НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
328
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
328
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Въ живота има и радости, и скърби.
Сега, гледамъ, мнозина се запалили, казватъ: гори ми сърдцето. Да, но горението не е любовь. То е едно проявление на любовьта. Любовьта не е горение, любовьта не е и животъ. Защо? – Защото въ живота всѣкога има едно ограничение.
Въ живота има и радости, и скърби.
Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието.
към беседата >>
Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби.
Да, но горението не е любовь. То е едно проявление на любовьта. Любовьта не е горение, любовьта не е и животъ. Защо? – Защото въ живота всѣкога има едно ограничение. Въ живота има и радости, и скърби.
Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби.
Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
към беседата >>
Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ.
То е едно проявление на любовьта. Любовьта не е горение, любовьта не е и животъ. Защо? – Защото въ живота всѣкога има едно ограничение. Въ живота има и радости, и скърби. Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби.
Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ.
Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ.
към беседата >>
Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка.
Любовьта не е горение, любовьта не е и животъ. Защо? – Защото въ живота всѣкога има едно ограничение. Въ живота има и радости, и скърби. Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ.
Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка.
Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия.
към беседата >>
Това разбирамъ животъ!
– Защото въ живота всѣкога има едно ограничение. Въ живота има и радости, и скърби. Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка.
Това разбирамъ животъ!
Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая.
към беседата >>
Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието.
Въ живота има и радости, и скърби. Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ!
Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието.
Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ!
към беседата >>
Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието.
Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема.
към беседата >>
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ.
Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ.
Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
към беседата >>
Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия.
Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ.
Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия.
И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро!
към беседата >>
И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая.
Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия.
И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая.
Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“.
към беседата >>
Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ!
Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая.
Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ!
Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено.
към беседата >>
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори.
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори.
Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си. Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ? Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, единъ запитва – другъ отговаря.
към беседата >>
Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема.
Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ!
Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема.
Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени.
към беседата >>
Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си.
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори.
Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си.
Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ? Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, единъ запитва – другъ отговаря.
към беседата >>
Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема.
Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности.
към беседата >>
Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ?
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори. Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си.
Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ?
Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, единъ запитва – другъ отговаря.
към беседата >>
Вънъ скоро!
Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
Вънъ скоро!
Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства.
към беседата >>
Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ?
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори. Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си. Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ?
Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ?
Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, единъ запитва – другъ отговаря.
към беседата >>
Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“.
И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро!
Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“.
Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства.
към беседата >>
Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя.
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори. Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си. Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ? Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ?
Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя.
Често, единъ запитва – другъ отговаря.
към беседата >>
Заемътъ е нѣщо изкуствено.
Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“.
Заемътъ е нѣщо изкуствено.
Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ.
към беседата >>
Често, единъ запитва – другъ отговаря.
Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори. Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си. Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ? Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя.
Често, единъ запитва – другъ отговаря.
към беседата >>
Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени.
Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено.
Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени.
Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не.
към беседата >>
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ.
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ.
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така.
към беседата >>
Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности.
Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени.
Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности.
Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не.
към беседата >>
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго.
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ.
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго.
Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена.
към беседата >>
Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства.
Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности.
Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства.
Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това?
към беседата >>
Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ?
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго.
Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ?
Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена. Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
към беседата >>
Да, търпи доказателства.
Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства.
Да, търпи доказателства.
Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ.
към беседата >>
Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши.
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ?
Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши.
Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена. Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
към беседата >>
Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ.
Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства.
Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ.
Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ?
към беседата >>
Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача.
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши.
Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача.
Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена. Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
към беседата >>
Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не.
Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ.
Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не.
Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение.
към беседата >>
Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така.
Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача.
Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така.
Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена. Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
към беседата >>
Дали ще може да вършите работа съ него, или не.
Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не.
Дали ще може да вършите работа съ него, или не.
Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето.
към беседата >>
Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена.
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така.
Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена.
Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
към беседата >>
Нѣкой ще каже: какъ е възможно това?
Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не.
Нѣкой ще каже: какъ е възможно това?
Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ.
към беседата >>
Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена.
Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.
към беседата >>
Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ.
Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това?
Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ.
Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм.
към беседата >>
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа?
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа?
Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти. Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ? Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ. Това е начинъ, методъ. Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
към беседата >>
Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ?
Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ.
Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ?
Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ.
към беседата >>
Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти.
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа?
Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти.
Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ? Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ. Това е начинъ, методъ. Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
към беседата >>
Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение.
Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ?
Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение.
Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ?
към беседата >>
Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ?
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа? Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти.
Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ?
Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ. Това е начинъ, методъ. Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
към беседата >>
Има два начина за отиване на слънцето.
Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение.
Има два начина за отиване на слънцето.
Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години.
към беседата >>
Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ.
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа? Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти. Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ?
Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ.
Това е начинъ, методъ. Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
към беседата >>
Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ.
Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето.
Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ.
Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята.
към беседата >>
Това е начинъ, методъ.
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа? Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти. Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ? Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ.
Това е начинъ, методъ.
Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
към беседата >>
Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм.
Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ.
Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм.
въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ.
към беседата >>
Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа? Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти. Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ? Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ. Това е начинъ, методъ.
Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.
към беседата >>
въ часъ.
Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм.
въ часъ.
Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме.
към беседата >>
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“?
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“?
– Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно.
към беседата >>
Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ?
Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ.
Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ?
– Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години.
към беседата >>
– Това сѫ двѣ названия, двѣ имена.
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“?
– Това сѫ двѣ названия, двѣ имена.
Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори.
към беседата >>
– Ще му вземе най-малко 200 години.
Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ?
– Ще му вземе най-малко 200 години.
Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий.
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена.
Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий.
Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели?
към беседата >>
Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята.
Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години.
Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята.
Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть.
към беседата >>
Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши.
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий.
Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши.
Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене.
към беседата >>
Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ.
Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята.
Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ.
Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението.
към беседата >>
Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни?
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши.
Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни?
Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не.
към беседата >>
Нѣкой казва: ние разсѫждаваме.
въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ.
Нѣкой казва: ние разсѫждаваме.
Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
към беседата >>
Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно.
Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни?
Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно.
Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не.
към беседата >>
Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години.
Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме.
Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години.
Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не.
към беседата >>
Казвамъ: право отговори.
– Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно.
Казвамъ: право отговори.
Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това.
към беседата >>
Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората.
– Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години.
Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората.
Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща.
към беседата >>
Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели?
Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори.
Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели?
Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“.
към беседата >>
Да, опитностьта на дългия пѫть.
Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората.
Да, опитностьта на дългия пѫть.
Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ.
към беседата >>
Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене.
Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели?
Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене.
Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи.
към беседата >>
Това е до начина на движението.
Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть.
Това е до начина на движението.
У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря.
към беседата >>
Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не.
Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене.
Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не.
Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта?
към беседата >>
У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението.
У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това?
към беседата >>
Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не.
Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не.
Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не.
Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята.
към беседата >>
Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не.
Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не.
Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“.
към беседата >>
Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това.
Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не.
Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това.
Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума.
към беседата >>
Не, това сѫ истински нѣща.
Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не.
Не, това сѫ истински нѣща.
Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния.
към беседата >>
Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“.
Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това.
Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“.
Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме.
към беседата >>
Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ.
Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща.
Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ.
Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
към беседата >>
Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи.
Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“.
Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи.
Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята.
към беседата >>
Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря.
Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ.
Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря.
Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ?
към беседата >>
Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта?
Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи.
Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта?
– Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури.
към беседата >>
Какво ще кажете вие на всичко това?
У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря.
Какво ще кажете вие на всичко това?
Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние.
към беседата >>
– Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята.
Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта?
– Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята.
Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне.
към беседата >>
Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“.
Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това?
Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“.
За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали.
към беседата >>
Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума.
Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята.
Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума.
Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне. Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота.
към беседата >>
За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния.
Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“.
За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния.
Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме.
Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума.
Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме.
Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне. Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота. Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
към беседата >>
Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния.
Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%.
към беседата >>
Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята.
Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме.
Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята.
Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне. Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота. Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
към беседата >>
Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ?
Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ?
Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка.
към беседата >>
Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури.
Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята.
Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури.
Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне. Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота. Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
към беседата >>
Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние.
Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ?
Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние.
Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ.
към беседата >>
Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне.
– Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури.
Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне.
Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота. Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
към беседата >>
Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали.
Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние.
Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали.
Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость.
към беседата >>
Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота.
Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне.
Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота.
Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
към беседата >>
Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ.
За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали.
Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ?
към беседата >>
Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне. Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота.
Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.
към беседата >>
Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%.
Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ.
Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%.
Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня?
към беседата >>
„Ти си Христосъ, Синъ на Бога Живаго“.
„Ти си Христосъ, Синъ на Бога Живаго“.
към беседата >>
Христовото учение въ това нѣщо не се бърка.
Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%.
Христовото учение въ това нѣщо не се бърка.
Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ.
към беседата >>
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий?
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий?
Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо? Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение. Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение. Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
към беседата >>
Христовото учение изключва лихвитѣ.
Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка.
Христовото учение изключва лихвитѣ.
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ.
към беседата >>
Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ.
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий?
Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ.
И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо? Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение. Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение. Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
към беседата >>
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость.
Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ.
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость.
Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари?
към беседата >>
И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо?
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ.
И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо?
Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение. Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение. Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
към беседата >>
Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ?
Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость.
Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ?
Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ.
към беседата >>
Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение.
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо?
Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение.
Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение. Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
към беседата >>
Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня?
Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ?
Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня?
Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е?
към беседата >>
Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение.
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо? Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение.
Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение.
Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
към беседата >>
Ще гладувамъ.
Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня?
Ще гладувамъ.
Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици.
към беседата >>
Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо? Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение. Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение.
Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.
към беседата >>
Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ.
Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ.
Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ.
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ.
към беседата >>
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ.
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ.
Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога?
към беседата >>
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари?
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ.
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари?
Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ.
към беседата >>
Питамъ: на какво се обосновава това твърдение?
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ.
Питамъ: на какво се обосновава това твърдение?
Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ.
към беседата >>
Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ.
Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари?
Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ.
Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса.
към беседата >>
Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение?
Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е.
към беседата >>
Питамъ това наука ли е?
Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ.
Питамъ това наука ли е?
Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв.
към беседата >>
Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта?
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта?
Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения?
към беседата >>
Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици.
Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е?
Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици.
Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми?
към беседата >>
Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого?
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта?
Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого?
Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е.
към беседата >>
Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ.
Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици.
Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ.
Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому?
към беседата >>
Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога?
Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого?
Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога?
Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа.
към беседата >>
Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ.
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ.
Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ.
Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.!
към беседата >>
Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ.
Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога?
Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ.
Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
към беседата >>
Това е човѣшката страна на въпроса.
Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ.
Това е човѣшката страна на въпроса.
Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое.
към беседата >>
Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е.
Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ.
Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е.
Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища.
към беседата >>
Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв.
Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса.
Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв.
Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
към беседата >>
Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения?
Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е.
Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения?
Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“.
към беседата >>
Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми?
Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв.
Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми?
Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини.
към беседата >>
Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е.
Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения?
Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е.
нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ.
към беседата >>
Какво съмъ далъ нѣкому?
Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми?
Какво съмъ далъ нѣкому?
– 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй?
към беседата >>
нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа.
Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е.
нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа.
Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава.
към беседата >>
– 20,000 лв.!
Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому?
– 20,000 лв.!
Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота?
към беседата >>
Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа.
Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина.
към беседата >>
Че това злато не е мое.
Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.!
Че това злато не е мое.
Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ.
към беседата >>
И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища.
Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища.
Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“.
към беседата >>
Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое.
Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ.
към беседата >>
Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“.
Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища.
Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“.
„Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ.
към беседата >>
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини.
Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ.
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини.
Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ!
към беседата >>
„Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ.
Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“.
„Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ.
Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ.
към беседата >>
Питамъ: какъ тъй?
Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини.
Питамъ: какъ тъй?
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце!
към беседата >>
Този философъ си заминава.
нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ.
Този философъ си заминава.
Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр.
към беседата >>
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота?
– 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй?
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота?
Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо.
към беседата >>
Значи султанътъ не отрича тази истина.
Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава.
Значи султанътъ не отрича тази истина.
Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана.
към беседата >>
Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ.
Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота?
Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ.
Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията?
към беседата >>
Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“.
И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина.
Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“.
„Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато.
към беседата >>
Никой нѣма право да залага своя животъ.
Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ.
Никой нѣма право да залага своя животъ.
Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества.
към беседата >>
„Олабелиръ“ казва султанътъ.
Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“.
„Олабелиръ“ казва султанътъ.
Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“.
към беседата >>
Никой нѣма право да изопачава своя умъ!
Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ.
Никой нѣма право да изопачава своя умъ!
Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ.
към беседата >>
Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ.
„Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ.
Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ.
Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде!
към беседата >>
Никой нѣма право да изопачава своето сърдце!
Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ!
Никой нѣма право да изопачава своето сърдце!
Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ.
към беседата >>
Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр.
Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ.
Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр.
злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ.
към беседата >>
Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо.
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце!
Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо.
Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ.
към беседата >>
злато и го слагатъ прѣдъ султана.
Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр.
злато и го слагатъ прѣдъ султана.
Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде?
към беседата >>
Отъ какво произтичатъ страданията?
Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо.
Отъ какво произтичатъ страданията?
Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка.
към беседата >>
Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато.
Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана.
Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато.
Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде? Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>
Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества.
Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията?
Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества.
Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ!
