант >>
Ако ядеш умерено, ще се претеглиш.
(втори вариант)
Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено?
Ако ядеш умерено, ще се претеглиш.
Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада.
към втори вариант >>
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш.
(втори вариант)
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш.
Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него.
към втори вариант >>
Ти тежиш 70 килограма.
(втори вариант)
Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш.
Ти тежиш 70 килограма.
Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада.
към втори вариант >>
Някой казва, че му е дотегнал живота.
(втори вариант)
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш.
Някой казва, че му е дотегнал живота.
Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място.
към втори вариант >>
Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден?
(втори вариант)
Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма.
Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден?
Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
към втори вариант >>
Какво има да се говори?
(втори вариант)
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш. Някой казва, че му е дотегнал живота.
Какво има да се говори?
Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън.
към втори вариант >>
Или тежиш 40 килограма.
(втори вариант)
Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден?
Или тежиш 40 килограма.
На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада.
към втори вариант >>
Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем.
(втори вариант)
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш. Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори?
Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем.
Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш.
към втори вариант >>
На 40 килограма колко храна се пада?
(втори вариант)
Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма.
На 40 килограма колко храна се пада?
Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка?
към втори вариант >>
Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе.
(втори вариант)
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш. Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем.
Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе.
Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия.
към втори вариант >>
Може математически да изчислим колко обяд :се пада.
(втори вариант)
Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада?
Може математически да изчислим колко обяд :се пада.
Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон.
към втори вариант >>
Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него.
(втори вариант)
Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш. Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе.
Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него.
Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън.
към втори вариант >>
Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада.
(втори вариант)
Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада.
Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада.
Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
към втори вариант >>
Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място.
(втори вариант)
Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него.
Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място.
Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън.
към втори вариант >>
Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
(втори вариант)
Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада.
Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
към втори вариант >>
Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън.
(втори вариант)
Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място.
Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън.
Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече.
към втори вариант >>
И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада.
(втори вариант)
Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение.
И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада.
Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
към втори вариант >>
Отвън са противоречията, отвътре нямаш.
(втори вариант)
Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън.
Отвън са противоречията, отвътре нямаш.
Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота.
към втори вариант >>
Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка?
(втори вариант)
На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада.
Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка?
Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
към втори вариант >>
Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия.
(втори вариант)
Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш.
Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия.
Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш.
към втори вариант >>
Може да вземете един слон.
(втори вариант)
Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка?
Може да вземете един слон.
Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
към втори вариант >>
Божественият порядък е, който изважда противоречията навън.
(втори вариант)
Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия.
Божественият порядък е, който изважда противоречията навън.
Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата.
към втори вариант >>
Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
(втори вариант)
Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон.
Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?
към втори вариант >>
Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън.
(втори вариант)
Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън.
Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън.
Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал.
към втори вариант >>
Казвам: Всички вие страдате от пресищане.
(втори вариант)
Казвам: Всички вие страдате от пресищане.
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари.
към втори вариант >>
Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече.
(втори вариант)
Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън.
Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече.
Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете.
към втори вариант >>
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят.
(втори вариант)
Казвам: Всички вие страдате от пресищане.
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят.
Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит.
към втори вариант >>
Ще се радваш на живота.
(втори вариант)
Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече.
Ще се радваш на живота.
в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете.
към втори вариант >>
Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете?
(втори вариант)
Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят.
Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете?
Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит.
към втори вариант >>
в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш.
(втори вариант)
Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота.
в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш.
Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути.
към втори вариант >>
Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво.
(втори вариант)
Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете?
Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво.
Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е.
към втори вариант >>
Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата.
(втори вариант)
Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш.
Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата.
Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно.
към втори вариант >>
Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си.
(втори вариант)
Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво.
Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си.
Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш.
към втори вариант >>
Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал.
(втори вариант)
Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата.
Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал.
Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш.
към втори вариант >>
Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари.
(втори вариант)
Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си.
Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари.
Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила.
към втори вариант >>
Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете.
(втори вариант)
Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал.
Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете.
Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш. Ти за себе си ще пееш.
към втори вариант >>
Тогава ще станеш знаменит.
(втори вариант)
Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари.
Тогава ще станеш знаменит.
Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш.
към втори вариант >>
Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете.
(втори вариант)
Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете.
Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете.
После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш. Ти за себе си ще пееш.
към втори вариант >>
Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит.
(втори вариант)
Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит.
Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит.
Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него?
към втори вариант >>
После ще увеличиш 10 минути.
(втори вариант)
в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете.
После ще увеличиш 10 минути.
15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш. Ти за себе си ще пееш.
към втори вариант >>
Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е.
(втори вариант)
Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит.
Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е.
Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него? Умориха го.
към втори вариант >>
15 минути е достатъчно.
(втори вариант)
Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути.
15 минути е достатъчно.
Не да те чува цялата махала, че пееш. Ти за себе си ще пееш.