към беседата >>
Сега идвамъ да си го взема“.
„Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато.
Сега идвамъ да си го взема“.
„Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде? Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>
Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ.
Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества.
Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ.
Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща.
към беседата >>
„Не може да бѫде!
Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“.
„Не може да бѫде!
“ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде? Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>
Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ.
Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ.
Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ.
Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело.
към беседата >>
“ – Казва султанътъ.
Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде!
“ – Казва султанътъ.
Защо казва, че не може да бѫде? Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>
Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ.
Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ.
Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ.
Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове.
към беседата >>
Защо казва, че не може да бѫде?
злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ.
Защо казва, че не може да бѫде?
Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>
Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка.
Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ.
Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка.
Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ.
към беседата >>
Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде! “ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде?
Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.
към беседата >>
Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ!
Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка.
Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ!
Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо?
към беседата >>
И тъй, когато нѣкой пѫть ни поставятъ въ едно противорѣчие, въ което трѣбва да платимъ, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бѫде!
И тъй, когато нѣкой пѫть ни поставятъ въ едно противорѣчие, въ което трѣбва да платимъ, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бѫде!
А за всѣко нѣщо, което не ни засѣга, за което нѣмаме отговорность, казваме: олабелиръ! – т.е. това може да бѫде.
към беседата >>
Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща.
Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ!
Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща.
Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове.
към беседата >>
А за всѣко нѣщо, което не ни засѣга, за което нѣмаме отговорность, казваме: олабелиръ!
И тъй, когато нѣкой пѫть ни поставятъ въ едно противорѣчие, въ което трѣбва да платимъ, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бѫде!
А за всѣко нѣщо, което не ни засѣга, за което нѣмаме отговорность, казваме: олабелиръ!
– т.е. това може да бѫде.
към беседата >>
Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело.
Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща.
Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело.
Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ!
към беседата >>
– т.е.
И тъй, когато нѣкой пѫть ни поставятъ въ едно противорѣчие, въ което трѣбва да платимъ, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бѫде! А за всѣко нѣщо, което не ни засѣга, за което нѣмаме отговорность, казваме: олабелиръ!
– т.е.
това може да бѫде.
към беседата >>
Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове.
Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело.
Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове.
Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава?
към беседата >>
това може да бѫде.
И тъй, когато нѣкой пѫть ни поставятъ въ едно противорѣчие, въ което трѣбва да платимъ, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бѫде! А за всѣко нѣщо, което не ни засѣга, за което нѣмаме отговорность, казваме: олабелиръ! – т.е.
това може да бѫде.
към беседата >>
Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ.
Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове.
Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ.
Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ.
към беседата >>
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта.
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта.
Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание. Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума.
към беседата >>
Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо?
Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ.
Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо?
Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
към беседата >>
Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание.
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта.
Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание.
Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума.
към беседата >>
Защото това сѫ човѣшки сокове.
Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо?
Защото това сѫ човѣшки сокове.
Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
към беседата >>
Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта.
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта. Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание.
Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта.
Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума?
към беседата >>
Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ!
Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове.
Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ!
Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
към беседата >>
Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ.
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта. Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание. Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта.
Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ.
Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено.
към беседата >>
Е, какво да правя тогава?
Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ!
Е, какво да правя тогава?
– Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
към беседата >>
Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ.
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта. Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание. Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ.
Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ.
Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ.
към беседата >>
– Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ.
Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава?
– Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ.
Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
към беседата >>
Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума.
Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта. Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание. Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ.
Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума.
Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта.
към беседата >>
Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ.
Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.
към беседата >>
Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума.
Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание. Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума.
Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума.
Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота.
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота.
Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта.
към беседата >>
Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума?
Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума.
Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума?
За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта.
към беседата >>
Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това.
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота.
Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това.
Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ.
към беседата >>
За мене това нѣщо е много естествено.
Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума?
За мене това нѣщо е много естествено.
Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то.
към беседата >>
Така животътъ ти вкисва.
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това.
Така животътъ ти вкисва.
Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ.
към беседата >>
Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ.
Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено.
Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ.
Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума?
към беседата >>
Вкисва животътъ и на другия.
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва.
Вкисва животътъ и на другия.
Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ.
към беседата >>
Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта.
Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ.
Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта.
Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ.
към беседата >>
Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия.
Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ.
Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ. Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ.
към беседата >>
Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта.
Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта.
Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта.
Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ?
към беседата >>
Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта.
Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ.
Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта.
Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ. Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ. Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
към беседата >>
Въ сърдцето липсва Любовьта.
Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта.
Въ сърдцето липсва Любовьта.
Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ.
към беседата >>
Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ.
Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта.
Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ.
Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ. Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ. Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
към беседата >>
Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то.
За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта.
Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то.
Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода?
към беседата >>
Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ.
Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ.
Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ.
Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ. Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ. Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
към беседата >>
Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума?
Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то.
Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума?
Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ.
Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ.
Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ.
Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ. Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
към беседата >>
Законътъ е такъвъ.
Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума?
Законътъ е такъвъ.
Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ?
към беседата >>
Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ.
Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ.
Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ.
Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
към беседата >>
Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ?
Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ.
Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ?
– Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи!
към беседата >>
Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ. Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ.
Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.
към беседата >>
– Гладниятъ.
Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ?
– Гладниятъ.
Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може.
към беседата >>
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно.
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно.
За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота. Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ. Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце. Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.
към беседата >>
Кой трѣбва да пие вода?
Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ.
Кой трѣбва да пие вода?
– Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи.
към беседата >>
За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота.
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно.
За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота.
Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ. Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце. Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.
към беседата >>
– Жадниятъ.
Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода?
– Жадниятъ.
Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ.
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота.
Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ.
Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце. Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.
към беседата >>
Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ?
Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ.
Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ?
Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи.
към беседата >>
Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце.
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота. Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ.
Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце.
Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.
към беседата >>
Учениятъ човѣкъ може ли да се учи!
Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ?
Учениятъ човѣкъ може ли да се учи!
Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя.
към беседата >>
Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота. Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ. Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце.
Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.
към беседата >>
Не може.
– Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи!
Не може.
Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н.
към беседата >>
Въ природата има много ресурси за забогатяване.
Въ природата има много ресурси за забогатяване.
Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има. Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания.
към беседата >>
Невѣжиятъ само може да се учи.
Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може.
Невѣжиятъ само може да се учи.
Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори.
към беседата >>
Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има.
Въ природата има много ресурси за забогатяване.
Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има.
Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили.
към беседата >>
Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си.
– Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи.
Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си.
Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ.
към беседата >>
Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога.
Въ природата има много ресурси за забогатяване. Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има.
Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога.
Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко.
към беседата >>
Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи.
Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си.
Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи.
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ.
към беседата >>
Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани.
Въ природата има много ресурси за забогатяване. Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има. Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога.
Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани.
Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ.
към беседата >>
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя.
Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи.
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя.
Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя.
към беседата >>
Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания.
Въ природата има много ресурси за забогатяване. Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има. Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани.
Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания.
Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ.
към беседата >>
Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н.
Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя.
Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н.
Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна.
към беседата >>
Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания.
Въ природата има много ресурси за забогатяване. Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има. Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания.
Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания.
Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли?
към беседата >>
Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори.
Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н.
Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори.
Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши.
към беседата >>
Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили.
Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има. Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания.
Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили.
Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може!
към беседата >>
Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ.
Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори.
Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ.
Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна.
към беседата >>
Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко.
Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили.
Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко.
Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство.
към беседата >>
Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ.
Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ.
Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ.
Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна. Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
към беседата >>
Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ.
Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко.
Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ.
Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ.
към беседата >>
Като дойда втори пѫть, ще го поправя.
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ.
Като дойда втори пѫть, ще го поправя.
Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна. Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
към беседата >>
Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ.
Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ.
Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ.
Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина.
към беседата >>
Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна.
Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя.
Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна.
На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна. Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
към беседата >>
Ама може ли?
Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ.
Ама може ли?
– Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“.
към беседата >>
На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши.
Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна.
На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши.
Той казва: не, азъ съмъ на правата страна. Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
към беседата >>
– Може!
Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли?
– Може!
То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ.
към беседата >>
Той казва: не, азъ съмъ на правата страна.
Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши.
Той казва: не, азъ съмъ на правата страна.
Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
към беседата >>
То не е въ врѣме и пространство.
Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може!
То не е въ врѣме и пространство.
И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта.
към беседата >>
Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна.
Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.
към беседата >>
И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ.
Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство.
И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ.
И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля.
към беседата >>
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ.
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ.
У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е. Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката. Спечеленото трѣбва да се държи. Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ. Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
към беседата >>
И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина.
Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ.
И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина.
И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето.
към беседата >>
У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е.
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ.
У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е.
Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката. Спечеленото трѣбва да се държи. Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ. Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
към беседата >>
И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“.
Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина.
И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“.
Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ.
към беседата >>
Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката.
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ. У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е.
Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката.
Спечеленото трѣбва да се държи. Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ. Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
към беседата >>
Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ.
– Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“.
Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ.
Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате?
към беседата >>
Спечеленото трѣбва да се държи.
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ. У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е. Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката.
Спечеленото трѣбва да се държи.
Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ. Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
към беседата >>
Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта.
То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ.
Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта.
На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ?
към беседата >>
Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ.
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ. У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е. Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката. Спечеленото трѣбва да се държи.
Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ.
Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
към беседата >>
На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля.
И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта.
На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля.
Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ.
към беседата >>
Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ. У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е. Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката. Спечеленото трѣбва да се държи. Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ.
Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.
към беседата >>
Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето.
И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля.
Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето.
Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ.
към беседата >>
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание.
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание.
Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя. Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость.
към беседата >>
Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ.
И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето.
Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ.
Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ.
към беседата >>
Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя.
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание.
Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя.
Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме?
към беседата >>
Какво ще уреждате?
Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ.
Какво ще уреждате?
Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква.
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя.
Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква.
Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость.
към беседата >>
Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ?
Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате?
Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ?
Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта.
към беседата >>
Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения.
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя. Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква.
Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения.
Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ?
към беседата >>
Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ.
На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ?
Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ.
Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята.
към беседата >>
Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея?
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя. Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения.
Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея?
– Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость.
към беседата >>
Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ.
Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ.
Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ.
Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап.
към беседата >>
– Тя е една необходимость.
И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя. Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея?
– Тя е една необходимость.
Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ?
към беседата >>
Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ.
Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ.
Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ.
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори.
към беседата >>
Защо трѣбва да обичаме?
Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя. Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость.
Защо трѣбва да обичаме?
– Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость.
към беседата >>
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ.
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ.
към беседата >>
– Обичьта е една необходимость.
Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме?
– Обичьта е една необходимость.
Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ?
към беседата >>
Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта.
Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта.
Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада.
към беседата >>
Защо трѣбва да живѣемъ?
Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость.
Защо трѣбва да живѣемъ?
– Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость.
към беседата >>
Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята.
Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта.
Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята.
Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ.
към беседата >>
– Животътъ е една необходимость.
Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ?
– Животътъ е една необходимость.
Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия.
към беседата >>
Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап.
Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята.
Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап.
Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра.
към беседата >>
Защо трѣбва да се учимъ?
– Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость.
Защо трѣбва да се учимъ?
– Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость.
към беседата >>
Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори.
Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап.
Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори.
Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува.
към беседата >>
– Учението е една необходимость.
Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ?
– Учението е една необходимость.
Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете.
към беседата >>
Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ.
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори.
Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ.
Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни.
към беседата >>
Защо трѣбва да работимъ?
– Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость.
Защо трѣбва да работимъ?
– Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
към беседата >>
Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада.
Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ.
Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада.
Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни?
към беседата >>
– Работата е една необходимость.
Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ?
– Работата е една необходимость.
А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите.
към беседата >>
Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ.
Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада.
Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ.
Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи.
към беседата >>
А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия.
– Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость.
А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия.
Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра.
Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ.
Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра.
И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ.
към беседата >>
Самоубийството не е една необходимость.
Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия.
Самоубийството не е една необходимость.
Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете.
към беседата >>
И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува.
Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра.
И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува.
Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители.
към беседата >>
Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете.
– Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость.
Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете.
Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете?
към беседата >>
Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни.
Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува.
Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни.
За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ.
към беседата >>
Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете.
Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ.
към беседата >>
За кои ближни?
Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни.
За кои ближни?
– За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той!
към беседата >>
Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите.
– Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите.
Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре.
към беседата >>
– За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи.
Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни?
– За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи.
Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ.
към беседата >>
Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите.
Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре?
към беседата >>
Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ.
Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи.
Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ.
Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ.
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете.
Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете.
Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове.
към беседата >>
Богъ изисква отъ насъ служители.
И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ.
Богъ изисква отъ насъ служители.
Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога.
към беседата >>
Питамъ: защо не можете да се самоубиете?
Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете.
Питамъ: защо не можете да се самоубиете?
– Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ.
към беседата >>
Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ.
Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители.
Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ.
Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло.
към беседата >>
– Не зависи отъ васъ.
Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете?
– Не зависи отъ васъ.
Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи.
към беседата >>
Отъ такива работници се нуждае Той!
За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ.
Отъ такива работници се нуждае Той!
Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь?
към беседата >>
Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре.
Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ.
Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре.
Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство.
към беседата >>
Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ.
– За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той!
Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ.
Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме?
към беседата >>
Защо човѣкъ иска да умре?
Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре.
Защо човѣкъ иска да умре?
– Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България.
към беседата >>
Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ.
Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ.
Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ.
И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва.
към беседата >>
– Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове.
Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре?
– Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове.
И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това?
към беседата >>
И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога.
Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ.
И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога.
И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате?
към беседата >>
И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ.
Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове.
И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ.
А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ?
към беседата >>
И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло.
Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога.
И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло.
А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми.
към беседата >>
А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи.
– Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ.
А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи.
Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години.
към беседата >>
А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь?
Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло.
А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь?
Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
към беседата >>
Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство.
Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи.
Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство.
Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона?
към беседата >>
Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме?
Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь?
Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме?
Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише!
към беседата >>
Слѣдъ 20 години отново се връща въ България.
Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство.
Слѣдъ 20 години отново се връща въ България.
Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона? Не обезличаватъ.
към беседата >>
Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва.
Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме?
Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва.
Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише.
към беседата >>
Властьта забравила ли е това?
– Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България.
Властьта забравила ли е това?
Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона? Не обезличаватъ. Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
към беседата >>
Вие знаете ли на какво мязате?
И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва.
Вие знаете ли на какво мязате?
– На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка!
към беседата >>
Не, ще го пипне веднага. Какъ?
И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това?
Не, ще го пипне веднага. Какъ?
Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона? Не обезличаватъ. Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
към беседата >>
– На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми.
И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате?
– На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми.
Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише.
към беседата >>
Изминали сѫ се вече 20 години.
А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ?
Изминали сѫ се вече 20 години.
Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона? Не обезличаватъ. Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
към беседата >>
Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми.
Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи!
към беседата >>
Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона?
Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години.
Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона?
Не обезличаватъ. Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
към беседата >>
Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише!
Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише!
Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа?
към беседата >>
Не обезличаватъ.
Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона?
Не обезличаватъ.
Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
към беседата >>
Не мирише тя, теменужката мирише.
Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише!
Не мирише тя, теменужката мирише.
Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ?
към беседата >>
Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона? Не обезличаватъ.
Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.
към беседата >>
Казвате: колко хубаво мирише – на розичка!
Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише.
Казвате: колко хубаво мирише – на розичка!
Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ? Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ.
към беседата >>
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си.
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си.
Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия.
към беседата >>
Не мирише тя, розата мирише.
– На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка!
Не мирише тя, розата мирише.
Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ? Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ. Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
към беседата >>
Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи.
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си.
Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи.
Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито.
към беседата >>
Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи!
Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише.
Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи!
Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ? Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ. Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
към беседата >>
Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия.
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи.
Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия.
Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия.
към беседата >>
Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа?
Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи!
Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа?
Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ? Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ. Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
към беседата >>
Какви условия?
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия.
Какви условия?
– Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа?
към беседата >>
Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ?
Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа?
Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ?
Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ. Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
към беседата >>
– Външни и вѫтрѣшни.
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия?
– Външни и вѫтрѣшни.
Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия.
към беседата >>
Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ.
Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ?
Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ.
Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
към беседата >>
Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия.
Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни.
Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия.
Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито.
към беседата >>
Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ? Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ.
Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.
към беседата >>
Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито.
Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия.
Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито.
Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно.
към беседата >>
Ап. Петър казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.
Ап. Петър казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.
към беседата >>
Това сѫ външнитѣ условия.
Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито.
Това сѫ външнитѣ условия.
Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ.
към беседата >>
Тогава, Христосъ като влѣзе въ насъ, ние трѣбва да вземемъ Неговия образъ.
Тогава, Христосъ като влѣзе въ насъ, ние трѣбва да вземемъ Неговия образъ.
Ап.Павелъ казва на едно мѣсто: „На мѫки съмъ, докато се прѣобрази Христосъ въ мене“.
към беседата >>
Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа?
Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия.
Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа?
Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ.
към беседата >>
Ап.Павелъ казва на едно мѣсто: „На мѫки съмъ, докато се прѣобрази Христосъ въ мене“.
Тогава, Христосъ като влѣзе въ насъ, ние трѣбва да вземемъ Неговия образъ.
Ап.Павелъ казва на едно мѣсто: „На мѫки съмъ, докато се прѣобрази Христосъ въ мене“.
към беседата >>
Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия.
– Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа?
Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия.
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината.
към беседата >>
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ.
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ.
Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини. Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо?
към беседата >>
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито.
Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия.
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито.
Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния.
към беседата >>
Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини.
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ.
Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини.
Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение.
към беседата >>
Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно.
Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито.
Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно.
Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ.
към беседата >>
Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си.
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ. Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини.
Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си.
Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете.
към беседата >>
Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ.
Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно.
Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ.
Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме.
към беседата >>
Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си.
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ. Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини. Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си.
Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си.
Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
към беседата >>
Такъвъ е законътъ.
Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ.
Такъвъ е законътъ.
И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота.
към беседата >>
Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ!
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ. Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини. Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си.
Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ!
Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината.
Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ.
И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината.
За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ.
към беседата >>
Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо?
Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ. Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини. Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ!
Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо?
– Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния.
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината.
За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния.
Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ?
към беседата >>
– Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение.
Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини. Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо?
– Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение.
Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
Това нѣма да го доказвамъ.
Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния.
Това нѣма да го доказвамъ.
Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени.
към беседата >>
Не, вие се лъжете.
Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение.
Не, вие се лъжете.
Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме.
Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ.
Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме.
Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ?
към беседата >>
Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете.
Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота.
Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме.
Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота.
Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си.
към беседата >>
Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ.
И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота.
Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ.
Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
към беседата >>
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си?
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си?
Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости? Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ?
към беседата >>
Защо не ти помагатъ?
За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ.
Защо не ти помагатъ?
Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него.
към беседата >>
Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости?
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си?
Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости?
Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ?
към беседата >>
Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени.
Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ?
Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени.
Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение!
към беседата >>
Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ.
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си? Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости?
Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ.
Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ?
към беседата >>
Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ?
Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени.
Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ?
Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ?
към беседата >>
Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история?
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си? Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости? Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ.
Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история?
Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ.
към беседата >>
Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си.
Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ?
Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си.
Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога.
към беседата >>
Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ.
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си? Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости? Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история?
Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ.
И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни.
към беседата >>
Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си.
Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога.
към беседата >>
И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ?
Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си? Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости? Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ.
И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ?
А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа.
към беседата >>
Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него.
Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него.
Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи.
към беседата >>
А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ?
Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости? Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ?
А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ?
Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари.
към беседата >>
Смѣшно е това положение!
Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него.
Смѣшно е това положение!
Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне.
към беседата >>
Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ?
Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ?
Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ?
А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари. Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ.
към беседата >>
Ами ти защо не си го обуешъ самъ?
Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение!
Ами ти защо не си го обуешъ самъ?
– Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ.
към беседата >>
А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ.
Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ?
А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ.
Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари. Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ. До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
към беседата >>
– Не мога.
Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ?
– Не мога.
Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни.
Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ.
Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни.
И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари. Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ. До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
към беседата >>
Че и азъ не мога.
Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога.
Че и азъ не мога.
Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви.
към беседата >>
И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа.
И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни.
И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа.
Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари. Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ. До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
към беседата >>
Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи.
Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога.
Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи.
Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания.
към беседата >>
Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари.
А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа.
Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари.
Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ. До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
към беседата >>
Боленъ на боленъ не може да помогне.
Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи.
Боленъ на боленъ не може да помогне.
Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно.
към беседата >>
Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ.
Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари.
Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ.
До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
към беседата >>
Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ.
Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне.
Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ.
Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ.
към беседата >>
До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари. Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ.
До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.
към беседата >>
Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ.
– Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ.
Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ.
Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ.
към беседата >>
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си.
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си.
Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си. Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе. Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ. Защо си добъръ? Защото си богатъ.
към беседата >>
Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви.
Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ.
Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви.
За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е?
към беседата >>
Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си.
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си.
Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си.
Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе. Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ. Защо си добъръ? Защото си богатъ.
към беседата >>
За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания.
Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви.
За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания.
Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно.
към беседата >>
Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе.
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си. Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си.
Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе.
Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ. Защо си добъръ? Защото си богатъ.
към беседата >>
Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно.
Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания.
Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно.
Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери.
към беседата >>
Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ.
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си. Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си. Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе.
Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ.
Защо си добъръ? Защото си богатъ.
към беседата >>
Сърдцето го наричатъ мекия принципъ.
Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно.
Сърдцето го наричатъ мекия принципъ.
Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е?
към беседата >>
Защо си добъръ?
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си. Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си. Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе. Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ.
Защо си добъръ?
Защото си богатъ.
към беседата >>
Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ.
Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ.
Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ.
Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно.
към беседата >>
Защото си богатъ.
Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си. Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си. Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе. Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ. Защо си добъръ?
Защото си богатъ.
към беседата >>
Всички желаятъ това, но възможно ли е?
Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ.
Всички желаятъ това, но възможно ли е?
Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува?
към беседата >>
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ?
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ?
Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче? Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно.
към беседата >>
Не е възможно.
За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е?
Не е възможно.
Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде?
към беседата >>
Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче?
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ?
Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче?
Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби.
към беседата >>
Всички искатъ да бѫдатъ милионери.
Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно.
Всички искатъ да бѫдатъ милионери.
Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта.
към беседата >>
Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа?
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ? Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче?
Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа?
Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо?
към беседата >>
Възможно ли е?
Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери.
Възможно ли е?
Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате?
към беседата >>
Защо Му се молите всѣки день?
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ? Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче? Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа?
Защо Му се молите всѣки день?
– За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново.
към беседата >>
Не е възможно.
Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е?
Не е възможно.
При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате? Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
към беседата >>
– За парички – нищо повече!
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ? Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче? Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день?
– За парички – нищо повече!
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче.
към беседата >>
При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува?
Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно.
При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува?
И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате? Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно.
Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ? Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче? Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече!
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно.
Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
към беседата >>
И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде?
Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува?
И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде?
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате? Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
към беседата >>
Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби.
Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче? Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно.
Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби.
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа.
към беседата >>
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта.
Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде?
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта.
Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате? Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
към беседата >>
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо?
Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби.
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо?
– За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси.
към беседата >>
Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате?
Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта.
Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате?
Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
към беседата >>
– За да я залюби отново.
Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо?
– За да я залюби отново.
Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ.
към беседата >>
Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате?
Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?
към беседата >>
Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче.
– За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново.
Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче.
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо?
към беседата >>
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ.
Това е единъ разказъ съ много вариации. Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче.
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ.
към беседата >>
Това е единъ разказъ съ много вариации.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ.
Това е единъ разказъ съ много вариации.
Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто?
към беседата >>
Това значи да познаваме Христа.
Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
Това значи да познаваме Христа.
Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има.
към беседата >>
Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ. Това е единъ разказъ съ много вариации.
Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си.
И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание.
към беседата >>
Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси.
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа.
Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси.
Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ.
към беседата >>
И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ. Това е единъ разказъ съ много вариации. Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си.
И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа.
За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва.
към беседата >>
Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ.
– За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси.
Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ.
Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има.
към беседата >>
За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“?
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ. Това е единъ разказъ съ много вариации. Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа.
За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“?
– Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание.
към беседата >>
Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо?
Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ.
Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо?
– Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има. Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь!
към беседата >>
– Проучихъ го много добрѣ.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ. Това е единъ разказъ съ много вариации. Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“?
– Проучихъ го много добрѣ.
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато.
към беседата >>
– Да работишъ.
Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо?
– Да работишъ.
Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има. Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь! Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
към беседата >>
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто?
Това е единъ разказъ съ много вариации. Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ.
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто?
– Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато.
към беседата >>
Ако не работишъ, камшикъ има.
Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ.
Ако не работишъ, камшикъ има.
Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има. Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь! Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
към беседата >>
– Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание.
Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто?
– Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание.
Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато.
към беседата >>
Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ.
Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има.
Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ.
Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има. Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь! Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
към беседата >>
Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва.
И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание.
Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва.
Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато.
към беседата >>
Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има.
Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ.
Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има.
Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь! Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
към беседата >>
Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание.
За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва.
Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание.
Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ.
към беседата >>
Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь!
Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има.
Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь!
Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
към беседата >>
Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато.
– Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание.
Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато.
Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила!
към беседата >>
Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
– Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има. Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь!
Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.
към беседата >>
Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато.
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато.
Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато.
Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея?
към беседата >>
И тъй, Христосъ запитва Петра: „Ти какво мислишъ за мене?
И тъй, Христосъ запитва Петра: „Ти какво мислишъ за мене?
“ Петъръ Му казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.
към беседата >>
Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато.
– Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато.
Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато.
Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се.
към беседата >>
“ Петъръ Му казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.
И тъй, Христосъ запитва Петра: „Ти какво мислишъ за мене?
“ Петъръ Му казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.
към беседата >>
Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато.
Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато.
Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато.
При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко страдание да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ.
Азъ бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко страдание да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ.
към беседата >>
При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ.
Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато.
При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ.
Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ?
към беседата >>
И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ.
И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ.
Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има споръ между религия и наука. Никакъвъ споръ не трѣбва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си.
към беседата >>
Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила!
Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ.
Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила!
Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ.
към беседата >>
Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение.
И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ.
Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение.
Сега има споръ между религия и наука. Никакъвъ споръ не трѣбва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си. Религията азъ наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца.
към беседата >>
Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея?
Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила!
Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея?
– Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ. Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо.
към беседата >>
Сега има споръ между религия и наука.
И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ. Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение.
Сега има споръ между религия и наука.
Никакъвъ споръ не трѣбва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си. Религията азъ наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца. Ако дойдемъ до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка.
към беседата >>
– Проучилъ съмъ, разбира се.
Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея?
– Проучилъ съмъ, разбира се.
Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ. Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо. Тази алчность, тази жажда за злато трѣбва да се прѣвърне въ жажда къмъ нѣщо велико, неизмѣнно.
към беседата >>
Никакъвъ споръ не трѣбва да има.
И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ. Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има споръ между религия и наука.
Никакъвъ споръ не трѣбва да има.
Ние произвеждаме спора. Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си. Религията азъ наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца. Ако дойдемъ до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това сѫ общи положения, общи принципи, които като схванемъ, ще видимъ, че не може да се явява никакъвъ споръ.
към беседата >>
Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато.
Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се.
Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато.
Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ. Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо. Тази алчность, тази жажда за злато трѣбва да се прѣвърне въ жажда къмъ нѣщо велико, неизмѣнно. Какво нѣщо е великата любовь?
към беседата >>
Ние произвеждаме спора.
И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ. Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има споръ между религия и наука. Никакъвъ споръ не трѣбва да има.
Ние произвеждаме спора.
Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си. Религията азъ наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца. Ако дойдемъ до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това сѫ общи положения, общи принципи, които като схванемъ, ще видимъ, че не може да се явява никакъвъ споръ. Сегашниятъ ни животъ трѣбва да се прѣобрази. Какъ?
към беседата >>
Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това.
(втори вариант)
Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не.
Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това.
Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума.
към втори вариант >>
Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не.
(втори вариант)
Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не.
Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“.
към втори вариант >>
Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“.
(втори вариант)
Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това.
Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“.
Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме.
към втори вариант >>
Не, това са истински неща.
(втори вариант)
Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не.
Не, това са истински неща.
Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния.
към втори вариант >>
Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи.
(втори вариант)
Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“.
Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи.
Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята.
към втори вариант >>
Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят.
(втори вариант)
Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща.
Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят.
След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
към втори вариант >>
Как трябва да възприемем Любовта?
(втори вариант)
Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи.
Как трябва да възприемем Любовта?
– Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури.
към втори вариант >>
След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря.
(втори вариант)
Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят.
След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря.
Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш?
към втори вариант >>
– Любовта трябва да я възприемем чрез волята.
(втори вариант)
Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта?
– Любовта трябва да я възприемем чрез волята.
Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне.
към втори вариант >>
Какво ще кажете вие за всичко това?
(втори вариант)
У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря.
Какво ще кажете вие за всичко това?
Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение.
към втори вариант >>
Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума.
(втори вариант)
Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята.
Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума.
Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота.
към втори вариант >>
Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“.
(втори вариант)
Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това?
Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“.
За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали.
към втори вариант >>
Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме.
(втори вариант)
Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума.
Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме.
Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
към втори вариант >>
За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния.
(втори вариант)
Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“.
За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния.
Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин.
към втори вариант >>
Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята.
(втори вариант)
Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме.
Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята.
Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
към втори вариант >>
Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
(втори вариант)
Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния.
Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%.
към втори вариант >>
Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури.
(втори вариант)
Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята.
Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури.
Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
към втори вариант >>
Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш?
(втори вариант)
След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.
Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш?
Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка.
към втори вариант >>
Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне.
(втори вариант)
– Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури.
Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне.
Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
към втори вариант >>
Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение.
(втори вариант)
Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш?
Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение.
Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите.
към втори вариант >>
Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота.
(втори вариант)
Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне.
Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота.
В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
към втори вариант >>
Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали.
(втори вариант)
Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение.
Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали.
Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост.
към втори вариант >>
В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
(втори вариант)
Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота.
В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.
към втори вариант >>
Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин.
(втори вариант)
За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали.
Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин.
Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем?
към втори вариант >>
„Ти си Христос, Син на Бога Живаго“.
(втори вариант)
„Ти си Христос, Син на Бога Живаго“.
към втори вариант >>
Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%.
(втори вариант)
Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин.
Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%.
Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня?
към втори вариант >>
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий?
(втори вариант)
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий?
Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
към втори вариант >>
Христовото учение в това нещо не се бърка.
(втори вариант)
Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%.
Христовото учение в това нещо не се бърка.
Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам.
към втори вариант >>
Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор.
(втори вариант)
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий?
Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор.
И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
към втори вариант >>
Христовото учение изключва лихвите.
(втори вариант)
Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка.
Христовото учение изключва лихвите.
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен.
към втори вариант >>
И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо?
(втори вариант)
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор.
И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо?
Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
към втори вариант >>
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост.
(втори вариант)
Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите.
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост.
Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари?
към втори вариант >>
Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение.
(втори вариант)
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо?
Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение.
Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
към втори вариант >>
Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем?
(втори вариант)
Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост.
Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем?
Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш.
към втори вариант >>
Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение.
(втори вариант)
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение.
Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение.
Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
към втори вариант >>
Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня?
(втори вариант)
Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем?
Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня?
Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е?
към втори вариант >>
Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
(втори вариант)
Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение.
Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.
към втори вариант >>
Ще гладувам.
(втори вариант)
Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня?
Ще гладувам.
Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици.
към втори вариант >>
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят.
(втори вариант)
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят.
Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога?
към втори вариант >>
Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен.
(втори вариант)
Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам.
Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен.
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист.
към втори вариант >>
Питам: На какво се обосновава това твърдение?
(втори вариант)
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят.
Питам: На какво се обосновава това твърдение?
Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем.
към втори вариант >>
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари?
(втори вариант)
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен.
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари?
Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам.
към втори вариант >>
Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
(втори вариант)
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение?
Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е.
към втори вариант >>
Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш.
(втори вариант)
Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари?
Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш.
Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса.
към втори вариант >>
Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света?
(втори вариант)
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света?
Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения?
към втори вариант >>
Питам това наука ли е?
(втори вариант)
Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш.
Питам това наука ли е?
Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв.
към втори вариант >>
Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого?
(втори вариант)
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света?
Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого?
Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е.
към втори вариант >>
Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици.
(втори вариант)
Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е?
Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици.
Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми?
към втори вариант >>
Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога?
(втори вариант)
Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого?
Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога?
Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа.
към втори вариант >>
Казват за някого: А, той е голям финансист.
(втори вариант)
Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици.
Казват за някого: А, той е голям финансист.
Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому?
към втори вариант >>
Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем.
(втори вариант)
Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога?
Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем.
Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
към втори вариант >>
Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам.
(втори вариант)
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист.
Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам.
Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.!
към втори вариант >>
Турците казват: Олабелир – възможно е.
(втори вариант)
Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем.
Турците казват: Олабелир – възможно е.
Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища.
към втори вариант >>
Това е човешката страна на въпроса.
(втори вариант)
Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам.
Това е човешката страна на въпроса.
Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое.
към втори вариант >>
Знаете ли, колко са смешни тия заключения?
(втори вариант)
Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е.
Знаете ли, колко са смешни тия заключения?
Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“.
към втори вариант >>
Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв.
(втори вариант)
Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса.
Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв.
Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
към втори вариант >>
Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е.
(втори вариант)
Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения?
Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е.
нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът.
към втори вариант >>
Всъщност, този човек дължи ли ми?
(втори вариант)
Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв.
Всъщност, този човек дължи ли ми?
Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини.
към втори вариант >>
нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа.
(втори вариант)
Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е.
нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа.
Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава.
към втори вариант >>
Какво съм дал някому?
(втори вариант)
Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми?
Какво съм дал някому?
– 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй?
към втори вариант >>
Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
(втори вариант)
Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа.
Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина.
към втори вариант >>
– 20,000 лв.!
(втори вариант)
Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому?
– 20,000 лв.!
Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота?
към втори вариант >>
И започват да се изреждат учени философи от разни краища.
(втори вариант)
Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина.
И започват да се изреждат учени философи от разни краища.
Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“.
към втори вариант >>
Че това злато не е мое.
(втори вариант)
Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.!
Че това злато не е мое.
Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас.
към втори вариант >>
Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“.
(втори вариант)
Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища.
Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“.
„Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът.
към втори вариант >>
Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
(втори вариант)
Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое.
Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот.
към втори вариант >>
„Олабелир – възможно е“, казва султанът.
(втори вариант)
Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“.
„Олабелир – възможно е“, казва султанът.
Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават.
към втори вариант >>
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини.
(втори вариант)
Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите.
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини.
Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум!
към втори вариант >>
Този философ си заминава.
(втори вариант)
нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът.
Този философ си заминава.
Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг.
към втори вариант >>
Питам: Как тъй?
(втори вариант)
Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини.
Питам: Как тъй?
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце!
към втори вариант >>
Значи султанът не отрича тази истина.
(втори вариант)
Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава.
Значи султанът не отрича тази истина.
Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана.
към втори вариант >>
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота?
(втори вариант)
– 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй?
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота?
Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо.
към втори вариант >>
Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“.
(втори вариант)
И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина.
Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“.
„Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато.
към втори вариант >>
Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас.
(втори вариант)
Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота?
Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас.
Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията?
към втори вариант >>
„Олабелир“ казва султанът.
(втори вариант)
Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“.
„Олабелир“ казва султанът.
Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“.
към втори вариант >>
Никой няма право да залага своя живот.
(втори вариант)
Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас.
Никой няма право да залага своя живот.
Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.
към втори вариант >>
Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават.
(втори вариант)
„Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът.
Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават.
Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде!
към втори вариант >>
Никой няма право да изопачава своя ум!
(втори вариант)
Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот.
Никой няма право да изопачава своя ум!
Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват.
към втори вариант >>
Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг.
(втори вариант)
Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават.
Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг.
злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът.
към втори вариант >>
Никой няма право да изопачава своето сърце!
(втори вариант)
Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум!
Никой няма право да изопачава своето сърце!
Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват.
към втори вариант >>
злато и го слагат пред султана.
(втори вариант)
Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг.
злато и го слагат пред султана.
Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде?
към втори вариант >>
Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо.
(втори вариант)
Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце!
Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо.
От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават.
към втори вариант >>
Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато.
(втори вариант)
Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана.
Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато.
Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>
От какво произтичат страданията?
(втори вариант)
Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо.
От какво произтичат страданията?
Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека.
към втори вариант >>
Сега идвам да си го взема“.
(втори вариант)
„Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато.
Сега идвам да си го взема“.
„Не може да бъде! “ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>
Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.
(втори вариант)
Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията?
Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.
Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам!
към втори вариант >>
„Не може да бъде!
(втори вариант)
Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“.
„Не може да бъде!
“ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>
Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват.
(втори вариант)
Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.
Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват.
Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща.
към втори вариант >>
“ – Казва султанът.
(втори вариант)
Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде!
“ – Казва султанът.
Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>
Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват.
(втори вариант)
Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват.
Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват.
Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело.
към втори вариант >>
Защо казва, че не може да бъде?
(втори вариант)
злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът.
Защо казва, че не може да бъде?
Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>
Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават.
(втори вариант)
Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват.
Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават.
Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове.
към втори вариант >>
Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
(втори вариант)
Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде! “ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде?
Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.
към втори вариант >>
Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека.
(втори вариант)
От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават.
Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека.
Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш.
към втори вариант >>
И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде!
(втори вариант)
И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде!
А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир! – т.е. това може да бъде.
към втори вариант >>
Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам!
(втори вариант)
Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека.
Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам!
Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо?
към втори вариант >>
А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир!
(втори вариант)
И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде!
А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир!
– т.е. това може да бъде.
към втори вариант >>
Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща.
(втори вариант)
Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам!
Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща.
Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове.
към втори вариант >>
– т.е.
(втори вариант)
И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде! А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир!
– т.е.
това може да бъде.
към втори вариант >>
Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело.
(втори вариант)
Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща.
Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело.
Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш!
към втори вариант >>
това може да бъде.
(втори вариант)
И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде! А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир! – т.е.
това може да бъде.
към втори вариант >>
Сегашното вино, това са човешки сокове.
(втори вариант)
Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело.
Сегашното вино, това са човешки сокове.
Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава?
към втори вариант >>
Христос не е една отвлечена личност в света.
(втори вариант)
Христос не е една отвлечена личност в света.
Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума.
към втори вариант >>
Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш.
(втори вариант)
Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове.
Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш.
Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид.
към втори вариант >>
Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание.
(втори вариант)
Христос не е една отвлечена личност в света.
Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание.
Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.
към втори вариант >>
Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо?
(втори вариант)
Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш.
Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо?
Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид. Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
към втори вариант >>
Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта.
(втори вариант)
Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание.
Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта.
От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума?
към втори вариант >>
Защото това са човешки сокове.
(втори вариант)
Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо?
Защото това са човешки сокове.
Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид. Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
към втори вариант >>
От тази Любов се ражда живота, който ние търсим.
(втори вариант)
Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта.
От тази Любов се ражда живота, който ние търсим.
Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено.