към втори вариант >>
Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш.
(втори вариант)
Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е.
Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш.
Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него? Умориха го.
към втори вариант >>
Не да те чува цялата махала, че пееш.
(втори вариант)
Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно.
Не да те чува цялата махала, че пееш.
Ти за себе си ще пееш.
към втори вариант >>
Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила.
(втори вариант)
Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш.
Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила.
Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него? Умориха го.
към втори вариант >>
Ти за себе си ще пееш.
(втори вариант)
Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш.
Ти за себе си ще пееш.
към втори вариант >>
Ще ходиш да се бориш.
(втори вариант)
Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила.
Ще ходиш да се бориш.
Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него? Умориха го.
към втори вариант >>
/Учителят нагласява цигулката/.
(втори вариант)
/Учителят нагласява цигулката/.
Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/. Туй е сърцето. /Свири силно/. Това е волята.
към втори вариант >>
Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него?
(втори вариант)
Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш.
Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него?
Умориха го.
към втори вариант >>
Изпейте “Тъги, скърби”.
(втори вариант)
/Учителят нагласява цигулката/.
Изпейте “Тъги, скърби”.
/Учителят свири тихо/. Туй е сърцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
към втори вариант >>
Умориха го.
(втори вариант)
Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него?
Умориха го.
към втори вариант >>
/Учителят свири тихо/.
(втори вариант)
/Учителят нагласява цигулката/. Изпейте “Тъги, скърби”.
/Учителят свири тихо/.
Туй е сърцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
към втори вариант >>
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал.
Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е.
към втори вариант >>
Туй е сърцето.
(втори вариант)
/Учителят нагласява цигулката/. Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/.
Туй е сърцето.
/Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал.
Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”.
Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал.
към втори вариант >>
/Свири силно/.
(втори вариант)
/Учителят нагласява цигулката/. Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/. Туй е сърцето.
/Свири силно/.
Това е волята. Волята е малко груба.
към втори вариант >>
Много се коригираме.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”.
Много се коригираме.
Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа.
към втори вариант >>
Това е волята.
(втори вариант)
/Учителят нагласява цигулката/. Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/. Туй е сърцето. /Свири силно/.
Това е волята.
Волята е малко груба.
към втори вариант >>
Казвате: „Еди-кой си как постъпи”.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме.
Казвате: „Еди-кой си как постъпи”.
Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше.
към втори вариант >>
Волята е малко груба.
(втори вариант)
Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/. Туй е сърцето. /Свири силно/. Това е волята.
Волята е малко груба.
към втори вариант >>
Не ме занимава, то е негова работа.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”.
Не ме занимава, то е негова работа.
Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега?
към втори вариант >>
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения.
(втори вариант)
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения.
Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят.
към втори вариант >>
Ама той тъй писал – негова работа е.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа.
Ама той тъй писал – негова работа е.
Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха.
към втори вариант >>
Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето.
(втори вариант)
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения.
Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето.
Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели.
към втори вариант >>
Писал – писал.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е.
Писал – писал.
Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се.
към втори вариант >>
Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво.
(втори вариант)
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения. Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето.
Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво.
Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели.
към втори вариант >>
Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа.
(втори вариант)
Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал.
Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа.
Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето.
към втори вариант >>
Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*.
(втори вариант)
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения. Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво.
Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*.
Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”.
към втори вариант >>
Не трябваше.
(втори вариант)
Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа.
Не трябваше.
Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков.
към втори вариант >>
Казвате: „Младите да пеят, не старите”.
(втори вариант)
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения. Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*.
Казвате: „Младите да пеят, не старите”.
Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години?
към втори вариант >>
Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега?
(втори вариант)
Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше.
Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега?
Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви.
към втори вариант >>
Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят.
(втори вариант)
Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения. Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”.
Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят.
Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили.
към втори вариант >>
Гледам ги тия статии ми попаднаха.
(втори вариант)
Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега?
Гледам ги тия статии ми попаднаха.
Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го.
към втори вариант >>
Милиони години живеят и не са остарели.
(втори вариант)
Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят.
Милиони години живеят и не са остарели.
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили.
към втори вариант >>
Защитават се.
(втори вариант)
Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха.
Защитават се.
Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно.
към втори вариант >>
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели.
(втори вариант)
Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели.
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели.
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”.
към втори вариант >>
Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето.
(втори вариант)
Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се.
Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето.
Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата.
към втори вариант >>
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”.
(втори вариант)
Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели.
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”.
Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала.
към втори вариант >>
Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков.
(втори вариант)
Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето.
Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков.
Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него.
към втори вариант >>
Що са 80 години?
(втори вариант)
Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”.
Що са 80 години?
Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
към втори вариант >>
Това са експлозиви.
(втори вариант)
Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков.
Това са експлозиви.
Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви.
към втори вариант >>
Вие не сте работили.
(втори вариант)
Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години?
Вие не сте работили.