към втори вариант >>
Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш!
(втори вариант)
Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове.
Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш!
Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид. Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
към втори вариант >>
Христос не е едно верую, Христос е живот.
(втори вариант)
Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим.
Христос не е едно верую, Христос е живот.
Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят.
към втори вариант >>
Е, какво да правя тогава?
(втори вариант)
Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш!
Е, какво да правя тогава?
– Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид. Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
към втори вариант >>
Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума.
(втори вариант)
Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот.
Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума.
Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта.
към втори вариант >>
– Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид.
(втори вариант)
Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава?
– Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид.
Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
към втори вариант >>
Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.
(втори вариант)
Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума.
Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.
Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта.
към втори вариант >>
Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
(втори вариант)
Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид.
Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.
към втори вариант >>
Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума?
(втори вариант)
Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.
Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума?
За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота.
Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта.
към втори вариант >>
За мене това нещо е много естествено.
(втори вариант)
От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума?
За мене това нещо е много естествено.
Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то.
към втори вариант >>
Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота.
Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това.
Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах.
към втори вариант >>
Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят.
(втори вариант)
Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено.
Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят.
Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума?
към втори вариант >>
Така животът ти вкисва.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота. Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това.
Така животът ти вкисва.
Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах.
към втори вариант >>
Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта.
(втори вариант)
Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят.
Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта.
Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв.
към втори вариант >>
Вкисва животът и на другия.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота. Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва.
Вкисва животът и на другия.
Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат.
към втори вариант >>
Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта.
(втори вариант)
Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта.
Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта.
В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният?
към втори вариант >>
Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота. Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия.
Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг.
Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: Ще умра гладен.
към втори вариант >>
В сърцето липсва Любовта.
(втори вариант)
Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта.
В сърцето липсва Любовта.
Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният.
към втори вариант >>
Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота. Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг.
Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта.
Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: Ще умра гладен. Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
към втори вариант >>
Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то.
(втори вариант)
За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта.
Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то.
Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода?
към втори вариант >>
Тогава и Бог няма да те остави сиромах.
(втори вариант)
Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта.
Тогава и Бог няма да те остави сиромах.
Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: Ще умра гладен. Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
към втори вариант >>
Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума?
(втори вариант)
Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то.
Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума?
Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният.
към втори вариант >>
Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах.
(втори вариант)
Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах.
Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах.
Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: Ще умра гладен. Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
към втори вариант >>
Законът е такъв.
(втори вариант)
Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума?
Законът е такъв.
Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият?
към втори вариант >>
Такъв човек всякога е бил богат.
(втори вариант)
Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах.
Такъв човек всякога е бил богат.
Някой ще каже: Ще умра гладен. Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
към втори вариант >>
Кой трябва да яде, ситият или гладният?
(втори вариант)
Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв.
Кой трябва да яде, ситият или гладният?
– Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи!
към втори вариант >>
Някой ще каже: Ще умра гладен.
(втори вариант)
Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат.
Някой ще каже: Ще умра гладен.
Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
към втори вариант >>
– Гладният.
(втори вариант)
В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният?
– Гладният.
Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! [!?
към втори вариант >>
Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
(втори вариант)
Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: Ще умра гладен.
Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.
към втори вариант >>
Кой трябва да пие вода?
(втори вариант)
Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният.
Кой трябва да пие вода?
– Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! [!? ] Не може.
към втори вариант >>
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно.
(втори вариант)
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно.
За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота. Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот. Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце. Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.
към втори вариант >>
– Жадният.
(втори вариант)
Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода?
– Жадният.
Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! [!? ] Не може. Невежият само може да се учи.
към втори вариант >>
За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота.
(втори вариант)
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно.
За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота.
Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот. Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце. Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.
към втори вариант >>
Кой трябва да се учи, ученият или невежият?
(втори вариант)
Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният.
Кой трябва да се учи, ученият или невежият?
Ученият човек може ли да се учи! [!? ] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот.
(втори вариант)
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота.
Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот.
Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце. Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.
към втори вариант >>
Ученият човек може ли да се учи!
(втори вариант)
Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият?
Ученият човек може ли да се учи!
[!? ] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи.
към втори вариант >>
Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце.
(втори вариант)
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота. Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот.
Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце.
Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.
към втори вариант >>
[!?
(втори вариант)
– Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи!
[!?
] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя.
към втори вариант >>
Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.
(втори вариант)
Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота. Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот. Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце.
Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.
към втори вариант >>
] Не може.
(втори вариант)
Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! [!?
] Не може.
Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н.
към втори вариант >>
В природата има много ресурси за забогатяване.
(втори вариант)
В природата има много ресурси за забогатяване.
Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има. Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания.
към втори вариант >>
Невежият само може да се учи.
(втори вариант)
– Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! [!? ] Не може.
Невежият само може да се учи.
В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори.
към втори вариант >>
Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има.
(втори вариант)
В природата има много ресурси за забогатяване.
Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има.
Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили.
към втори вариант >>
В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си.
(втори вариант)
Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! [!? ] Не може. Невежият само може да се учи.
В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си.
Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил.
към втори вариант >>
Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога.
(втори вариант)
В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има.
Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога.
Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко.
към втори вариант >>
Един велик дух от небето сам се учи.
(втори вариант)
Ученият човек може ли да се учи! [!? ] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си.
Един велик дух от небето сам се учи.
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре.
към втори вариант >>
Не, тези неща са опитвани, опитвани.
(втори вариант)
В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има. Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога.
Не, тези неща са опитвани, опитвани.
Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот.
към втори вариант >>
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя.
(втори вариант)
[!? ] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи.
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя.
Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя.
към втори вариант >>
Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания.
(втори вариант)
В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има. Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани.
Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания.
Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот.
към втори вариант >>
Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н.
(втори вариант)
] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя.
Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н.
Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна.
към втори вариант >>
Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания.
(втори вариант)
В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има. Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания.
Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания.
Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли?
към втори вариант >>
Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори.
(втори вариант)
Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н.
Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори.
Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши.
към втори вариант >>
Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили.
(втори вариант)
Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има. Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания.
Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили.
Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може!
към втори вариант >>
Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил.
(втори вариант)
В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори.
Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил.
Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна.
към втори вариант >>
Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко.
(втори вариант)
Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили.
Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко.
Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство.
към втори вариант >>
Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре.
(втори вариант)
Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил.
Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре.
Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
към втори вариант >>
Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот.
(втори вариант)
Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко.
Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот.
Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил.
към втори вариант >>
Като дойда втори път, ще го поправя.
(втори вариант)
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре.
Като дойда втори път, ще го поправя.
Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
към втори вариант >>
Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот.
(втори вариант)
Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот.
Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот.
Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“.
към втори вариант >>
Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна.
(втори вариант)
Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя.
Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна.
На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
към втори вариант >>
Ама може ли?
(втори вариант)
Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот.
Ама може ли?
– Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“.
към втори вариант >>
На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши.
(втори вариант)
Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна.
На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши.
Той казва: Не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
към втори вариант >>
– Може!
(втори вариант)
Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли?
– Може!
То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете.
към втори вариант >>
Той казва: Не, аз съм на правата страна.
(втори вариант)
Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши.
Той казва: Не, аз съм на правата страна.
Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
към втори вариант >>
То не е във време и пространство.
(втори вариант)
Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може!
То не е във време и пространство.
И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта.
към втори вариант >>
Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
(втори вариант)
Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна.
Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.
към втори вариант >>
И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил.
(втори вариант)
Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство.
И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил.
И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля.
към втори вариант >>
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник.
(втори вариант)
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник.
У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи. Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
към втори вариант >>
И ти след време ще разбереш тази велика Истина“.
(втори вариант)
Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил.
И ти след време ще разбереш тази велика Истина“.
И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето.
към втори вариант >>
У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е.
(втори вариант)
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник.
У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е.
Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи. Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
към втори вариант >>
И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“.
(втори вариант)
Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“.
И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“.
Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът.
към втори вариант >>
Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката.
(втори вариант)
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник. У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е.
Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката.
Спечеленото трябва да се държи. Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: На Петра дали ключовете.
(втори вариант)
– Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“.
Вие ще кажете: На Петра дали ключовете.
Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате?
към втори вариант >>
Спечеленото трябва да се държи.
(втори вариант)
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник. У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката.
Спечеленото трябва да се държи.
Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
към втори вариант >>
Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта.
(втори вариант)
То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете.
Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта.
На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете?
към втори вариант >>
Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд.
(втори вариант)
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник. У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи.
Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд.
Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
към втори вариант >>
На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля.
(втори вариант)
И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта.
На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля.
Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон.
към втори вариант >>
Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
(втори вариант)
Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник. У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи. Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд.
Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.
към втори вариант >>
Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето.
(втори вариант)
И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля.
Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето.
Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях.
към втори вариант >>
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание.
(втори вариант)
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание.
Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост.
към втори вариант >>
Ще кажете: А, уреди се вече въпросът.
(втори вариант)
И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето.
Ще кажете: А, уреди се вече въпросът.
Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете.
към втори вариант >>
Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя.
(втори вариант)
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание.
Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя.
Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме?
към втори вариант >>
Какво ще уреждате?
(втори вариант)
Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът.
Какво ще уреждате?
Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
към втори вариант >>
Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква.
(втори вариант)
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание. Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя.
Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква.
Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост.
към втори вариант >>
Какво, мислите, означават ключовете?
(втори вариант)
Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате?
Какво, мислите, означават ключовете?
Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта.
към втори вариант >>
Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения.
(втори вариант)
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание. Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква.
Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения.
Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем?
към втори вариант >>
Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон.
(втори вариант)
На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете?
Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон.
Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята.
към втори вариант >>
Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея?
(втори вариант)
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание. Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения.
Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея?
– Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост.
към втори вариант >>
Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях.
(втори вариант)
Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон.
Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях.
Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап.
към втори вариант >>
– Тя е една необходимост.
(втори вариант)
И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание. Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея?
– Тя е една необходимост.
Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим?
към втори вариант >>
Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете.
(втори вариант)
Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях.
Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете.
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори.
към втори вариант >>
Защо трябва да обичаме?
(втори вариант)
Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост.
Защо трябва да обичаме?
– Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост.
към втори вариант >>
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
(втори вариант)
Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете.
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос.
към втори вариант >>
– Обичта е една необходимост.
(втори вариант)
Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме?
– Обичта е една необходимост.
Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим?
към втори вариант >>
Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта.
(втори вариант)
Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап.
Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта.
Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада.
към втори вариант >>
Защо трябва да живеем?
(втори вариант)
Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост.
Защо трябва да живеем?
– Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост.
към втори вариант >>
Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята.
(втори вариант)
Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта.
Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята.
Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните.
към втори вариант >>
– Животът е една необходимост.
(втори вариант)
Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем?
– Животът е една необходимост.
Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия.
към втори вариант >>
Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап.
(втори вариант)
Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята.
Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап.
Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра.
към втори вариант >>
Защо трябва да се учим?
(втори вариант)
– Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост.
Защо трябва да се учим?
– Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост.
към втори вариант >>
Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори.
(втори вариант)
Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап.
Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори.
Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва.
към втори вариант >>
– Учението е една необходимост.
(втори вариант)
Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим?
– Учението е една необходимост.
Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете.
към втори вариант >>
Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос.
(втори вариант)
Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори.
Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос.
Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни.
към втори вариант >>
Защо трябва да работим?
(втори вариант)
– Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост.
Защо трябва да работим?
– Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
към втори вариант >>
Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада.
(втори вариант)
Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос.
Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада.
Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни?
към втори вариант >>
– Работата е една необходимост.
(втори вариант)
Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим?
– Работата е една необходимост.
А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите.
към втори вариант >>
Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните.
(втори вариант)
Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада.
Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните.
Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи.
към втори вариант >>
А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия.
(втори вариант)
– Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост.
А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия.
Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
към втори вариант >>
Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра.
(втори вариант)
Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните.
Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра.
И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас.
към втори вариант >>
Самоубийството не е една необходимост.
(втори вариант)
Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия.
Самоубийството не е една необходимост.
Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете.
към втори вариант >>
И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва.
(втори вариант)
Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра.
И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва.
Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители.
към втори вариант >>
Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете.
(втори вариант)
– Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост.
Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете.
Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете?
към втори вариант >>
Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни.
(втори вариант)
Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва.
Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни.
За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот.
към втори вариант >>
Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
(втори вариант)
Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете.
Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас.
към втори вариант >>
За кои ближни?
(втори вариант)
Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни.
За кои ближни?
– За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той!
към втори вариант >>
После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите.
(втори вариант)
– Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете.
После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите.
Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре.
към втори вариант >>
– За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи.
(втори вариант)
Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни?
– За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи.
Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим.
към втори вариант >>
Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
(втори вариант)
А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите.
Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре?
към втори вариант >>
Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас.
(втори вариант)
Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи.
Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас.
Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял.
към втори вариант >>
Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете.
(втори вариант)
Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите.
Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете.
Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове.
към втори вариант >>
Бог изисква от нас служители.
(втори вариант)
И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас.
Бог изисква от нас служители.
Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога.
към втори вариант >>
Питам: Защо не можете да се самоубиете?
(втори вариант)
Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете.
Питам: Защо не можете да се самоубиете?
– Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат.
към втори вариант >>
Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот.
(втори вариант)
Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители.
Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот.
От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело.
към втори вариант >>
– Не зависи от вас.
(втори вариант)
Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете?
– Не зависи от вас.
Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи.
към втори вариант >>
От такива работници се нуждае Той!
(втори вариант)
За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот.
От такива работници се нуждае Той!
Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов?
към втори вариант >>
Някой път е благословение човек да умре.
(втори вариант)
После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас.
Някой път е благословение човек да умре.
Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство.
към втори вариант >>
Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим.
(втори вариант)
– За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той!
Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим.
Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време?
към втори вариант >>
Защо човек иска да умре?
(втори вариант)
Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре.
Защо човек иска да умре?
– Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България.
към втори вариант >>
Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял.
(втори вариант)
Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим.
Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял.
И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва.
към втори вариант >>
– Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове.
(втори вариант)
Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре?
– Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове.
И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това?
към втори вариант >>
И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога.
(втори вариант)
Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял.
И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога.
И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате?
към втори вариант >>
И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат.
(втори вариант)
Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове.
И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат.
А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как?
към втори вариант >>
И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело.
(втори вариант)
Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога.
И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело.
А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми.
към втори вариант >>
А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи.
(втори вариант)
– Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат.
А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи.
Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години.
към втори вариант >>
А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов?
(втори вариант)
От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело.
А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов?
Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм.
към втори вариант >>
Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство.
(втори вариант)
Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи.
Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство.
След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона?
към втори вариант >>
Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време?
(втори вариант)
Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов?
Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време?
Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише!
към втори вариант >>
След 20 години отново се връща в България.
(втори вариант)
Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство.
След 20 години отново се връща в България.
Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават.
към втори вариант >>
Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва.
(втори вариант)
Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време?
Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва.
Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише.
към втори вариант >>
Властта забравила ли е това?
(втори вариант)
– Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България.
Властта забравила ли е това?
Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават. Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
към втори вариант >>
Вие знаете ли на какво мязате?
(втори вариант)
И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва.
Вие знаете ли на какво мязате?
– На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка!
към втори вариант >>
Не, ще го пипне веднага. Как?
(втори вариант)
И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това?
Не, ще го пипне веднага. Как?
Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават. Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
към втори вариант >>
– На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми.
(втори вариант)
И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате?
– На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми.
Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише.
към втори вариант >>
Изминали са се вече 20 години.
(втори вариант)
А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как?
Изминали са се вече 20 години.
Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават. Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
към втори вариант >>
Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм.
(втори вариант)
А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми.
Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм.
Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи!
към втори вариант >>
Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона?
(втори вариант)
Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години.
Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона?
Не обезличават. Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
към втори вариант >>
Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише!
(втори вариант)
Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм.
Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише!
Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа?
към втори вариант >>
Не обезличават.
(втори вариант)
След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона?
Не обезличават.
Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
към втори вариант >>
Не мирише тя, теменужката мирише.
(втори вариант)
Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише!
Не мирише тя, теменужката мирише.
Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат?
към втори вариант >>
Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
(втори вариант)
Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават.
Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.
към втори вариант >>
Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка!
(втори вариант)
Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише.
Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка!
Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат.
към втори вариант >>
Сега, да се повърна към мисълта си.
(втори вариант)
Сега, да се повърна към мисълта си.
Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия.
към втори вариант >>
Не мирише тя, розата мирише.
(втори вариант)
– На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка!
Не мирише тя, розата мирише.
Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат. Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
към втори вариант >>
Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи.
(втори вариант)
Сега, да се повърна към мисълта си.
Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи.
Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито.
към втори вариант >>
Не се лъжем ние от тези възгледи!
(втори вариант)
Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише.
Не се лъжем ние от тези възгледи!
Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат. Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
към втори вариант >>
Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия.
(втори вариант)
Сега, да се повърна към мисълта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи.
Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия.
Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия.
към втори вариант >>
Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа?
(втори вариант)
Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи!
Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа?
Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат. Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
към втори вариант >>
Какви условия?
(втори вариант)
Сега, да се повърна към мисълта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия.
Какви условия?
– Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа?
към втори вариант >>
Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат?
(втори вариант)
Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа?
Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат?
Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат. Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
към втори вариант >>
– Външни и вътрешни.
(втори вариант)
Сега, да се повърна към мисълта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия?
– Външни и вътрешни.
Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия.
към втори вариант >>
Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат.
(втори вариант)
Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат?
Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат.
Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
към втори вариант >>
Аз ще ви обясня, какви са външните условия.
(втори вариант)
Сега, да се повърна към мисълта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни.
Аз ще ви обясня, какви са външните условия.
Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито.
към втори вариант >>
Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
(втори вариант)
Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат.
Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.
към втори вариант >>
Хамбарът ти е пълен с жито.
(втори вариант)
Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия.
Хамбарът ти е пълен с жито.
Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно.
към втори вариант >>
Ап. Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.
(втори вариант)
Ап. Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.
към втори вариант >>
Това са външните условия.
(втори вариант)
Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито.
Това са външните условия.
След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас.
към втори вариант >>
Тогава, Христос като влезе в нас, ние трябва да вземем Неговия образ.
(втори вариант)
Тогава, Христос като влезе в нас, ние трябва да вземем Неговия образ.
Ап.Павел казва на едно място: „На мъки съм, докато се преобрази Христос в мене“.
към втори вариант >>
След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа?
(втори вариант)
Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия.
След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа?
Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът.
към втори вариант >>
Ап.Павел казва на едно място: „На мъки съм, докато се преобрази Христос в мене“.
(втори вариант)
Тогава, Христос като влезе в нас, ние трябва да вземем Неговия образ.
Ап.Павел казва на едно място: „На мъки съм, докато се преобрази Христос в мене“.
към втори вариант >>
Това са вътрешните условия.
(втори вариант)
– Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа?
Това са вътрешните условия.
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината.
към втори вариант >>
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите.
(втори вариант)
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите.
Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо?
към втори вариант >>
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито.
(втори вариант)
Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия.
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито.
Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения.
към втори вариант >>
Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини.
(втори вариант)
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите.
Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини.
Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение.
към втори вариант >>
Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно.
(втори вариант)
Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито.
Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно.
Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам.
към втори вариант >>
Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си.
(втори вариант)
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини.
Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си.
Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете.
към втори вариант >>
Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас.
(втори вариант)
Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно.
Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас.
Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време.
към втори вариант >>
Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си.
(втори вариант)
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си.
Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си.
Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите.
към втори вариант >>
Такъв е законът.
(втори вариант)
След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас.
Такъв е законът.
И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота.
към втори вариант >>
Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат!
(втори вариант)
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си.
Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат!
Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите. Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината.
(втори вариант)
Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът.
И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината.
За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат.
към втори вариант >>
Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо?
(втори вариант)
Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат!
Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо?
– Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите. Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
За това нещо няма две мнения.
(втори вариант)
Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината.
За това нещо няма две мнения.
Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат?
към втори вариант >>
– Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение.
(втори вариант)
Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо?
– Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение.
Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите. Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
Това няма да го доказвам.
(втори вариант)
Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения.
Това няма да го доказвам.
Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени.
към втори вариант >>
Не, вие се лъжете.
(втори вариант)
Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение.
Не, вие се лъжете.
Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите. Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
Ако го доказвам, то ще бъде губене на време.
(втори вариант)
Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам.
Ако го доказвам, то ще бъде губене на време.
Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг?
към втори вариант >>
Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите.
(втори вариант)
Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете.
Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите.
Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
Вследствие на това, идват и външните условия на живота.
(втори вариант)
Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време.
Вследствие на това, идват и външните условия на живота.
Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си.
към втори вариант >>
Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
(втори вариант)
Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите.
Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
Често някои казват: Мене хората не ми помагат.
(втори вариант)
И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота.
Често някои казват: Мене хората не ми помагат.
Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
към втори вариант >>
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си?
(втори вариант)
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си?
Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките?
към втори вариант >>
Защо не ти помагат?
(втори вариант)
За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат.
Защо не ти помагат?
Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него.
към втори вариант >>
Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости?
(втори вариант)
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си?
Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости?
Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете?
към втори вариант >>
Защото в тебе вътрешните условия са изопачени.
(втори вариант)
Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат?
Защото в тебе вътрешните условия са изопачени.
Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение!
към втори вариант >>
Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях.
(втори вариант)
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си? Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости?
Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях.
Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите?
към втори вариант >>
Защо някой човек не помага на друг?
(втори вариант)
Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени.
Защо някой човек не помага на друг?
Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам?
към втори вариант >>
Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история?
(втори вариант)
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си? Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях.
Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история?
Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат.
към втори вариант >>
Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си.
(втори вариант)
Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг?
Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си.
Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога.
към втори вариант >>
Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките.
(втори вариант)
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си? Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история?
Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките.
И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни.
към втори вариант >>
Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
(втори вариант)
Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си.
Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога.
към втори вариант >>
И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките?
(втори вариант)
Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си? Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките.
И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките?
А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа.
към втори вариант >>
Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него.
(втори вариант)
Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!
Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него.
Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи.
към втори вариант >>
А ти там, свърши ли въпроса с газовете?
(втори вариант)
Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките?
А ти там, свърши ли въпроса с газовете?
Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари.
към втори вариант >>
Смешно е това положение!
(втори вариант)
Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него.
Смешно е това положение!
Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне.
към втори вариант >>
Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите?
(втори вариант)
Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете?
Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите?
А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът.
към втори вариант >>
Ами ти защо не си го обуеш сам?
(втори вариант)
Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение!
Ами ти защо не си го обуеш сам?
– Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат.
към втори вариант >>
А те все пишат, пишат, бързо смятат.
(втори вариант)
Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите?
А те все пишат, пишат, бързо смятат.
Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът. До това време, парите нека седят на мястото си.
към втори вариант >>
– Не мога.
(втори вариант)
Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам?
– Не мога.
Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат.
към втори вариант >>
Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни.
(втори вариант)
Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат.
Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни.
И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът. До това време, парите нека седят на мястото си.
към втори вариант >>
Че и аз не мога.
(втори вариант)
Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога.
Че и аз не мога.
Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви.
към втори вариант >>
И всички днес все парици искат от Христа.
(втори вариант)
И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни.
И всички днес все парици искат от Христа.
В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът. До това време, парите нека седят на мястото си.
към втори вариант >>
Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи.
(втори вариант)
Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога.
Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи.
Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания.
към втори вариант >>
В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари.
(втори вариант)
А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа.
В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари.
Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът. До това време, парите нека седят на мястото си.
към втори вариант >>
Болен на болен не може да помогне.
(втори вариант)
Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи.
Болен на болен не може да помогне.
Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно.
към втори вариант >>
Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът.
(втори вариант)
Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари.
Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът.
До това време, парите нека седят на мястото си.
към втори вариант >>
Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат.
(втори вариант)
Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне.
Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат.
Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип.
към втори вариант >>
До това време, парите нека седят на мястото си.
(втори вариант)
А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът.
До това време, парите нека седят на мястото си.
към втори вариант >>
Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат.
(втори вариант)
– Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат.
Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат.
Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син.
към втори вариант >>
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си.
(втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си.
Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. Защо си добър? Защото си богат.
към втори вариант >>
Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви.
(втори вариант)
Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат.
Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви.
Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е?
към втори вариант >>
Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си.
(втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си.
Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си.
Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. Защо си добър? Защото си богат.
към втори вариант >>
Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания.
(втори вариант)
Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви.
Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания.
Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно.
към втори вариант >>
Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе.
(втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си.
Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе.
Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. Защо си добър? Защото си богат.
към втори вариант >>
Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно.
(втори вариант)
Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания.
Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно.
Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери.
към втори вариант >>
Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин.
(втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе.
Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин.
Защо си добър? Защото си богат.
към втори вариант >>
Сърцето го наричат мекия принцип.
(втори вариант)
Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно.
Сърцето го наричат мекия принцип.
Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е?
към втори вариант >>
Защо си добър?
(втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин.
Защо си добър?
Защото си богат.
към втори вариант >>
Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син.
(втори вариант)
Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип.
Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син.
Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно.
към втори вариант >>
Защото си богат.
(втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. Защо си добър?
Защото си богат.
към втори вариант >>
Всички желаят това, но възможно ли е?