80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
към втори вариант >>
Туй, което Кирил Христов направил – направил го.
(втори вариант)
Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви.
Туй, което Кирил Христов направил – направил го.
Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида.
към втори вариант >>
80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили.
(втори вариант)
Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили.
80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили.
Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
към втори вариант >>
Не го направил съзнателно.
(втори вариант)
Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го.
Не го направил съзнателно.
Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков.
към втори вариант >>
Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”.
(втори вариант)
Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили.
Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”.
Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
към втори вариант >>
Една бомба напълнил, като бутнал капсулата.
(втори вариант)
Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно.
Една бомба напълнил, като бутнал капсулата.
Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го.
към втори вариант >>
Волът и нея носил, а тя мисли, че орала.
(втори вариант)
Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”.
Волът и нея носил, а тя мисли, че орала.
Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
към втори вариант >>
Като гледам лицето, един личен елемент има в него.
(втори вариант)
Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата.
Като гледам лицето, един личен елемент има в него.
Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”.
към втори вариант >>
Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
(втори вариант)
Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала.
Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.
към втори вариант >>
Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви.
(втори вариант)
Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него.
Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви.
Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа.
към втори вариант >>
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията.
(втори вариант)
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията.
Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро.
към втори вариант >>
Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида.
(втори вариант)
Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви.
Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида.
Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек?
към втори вариант >>
Има известни ограничения, от които трябва да се освободим.
(втори вариант)
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията.
Има известни ограничения, от които трябва да се освободим.
Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен.
към втори вариант >>
Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков.
(втори вариант)
Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида.
Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков.
Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна.
към втори вариант >>
Ограничения на миналото.
(втори вариант)
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията. Има известни ограничения, от които трябва да се освободим.
Ограничения на миналото.
Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен.
към втори вариант >>
Един евреин, като намерил Давид – изложил го.
(втори вариант)
Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков.
Един евреин, като намерил Давид – изложил го.
И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона.
към втори вариант >>
Казвате:”Това не мога”.
(втори вариант)
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията. Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото.
Казвате:”Това не мога”.
Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе.
към втори вариант >>
И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”.
(втори вариант)
Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го.
И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”.
Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка.
към втори вариант >>
Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си.
(втори вариант)
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията. Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”.
Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си.
Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява.
към втори вариант >>
Казват, че е бил според :сърцето на Господа.
(втори вариант)
Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”.
Казват, че е бил според :сърцето на Господа.
Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката.
към втори вариант >>
Прави ти някой някое добро.
(втори вариант)
В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията. Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си.
Прави ти някой някое добро.
Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”.
към втори вариант >>
Може ли да бъде такъв човек?
(втори вариант)
Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа.
Може ли да бъде такъв човек?
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била.
към втори вариант >>
Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен.
(втори вариант)
Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро.
Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен.
Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша.
към втори вариант >>
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна.
(втори вариант)
Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек?
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна.
Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив.
към втори вариант >>
Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен.
(втори вариант)
Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен.
Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен.
Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно.
към втори вариант >>
Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона.
(втори вариант)
Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна.
Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона.
След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
към втори вариант >>
Той ще те чуе.
(втори вариант)
Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен.
Той ще те чуе.
Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш.
към втори вариант >>
След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка.
(втори вариант)
И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона.
След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка.
Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена.
към втори вариант >>
Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява.
(втори вариант)
Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе.
Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява.
Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш.
към втори вариант >>
Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката.
(втори вариант)
Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка.
Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката.
Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят.
към втори вариант >>
Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”.
(втори вариант)
Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява.
Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”.
Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш.
към втори вариант >>
Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била.
(втори вариант)
Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката.
Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била.
Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков.
към втори вариант >>
Като пеете, никой да ви не слуша.
(втори вариант)
Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”.
Като пеете, никой да ви не слуша.
Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си.
към втори вариант >>
Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив.
(втори вариант)
Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била.
Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив.
Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков. Сега ще извадя поука.
към втори вариант >>
Като пеете, да ви е приятно.
(втори вариант)
Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша.
Като пеете, да ви е приятно.
Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката.
към втори вариант >>
Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
(втори вариант)
Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив.
Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков. Сега ще извадя поука.
към втори вариант >>
Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш.
(втори вариант)
Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно.
Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш.
Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват.
към втори вариант >>
Сега поезията е тази жена.
(втори вариант)
След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна.
Сега поезията е тази жена.
И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков. Сега ще извадя поука.
към втори вариант >>
Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш.
(втори вариант)
Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш.
Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш.
И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи.
към втори вариант >>
И двамата поети спорят.
(втори вариант)
Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена.
И двамата поети спорят.
Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков. Сега ще извадя поука.
към втори вариант >>
И в затвора, като си, може да пееш.
(втори вариант)
Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш.
И в затвора, като си, може да пееш.
И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене.
към втори вариант >>
Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков.
(втори вариант)
Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят.
Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков.
Сега ще извадя поука.