(втори вариант)
Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син.
Всички желаят това, но възможно ли е?
Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува?
към втори вариант >>
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм?
(втори вариант)
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм?
Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно.
към втори вариант >>
Не е възможно.
(втори вариант)
Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е?
Не е възможно.
Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде?
към втори вариант >>
Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче?
(втори вариант)
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм?
Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче?
Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби.
към втори вариант >>
Всички искат да бъдат милионери.
(втори вариант)
Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно.
Всички искат да бъдат милионери.
Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта.
към втори вариант >>
Питам ви и аз: Защо обичате Господа?
(втори вариант)
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм? Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче?
Питам ви и аз: Защо обичате Господа?
Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо?
към втори вариант >>
Възможно ли е?
(втори вариант)
Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери.
Възможно ли е?
Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате?
към втори вариант >>
Защо Му се молите всеки ден?
(втори вариант)
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм? Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: Защо обичате Господа?
Защо Му се молите всеки ден?
– За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново.
към втори вариант >>
Не е възможно.
(втори вариант)
Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е?
Не е възможно.
При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
към втори вариант >>
– За парички – нищо повече!
(втори вариант)
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм? Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден?
– За парички – нищо повече!
Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче.
към втори вариант >>
При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува?
(втори вариант)
Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно.
При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува?
И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
към втори вариант >>
Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно.
(втори вариант)
Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм? Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече!
Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно.
Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
към втори вариант >>
И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде?
(втори вариант)
Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува?
И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде?
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
към втори вариант >>
Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби.
(втори вариант)
Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно.
Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби.
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа.
към втори вариант >>
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта.
(втори вариант)
Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде?
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта.
Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
към втори вариант >>
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо?
(втори вариант)
Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби.
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо?
– За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси.
към втори вариант >>
Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате?
(втори вариант)
Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта.
Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате?
Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
към втори вариант >>
– За да я залюби отново.
(втори вариант)
Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо?
– За да я залюби отново.
Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас.
към втори вариант >>
Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
(втори вариант)
Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате?
Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?
към втори вариант >>
Някой изгубил нещо – моли се, плаче.
(втори вариант)
– За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново.
Някой изгубил нещо – моли се, плаче.
Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо?
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример за един учен философ.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един учен философ.
Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре.
към втори вариант >>
Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
(втори вариант)
Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче.
Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш.
към втори вариант >>
Това е един разказ с много вариации.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един учен философ.
Това е един разказ с много вариации.
Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място?
към втори вариант >>
Това значи да познаваме Христа.
(втори вариант)
Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти!
Това значи да познаваме Христа.
Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има.
към втори вариант >>
Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации.
Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си.
И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание.
към втори вариант >>
Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси.
(втори вариант)
Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа.
Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси.
Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек.
към втори вариант >>
И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си.
И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа.
За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва.
към втори вариант >>
Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас.
(втори вариант)
– За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси.
Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас.
Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има.
към втори вариант >>
За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос?
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа.
За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос?
“ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание.
към втори вариант >>
Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо?
(втори вариант)
Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас.
Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо?
– Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов!
към втори вариант >>
“ – Проучих го много добре.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос?
“ – Проучих го много добре.
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато.
към втори вариант >>
– Да работиш.
(втори вариант)
Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо?
– Да работиш.
Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
към втори вариант >>
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място?
(втори вариант)
Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре.
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място?
– Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато.
към втори вариант >>
Ако не работиш, камшик има.
(втори вариант)
Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш.
Ако не работиш, камшик има.
Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
към втори вариант >>
– Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание.
(втори вариант)
Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място?
– Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание.
Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато.
към втори вариант >>
Казваш: Аз съм трудолюбив човек.
(втори вариант)
Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има.
Казваш: Аз съм трудолюбив човек.
Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
към втори вариант >>
Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва.
(втори вариант)
И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание.
Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва.
Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато.
към втори вариант >>
Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има.
(втори вариант)
Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек.
Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има.
Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
към втори вариант >>
Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание.
(втори вариант)
За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва.
Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание.
Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт.
към втори вариант >>
Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов!
(втори вариант)
Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има.
Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов!
Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
към втори вариант >>
Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато.
(втори вариант)
“ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание.
Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато.
Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила!
към втори вариант >>
Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
(втори вариант)
– Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов!
Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.
към втори вариант >>
Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато.
(втори вариант)
Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато.
Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато.
Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея?
към втори вариант >>
И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене?
(втори вариант)
И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене?
“ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.
към втори вариант >>
Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато.
(втори вариант)
– Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато.
Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато.
Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се.
към втори вариант >>
“ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.
(втори вариант)
И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене?
“ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.
към втори вариант >>
Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато.
(втори вариант)
Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато.
Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато.
При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато.
към втори вариант >>
Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.
(втори вариант)
Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.
към втори вариант >>
При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт.
(втори вариант)
Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато.
При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт.
Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш?
към втори вариант >>
И в съвременната наука има един омагьосан кръг.
(втори вариант)
И в съвременната наука има един омагьосан кръг.
Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си.
към втори вариант >>
Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила!
(втори вариант)
Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт.
Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила!
Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш.
към втори вариант >>
Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение.
(втори вариант)
И в съвременната наука има един омагьосан кръг.
Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение.
Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца.
към втори вариант >>
Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея?
(втори вариант)
Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила!
Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея?
– Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо.
към втори вариант >>
Сега има спор между религия и наука.
(втори вариант)
И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение.
Сега има спор между религия и наука.
Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка.
към втори вариант >>
– Проучил съм, разбира се.
(втори вариант)
Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея?
– Проучил съм, разбира се.
Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
към втори вариант >>
Никакъв спор не трябва да има.
(втори вариант)
И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука.
Никакъв спор не трябва да има.
Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор.
към втори вариант >>
Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато.
(втори вариант)
Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се.
Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато.
Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
към втори вариант >>
Ние произвеждаме спора.
(втори вариант)
И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има.
Ние произвеждаме спора.
Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как?
към втори вариант >>
Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш?
(втори вариант)
При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато.
Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш?
– Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
към втори вариант >>
Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си.
(втори вариант)
И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора.
Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си.
Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
– Гладен ще бъдеш.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш?
– Гладен ще бъдеш.
Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
към втори вариант >>
Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца.
(втори вариант)
Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си.
Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца.
Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
към втори вариант >>
Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо.
(втори вариант)
Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш.
Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо.
Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
към втори вариант >>
Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка.
(втори вариант)
Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца.
Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка.
Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
към втори вариант >>
Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
(втори вариант)
– Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо.
Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
към втори вариант >>
Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор.
(втори вариант)
Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка.
Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор.
Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
към втори вариант >>
Какво нещо е великата любов?
(втори вариант)
Какво нещо е великата любов?
– Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов.
към втори вариант >>
Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как?
(втори вариант)
Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор.
Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как?
– Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
към втори вариант >>
– Тя е една сила, недостъпна за хората.
(втори вариант)
Какво нещо е великата любов?
– Тя е една сила, недостъпна за хората.
Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките?
към втори вариант >>
– Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как?
– Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината.
Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
към втори вариант >>
Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна.
(втори вариант)
Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората.
Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна.
Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви.
към втори вариант >>
Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
(втори вариант)
Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината.
Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.
към втори вариант >>
Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато.
(втори вариант)
Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна.
Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато.
Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето.
към втори вариант >>
Сега, аз желая да се запознаете с Христа.
(втори вариант)
Сега, аз желая да се запознаете с Христа.
Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи.
към втори вариант >>
Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта.
(втори вариант)
Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато.
Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта.
И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов.
към втори вариант >>
Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали.
(втори вариант)
Сега, аз желая да се запознаете с Христа.
Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали.
Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно.
към втори вариант >>
И майките даже не знаят какво нещо е любов.
(втори вариант)
Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта.
И майките даже не знаят какво нещо е любов.
Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта.
към втори вариант >>
Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване.
(втори вариант)
Сега, аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали.
Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване.
Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
към втори вариант >>
Какво изучават майките?
(втори вариант)
– Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов.
Какво изучават майките?
Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо?
към втори вариант >>
Това нещо в будическото поле се казва сливане.
(втори вариант)
Сега, аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване.
Това нещо в будическото поле се казва сливане.
Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
към втори вариант >>
Те изучават любовта в една от нейните прояви.
(втори вариант)
Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките?
Те изучават любовта в една от нейните прояви.
Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение.
към втори вариант >>
Тогава всички противоречия в света изчезват.
(втори вариант)
Сега, аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане.
Тогава всички противоречия в света изчезват.
Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
към втори вариант >>
Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето.
(втори вариант)
Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви.
Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето.
Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби.
към втори вариант >>
Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи.
(втори вариант)
Сега, аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват.
Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи.
Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
към втори вариант >>
Да, но горенето не е любов.
(втори вариант)
Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето.
Да, но горенето не е любов.
То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби.
към втори вариант >>
Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно.
(втори вариант)
Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи.
Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно.
Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
към втори вариант >>
То е едно проявление на любовта.
(втори вариант)
И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов.
То е едно проявление на любовта.
Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите.
към втори вариант >>
Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
(втори вариант)
Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно.
Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.
към втори вариант >>
Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо?
(втори вариант)
Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта.
Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо?
– Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка.
към втори вариант >>
И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вътрешно като Любов, познаване на Христа вътрешно като Мъдрост и познаване на Христа вътрешно като Истина.
(втори вариант)
И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вътрешно като Любов, познаване на Христа вътрешно като Мъдрост и познаване на Христа вътрешно като Истина.
Това е дълбокият смисъл, който трябва да залегне във всеки ум, във всяко сърце, във всяка душа и във всеки дух.
към втори вариант >>
– Защото в живота всякога има едно ограничение.
(втори вариант)
Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо?
– Защото в живота всякога има едно ограничение.
В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот!
към втори вариант >>
Това е дълбокият смисъл, който трябва да залегне във всеки ум, във всяко сърце, във всяка душа и във всеки дух.
(втори вариант)
И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вътрешно като Любов, познаване на Христа вътрешно като Мъдрост и познаване на Христа вътрешно като Истина.
Това е дълбокият смисъл, който трябва да залегне във всеки ум, във всяко сърце, във всяка душа и във всеки дух.
към втори вариант >>
В живота има и радости, и скърби.
(втори вариант)
Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение.
В живота има и радости, и скърби.
Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието.
към втори вариант >>
Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби.
(втори вариант)
Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби.
Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби.
Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо.
към втори вариант >>
Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите.
(втори вариант)
То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби.
Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите.
Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават.
към втори вариант >>
Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка.
(втори вариант)
Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите.
Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка.
Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия.
към втори вариант >>
Това разбирам живот!
(втори вариант)
– Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка.
Това разбирам живот!
Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая.
към втори вариант >>
Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието.
(втори вариант)
В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот!
Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието.
Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем!
към втори вариант >>
Не, животът изисква съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието.
Не, животът изисква съвсем друго нещо.
Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема.
към втори вариант >>
Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават.
(втори вариант)
Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо.
Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават.
Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми?
към втори вариант >>
Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия.
(втори вариант)
Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават.
Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия.
И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро!
към втори вариант >>
И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая.
(втори вариант)
Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия.
И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая.
След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“.
към втори вариант >>
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори.
(втори вариант)
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори.
Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря.
към втори вариант >>
След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем!
(втори вариант)
Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая.
След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем!
Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено.
към втори вариант >>
Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си.
(втори вариант)
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори.
Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си.
Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря.
към втори вариант >>
Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема.
(втори вариант)
Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем!
Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема.
После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени.
към втори вариант >>
Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш?
(втори вариант)
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си.
Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш?
Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря.
към втори вариант >>
После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми?
(втори вариант)
Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема.
После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми?
Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности.
към втори вариант >>
Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес?
(втори вариант)
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш?
Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес?
Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря.
към втори вариант >>
Вън скоро!
(втори вариант)
Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми?
Вън скоро!
В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства.
към втори вариант >>
Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя.
(втори вариант)
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес?
Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя.
Често, един запитва – друг отговаря.
към втори вариант >>
В Божията държава не се позволява никакъв заем“.
(втори вариант)
И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро!
В Божията държава не се позволява никакъв заем“.
Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства.
към втори вариант >>
Често, един запитва – друг отговаря.
(втори вариант)
Съзнателният живот се изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя.
Често, един запитва – друг отговаря.
към втори вариант >>
Заемът е нещо изкуствено.
(втори вариант)
След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“.
Заемът е нещо изкуствено.
В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж.
към втори вариант >>
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик.
(втори вариант)
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик.
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така.
към втори вариант >>
В Божието царство всички неща са предвидени.
(втори вариант)
Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено.
В Божието царство всички неща са предвидени.
В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не.
към втори вариант >>
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго.
(втори вариант)
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик.
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго.
Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена.
към втори вариант >>
В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности.