към втори вариант >>
И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си.
(втори вариант)
Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш.
И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си.
Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре.
към втори вариант >>
Сега ще извадя поука.
(втори вариант)
Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков.
Сега ще извадя поука.
към втори вариант >>
Ти ще чуваш музиката.
(втори вариант)
Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си.
Ти ще чуваш музиката.
Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби.
към втори вариант >>
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа.
(втори вариант)
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа.
Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето.
към втори вариант >>
Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват.
(втори вариант)
Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката.
Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват.
При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори.
към втори вариант >>
Има някои работи, които човек трябва да ги регулира.
(втори вариант)
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа.
Има някои работи, които човек трябва да ги регулира.
Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание.
към втори вариант >>
При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи.
(втори вариант)
Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват.
При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи.
Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете.
към втори вариант >>
Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува.
(втори вариант)
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа. Има някои работи, които човек трябва да ги регулира.
Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува.
Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш?
към втори вариант >>
Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене.
(втори вариант)
И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи.
Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене.
Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре.
към втори вариант >>
Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо.
(втори вариант)
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа. Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува.
Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо.
Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”.
към втори вариант >>
Вие пеете много добре.
(втори вариант)
И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене.
Вие пеете много добре.
В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене.
към втори вариант >>
Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум.
(втори вариант)
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа. Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо.
Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум.
Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”.
към втори вариант >>
В Божественото пеене сте слаби.
(втори вариант)
Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре.
В Божественото пеене сте слаби.
В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме.
към втори вариант >>
Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето.
(втори вариант)
В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа. Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум.
Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето.
Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е.
към втори вариант >>
В човешкото пеене сте по-майстори.
(втори вариант)
Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби.
В човешкото пеене сте по-майстори.
Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява.
към втори вариант >>
Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание.
(втори вариант)
Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето.
Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание.
Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа.
към втори вариант >>
Там са по-високи тоновете.
(втори вариант)
При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори.
Там са по-високи тоновете.
В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар.
към втори вариант >>
Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш?
(втори вариант)
Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание.
Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш?
Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш?
към втори вариант >>
В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре.
(втори вариант)
Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете.
В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре.
Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш.
към втори вариант >>
Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”.
(втори вариант)
Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш?
Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”.
Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка.
към втори вариант >>
Затуй хората не засягат това пеене.
(втори вариант)
Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре.
Затуй хората не засягат това пеене.
Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади.
към втори вариант >>
Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”.
(втори вариант)
Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”.
Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”.
Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне.
към втори вариант >>
Да се радваме.
(втори вариант)
В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене.
Да се радваме.
В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек.
към втори вариант >>
Той казва, закон е.
(втори вариант)
Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”.
Той казва, закон е.
Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона.
към втори вариант >>
В Божественото пеене човек се подмладява.
(втори вариант)
В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме.
В Божественото пеене човек се подмладява.
По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш.
към втори вариант >>
Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа.
(втори вариант)
Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е.
Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа.
Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли?
към втори вариант >>
По човешки като мислиш, ти си стар.
(втори вариант)
Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява.
По човешки като мислиш, ти си стар.
По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило.
към втори вариант >>
Какво ще се биеш?
(втори вариант)
Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа.
Какво ще се биеш?
Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли? ” Каква свобода?
към втори вариант >>
По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш.
(втори вариант)
В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар.
По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш.
През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”.
към втори вариант >>
Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка.
(втори вариант)
Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш?
Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка.
Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли? ” Каква свобода? Оттук ще минеш.
към втори вариант >>
През идущата година човек пак ще се подмлади.
(втори вариант)
Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш.
През идущата година човек пак ще се подмлади.
Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване.
към втори вариант >>
Ако речеш да се противиш – ще те вдигне.
(втори вариант)
Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка.
Ако речеш да се противиш – ще те вдигне.
Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли? ” Каква свобода? Оттук ще минеш.
към втори вариант >>
Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек.
(втори вариант)
Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади.
Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек.
Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл.
към втори вариант >>
Казва да се подчиняваш на закона.
(втори вариант)
Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне.
Казва да се подчиняваш на закона.
Казваш: „Ами свобода няма ли? ” Каква свобода? Оттук ще минеш.
към втори вариант >>
Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш.
(втори вариант)
В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек.
Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш.
Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”.
към втори вариант >>
Казваш: „Ами свобода няма ли?
(втори вариант)
Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона.
Казваш: „Ами свобода няма ли?
” Каква свобода? Оттук ще минеш.
към втори вариант >>
Казвам: Туй трябва да бъде правило.
(втори вариант)
По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш.
Казвам: Туй трябва да бъде правило.
Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате.
към втори вариант >>
” Каква свобода?
(втори вариант)
Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли?
” Каква свобода?
Оттук ще минеш.
към втори вариант >>
Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”.
(втори вариант)
По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило.
Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”.
То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете.