(втори вариант)
После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени.
В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности.
Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не.
към втори вариант >>
Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил?
(втори вариант)
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго.
Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил?
Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
към втори вариант >>
Сега, някои казват: Това търпи доказателства.
(втори вариант)
Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности.
Сега, някои казват: Това търпи доказателства.
Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това?
към втори вариант >>
Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши.
(втори вариант)
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил?
Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши.
Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
към втори вариант >>
Да, търпи доказателства.
(втори вариант)
В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства.
Да, търпи доказателства.
Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум.
към втори вариант >>
Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача.
(втори вариант)
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши.
Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача.
Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
към втори вариант >>
Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж.
(втори вариант)
Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства.
Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж.
Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как?
към втори вариант >>
Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така.
(втори вариант)
Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача.
Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така.
Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
към втори вариант >>
Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не.
(втори вариант)
В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж.
Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не.
Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение.
към втори вариант >>
Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена.
(втори вариант)
Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така.
Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена.
Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
към втори вариант >>
Дали ще може да вършите работа с него, или не.
(втори вариант)
В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не.
Дали ще може да вършите работа с него, или не.
Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето.
към втори вариант >>
Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
(втори вариант)
Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена.
Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.
към втори вариант >>
Някой ще каже: Как е възможно това?
(втори вариант)
Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не.
Някой ще каже: Как е възможно това?
Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там.
към втори вариант >>
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа?
(втори вариант)
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа?
Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване.
към втори вариант >>
Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум.
(втори вариант)
Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това?
Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум.
Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км.
към втори вариант >>
Такъв маниер имат всички евангелисти.
(втори вариант)
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа?
Такъв маниер имат всички евангелисти.
Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване.
към втори вариант >>
Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как?
(втори вариант)
Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум.
Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как?
Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час.
към втори вариант >>
Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш?
(втори вариант)
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти.
Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш?
Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване.
към втори вариант >>
Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение.
(втори вариант)
Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как?
Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение.
Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен?
към втори вариант >>
Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях.
(втори вариант)
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш?
Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях.
Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване.
към втори вариант >>
Има два начина за отиване на слънцето.
(втори вариант)
Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение.
Има два начина за отиване на слънцето.
Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години.
към втори вариант >>
Това е начин, метод.
(втори вариант)
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях.
Това е начин, метод.
В училищата всеки си има метод за преподаване.
към втори вариант >>
Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там.
(втори вариант)
Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето.
Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там.
Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята.
към втори вариант >>
В училищата всеки си има метод за преподаване.
(втори вариант)
Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод.
В училищата всеки си има метод за преподаване.
към втори вариант >>
Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км.
(втори вариант)
Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там.
Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км.
в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък.
към втори вариант >>
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“?
(втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“?
– Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно.
към втори вариант >>
в час.
(втори вариант)
Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км.
в час.
Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме.
към втори вариант >>
– Това са две названия, две имена.
(втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“?
– Това са две названия, две имена.
Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори.
към втори вариант >>
Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен?
(втори вариант)
Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час.
Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен?
– Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години.
към втори вариант >>
Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий.
(втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена.
Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий.
Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели?
към втори вариант >>
– Ще му вземе най-малко 200 години.
(втори вариант)
Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен?
– Ще му вземе най-малко 200 години.
Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората.
към втори вариант >>
Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши.
(втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий.
Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши.
Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене.
към втори вариант >>
Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята.
(втори вариант)
Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години.
Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята.
Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път.
към втори вариант >>
Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни?
(втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши.
Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни?
Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не.
към втори вариант >>
Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък.
(втори вариант)
Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята.
Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък.
Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението.
към втори вариант >>
Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно.
(втори вариант)
Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни?
Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно.
Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не.
към втори вариант >>
Някой казва: Ние разсъждаваме.
(втори вариант)
в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък.
Някой казва: Ние разсъждаваме.
Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
към втори вариант >>
Казвам: Право отговори.
(втори вариант)
– Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно.
Казвам: Право отговори.
Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това.
към втори вариант >>
Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години.
(втори вариант)
Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме.
Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години.
Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не.
към втори вариант >>
Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели?
(втори вариант)
Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори.
Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели?
Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“.
към втори вариант >>
Затуй хората казват, че опитността учила хората.
(втори вариант)
– Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години.
Затуй хората казват, че опитността учила хората.
Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща.
към втори вариант >>
Ти отговори правилно, но самуните седят при мене.
(втори вариант)
Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели?
Ти отговори правилно, но самуните седят при мене.
Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи.
към втори вариант >>
Да, опитността на дългия път.
(втори вариант)
Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората.
Да, опитността на дългия път.
Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят.
към втори вариант >>
Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не.
(втори вариант)
Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене.
Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не.
Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта?
към втори вариант >>
Това е до начина на движението.
(втори вариант)
Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път.
Това е до начина на движението.
У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря.
към втори вариант >>
Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не.
(втори вариант)
Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не.
Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не.
Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята.
към втори вариант >>
У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
(втори вариант)
Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението.
У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо.
Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това?
към втори вариант >>
2.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Ще се радваш, че е бос.
– „Ама защо трябва да плаче? “ – Защото Господ иска да плаче. Някой ходи бос. Казвате: „Горкият човек, бос ходи! “ Казвам: Господ иска той да ходи бос.
Ще се радваш, че е бос.
Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки са полезни. Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща!
към беседата >>
– Да те извадят от водата.
В това отношение не сте единомишленици. Или ще кажете: „Най-важният въпрос е да вярваме в Бога, да следваме Христа.“ Всички тия неща са важни, но кой е най-важният въпрос в този момент за вас? Ако те бесят, кой е най-важният въпрос? – Да те освободят от въжето. Ако се давиш, кой е най-важният въпрос?
– Да те извадят от водата.
Ако те бият, кой е най-важният въпрос? – Да престанат да те бият. Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент.
към беседата >>
Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави.
“ – Защото Господ иска да плаче. Някой ходи бос. Казвате: „Горкият човек, бос ходи! “ Казвам: Господ иска той да ходи бос. Ще се радваш, че е бос.
Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави.
Да не мислите, че нашите обувки са полезни. Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо!
към беседата >>
Ако те бият, кой е най-важният въпрос?
Или ще кажете: „Най-важният въпрос е да вярваме в Бога, да следваме Христа.“ Всички тия неща са важни, но кой е най-важният въпрос в този момент за вас? Ако те бесят, кой е най-важният въпрос? – Да те освободят от въжето. Ако се давиш, кой е най-важният въпрос? – Да те извадят от водата.
Ако те бият, кой е най-важният въпрос?
– Да престанат да те бият. Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай.
към беседата >>
Да не мислите, че нашите обувки са полезни.
Някой ходи бос. Казвате: „Горкият човек, бос ходи! “ Казвам: Господ иска той да ходи бос. Ще се радваш, че е бос. Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави.
Да не мислите, че нашите обувки са полезни.
Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е!
към беседата >>
– Да престанат да те бият.
Ако те бесят, кой е най-важният въпрос? – Да те освободят от въжето. Ако се давиш, кой е най-важният въпрос? – Да те извадят от водата. Ако те бият, кой е най-важният въпрос?
– Да престанат да те бият.
Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него.
към беседата >>
Не, лятно време те ни лишават от едно благо.
Казвате: „Горкият човек, бос ходи! “ Казвам: Господ иска той да ходи бос. Ще се радваш, че е бос. Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки са полезни.
Не, лятно време те ни лишават от едно благо.
Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете.
към беседата >>
Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос?
– Да те освободят от въжето. Ако се давиш, кой е най-важният въпрос? – Да те извадят от водата. Ако те бият, кой е най-важният въпрос? – Да престанат да те бият.
Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос?
– Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения.
към беседата >>
Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята.
“ Казвам: Господ иска той да ходи бос. Ще се радваш, че е бос. Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки са полезни. Не, лятно време те ни лишават от едно благо.
Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята.
Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си!
към беседата >>
– Да имаш.
Ако се давиш, кой е най-важният въпрос? – Да те извадят от водата. Ако те бият, кой е най-важният въпрос? – Да престанат да те бият. Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос?
– Да имаш.
Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни.
към беседата >>
Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща!
Ще се радваш, че е бос. Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки са полезни. Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята.
Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща!
“ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него.
към беседата >>
Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент.
– Да те извадят от водата. Ако те бият, кой е най-важният въпрос? – Да престанат да те бият. Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш.
Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент.
Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси!
към беседата >>
“ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо!
Ако мнозина от вас бихте ходили лятно време боси, сега щяхте да бъдете здрави. Да не мислите, че нашите обувки са полезни. Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща!
“ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо!
Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия?
към беседата >>
Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай.
Ако те бият, кой е най-важният въпрос? – Да престанат да те бият. Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент.
Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай.
Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси.
към беседата >>
Казвате: „Ама голичко е!
Да не мислите, че нашите обувки са полезни. Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо!
Казвате: „Ама голичко е!
“ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно.
към беседата >>
Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него.
– Да престанат да те бият. Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай.
Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него.
Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси. Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени.
към беседата >>
“ – Злото не е в това, че е голичко туй дете.
Не, лятно време те ни лишават от едно благо. Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е!
“ – Злото не е в това, че е голичко туй дете.
Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията?
към беседата >>
Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения.
Ако нямаш пари, кой е най-важният въпрос? – Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него.
Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения.
Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси. Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени. Така е в Божествения свят.
към беседата >>
Чудни са хората в разсъжденията си!
Затова лятно време ние трябва да се събуваме боси, за да можем да възприемаме енергия от земята. Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете.
Чудни са хората в разсъжденията си!
Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек?
към беседата >>
Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни.
– Да имаш. Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения.
Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни.
Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси. Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени. Така е в Божествения свят. Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос.
към беседата >>
Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него.
Вие срещнете някое босо детенце и казвате: „Горкото детенце, останало е без баща и майка, да му купим едни обуща! “ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си!
Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него.
После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек?
към беседата >>
Не искайте да разрешите всички въпроси!
Тъй щото най-важният въпрос – той е въпросът за необходимостта, от какво имаш нужда в дадения момент. Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни.
Не искайте да разрешите всички въпроси!
Аз не искам да разрешите всички въпроси. Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени. Така е в Божествения свят. Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос. Но на Земята не е така.
към беседата >>
После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия?
“ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него.
После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия?
Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това?
към беседата >>
Аз не искам да разрешите всички въпроси.
Всеки човек има нещо най-важно в дадения случай. Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси!
Аз не искам да разрешите всички въпроси.
Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени. Така е в Божествения свят. Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос. Но на Земята не е така. Ако на Земята разрешите един важен въпрос на деня, може той да е микроскопически, радвайте се – това е достатъчно.
към беседата >>
Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно.
Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия?
Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно.
И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това?
към беседата >>
Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени.
Ако някой мисли, че една мисъл е най-важната, тя е тази, която е потребна за него. Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси.
Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени.
Така е в Божествения свят. Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос. Но на Земята не е така. Ако на Земята разрешите един важен въпрос на деня, може той да е микроскопически, радвайте се – това е достатъчно. Като сте разрешили този въпрос, на другия ден ще разрешите друг.
към беседата >>
И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията?
“ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно.
И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията?
Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това?
към беседата >>
Така е в Божествения свят.
Ако тази мисъл ни съединява прямо с Бога, тя е най-важната, защото ни съединява с Първия източник на Живота, като изглажда всичките ни отношения. Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси. Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени.
Така е в Божествения свят.
Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос. Но на Земята не е така. Ако на Земята разрешите един важен въпрос на деня, може той да е микроскопически, радвайте се – това е достатъчно. Като сте разрешили този въпрос, на другия ден ще разрешите друг. Разрешаването на всеки въпрос ще внесе една малка радост в душата ви.
към беседата >>
Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек?
Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията?
Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек?
В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това?
към беседата >>
Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос.
Тази е най-важната ни мисъл, която ще послужи за основа при разрешението на другите мъчни въпроси в живота ни. Не искайте да разрешите всички въпроси! Аз не искам да разрешите всички въпроси. Ако разрешите един въпрос, десет ще се повдигнат, ще останат в ума ви неразрешени. Така е в Божествения свят.
Вие мислите, че ако разрешите всички въпроси в духовния свят – това е друг въпрос.
Но на Земята не е така. Ако на Земята разрешите един важен въпрос на деня, може той да е микроскопически, радвайте се – това е достатъчно. Като сте разрешили този въпрос, на другия ден ще разрешите друг. Разрешаването на всеки въпрос ще внесе една малка радост в душата ви. Радвайте се, че можете да разрешите малкия въпрос!
към беседата >>
В България кого смятат за богат човек?
Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек?
В България кого смятат за богат човек?
Коя е нормата за това?
към беседата >>
НАГОРЕ