към втори вариант >>
Оттук ще минеш.
(втори вариант)
Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли? ” Каква свобода?
Оттук ще минеш.
към втори вариант >>
То е вечното подмладяване.
(втори вариант)
През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”.
То е вечното подмладяване.
Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам.
към втори вариант >>
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен.
(втори вариант)
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен.
Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат.
към втори вариант >>
Вечно се обновявайте в вашата мисъл.
(втори вариант)
Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване.
Вечно се обновявайте в вашата мисъл.
Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек.
към втори вариант >>
Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен.
(втори вариант)
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен.
Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен.
Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”.
към втори вариант >>
Не мислете:”Ние сме остарели”.
(втори вариант)
Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл.
Не мислете:”Ние сме остарели”.
Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма.
към втори вариант >>
Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен.
(втори вариант)
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен.
Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен.
Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”.
към втори вариант >>
Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате.
(втори вариант)
Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”.
Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате.
Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил.
към втори вариант >>
Силен трябва да бъдеш.
(втори вариант)
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен.
Силен трябва да бъдеш.
в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие.
към втори вариант >>
Щом сте стари, всичко трябва да знаете.
(втори вариант)
Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате.
Щом сте стари, всичко трябва да знаете.
Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е.
към втори вариант >>
в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал.
(втори вариант)
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш.
в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал.
Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити.
към втори вариант >>
Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам.
(втори вариант)
То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете.
Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам.
Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме.
към втори вариант >>
Седят две деца и се карат.
(втори вариант)
Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал.
Седят две деца и се карат.
Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”.
към втори вариант >>
Адам е червеният човек.
(втори вариант)
Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам.
Адам е червеният човек.
Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен.
към втори вариант >>
Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”.
(втори вариант)
Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат.
Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”.
към втори вариант >>
Вие, старите, сте преди Ада-ма.
(втори вариант)
Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек.
Вие, старите, сте преди Ада-ма.
Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има.
към втори вариант >>
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”.
(втори вариант)
Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”.
Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите.
към втори вариант >>
Старият човек преди Адам е бил.
(втори вариант)
Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма.
Старият човек преди Адам е бил.
Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно.
към втори вариант >>
Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие.
(втори вариант)
Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”.
Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие.
Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”.
към втори вариант >>
Адам е от новите, червеният човек е.
(втори вариант)
Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил.
Адам е от новите, червеният човек е.
От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно. Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
към втори вариант >>
Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити.
(втори вариант)
в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие.
Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити.
Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите.
към втори вариант >>
От червеният човек ние страдаме.
(втори вариант)
Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е.
От червеният човек ние страдаме.
Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно. Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
към втори вариант >>
Често казвате: „Туй сега не може да го направим”.
(втори вариант)
Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити.
Често казвате: „Туй сега не може да го направим”.
Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен.
към втори вариант >>
Той е ненаситен.
(втори вариант)
Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме.
Той е ненаситен.
Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно. Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
към втори вариант >>
Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”.
(втори вариант)
Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”.
Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”.
Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието.
към втори вариант >>
Иска много да яде, много да пие, много неща да има.
(втори вариант)
Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен.
Иска много да яде, много да пие, много неща да има.
Всичкото много не му е потребно. Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
към втори вариант >>
Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите.
(втори вариант)
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”.
Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите.
“Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я.
към втори вариант >>
Всичкото много не му е потребно.
(втори вариант)
Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има.
Всичкото много не му е потребно.
Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
към втори вариант >>
“Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”.
(втори вариант)
Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите.
“Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”.
Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете.
към втори вариант >>
Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
(втори вариант)
Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно.
Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.
към втори вариант >>
Блажени верующите.
(втори вариант)
Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”.
Блажени верующите.
Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото.
към втори вариант >>
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията.
(втори вариант)
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията.
Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем.
към втори вариант >>
Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен.
(втори вариант)
Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите.
Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен.
Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае.
към втори вариант >>
Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат.
(втори вариант)
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията.
Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат.
Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем. То представя работата ни в живота.
към втори вариант >>
Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието.
(втори вариант)
Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен.
Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието.
Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат.
към втори вариант >>
Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат.
(втори вариант)
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията. Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат.
Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат.
И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем. То представя работата ни в живота.
към втори вариант >>
Всяка погрешка, която имате – поправете я.
(втори вариант)
Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието.
Всяка погрешка, която имате – поправете я.
Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление.
към втори вариант >>
И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат.
(втори вариант)
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията. Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат.
И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат.
Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем. То представя работата ни в живота.
към втори вариант >>
Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете.
(втори вариант)
“Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я.
Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете.
Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва.
към втори вариант >>
Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят.
(втори вариант)
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията. Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат.
Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят.
Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем. То представя работата ни в живота.
към втори вариант >>
Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото.
(втори вариант)
Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете.
Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото.
Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати.
към втори вариант >>
Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем.
(втори вариант)
Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията. Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят.
Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем.
То представя работата ни в живота.
към втори вариант >>
Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае.
(втори вариант)
Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото.
Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае.
Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът.
към втори вариант >>
То представя работата ни в живота.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем.
То представя работата ни в живота.
към втори вариант >>
Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат.
(втори вариант)
Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае.
Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат.
Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури?
към втори вариант >>
Фламарион прави едно малко изчисление.
(втори вариант)
Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат.
Фламарион прави едно малко изчисление.
Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати.
към втори вариант >>
Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва.
(втори вариант)
Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление.
Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва.
За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима.
към втори вариант >>
За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати.
(втори вариант)
Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва.
За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати.
Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е.
към втори вариант >>
Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът.
(втори вариант)
Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати.
Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът.
Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа.
към втори вариант >>
Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури?
(втори вариант)
Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът.
Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури?
Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим.
към втори вариант >>
Почти такъв дълг не може да се изплати.
(втори вариант)
Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури?
Почти такъв дълг не може да се изплати.
Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш.
към втори вариант >>
Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима.
(втори вариант)
Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати.
Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима.
Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е.
към втори вариант >>
Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е.
(втори вариант)
За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима.
Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е.
Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката.
към втори вариант >>
Човешката енергия трябва да се впрегне в работа.
(втори вариант)
Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е.
Човешката енергия трябва да се впрегне в работа.
Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв.
към втори вариант >>
Често грешим от нямане какво да правим.
(втори вариант)
Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа.
Често грешим от нямане какво да правим.
Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*.
към втори вариант >>
Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш.
(втори вариант)
Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим.
Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш.
Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират.
към втори вариант >>
Приятно ти е.
(втори вариант)
Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш.
Приятно ти е.
Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави.
към втори вариант >>
2.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 21.3.1941г.,
Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е.
Сега да вземем един вълк. Той, след като изяде една овца, той се усеща доволен.
Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е.
Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее. Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно.
към беседата >>
Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее.
Сега да вземем един вълк. Той, след като изяде една овца, той се усеща доволен. Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е.
Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее.
Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно.
към беседата >>
Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно.
Сега да вземем един вълк. Той, след като изяде една овца, той се усеща доволен. Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е. Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее.
Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно.
В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно. На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му.
към беседата >>
В него няма съзнание какво нещо е страданието.
Сега да вземем един вълк. Той, след като изяде една овца, той се усеща доволен. Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е. Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее. Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно.
В него няма съзнание какво нещо е страданието.
Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно. На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му. На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
към беседата >>
Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно.
Той, след като изяде една овца, той се усеща доволен. Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е. Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее. Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието.
Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно.
Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно. На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му. На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
към беседата >>
Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно.
Вълкът, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е. Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее. Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно.
Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно.
Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно. На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му. На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
към беседата >>
Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно.
Като я гледа, че тя блее, струва му се, че много хубава песен пее. Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно.
Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно.
На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му. На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
към беседата >>
На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му.
Казва: „По-дълго да блее, по-хубаво е.“ Значи той като яде овцата, тя му се моли, блее – нему му е приятно. В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно.
На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му.
На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
към беседата >>
За силния кой е най-приятният ден?
За силния кой е най-приятният ден?
Денят, в който той победи. Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден.
към беседата >>
На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
В него няма съзнание какво нещо е страданието. Някой път хора има – когато ти страдаш, на тях е приятно. Един разбойник, след като обере някого, нему му е приятно. Колкото повече обира, нему му е [по-]приятно. На обрания му се къса сърцето, нему пък му е приятно, че доста пари се намират в джоба му.
На онзи му се къса сърцето, пък той не иска да знае, пет пари не дава.
към беседата >>
Денят, в който той победи.
За силния кой е най-приятният ден?
Денят, в който той победи.
Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност.
към беседата >>
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък.
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък.
Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство. Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане.
към беседата >>
Най-приятният ден е денят, в който победи.
За силния кой е най-приятният ден? Денят, в който той победи.
Най-приятният ден е денят, в който победи.
За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден?
към беседата >>
Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство.
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък.
Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство.
Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане.
към беседата >>
За болния кога е най-приятният ден?
За силния кой е най-приятният ден? Денят, в който той победи. Най-приятният ден е денят, в който победи.
За болния кога е най-приятният ден?
Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден?
към беседата >>
Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре.
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък. Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство.
Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре.
Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата.
към беседата >>
Денят, когато оздравее.
За силния кой е най-приятният ден? Денят, в който той победи. Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден?
Денят, когато оздравее.
Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта?
към беседата >>
Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се.
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък. Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство. Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре.
Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се.
Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата. Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се.
към беседата >>
Говори се за приятен ден.
За силния кой е най-приятният ден? Денят, в който той победи. Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее.
Говори се за приятен ден.
Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически.
към беседата >>
Израждането винаги става, когато човек не работи.
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък. Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство. Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се.
Израждането винаги става, когато човек не работи.
Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата. Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се. Цели видове в природата са изчезнали.
към беседата >>
Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност.
Денят, в който той победи. Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден.
Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност.
По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко.
към беседата >>
Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане.
Та казвам, сегашните хора при туй разбиране, което имат, те искат да турят в света един нов порядък. Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство. Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи.
Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане.
Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата. Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се. Цели видове в природата са изчезнали.
към беседата >>
По какво се отличава приятният ден?
Най-приятният ден е денят, в който победи. За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност.
По какво се отличава приятният ден?
Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия.
към беседата >>
Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане.
Този нов порядък трябва да внесе една нова мисъл, трябва да се внесе едно хубаво топло чувство. Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане.
Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане.
Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата. Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се. Цели видове в природата са изчезнали.
към беседата >>
Какви са качествата на приятния ден?
За болния кога е най-приятният ден? Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден?
Какви са качествата на приятния ден?
Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“?
към беседата >>
Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата.
Колкото чувствата са [по-]благородни, толкова по-добре. Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане.
Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата.
Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се. Цели видове в природата са изчезнали.
към беседата >>
Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта?
Денят, когато оздравее. Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден?
Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта?
Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача?
към беседата >>
Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се.
Някои поддържат, че като се облагородяват хората, израждат се. Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата.
Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се.
Цели видове в природата са изчезнали.
към беседата >>
Разстоянието е по-голямо геометрически.
Говори се за приятен ден. Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта?
Разстоянието е по-голямо геометрически.
В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал.
към беседата >>
Цели видове в природата са изчезнали.
Израждането винаги става, когато човек не работи. Когато талантливият престане да работи, когато гениалният престане да работи, те са в израждане. Ако обикновеният не иска да мисли, ако талантливият, и той не иска да мисли, в мисловно отношение са в израждане. Ако обикновеният не иска да чувства, задоволява се с малко, израждане става в чувствата. Най-после, става израждане и в постъпките на физическото поле – издребняват хората, израждат се.
Цели видове в природата са изчезнали.
към беседата >>
В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко.
Не може човек да говори за приятен ден, ако няма вътрешна опитност. По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически.
В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко.
[…] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал. „Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче.
към беседата >>
Та ако искаме в нас една мисъл да остане да подвижи, трябва да бъде обикновена, но да има стремеж, да има качествата на талантливия.
Та ако искаме в нас една мисъл да остане да подвижи, трябва да бъде обикновена, но да има стремеж, да има качествата на талантливия.
Талантливият трябва да има качествата на гениалния. Трябва да работи.
към беседата >>
[…] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия.
По какво се отличава приятният ден? Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко.
[…] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия.
Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал. „Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче. Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
към беседата >>
Талантливият трябва да има качествата на гениалния.
Та ако искаме в нас една мисъл да остане да подвижи, трябва да бъде обикновена, но да има стремеж, да има качествата на талантливия.
Талантливият трябва да има качествата на гениалния.
Трябва да работи.
към беседата >>
Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“?
Какви са качествата на приятния ден? Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия.
Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“?
Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал. „Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче. Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
към беседата >>
Трябва да работи.
Та ако искаме в нас една мисъл да остане да подвижи, трябва да бъде обикновена, но да има стремеж, да има качествата на талантливия. Талантливият трябва да има качествата на гениалния.
Трябва да работи.
към беседата >>
Коя причина го заставя да прескача?
Ако ви попитам по музика, по какво се отличава една терца от една кварта? Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“?
Коя причина го заставя да прескача?
Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал. „Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче. Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
към беседата >>
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален.
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален.
Щом чувстваш, ти си талантлив. Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив.
към беседата >>
Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал.
Разстоянието е по-голямо геометрически. В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача?
Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал.
„Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче. Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
към беседата >>
Щом чувстваш, ти си талантлив.
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален.
Щом чувстваш, ти си талантлив.
Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света.
към беседата >>
„Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче.
В терцата са по-близо, в секундата още повече и в примата разстоянието геометрически е [най]-малко. […] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал.
„Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче.
Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
към беседата >>
Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате.
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален. Щом чувстваш, ти си талантлив.
Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате.
„Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото.
към беседата >>
Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
[…] Туй разстояние някои го мерят, но то не върви по права линия. Но какво заставя музиканта, защо прескача от „до“, да взема „ми“, защо прескача „ре“? Коя причина го заставя да прескача? Защото в дадения случай, ако повика „ре“, то ще вдигне цял скандал. „Ми“-то е повикал, ще уреди работите другояче.
Има война, „ми“ като повикат, ще има примирие.
към беседата >>
„Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален.
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален. Щом чувстваш, ти си талантлив. Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате.
„Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален.
В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек.
към беседата >>
Вие имате разчорлена коса.
Вие имате разчорлена коса.
Защо ви е гребен? Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце.
към беседата >>
В началото е гениалността.
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален. Щом чувстваш, ти си талантлив. Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален.
В началото е гениалността.
Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия.
към беседата >>
Защо ви е гребен?
Вие имате разчорлена коса.
Защо ви е гребен?
Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите.
към беседата >>
Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив.
Или казваме: „Щом мислиш, ти си гениален. Щом чувстваш, ти си талантлив. Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността.
Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив.
Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога.
към беседата >>
Считате, че може да се вчешете.
Вие имате разчорлена коса. Защо ви е гребен?
Считате, че може да се вчешете.
Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво.
към беседата >>
Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света.
Щом чувстваш, ти си талантлив. Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив.
Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света.
Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си.
към беседата >>
Защо имате гребен?
Вие имате разчорлена коса. Защо ви е гребен? Считате, че може да се вчешете.
Защо имате гребен?
Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии.
към беседата >>
Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото.
Щом ходиш, ти си обикновен.“ Тъй щото няма какво да съжалявате. „Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света.
Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото.
Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си.
към беседата >>
Може с ръка да се вчешете или с кърпа.
Вие имате разчорлена коса. Защо ви е гребен? Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен?
Може с ръка да се вчешете или с кърпа.
Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии. Гребенът ще тури всеки косъм на място.
към беседата >>
Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек.
„Аз не съм гениален.“ Щом мислиш, ти имаш условия да станеш гениален. В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото.
Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек.
Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си. Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата.
към беседата >>
Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце.
Вие имате разчорлена коса. Защо ви е гребен? Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа.
Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце.
Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии. Гребенът ще тури всеки косъм на място. Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място.
към беседата >>
Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия.
В началото е гениалността. Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек.
Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия.
Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си. Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата. В един широк смисъл е това.
към беседата >>
Донякъде ще я свършите.
Защо ви е гребен? Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце.
Донякъде ще я свършите.
Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии. Гребенът ще тури всеки косъм на място. Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място. Някъде се преплитат космите на главата, гребенът не е могъл да ги тури успоредно.
към беседата >>
Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога.
Щом чувстваш, ти вече си талантлив, трябва да бъдеш талантлив. Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия.
Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога.
Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си. Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата. В един широк смисъл е това.
към беседата >>
Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво.
Считате, че може да се вчешете. Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите.
Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво.
Косите са все прави линии. Гребенът ще тури всеки косъм на място. Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място. Някъде се преплитат космите на главата, гребенът не е могъл да ги тури успоредно. Във вчесването всичките косми искат да бъдат успоредни.
към беседата >>
Обикновен си, когато мислиш само за себе си.
Талантливият изучава по кой начин да побеждава мъчнотиите в света, да се справя с мъчнотиите в света. Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога.
Обикновен си, когато мислиш само за себе си.
Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си. Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата. В един широк смисъл е това.
към беседата >>
Косите са все прави линии.
Защо имате гребен? Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво.
Косите са все прави линии.
Гребенът ще тури всеки косъм на място. Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място. Някъде се преплитат космите на главата, гребенът не е могъл да ги тури успоредно. Във вчесването всичките косми искат да бъдат успоредни. То е правото вчесване.
към беседата >>
Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си.
Обикновеният трябва да има предвид да завърти колелото. Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си.
Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си.
Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата. В един широк смисъл е това.
към беседата >>
Гребенът ще тури всеки косъм на място.
Може с ръка да се вчешете или с кърпа. Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии.
Гребенът ще тури всеки косъм на място.
Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място. Някъде се преплитат космите на главата, гребенът не е могъл да ги тури успоредно. Във вчесването всичките косми искат да бъдат успоредни. То е правото вчесване. Ако не са успоредни, вчесването не е право.
към беседата >>
Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата.
Като завърти веднъж колелото, то е обикновен човек. Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си.
Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата.
В един широк смисъл е това.
към беседата >>
Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място.
Но не можете да свършите работата с кърпата, донякъде ще я свършите и с ръце. Донякъде ще я свършите. Но ако вземеш гребена, гребенът ще свърши работата по-хубаво. Косите са все прави линии. Гребенът ще тури всеки косъм на място.
Сегашните гребени не са толкоз идеални, не може да турят всичките косми на място.
Някъде се преплитат космите на главата, гребенът не е могъл да ги тури успоредно. Във вчесването всичките косми искат да бъдат успоредни. То е правото вчесване. Ако не са успоредни, вчесването не е право. Защо трябва да бъдат успоредни?
към беседата >>
В един широк смисъл е това.
Туй колело, като се върти в обикновен[ия], дойде до талантливия човек, вземе друго направление в талантливия. Обикновеният човек мисли само за себе си, талантливият мисли за ближния си, гениалният мисли и за Бога. Обикновен си, когато мислиш само за себе си. Талантлив си, когато мислиш за едного като себе си – за баща си, за майка си, за сестра си. Гениален си, когато мислиш за Бога, за природата.
В един широк смисъл е това.
към беседата >>
НАГОРЕ